Класната стая!

След като сте се записали в академията, можете да дойдете тук и да научите основните си техники с сен-сей чунин.

Нагато дойде и зачака своя сенсей

Нагато започна усърдно да тренира новата техника, опита няколко пъти но не успя.Той вече беше изморен,но продължаваше да тренира усърдно.




Тренираше с часове. И накрая успя да се трансформира.Той беше много радостен,това беше първото му научено джутсу

Нагато,от първо не разбра какво трябваше да прави,но после схвана и започна да тренира.Той излезе навън за да подиша малко чист въздух.Времето беше хубаво,това бе идеалното време за тренировка.От първия път беше трудно.Посел започна да схваща,но каквито и опити да правеше не можеше да се замени.Негвият Сенсей Конан беше изключително добра и той си мислеше само за нея

Ханаби дойде да погледа

Рок Лий дойде, поогледа се и зачака неговия сен-сей

Сенсеят му дойде. -Здравей Рок Лий
-Аз ще ти бъда учител по време на обучението ти в академията. -Днес ще учиш Хенге но джуцу- Трансформация. Сенсеят се трансформира в момчето, като му показа знаците и му даде указания. -Можеш да започваш ученико. След думите си сенсеят отстъпи няколко крачки назад и се загледа в момчето.

Рок Лий послуша Конан и започна да се опитва.Минаха нуколко часа и Лий пак опитваше но нестава най-сетне се концентрира и се транформира.Той беше много уморен и седна на чина и загледа Конан за да изчака отговора и.

След, като се записа за Академията, Югито отиде в класната стая. Щом влезе тя видя един висок мъж с рижава коса. Той се обърна и я поздрави, като и каза че ще и бъде сенсей по време на убочението и' в академията. -Днес ще учиш Хенге но джуцу-Трансформация, започна да обяснява той. Техниката изисква добро балансиране на чакрата. Сенсеят се трансформира в момичето, след което и каза, че може да започва с тренировките. Момичето направи знак тигър започвайки да събира чакра. Разпръсна я към всички краища на тялото си и я преубразува. Отначало не се получи. Югито опита още няколко пъти, но със същият успех. Тя нямаже да се откаже, заради упоритостта си. След още няколко опита, започна да прилага техниката, но не много добре. Можеше да поддържа трансформацията само няколко секунди. -Хей, сенсей -Кажете ми къде бъркам
-Ами мисля, че трябва да поработиш върху балансирането на чакрата-добави той. Щом чу това Югито затвори очи и започна да събира чакра, като не се разсейваше. Няколко секунди по късно, тя направи знаците и се трансформира в учителя си. -Мисля, че се получи-каза тя, като започна да се оглежда. -Вие какво ще кажете?

Лий чакаше своят сенсей но той беше изчезнал някаде

Щом сенсеят одобри показаното от Юги(така ще го съкращавам) той започна да и обяснява следващата техника, която щеше да учи. (Каварими но джуцу-Замяна).
-Тази техника е заменящо джутсу. С нея можеш да се предпазиш по време на битка, като се замениш с някой близък предмет (най-често дънер). Учителят показа на Юги знаците и техниката, след което даде указания и и каза да започва. Момичето кимна на учителят си. Тя видя някаква сянка на ученик от другата класна стая. Това бе сянката на Рок Лий. (героя ми не го познава). Югито игнорира видяното и започна да се упражняв върху техникката. Тя събра ръце, като след няколко секунди изрече името на джутсото -Каварими но джуцу-Замяна. Югито продължи да опитва стараейки се. Щом се задъха, пийна малко вода и си почина за няколко минути. След кратката почивка, тя направи още един път техниката. Този път се бе получило. За да затвърди наученото, момичето направи още няколко пъти техниката, след което застана пред сенсеят си и изчака отговорът му.

Сенсеят кимна одобрително..
-Успя и с тази техника,сега остана последната техника и след това няколко п оспециални тренировки..-Сенсейят виждаше как талантливото момиче напредва бързо и скоро щеше да е готова за битки...
Той и показа и обясни третата техника и изчака момичето да започне..

Сенсеят се обърна към малкото момче което беше дошло набързо се запознаха и учителят му показа и обясни първата техника която беше Хенге но джутсу в която се трансформираш я някой друг за период от време..Сенсеят показа знаците на момчето и също изчака..

ПП;Не го обясних щото ти я знаеш пък и нямам много време..
ПП2:Рок Лий ако нещо се затрудняваш погледни поста на Юги за първата техника...

пп. няма проблем ^^ (добре си направил)
След указанията на сенсет Юги започна с третата и последна основна техника, след което щеше да се яви на изпита за гениин. -Буншин но джуцу-Клонинг-дано да не ме затрудни, рече си момичето на ум.Тя събра дланите си, като пръстите и сформираха знак тигър. Започна да събира чакра, като я разпръсква около тялото си и започна да я преубразува. Момичето направи първи опит, но не се получи. Можеби защото тази техника бе нова за нея и не бе чувала нищо, но след обясненията на учителя всичко и се избистри. Югито продължи с тренировките, без да отлага за следващия ден, тъй като вече се бе свечерило. През деня бе използвала доста чакра, която бе на привършване. Опитите и бяха неуспешни. Момичето се ядоса, че нищо не става. След един последен опит в който тя направи 5 клонинга, дори се учуди щом ги видя. Сякаш не бе същата и в нея се бе появила съвсем друга сила, която пулсираше във вените и. Сенсеят леко се стресна, но след като техниката бе показана той кимна удобрително, а Югито се запъти към другата класна стая където щеше да направи теста за генин.

Тичах с пълни сили към Академията.Най-сетне бях открил нужните руо за да се запиша.Вече бях решил.Трябваше да се науча да се бия и да отбраняват заключеното в мен.Достатъчно мъка и болка бях преживял докато пред очите ми умираха хора,които даваха живота си за мен.Аз обаче знаех,че това не беше заради мен.Това беше заради силата в мен.Наистина трябваше да се науча да владея нинджуцото и да се оттегла в отшелничество.Навлязох в пясъчният двор на академията.Забавих крачка!Напипах куная си,които бях скрил и винаги държах в джоба си.Знаех,че бях важен и трябваше да се въоръжа освен да се обуча на джуцу.Бутнах вратата на учебното заведение и огледах с празен поглед.Сградата беше стабилна.Прехвърлих погледа си надясно и засякох едно гише.Запътих се натам.
-Ето таксата.Записвам се за пълно обучение в академията-казах аз все така сухо и подадох руото.
След като ме регистрираха и упътиха аз започнах да се изкачвам нагоре към посочената ми стая.Бях доста хландокръвен.Държах върхът на куная през джоба си и бавно изкачвах стъпалата.Прекрачих прага на вторият етаж и се запътих към втората стая вляво.Преглътнах и влязох в стаята.Седнах на един от чиновете и зачаках сенесят си...

Учителя влезе в стаята.Забеляза едно момче и веднага го поздрави:
-Здравей момче.Аз ще съм сенсеят ти в академията.Как се казваш.
-Утаката-отвърна академика.
-Хм,така значи.Добре,Утаката да негубим време,а да се залавяме за ученето на първата от трите основни техники.Тя се нарича Хенге но джуцу.Това е техника при,която човек променя външния си вид на някакъв предмет,животно,друг човек и други куп работи.За да я усвойш първо трябва да се концентрираш,после да направиш нужните знаци и накрая да изкараж тънък слой акра извън тялото си,който да те покрие и да се преобразува в нужната трансформация.-докъто учителя обясняваше на теория тойпоказваше стъпките и на практика-Сега си ти.Успех!

Сенсеят изглеждаше добър в обесненията въпреки,че аз не му обръщах внимание.Знаех на изуст какво се прави.Толкова дни и часове бях прекарал седейки на пясъка пред академията и надничайки през прашните прозорци.Погеднах сенсеят.Затворих очи.Бях го виждал много пъти излизайки ядоан или пък горд от академията.Надявах се след мен да излезе горд.Отворих очи и отново го погледнах.Подигнах ръцете си и формирах знак за събиране на чакра.Концентрирах се като забих поглед в земята.Чувствата,които изпитвах бяха доста странни.Спомнях си как си играех да правя сапунени мехурчета и как ги гоних.Все пак вятърът в Суна не беше изключение.Усетих прилив на енергия.Чувството беше подобно на адреналина само дето тук наистина се случваше нещо.Честно казано ми беше приятно и не чак толкова притеснено.Глупости!Хич не ми беше притеснено.След тези неща,които бях преживял аз не познавах чувството и думата "притеснение".Приливът на енергия стана неудържим и аз помислих,че това е достатъчно нужно за цели три трансформации.Стиснах здраво юмрук и образът на учебника се появи в главата ми.Видях как на седмата страница са изобразени картинките на знаците.Гледах и започвах да следвам стъпките.Беше елементарно.Все още задържах чакрата или поне се опитвах.Когато направих и последният знак,аз,отново погледнах сенесят си,усмихнах се лукаво и с дрезгав глас изрекох.
-Хенге!
Отприщих цялата мощ,която задържах и усетих как всичко около мен става бяло.Опитах се да почувствам как тялото ми приема формите на сенсеят...

-Впечатляващо момче.Поздравления.-каза сенсея на момчето като видя резултата от техниката му.
Ученикът напълно се беше преобразил в учителя си.
-Сега обаче не се отпускай,защото имаме две техники за учене.Сега си почини малко и след това продължаваме с буншин но джуцу.Докъто си почиваш ще ти кажа теорията за тази техника.Първа и много важна стъпка е да се концентрираш.Събери чакра и отпусни съзнанието и тялото си за няколко минути.Това ще те тонизира и подсили.След това концентрирай събраната чакра и изкарай част от нея като я разделиш на две.След това я оформи,за да стане точно като теб.
След това учителя показа и на практика техниката.
-Можеш да започнеш щом желаеш.

Не можех да повярвам.Още от първият път!Зарадвах се и се поклоних на сенесят.Заради доброто ми представяне учителят ми отпусна малка почивка в знак на това,че му е харесало.Реших да се възползвам от нея.Бръкнах в раницата си и извадих малко шишенце с вода.Беше с марка "Горна Суна".Много ми харесваха тази и водата "Суневин".След като утолих жаждата си отидох при сенесят си да го попитам дали има някакви забележки към мен или пък може би препоръки.След като чух и разбрах съветите му го помолих да продължаваме.Беше ми разказал теорията и по неговите думи можех да съдя,че тази техника нямаше да ме затрудни.Навих ръкавите на робата си и се отдалечих на нужното разстояние от сенесят.Все пак трябваше да предвидя пространство за своят клонинг.Както ме посъветва учителят аз се отпуснах.Започнах да мисля за приятни неща.Не,че можех да го правя.Както срам аз не познавах чувството за релаксиране,чувството за отпускане.Не знаех какво да правя.Оказа се трудно.Тук бях беспомощен.
-Извинете,сенесй,не мога да се отпусна и да мисля за хубави неща.Надявам се да има и други начини.
Учителят се вгледа в мен.Веднага посегнах към кунаят си.Погледът му стана странен.След това и онази лукава усмивка.Същата,която бях видял от някакъв нинджа в черна роба на червени облаци.Не се уплаших.Вече и това не можех.Стояхме и се гледахме дълго....Даже доста дълго.После сякаш нещо осъзна.Сякаш ме позна.Да явно видя момчето,което беше обявено за издирване понеже беше обрало няколко сергии и магазина и също така беше причина за смърта на стотици.Честно казано разбирах хората,които искаха да ме убият.Те не ме мразеха лично.Правеха го заради близкият,които са загубили независимо съпруг/супруга,брат/сестра приятел или някакъв роднина или близък.Даже бях съгласен с тях,но нямаше да им се дам сега.Ако ще умирах то трябваше да бъде геройски или по-точно с чест и достойнството.Да речем това наистина ме стимулира.Вярно,това не беше м вояст стил на расъждаване,но поне разбрах две неща.Наистина казаното от мен беше вярно,а пък и ми действаше като концентрация.Можех да отпусна ръката от дръжката на куная си и да наблегна на изпълнението на джуцуто.Събрах набързо чакрата,която беше останала в солидни количества след опустошителното Хенге,но все пак ми вършеше работа.Приготвих се и започнах да разпределям чакрата в моята форма.Не беше трудно,защото нямах особени отличителни белези.Не се отличавах от момчетата на моята възраст.Май не се изразих точно.По-скоро само на външен вид приличам на тях,но вътрешно...Вътрешно без никакво притеснение можех да кажа,че нямах равен.Нито в начинът ми на разсъждаване,нито в постъпките и начинът на изразяване.Поне с това можех да се гордея.Но тази гордост оставаше скрита.Нямах си никой!Нямах на кой да я споделя за това я пазих дълбоко скрита и единствено за себе си.Но стига толкова описание!Нека се върнем към техниката.Както казах преди няколко реда започнах да оформям и разпределям чакрата си.Моето първо копие беше готово.Не бях особено доволен,но пък за първи опит струваше.Даже си беше добро.Стиснах юмрук!Чувствах се силен и...и някак си...(ох някой неща не могат да се кажат с думи).След като не можах да обесня дори на себе си какво чувствам реших да не обръщам вече толкова голямо внимание на чувствата ми.Беше излишно поради много причини.Главно бяха объркани и нещастни,че не можех да си ги обесня.След това кратко решение за чувствата ми наистина беше време да приключвам с тази техника.Не исках да пресушавам мислите си.Напарвих нужните знаци показани ми от сенесят и съвсем спокойно изрекох думите на джуцото:
-Буншин!
Отново този бял дим ме обгради.Зарадвах се.Преди това ми говореше,че съм успял..Дано и този път беше така....

Момчето относо с лекота успя да направи джутсуто,сенсеят гледаше смаяно..
-Страхотно,от години не съм имал ученик като теб..-Учителят затвори очи за миг и пак го погледна..
-Време е за последното джутсу казва се Каварими и ти позволява да си смениш мястото с по близък предмет,най-често пънче но става и за други предмети..
Сенсеят обясни как става и му показа следователно...
-След като успееш да усвоиш и тази техника ще ти дадем тест за генин и ще можеш сам да тренираш но аз винаги ще мопга да ти помагам стига да искаш..-Сенсеят приключи и изчака момчето да започне...

Изразчето "от години" ми напомни доста неща.Сетих се първо за баща ми.Винаги се беше хвалел пред мен,че беше изкарал най-високият резултат от съучениците си и беше станал примерен академик.Вместо това да ме зарадва в този момент то ме натъжи,защото с баща си освен хубавите моменти свързвах и лошите.Гледах като на клип и си припомнях как той ме измъкваше от горящата къща.Хвърляше ме на тревата и започваше ожесточена борба с някакви нинджи.Аз разбира се уплашен се скрих зад едно дърво и наблюдавах кървавата сценка.Капките кръв от сърцето на баща ми хвръкнаха на далече.Влязоха в моите очи и там си останаха...Завинаги!Мразех се!Презирах се!Самонаказвах се!И всичко това с цел да поема болката,която баща ми се наложи да изживее.Крадях нарочно и седях за да си получа боя,но това не беше вечно.След като майка ми се върна от мисията си и влезе в "Къщата на Кръвта" както я бях именувал аз.Тя се втурна да търси златните си накити и пръстени.Сега омразата,презрението и наказанието се прехвърлиха от мен върху човека,които ме беше родил.Но не можех да го направя!Не можех да посегна на майка си затова пък можех да издам всики тайни далавери,които беше завъртяла за да се добере до личен съветник на Казакагето.Вкараха я в затвора.След това някак си забравих за нея.Забравих за всички.Впуснах се в кражби за да оцелявам.Въоражих къщата за да не може никой да влезе и постоянно бягах.И това отново не беше завинаги.Както си седях в магазина за оръжия и взимах закуската,която продавачът беше забравил на щанда си чух как радиото се включва.Заслушах се и чух,че убииците на баща ми са се съюзили в организация на име "Акатски".Хвърлих ядосано сандвича и се запътих към академията.Да общо взето това беше кратката история на живота ми.След като преживях всичко това отново се сетих,че веч съм в академията и на крачка от лентата.Стегнах се и се заех с правенето на техниката.Щях да се разменя с нещо скъпо.Със медальона,които ми беше подарък от баща ми.Събрах скоростно чакра.Не знам как се случи.Нещо ме обзе от вътре.Откъснах медальона от шията си и го метнах във въздуха.Направих показаните ми знаци и изкрещях:
-Каварими!
Затворих очи.Не исках да гледам.Не исках и да чувствам.Надявах се само на едно нещо.На една реплика-"Браво,ето ти теста".Копнеех за нея и сенесят каза...

Сасори влезе в академията.Той започна да търси своят сенсей,защото не беше много добре с ориентирането,но това не го спря да претърси цялата академия.Когато Сасори влезе в последната стая и не откри сенсея си,той седна на земята и започна да събира чакра,защото знаеше,че неговият сенсей ще дойде при него скоро.