Пещерата на Итачи

Сега това беше мястото, което Итачи наричаше свой ''дом''!

Итачи се върна от мисията си но нямаше време да се мотае, затова веднага се запъти към суна за оръжия.

Итачи се върна от Суна и легна да спи. Не беше спал от дни иедна дрямка щеше да му се отрази добре.Когато се събуди хапна на крак и тръгна към мястото за тренировки.

Итачи влезе в пещерата си заедно с Мадара. Той отиде до една масичка на която стоеше една папка със всички имена на нинджи, участващи във войната, стратегията на Коноха и всички подробности около това как ще се защитатават шинобитата.
- Благодаря ти Итачи. Това ще ни е много полезно. А и между другото- утре Оромо ще дойде за да обсъдите тактиката ни.
- Ясно.
- Добре тогава аз мисля че е време да си тръгвам.
След тези думи мадара изчезна и остави Учиха сам. Той си взе нещо за хапване и отиде до една река която течеше точно до пещерата му за да поплува. Съблече робата на Акатски и скочи във водата. Денят бе топъл и водата беше приятна, така че момчето плуваше цели четири часа. Щеше да плува още, но слънцето вече клонеше към залез и той излезе от водата. Влезе в къщи за да се подсуши и после си легна да спи изморен от дългите часове прекарани в тренировки. Спа доста добре и сънува доста хубави сънища. На сутринта изкара една карта на Коноха, която беше взел с документите когато избяга от селото и зачака Оромо.

Оромо пристигна към два на обяд. Той видя приятелят си да седи на масата и да оглежда картата и да мисли над стратегията на армията на Мадара.
- Здравей Итачи. Как си?
- Добре.-отговори момчето безразлично.
Оромо се усмихна дяволито и реши да подразни Учихата.
- Ей Итачи преди време май казваше, че няма нищо по-важно от селото и клана за теб... а сега мислиш как да ги унищожиш!
- Всички се променят! Както и ти! Като малък искаше да станеш част от полицията на Коноха, а после искаше да си престъпен нинджа. После пък се промени за пореден път, като искаше да си основател на ново скрито село... Сега искаш да си лош, но за колко време? Чудя се как Мадара се е доверил на човек, който е толкова непостоянен като...
- Ооо я млъквай- прекъсна го братовчед му.
Сега усмивката която беше на лицето на Оромо се появи на Итачи.
- Добре стига закачки!- изведнъж се появи Мадара и ги смъмри.- Не забравяйте че имате работа за вършене!
- Добре.- каза безразлично Итачи.- Е какво мислиш да направим първо Оромо?
- Нека да ги нападнем с всички сили наведнъж.
- Невъзможно! Колко сме ние?
- Хиляда мисингнина.
- Те са два пъти повече от нас. Няма да стане така. Трябва да се разделим на отряди.
- Това е лоша идеа! Ако се разделим ще ни смачкат!
- Не няма! Ще ги нападнем от разстояние и няма да могат да ни доближат!
- Добра идеа Итачи, но защо на отряди?- попита Мадара.
- Елементарно! Отрядите ще са пет- два атакуващи, които ще атакуват на смени и три промъкващи се- едните ще нападнат сензорната девизия, другите- медицинската, а третия- директно ще нападне Коноха в тила.
- Сега те разбирам.- каза Мадара.
- Да и аз.- допълни Оромо.
- Ами сега да определим броя на нинджите участващи в групите.-предложи Итачи.- Предлагам атакуващите отряди да са от по 350 шинобита. Освен това 100 нинджи ще патрулират около атакуващият отряд и ще бъде нащрек да не би онези от Коноха да се опитат да ни атакуват от страни. Първи и втори промъкващ се отряд, които ще атакуват медицинските и сензорните нинджи да са от по 50 нинджи. А трери промъкващ се отряд който ще нападне Коноха в тила ще се състои от 100 души. Аз ще съм в трети промъкващ се отряд.

Дойде време Итачи да тръгва към Коноха за войната. Той събра всичките си орижия, прибра меча си в ножницата на гърба си и си наметна робата на Акатски. После взе картата на селото по която тримата с Мадара и Оромо обмисляха тактиката за нападение и тръгна.