Мисията на Изуна- Д ранг

Мисията ти е да се грижиш за Еми, докато родителите и се върнат от мисия.

Новата мисия на Изуна беше да се грижи за едно момиченце на име Еми. Тя беше дъщеря на двама чуунина, които имаха мисия. Изуна на драго сърце прие мисията и отиде при хората. Оказа се, че Еми е на 5 годинки, родители й обясниха на Изу преди да тръгнат кое къде се намира и за храната. Изпратиха ги и тръгнаха. Изуна забеляза, че момиченцето беше тъжно.
-Какво има Еми-чан? - Изуна приклекна и я попита.
-М-мама и т-татко... те няма да се върнат... - момиченцето беше изплашено.
-О, спокойно, Еми - ще се върнат! - Изуна я гушна - Те имат малко работа, но до вечерта ще са тук, а през това време аз ще си играя с теб.
-Н-наистина уи..? - момиченцето поизбърса големите си очички и погледна момчето с надежда.
-Аа. - Изуна кимна (Аа, това е "Да" на японски) - Хайде да идем в стаята ти, ти не мисли за това сега!
Той подхвана Еми за ръчичка и двамата отидоха в стаята й. Там имаше много различни играчки.
-Коя е любимата ти играчка? - Изуна я запита с цел да й отвлеме вниманието от мислите за родителите й.
-Ами... - Еми отиде и донесе една кукла - Тя се казва Дороти.
-Ах, разбирам. А има ли си приятел Дороти?
-Да! - момиченцето се ентусиезира, защото Изуна проявяваше интерес и така започна да му показва най-различни играчки и да му обяснява как се казват. Добрината на Изуна му позволяваше да стои мирно и да слуша Еми, като й задаваше нови и нови въпроси и беше винаги дружелюбен с нея, така че скоро се стигна до игра, а младият Учиха се включи на драго сърце.
Стана обяд и на момиченцето й се дояде, тъй двамата отидоха до кухнята с няколко кукли замъкнати и Изуна й сервира. За да не й е скучно докато обядваше, Изуна започна да й разказва една история, легенда за богът Котка, която се знаеше измежду Учиха (те навремето Учиха са се отнасяли с котките като към свещени животни). Еми беше заинтригувана и повече слушаше отколкото да яде. Когато се на обядва все пак и Изуна беше привършил с историята си, се замисли по какъв друг начин да я забавлява и тогава реши да я разведе на разходка.
-Еми-чан - искаш ли да те заведа да ти покажа нещо..?
-Ммм, добре Изу-изу.
Изуна се разкикоти на начина, по който тя се обръщаше към него. - Добре тогава. - каза й той и я качи на конче.
След това двамата излезоха и скоро Изуна я закара на тренировъчното поле. За сега там нямаше никой.
-Сега ще ти покажа нещо интересно! - рече й той и застана на разстояние, събра чакра, направи знаци и изрече: - Огнен стил: огнена топка!! - Изуна избълва една огромна огнена топка, която разцепи въздуха.
След като огънят се разсея, той се обърна към Еми ухилен, но изведнъж забеляза, че момичето се е разплакало. Веднага приклекна до нея.
-К-какво има, Еми?? Да не те уплаших!
-Д-да... - измрънкоти момичето.
-Няма нищо, няма нищо... а-аз... не се съобразих... ззнам, че сигурно е изглеждало страшно, н-но аз съм добър, приятел, няма да те нараня. Никога!
-Н-наистина ли Изу-изу? - момиченцето отново го загледа с кристалните си очички.
-Да, наистина. - Изуна й се усмихна топло и двамата се гушнаха. - Искаш ли да се връщаме?
-Ммхм. - Еми кимна.
Изуна отново я качи на конче и двамата се върнаха. Вече се беше свечерило и докато очакваха родителите да се завърнат, двамата се занимаваха с други забавни игри. Скоро и това стана - почука се на вратата и Изуна отиде да отвори. Родителите на Еми поразпитаха Изуна какво са правили, а той обясни на кратко, че се е погрижил както подобава за нея и те му благодариха. Време беше да се изпратят.
-Нали пак ще дойдеш на гости, Изу-изу? - Еми го попита.
-Разбира се, Еми! - Изуна й отвърна и я цунка по братски по челото.
После им помаха и тръгна. Като стигна в офиса на хокагето, предаде репорта си от мисията.

Браво, получаваш 15 руо