Naru70
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 8 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 134, на Нед Яну 16, 2011 8:39 am
Top posting users this week
No user

Keywords


Мисията на Ино.-Ранг Ц

2 posters

Go down

Мисията на Ино.-Ранг Ц Empty Мисията на Ино.-Ранг Ц

Писане  Минато@ Пон Фев 14, 2011 2:57 pm

Трябва да екскортираш един човек от селото на Звука до селото на Мъглата.Той няма врагове тъй,че никой не го преследва нарочно.Мисията ти е ранг Ц,защото Мъглата не е близко до Звука,а пък по пътя може да има много случайни мисинг-нини.
Минато@
Минато@
Джонин
Джонин

Брой мнения : 718
Points : 6
Join date : 08.09.2009
Age : 26
Местожителство : Коноха

https://naru7o.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Мисията на Ино.-Ранг Ц Empty Re: Мисията на Ино.-Ранг Ц

Писане  Guest Пон Фев 14, 2011 10:07 pm

Ино нямаше много информация за тази мисия.Това беше първата и Ц ранг мисия и тя беше донякъде притеснена дали ще се справи с нея.
Ино въобще не искаше да знае какво точно е правил тази човек в селото на звука и какво ще прави в селото, скрито в Мъглата, струваше и се, че той съвсем не беше човек без врагове, но пък тя често драматизираше, така че може би просто беше напрегната.
Пътешественикът очакваше своя придружител на границата между Коноха и селото на звука, пазен от нинджите, които се грижеха за сигурността в покрайнините на страната на огъня.Беше жена, възрастна жена, която изгледа Ино така, сякаш я измерваше и сякаш не остана доволна от това че някакво момиченце ще и прави компания в следващите няколко дни.Ино предаде една бележка на пазачите и те и посочиха жената, която седеше на една пейка встрани и се вслушваше в някакъв шепот, който вятърът довяваше от север, от селото на звука.Ино вече беше разбрала, че това беше човекът, когото трябваше да придружи.Тя поздрави възрастната жена вяло и получи също толкова вял отговор.
-Гледай да не изоставаш-каза жената, сякаш тя поемаше контрола над тази мисия, но се изправи едва едва, схваната от седенето или пък от старост.
Не беше чак толкова стара, по-скоро изглеждаше такава.Сигурно беше пътувала много и много неща беше преживяла, помисли си Ино, неще, които се бяха отпечатали по лицето и и го бяха състарили.Ино не каза нищо, просто тръгна рамо до рамо с жената.
Първият ден щяха да се движат покрай границата, но не съвсем близо до нея.След това да пренощуват в някоя гостилница и да продължат, спускайки се на юг .Чакаше ги много дълъг път, но нито една от двете нямаше намерение да се опита да започне разговор.Изглежда пътуването щеше да бъде скучно, или поне за Ино, защото възрастната жена се увличаше да наблюдава природата около себе си и това сякаш беше достатъчно забавление за нея.Ино реши, че така е по-добре, едва ли имаше за какво да си говорят.

Пътуваха вече два дни, а сякаш бяха едва в началото.Не бяха се натъквали на проблеми, ако не се брои плъхът, който беше посрещнал Ино в стаята и в гостилницата.Ино се зарече повече да не стъпи в онази дупка…
-Казваш се Ино, нали?-попита жената, след като осъзна, че момичето, което беше изпратено да я придружава, беше твърде вироглаво, за да я заговори първо.
-Мда-измънка Ино.-Яманака Ино.
-Много глупаво име-каза старицата и погледът на Ино придоби странен блясък, като че всеки момент нещо в нея щеше да избухне, нещо, което тя се опитваше да задържи в себе си.
-Трябваше да ти дадат име на нежно цвете-добави жената след миг, един доста дълъг миг.
-Ъъъ-запелтечи Ино ,-може би…
-Аз съм Май.
-Не знам какво значи-призна си Ино.
-Хехе, и аз не знам-усмихна се жената и двете продължиха напред по-ведро, обсъждайки една тема, която подозираха, че и двете харесват –цветята.

Както си говориха, се оказа, че Май е родом от селото скрито в мъглата.Не беше шиноби, а обикновен жител, макар че съвсем не беше обикновен човек.Беше пътувала къде ли не и Ино с удоволствие изслушваше всяка една история, която Май разказваше с вълнение.
-Навремето се справях с всичко и сама-обясни с тъга Май.-А днес някой трябва да ме пази…
-Не сте чак толкова стара-подхвърли Ино.
-Не-усмихна се Май,-но вече не съм здрава както едно време….
-Тогава защо предприемате такива дълги пътувния?
-А иначе какво?Да чакам смъртта ли?
-Нямате ли семейство?
-Имах…Но вече нямам-обясни жената и лицето и посърна.Ино разбра, че беше по-добре да изоставят тези теми.
Вървяха бързо, не защото се притесняваха от някаква опасност, всъщност почти бяха забравили за опасностите.Но се движеха така, сякаш се боят от нещо.Може би затова опасността ги застигна.Или по-точно ги пресрещна.
На пътя им се появиха няколко мъже,които се движеха в група и наближаваха бързо.Приличаха на обикновени работници, прибиращи се у дома след тежък ден на полето.Но когато наближиха съвсем се разделиха и започнаха да наобикалят старата жена и младото момиче, за да ги ограбят.
Ино огледа мъжете.Никой от тях не изглеждаше способен на някакви нинджа техники, но тя и не искаше да проверява способностите им.Трябваше да се измъкне, да измъкне Май, а не да се бие с тези бандити.
-Просто хвърлете парите си насам-обади се един от мъжете.-И няма да ви нараним!
Ино потрепери, не от страх, а от яд. Всички винаги я подценяваха, а тя още не беше свикнала да оценява това като свое предимство.
-Добре-каза тя и бавно и внимателно пъхна ръка в чантичката си.Но хвърли към мъжете само някокло експлодиращи бележки, които гръмнаха в краката им и вдигнаха всичката прах от пътя във въздуха.
Ино грабна ръката на Май и я поведе настрани.Пътят пресичаше едно поле и нямаше къде да се скрият, трябваше да избягат.Гората се показа на хоризонта пред тях от изток и те тичаха дотам без да спират, макар че бандитите се бяха отказали да ги преследват и бяха продължили напред по пътя си в търсене на по-лесни жертви.
Спряха се едва в гората.Май беше изтощена и почти се свлече на земята, но Ино я подкрепи и и помогна да седне.
-Защо пътувате пеша?-поинтересува се Ино .-По безопасно за Вас е да използвате някакъв транспорт…
Май не отговори, помисли си че Ино не я беше слушала изобщо.Май пътуваше, за да изживява , а не просто за да преминава разстоянията.
-Вече сме близо до пристанището-каза Ино и я подкани да продължат.Мина и през ума, че Май сигурно беше богата жена, щом можеше да си позволи да плаща за ескорт п време на пътуванията си.Коя беше тази жена, чийто враг беше единствено времето?Ино така и не разбра.

Пристигнаха в селото скрито в мъглата на орда на един малък кораб.Един генин очакваше Май долу и тя му кимна.Ино реши, че може би двамата бяха роднини,или поне се познаваха, очевидно… както и да е, нейната мисия свършваше тук.
-Побързай да се прибереш дете-каза и Май на сбогуване.
-Смятам да се върна още сега, с този кораб-обясни Ино.
-Но не бързай да пропуснеш всичко, което ти предстои по пътя-добави жената и слезе от кораба.
Ино помисли над думите и, търсейки смисъла в тях, а Май се изгуби от погледа и, потъвайки в мъглата, която обвиваше тази земя.

Guest
Чуунин
Чуунин

Брой мнения : 435
Points : 0
Join date : 02.12.2010

Върнете се в началото Go down

Мисията на Ино.-Ранг Ц Empty Re: Мисията на Ино.-Ранг Ц

Писане  Минато@ Вто Фев 15, 2011 6:54 pm

Браво получаваш 25 руо.Бих искал да ти дам повече,но такива са правилата.
Минато@
Минато@
Джонин
Джонин

Брой мнения : 718
Points : 6
Join date : 08.09.2009
Age : 26
Местожителство : Коноха

https://naru7o.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Мисията на Ино.-Ранг Ц Empty Re: Мисията на Ино.-Ранг Ц

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите