Пустинята.

Това беше пустинята на Суна.През сутринта температурите бяха много високи,когато през ноща падаха почти до нулеви.Оазиси трудно,можеха да се намерят в тази пустиня.И все пак,ако някой намереше оазис,трябваше просто да е роден с късмет.В оазиса можеше да намери всичко.Кокоси,бистра вода и сянка.Всичко,което трябваше на един оцеляващ в пустинята човек.
Тя беше доста дълга.По път нямаше никакви населени места.От единия и край беше Суна,а от другия ,границата и горите на Коноха.

Щом излязоха от портите на селото, преди очите на Югито и Нагато беше пустинята. Юги не обичаше да напуска селото, защото мразеше пустинята, караше я да се чувства сама. Беше сутрин около девет часа, когато двамата минаха през портите на Суна. Все още не беше много топло, подухваше лек ветрец, който носеше песъчинки след себе си. Момичето искара една карта от раницата си, защото това беше първият път в който напускаше селото и не познаваше пустинята.
-До три дни трябва да стигнем в Селото на листата, иначе ще стане проблем-
-Никога до сега не съм напуслака Суна, а ти?-попита тя, Нагато.
На около стотина метра от тях имаше пътници. Бяха четири човека с багаж който бяха натоварили върху няколко камили.

-Аз също не съм напускал селото-каза Нагато.На него му допадаше пустинята.Двамата с Юги отидоха при пътниците и Нагато ги попита:
-Извинете,да знаете пътя за Коноха(Селото скрито в листата)?Те отвърнаха:
-Тъкмо идваме от Коноха.За да стигнете до Коноха трябва само да вървите напред,докато не стигнете едно поле.След това влизате в една гора.От там следите едни дървета на които има издялани Х-сове,които ги напрaвихме ние за да не се изгубим и така ще стигнете.
-Добре.Благодаря ви!.
Така Двамата с Юги се запътиха към Коноха.

-Не ти ли се сториха тези пътници съмнителни-попита ммомичето.
-Ами, те са просто пътници-въздъхна момчето... -Е, добре признавам.. вземам доста насериозно тази мисия, ама не мислиш ли, че тези издялани хиксове са съмнителни? Може да е капан..След няколко минути, вятърът се увеличи. -Нагато, мисля че скоро ще има пясъчна буря, трябва да се скрием някъде. За съжаление никъде нямаше дънер или скала. Двамата си сложиха качулките от наметалата, за да не им влиза пясък в очите и продължиха бавно да крачат напред през пустинята.

-Може да е и капан,но може и да не е!Шансовете ни са 50 на 50.-каза Нагато.Момчето и момичето вървяха спокойно.Наоколо имаше само пясъци и понякога се срештаха скали.Вятърът брулеше техните лица и той все повече се усилваше.По едно време момчето продума:
-Ще трябва да се скрием!За да исчакаме бурята да премине и отново започваме нашата мисия.
Момичето кимна с глава и те продължиха по своят дълъг път.

На следващия ден момичето се събуди с глава наполовина заровена в пясъка, чувайки гласа на Нагато, който и казваше че вече е сутрин и трябва да продължат... -Добре, ставам-отвърна тя. Двайсетина минути по-късно пред очите им на около километър се виждаха корони на дървета, на които листата им бяха увиснали надоло заради слънцето. -До довечера трябва да пристигнем в Коноха-каза Югито. Двамата навлязоха в гората и скоро щяха да преминат през границата между Суна и селото скрито в Листата. Нагато хвърли един кунай точно пред лицето на момичето, който бе на косъм да я улучи. -Ти луд ли си?
-Не мърдай-отвърна той. -Погледни има нинджа конец.. това е капан.. от сега нататък бъди по внимателна. Югито му кимна без да обели и дума.

Малко по-късно Тоби очакваше Изуна пред Акатски скривалището. Момчето си беше сложило Учиха наметалото и си беше взел кесийките с принадлежностите си.
-Надявам се да не се бавим много. Къде отиваме?
-Не се тревожи. - увери го Тоби - Ще ни отнеме по-малко и от час. Времето е чудесно.
-Ха?!
Тоби засмука Изуна, а после и себе си и двамата изчезнаха. След момент се появиха в някаква пустинна местност. Изуна разпозна мястото. Това бяха пустините на Суна. "Оха... с тази техника брат ми може да пренесе всичко и всеки където си поиска само за броени секунди... Как може да твърди, че е слаб след като притежава такова умение..?" За миг тази мисъл прекоси ума на Учихата.
-Какво търсим тук?
-Ще направим засада.
-Засада?! - Изуна се сепна, какви ги беше намислил сега?!
-Няколко нинджи пътуващи за Суна ще преминат от тук. Те ще бъдат твоята тренировка за усвояване на аматерасу.
-Искаш да използвам аматерасу върхя тях?! Това ли имаше впредвид под битка?! - Изуна се панира.
Тоби обаче го обърса един шамар.
-Стегни се! Нали не искаш да провалиш плана ни? Най-бързият начин да усвоиш силата на мангекьо е като я приложиш реално в битка!
Изуна бързо се окопити и замлъкна. Брат му беше прав, а и досега беше убил толкова много хора. Нямаше да има особена разлика още 2-3ма. Това, което Изуна незнаеше обаче, беше това, че нинджите, запътили се насам бяха висок-клас джунини изпратени специално от хокагето да проучат мотивите на Наракаши. "Когато Изуна се справи с тях, всичко ще изглежда така сякаш шиноби от Суна са ги убили, а и нашата марионетка няма да отрече. Хе-хе. Скоро първите искри на войната ще бъдат запалени." Това беше истинският план на Тоби.
Двамата се прикриха добре, а не след дълго на хоризонта се подадоха три фигури в наметала. Изуна това и очакваше. Той активира мангекьото си и насочи погледа си няколко метра пред трите силуета. "Аматерасу!" - огромна стена от черни огньове избухна пред нинджите, което ги накара да се спрат стъписани. "Кагутсучи..." - Изуна продължи като съсредоточи чакра и започна да манипулира огъня, така че той да обгради тримата джунини в затворен кръг, а след това огньовете да се издигнат и да ги погълнат. Чуха се писаци и Изуна отиде на провери за труповете им. Но това беше груба грешка, тъй като те не бяха използвали джутсу заместване, за да се измъкнат.
-Учиха Изуна! Подозирахме нещо такова като видяхме аматерасу, но никъде не пише, че умееш мангекьото. Има някой друг с теб, нали? - един от тях веднага нападна Изуна в гръб. - Да се покаже!
-Хн.. - Изуна умело го блокира - Съмнявате се в мен ли? - той погледна мъжа право в очите и след момент му се запалиха.
-АААХ! - мъжът беше изненадан и започна да гори.
Негов другар създаде въздушна буря, която поде пясъка и прахоляка наоколо. Изуна отправи поглед към прииждащото торнадо и активира аматерасу отново. Огромната струя черен огън се посипа по торнадото и го задържа, а след това продължи напред и като вълна заля втория джунин и го подпали. Изуна се огледа и за последния. Забеляза, че се измъкваше. Може би искаше да си тръгне безнаказано и да изплюе цялата информация за новите сили на Изуна пред всички. Нямаше да му позволи току така. Но и Изуна не си губи времето да го гони, той го проследи с поглед и макар че целта му беше на 30 метра от него, той успешно успя да го уцели със залп от черни огньове. За да разчисти полето, накрая той накара огньовете да стихнат. Тоби наистина се наслади на тази битка.
-Как се чувстваш, Изуна?
Изуна изтърка кръвта от окото си и си пое дъх.
-Силен.
-Хех. Да се връщаме. - след което засмука Изуна.
Преди да си тръгне от тази кръвопролитна сцена той събра телата и на тримата убити джоунина на куп, рзпръсна кръвта им около тях, така че да изглежда сякаш бяха убити от група нинджи, които са ги обградили. Взе един кунай и върху него издълба на челото на удиния джунин знака на Суна. След това и той изчезна.
Друго, което Изуна незнаеше, а Тоби да, бе, че имаше и още една група нинджи от Коноха, които вървяха полвин ден път назад от първата група. Нямаше да мине много преди да разкрият за последиците от засадата...

Югито щеше да прекоси пустинята за втори път и отново щеше да пътува към Коноха, но този път щеше да ходи до един от търговските пунктове. Ами, ако тези бандити които се навъртаха там бяха от Коноха, тогава Сунагакуре сигурно щеше да прекрати договора си за мир с листата и щеше да има война. Момичето разтресе глава, за да не мисли за най-лошото, което би могло да се случи. Тя така и не се усети колко бързо мина времето. Отдалеч се виждаха горите, които приближаваше..