Мисията на Обито - ранг A

Две малки селца разположени непосредствено до Селото скрито в Облака са напът да започнат война.Причината: Преди дълги години двете села са били едно село.През селото минавала река,която била живителната сила на това село.Сега обаче селото се раздробява на две части ,като мястото на което минава реката става тяхна граница.Сега двете селца не могат да разделят реката и са на прага на война.
Жители и от двете села изпратиха молби за помощ към Коноха.Ние естественно ще помогнем.Не се застъпваме за никого.Там мисията ти ще е да спреш войната и по възможност сдобриш двете села.Помощници ще са ти двама джуунина и един чуунин.

П.П-Обито,ти вече си преживял война и знаеш какво представлява тя.Също така мисля,че ораторските ти умения не падат по-долу от волятата ти.А твоята воля е найстина голяма.Точно за това ти си подходящия шиноби за тази мисия.Успех!

Приготвих се за тръгване..Бях си събрал нещата защото ме чакаше дълго пътуване...
Не взех никого с мен,реших че сега сам съм по добре от колкото с каквито е да било хора около мен...
Тръгнах през портите и дори не погледнах назад...Тръгнах през дърветата и си мислех за тези две села...Те се караха и бяха на път да започнат война,дали аз и Изуна не бяхме на път да започнем война...
Продължавах напред и засега всичко беше наред нямаше пречи,с тазискорост щях да стигна Кири след няколко дена повечето от пътя ми щеше да продължи по вода затова трябваше да си правя лагер но за това щях да му мисля за непред...
С решителност бях тръгнал на мисията,мислех си дали ще успея да събера селото отново в едно..
Минах покрай такива чуди дървета и толкова красиви гледки но не ми беше до тях,не исках да се занимавам с разсейване,все пак съм на мисия не на ваканция от всякъде може да дебнат опасности..Денят напредваше както и аз скоро вече където и да се обърнех виждах само дървета качих се на едно от високите дървета и се огледах п осле искарах каратата и пак тръгнах в правилната посока...Слънцето вече се беше скрило и аз реших да спра за лагер докато дойде заранта...Запалих огън и опънах малката палатка от раницата..Искарах една консерва и я изядох..Не можех да спя затова останах на пост и без това имах достатъчно сили...


ПП:Следва продължение

Вече се беше съмнало аз бях задрямал но бързо се събудих и си прибрах нещата...
Трябваше да тръгвам по пътя бях на половината път доморето,наистина щеше да е доста трудно,мислех да взема лодка от Страната на вълните до Кири но щяш да реша като успея да стигна до Страната на вълните..
Вече бях набрал скорост през дърветата почти можех да усетя аромата на солената вода напред пред мен..
Имах време да остана насаме със мислите си,Минато беше казал да взема двама със мен но с Изу бяхме скарани а не исках да взимам Сакура на такава опасна мисия защото ако и се случеше нещо Изу нямаше да ми прости,нито пък аз на себе си...
Ето че на хоризонт през малките пролуки от короните на дърветата започна да се вижда една синкаво зелена линия която ставаше все по-голяма..
СКочих от последния клон на дървото и се приземих в пясък..Пясъчната ивица беше тънка и цялата в растения..Трябваше да стигна до Страната на вълните която се виждаше ясно..
Тръгнах по един голям мост които свързваше Страната на огъня с Страната на Вълните..След кратко трайно вървене бях застанал пред една от портите на селото..Сега можех да си почина и на другия ден да взема някакво мореплавателно срецтво до Кири...
Запътих се към Хотела и си запазих стая където бързо се установих..

Следва продължение...

На следващия ден успях да намеря или п оточно да заема една лодка на един рибар който беше така любезен да ми я предложи..
Аз влязох в лодката и си сложих нещата,със сигурност вече напредваш с пътя и скоро само да прекося водната краница щях да съм там,но на думи звучеше лесно но все пак беше си море никой ен знаеше какво ще стане в морето..Поне лодката не беше чак толкова малка..Аз си сложих спасителна жилетка за всеки случай помахах на любезния рибар и загребах като постепенно рибярат ставаше все помалък в далечината..Лотката имаше и слаб мотор но не исках да изхабявам горивото още в началото и щях да го използвам само ако се изтощя или стане нещо с греблата..
Чудех се какво ли правеше Изуна докато аз се отдалечавах към бойното поле където щях да помирявам две "Войски"..
Коремът ми пристърга и веднага след това се сетих за яденето у Сакура,наистина сега щеше да ми е полезна ако беше тук пък тя си беше наистина специална нищо чудно че Изу така се изчервява щом тя е наоколо със сигурност между тях има искри..
Плавно с леки мисли гребах когато изведнъж ударих нещо с лодката аз оставих грежлата и се започнах да се надвесвам над всеки край над мътната зловещо мрачна вода..Беше облачно и накъдето и да се обърнех имаше само вода отново нещо тупна по лодката като не исках да чакам следващото тупкане просто започнах да греба,може би бях закачил нещо на перката,спрях пак замалко за да изкарам перката от водата и когато я вдигнях видях че пярката я няма,сякаш нещо я беше отхапало..Побиха ме тръпки и пак загребах като преди това погледнах картата и бледо се опитах да се ориятирам,трябваше повече да внимавам в клас..
Появи се лек вятър който духаше в моята посока,наистина ако имах платно сега щях да се улесня но уви сега нямах..Ако имах мотор и той щеше да ми помогне но явно го бях ударил някъде щом така се беше откъснал..
Продължавах все така напред погледнах в далечината и на хоризонта имаше малка линия..Мисля че вече бях близо до целта...Беше страшно да си помисли някой че начинаещ чунин ще тръгне на мисия ранг А без да вземе някой да му помага или поне да каже на някой...И все пак аз знаех че мога да се справя..
Ръцете ме боляха вече и реших за моменбт да спря да си почина защото повърхноста на морето беше спокойно..Аз искарах половин сандич и когато посегнах да отхапя нещо силно удари лотката и сандвича полетя във водата като видях някаква сянка как го поглъща..Вече знаех че перката не е било дело на корал или подводна скала..
Не вярвах че това нещо ще ми направи нещо,важното беше да запазя самообладание защото не мога да си позволя паника,исках тази мисия да е савършенно приключена и нямаше да позволя на някаква огромна риба да ми попречи..
Въздъхнах за сандича и с къркорещ стомах потеглих към прега на Кири където щях да тръгна пеша към другата му страна за да намеря двете селца които воюват..Чудех се защо вместо някой чунин от Кири да направи мисията пращят човек чак от Коноха но явно имаше някаква причина..
Скоро пристигнах на праистанището където ме посрещнаха пазачи но аз разбирасе успях да се разбера с хората които дори ми дадоха храна за изпът..Бях толкова добър в завъртането на хората...Хапвах си от сандвичите които наивните пазачи бяха направили и леко приближавах ИЗвестният Кири....


Следва продължение...

Вече виждах селото на хоризонта,от далеч се чуваха викове мисля че беше вреем да сложа край на тази мисия защото твърде дълго отне(да около 2 месеца )
Селцата бяха като два полукръга около вече нямалялата река която преди е била голяма река захранваща цялото село но сега е почти на половина и селото се разделило на две и започнали да се карат за правомощията над реката...

Приближих се и застанах посредата на реката така че и двете селца да видят че помоща е дошла...Двамата водещи враждуващите групи застанаха на бреговете от двете страни...Аз бях скръстил ръце и затворил очи за да ги изчакам да млъкнат...
-Това ли е помоща която праща Коноха,някакво хлапе...-Каза мъжът от лявата страна...
-И как се очаква това суполиво лапе да помогне за разделянето на водата..-Допълни мъжът от дясно..
Те млъкнаха и аз спокойно започнах да говоря...
-Тук съм за да решим кавгата между селата ви,няма да раделяме реката,няма да започваме и война защото това ще е най-глупавото нещо което можете да сторите в този кризисен момент...-Те мълчаха и чакаха да довърша...-Ако започнете война ще има ненужна пролята кръв и невинни жертви и първите паднали в войната ще са вашите близки,жени и деца не можете да рискувате всичко заради една река...Трябва да намерим проблема в реката,нещо я кара да намалява и аз знам как ще решим проблема...
Те започнаха да викат отрицателно..
-Няма да слушаме едно хлапе,не можеш да ни казваш какво да вършим..-Аз ги прекъснах и извиках..
_Тогава защо просто не се избихте,нали затова повикахте помощ нали иска те решение,аз няма да ви карам на сила ибирайте или да възтановим връзката и селото или да жертвате всичките си блиюки и любими хора на смърт...-Те млъкнаха и се съгласиха,знаех как да ги накарам да ме послушат..

-Добре тогава искам и двама ви за да поговорим над плана който съм измислил,след 15 минути от лявата страна...-Те кимхаха и тълпите се отдалечиха в половините си..Аз останах за малко сам и можех да помисля,реката е била голяма и мощна,не е могла да пресъхне или просто да свърши трябва нещо или някой да спира реката...
Тръгнах към лявата страна където след малко се срещнах с двамата водачи които се гледаха кръвожадно..
-Хайде хлапе казвай плана преди да съм си променил мнението и да съм го убил още сега...-Настоя водача на дясната страна на селото..
-Добре..Планът е следният, след като водата е започнала да намалява трябва да събера екип от няколко опитни човека и да тръгнем по течението нагоре,където съм сигурен че ще е решението на проблема...-Те останаха втрещени как досега самите те на са се сетили,но са били теърде заети да воюват и да помислят трезво..Те кимнаха и формираха екип от по двама човека от всяко селце...
-Добре ще вървя малко по напред по реката а вие тръгнете по брега-Все пак те не бяха нинджи и не трябваше да ги излягам а голма опасност..
Тръгнах по реката на пред,в близкия километър нямаше нищо и водата беше все така малко,войниците изостава назад,все пак се измаряха...Аз продължих на пред като започнах да чувам заглушителен звук..Продължих на пред и останах изумен от гледката,имаше бенд от Камъни..Първоначално си помислих че е боло срутване но когато сеп риближих видях че камъните са подредени като за стена което означаваше че някой го е направил с джутсу явно няколко солидни камъка за се изкъртили затова все още има река която е срванително по малка..
Аз се покатерих до горе и останах още по изумен,водата която се беше съжрала беше ужасно много явно затова когато е пълна захранва цялото село...Погледнах в страни и видях две големи тръби който ме усъмниха,не можех да скоча във водата сатова взех една шепа листа и ги хвърлих във водата листата се задвижиха в обратна посока и започнаха да се въртят когато изведнъж потънаха,нещо ги беше засмукало...Явно някой исмукваше реката и я пренасочваше някъде другаде...Въпроса беше кой и защо би направил това..?

Следва продължение:

_________________________
I have added cool emoticons to this message.
To see them go to http://x.exps.me?b9181adfafb9e0df776fe537bb54409c

_________________________
I have added cool emoticons to this message.
To see them go to http://x.exps.me?b9181adfafb9e0df776fe537bb54409c

Стоях на върха на бента очуден от това което разбрах,някой измукваше реката и е пренасочваше...Нямах време за чакане трябваше да проследя тръбата и да стига до виновника...
Скочих от бента и стъпих на голямата тръба като започнах да тичам по нея и така щях да открия къде отива всичката тази вода...
Явно не беше чак толкова близко доста дълга тръба и доста зле прикрита...
След час вече сякаш бях стигнал до мястото,беше село,дори по малко от другите две села,тогава тръбата потъваше в земята...
Пристъпих към селото което не изглеждаше че има много живот нямаше хора по улиците,всичко беше тъмно не се чуваха хора..Като призрачен град,но пак къде отиваше всичката вода..
Тогава се чу смях,който ме прониза и изтръпнах от глава до пети..
-Кой е там..-Извиках..-Покажи се..-Бях се подготвил за бой когато един висок мъж се приближи.лицето ми беше впито и се виждаха скулите му,очите му бяха бели,почти не се виждаше зеницата а дрехите му бяха повече от плашещо..
-Добре дошъл пътнико..-Гласът му беше като дращене с нокто по черна дъска...-Добре дошъл в нашия град на Живота..-Той се изсмя пак а аз само гледах като препариран,умът ми викаше бягай махай се от тук но краката ми бяха като заковани..-Какво те води толкова навътре в горите,незнаех ли че е опасно за децата да се скитат в мъглата,може да има опасни хора..-Той пак се изсмя...
-Аз имам мисия,трябва да ме разведеш из градът..-Казах,макар и в подасъзнанието да си мислех че този психопад всеки момент щя изкара хлороформ и в следващия миг ще съм на някоя операционна маса..При мисълта го погледнах а той тръгна като ми каза да го последвам...
-Какво се е случило с това място...-Попитах защото градът беше ужасяващ..
-Ами сега ще ти разкажа историята ни...-Типът пак се изкиска..-Преди този град беше пълен с живот имаше всичко от което едно малко селце имаше нужда,но един ден се случи нещо ужасяващо,вече нямаше храна нито вода и селото ни загина в мъки и страдания,сега останали само шепа хора се мъчим да оцелеем..
Не му вярвах и то за секунда знаех че нещо ставаше тук..Чувах нещо под земята но беше глухо..А този клоун ме придърпа по навътре в селото...
-Сега нашия град е предприел мерки и сме на път да се вдигнем и да покажем че можем да се спряавим..-Усятих нещо да приближава и си включих Шарингана си и точно на време за да избегна някаква атака...Хилавия тип се искиска и хукнана някъде а срещу мен започнаха поредица от земни атаки,имаше нинджа на около...Спрях се на покрива на една къща и се огледах успях да го засека...
Направих няколко знака..
-Fire Release: Flame Flower-Няколко огнени топки полетяха и се рабиха оставяйки няколко кратера и един труп,приближих се за дъм сгигурен че съм успял да го довърша но тогава видях че е дънер..
-По дяволите-изръмжах когато пак засякох джутсу атака..
Fire Release: Running Fire-Казах като огъна тръгна в неговата посока и залови нинджата,аз хукнах и скочих като Хвърлих една Ледена бомба преди да се е измънал..Крката на мистериозния нападател замръзнаха а той извика и падна на земята...Приближих се и опрях на типа,Кунай в гърплото...
-Искам да изпееш всичко..-Той ме гледаше злобно но започна да говори..
-Добре,добре само не ме убивай..-Каза отчаяно и все пак злобно..-Тук замислят нападение и превземане на онова селце,а причината е това което е под селото,там има златни мини под тях,недокосвани и скъпоценни,искат селото да се избие взаимно за да могат след това да започнат да копаят..-Аз слушах внимателно..-А водата която измукваме от реката я пренасочваме в морето и така рано или късно цялото им село ще умре...
Сега знаех планът и можех да ги спра..
-Последен въпрос,Кой е лидерът замисляш това..-Той ме погледна с страх сякаш не искаше да каже...
-Ти сам си го избра казах и дръпнах куная разко като му срязах гърлото..-ИЗправих се и тръгнах към центъра на селото където явно беше водачът им...
-Fire Release: Running Fire-Центърът се освети целия с огъня а от сградата излязоха трима нинджи...
-Разкарай се от тук малък нещасник..-Провикна се единия,като се приготви за атака...
Аз ги гледах хладно кръвно а от кървавия кунай който държах се проточи и капна една капка кръв,тогава започнах да правя знаци...
-Каге бушин но джутсу-Появиха се 50 клонинга който скочиха към нинджите а аз и още няколко клонинга се готвехме да ги изпържим...
-Fire Release: Dragon Fire Technique-Няколко дракона се проточиха и се стрелнаха към ненджите..Единия направи Суитон и успя да отцепи атаките но другите двама бяха погълнати от драгоните и изгорелите им тела паднаха на земята...
-Ще си платих умникоо..-Извика оцелелия и започна да прави знаци и Запрати срещу мен огромна струя вода..Щеше да е трудно да го победя...
Отскочих от струята и погледнах към него и се ухилих..
-За нинджа си толкова разсеян..-Казах е един от клонингите скочи и го уби...
Сега оставаше да приключа и със другия клоун...
-Покажи се страхливецо..-Извиках а отвратителния му смях пак прониза тишината..Полетяха няколко Снебой игли и се забиха в кракът ми..Стиснах зъби и ги изкарах..
-Значи ще играем мръсно..-Казах и направих знаци..-Тогава ще изгоря всичко и пак ще те открия,такива като теб и като приятелите ти заслужавате нещо друго освен гибел и аз щесе уверя че ще стане..
Fire Release: Dragon Fire Technique..-Вкарах колто можех чакра и дракуна увеличи размера си и започна да обикала през сградите който пламваха мигновенно...
-Сега къде ще се скриеш утрепко!!!!!-Изкрещях а той застана зад гържът ми..
-Ти момче провали всичките ми планове,сега ще си платиш с живота..-Каза злоковно..-По иглите имаше отрова и съвсем скоро ще усетиш ефекта и аз ще съм там за да убия бавно и мъчително..
Беше прав кракът ми беше изтръпнал и скоро щях да се парализирам ня можех да го позволя...
-Fire Release: Great Fireball Technique-Огромнатра топка се запрати срещу него но той лено я избегна.. и запрати още игли по мян но успях да ги котрирам с куная...
-Каге Бушин но Джутсу-Извиках и сеп оявиха Клонинги който се разпръснаха и го обградиха напълно,щях да вложа всичко в този последен ход..Всичко клонинги започнаха да правят знаци...
Fire Release: Dragon Fire Technique-Извикахме и драконите се сплетоха а водачът извика с последни сили преди да умре в мъките си...
Аз замаян и на лимита си се приближах до пушештия труп и се опитах да намеря антидота и бях успял но беше пукнат нямаше да може да го неутрализира,как ми се искаше сега Сакура да беше тук,или Изу в този миг се сетих за коноха за всички там..
Успях да неутрализирам отровата на половина и все пак трябваше да побързам и да стигна до селото...

Вече изпепеления град беше зад мен а пред мен се разкриваше бента и тръбите....
-Fire Release: Great Fireball Technique-Направих няколко малки огнени топки които разбиха Бента и огромната маса вода тръгна по коритото аз разбих помпите и скочих в водата,беше единствение бърз начин да стига до селцата бързо.Последното което помня преди да припадна е как някой ме издърпва от водата...

Започнах да се събуждам,бях в някаква палатка...
-Къде съм..-казах а главата ме болеше..
-Спокойно съвсем скоро ще можеш да ходиш,Каза едно момиче а аз се изправих веднага...и излязох..
Бях в селцето двамата воддачи ме посрещнаха..
-Ти си нашия спасител,успя да ни върнеш реката сега селото пак е едно а живота е повече от всякога,искаме да ти благодарим и не знаем как да се отплатим за това огромно дело...
-Аз се радвам че всичко е наред,и не искам нищо в замяна,просто вече мислете преди да започнете нова кавга..Събрах си нещата и тръгнах към Кири от където щях да взема кораб до Коноха..Колко ми липсваше Коноха нямах търпение да се прибера...


ПП:Ами успях до такава степен да развия мисията,мисля че я приключих най-накрая..

+200руо.

За да стигне до своят приятел, Изуна трябваше да прекоси по море пътя пристанището на Коноха-Кири и след това пеш да стигне до селцето, където беше мисията му. Изу не искаше да бъде засечен от Коноха нинджи, а доста мисии изискваха да се ползват корабит, за това той трябваше да е внимателен. За това щом пристигна там, той взе някакъв износен плат и се загърна с него, така просто приличаше на беден просяк. Прибра Коноха банданата си да не бъде разпознат и се качи тайно на кораб за Кири. Скри се в товара и изчака търпеливо. "Не се тревожи приятелю... идвам!"
Пътят трая около ден-два. Изуна не биваше да се показва и единствено вечерта излизаше и взимаше храна под формата на остатъци. Може да се каже, че почти не яде и пи тези дни. Когато най-сетне акостираха, Изуна се измъкна бързо и се отправи към най-близкото село, където щеше да се опъти накъде да върви. Тъй като беше прегладнял, си купи и малко плодове да хапва за из пътя. Влезе в една кръчма, защото знаеше, че там има доста полезна информация и не му отне много да определи посоката си.
Пътя до двете враждуващи села не беше много и когато той стигна, разпита вождовете за момче с описанието на Обито. Те му отговориха позитивно и му обясниха за плана, който е съставил.
-Но кой си ти всъщност? Изглеждаш подозрително... Да не би...
Преди единият мъж да предприеме нещо Изуна вече тичаше напред. Така и не успяха да го догонят, защото той използва шуншин. Не след дълго чу някакви експлозии и единственият образ в ума му, който се появибеше този на Обито! Той се отправи стремглаво напред. В този момент бента се беше строшил и Изуна забеляза безмощният Обито, който просто се хвърли във водата, оставяйки се на течението. "Глупак - ще се удави!" - Младият Учиха реагира бързо, скачайки във водата, за да спаси приятелят си.
Той доплува до него и го сграбчи преди да потъне, но Обито беше загубил съзнание. Течението беше доста силно дори и за Изуна, за да плува, за това той сграбчи Обито здраво и вложи чакра в тялото си, за да забави влаченето от реката. След доста борене срещу течението, той успя да се изправи върху водата, използвайки чакрата си и стигна до двете села. Забеляза, че по Обито имаше следи от отрова и се панира. Изуна незнаеше как се лекува подобно нещо и за това побърза да открие лечител в селото.
За негов късмет откри едно момиче, което разбираше от тези работи и то пое Обито, за да източи напълно отровата от тялото му. Изуна остана навън да се изсуши и да почака. Извади пръстена и Коноха хеддбандата си и си ги сложи.
Когато Обито най-сетне излезе от палтката, Изуна го забеляза и побърза да го посрещне.
-Обито! - извика той, за да му привлече вниманието, след което се спря и погледна виновно надолу. "Дали изобщо ще ми проговори или съм го наранил твърде много..?"

Вървях по обратния път към Кири,все още не осъзнаващ как съм успял да се добера до селото без да се удавя..Тогава чух глас,зад мен сякаш ми се причуваше обърнах сеи видях Изуна...
-Изу...-Стоях на едно място без мълвен не знаех какво да правя..тогава без да му мисля много ми стана ясно какво се е случило..Аз тръгнах към него а той стоеше леко навъсен..
-Изу толкова се радвам да те видя..-Казах и му дадох една огромна мечешка брегръдка а той едвам бе остана без въдух,той стоеше и дишаше тешко като в същото време ме гледаше очудено а аз се бях ухилил сякаш нищо не беше се случило..
-Съжалявам не си знам силата..-Почесох се и пак се ухилих весело..-Та кажи какво те води насам...-Правехне на глупак знаех защо е тук но все от някъде трябваше да се започне този разговор...

Изуна наистина беше учуден от реакцията на Обито, сякаш нямаше нищо, но за него нещата бяха по-сериозно. Той въздъхна след като приятеля му го поотпусна.
-Ъм... Обито-сан, исках да... да ти се извиня... Онзи ден в парка... накарах ти се за глупости и те разстроих, а не трябваше... - той паузира за кратко, несигурен да продължи - Истината е, че имам нещо изключително важно да ти кажа, свързано е със събитията от войната, но... ще е най-добре да си говорим за него в Коноха, а не тук... - Изуна се огледа за всеки случей дали някой не ги наблюдаваше, а после пред заинтересованият Обито, се доближи до него и му прошушна на ухо - Става дума за мангекьо шарингана... - отдрпъна се и го загледа в очакване на реакцията му. Погледът на Изуна беше притеснен, несигурен, но и сериозен - изглежда не говореше за шега работа.

Изу миказа нещо за Мангекьо-то...аз се притесних..но реших да му се доверя и да говорим в Коноха за това..
-Знаеш ли изу,на тази мисия и азн аправих неща с които не се гордея,не знам какво ме обзе но сега когато те видях всичко това което сторих ми се стори ужасно..Сякаш за момент знаех че ги убивам..-Изу ме слушаше и се сещаше за момента в който уби нинджите през войната..
-Знаеш ли и двамата сме видели доста особено през онази война но нали знаех това което не ни убива ни прави по силни..-Усмихнах се за момент и после пак се сетих за сцените в тази мисия,но поне успях да върна едно село към живот и спасих други животи...
-Какво ли се случва в Коноха..-знаех че и Изу нямаше как да знае защото и той беше пътувал..-Надявам се всички да са добре,като се върнем ще трябва да правим доста тренировки,сигурно Сакура вече е станала спец предполагам че е тренирала..-Надявах се този разговор да промени навъсеното настроение от убийствата и на двамата...

-Да.. ъх.. Не съм имал много време да се размотавам. - Изу се почеса по главата и се зачуди какво ли правеше Сакура наистина. Последно я беше оставил с майка си, дано не му се сърдеше за това. Най-вероятно беше постъпил глупаво да скочи веднага от нищото, но пък за него Обито му беше като втори брат и не искаше да го загуби за нищо. "каквото и да ми коства, ще открия друг начин за отключване на мангекьото... ако беше толкова просто да вземеш живота на близък като някой страхливец, досега Учиха клана да се беше самоизбил. Аз не съм страхливец! Ние не сме!" - той погледна Обито и се поусмихна.
-Защо не отидам на рамен при Ичираку? - Изуна се ухили сменяйки темата с нещо по-лежерно, изглежда, че и на Обито, който веднага се съгласи, му хареса.
Така двамата се отправиха заедно към Кири, а от там с първата хваната лодка обратно до Коноха.