Девизия 5 - (медицинска)

Командир: Сакура Харуно.
Брой: 500 шинобита.

Девизията беше разположена от другата страна на портите.Половината и също както и на сензорно-информационната девизия беше в гората.Тук сакура Харуно и още 499 нинджи щяха да лекуват ранените бойци.Част от медицинските нинджи щяха да са близко до бойното поле,за да изнасят от битката ранените.Колко и кои-Сакура щеше да реши.

П.П-Сакура това е твоята тема.Мисля,че знаеш инструкциите- Успех и на теб !

Нинджата докладва:

Юхи Куренай написа:Куренай отиде до библиотеката във сградата на Хокагето.
След като взе една стара изпокъсана книга се качи на балкона и се загледа в Коноха.
Тя се учуди!
Колко далече са стигнали!
И битката вече беше започнала!
-Лошо-каза Куренай и се смръщи-Не само че разполагаме само със 100 нинджи ами и нямаме време да обмислим стратегията си... В такъв случай ще направим копирна стратегия. Да видим... те използват интересно оръжие... ние обаче ще направим по-мощно.
След това извика сензорнатга нинджа.
-Кажете на всички девизии да не се бият само със един противник! Ще победят по-лесно ако не нападат само един. Учиха могат да заличат няколко със огнени топки. За разлика от тях Хюга ще трябва да се постараят поотделно за всеки нинджа. Членовете на Юхи кланът да се опитат да изтормозят повечко нинджи. Абураме членовете да използват смъртоносни буболечки. Акимичи кланът ще се оправят със оръжия, експлозии и някои техники. Инузука да клонират животните си. Не е нужно противикът да е убит-важно е да е ранен. Камизури кланът пък да напада с армиите си от пчели. по възможност със отровни жила. Членовете на Нара кланът да използват сенките си за да задържат противника. Точно преди да бъдат ранени от някой друг нека освободят джутсото за да не пострадат те. Нека всички освен това да използват гърмящи бележки за по-бързо унищожаване.

Нинджата пристигна при Сакура:
-В девизия 2 има доста ранени.
-Благодаря
ПП/Сакура ти си на ред

-Е, започна се.- рече Сакура и дръзко отметна розовите си кичури. Изправи глава и рамене.
-Мичико, Айо, Нара и Мушибо, веднага при мен. Действате по плана. Хайде, всеки да вземе 10 хора, които е определил и да потегля. Айо ти си за втора девизия. Там е най-зле в момента. Мичико- при първа, Нара- трета, Мушибо- четвърта. Пазете се. Не забравяйте, че не сте сами, но не разчитайте само на другите да ви пазят. Дайте най-доброто от себе си. Изпращайте съобщения за развоя на нещата по сензорните. Ако някой от вас много се изтощи, ще го заменим веднага, само съобщете. Всеки, пострадал, който може да бъде транспортиран и всеки, който стабилизирате- изпращайте. Другите на място. Правете каквото трябва, пък то ще стане каквото има да става.Успех!
Нинджите кимнаха, с приетия поклон и ведага се заеха с изпълнение на задачите.
Лицата на всички говореха едно- готови сме!
Сакура се озърна. До нея застана една сензорна нинджа- Водят, първите ранени насам. Засега пътя е достъпен.- Тя кимна. Очите ис е отправиха към далечината. От тук не се виждаше още нищо, но те знаеха, че всичко е там...

След като получи първите съобщения за битките Сакура изпрати още по 10 медицински към всеки един отряд. Съпровождаха ги по двама водачи.
Първите ранени не представляваха трудност за хората на Сакура. Бързо и адекватно бяха поети и обработени. Всеки от тях вече беше повишил адреналина си и бързаше да се върне на бойното поле. Сакура естествено не ги пусна веднага и не им призна, че на нея самата и се искаше да е там, където са приятелите и, защото мисълта, че Минато, Ино, Неджи и другите са в смъртна опастност беше стискала с ледена ръка сърцето и.

Обстановката се беше видимо променила. Все повече бяха ранените. Медицинските нинджи работеха непрестанно, бързаха. Викаха се един друг на помощ. Едни даваха указания на други. Някои от по-слабите нинджи изчерпаха силите си. Сакура нареди да се оттеглят, за да не изпаднат на свой ред в нужда от медицинска помощ.
Сакура работеше наравно с другите, но навремена вдигаше глава, за да огледа целия лагер, изслушваше патрулиращите и сензорните нинджи с нова информация и само кимайки пак се навеждаше над някой ранен. Макар и през ръкавиците, ръцете и горяха от излъчваната концентрирана чакра.
На места из лагера зелената светлина на нинджите правеше красиви фигури и ефектни петна и неосведомен страничен наблюдател би взел гледката за странна, импресионистична картина. Но всъщност там лечебната енергия се бореше с болката, раните и смъртта.

Все още нямаше загинал ранен, не и от тези, които бяха доведени в лагера на Сакура, но тя знаеше, че по бойното поле има...

Движейки се с прибягване между хората, за да огледа района си, Сакура се озова пред носилката на стар боец.
-Виждам, виждам отново-повтаряше той- парещата болка изчезна, и светлината ми се върна. Едно дете се погрижи. Мислех, че съм загубил очите си, когато оная бомба избухна пред лицето ми. Сакура-сан, как може едно дете да ме излекува?
Сакура сложи успокоително ръка на рамото на човека и се огледа.
Малко по-встрани едно съвсем слабо момиченце се беше превило до близката палатка.
Сакура се наведе, повдигна лицето и. Момичето я гледаше със смесица от срам, страх и болка. Сакура вдигна ръцете и- по тях имаше сериозни изгаряния.
-Какво си си причинила, дете?
-Аз съм ученичка на Макико-сан, след седмица щях да завърша обучението си за медицинска нинджа, но се справях добре и помолих Учителката да ме допусне да помагам тук. Не ми достигаше сила и помислих, че ако сваля ръкавиците си ще лекувам по-добре...-момичето сведе глава, знаеше, че в момент като този да отвлича вниманието на нинджите, можеше да значи да коства живота на някой друг. Беше срамно и грешно и достойно за презрение и наказание.
Сакура обаче разбра какво означават тази постъпка и тези рани. Разбра жертвоготовността и разкаянието на младата ученичка. Тя стегна тялото си, затвори очи и се концентрира. Сложи двете си длани върху дланите на момичето. Съзнанието и се отдели от всичко останало, само към това да концентрира чакрата и да я насочи правилно. Зелени струи преминаха от ръцете на Сакура към ръцете на момичето. След известно време Сакура, въздъхна, отвори очи и спря.
-Сега просто отиди да се намажеш с мехлем от зелен крен и смрадлика, превържи се и стои при пострадалите, за да помагаш с каквото имат нужда. Давай вода, превързавай, каквото и да е, но не лекуай с чакра.
Моичето гледаше с вълнение към почти възстановените си ръце и погледна Сакура с блгаодарност, но и притеснение.
-А сега аз...а Макико-сан...
-Макико-сан има смела ученичка, която сигурно ще стане добра медицинска нинжда и след войната ще довърши обучението и. Не се тревожи никой не е виновен. Или по-скоро, всички сме виновни малко или повече.
С тези несъвсем разбираеми за момичето думи, Сакура го остави и продължи нататък.

...Сакура отвори очи въздъхна. Зеления лъч изчезна. Сакура погледна към мъжът пред себе си. Той вече дишаше по-леко и всъщност беше спасен. Тя повдигна глава и погледна. Към нея идваха един от сензорните нинджи, един амбу и Хоширу -медицинска нинжда от известния род Шонагон.
Наоколо беше шумно, Сакура усещаше главата си тежка и ушите и шумяха. Отдавна имаше нужда от почивка, но скоро нямаше да има такава.
Сензорния докладваше. Приближи се и един патрул.
-Минато...-Трета дивизия...-Ранени...-Държат се...Мног работа, Нара трябва да бъде сменен.
Сакура заклати глава- Добре, добре...-избърса мимоходом окървавената си от някого буза, изправи се. Шумът в ушите и се засили...
Хората и говореха.
- Да, добре, -кимна Сакура- на мястот на Нара да отиде...-тя се замисли за миг.
-Аз, Сакура-сан, окажете ми тази чест.
Сакура погледна Хоширу Шонагон, лицето му беше скала. Очите мрак. Тя знаеше, че е добър във всяко отношение.
-Да, да, отивай, смени брат си.- кимна тя и с рязък поклон той тръгна, последван от придружителите си.
Сакура въздъхна:
-Е, значи Минато се държат. Явно има доста работа щом Нара се е изтощил. Брат му ще го смени докато се презареди батериите.
-Сакура-сан, Вие нима не разбрахте.-проговори Амбу-война до рамото и- Хоширу отиде да смени брат си не защото е изморен, а защото е мъртъв.
Лицето на Сакура потрепери от безпощадното разбиране.

Кузина пристигна:
-Здравей Сакура! Как вървят нещата тук? Нуждаете ли се от презареждане с лекарства

-Да, очаквам зареждането.- беше отговорът. Сакура изглеждаше изморена и мрачна.- Ето, виждаш какво е тук. 420 медицински нинджи и пак не са достатъчно. 80 души са ми някъде по дивизиите, а някои са загинали. Получавам информация, че Минато има нужда от медицинска помощ, а край него няма никой от нашите...или и да има...
Сакура въздъхна и изпъна изтръпналото си тяло.
-Аз съм командир на тази дивизия, но ще оставя замесник тук и ще отида да намеря Минато, просто трябва да видя как са хората ни на бойното поле и да помогна с каквото мога.

-Това не е добра идея. Защо не пратиш някой вместо теб?

-Ще помисля още малко, ако въобще вече мога да мисля.-каза Сакура-Хайде, да съберем хората и да разпределим лекарствата. Да се реорганизираме и да видим от какво най-много има нужда и къде. Не е лошо и до мен да стигне актуален обобщен доклад за положението на различните бойни части. Стратезите с какво ли се занимават!?!


Сакура остана сама само за миг, бръкна в единия джоб на куипаото си и извади малка стъкленица с течност. Стисна я в дланта си.
Това беше безценен хилядолетен елексир, който и бяха подарили мъдреците от селото на билките. Лечебната му сила беше огромна, но в шишенцето имаше не повече от два грама.
Кой го заслужаваше? Кой имаше най-много нужда? Кой имаше право да се възползва от това?
Сакура не можеше да реши.
Мисълта и се отправи към Минато, към другите и приятели, после се върна към глухите стенания от палатките зад гърба и.

Тя превърза добре стъкленицата с една връв и я провеси на шията си. Хладното малко късче се спусна по врата и и сякаш я опари там, където беше сърцето и.

Сакура беше страшно уморена, не беше почивала изобщо почти. Даже тя започна да се учудва откъде извира толкова сила у нея. Контролираше чакрата си с изключителна точност. Отделяше внимание на най-критичните случаи и преценката и беше безпогрешна. На кой колко и какво точно да приложи, така, че да не пропусне възможност, да не похаби енергия или лекарство.
-Сакура ти си родена за медицинска нинджа.- чу глас от миналото си тя, докато се мъчеше да оздрави разкъсаните гърди на един войн.- гласът беше на скъпа за нея учителка.
След като се надигна от носилката на друг един нинджа, на когото беше помогнала, чу зад себе си:
-Втора Цунаде.
Не се обърна, сега не и трябваше признание, искаше само да помага, да спасява и по-този начин да защити своите хора. За миг си спомни колко дребнава и излишно раздразнителна е била в предишния си живот, в мирно време...но в настоящия момент не беше време за философстване.
Сакура определи кои от медицинските нинджи да се оттеглят в палатката за почивка, това бяха тези, които от изтощение вече почти не можеха да бъдат полезни. После щяха да се сменят с другите. Мина и раздаде на всички хапчета за бързо възстановяване. Напомни на всеки да отдели миг и аз изпие един чай, отвара за укрепване. Хората я слушаха, със сериозни лица, загрижени, уморени, вече мръсни и окървавени, но стегнати, изпълнителни и способни.
Самата тя не пи нищо, докато не залитна върху един ранен, когото носеха. Човекът силно изстен. Тогава Сакура спря и глътна две хапчета.
До ушите и достигаха раговорите на някои от хората- споменаваха познати имена, приятелите и, но тя не биваше да се разсейва, затова просто отиваше до някой от най-тежко ранените...

МЕдицинския щаб беше не далече от еднаат страна от портите в горатааз бях на стената на Коноха..Кипях от сила и енергия толкова време нях складирал толкова мнго чакра..Видях МЕдицинския щяб и се отправих натам...След време вече бях жлизо...Бяхами казали че главния мед. нинйа е Сакура ХАруно...Имашем ного рранени дори извън не толкова голямата палатка.>Аз влязах и видях Сакура..
-Сакура..-Пристъпих леко не сигурно...-Нося запаси от храна и вода...
Тя грейна..сякаш съм дошъл точно на време...
Аз отворих приятно топлата и миришешта чанта..Дадох по една ботилка вода и по една порция за всеки ранен а на насакура дадох един гоооолям рамен вода и още малко харана..
Виждах умората в очите и..Спокойно сега трябва да се подкрепиш с храната ти си използвала доста от чакрата а тя трябва да се върне...Аз я хванах за ръце и започнах да концентрирам гоолямото количество насъбрана чакра..Тя ме обгради..КОнцентрираг полвината събрана чакраи тя отидв при Сакура..
-Твя трябва да помогне докато си възтановиш твоята..
Очите и потрепнаха..Аз се усмихнах и тя отвърна...
Станох и тръгнах да излизах към Сензорно-Информативния щаб..
-КЪсмет Обито-КАза ми тя..а аз се запътих към другия щаб...

Върнах се отновотук и доставих отаналите запаси като ги складираха..РАницата беше праязна а Сакурам и се усмихна..
-Аз ще остана да ти помогна малко...-Помагах като носех марли инструменти и така...Съвсем бях забравил за клонинга следящ ИЗуна но все пак аз му бях казал че в момента в който живота му е в опасност да се върна шри мен...Чудех се кака се справят всички..Тук в болничния щаб имаше много нинжи а някой от които познавах...
Продължих да асистирам на Сакура...

Сякаш тълпите от ранени беше спря за малко Сакура си отдухна..
-Аз мисля да огледам на около...-Тя кимна а аз излязох извън лагера...
Огледах се и се ослушах всичко беше тихо...Ипуфках тихо и погледнах небето...Скоро забелязах няколко носилки с нинджи помогнах им и с Сакура се заехме...

Сакура намери време да спре за миг и да погледне Обито право в очите.
-Нямаш представа колко много ми помогна.- каза му тя- Благодарение на чакрата ти и храната чувствам физическите си сили напълно възстановени. А това ще спаси и други хора...Благодаря ти.- тя замълча.
-Ти каза "физическите сили".- тихо рече Обито, докато я гледаше с разбиране.
-Да,-отвърна Сакура- за да се възстанови духът ми и чувствата в сърцето ми ще са нужни много повече рамени, изядени в много други дни...
Двамата останаха загледани един в друг още няколко мига и след това всеки тръгна към ранените.
Небето над тях беше особено червеникаво-оранжево, като облизано от пламъците на голям пожар. Пожар от възможно най-страшните...Война.

Войнатра беше в разгара си от последните нинджи с носилки разбрах че някой е успял да унищожи всичките арбалети на врага..Поне една добра новина...
С Сакура успяхме да поемем новодошлите ранени ниджи..След като аз нямах големи умения в медицинскито джутсу играе ролята на медицински помощник..Всички които имахе по леки наранявания като шчупвание аз ги превързвах добре преди Сакура да се заеме..Така спестявах на Сакура доста време и можеше да се състредоточи точно върху травмите..Имаше много ранени но ето че имахе цяла групичка нинджи възтановени и заредени с сили...Те тръгваха отново към бойното поле..
-Хора..-Обърнах се към тях а те ме погледнаха..-Пожлеавам ви късмет и нека следващия път се видим на празнуването от победата..-Те кимнаха заредени с положителна енергия и се отправиха натам...

Аз се върнах при Сакура...
-Знаеш ли радвам се че поне сега извършвам нещо макар и наистина да е голям дълг да пазя хората от коноха сега имаше кой да ме замести и моите умения могат да са в действие..Макар и да не съм кой знае колко полезен тук пак се старая да направим всичко както трябва..-Сакура приключи и с тази малка групичка...И си итдъхна..
Всички настанени в лагеря бяха подсигурени....
-Сега докато чакаме да пристигнат другите нека се подкрепим..-Казах и с усмивка и подадох един топъл рамен..
Двмата бяхме седнали на един дънер близо до лагера..Вгледахме се в небето и се виждаха проблясъци но не от звездите а от бойното поле...

Сакура хапваше полека, но явно и идеше добре. Тя се поусмихна. От началото досега това беше най-голямото затишие в медицинския лагер. Унищожените арбалети на врага също бяха добра новина.
-Притеснявам се за Минато, Изуна, Ино...-все пак каза Сакура след като приключи.-Нищо конкретно не са ни казали за тях все още. Куренай скоро не се е вясвала...
И точно в този момент към тях тичаше една сензорна нинжда. Не им даде време да гадаят новините:
-Учиха Изуна е изправен в решаваща битка срещу Оромо. А Йотцуки срещу "легендата" Фуго. Минато е жив...
Сакура и Обито скочиха на крака едновремено. И на двамата им премина една мисъл- "Това е началото на края!"

Сензорния нинджа тръгна пак към бойното поле а аз стоях като вцепеннен...Сакура ме погледна загрижено..
-Обито,не се безпокой сигурна съм че всичко ще е наред..
НЕ можех да повярвам,това което ен трябваше да стане стана..Знаех че трябвада му имам доверие и че трябва да вярвам в него което е вярно..но в този момент вълна отм исли влезе в главата ми..Какво щеше да стане..Все пак е Оромо дали можех да вярвам че ИЗу ще успее..

Една група с ранени пристигна..
-Обито да тръгваме..-КАза Сакура...
-Добре-Казах и се усмихнах..-Аз вярвам в ИЗу и знам че ще успее както и в всички други...Знаех че не трябва да се пълня с лошо мисли макар още да ме тормозеше една мисъл...
Но просто хванах Сакура за ръка и я поведох към нинджите..
Заехме се..Като аз поех по леко ранените а тя по тежко ранените...

Мятайки още един загрижено-съчувствен поглед към Обито Сакура пак сложи ръкавиците.

С Сакура почти приключвахме..КОгато аз спрях а по лицето ми се изписа страх..Клонигът следят Изуна беше се врънал с всичката информация..Нем ожех да го повярвяам..БЕз да се замислям си взех всички неща и се обърнах с пълен с ярост поглед..
-Сакура да тръгваме...
-Обито какво има..-Тя беше дори по притеснена защото ен знаеше какво беше стснало тя си взе бързо нещата ис бърза крачка се запътихме към местоположението на Изуна Учиха...

Преди да тръгнат Сакура забързано даде разпореждания на Хироки Кудаир от клана Сукай, когото назначи за свой заместник. И определи един сензорен, който да отговаря само за връзката между двама им. Нямаше време за повече. Всеки направи знак за почест и те с Обито вече бяха тръгнали.