Naru70
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 9 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 9 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 134, на Нед Яну 16, 2011 8:39 am
Top posting users this week
No user

Keywords


Агонията на японската мафия - по Naruto

4 posters

Go down

Агонията на японската мафия - по Naruto Empty Агонията на японската мафия - по Naruto

Писане  ♦♦♦Dεαŧh_Aŋgεl♦♦♦ Сря Фев 02, 2011 9:26 am

Беше Септември.... Есента настъпваше, а дърветата бяха увиснали надолу повехналите си листа. Свежестта им беше мъртва отдавна, а топлината и красотата на лятото бяха изчезнали. Тротоарите и паветата бяха покрити с прах, а хората отегчено четяха вестници по фирмите или домовете си. По улиците прибягваха минувачи, заради нажеженият асфалт, а таксита спираха и вземаха клиенти. През деня богаташите спяха, а вечерта уреждаха мръсните си сделки.
Около три часа след обяд се появи лек ветрец, колебаейки се дали да навлезе в града или не, като се шмугна в малките улички, но после развя листата на дърветата и разпиля рекламите, които бяха пръснати по бутките за билети. Единствено под безмилостният припек на слънцето се движеха трима мъже, които вървяха напред и нищо не ги интересуваше. Двама от тях бяха хванати под ръка, допрели рамената си един до друг, а третият се движеше на крачка зад тях с разкопчани горните три копчета на униформата си, заради жегата. Видът на двамата отпред не беше, като на останалите- единият беше облечен с дрипи и укаляни ботуши, а вторият със смокинг и лъскави лачени обувки. Първият имаше черна, като смъртта коса; раздалечени изпод гъстите му вежди дръпнати очи и нямаше нищо чудно, че прякорът му беше - Хан. Другарят му под ръка изглеждаше по- млад, но беше на същата възраст, като Хан; висок със слабо телосложение, мускулест и кристално сини очи; златната му коса се вееше от вятъра на всички страни, а лицето му беше румено и приличаше на момиче. Прякорът му беше - Синчето и не бе много уместно измислен.
- Какво реши.- запита русокосият, като облиза разранената си устна.
- Не ми се ще да го убиваме.- въздъхна Хан, като гледаше към земята.
- Ами, тогава да се връщаме в дранголникът на гости на началника на затвора.- Синчето стрелна поглед към синьото небе, по което плуваше един облак.
- Не виждаш ли пистолетът му?- отвърна Хан и погледна към полицаят зад тях.- Извикай го.
Синчето извади от джоба си цигари и извади една от кутията. Извърна се назад и запита с лека усмивка на лицето си.
- Началник, ще ми дадеш ли огънче?
- Защо да не ти дам?- каза високо униформеният и потърси по джобовете си. Извади една запалка и я запали. Синчето се наведе да припали цигарата, но в същото време Хан стовари ръката си с всичка сила върху полицаят. Той падна на колене, гледайки изумен и се свлече безжизнен на земята. Хан и Синчето се втурнаха към най- близката къща, която имаше изход. На улицата лежеше, като пиян полицаят, а вятърът го посипваше с прах. Облакът пълзеше по небесвода и прегърмяваше. Едри капки започнаха да капят по земята, а униформеният мъж едва се надигна, държейки се за главата. След това се изправи и се огледа, но нямаше и следа от затворниците. Дъждът валеше, а потопът, който се бе образувал заливаше една по една улиците на Коноха. В кварталът на богатите водата все още беше малко, а площадът се превръщаше в дъно на море.
- И настъпи краят на света...- каза с насмешка Синчето, гледайки залетият с вода трамвай. Бегълците седяха в една малка закусвалня и чакаха дъждът да спре. Обикновено в нея нямаше хора, но сега беше пълна с преглъдняла и шумна тълпа. Никой не забелязваше измокреният смокинг на Синчето и окъсаното сако на спътникът му. Двамата държаха закопчаните си с белезници ръце под масата, Хан гледаше посетителите страшно и подозрително, а русокосият въртеше небесните си очи на всички страни и детински подсмърчаше.
- Лошо се накисна.- изсмя се той и побутна съседа си.- Как ти викат? Нали сега сме братя, дори нещо повече.- този път дръпна ръката си и опъна веригите под масата.
- Хан.- намусено отвърна чернокосият.
- Хан?- изсмя се още веднъж Синчето.- Да не си роднина на кривогледият татарин? Май баба ти е прегрешила с някой татарин.- не преставаше да се смее той, а устните на Хан се бяха извили намръщено нагоре и искаше да му извие врата, заради подигравката му. Очите на чернокосият мъж го гледаха и го изучаваха, все едно искаха да разгадаят всичко, което се въртеше в главата му.
- Хан, Хан...- внезапно заговори Синчето.- А, как са те кръстили?
- Саске.- бързо отговори Хан и се усмихна, а на бузата му се появи тръпчинка.
- А, аз съм Наруто, но нашите ми викат Синчето.- гордо каза той.- Значи Саске и Наруто. И двамата сме от един дол дренки. И, какво прибраха те за малко, тъй ли?
- Какво?- попита Саске.
- По нашенски, не чаткаш ли? Имам предвид случайно ли са те пипнали или си от бранша?- Синчето изпи бирата си и остави празната чаша на масата. Хан повдигна рамене и също изпразни чашата си с бира.
- С какво ще плащаме? Нямам пукната пара, защото в участъка ги прибраха всичките.
- Хвани ми сакото и разпори подплатата му.- Саске направи точно това, което спътникът му каза- хвана сакото му и рапори подплата. Под нея намери две банкноти по десет и ги извади на масата.- Последните са, можеш ли така лесно да ги дадеш?- за тогавашното време беше солидна сума.- Не знам само как ще си махнем гривничките?- изви крайчетата на устните си в усмивка и белезниците издрънчаха. Хан огледа вилицата и каза.
- Дръж, специалисте.- Наруто хвана вилицата, а Саске започна да отчупва парче от нея, сякаш не беше от желязо.
- Пръстите ти са, като стомана.- каза Синчето изненадан, наблюдавайки целият процес.
- Като потеглиш ралото и ти ще свикнеш.- Хан отчупи зъба на вилицата, натисна го в масата и го изви, като кука. След това пусна ръката си отдолу и мушна куката в катинара на белезниците. Отправи поглед към тавана, а устните му се мърдаха, все едно произнасяше заклинание. След няколко минутки въздъхна облекчен и сложи на масата освободените си ръце. Разтри разранената си китка, погледна навън през прозорецът и заговори.
- Ето, че времето се оправи.- дъждът беше спрял, а небето се изчистваше от черните облаци. Хан стана от стола, взе едната банкнота, а другата притика към Наруто.
- Остани си със здраве.- каза той и тръгна към изхода на закусвалнята.
Русокосият го хвана за ръкава и Хан се спря.
- Ами аз? Брат си в беда ли ще изоставиш, подлецо?- веригата на белезниците издрънча, която висеше на ръката му.
- Пъхни си я джоба и си върви по пътя, приятелчетата ти ще я махнат.- безразлично отговори Саске. Лицето му стоеше спокойно, а смръщените му очи оглеждаха закусвалнята и се опитваше да се махне, колкото се може по- скоро.- Ти си специалист, а аз съм селянин, затова пътищата ни се разделят.
- За теб е добре да останеш.- Синчето бавно произнасяше всяка дума, за да привлече вниманието на спътникът си. Едната вежда на чернокосият се повдигна и любопитството обземаше тялото му.
- Не ме плаши.- усмихна се Хан, а злите му зеници гледаха студено, все едно искаше да го промуши с нож в сърцето. Синчето го пусна, а той взе куката.
- Имам предложение за теб. Седни.- Наруто удари по масата с чашата пълна с бира, а тя се разсипа. Келнерът моментално ристигна, а русокосият наперено заповяда.- Почисти и донеси нещо по- силно.- момчето избърса разлятото с престилката си и веднагически изчезна. Хан взе куката и мушна ръката си по масата. Чу се звън на метал и сложи белезниците на коленете на Наруто.
- Запази си ги за спомен, специалисте.
- Злопаметен си.- Синчето пъхна белезниците в джоба си.- Не си загубен... Хич не си загубен.- каза той и се разсмя. Другарят му също се усмихна.
- Загубените или са в гроба, или в пандиза.- устните му се затвориха в мълчание, а закусвалнатя се изпразни. Само на една маса зад вратата някакъв дрипльо пиеше бира.
Собственикът на закусвалнята отиде до дрипавият човек, взе вече празната му чаша и му прошушна нещо сърдито. Просякът придърпа гашите си нагоре, изплю се звучно и подсвирквайки си излезе на улицата. Приближи се до стоящото отсреща такси.
