Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 134, на Нед Яну 16, 2011 8:39 am
Top posting users this week

Keywords


Девизия 4 - (сензорно-информационна)

Предишната тема Следващата тема Go down

Девизия 4 - (сензорно-информационна)

Писане  Минато@ on Нед Мар 13, 2011 8:01 pm

Командир:Мурасаки Сакуза.
Брой:250 + Ино Яманака + Неджи Хюга.

Това беше девизията на Мурасаки.Малко информация за нея.Това беше момиче на около 25.Тя беше джонин.Още от дете се отличавала с таланнта си за намиране на следи и шпиониране.На 13 става чуунин,а на 20 - джонин.Сега е извикана от Казекагето в помощ на Коноха.Назначена е за командир на сензорно-информационната девизия.Сега малко за девизията.Тя е разположена в покрайнините на Коноха , близко до портите.разположена е на половина в гората,за да може нинджите да се крият ако забележат някой враг и да могат да се подготвят.Това ще им помогне да избегнат някоя непланирана схватка.

П.П-Ино и Неджи вие можете да пишете тук.Може да си фантазирате на воля какво се случва във девизията ви.Когато разследвате нещата може да си измисляте какви са отделни части от битката.(Пример:Един ниджа направи Катон ....,а друг спря атаката му със Суйтон.....) И така нататък.По-точно казано-фантазирате си отделни епизоди от битката.Успех!

_________________
Техники:
# Eight Trigrams Sealing Style
# Flying Thunder God Technique
# Four Symbols Seal
# Rasengan
# Summoning Technique (Toads)
*Dead Demon Consuming Seal
avatar
Минато@
Джонин
Джонин

Брой мнения : 718
Points : 6
Join date : 08.09.2009
Age : 20
Местожителство : Коноха

http://naru7o.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Девизия 4 - (сензорно-информационна)

Писане  Неджи Хюга on Пон Мар 14, 2011 9:14 pm

Неджи погледна Ино, без да се обръща към нея.Тя беше някак странна.Неджи не беше много общителен, не се разхождаше из Коноха, а когато все пак го правеше, не поздравяваше и не говореше с никого.Но познаваше Ино.Макар че все по-рядко намираха време да си говорят, откакто всеки от тях влезе в академията и започна да влага цялото си време и внимание в това да усъвършенства нинджа уменията си.И все пак Неджи познаваше Ино и сега беше обезпокоен, че вижда в нея нещо различно.Може би нещо се беше случило на онази секретна мисия, която май вече не беше толкова сектретна...Неджи реши да не изпуска Ино от поглед.Но много бързо вниманието му се прехвърли в друга посока...Нинджите на Мадара настъпваха все по-стремително към Коноха.Неджи забеляза, че сред враговете има и членове на неговия клан, предатели...Той се намръщи, защото знаеше какво предимство дава бякоганът, врагът можеше да следи действията на Коноха, да изпреварва всеки техен ход...В сензорния отряд на Коноха имаше едва петима представители на клана Хюга, неособено полезни, по мнението на Неджи.Той се намръщи още повече и се напрегна, струваше му се, че трябва да свърши работата на всички в този отряд.

-Неджи!-повика го по име командирът му.-Ела да докладваш!
Неджи се обърна рязко, едва сега забеляза, че командирът беше момиче и не можа да скрие изненадата си.
-Какво има?-попита Мурасаки.-Нещо страшно ли видя?
На Неджи му се стори, че тя му се присмива, но той бързо осъзна, че на нея не и пукаше за него, нито за това, което той евентуално беше си помислил...Бяха на война.
-Виждам, че вражеските отряди потеглят-каза Неджи.-Но и те ни виждат...Каква полза....
Той измънка последните си думи и стисна устни.
-Според това, което виждам, смятат да ни нападнат по фланговете, за да ни разпръснат и така да пробият по-лесно до салото..но това можеше да се очаква...
-Затова имаме стратези, които да обмислят всичко-каза Мурасаки и се обърна към нинджата, който стоеше до нея:
-Предаде ли тази информация?-попита тя, а той само кимна и остана замислен върху потока от информация, който протичаше през съзнанието му.
Неджи още беше намръщен.
-Какво има?-попита Мурасаки без особена загриженост, защото реши, че Неджи пак проявава капризита си .
-Врагът ни има много оръжия-сподели Неджи, -трудно ще се справим с тях...Щеше ми се Тен Тен да беше тук...
-И ние имаме оръжия-увери го командирът.-Защо изглеждаш толкова отчаян, положението ни съвсем не е безнадеждно...
-Ние стоим отзад, а ми се искаше да мога да помогна повече в битката...
Мурасаки не беше тук за да се справя с проблемни деца, това беше бойно поле, или поне периферията му.Командирът тръгна към гората и навлезе навътре, където една част от отряда подготвяше капани и се опитваше да ги скрие от врага.Но врагът имаше очи навсякъде...Може би дори в самите редици на армията на Коноха.
avatar
Неджи Хюга
Чуунин
Чуунин

Брой мнения : 51
Points : 70
Join date : 31.12.2010
Местожителство : Коноха

Върнете се в началото Go down

Re: Девизия 4 - (сензорно-информационна)

Писане  Guest on Пон Мар 14, 2011 11:36 pm

Ино се вслушваше в гласовете в главата си, но засега не предаваше нищо на роднините си, които бяха пръснати по другите девизии и из самия сензорен отряд.Около нея имаше само няколко хлапета, които може би имаха за задача да стоят наблизо и да я защитават.Нямаше нужда от тях, накрая щеше да се наложи тя да ги защитава.Ино се вслушваше...струваше и се, че долавя някакъв глас, непознат за нея.Струваше и се...Тя отвори очи.Битката беше започнала.
Ино се изправи и изтича напред, където Неджи все още се мръщеше, взирайки се във вражеските отряди.
-Нинджите от 3та бойна девизия вече влязоха в сражение с врага-съобщи тя.-Виждаш ли какво става там?
-Не-измърмори Неджи.-Имам друга задача.
Той наблюдаваше отряда, който се опитваше да заходи откъм западния край на гората.
-Не можем да покрием цялата площ-каза Неджи,-ако тръгнем да ги пресрещаме, нашите линии ще се разтеглят и ще бъдем пробити.
-Нашата линия си е закована тук, никъде няма да се разтегляме-отвърна Ино и скръсти ръце.
-Предай на твоите хора, да пазят фланговете-каза Неджи, сякаш не я беше чул.
Ино направи това, предаде опасенията на Неджи чрез телепатичната връзка на клана Яманака.Отново беше затворила очи и когато се опомни, Неджи вече го нямаше на мястото, на което беше стоял.Ино се обърна и видя недалеч зад себе си двете хлапета, на които май не им беше много ясно какво правят тук.Честно казано и на нея не и беше ясно защо...защо тя самата беше тук.Тя беше просто един предател...предавател.Ино се ядоса на грешката си.Тя опита да се свърже отново с роднините си, тази връзка обикновено беше спокойна, успокояваща, дори по време на битки, но сега не беше така и Ино осъзна, че смущенията идават от самата нея.Тя отхвърли всичката информация, която можеше да допусне в съзнанието си и се върна при хлапетата.
-Как се казвате?-попита тя, стараейки се да звучи спокойно.
-Макото-измънка едното момче,-а това е Рино.
Едва ли бяха много по-малки от нея, но се държаха като абсолютни бебета.Все пак така нареченият Рино се стегна, изпъчи се и каза самоуверено:
-Имаме ли някаква конкретна задача?
„Сякаш можете да се справите”, помисли си Ино, но каза:
-Да.Искам да дойдете с мен при командира.
Не искаше да ги оставя да я чакат сами.Наоколо имаше и други нинджи, но Ино се притесняваше, че ако стане напечено, хлапетата може да се изгубят и да пострадат.
Те кимнаха и тръгнаха след нея.

Мурасаки Сакуза беше опитна в разчитането на следи, особено онези, които подсказваха къде са заложени капани.Тя непрекъснато беше в движение и следеше как подчинените и подготвят засада в гората, в случай че се стигнеше до сблъсък с врага.Не биваше да разчитат само на бойните отряди за защита, трябваше сами да се погрижат за себе си, за да облекчат задачата на онези, които и без това щяха да изнесат основната тежест на битката.Мурасаки надушваше нещо във навсякъде във въздуха.”КАПАН”

-А, Ино Яманака-каза Мурасаки и реши, че има няколко свободни минути, които да отдели на момичето.-Какво првиш тук?-поскара и се тя.- Не трябва ли да стоиш извън гората?Мисля, че това разпоредих.
-Няма полза от мен там-каза Ино.
-Разбира се, че има-скара и се Мурасаки, сериозно изнервена от липсата на ентусиазъм в отряда си, и то проявена от едни от най-талантливите нинджи в него.
-Връщай се и се подготвай-каза Мурасаки, опитвайки се да не се разкрещи.-Знам, че можеш да измислиш нещо-добави командирът, който беше наблюдавал последният етап от чуунинския изпит и знаеше, че Ино е, тоест може да бъде доста лукава.-Върви!
Ино се облещи смутено насреща и и каза тихичко:
-Може ли, ако измисля нещо, да използвам и тези двамата?
-Не виждам защо не-отвърна Мурасаки и сви рамене, после отпрати с жест и тримата обратно към разпоредените им позиции в покрайнините между селото и гората.
Битката нямаше да се размине на сензорния отряд, армията на Мадара напредваше...Но на своя територия нинджите от Коноха имаха предимството да подготвят терена за предстоящите сблъсъци и точно това беше част от задачата на сензорният отряд.

Guest
Чуунин
Чуунин

Брой мнения : 435
Points : 0
Join date : 02.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Девизия 4 - (сензорно-информационна)

Писане  Заемаща място on Вто Мар 15, 2011 2:40 am

Нинджата докладва:
Юхи Куренай написа:Куренай отиде до библиотеката във сградата на Хокагето.
След като взе една стара изпокъсана книга се качи на балкона и се загледа в Коноха.
Тя се учуди!
Колко далече са стигнали!
И битката вече беше започнала!
-Лошо-каза Куренай и се смръщи-Не само че разполагаме само със 100 нинджи ами и нямаме време да обмислим стратегията си... В такъв случай ще направим копирна стратегия. Да видим... те използват интересно оръжие... ние обаче ще направим по-мощно.
След това извика сензорнатга нинджа.
-Кажете на всички девизии да не се бият само със един противник! Ще победят по-лесно ако не нападат само един. Учиха могат да заличат няколко със огнени топки. За разлика от тях Хюга ще трябва да се постараят поотделно за всеки нинджа. Членовете на Юхи кланът да се опитат да изтормозят повечко нинджи. Абураме членовете да използват смъртоносни буболечки. Акимичи кланът ще се оправят със оръжия, експлозии и някои техники. Инузука да клонират животните си. Не е нужно противикът да е убит-важно е да е ранен. Камизури кланът пък да напада с армиите си от пчели. по възможност със отровни жила. Членовете на Нара кланът да използват сенките си за да задържат противника. Точно преди да бъдат ранени от някой друг нека освободят джутсото за да не пострадат те. Нека всички освен това да използват гърмящи бележки за по-бързо унищожаване.

Заемаща място
Генин
Генин

Брой мнения : 1233
Points : 1992
Join date : 16.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Девизия 4 - (сензорно-информационна)

Писане  Заемаща място on Вто Мар 15, 2011 2:54 am

Нинджата докладва:
quote="Юхи Куренай"]След това Куренай седна на парапета на терасата и започна да чете една книга.
В нея бяха описани техниките във Суна.
След като я прегледа реши че те ще помагнат много.
Повика сензорният нинджа отново и му каза:
-Кажи и на нинджите от Суна които използват вятърни техники да се опитат да засегнат възможно най-много чужди войни. За тези които използват пясъчни техники препоръката е същата. За тези които използват главно тайджутсо: да използват техники от които ще пострадат повечко хора. Освен това предай това на Минато.-каза Куренай и подаде един плик. След това нинджата изчезна.[/quote]

Заемаща място
Генин
Генин

Брой мнения : 1233
Points : 1992
Join date : 16.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Девизия 4 - (сензорно-информационна)

Писане  Guest on Вто Мар 15, 2011 6:42 pm






Всичко се промени
много бързо.
Неджи изведнъж остъпи
няколко крачки назад и
остана като зашеметен.
Добре че никой наоколо
не обърна внимание на
моментната му проява на страх.
Армията на Мадара връхлиташе
бойните редици на Коноха
като черна приливна вълна
(вдъхнових се от случилото се в япония,
ако въобще човек може да
се вдъхнови от такава ужасия)
и се блъскаше в здравата
защитнаформация на нинджите,
които носеха огнения дух в сърцата си.
Но все пак някои мисинг-нинджи
успяха да се промъкнат зад защитата,
сттрелкайки се през пушаците
и експлозиите.




Guest
Чуунин
Чуунин

Брой мнения : 435
Points : 0
Join date : 02.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Девизия 4 - (сензорно-информационна)

Писане  Неджи Хюга on Вто Мар 15, 2011 7:25 pm

Неджи изтича да докладва пред командира.Още двама от братовчедите му вече бяха с Мурасаки Сакуза.
-Проникнаха!-каза Неджи с непривична за него развълнуваност.-Трябва да се погрижим за тези единици...иначе ще заложат накакъв капан в тила на отбраната ни....
-Така е-каза командирът спокойно,-но ние се подготвихме.Гората е обезопасена, поне откъм нашата част.Готови сме да посрещнем атаките, които ни очакват....Първа девизия отправи ли се вече в помощ на 3та?
-Да-отговори и веднага един сензорен нинджа.-3та бойна девизия е под масивно нападение.
-Значи сега ние сме на ред-каза Мурасаки.-Ще напредне през гората и ще се постараем да пазим гърба на 1ва девизия от евентуални атаки на мисинг нинджи.Кентаро-тя се обърна към Хюгата които стоеше отдясно на нея,-искам ти и още 6ма шиноби по-твой избор да тръгнете първи и да разузнаете отблизо.Възможно е да ни готвят някакъв капан.Останалите се връщайте по местата си.
-Ами аз?-попита Неджи недоволно.-Искам да отида с тях
-Не ги изпращам да влизат в битки а да разузнават-скара му се Мураски.-Това ли искаш?


-Това и сега го правя...
-Инменно.
Той млъкна и тя се изненада, че не опоита да и възрази.
-Искам да наблюдаваш покрайнините на гората, ако забележиш нещо подозрително не губи време да ме търсъш и да ми докладваш, а заедно с шинобитата около теб директно тръгвайте и направете проверка.
-Отивате ли някъде, командире?-попита Неджи плахо.
-Тук си свърши работата.Всички капани са поставени, всички нинджи са лично инструктирани-обясни Мурасаки и все пак се огледа за някого, който може би беше пропуснала.-Сега отивам да опозная врага отблизо.
Неджи поиска да каже, че е много егоистично доакто всички от сензорният отряд си стоят по местата и се схващат , командирът им да си прави екскурзии до вражеските редици, но това разбира

се беше поредната глупост, която можеше да се завърти в главата на момчето.

PP Ино, и аз мога така Razz
avatar
Неджи Хюга
Чуунин
Чуунин

Брой мнения : 51
Points : 70
Join date : 31.12.2010
Местожителство : Коноха

Върнете се в началото Go down

Re: Девизия 4 - (сензорно-информационна)

Писане  Guest on Вто Мар 15, 2011 8:54 pm

Ино се беше съсредоточила дотолкова, че изглеждаше все едно спи.Беше почти като сън , ако се напрегнеше повече можеше не само да чете мислите на роднините си по всички части на защитата на Конаха, но и да вижда, каквото виждат те.Не беше сън, беше кошмар.Тя виждаше, че мисинг-нинджите нападат все по-ожесточено, за нея това беше като усещане, че я няпадат от всички страни.Връзката и с другите от клана Яманака постепенно отслабваше и понеже Ино беше напълно спокойна и съсредоточена, значи смущенията идваха от нинджите по бойното поле.За нея вече беше безсмислено да седи на едно място.Ако имаше новини, Ино щеше да ги получи където и да беше.
Мурасаки се появи внезапно и се извиси над Ино, която бавно, с някакво безсилие се изправи.Това беше само клонинг,Мурасаки вече беше далеч напред.Ино и двете хлапета тръгнаха след клонинга, който ги отведе в повножието на едно възвъшение, зад което се водеше битката на 1ва бойна девизия с отрядите на Мадара.


-Доста се забави, Ино-каза Мурасаки и леко се обърна към момичето, което пропълзяваше по склона към нея.
-Не се забавих аз-овърна Ино и побърза да стовари вината на двамата генини, които останаха да чакат по-надолу по хълма.
Мурааски наблюдаваше битката през джобния си бинокъл.Ино изчака командирът и да и каже за какво точно я е повикала тук.
-Има един противников нинджа-обясни Мурасаки.-От време на време той се връща в лагера на Мадара и вероятно докладва.Има и други мисинг нинджи, които наблюдават от прикрития.
-Явно не са се скрили добре, щом си ги забелязала....
-Гората оттатък е рядка.Нас ни интересува този нинджа-каза Мурасаки

и подаде бинокъла на Ино,-онзи с превръзката на лявата ръка.
Ино венага намери въпросният нинджа, защото той беше единственият, които не влизаше в битката, а някак безгрижно наблюдаваше отстрани.
-Скоро пак ще тръгне към лагера-каза Мурасаки, подсказвайки на Ино че нямат време за губене.
-Искате да ме изпратите да шпионирам Мадара?-каза Ино.
Мурасаки смяташе, че всичко е ясно, но явно не беше.
-Смяташ да откажеш да направиш това ли?-попита капитанът.
-Не-успокои я Ино.
-Вие чакайте тук-каза Мурасаки на генините.-Когато моментът настъпи, искам да слезете долу и да ми помогнете.
Момчетата киманаха утвърдително, макар чеизобщо не им беше ясно какво се очакваше да направят, не бяха достатъчно силни, техниките им бяха полезни за предаване на информация, но в битка с нинджи предатели от други села едва ли щяха да са им от полза.

Мурасаки слезе първа по хълма и си проправи път през биещите се.Може би наистина не беше разумно да изпраща точно Ино с тази задача, но нямаше на кой друг да разчита.Другите представители на клана яманака бяха пръснати по всички девизии, за да се поддържат комуникациите в армията на Коноха.Само Ино можеше да се справи сега.А и нямаха по-добър план за действие.Трябваше да открият някаква слабост у врага.Бякоганите не можеха да се приближат достатъчно, за да виждат достатъчно ясно противниковия лагер.Ино щеше да направи това.Опасността не беше голяма, тялото на Ино щеше да биде в безопасност и тя можеше да се върне в него, ако нещо я заплашваше.
Ино тръгна малко след Мурасаки.Коремът и изкъркори и тя си спомни, че беше тръгнала без да закуси, дори не знаеше колко време беше минало, откакто запоследно сложи нещо в стомаха си.

Мурасаки замахна и хвърли един кунай към нинджата с превързаната ръка.Той избегна куная и я погледна невярващо.Мурасаки се наведе , за да освободи път за специалното джуцу на Ино и в същото време погледна назад, където се надяваше, че е момичето .Тялото на момичето се струполи сред други тела, паднали на бойното поле.Нинджата с превързаната ръка се приближи светкавично и удари Мурасаки силно през лицето.Това беше знакът.Мурасаки набързо се прегрупира и се оттегли , взимайки тялото на Ино със себе си.То се оказа леко, което донякъде изненада Мурасаки и тя залитна на една страна за миг,, защото очакваше да поеме много по-голяма тежест.
Генините вече се бяха спуснали по хълма и помогнаха на командирът си да стигне обратно до гората.Накои от мисинг нинджите се усмихнаха доволно на това отстъпление и нападнаха още по-яростно.
Мурасаки остави генините на сигурно място в гората, и се приготви да се върне назад, към основните части на отряда си.
-Не я местете-заръча им тя.-Не бива да се отдалечаваме повече, това ще съкрати времето за което Ино може да поддържа контрол над онзи нинджа.Момчетата киманаха и тя ги остави, опита се да покаже с поведението си, че им вярва, за да си повярват и те.



ПП Знам, че можеш tongue

Guest
Чуунин
Чуунин

Брой мнения : 435
Points : 0
Join date : 02.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Девизия 4 - (сензорно-информационна)

Писане  Guest on Чет Мар 17, 2011 10:11 pm

Ино става лоша

Ино вървеше бавно, за да не буди подозрение.Тук, между бойното поле и легера на противника непрекъснато сновяха мисинг-нини, върщащи се или отиващи на да се бият.Задачата не беше съвсем безопасна, но Ино вече беше зпочнала да свиква да поема риска да изгуби съзнанието си.Тъкмо навреме беше свиканла.Навреме за воймната.
Лагерът не се виждаше.Беше по-далеч, отколото бяха предполагали.Нямаше начин Ино да успее да стигне до него, не беше достатъчно силна.Наоколо нямаше нищо, което можеше да бъде важно, да даде предимство на Коноха в тази война.Мнозина биха казали, че Ино не беше достатъчно способна, за да забелязва важните неща.Тя самата пък се имаше за голяма умница.Истината вероятно беше някъде посредата.Ино беше просто достатъчно умна.
Тя набързо забелязаедн сензорен нинджа, който изглежда следеше чакрата на преминаващите, някакъв метод за сигурност в редиците на армията на Мадара.Ино се притесни, че той може да долови смущенията в чакрата на контролираното от нея тяло, но това изглежда не се случи.изминаваха две минути, а и се стуваше, че върви цяла вечност.Ино се удивляваше от това че Мадара беше успял да организира толкова много предатели, които по принцип бяха своенравни и егоистични, да работят като екип.Беше странно.Странно впечатлящо.




Мръкваше се и мисинг-нините се прибираха за да се прегрупират, преди да нападнат пак.Битката се съсредоточаваше на пътя към порттите на Коноха.Верочтно това беше тактиката на Мадара – да атакува в центъра на отбраната на селото и после да нападне през гората.
И все пак силите сякаш бяха изравнени.Може би някакъв специален фактор щеше да реши изхода от битката в полза на една от враждуващите страни.Нямаше да бъде Наруто, той нямаше да участва в тази война.Може би Мадара не търсеше него.А може би нападаше Коноха, докато накои от доверените му подчинени преследваха Кюби.Нямаше да го открият, никой не знаеше къде е Наруто.

Две минути..Сториха и се цяла вечност.Две минути, в които тя успя да прекара контролираното от нея тяло покрай сензорния нинджа, без да има представа какво точно прави.Или имаше.Всъщност се чувстваше доста уверена и на място от тази страна на бойното поле.

Тя преряза гърлото на сензорния нинджа.За пръв път убиваше човек и вероято не би извършила такова нещо с такава лекота, ако беше самата себе си.Но в чуждо тяло беше лесно...да не бъдеш самия себеси.

Ино се надяваше, че всички са насочили вниманието си към битката и няма да забележат това убиийство поне за известно време.Време, в коети тя уби още няколко мисинг-нини по същия коварен начин, възползвайки се от това, че те не я виждаха като враг.Петима.Нямаше време за повече.Или...




Тя извади всички кунаи от чантичката на нинджата, чието тяло контролираше и заби дръжките им в земята.После се надвеси над тях, подпирайки ръце в земята.Съзнанието и отпусна хватката, с която държеше чуждото тяло и то също се отпусна, върху кунаите.Шестима все пак.

Ино отвори очи.Беше и трудно да диша.Тя се сгърчи на земята.Момчетата само я гледаха ужасено и не знаеха какво да направят.”Не бях достатъчно бърза”, помисли си тя,”Или все пак беше напълно достъчно”Тя започна да се съвзема от шока, който тялото и беше понесло в онзи последен миг, докато тя все още контролираше умиращият нинджа.Това напрежене можеше да я убие, но не стана така.Вмест това и се прииска веднага да се върне и да повтори извършеното току що.още веднъж.И още веднъж.Това можеше да внесе смут в редиците на врага, а Коноха можеше да се възползва...Прииска и се да убива.Но сега беше твърде слаба дори да се изправи сама.






Guest
Чуунин
Чуунин

Брой мнения : 435
Points : 0
Join date : 02.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Девизия 4 - (сензорно-информационна)

Писане  Неджи Хюга on Съб Мар 19, 2011 9:34 pm

Сензорният отряд все още не беше се сблъсквал пряко с враг.И колкото повече време минаваше, толкова повече тази неизбежна заплаха лазеше по нервите на сензорните нинджи, които чакаха и наблюдаваха.Очакваха нападението.Ако отрядите на Мадара атакуваха през гората, щяха да се натъкнат на капани.Ако нападнеха през пролуката, останала след изтеглянето на 1ва бойна дивизия, щяха да се срещнат със сензорните нинджи, разположени в полето край пътя, а останалите щяха да ги подкрепят, изскачайки от засада от гората.

Наоколо бродеха мисингнини, които бяха се измъкнали от битката и сега се опитваха да се прегрупират и да се намерят, но в същото време и не биваше да издават местоположението си на врага.макар че не можеха да се скрият от бякогана.
-Не бързай толкова-каза Ибараки и хвана Неджи за рамото, спирайки го да тръгне сам напред.-Ще нападнем всеки един от тях кат отбор, няма да се бием с тях един на един.
-Да, но защо още се бавим тук?-недоволства Неджи.
-Тъкмо тръгваме-оведоми го Ибараки.
-Трябва да се справим с тях по-бързо-каза нервно Неджи.-Със сигурност скоро ще ни нападнат цели отряди.
-Тръгваме-повтори ибараки.другите нинджи, които бяха на пост наоколо също вече се приближаваха, за да сформират един малък отряд.
Ибараки ги водеше.Той беше вече доста възрастен, може би не беше така бърз, както на младини, но земните му техники му позволяваха да води битките си от разстояние.От време на време той се вслушваше във вибрациите , допирайки ухо в земята или просто поставяше дланите си по земята.Имаше много смущения, които идваха от центъра на битките, но на този фон всяка по—тежка стъпка, оставена наблизо се усещаше отчетливо.
Противникът се опита да ги изненада, но беше глупаво да напада в груб точно момчето Хюга.Вярно, че Неджи беше само генин, но не беше най-слабото звено в групата.Неджи го отблъсна със Eight Trigrams Palms Heavenly Spin.Но беше само клонинг, който разпръсна гъст дим, разпадайки се.Това някаква шега ли беше, помисли си Неджи, димът нямаше да попречи на сензорните нинджи да се ориентират.
Димът ги задави.”Отровен ли беше?”Отрядът се разпръсна, за да излезе от димния облак.Неджи осъзна, че очите му парят, не виждаше нищо,освен това, което можеше да види чрез бякоганът, но така не можеше да се ориентира кой точно е врагът му и кой е от неговия отбор.Изведнъж чакрата наоколо стана много повече, отколкото в началото.Неджи реши да изчака някой да атакува него.Атаката дойде и Неджи успя да се справи, уцелвайки няколко от чакра точките на противника.Мисингнините бяха станали повече, димният облак явно беше предназначен да даде знак на спотайващите се мисингнини да се съберат.Но това просто се случи твърде бързо.
Неджи започна да се ориентира малко по малко и видя, че съотборниците му вече се бият с врага.И той трябваше да си намери противник, но първо се доразправи с онзи, когото беше повалил – срита го в главата и скочи обратно в димния облак.Направи още веднъж Eight Trigrams Palms Heavenly Spin , надявайки се, че това ще разсее дима, но не се получи и Неджи разбра защо – димът излизаше директно от един мисингнин, който седеше настрана и използваше тази странна техника.Неджи повтори завъртането, сякаш се продължаваше да упорства в опита си да раздвижи дима.Но този път изстреля няколко куная, един от които улучи „източника на дима”.Въздухът скоро започна да се изчиства.
Групата на нинджите от Коноха се справяше доста доста добре, с изключение на Сасаки Уаса, който беше повален от един мисингнин, размахващ катана срещу невъоръженото момче.
-Хей!-извика Неджи.-Ако искаш да се биеш с някой, който не използва оръжие, бий се с мен!
Онзи замахна.
Неджи избегна удара, беше достатъчно бърз.Катаната отхвръкна и се заби в земята, избита от ръцете на мисинг-нина.Сасаки също се опомни, протегна се и взе катаната.Изправи се с нея срещу собственика и.Онзи се намръщи и направи някакви знаци.Катанаат се превърна в змия в ръцете на момчето.Сасаки се стресна и се опита да се отърве от меча.
Неджи се преви на земята от удара в хълбока.Белите му дрехи се напоиха с кръв.Един огромен камък се стовари върху мисингнина и го премаза.Катаната му изпълзя от раната на Неджи и оттам шурна още повече кръв.Сасаки стъпчи меча с яд и отчаяние и го строши на две.Ибараки вдигна момчето Хюга и го потупа по бузата.Неджи още беше в съзнание.

Ибараки се стовари насред лагера на сензорния отряд и внимателно постави Неджи на една постелка, продължавайки да притиска раната му с широката си длан.
-Какво?!!-извика Мурасаки Сакуза и веднага отиде натам.-Доведете помощ!
Ино получаваше помощ наблизо и накара медицинската нинджа да я остави и да отиде да помогне на Неджи.
Нищо не ставаше….


ПП Много си "лоша", Ино, направо...

Аз пък май ще предам богу дух....
Освен ако не ме спасите де...ти или някой друг....
avatar
Неджи Хюга
Чуунин
Чуунин

Брой мнения : 51
Points : 70
Join date : 31.12.2010
Местожителство : Коноха

Върнете се в началото Go down

Re: Девизия 4 - (сензорно-информационна)

Писане  Guest on Пон Мар 21, 2011 5:25 pm



-Стабилен ли е?-попита Мурасаки, но медицинската нинджа поклати неуверено глава.
Мурасаки се намръщи и изсумтя, отправи поглед към хоризонта, откъдето се очакваше да дойде врага.
-Може ли да го местим?-попита тя.
-Така или иначе ще се наложи да го преместим-каза Мирай Хюга хладно.-земята тук скоро ще се превърне в бойно поле.
-Добре-каза Мурасаки.-Отнесете го веднага обратно в Коноха и се погрижете за него.
Медицинската нинджа и един генин вдигнаха носилката и отнесоха Неджи.
Мурасаку се обърна към Ино, която беше кръстосала ръце и гледаше земята с празен поглед.
-Ти оставаш тук-каза и Мурасаки.-Предполагам, че вече си по-добре….
-Мога да поддържам връзка с другите и да предавам информация, ако това имате предвид-каза Ино и продължи да гледа земята.И да слуша.
-Преди малко получихме нареждане да се включим в битката-съобщи Мурасаки.-Ще действаме по план.
Всички наоколо и кимнаха и тръгнаха към предватително разпределените си постове.

Мурасаки поведе един по-голям отряд(100 шинобита) към място, където гората се разширяваше скриваше голяма част от лагера на сензорните нинджи за директна атака.
Един от критичните моменти отмина – слънцето започна да преваля и сенките започнаха да се проточват към хоризонта, откъдето идваше врага.Този капан щеше да проработи ако отрядите на Мадара се приближаха достатъчно, или ако навлезеха в гората.В сензорния отряд имаше няколко нинджи, които използваха тази техника, с която да обездвижат врага.Но мисинг-нините атакуваха от разстояние, за да нанесат повече щети.
-Още ли нямаме вести от отряда на чичо ти?-попита Мурасаки и се обърна към Мирай, която изглеждаше спокойна и отегчена както винаги.
-Не мога да ги видя-отвърна момичето и толкова.
Мурасаки извъртя очи.Лидерството на този отряд не и спореше.Повечето сензорни нинджи бяха..така да се каже…своенравни.Включително и самата Мурасаки.
Тя и Мирай Хюга се бяха сблъсквали вече няколко пъти.галеницата на съдбата Мирай беше твърде талантлива и бързо напредваше, беше допусната на чуунински изпит още ненавършила десет години и там , на финалите, беше размазала Мурасаки.Но и двете били оценени отлично .Мурасаки си беше върнала и беше станала джоунин преди Мирай, но само защото момичето Хюга беше пострадало при някаква важна мисия и се възстановява няколко месеца.Мирай имаше доста дребни белези по себе си, не се боеше да се одраска в битките.Мурасаки специално беше поискала точно тази Хюга да бъде разпределена точно в сензорния отряд.

-Идват-каза Мирай и се усмихна злобно.
-Предполагаме, че ще ни атакуват с огън- каза Мурасаки-или трябва да ги накараме да го направят.Пригответе се!
Всички отвориха манерките си и ги пресушиха, изпивайки маслото в тях.

Сензорният отряд се измуши от прикритието си и посрещна вражеската армия.Първият сблъсък беше факт.Клонингите на сензорните нинджи нападанаха армията на Мадара и започнаха да експлодират, разпръсквайки се върху врага.
Мурасаки и другите нинджи, които владееха водни техники и бяха натоварени със задачата да поддържат по няколко клонинга можеха вече да се отпуснат и да съберат сили за следващия етап от битката.
Някой от мисинг-нините сглупи да използва огън.Искрата възпламени опръсканите с масло нинджи от първите редици на отрядите на Мадара.Един неразпаднал се клонинг също пламна и в следващия миг се взриви, отхвърляйки няколкол противника настрани и във въздуха.Мисингнини-те започнаха да се прегрупират и една част от тях навлязоха в гората.

Ако Мирай можеше да убиба с поглед, около нея постоянно щяха да се търкалят трупове.Но и се налагаше да се труди малко повече за да се справя с противниците си .
-Май че си се замечтала-подхвърли и Мурасаки.
Мирай я погледна така, сякаш искаше да я убие, после тръгна през дима да изкара яда и отегчението си върху мисинг-нините.

В гората нямаше много възможности за мащабни атаки на настъпващите мисингнини.капаните щракваха един по един и нинджите от коноха атакуваха обездвижените противници преди те да са успели да се съвземат и да избегнат смъртоносния удар.
Мисингнините упорстваха известно време, после започнаха да се оттеглят.Сега можеше да бъдат нападнати докато се изтеглят, но такава заповед не се получи.Можеше да бъде капан, тактика, която трябваше да измъкне нинджите на коноха от добре укрепената им територия.Беше разочароващо да останат по местата си и да пазят позициите си, но от това решение можеше да зависи изходът на цялата война.Оттук до Коноха разстоянието беше съвсем малко.

Guest
Чуунин
Чуунин

Брой мнения : 435
Points : 0
Join date : 02.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Девизия 4 - (сензорно-информационна)

Писане  Учиха Обито on Съб Апр 02, 2011 9:41 pm

Тук имаше доста хора видях Ино и я извиках..Всички бяха така състредоточени..Аз отидох до всеки и Ино ми помогна да разнеса храната ис девизията...
-МЕрси ино..-КАзах си а раницата беше олекнала...Сега следваше трудната част..НЕ знаех как е възможно да занеса храна или вода към бойото поле но знаех че щеше да е по ддобре да ги занеса в медицинския центар и който отслабне да се подкрепя там...
avatar
Учиха Обито
Чуунин
Чуунин

Брой мнения : 697
Points : 810
Join date : 01.03.2011
Age : 20
Местожителство : Варна

Character sheet
Техники на героя:

Върнете се в началото Go down

Re: Девизия 4 - (сензорно-информационна)

Писане  Guest on Пет Апр 08, 2011 10:37 pm

Войната се водеше вече повече от седмица.Армията на Мадара отново беше концентрирала нападението си върху бойните дивизии на Коноха, знаейки че трябва да се справи с тях, ако искаше да победи в тази война.Атаката срещу сензорния отряд беше само заблуда, с която мисинг ниннте целяха да привлекат вниманието на бойните дивизии и да ги принудят да изпратят помощ на сензорните нинджи, нотова не се случи.Дивизия 4 беше подготвена да удържи на атака, помощ не се очакваше.Сензорните нинджи много добре осъзнаваха важността на тази война и също така знаеха, че трябва да участват в нея активно, а не само да бъдат пазени от другите.Но и не биваше да се втурват на бойното поле, трябваше да пазят подстъпите към Коноха от запад, където гората не беше толкова гъста и врагът можеше по-лесно да се промъкне.
Може би, ако се стигнеше до победа за Коноха, ако нещата тръгнеха в тази посока, може би Мадара и хората му бяха намислили да не отстъпват съвсем без да са нанесли щети.Имаше нинджи, мисинг нини, които и сами можеха да нанасят мащабни порожения на селото.Някой от тях може би вече се промъкваше натам.
Малката група нинджи от сензорния отряд, водена от Кентаро Хюга трябваше да патрулира близо до самото бойно поле и от тях така и не се получи известие до днес, когато втора група, изпратена от Мурасаки не намери телата им в едно дере в близо до пътя.Близо до Коноха.Новината долетя на крилете на едно птиче, което донесе малка бележка с информация за командира на дивизията.Всичко беше кратко и ясно:”Мъртви са.От неотдавна.Някой е преминал.”
Мурасаки не скри безпокойството си.Шестима мъртви...бяха отлични шинобита.Това може би също беше провокация.Мурасаки можеше да рискува и да изпрати голям отряд да разследва случилото се и евентуално да се подготви за сблъсък и така да отслаби защитата тук, където беше основният лагер на дивизията.Но да изпрати само няколко души, които може би щяха да срещнат опасен враг беше също толкова рисковано.
-Доведете Ино-заръча Мурасаки и един от нинджите околко нея кимна и тръгна назад към лагера.
Мурасаки се притесняваше, че ако врагът нападнеше отново през нейната дивизия, този път нямаше да се стресне от капаните и нямаше да отстъпи.Поти всеки в отряда си имаше задача и беше разпраделен на пост.Мурасаки реши да изпрати само няколко шинобита след непознатия враг.
-Как сте пропуснали това?-каза малко ядно Мурасаки и погледна всички, които бяха около нея, а те само вдигнаха рамене.
-Не ми беше казано да оглеждам-отвърна Мирай, която , като представител на клана Хюга , се почувства лично засегната от обвиненията на Мурасаки.Тя каза това и направи няколко крачки напред, провлачвайки леко десния си крак, който беше наранила при единствения засега сблъсък с врага.

Ино пристигна при командира и се опита да се поизправи, но все още беше изтощена.Няколкото дни на бездействие не и бяха помонали да си почине, а я бяха уморили повече.Или може би се чувстваше така заради порцията рамен, която беше изяла.
-Съобщи на всички, че може би някой от враговете ни се е промъкнал зад защитата ни и се е насочил кък селото.Възможно е да нападне Коноха и сам, не знаем дали не е способен да използва накое джуцу, което да нанася големи разрушение.Не знаем дали е само един.
-Знаем ли нещо?-попита Ино.
-Засега е това-отвърна кисело Мурасаки.-Но ще разберем повече.Със сигурност.
-Не ми се карай-каза Ино,-само ти предавам въпросите.
-Ино, отиваш с отряда, който изпращам обратно към Коноха.
-Не съм се възстановила още-измънак Ино, осъзнавайки кокло нелепо звучи това след всички изминали дни.
-Е, значи и тук няма да си ми полезна-смъмри я Мурасаки.

Планът беше петимата, които сега тръгваха към селото да се срещнат с другите пет шинобита, които бяха открили труповете и заедно да продължат търсенето.Може би и от другите дивизии щеше да се получи накаква информация.Как беше възможно някой да беше преминал незабелязано през цялата отбрана...или имаше предател.Не трябваше да ги обзема параноя точно сега, когато краят на войната беше много близо и то близо до победа за огнения дух над жаждата за повече мощ.

Двете групи се срещнаха в гората и си размениха безмълвни поздрави над телата на загиналите си другари.
-Така ли ще ги оставим?-попита някой тихо.
-На война сме-отвърна Акаяма, който щеше да води този малък отряд.-Ще събираме труповете по-късно.
-Или нас ще ни събират-подхвърли някой.
-Тръгваме-заяви Акаяма.-Достатъчно време изгубихме тук.Ще се движим бързо.
-Така може да пропуснем нещо-обърна му внимание Ниши, който не беше известен с издръжливостта си и не беше известен въобще.
-Нямаме избор-обясни Акаяма.-Дори да подминем целта обаче, поне ще сме го изпреварили и ще можем да го посрещнем.

Той се оказа Тя.Забелязаха я, когато наближиха селото и медицинската дивизия.Изглежда младата жена беше се промъканала за лекарства, изглежда беше наранена.Едно предимство за преследващите я.И все пак тя беше победила сама шестима други нинджи, нападнали я заедно.Трябваше да бъдат внимателни с нея.
-Имам идея-прошепна Ино.
-Яманака-каза Акаяма,-ти си непоправима.Някой ден, когато имаш свой отбор, се разпореждай както искаш, дотогава по-малко раздавай заповеди и повече изпълнявай.Ще се разделим и ще я напяднем.
-Да, и тогава тя ще ни помете всички наведнъж-измърмори Ино.-Не видяхте ли, че другите лежаха повалени от един удар?
-Какво предлагаш?-запита я Акаяма, само за да престане да му досажда, но в крайна сметка хареса идеята и, макар че имаше някои съмнения.
Ино тръгна сама някъде настрани, а Акаяма се обърна към останалите:
-Трябва да действане бързо.Момичето няма достатъчно чакра, няма да издържи дълго.
Останалите киманаха.

Беше жалко, че нямаше да разберат колко точно опасна беше тази жена мисинг нин, но вероятно беше по-добре, ако можеха да се измъкнат от тази ситуация, без да разбират това.А лесното измъкване беше възможно, защото Ино щеше да приложи един от трикоете си, малко изтъркан номер, но ефективен.Но Акаяма правилно беше усетил ниските нива на чакрата и.Ино се беше наранила при прехвърлянето обратно в тялото си и сега чакрата и се възстановаваше по-бавно.Но физически тя като че ли беше достатъчно силна.

Мисинг-нинът усети свистящите край него шурикени.Чу се шум, сякаш наблизо се водеше люта битка и някакви оръжия се бяха откклонили насам.Жената се стъписа и може би си помисли, че армиите на Мадара започнали да взимат надмощие и да изтласкват последните съпротивляващи се нинджи от пътя си към Коноха.Жената беше леко ранена, но раните явно я затрудняваха, може би беше свързано с джуцуто, което използваше и ръцете и, които бяха обгорени, я бяхя задържали все още тук, близо до медицинската дивизия, а не на път към Коноха.
Тя се стъпъса от случващото се или от неразбирането какво се случваше и направи няколко крачки, излизайки от прикритието си в сенките на един гъсталак.Лицето и закачи някаква паяжина...не беше паяжина, беше нещо друго, но тя не успя да се замисли над това, беше парализирана.
В следващия миг някой и нанесе смъртоносен удар.Акаяма беше казал да побързат, но Ниши направо надмина всички очаквания...
-Не трябваше да я убиваш-скара му се Акаяма, можехме да я пленим.
-Тя щеше да ни избие, ако се бяхме размотавали-отвърна Ниши, уверен в правотата на стореното.
-Сега вече няма как да разберам, нали?-подхвърлиняко отстрани, без да стане ясно дали му беше весело, или какво.
-Не сме приключили-обади се Нидому, който обикновено мълчеше и само се ослушваше.Сега може би беше дочул нещо.-Може да има още такива врагове-добави той.
-Така е-каза Акаяма.-Ино, предай информацията, преди да потеглим.Ще патрулираме, вече наистина без да бързаме толкова и ще внимаваме да не пропуснем още нещо.
-Хай-каза Ино и притвори очи.
Имаше още време до зазоряване.Имаше още време до края на войната.

Guest
Чуунин
Чуунин

Брой мнения : 435
Points : 0
Join date : 02.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Девизия 4 - (сензорно-информационна)

Писане  Guest on Сря Апр 13, 2011 10:50 pm

Пролетта

Малката група от десетима сензорни нинджи бавно се промъкна от другата страна на пътя.Бойното поле беше толкова близо до тях, но те го подминаха и навлязоха в гората.Тази зона беше по-слабо охранявана, само гъстата гора и нинджите от втора дивизия отпред пазеха селото от тази страна.Мисинг нините можеха да прекарат тежките си оръжия единствено през глвния път, тъкмо там се водеха най-ожесточените сражения.Имаше толкова много варианти и макар че командването беше обмислило всички вероятни ходове на противника, почти нищо от предположенията не се потвърди.Не се случи.А това беше озадачаващо.Врагът имаше толкова възможности да преодолее, да надхитри защитата на Коноха, вместо това всички действия се развиваха на една фронтова линия.А на всичкото отгоре Мадара не се беше появявал...

Ино можеше или по-скоро не можеше да не мисли за всичко това, защото отвсякъде пристигаха новини за действията на бйното поле и разглеждайки цялостната картина Ино се чудеше дали наистина целта на Мадара не беше Изуна и всичко останало не беше просто параван, зад който престъпникът щеше да осъществи истинските си намерения...Но за нея сега беше важно да знае, че всичките и роднини бяха в безопасност.Беше изгубила връзка с повечето от тях, но това беше нормално, те все пак бяха на бойното поле, а може би и тя беше изубила концентрацията си.

Беше рано да се мисли затова, но тъкмо за сензорната дивизия щеше да остане задачата да останат на пост след края на войната, когато щяха да се събират труповете и да се търсят оцелели.Войната далеч не беше приключила.

Всички от молкия отряд бяха неспокойни и за съжаление не можеха да скрият безпокойството си едни от други.Бяха сензорни нинджи все пак.Единствено Ниши не можеше да събере усмивката си.рядко му се отдаваше възможността да се чувства като победител, а сега му се струваше, че е спасил целия свят.Но останалите не бяха спокойни, не бяха доволни, че изгубиха възможността да разследват съзнанието на мисинг нина.Струваше им се, че не бяха хванали точния човек, може би щяха да знаят това, ако Ниши не беше се правил на голям герой, макар че едва ли е голямо геройство да убиеш някого, който е обездвижен с приковаваща техника.Ниши нямаше нищо против да си въобразява, че има основна заслуга за унищожаването на един враг, може би дори щеше да разправя, че и е извършил върховен подвиг, когато войната свършеше.Акаяма обвниняваше себе си, не беше издл заповед да не се убива мисинг нинът, но това се подразбираше, за сензорните нинджи убийството н евраг, койтоможе да бъде проучен, разпитан..беше прахосничество...

Акаяма постоянно наблюдаваше Ино, защото от самото начало беше забелязал, че тя не се възстановяваше.А след последното усилие при обездвижването на жената мисинг нин, нивата на чакрата на Ино бяха съвсем...недостатъчни.Акаяма се укори наум и за това.За това, че я беше послушл, той познавашше способностите на момичето, но виждаше, че е изтощена, затова сам не предложи плана, който Ино му натрапи след това.А резултат от усилията и всъщност нямаше, те още преследваха тайнстве мисинг-нин.Акаяма обмисляше тези неща, докато настиагше неколцина от останалите, коит бяха се спрели, бяха открили нещо насред гората.
-Надушвам капан-каза Масахико и се изплю настрани.
Всички се съсредоточиха, опитвайки се да получат по-ясна картина за ситуацията.
Ино се приближаваше бавно, когато изведнъж се спря като попарена.Масахико се стрелна край нея и я грабна, измъкна я от капана, в който беше стъпила и експлозията се активира с премахванет на тежестта от капана.Земята наоколо се разтърси.Капките от рамелия вечерта дъжд изпопадаха от голите клони на дърветата.Времето си правеше шеги с воюващите.Небет беше ту чисто и светло, ту навъсено и от време на време оттам се изливаше дъжд, който едва ли беше от полза за която и да било от двете воюващи страни.

Масахико пусна Ино и разтърси главата си, пръскаъки още капки, повечето не бяха от дъжда, а от пот.Ино присви очи, после премигна недоволно, но не смееше да каже нещо на този дивак.
-Казах ви-подхвъли той и стисна рамото на Ино.-Добре си, нали?
-Да-отвъна тя, макар и не особено уверено.
-Значи получаваме допълнителна задача-каза Акаяма.-Някой поставя капани, трябва да ги обезбредим...И да го хванем.
Той натърти думата „хванем”, надявайки се, че е бил достатъчно ясен, че не е нужно да се прибързва и да се убива всеки враг.И без това точно този мисинг нин изглежда не беше толкова лесен за убиване.
-Заемам се с капаните-каза Масахико и се протегна, показвайки всичките си мускули.После подсмръкан дълбоко.Не беше ясно дали беше настианл или това беше просто поредната малко чаровност от хулиганския му репертоар.
Ино определено беше настинала.Беше слаба и вече усещаше топлината от връхлитащата я треска.
Акаяма я погледна, докато тя приглаждаше поразрошената си коса, и я попита:
-Имаш ли още трикове в ръкава си?
-Нямам ръкави-отвърна тя и сви рамене,-така че...
Масахико беше готов да и предложи миризливата си риза, която естествено не беше свалял от началото на войната, но Акаяма го изпревари и и подаде своята тъмна мантия.
-Не мисля, че ще ми е удобно да се бия, ако носа това-каза Ино , след като нахлузи широката врътна дреха върху кльощавите си рамене.
-Не мисля, че ще ти се наложи да се биеш-каза Акаяма и всъщност искаше да каже”Няма да се биеш и това е заповед”
Той беше инструктиран да пази момичето специално от командира на дивизията.
Акаяма се объна към всички:
-Продължаваме както досега, няма да се отделяме прекалено далеч еди от друг.Внимавайте много за тези капани, стъпвайте внимателно!
-Можем да повикаме помощ-каза Ино.
-Не-отвърна Акаяма, без да се обяснава много.

Задачата на Ино беше да спира от време на време, ако се появят новини от другите дивизии, но такива нямаше.Тя внезапно се спря и се загледа в клоните на дърветата, те бяха напъпили, търсейки път към слънцето, което сега беше решило да напече, след като се беше мръщило и заканвало цяла сутрин.Ино не вярваше в знаците, но ако това беше знамение, то силата на нинджите от Конаха тепърва щеше да се разкрие на бойното поле, тепърва щеше да бъде изпитана от противника.Ино си спомни за цветята си.Повечето членове на клана Яманака бяха по бойното поле, останалите бяха евакуирани в бункерите и цветята сигрно бяха изсъхнали..Ино се унесе, облегнала гръб в стъблото на едно дърво.Стана и топло.Не беше заради слънцето, а заради треската...


* * *

Guest
Чуунин
Чуунин

Брой мнения : 435
Points : 0
Join date : 02.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Девизия 4 - (сензорно-информационна)

Писане  Guest on Съб Апр 16, 2011 12:23 am

Ино често се беше замисляла защо някои нинджи предават селата си...Или по-скоро се чудеше какво трябваше да се случи, за да поиска тя да предаде Коноха...Трябваше да е нещо много сериозно.Но се оказа, че беше просто скука.

Сега знаеше...не искаше да се бие срещу Коноха, но вече не искаше и да се бие за селото.Внезапно я обзе страх и паника, че някой може би беше „чул” мислите и чрез телепатичната връзка.Опита се да се свърже с някого, но никой не и отговори...Дали не я бяха чули и сега докладваха....Омръзна и да се притеснява за това.Ино твърде много пъти публично беше заявявала, че обмисля възможността да стане предателка.Беше само шега.Тоест не беше никаква шега.Омръзна и просто да говори.Може би затова никой не я взимаше насериозно.Никой не се притесни от думите и.Никой не се опита да разбере мислите и.Никой не се опита да я спре, да я убеди да остане в Коноха.Хубаво...сега беше убедена, че трябва да си тръгне.”Нека всички разберат”, каза си тя и се опита да предаде тази мисъл, но може би отново нямаше кой да я чуе.



Тя се измъкна зад гърбовете на другите сензорни нинджи, които бяха останали на пост, последна преграда пред портите на Коноха.Можеше да ги нападне, но Ино не искаше това, искаше просто да отиде от другата страна.Всички бяха съсредоточени в бойното поле и очакваха следващия ход на врага, който още изчкваше, може би за да изнерви нинджите на Коноха.Никой не спря Ино да се промъкне през гората все по-напред и по-близо да опасната зона, където се намираха мисинг-нините.



Дърветета станаха по-малко, гората свършваше.Ино знаеше, че някой вече със сигурност е забелязал движението и.Тя се спря.Наоколо и имаше трупове от сблъсъците предните дни.Зад хълмовете отсреща бяха се разположили армиите на Мадара.Един от труповете се оказа съвсем жив.Той се опита да я изнанада, изправи се разко и стисна гълото и.Опита се да я задуши.Не трябваше да я докосва...

След някокло мига захватът му отслабна.Той просто не знаеше с кого си има работа.Ино беше много добре точно в това – да изнанадва хората.Беше лесно да прокара чакрата си в неговата и да започне да го контролира.Нещо повече, с тази техника щеше да и бъде далеч по-лесно да запази контрола си над мисинг-нинът по-дълго време.Достатъчно дълго.Тя накаара мисинг-нинът да я вдигне на ръце и се отпусна, преструвайки се на умряла...лисица.

Така щеше да стигне чак до лагера на Мадара.Никой не спря мисинг-нинът да отнесе заловената нинджа от Коноха при своя главнокомандващ.

Мадара може би се намръщи заради това, че нинджите му така лесно бяха допуснали проникването на враг в лагера, или може би се усмихна доволно на хитростта, проявена от Ино.Това остана скрито под маската му.

-Притигаш със стил-каза той и Ино накара мисинг-нинът дда я пусне на замята, след което прекрати контрола си над него.

-Добре дошла-добави Мадара.





Ино се събуди и цялата трепереше от студения дъжд, който отново се беше засипал от небето.Мантията на Акаяма беше прогизнала.Ино свали натежалаат дреха от себе си и закрачи през гората.Беше тихо.Твърде тихо, сякаш нищо не се случваше...но щеше да се случи нещо голямо ....



Ино погледна към стениет на Коноха.не искаше да се връщща повече там.Беше болна и със сигурност щяха да я пратят в болницата, а после щяха да я затворят.Сънищата и..те можеха да бъдат чути от другите...Не можеше да се върне.Наоколо нямаше никого от отряда.Ино събра сили, спря да се тресе и тръгна през гората, докато излезе на един тесен страничен път...


Guest
Чуунин
Чуунин

Брой мнения : 435
Points : 0
Join date : 02.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Девизия 4 - (сензорно-информационна)

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите