Гората

Гората беше разположена от дясно на полето.Тя не беше изкючително голяма,но пък това не и пречеше да блика от жвот.В нея намираха подслон всякакви животни.
Гъстите корони на дърветата пропускаха тук там някой слънцев лъч,който беше единственото и достатъчно осветление на тази горичка.Достатъчно,защото през деня всичко се виждаше,за рзлика от през ноща,когато само светулките можеха да ти осветят пътя.

Истинският Изуна беше навлязъл в гората. Сам се учуди от множеството звуци на птички и катерички скачащи по дърветата. Клоните бяха тъй на високо и тъй добре надвиснали, че самата гора създаваше един купул, през който светлина пробиваше на по рядко. От една страна мястото беше чудесно за укриване. Ако един нинджа се притаи, лесно може да се скрие и придвижи благодарение на горския шум. От друга страна при наличието на враг, щеше да е доста трудно да фокусираш и него. И все пак тук беше толкова спокойно. "По-добре да не тренирам тук, не искам да разваля постигнатия природен баланс..." Като повелител на огъня, той лесно можеше да подпали гората при тернировка, за това мястото не му беше подходящо.
Земята беше посипана с шума, а листата пожълтяваха. Това му напомняше, че скоро иде зима. "Но по-добре за мен. Кой луд би решил да тръгне да ме търси точно пък във виелиците?" Земите Токи особено бяха доста нестабилни. При тях се наблюдаваше цялото изменение на географските положения - от низина към равнина, до планинска област. Както момчето си вървеше едно листо попадна ненадейно на носа му, което го накара да кихне. Това отблъсна листото, но Изуна го хвана в ръце. "Я виж ти... Незнаех, че има такива дървета тук." Изуна се изненада, защото това листо, попаднало в ръцете му, принадлежеше на дърво, чиито листа шинобитата използваха, за да определят своя чакра елемент. Изуна фокусира дървото, от което беше паднало това листо и забеляза, че имаше още много такива. Той реши да си поиграе малко като стисна листото и концентрира чакра върху него. "И сега ще изгори, нали?" Както Изуна беше придвидил листото се съсухри докато не стана на пепел, индикация за огъня в жилите му. Но вместо това Изуна забеляза и нещо друго... листото не просто изсъхна, а се и разцепи на две преди това. Учихата се учуди. Той знаеше, че при срязване на две, значи, че потребителят има въздушен елемент. Беше ли възможно момчето да притежаваше два елемента? "Но само високо-ниво нинджи имат толкова! ато джуунините!" Той застина на място, за да помисли. "Може би, защото станах толкова силен, сега се пробужда и вторият ми елемент?" - това бе най-логичното предположение - "Но това ще обясни защо огнените ми техники бяха тъй мощни. Все пак вятъра подсилва огъня."
Щеше да продължи да размишлява за това когато до него достигнаха новините на клонингите му, които докладваха за реката с питейната вода, за селцето и безлюдната къщурка. Наистина изостаналата къща нямаше да е особено добър избор заради идващата зима - провизиите му щяха да се заледят, а и самият той можеше да стане на кубче лет при липса на отоплителна система. За това да върви към селото се оказа най-добрата опция. "В хората няма нинджи и никой не ме познава, така че никой няма да заподозре, че съм шиноби." И така той тръгна обратно към селцето.

Изуна тичаше напред запъхтяно, отдалечавайки се повече и повече от селото. Той искаше да забрави това тежко сбогуване със Сакура... не й даде точни отговори. Но поне не беше Обито, защото на него дори не би могъл да даде отговори-заместители. Снегът вече беше натрупал, особено тук в гората. Клоните на дърветата бяха натежали от снега, той се сипеше все повече и повече. Носа на Изуна червенееше. Той искаше просто да се скрие, за това продължи напред през гората. Беше му студено, а цялото напрежение го беше направило гладен. Не можеше да спре и да запали огън спокойно, защото имаше опасност да бъде видян, но се надяваше никой друг да не го е забелязал и Сакура да не е казвала за срещата им на останалите. Можеше само да се скрие и притаи някъде. Със своите тъмни дрехи и без това се сливаше в нощта, само наметалото, което отчасти го топлеше носеше топлите цветове на червеният знак на Учиха.
Не след дълго той откри някаква пещера, в която влезе и отиде навътре. Духаше в ръцете си, допирайки ги до носа си, за да се стопли от дъха си и търкаше упорито ръце. От очите му напираха сълзи, но те не падаха, защото вече бяха замръзнали. Той приседна на земята и извади един от скроловете си и разпечата една консерва с оризени топки. Те бяха ледени, но нямаше как да ги стопли вмомента,за това загриза втърдената топка ориз и опита да се завие с одеалото, което си бе взел от вкъщи при опаковането на багажа си.
Както ръфаше обаче усети някаква чужда чакра... Но не беше и приятелска. Той веднага активира шарингана си и застана на крака оглеждайки се. Беше сигурен, че имаше някой... някой, с който се беше срещал и преди, бяха обменяли удари.
-О, не се чуди кой съм така... - чу се насмешливият присмех на Оромо.
Изуна мигновенно извади един кунай и го метна по приближаващият се силует, но след момент разбра,че не беше оцелил.
-Спокойно... не съм тук, за да се бием. Тоби ме праща... - той обясни спокойно.
Изуна притаи дъх. За какво брат му пращаше Оромо при него тук и сега? Как го беше открил изобщо? Наблюдаваше ли го? Дали не беше част от плана на Мадара да победят Оромо, може би му помагаше? Изуна се поуспокои. Учиха предателят незнаеше, че момчето сега притежаваше силата на мангекьото и по-добре да не разбираше. Той успокои дъха си и отвърна спокойно:
-За какво..?
Последва кратка тишина, а от сенките се появи Оромо. Отново с Акатски мантията, но сега косата му беше по-дълга от преди.
-Седни... проблемно е, но имаме предложение за теб.
Изуна послуша думите му. Всяко мускулче в него напираше да нападне виновника още сега, но това, че е пратен от брат му, му говореше друго. Значи имаше план, Изуна не беше готов още да се изправи срещу Оромо един срещу един. За това го заслуша.
-Акатски наблюдаваме движенията ти от известно време... за това лидера ни реши, че ще си добро попълнение...
Изуна се опули. Ами да! Той нито знаеше как да открие Оромо, а единственият начин беше да отиде в Акатски и точно в леговището на звяра, защото той нямаше да дойдо до него току-така. Мадара беше умен, все още имаше авторитет над Оромо - още една причина, която им даваше време. Поне така си мислеше Изуна.
-Разбирам. - отвърна скромно.
На това Оромо се присмя:
-Ха! И само това ли ще кажеш? - Изуна го изгледа на кръв, при което Оромо спря кикота си, но задържа усмивката си - Ако зависеше от мен момче, до сега да си мъртъв, но Тоби иска силата ти... за следващата война.
Изуна не каза нищо. Оромо продължи:
-Но първо ще трябва да ни се докажеш...
-Да ви се докажа..? - несигурно попита Изуна.
-Да... Знаеш ли, че в селцето Токи се укрива феодалният лорд на Страната на Огъня? Преди време организация на име ТАКА го отвлекоха и след като се разпадна той остана в безизвестност. Е, ние от Акатски открихме местонахождението му и сега, ако го имаме, ще играе ключова роля в печеленето на войната. Този път, ще е истинската война. - казваше всичко това със задоволство - Както и да е, ще ти покажа къде точно се крие и как се облича и изглежда. Просто: хвани го и го доведи до тази пещера до утре привечер. Аз ще те чакам. - Оромо се разкикоти. - Е, ако приемеш попечителството на Акатски...
Изуна остана в мълчание за момент. Тези новини го бяха шокирали. Не стига, че Акатски искаха феодала, ами щяха да почват и нова война. Може би брат му не е имал друг избор освен да излъже Оромо чрез това. Изуна се поуспокои от тази мисъл. Нищо не губеше ако приеме. Той щеше да доведе феодала, а после след като Оромо бъде победен от неговата ръка, ще се върне в селото с брат си и непокътнатият даймйо. Или това поне бяха представите му. Той леко кимна на предателя:
-Приемам...
-Хе-хе... вече не си онова жалко хлапе като преди... усещам промяна.
-Просто ми дай детайлите...
-Охо? Започваш да приличаш все повече и повече на брат си, а..? - Оромо се разкикоти, но Изуна го скастри с поглед.
.......................
След като Оромо му обясни всичко той си тръгна. Изуна го наблюдава как изчезва в нощта и преглътна леко като отиде да си доизяде оризовата топка като следеше по всяко време дали няма да се появи случайно нечие присъствие, криеше чакрата си и гледаше да не се набива независимо от непоносимия студ. Навън вече бушуваше виелица, вятърът свистеше грозно, сякаш духовете на нощта се събираха над кърваво пиршество. Цяла нощ Изуна стоеше на пост, не можеше да заспи и от студа, а ума му беше изпълнен с мисли за предстоящата задача.

Щом деня замени нощта вече беше време за ход. Изуна не беше мигнал цяла нощ. Той стоеше нащрек, притаен в сенките, но още с най-лекото зазоряване той излезе. Оромо му беше дал точните координати за местоживеенето на лорда. Щеше да бъде лесно, макар и притеснен, че има вероятност отново да се сблъска с някой от приятелите си и да стане доста наудобно. "Но ако имам феодалния лорд те няма да посмеят да ме доближат. Мога да го използвам като ултиматум да ме оставят намира, ако нещата загрубеят..." Пресмяташе той вероятни ситуации. Тих като ловуващ гепард той се придвижи обратно към селото, напред към къщат, в която се укриваше лорда. Това че беше Учиха щеше да му помогне да заблуди мъжа, че е тук от Коноха, за да го спаси. После просто щеше да го нокаутира или вкара във временно генджутсу.

Вече се свечеряваше слънцето беше залязло а снегът беше покрлил всичко наоколо с бяла покривка от сняг макар и да не беше ден снегът допринасяше завиждането през клоните и дърветата,трябваше да внимавам беше хлъзгаво а аз не бях много кординиран...
Спрях се задъхан до едно дърво и се поспрях огледах се наоколо..Знаех че Изу е някъде из гората и нямаше да се спра докато не го намеря това можеше да е последната ми възможност да поговоря с него или дори да го видя...
Косата ми беше цялата в снежинки,изтърсих я и пак продължих да се оглеждам през гората...
дали вече не беше далеч..Дъхът мибавно падаше а вечерта напредваше с мрака...
Тогава чух далечни и забързани стъпки веднаха тръгнах на сляпо към стъпките които едва чувах дали беше той...
-ИЗУНАААААААААААААА...-Без дори да съм премизлил от очаяният ми вик цялата гора заехтя....
Стъпките сякаш бяха замръзнали не ше чуваше нищо дали бе беше цух..
-ИЗУНА МОЛЯТЕ ПОКАЖИ СЕ....-Мигновенно си включих шарингана и пак тръгнах по памет към шумът..но защо му беше да се връща в селото...Какво беше намислил...

Четирите нинджи вървяха докато Шикамару не каза
-Ето тук е идеално за да си направим лагер . Той започна да казва на всеки
-Какаши ти ше пазиш ,аз ще отида за дърва заедно с Дейдара ,а Сакура ще разпъне палатките.
Трите шинобита се съгласиха с Шикамару и започнаха да работят.Какаши не изключваше своя шаринган ,но започна да се изморява.
След като Дейдара и Шикамару се върнаха те подпалиха огън.Сакура вече беше разпънала паладките и се включи при Дейдара и Шикамару.След като всичко стана готово те извикаха Какаши.Четирите шинобита се наядоха с малко хляб и Шикамару разтревожено каза:
-Чуйте ме,през 1 час ще се разменяме да пазим.-Дейдара първо си ти,след това Какаши,Сакура и накрая аз.Настъпи вечерта Дейдара застана на своя пост като беше подготвен за каквото и да е.

След като се нахрани Сакура поседя край огъня замислено загледана в него.
-Е, добре, да кажем, че сме в състояние да се опазим един друг през нощта в студената гора-горчивината надделяваше над сарказма и- а утре какво? Какъв е планът?- тя ги изгледа поотделно един след друг.
После пак погледна към огъня. Там в играещите му пламъци все едно виждаше веселите искри в очите на приятеля си Обито, който и в най-напечената ситуация успяваше да прояви някаква веселост и закачливост. За момент Обито и залипсва много силно. "Къде си сега? Къде сте?" безсмислено се питаше непрекъснато тя, защото знаеше, че те бягаха от нея. Не беше разказала на шинобитата нищо за Изуна. Даже не и се подхващаше дума за него, болеше я само при мисълта.
"Аз съм просто едно момиче, което иска да бъде добра нинджа и да върши добро, как можах да си объркам живота така."-мислеше тя. Огънят запращя. Едно от уменията на добрите и оцеляващи нинджи беше да поддържат огън при всякакви условия, даже и при снеговалеж.

Някъде по-далече, в дълбините на гората Изуна вече очакваше появата на Оромо според уговорката. Но предателят Учиха така и не се появи... Размотаваше ли го? Подиграваше ли му се? Имаше късмет, че носеше подобната на АНБУ маска, но имаше и други неща, които го издаваха - мантията му на Учиха. Беше почти сигурен, че противниците му вече знаехе какво представлява и имаха общ поглед върху техниките му. Изуна се скри в пещерата където се бяха срещнали с Оромо снощи, оттрансформира приспания феодал, след което извади един от скроловете и отпечата няколко парчета инаризуши. На сила го нахрани, нахрани и себе си. Не посмя да запали огън отново. Но що да прави? Навън люта зима, по петите му Коноха нинджи - знаеха ли, че Изуна е беглец нещата щяха да станат по-сложни за него - дали Оромо не го тестваше просто? Може би точно това беше... "Сигурен съм, че ще дойда... трябва да остана нащрек за него." Учихата направи знак за клонинг и го остави на стража докато той се загърна колкото се можеше повече в себе си и се унесе. Не можеше да се движи, тъй като очакваше появата на Акатски члена. Какво ли щеше да му предостави сутринта? Смърт или пролука?

Шикамару се беше облегнал на едно дърво близко до пръщящия огън.Нещата се бях променили толкова много.Шикамару се чувстваше неподготвен.Ако някой му беше казал,че един ден ще се намира далече от предвидината дестинация на мисията,в малка гора посредата на зимна нощ,той направо нямаше да повярва.Сега обаче нямаше значение.Отборът на Нара-та беше на прав път.Какаши беше потвърдил,че онази тояга,припасана на гърба на онзи непознат шиноби,беше феодалния лорд,но трансформиран.
Въпреки,топлещия огън,ледената нощ се усещаше.Нара-та се приближи до огъня и подаде ръце напред,за да ги стопли.Всички се бяха наредили възможно най-близко до червения пламък,за да се стоплят.Вечерта ставаше все по-тъмна.Четирите шинобита почти не водеха разговори.От време на време разменяха по някоя реплика,за това колко е студено и неща от този род.Шикамару поговори малко със Сакура.Той не знаеше почти нищо за нея.Разговорът им не бе дълъг,защото на розовокосото момиче май не му се говореше много за това защо е тук,но в крайна сметка сподели само,че търси близък човек за нея.
Беше станало почти полунощ,затова нинджите решиха вече да си лягат,за да имат време да си починат.Всички станаха и започнаха да оправят импровизираните си легла.Всеки си беше направил легло от малко сухи листа,едно яке и тънка постелка,която да сложи на земята.По график сега на пост трябваше да е Дейдара,но на Шикамару не му се спеше.Той искаше да мисли още време.Нара-та отиде до Дейдара и му каза:
-Отивай да почиваш.Аз ще те заместя.После ти ще поемеш моята смяна.
-Добре,благодаря-отвърна другото момче и тръгна към своето място за спане.
Шикамару седна отново до огъня и се вгледа в него.След няколко минути,съотбрниците му вече спяха.Сега той остана сам със себе си....
----------------------------------------
Беше вече посред нощ,когато Нара-та чу зад себе си познат глас:
-Шикамару...
Момчето се обърна и зъзря Какаши,който ставаше бавно,за да не събуди някой.
-Здравей Какаши.Стана ли време да пазиш ти?-шепнеше Шикамару по същата причина.
-Да-отговори другото момче.
Какаши зае поста си до огъня,а Нара-та отиде до ''леглото'' си и се зави.За няколко минути се унесе и заспа...
-----------------------------------------
На сутринта,сякаш времето беше малко по-топло.Шикамару отвори очи.Чуваше се шум от стъпки в листа.Той се надигна и видя,че Дейдара догасяше огъня.След като вече нямаше и следа от танцуващите пламъци от снощи,Дейдара повдигна глава и видя,другото момче:
-Здравей,Шикамару.Кога ще тръгваме?-попита направо той
-Къде е Сакура-сякаш пренебрегна въпроса му Нара-та,а след това добави-Ами като се съберем ще тръгнем.
-Сакура,стана по-рано и отиде да разгледа наоколо,за билки,доколкото разбрах.
Изведнъж от розовокоската се появи иззад едно дърво и възкликна:
-О,здравей Шикамару,и ти ли си стана?!
-Да.
Изведнъж се чу гласа на Какаши:
-Здравейте хора.Май сте станали всички вече.Сега какво ще правим?
Шикамару го погледна и отговори:
-Продължаваме.

Четирите нинджи бързо си оправиха багажа и потеглиха.Те бързаха ,трябваше да намерят АНБУ-ТО колкото се може по скоро.Пръв беше Шикамару който казваше на всички къде да ходят.Докато вървяха изведнъж Шикамару зърна едни много стръмни скали.Той кимна с ръка за да спрът.Нара-та се обърна към неговите съотборници и ги попита:
-Да се качим ли ???
След 1 минута размисъл първи се обади Какаши
-Да мисля ,че ще е добре да се качим горе.След това се обади розовокосото момиче:
-Подкрепям Какаши.Нинджите се подготвиха за изкачване по стръмните скали.Всеки беше спуснал по-малко чакра в тяхните стъпала .
Те вървяха много бясно за да не паднат на доло.
Накрая стигнаха до някаква огромна пещера.не се виждаше нищо в нея ,а само се чуваха звуците на прилепите.Розовокосото момиче си помисли ,ами ако там се крие Изуна.Тя не искаше да казва на трите нинджи за Учиха Изуна .Накрая всички взеха решение да влязат в пещерата като са много предпазливи.

п.п реших да пиша ,че вече сме до пещерата

Изуна се сабуди рано, студът не му даваше да си доспи. Но и клонингът му беше засякал нещо - изкачващите се шинобита. Все още имаше време, за да се измъкне, макар и не много, Учихата ставаше на време. "Трябва да ги забавя инак рискувам цял ден да си играем на котка и мишка!" За това той извади две експлозивни бележки и ги постави добре укрити на входа на пещерата. Остави и клонинга си тук с един камък трансформиран в тояжката също като феодалния лорд. "Когато влезат тук клонингът ми ще ги посрещне и ще активира бележките! Затрупаният вход ще ги забави достатъчно, че да се измъкна и потърся на спокойствие къде се е дянал противния Оромо." размишляваше логично той. Тури си маската, нарами феодала и се измъкна оставяйки копията назад и след като вложи чакра в краката си се затича нагоре, към самия връх на скалите. Дано да успееше да ги заблуди...

Шинобитата вървяха напред през гората.Краят на гората се виждаше,а след нея се простираше една планина.Какаши уверено тичаше напред.Явно беше засякъл нещо,защото беше предложил на другите да побързат.Шикамару настигна нинджата и попита:
-Какаши,засече ли нещо конкретно?
-Долавям,повишаване на остатъчната чакра.Това означава,че някой скоро е минавал от тук.
-Колко скоро?
-Ами не мога да кажа с точност.Може би час,два или пък ден.
-----------------
След половинчасово тичане,нинджите вече се намираха пред входа на една пещера.
-Внимавайте,тук има нещо.Долавям чакра в тази пещера.Прекалено слаба е,за да е човек,но има повече отколкото на място,което само някой шиноби е минал.В тази пещера има нещо.
Мястото беше почти равно.Все още бяха само в подножието на планината.Четирите нинджи нямаше къде да се скрият.Някой съвсем лесно можеше да им заложи капан.Пещерата беше тъмна,а те бяха на открито.Това обстоятелство не им предоставяше много време.
-Да изпратим клонинги вътре.-предложи Шикамару.
-Да,това ми се струва най-уместния ход в тази ситуация.-отвърна Сакура
Четирите нинджи от Коноха,направиха по един клонинг.Така четирите двойника запристъпваха бавно на вътре.Изведнъж тишината беше нарушена от силна експлозия.Големи късове скала започнаха да падат на долу и за секунди смазаха клонингите и покриха земята с пепел.
Всичи заеха бойна позиция.Сега входа на пещерата беше затрупан и то неслучайно.Някой го току що беше срутил входа с помоща на експлозия.Но кой беше този някой и къде беше? изведнъж Дейдара каза:
-Аз мога да отворя входа.Дайте ми две минути.
Буквално за толкова,нова по-мощна експлозия направи на прах и разхвърля камъните пред пещерата.
По най-бързия начин,шинобитата се вмъкнаха в пещерата.Не им остана много време да разгледат,на пръв поглед празната пещера,защото трябваше да ибегнат няколко летящи към тях куная.След като ги избегнаха,те се заоглеждаха наоколо.Пред входа стоеше същия нинджа с маска на АНБУ и пръчка на гърба,който бяха виждали и преди.

Знаех че с викане из гората Изуна нямаше да се покаже,всичко започваше да побелява а аз нямах много опции за действане,не можех да се върна в е селото при Сакура тя криеше неща от мен може вече с Изу да са се оговорили и тя да го прикрие преди да мога да говоря с него..Трябваше да го настигна по някакъв начин това бехе единствение ми шанс...Но Как?!
Седнах на един клон и започнах да мисля как бих могуд да открия Изуна,ако бях на мясотот на ИЗуна как щях да постъпя..Къде щях да отида със сигурност нямше да се върна в селото след като знам че вече ме търся...единствения вариянт беше да е някъде из гората трябваше да потърся оргомна площ а бях съвсем сам...Нямах време за губене бързо се изправих пуснах си шарингана и тръгна като не изпусках нищо от очи...

Бях започнал от началото на гората където короните на дърветата са гъсти и е възмоно едно момче да се прикрие но нямаше и следа от него,после търсих по обширни места където едвали бил отишъл но все пак имаше шанс..После трябвше да проверя пещерите където беше най-вероятно да се е прикрил особено след като вече знае че съм някъде след него...
Имаше много пещери едната част от гората беше в подножието на планината и имаше доста образувани пещери които бяха перфектното укритие за Изуна..Щеше да ми отнеме поне ден или два да ги претърся всичките но нямах избор започнах една по една до оглеждам пещерите за значи знаех че той няма да остави следи след себе си бо ако е останал в някоя пещера малко по дълго може и да успея да усетя остатъчната му чакра..
Беше минал почти целия ден а аз бях едва на половината,бях навлязъл на вътре в гората и шансът ми да намеря следа се смаляваше заедно с надеждата ми но нямаше да се откажа така лесно..
Бях готов да се откажа и да седна без желание да ставам но точно тогва две експлозии една след друга разтърсиха вчко на около занех че отва не беше нещо случайно..
Тръгнах с бърза крачка към пещерата от която идваше тътенът включих си Шринганът и видях Сакура и още 3 шинобита да влизат вътре затучах се и без да кажа нищо влязох и висях някакво момче с маска..
Шаринганът ми виждаше нaправо през него дюцуто беше слабо явно този който го е направил беше далеч но аз знаех кой точно е..Пристъпих напред,Сакура ме гледаше искаше да каже нещо но нямаше какво точно да каже другите шинобита очевидно от Коноха бяха в позиция за нападение аз игнорях и четиримата и с няколко бавни леко залитайки стъпи прощъпих по напред към клонинга...
БЕз да спомянавам нищо казах към клонинга с спокоен студен тон които никога не съм използвал...
-Защо продължаваш да го правиш....???-Само това казах явно клонингът вече знаеше че съм го разкрил...Той мълчеше и се готвеше за атака..-Кажи ми ЗАЩО продължаваш да го правиш...-Усещах как с изпълвам с гняв но го здържах очите ми бяха напълнени със сълзи (Типично)...

ПП:ЗНам че съм много нзад надявам се да съм разбрал горе долу как са нещата ако съм объркал кажете ми на ЛС..

Сакура също беше заела нападателна позиция, когато видя АНБУто, но точно тогава се появи Учиха Обито и предвари всички. Сакура подтисна поривът си да се хвърли срещу него, направи неопределен знак към другите шинобита, с който искаше да им каже, че Обито е с нея и не е заплаха, но всъщност не каза нищо повече, а остана замръзнала и съсредоточена на мястото си. Какво искаше да каже Обито на човекът с маската? Къде беше досега? И изобщо Сакура можеше ли да бъде сигурна в нещо или някого? Имаше ли някой, който да е докрай откровен с нея в тази история?
Нападателят на феодалния лорд, с маска на АНБУ, го носи като тояга на гърба си- знаеше го от шинобитата от Коноха. И същият този АНБУ има знакът на Учиха на наметалото си, като...Обито говори сякаш не е изненадан от появата на АНБУ-то...Възможно ли е?Възможно ли е?...Умът на Сакура пламна.В гърдите и сърцето биеше така, че можеше да се чуе в селото. Напрежението се наплъстяваше, като че ли можеше с катана да се разсече.

Клонингът нищо не каза при появата на Обито и настаналата ситуация. Той просто хладнокръвно извади оръжието си, тоягата на гърба и се приготви за атака оглеждайки внимателно противниците си. Неговият оригинал му беше възложил главно да забави всеки появил се тук без да се разкрива кой е в действителност и без да убива никого...
Той се затича напред и извади няколко сенбона, които хвърли по противниците си. Не улучи никого, тъй като всички отскочиха, освен Обито... Той не се помръдна и дори парещата игла, забила се в рамото му не му повлия. Погледът му беше в сянка. Сакура и останалите от Коноха - смаяни. Дори клонингът остана учуден за момент. Ако този тип не отскочеше как може да го забави и същевременно не-нарани? В този момент Дейдара реши да се изяви като компенсира предишния си провал и се промъкна зад "АНБУ-то" и успешно сграбчи пръта и го измъкна от гърба му. Но в следващия момент се изпари в ръцете му - това беше просто клонинг! Учуденият шиноби не успа да предвиди следващата атака на АНБУто. С ловко движение той поряза Дейдара през гърдите, оставяйки го да падне. "Ако имат един повален, ще се забавят като останат да му помагат!" това беше в ума на виновника. Не го беше ранил с опасност за живота, поне. Той се запъти тичешком да излиза, но Шикамару успя да го хване в каге мането си.
-Няма да те пусна толкова лесно... - рече той с колкото твърдост успя да произведе.
Маскираният нинджа не каза нищо, а изпуфка, изпарявайки се... И той беше просто каге буншин. Но Дейдара имаше нужда от спешна помощ... и то веднага инак нефаталната рана щеше да се превърне във фатална.

Знаех че това ще последва не можех да очаквам отговор от клонигн рябваше ме истинският Изуна..Извадих бавно забитата игла и я хвърлих на земята обърнах се с лице към изхода,едно от момечетата беше ранено погледнах го леко през рамо...С студен и почти нареждащ тон казах:
-Сакура погрижи се,вече успях да прихвана по силна чакра към Изуна скоро ще имам това което искам...Отговори..-С бавна крача излязох от пещерата като оставих Сакура и нинжите да се оправят сега имах само една единствена цел и нищо нямаше да ме спре дори самият Оромо нямаше да успее да ме отдели от целта ми....
Вече бях извън пещерата връзката от клонинга към оригинала щеше съвсем скоро да изчезне затова трябваше да се хвана за нея колкото може по бързо..Концентрирах пак шаринганът си и главаъе започна да ме боли но можех да видя леката чакра разсейваща се в пространството....Шмугнах се като сянка измежду дърветата,целта на клонинга да ме забави се провали фатално дори ми помогна да намеря "трохички по пътеката" към него....

Сакура много искаше да последва Обито, ама много наистина. Все пак в момента можеше да направи само едно и то беше да помогне на Дейдара. Въпреки бурята от чувства в гърдите и тя се надведе над ранения шиноби. Раната не беше сериозна, но и не можеше да се пренебрегне.
Дейдара пъшкаше и скърцаше със зъби повече от яд, че се беше оставил да го ранят, отколкото от болката.
Какаши и Сакура го повдигнаха и преместиха на по-удобно място в началото на пещерата. Доколкото можеха да са удобни камънаците наоколо. Сакура разви навит около кръста и пояс и нагънат го тикна под главата на раненото момче.
Дейдара продължаваше да проклина и да твърди, че може да стане и да върви.
-Трай малко де,-сопна му са Сакура-ако искаш наистина да станеш, изпълнявай каквото ти кажа.
Тя се съсредоточи. Чакрата в ръцете и се концентрира и се излъчи в лечебна енергия-Mystical Palm Technique. Сакура отново лекуваше. Тя беше предопределена за това, нищо, че в момента сърцето и скачаше по стръмнините с двамата Учихи, за които тя знаеше, че са там.

Изуна вече се беше отдалечил доста от началната си точка, а сега отново се засипа сняг. Той реши да си почине и седна до един отрупан със сняг храст. Разкара маската си, тъй като му беше неудобно с нея. Тогава получи информация от клонинга си за ставащото. "Добре, забавил съм ги... и Обито няма да знае как да ме намери." Той си мислеше или просто се самозалъгваше за тази част. Извади малко от екипираната си храна, за да се подсили. Не беше ял много, а от спането лицето му се беше сляло със снега. Не че попринцип не си беше с бледо лице по родословие. Ръцете му бяха изтръпнали, вкочанени от бяга. Той нямаше ръкавици, не беше подготвен за толкова тежки условия. Все пак за първи път бягаше от селото си, от дома си.
Спомените нахлуха в празния му ум - за времената с Обито, за обичта на майка му, за тренировките с Райкагето, за целувката му със Сакура - всичко това го топлеше и му даваше повод да се усмихва. Но след това влетяха и отрицателните моменти... войната, смъртта, убийствата, срещата с Итачи, битката с Оромо, слабостта му, нападките от А, съдбата на брат му, ужасът, който причини на своят побратим по сърце - Обито. А дори и сега... той го преследваше, търсеше отговори, а Изуна го беше страх да му ги даде. Сакура също беше завлечена в това... Което той не искаше, ставаше. Защо не го оставят? Ще е по-добре да действа сам, отколкото да забърква и тях в цялата каша. Мислите му за светло бъдеще го опияняваха - та той щеше да стане герой веднъж щом освободи брат си и надвие Оромо със собствените му камъни!
Планът на Акатски за втора война между селата го върна на земята, в сегашното. И това му беше на главата - да предотврати войната. За това му трябваше да се промъкне в Акатски успешно, без Коноха да разбират за намеренията му. Къде ли беше Оромо сега? Колко време щеше да го държи с опънати нерви? А не го ли беше измамил и сега нарочно очаква Коноха да го заловят и счетат за враг, Но тогава как щяха да започнат войната? Феодалът играеше важна роля... или не?
Докато размишляваше някой пристъпи зад Учихата... "Най-сетне е тук." той сметна - дали не беше Оромо? Той се обърна, но нямаше да му хареса госта...

Сакура и другите вече бяха някъде зад мен далеч зад мен сега само следвах бледата следа която глупавия клонинг ми остави ня бях забелязал че пак вали сняг,бягах и вероятно заради това не чувствах студ а и сега не ми беше времето да мисля че мога да настина...
Някакси усещах от вътре че бях близо сякаш го виждах между густите дървета знаех си че все някога ще спре че ще трябва да си почине...Макар и да си мислех че е близо не беше чак така,да бях напреднал но имаше още чакрата се беше засили съвсем малко..Спрях за моемтн и затвоирх очи и поех си дух на един клон...Чувах как клоните се блъскат едни в други заради лекия вятър,не трябваше да спирам тръгнах пак сякаш малко по-свеж...А следата се увеличи занчително сърцето м изапочна да бие толкова силно че го усещах в гърлото си,дали наистина щях да го настигна след толкова път....тогава започнах да виждам стъпки бяха разредени зашото едва ли ходи само по земята но явно е правил отскоци и мибеше достатъчно сега по сигурен от всякога тръгнах устремено напред...
Тогава го видях силует които търсех из гората..Самият Изуна седешя на един храст аз забавих темпото и се опитах да скрия влнението,толкова исках да го хвана за яката и да го завлека в Коноха но той нямаше да бъде така приятно изненадан..С бавни крачки минах зад него и спрях аз знаех че ме е чул..И този път бях сигурен че е истинският Изу Шаринганът ми не ме лъже..Бях тполкова въодошевен че найо накрая открих но сега какво щях да му кажа изобщо как щях да го попитам това което искам само при мисълта за отговорите мозъкът ми се пресичаше...Той тръгна да се обръща...

Изуна се опули - това беше Обито... точно срещу му, лице в лице. Изуна бързо отскочи настрани, но не успя да вземе и сложи маската си навреме. Единствено задържа пръта и с един отскок беше на около 5 метра от него. Издиша дълбоко, а от дъха му се образува пара от студения въздух. Нямаше смисъл да го пита как го е открил, нямаше значение. Самият Изуна незнаеше как да реагира - да избяга ли, да го нападне ли, да се замени, да се опита да го прогони. Но какви думи имаше за това? Той положи ръка на тантото си и започна със сравнително отнесения въпрос:
-Защо..? Защо ме преследваш?
Първи трябваше да заговори, за да разчупи тишината, а и не искаше въпросите на Обито да го застигнат. Не искаше да ги чуе, защото нямаше отговор. От друга страна останалите нинджи на Коноха нямаше да губят много време. Най-вероятно да оставят един назад, а другите да продължат с преследването, тъй като феодалът беше важна клечка. Но дали Обито също знаеше за това? Беше ли и той включен в плановете им?

Погледнах с нсълзени очи исках да зпаочна да го заливам с вурпостите които ме убиваха от вътре но той започна да говори...
-Да те преследвам...Нима мислиш че съм пратен от някого да те върна или убия...До там л истигна Изу да не вярваш на най близките си?! Аз не те преследвам аз те търсех ти замина без да кажеш нищо на никога на майка си на мен на Сакура и за какво??? Точно това искам да знам...Не иска мда ми държиш сметка или да ми се обясняваш искам да ми отговориш защо остави всичко нали бяхме партньори почти братя защо изостави всичко хубаво което си имал...-Гласът ми накрая се разтрепри и аз изтрих напълнените си с сълзи очи...Кажи ми Изу щом това след което си тръгнал е толкова важно защо не ме потърси занеш че бих ти помогнал в всичко или аз и Сакура сме просто фигури в миналото..-Не исках да го притискам но нямах друг избот исках да се върне или поне да тръгна с него бях готов на всичко...-Искам да ти помогна Изу аз искам да сме си отбор...аз..-Тук вече не успях и млъкнах защото ако бях казал още нещо щях или да го прогоня или аз да стана не стабилен...

Изуна заслуша внимателно отговора на Обито. Е, поне сега знаеше, че не е с останалите от Коноха, но това му даваше още по-голяма причина да бяга оттук колкото се може по-бързо, тъй като не се знаеше кога точно ще се появат и те, а положението ставаше по-опасно с всяка изминала минута. И все пак той не можеше да помръдне. Защо ли? Дали не искаше да изчезне тъй бързо и да остави отново приятеля си, дали не беше заради сълзите му и му ставаше гузно, гледайки го в това положение. Но неизбежните въпроси го застигнаха... На Изуна му се искаше да избухне в импулсивност, но не трябваше да си позволява това.
-Аз... - той прехапа нервно устна, лицето му по-бледо то всякога.
Сега трябваше внимателно да подбере думите си. Какво да му отвърне без да разкрива плановете си и в същия момент да го успокои, утеши, успокои... да го убеди, че не му е нужно да се бахти за него, че може и сам и че все още го зачита за приятел... винаги, завинаги... Но беше ли правилно? Трябваше да внимава. Трудно се абстрахира от средата и напрегнатата обстановка.
-Обито... не съм те изоставял... просто трябва да свърша това нещо сам. За ваше добро е. - той го изказа с цялата убедителност, която можа да изтръгне от себе си.
Дали щеше да се махне? Какво щеше да последва? Омраза, гняв? Това по-добра опция ли беше? Не трябваше да му казва за феодала и за Акатски и Оромо. След като беше замлъкнал се възползва да добави и:
-...върни се, взимай Сакура и се връщайте в Коноха... това е всичко.
После понечи да тръгне, но краката му не позволяваха. Трябваше да види реакцията на Обито...

----------------
Шикамару и Какаши,тичаха с всички сили напред по стръмния склон.
-Какаши,на прав път ли сме?-попита Нара-та съотборника си.
-Да.Долавям два почти единтични видове чакра напред.Ако побързаме може да ги настигнем-отговори той и продължи-и Шикамару,може ли да ти задам няколко въпроса по мисията?
-Естествено...
-Трябваше ли да оставяме Дейдара,там.Все пак щеше да е полезно да сме повече.
-Неможехме да си позволим да го вземем напред.Той беше ранен и то не леко.А й не сме го оставили.Онова момиче Сакура ще се погрижи за него.Каза,че ще го заведе в селото,а и по онова нейно джуцу,сметнах че е медицинска нинджа.Незам защо,но и имам доверие.
Какаши,не каза нищо повече по този въпрос,а продължи с втория:
-Ако ги настигнем,какво ще правим.Имам предвид,че някакво друго момче тръгна също след онзи шиноби,който търсим и ние.А й май се познаваха,защото това момче говореше на клонинга,сякаш го познава кой е.Ами ако настигнем другия,който е с феодала,ще го нападнем ли или.... какво?
Преди,Какаши да засипе Шикамару с нова вълна от въпроси,Нара-тяа реши да му отговори на тези:
-Главната ни цел е спасяването на феодала.Предполагам,че онзи шиноби няма да ни предаде феодала ей така,тъй че смятам,че ще трябва да се впуснем в битка.Ще разчитаме на изненадата.Ще се опитаме да го заловим.И в цялата ни битка,главната ни цел ще е феодала.Ако спасим лорда,ще се отттеглим.Мисията ни не е да заловим онзи нинджа.Колкото до другия....там ще видим намеренията му и ще действаме според случая.Но Какаши мисля,че знаеш,че трябва да сме съсредоточени на 100%,защото единия шиноби може би е АНБУ.
Какаши кимна с глава в знак на разбиране.След това двете шинобита излезнаха на равнина.Пред тях имаше гора.Двете момчета без колебание продължиха напред и се скриха сред короните на дърветата.

П.П-Очаквайте намеса,след края на разговора ви,Изу и Оби.

Гледах го с гняв,съжаление,рга,радост и изпитвах толкова много емоции не знех дали няма да си изгубя ума и да го "убия".Успях да се сдържа и изслушах ама той какви ми ги говореше да не го познавах от 1 седмица поех си дух за да уравновеся тона си...
-Нима мислиш че съм толкова глупав,ти не си ми приятел или пртньор в битките ти си част от семейството новото ми семейство което успях да направя в коноха...Аз те мисля за брат точно толкова колкото ти имаш Мъдъра за свои,както ти не искаш Мъдъра да си тръгва и да те оставя така се чувствам и аз и съм готов на всичко за да ти помогна Изуна....Нима ти би избягал сега и продължил напред ку мцелта.тогава....-спрях за момент една бавна усмивка описа по лицето ми и веднага бе заместена от гняв,..-ТОГАВА ОЧАКВАЙ СЪЩОТО И ОТ МAДAРА....-Млъкнах защото сълзите ми започанаха д се стичат по гневното лице исках да помогна на Изуна а най-добре да го убедя да си дойде което и двамата знехме че няма да стане...
-Изуна помисли моляте не взимай непремислени решения..-УСяпях да задържа емоциите си навътре за сега.....

Ръката му трепна за момент. Снегът продължаваше да се сипе. Отпусна я, невярващ на ушите си. От всичко, което Обито му каза само едно нещо продължи да отеква в главата му като ехо в огромна бездънна пещера... ТОГАВА ОЧАКВАЙ СЪЩОТО И ОТ МAДAРА... ТОГАВА ОЧАКВАЙ СЪЩОТО И ОТ МAДAРА... ТОГАВА ОЧАКВАЙ СЪЩОТО И ОТ МAДAРА... очаквай... същото... от Мадара... "от аниики... Брат ми ме е изоставил..? Брат ми ме е изоставил..? " Като стара грамофонна плоча тези мисли отекваха в съзнанието на Учихата... Това беше най-голямата възможна обида за него. Каквото и да каза Обито след това, не беше чуто, не беше възприето. Гнева поражда само още гняв. Тези единствени думи погълнаха Изуна изцяло. Изведнъж главният мозък направи свръзка с тялото и той кипна, бледостта му изчезна, за част от секундата той активира шарингана си и заби Обито в отсрещното дърво грубо стискайки яката му с ръце докато не закашля.
-ГЛУПАК!! Това си е моя работа и го правя заради вас!! НЯМА ДА ВИ ПОЗВОЛЯ ДА СЕ ЖЕРТВАТЕ ЗА МЕН!! ОРОМО Е ТВЪРДЕ ОПАСЕН!!! - в пристъпа си на ярост, той изплю камъчето, но вече не го интересуваше - Ако се наложи ще те осакатя, но НЯМА да ти позволя да ми СЕ ПРЕЧКАШ!!
Дори не забелязваше какви ги приказва... Изуна отново беше като онзи път... сякаш не беше себе си, сякаш мангекьото говореше вместо него, като че ли някаква тъмнина или лудост се беше зародила, или просто беше от силата, която бе отключил..?
В този момент стъпки се чуха зад двамата
-Стой на място! - беше гласа на Шикамару.
Изуна извърна глава, пускайки Обито като видя неканените гости, но и те видяха лицето му... Какаши веднага го разпозна... Това момче не беше АНБУ, а от клана Учиха от Коноха... И точно вмомента не изглеждаше особено зарадван от появата им. Каква работа имаше с феодала?