Мисията на Конан Ранг Б.

Конан събра от къщата си оръжията, които щяха да и бъдат от полза в две нинджа-чантички и тръгна към портите на селото. След няколко минути тя беше там. -Здравей Изумо!-поздрави го тя -Днес си сам на пост, станало ли е нещо?
-О,не Конан-сан -Боя се, че Котецу е настинал и го испратих у тях да си почина. -Добре си направил-отвърна тя.
-На мисия ли отивате Конан-сан? -Да, Изумо. -Довиждане... -Довиждане и успеех!-провикна се той. -Конан му махна и продължи напред, където я чакаше човекът, който трябваше да екскотира до феодала Каджебушин. Той изглеждаше съвсем нормално и неподозрително. По пътя щяха да са само двамата, за да не привличат внимание. -Здравейте господина -Аз ще ви преведа по пътя до феодала. -Здравей-усмихна се стареца. -Да тръгваме- каза Конан. -Тъй като дядото на вид не изглеждаше да има някакви нинджа умения Конан каза: -Няма да минаваме през главния път, за да не привлечем внимание. -Нали си нинджа, трябва да умееш да скачаш по дърветата. Момичето се обърна. -Разбирасе че умея, но вие? -Момиче не се залъгвай с вида ми. -Добре тогава, стига приказки и да тръгваме. След няколко минути напрегнат разговор двамата с Конан тръгнаха през дърветата. -Леле доста е пъргав за възрастта си-помисли си тя. След няколко часа пътуване, момичето спря до едно дърво, което изглеждаше като голяма необитаема хралупа. -Да починем тук-каза тя. Стареца кимна и двамата влязоха вътре. Небето потъмня и след няколко минути завля порой. -Нека останем тук-каза дядото. Момичето се съгласи. Тя искара от една от чантичките си две оризови топки. -Заповядайте, господине! -О,благодаря ти. -Ще останем тук за през нощта и на сутринта ше продължим. На сутринта двамата тръгнаха и по обяд бяха стигнали до имението на феодала Каджебушин. На портата имаше двама огромни стражи. -Откъде сте? -Попита единия. -Испратени сме от селото скрито в листата (Коноха). Конан даде листа с мисията си, на което пишеше че личността, която тя екскотираше трябваше да се срещне с лорда. -Добре... -Минавайте. Всичко мина без битки. -Можеш да се връщаш момиче -Тук съм в безопастност. -Довиждане!... Конан реши да се върна по главния път. Тялото и се разпръсна на листове, които се свиха на хартиени пеперуди и тръгнаха напред. След няколко часа пред хартийките изскочиха нинджи. -Знаем коя си! -Ти си бивш член на Акацки, Конан използваш хартиени техники. Конан възвърна вида на тялото си, като на гърба имаше две огромни крила. -Е, и? -Вашето място определено не е тук-каза тя. Момичето задейства една от техникиите си на момента Human Suffocation Of Papers и докато се усетят, тримата глупаци, които я бяха следели през целия път бяха обвиди от хартий. -Сега ще отидете в затвора на Коноха, но преди това ще минете и през залата за разпит. Момичето призове огромната хартиена пеперуда, качи се на нея. Също и трите нинджи. -Към затвора на Коноха-каза тя. След няколко часа във въздуха, нинджите на които се бе натъкнала бяха в затвора, а Конан пред портите на селото.

Щом влезе тя поздрави Изумо и Котецу. -Здравейте!
-Котецу-виждам, че си се оправил. -Ами.. д-да Конан, вече съм по- добре. -Добре тогава, довиждане. -Трябва да докладвам на Хокагето, че мисията е испълнена.