- ей, приятел, давай към полицията.- шофьорът огледа дрехите му и щом видя окъсаната му моряшка блуза, мръсното му лице и сплъстените коси се извърна на другата страна. Просъкят отново придърпа гащите си и тръгна към площада. след това сви в една уличка и след около половин час се озова пред криминалният отдел на полицията. Влезе вътре и се шмугна незабелязано в един от кабинете, в който зад огромното бюро седеше солиден, възрастен мъж с очила.
- Ще разрешите ли да вляза, господин помощник- инспектор?- запита просякът.
- Вече сте влезли, Курамуно.- Асамуно свали очилата си и започна да ги забърсва с млечно розова кърпичка.
Агентът трета стешен Сасори Курамуно работеше вече трети месец в криминалният отдел и щеше да бъде много щастлив, ако не беше фамилията му, която малко хора не забелязваха, а останалите му се присмиваха, заради нея.
Помощник- инспекторът никога не си позволяваше да се шегува с името му и в тонът му, когато произнасяше фамилията му нямаше нито подигравка, нито подхилкване от негова страна.
Сасори го погледна с облекчение и започна да рапортува.
- Обектите.- Курамуно винаги използваше някое клише.- Избягаха, изчакаха да спре дъждът в закусвалянта до магазина за цветя Яхуро. Поръчаха си бира. Оставих Тейнок там и му наредих да не ги изпуска от очи.
Асамуно не реагира, защото знаеше, че таксиметровият шофьор Тейнок беше агент първа степен, който работеше в криминалният отдел от шест години и беше опитен работник.
- Благодаря ви, Курамуно... Преоблечете се и докладвайте на Сакунаре.
- Слушам.- изкозирува той, отвори вратата и за малко щеше да се сблъска с влизащият в кабинета сътрудник с полицейска униформа, който само преди час съпровождаше Хан и Синчето.
- Как е здравето, Дейдара?- подигравателно подметна Сасори.- Боли ли те главичката?- Хасука Дейдара беше среден на ръст и с още мокра коса. Той погледна с недоумение Курамуно и разпери ръце.
- Ставаш досаден, братле.- Сасори разбра намека и побърза да изчезне, а Дейдара влезе в кабинета, затвори вратата зад себе си и възмутено заговори.
- Не се бяхме разбрали така, Асамуно Какаши.- инспекторът сложи очилата си, поразхлаби стегната си яка и въздъхна.
- Наскоро ми се роди син.- Дейдара хвана главата си с ръце, все едно искаше да я махне и да я сложи пред помощник- инспектора, като веществено доказателство за нарушенията.- Син, Какаши! Той е съвсем мъничък и има нужда от баща си, трябва някой да се грижи за него.
- И с какво ви наредиха така?- Заинтересува се Асамуно. Очилата скриваха подигравателните му очи, а тонът му беше искрено състрадателен.
- С какво, с какво.- смути се Дейдара.- С юмрук! Преди 20 години един войник ме прасна с пистолет, а аз само се олюлях и нищо повече. А сега...
- От възрастта е, братко.- Асамуно се разсмя и му посочи стола.- Доколкото разбирам са ви ударили. Кой по- точно?
- Чернокосият, като с чук...
- Тъй...- Какаши го гледаше в очите и го изпитваше.
- Вие казахте в случай на бягство да стрелям във въздуха, но за бой нищо не казахте.- Дейдара искаше да поклати недоволно глава, но не смееше, защото болката го пробождаше в слепоочието.
- Значи ги изпуснахте?- Асамуно кимна.- Случва се, но тъй, като ви е за първи път няма да ви наказваме. Надявам се, че за бъдеще Хасука Дейдара...- Дейдара бавно се надигна и разтвори устни, но пред себе си виждаше зловещите очи на инспекторът и не можеше да изрази възмущението си.
- Добре де, какво излиза сега? Не.- сложи ръце на гърдите си, за да се изперчи.- Никой не беше казвал, че се подготвя бягство от затвора, но аз подразбрах.
- И напразно, уважаеми, Хасука Дейдара.- Асамуно стана от бюрото, като даваше да се разбере, че разговорът беше приключил.
- Чакайте.- Дейдара започна да ръкомаха, като се наместваше по- удобно на стола.- А, защо точно мен определиха да ги изпровождам? И Курамуно Сасори, който току щобеше при вас, вчера ми издрънка, че.... Всъщност кой от бегълците е наш?...

Следва продължение....
♦♦♦Dεαŧh_Aŋgεl♦♦♦
♦♦♦Dεαŧh_Aŋgεl♦♦♦
Академик
Академик

Брой мнения : 21
Points : 52
Join date : 18.11.2010
Age : 36

Върнете се в началото Go down

Агонията на японската мафия - по Naruto Empty Re: Агонията на японската мафия - по Naruto

Писане  Райкаге Чет Фев 03, 2011 6:26 am

Извинете за страшно глупавия въпрос, но досега не бях чул за "фик". Може ли да ми обясните какво точно е това.

ПП. Не ме ругайте много Laughing
Райкаге
Райкаге
Хокаге
Хокаге

Брой мнения : 495
Points : 168
Join date : 07.01.2011
Age : 28
Местожителство : Пловдив

Character sheet
Техники на героя:

Върнете се в началото Go down

Агонията на японската мафия - по Naruto Empty Re: Агонията на японската мафия - по Naruto

Писане  ♦♦♦Dεαŧh_Aŋgεl♦♦♦ Чет Фев 03, 2011 8:07 am

Така... Нека аз обесня какво значи фик Smile Фикът е вид разказ, който човек измисля със своя история и развитие в нея Wink това е, но не е много лесно да се пише и сътвори един фик Smile

♦♦♦Dεαŧh_Aŋgεl♦♦♦
♦♦♦Dεαŧh_Aŋgεl♦♦♦
Академик
Академик

Брой мнения : 21
Points : 52
Join date : 18.11.2010
Age : 36

Върнете се в началото Go down

Агонията на японската мафия - по Naruto Empty Re: Агонията на японската мафия - по Naruto

Писане  Guest Чет Фев 03, 2011 4:24 pm

Very Happy Very Happy Very Happy


Последната промяна е направена от Ино на Пон Фев 07, 2011 10:11 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Guest
Чуунин
Чуунин

Брой мнения : 435
Points : 0
Join date : 02.12.2010

Върнете се в началото Go down

Агонията на японската мафия - по Naruto Empty Re: Агонията на японската мафия - по Naruto

Писане  Сакура Чет Фев 03, 2011 8:04 pm

Ино написа:
Ще се критикувам сама:
забърквам се в твърде много
напълно излишни неща.
Като този задочен спор.

Имам опит с такива истории,
така че сигурно съм хронично
болна от заядливост, може би.
Но от тази болест не се умира.

Поне аз не знам досега
някого да съм убила,
освен малко време и скука.
Не е нужно да доказвам, че ме бива
02.02.11


Ей, Ино,
как да го кажа, та да не съм крива-
и в писането, е явно- че си те бива,
ще се наложи да спорим,
ако твърдиш, че си заядлива.
А в рисуването си талантлива,
пък на мен розово ми отива,
ама и без друго съм дива и щастлива.


Laughing

Ох, сори за спама, обаче нали ако пречи може да се изтрие, така че...
Сакура
Сакура
Джонин
Джонин

Брой мнения : 1727
Points : 822
Join date : 15.09.2009
Age : 27
Местожителство : БГ

Character sheet
Техники на героя:

Върнете се в началото Go down

Агонията на японската мафия - по Naruto Empty Re: Агонията на японската мафия - по Naruto

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите