Къщата на Сакура!

-Къде си тръгнал? Изпий това, веднага.-Сакура придоби объркано изражение.
-Нищо ли няма да кажеш? - момичето загледа към пода. - Аз не съм толкова глупава, колкото може би си мислиш, Изуна Учиха! А даже и да бях, пак щях да разбера, че нещо особено става. Карате се с Обито, той изчезва; ти изчезваш. Държиш се от странно по-странно. Не знам с какво точно се занимавате , но като ви гледам така, не ми изглежда съвсем безобидно и...безопасно. Може би не е моя работа, но щом като все пак идвате тук може би донякъде е и моя...Още повече, че и аз не съм съвсем безчувствена. - за част от секундата Сакура се подсмихна.-Хайде пий, сега.- и Сакура не свали настоятелен поглед от момчето, докато той не пресуши чашата, което направи на малки глътки, които сякаш му причиняваха болка.
После Сакура донесе още една чаша и като нежно придържаше главата на Обито, му помогна също да отпие два-три пъти от настройката.
А след това наля една чаша и на себе си, защото изведнъж се усети страшно изтощена.

Не си спомнях това което се случваше пред вратата на Сакура,бях в тъмнината в студенината,но след малко усетих някаква миризма и сякаш се подбудих...
Отворил леко очи и видях че вече ня бях в онова демонично джутсу..Виждах най-близките си хора усмихнах се леко не казвах нищо....Сакура ми поднесе пак нещо за пиене и аз без да се съпротивлявам го изпих....
Учитеми бучаха и не чувах ако някой ми говореше нещо...отпуснах глава назад и отново се унесох..Явно ужасът беше по голям от колкото дори аз си мислех за да ме изтощи до предела....

Изуна преглътна и под строгите думи на Сакура той се върна на дивана и започна да пие от чаят, но нищо не казваше. Сърбаше съвсем малки, но бързи глътки сякаш искаше да побързаза някъде, но всъщото време искаше и да удължи момента. Той се загледа в Сакура. Тя не беше глупава, за да не забележи промяната в поведението и на двамата. Изуна отвори уста решен вече да започне да говори, но отново се омълча и погледна Обито. Но настояванията на Сакура го накараха отново да се обърне към нея. Той се почеса по врата.
-А-ами... Обито б-беше на мисия и аз о-отидох да му се и-извиня и се с-сдобрихме... и т-така... - заекванията му бяха повече от обикновено, макар че той винаги заекваше повече пред Сакура.
Момичето очакваше Изу да продължи разказа си и той погледна настрани, за да му дойдат идеи за някакво измъкване, благородна лъжа можем да го наречем също.
-... и п-после... тренирахме.. и се изморихме и така дойдохме да ни излекуваш и нахраниш, защото манджите ти са най-вкусните и зареждащи с енергия... хехехе - той смотлеви последната част набързо, гледаше настрани с тъповат ухилен поглед - Така че няма за какво да се притесняваш... да.. хехех... - появи му се капка пот, която се стече от челото надолу по бузата му и той се изчерви смутено и побърза да допие от чаят си, но се задави и закашля.

Сакура гледаше как Изуна я лъже със сключени вежди, по-скоро тревожно, отколкото сърдито сключени. Тя знаеше, че я лъже, беше сигурна в това.
-Е добре, рече тя, щом тази версия предпочиташ, но имай предвид, че току що изпи отвара на истината и след 5 минути ще започнеш да разказваш за всичко, за което те попитам, дори и против волята ти.- За няколко мига Сакура жлъчно се наслади на паниката, която се мерна по лицето му. Точно в следващи миг тя се засмя малко кисело, а той вече беше разбрал, че това, което му каза не е насериозно.
И двамата погледнаха към Обито, той отново беше затворил очи, но изглежда спеше изтощен, защото дишаше спокойно и равномерно. Опасността беше преминала...засега.
-Дано знаеш какво правиш.- въздъхна пак Сакура- И...с него. - кимна към заспалото момче. Накрая винаги се изправяме пред резултатите от избора ни Изуна, помни това. И след като прозвуча като древна мъдра пророчица, Сакура отиде да вари целебна супа.

Изуна направо си умря от притеснение при споменаването на серум на истината, но слава богу Сакура просто се шегуваше с него. Той въздъхна безнадеждно и погледна надолу. Кого ли заблуждаваше? Не можеше да лъже дори и да иска, но пък от друга страна Сакура беше достатъчно добра, че да го остави на волята му. След малко Сакура излезе. Той се замисли дали е правилно да й признае за чувствата си и да я повлече по този път, който му предстоеше. той сам усещаше, че може и да не оцелее. Ако не от тренировките за пълното пробуждане на мангекьото, то от битката с Оромо, а и наскоро му се мяркаха и други опасни мисли, които преди около година дори не би си ги помислял. Но сега беше различно. "По-добре да оставя нещата както са си така. Не искам да замесвам и Сакура-чан."
Той остана на място, за да изчака Обито да се посвести и да се върнат за следващата порция тренировки. Но тогава през ума му мина странно усещане. Той искаше да й каже, но не го правеше. Искаше да се оттърси поне от това, но не смееше. Разтърка чело при тези бурни усещания. Да, той точно сега беше на кръстопът. Но единственият начин да потвърди и чувствата на Сакура към себе си беше чрез признание. Веднъж да го каже и да се свърши. Той започна да се убеждава вътрешно, че това е правилното решение. "Каквото ще да става - отивам!" Хвърли поглед към заспалият Обито и се поусмихна благодарствено към него, след което стана и пристъпи към кухнята дето бе Сакура. Той отвори леко вратата и пристъпи с босите си крака (в японските къщи се ходи бос) към нея, след като затвори вратата зад себе си. Сакура го чу.
-Ъхм... Сакура-сан... Как да го кажа... - приближи се срамежливо към нея, но после се спря.
Не можеше да й го изръси просто ей така - директно. Помъчи се да измисли с какво да запомнат разговора и после да го пренесе към главният въпрос, но думите му като че ли затънаха и се изгубиха в гърлото му. Макар че Сакура го гледаше в очакване, той зяпаше тъпо и се червеше пред нея без да каже и гък.

Като го гледаше такъв, Сакура си помисли, че има две неща, които и се иска да направи в този момент и двете бяха абсолютно противоположни.
На Учихата не му беше лесно. На кого ли пък му е?-запита се горчиво Сакура и реши да не улеснява за него нещата.
-Е?- с премерено и преднамерено хладен тон вдигна веджи тя.

Цялата му готовност бавно се изпаряваше, стедуния тон на Сакура също не помагаше. Той преглътна, но усети, че устните му бяха пресъхнали. Трябваше да действа бързо, също както би действал като нинджа. Проблемът беше, че макар и на действия и тренировки да се запалваше диво и правеше всичко от раз, сега, когато трябваше да изкаже чувствата си словесно, се затрудняваше.
-Ами... всъщност... трябваше да ти го кажа от преди... доста време... но тогава май не бях готов... и... - поде отново, но запецваше, думите не му идваха.
На глупак ли се правеше? Той се спря и се посмръщи. Като че ли се видя отстрани, колко жалък беше точно в този момент. Та нали беше шиноби? Беше участвал в битки и мисии, убиваше хладнокръвно, беше преминал през толкова страдания, а пред нея беше като крехко листо, оставено на волята на вятъра. Той сви юмрук. Не можеше да й покаже слабостта си, не и повече. Той осъзна, че има само един начин да й покаже какво чуства и това не беше чрез думи, просто там не му беше силата.
-Тоест... - той леко се усмихна, погледа му беше станал благ, защото сега знаеше какво да прави.
Той пристъпи още една крачка към Сакура, обгърна я с ръце и я целуна... леко плахо, но сигурно. И очакваше отговора й...

Сакура гледаше Учихата- не се съмняваше, че много огън имаше в това момче. Имаше енергия, която той още не умееше да владее съвсем добре, сякаш в него бушуваха стихии и не можеше да намери покой. Сакура му беше почти ядосана и докато го слушаше да си измисля обяснения и се искаше направо да го разтърси или дори удари. Но още от преди нещо в него я смекчаваше и караше да чувства особен трепет- виждаше го дързък, способен да се бори за целите си, строен, леко смугъл...и...в същото време и се искаше да я целуне. Тогава той го направи- захвърли неувереността, която го обземаше когато беше край нея и я целуна. Отначало тя не реагира, усети тежест в краката си и сякаш цялата воля и се изпари и умът зарея. После картинката и се фокусира и Сакура осъзна, че е обгърнала врата му с ръце и отвръща на целувката. Миг след това контролът над самата нея и се възвърна и Сакура излетя от стаята оправдавайки се, че Обито има нужда от помощта и.

Изуна сам не можеше да повярва на действията си и остана слисан и още по-изчервен. Той разтръска глава и се цапна през уста. "Ух - не трябваше да го правя изобщо! Какъв съм глупав! Сега вероятно ще ме мрази вечно и ще страни от мен, или ще ме мисли за някой изнасилвач!" Учихата се притесни и изпоти, съвсем избутвайки настрана фактът, че тя му отвърна, а и на него му хареса. Той остана в кухнята и се загледа през прозореца. Птичките на верандата се милуваха и чуруликаха весело в своят любовен танц. Погледа му се устреми в тях и той ги наблюдава известно време. За миг се почуди дали да не отиде след Сакура, но този нейн внезапен бяг го притесни и той реши да си ходи преди да е създал повече проблеми. За това се метна през прозореца и тръгна надолу към селото отново несигурно... Сега целият беше потънал в срам от постпката си и пусто, защото не можеше да я изрази в думи.

Сакура седеше до главата на Обито и гледаше невиждащо пред себе си. С ръка механично отмахна кичур коса от челото му и леко го поглади. Какво се беше случило, младото момиче се чувстваше толкова объркано.

Бях се озовал на същото място като рпеди,валеше силно и беше вечер...Можех да видя майка си,всичко се повтаряше чуваха се стъпки....когато се обърнех виждах двата трупа и мъжът с меча и Шарингана..Дали беше истина дили беше станало така...Почувствах се замаяно и изведнъж станох и задишах тежко...
Кошмар най-вероятно по челото ми бяха избили капчици пот а сърцето ми биеше сякаш всичко беше реално...Успокоих се и се огледах..
-Сакура-чан..Как се озовах тук...-Виеше ми се свят имах чувството че съм болен от треска...-Какво става...Нали с Изу тренирахме новото генджутсу с Мангеьото...-За момент не се усетих но после разбрах че съм казал твърде много...надявах се поне да го сметне за халюцинация...Чувствах слабост дори след медикаментите на Сакура,исках да стана но тя ме спря надявах се да не започне дами задава въпроси едвали състоянието ми щеше да ми позволи да излъжа...Поех си въздух докато сърцето ми все още туптеше като лудо...

-Обито,- Сакура внимателно се надведе над него- как си? Как се чувстваш?- погледът и проникваше в него и се опитваше да прецени степента на осъзнатост на съзнанието му. Бълнуваше ли нещо...

Сакура се надведе над мен..аз леко разширих очи започнах да се изчервявам беше неловка ситуация...
-Ъм..аз...такова..мисля че съм...добре..-Боже говорех като Изу,почесох се по вратът и затворих едното си око...Бях се облегнал на лактите си докато лежах..-Къде е Изуна..-Огледах се но него го нямаше...да не би да ме беше оставил на прагът и ... за момент се сетих как се озовах тук..-Ъм..аз...такова просто..бълнувах преди малко..-После осъзнах че Сакура ме беше питала няколко неща..-Ами мисля че съм по добре но ми се вие свят и имам чувството че не съм бил течност от седмици..-Сакура бързо наля нещо в една чаша..Тя ми го подаде и аз го поех с ръка..Погледнах я в очите..-Сакура-чан...Благодаря ти..за всичко..-Тя се усмихна..-Изпих цялата чаша...Аз съм една голяма досада..-Казах и пак се облегнан на меката възгланица все още ми се виеше свят...

Сакура някак смутено се зае да оправя възглавниците зад гърба на Обито.
-Ти сега си полежи, ето ти още една чаша, която да изпиеш, аз отивам да приготвя специална лечителска супа, която окончателно ще те вдигне на крака. Сакура го потупа по ръката и без да отговаря на въпроса за Изуна, го остави да лежи и излезе от стаята.

Начинът по който реагира Сакура когато споменах Изу беше странен може би Изу най-накрая беше предприел нещо..Подсмихнах се и се отпуснах както каза Саку може би се отпуснах твърде много почти задрямах но ме беше страх да заспя заради кошмарите...
Не знаех колко е часът кой денс сме или дори дали е вечер или ден...Чувствах се сякаш бях затрупан под огромна купчина скали,вяроятно ако не беше Сакура да оправи положението щях да свърша там някъде...
Протегнах се сънливо пак с полуотворени очи и се унесох надявах се далеч от кошмарите преди да заспя се обърнах към Саку..
-Изглеждаш уморена,аз ще съм добре засега надявам се да не те притеснявам ако остана тук за момента,ти отиди и се наспи-Саку не искаше да ме остава но и тя усещаше че е уморена и искаше да си легне..
-Вероятно дори утре Изу може да ми дойде на свиждане..-Казах Шеговито а тя се подкоси и ми каза ако има нещо да я извикам...
Не съм устел как в приятните мисли за Изу и Сакура съм заспал....

Всъщност Изуна не се бави чак до утре, а дойде около полвин час откакто бе напуснал. Даже може би Сакура не беше забелязла липсата му. Той притича бързо и за да не губи време се вмъкна през прозореца обратно в кухнята. Той се огледа, а къщата беше утихнала. тогава той засече стъпки в горните помещения където беше и спалнята на Саку, накъдето се беше запътила и тя сега. Той се затича към нея и по стълбите и я хвана за рамото, при което едва не я стресна.
-Сакура-чан... - погледна я със строго изражение, което бързо се смени на мило и приятелско, но после и някак виновно. - Ако има нещо... извинявай... Къде е Обито..?

-Лежи си на дивана, където го оставихме.- Сакура избяхваше погледа му.- Мисля, че сега е по-добре да си при него. И без това имам нужда да събера мислите си...- и ни в клин ни в ръкав додаде- Има супа, малко по-късно ще ви сервирам.

Японска супа

Продукти:
- 500 лм. вода
- 200 мл. зеленчуков бульон
- 2 големи чаши замразени скариди
- 2 големи чаши замразен грах


Подправки:
- свеж джинджифил
- свеж кориандър
- лечебна тайна съставка
Начин на приготвяне:
1. Докато водата заври се смесват в тенджерка всички съставки. Да не се добавя сол.
2. Нарязвате кориандъра на едро, а джинджифила на ситно и добавяте при сместа от скариди и грах.
3. Изливате врящата вода и бульон отгоре и бъракте, около 5-7 мин.


Няма майтап.

Чух стъпки и говорене затова се надигнах леко исе озърнах на около..Явно Сакра и Изу говореха...
Протегнах се и застанох в седнало положение,не можех да кажа че съм излекуван но бях значително по добре от преди макар още да ми се виеше свят и да ме болеше леко главата..наистина лекарставата на Саку помагаха...
Облегнах се назад като отпуснах глава и изчаках да си довършат разговора и да дойдат при мен...

-А, да... - Изуна се загледа настрани - Сакура-чан.. наистина извинявай за случилото се... сигурно сега хич не ме харесваш - почеса се зад врата - Но както и да е, благодаря ти за всичко. Аз ще се връщам вкъщи, ти се погрижи за Обито и не се тревожи за мен. Много по-добре съмсега! - уверяваше я той с една... привидно фалшива усмивка на лицето си.

Сакура неопределено махна с ръка. Отиде в кухнята и насипа на Обито пълна купичка със супа. Изчака го да я изяде, което той стори макар и без обичайна си охота. След това раздигна и пак пооправи и като инструктира Обито да не става и да почива, излезе от къщи. Още не знаеше накъде да хване, но определено искаше да проветри главата си и за малко поне да не среща никакви Учихи.

Изуна въздъхна и бързо излезе. "Това ще е за добро..." И не, всъщност не смяташе да остава вкъщи.

Останах сам в къщата,чувствах се необичайно...
Изу затвори вратата след себе си и аз въздъхнах и се изтегнах назад..
-Хъм..Хъм..-Сложих ръце зад главата облегнах се затворих очи и се замислих...Генджутсуто беше толкова реално сякаш не беше илюзия а спомен..дали наистина така са свършили нашите убити от собствения си клан е не целия но дори да беше само един човек това пак си беше ужасно...Кой можеше да бъде човекът дали го познавах,едва ли познавах твърде малко Учихи...
Отворих очи и се втренчих в таванът,сякаш вече бях по добре виенето на свят се преобразува само в главоболие а краката ми вече не бяха меки,съвсем скоро щях да съм добре но реших да изчакам Сакура-чан,все пак и обещах да не си заминавам без да се върне...

Е, тъй или иначе Сакура се върна. Беше се помотала из селото, от разни познати научи за Фестивала в Суна и някой други не особено значителни новини. Пошляя се и общо взето бързо краката и я поведоха отново към къщи, където завари само Обито.
Отиде при него, седна и въздъхна.

-Саку какво има...Станало ли е нещо...-Изправих се в седнало положение..-Ако съм в повече..се чувствам по добре и може да си тръгна,не искам да те притеснявам...-Гледах я загрижено,какво и имаше да не би нещо да се беше случило....