Къщата на Итачи

Къщата на Итачи не бе нищо особено. Единственото предимство беше, че е близо до гората.

Итачи се завърна от мисията си до Суна и си легна веднага. Поспа няколко часа, а след като се събуди той постави сувенира който си бе взел от суна на витрината до гардероба.

Итачи, линкът нещо е объркан и не се получава.

На мен ми се получава!

Итачи се върна вкъщи след като се бе отбил до книжарницата и после до хокагето. Той остави книгата която си бе взел на масата и отиде да си вземе един душ. След като се изкъпа той си сложи чисти дрехи и след това зачете книгата "Огнения елемент ".След като прочете това което му трябваше си взе една оризова топка за обяд и тръгна към гората.

4 часа по късно Итачи се прибра от тренировки и веднага си легна да спи. Събуди се чак късно през нощта и тъй като не му се спеше тръгна да обикаля Коноха.

Когато Итачи се завърна от разходката си вече се беше съмнало. Той взе книгата за катона и започна да чете. За днес си бе наумил да научи Katon: Goykakyu no jutsu. След като подробно изучи техниката отиде да тренира. Освен новата техника генинът бе решил и да потренира още старата.

Вратата се отвори и вътре влезе мъж със странен, хладнокръвен поглед. Беше Итачи... Най-накрая се завърна:
-Ееех!-въздъхна той-Хубаво е вкъщи!
След това се тръшна на леглото и затвори очи. Няколко месеца той беше при един приятел да му помага с една важна работа.

Итачи се върна от тренировка и беше направо скапан! Взе си душ и веднага легна да спи. Учиха се събуди чак към единадесет вечерта. Тъй като бе спал до сега не му се спеше и тръгна да обиколи гората.

Итачи се върна от гората и легна да спи, но не му се спеше, затова излезе на двора да тренира някоя нова техника. Избра си Bunshin Daibakuha. Това беше клонинг, който избухва по команда от оригинала. Той затренира усърдно. Вече слънцето изгря когато Итачи свърши с тренировките. Когато видя резултатите от снощната тренировка опули очи невярващо. Той бе обработил перфектно почвата на местата където искаше да посади вишнево и прасковено дръвченца.

Итачи излезе на двора днес щеше да сади плодни дръвчета и да строи беседка под огрония стогодишен дъб. Като свърши си легна да си почине.

Итачи се върна от гората посинен. Взе си душ и легна да спи. По едно време се събуди със завързана уста и ръце а до него седеше Мадара. Изведнъж Итачи пуфна-беше клонинг.

Итачи разчисти от снощния купон и отряза едно голямо парче торта. След това постави парчето торта в една кутия. Кутията запечата и адресира до Темари в Суна. Той много съжаляваше че тя не успя да дойде и реши че трябва поне да опита малко от тортата. Пък и тя беше прекалено голяма да я изядат в Коноха. След като колета беше адресиран момчето го пусна в пощенската кутия. След това Учиха отряза още 4 парчета и ги сложи в други кутии-едно парче за Конан, едно за Сакура, едно за Минато и едно за Зетсу.

Итачи се върна от разходката в града и остави торбите пълни с плодове. След като изде един банан се зае да инсталира новия климатик. Това беше доста трудно, но той се справи.

Итачи отвори вратата и я затвори с трясък. Беше ядосан защото преди малко бе играл на покер с приятели и беше изгубил доста пари. Той си легна и затвори очи, а след малко се унесе в сън.
Беше около 4 часа сутринта, когато момчето се събуди цялото обляно в пот. Отново сънуваше кошмар.

П.П. Пак съм тук

Минато седеше пред вратата на Итачи.Той завъртя глава и видя плодовите дръвчета на Итачи.Лека усмивка залича на лицето му.В следващия миг тя изчезна.Хокагето почука на вратата.Сякаш искаше това да се окаже една измислица.Почака пет минути с затворени очи.Никой.Изведнъж момчето се завъртя и с един ритник разби вратата.Прекрачи прага.В главата му нахлуха спомени.Приятните времена,когато тук беше партито на Итачи.Кагето започна да се разглежда.Видя климатика,които му беше подарил,а и не само.Видя много познати неща.Видя една синя статуетка.Спомни си,че когато Итачи беше на мисия в Суна на връщане си я беше купил.Той спомняше това отлично,защото доклада беше от най-забавните,които беше чел някога.Така го беше развеселил,че се смя и плака едновременно.Дори сега момчето се засмя.след обстойно разглеждане на къщата хокагето се запъти към вече счупената врата като на прага се обърна гледайки една снимка, на която бяха Конан,Сакура ,Минато,Зетсу и Итачи:
-Жалко-отсече Минато и се запъти на някъде.