Мисията на Утаката- ранг Ц

Утаката,мисията ти е да съпроводиш един доста известен в района на Суна бизнесмен.Печалбата от бизнеса му явно е доста голяма,защото той се води за един от най-богатите хора в Суна.Та така,той сега има нужда от надежден бодигард за пътуването си към Селото скрито в Облака.Този бодигард,ще си ти.Успех!!!

Да си генин не е лесна работа. Ако правата ти ставаха двойно повече, то задълженията - петорно. Сега бе моят шанс да се докажа, да изпълня едно от тези задължения, да заслужа титлата си!
Стъпките ми оставятаха следи в горещия пясък, а слънцето ме атакуваше с огнените си лъчи. Както винаги, бях облякъл широка синя роба, а лентата бях скрил под кестенявата си коса.
Днес не трябваше да се излагам. Щях да изпълня първата си мисия, а парите бяха важно нещо...много важно за скитниците като мен. Бизнесменът ме чакаше пред портите. Казваше се Кайто Йоши и дори и аз, скитникът,го знаех. Страха надделяваше в мен. Та аз не знаех нищо по-различно от началните техники. Нима с тях, можех да се бия?
Богаташът ме измери с поглед.
-Не очакваше бедняк, нали?
Кайто отърва поглед от мен. Колко ли му беше чудно...!
Разгънах картата и начертах маршрут, както ни бяха учили в академията. Пътят не бе дълъг, но терените през, които трябваше да се мине, си бяха цял сървайвър.Мушнах картата в един джоб на прокъсаната ми раница и направих знак на Йоши, да ме последва.
След два часа
Пустинята остана далеч зад нас. Сега бяха наред гигантските скали. Спомни си, че баща ми понякога ме бе водил тук и си бяхме направили чуден пикник, под сянката на две стари скали. Този път обаче имах чувството, че ще стане част от пикника на някоя нинджа или пък АНБУ.
Куная бе здраво стиснат в ръката ми. Спъкникът ми не бе казал и думичка през целия път. Май аз трябваше да говоря:
- Кайто-сан, предлагам да се трансформирам във вас и после да се клонирам. Така ще объркаме похитителите, ако въобще има такива. След това вие ще отидете, където трябва с няколко мои клонинги, а ад ще се върна към...
Познат звук прекъсна мисълта ми. Към нас летяха два силно изострени шурикена, готови да разкъсат кожата ни на пихтия. Хвърлих се върху богаташа и двамата паднахме на земята. Шурикените прелетяха над нас и се забиха в една скала. Избутах Йоши зад един камък, а аз се покачих върху него и огледах района. Похитите не се виждаше никъде. Стиснах здраво куная и отскочих върху една по-висока скала. Видимостта бе по - добра и аз съзрях нападателя ни. Беше младо шиноби от Суна и надали ни гонеше за автограф. Запратих куная натам. Както и очаквах шинобито отскочи нагоре. Сега бе моят шанс.
- Каварими!
Размених се с куная си и така се озовах точно под целта. Извадих още един кунай и го запратих към целта. Шинобито ловко се превъртя във въздуха и избегна атаката ми. С тези техники не можех нищо...
Вече бях във въздуха, разменен с втория кунай. атакувах отново по същия начин и този път уцелих. Жертвата бе ранена в десния крак.Болката явно бе ужасяваща, защото шинобито припадна. Сега бе нашия шанс.Сигнализирах на Йоши, че е чисто. Влязохме в селото според плана. Мисията бе успешна и аз се запътих към Казекагето, за да взема наградата си!

Браво,Утаката.Първата ти мисия е успешна и за нея получаваш 50 руо.