Пътят към Коноха

Това беше пътят към Коноха.Той започваше от границата между Коноха и Суна,чак до портите на Селото скрито в Листата.Иначе,пътят представляваше една дълга и широка пътека,заобградена от горите на селото.Пътят беше предпочитан начин за предвижване от много туристи и търговци.Нинджите също пътуваха по него,когато не се придвижваха по дърветата.

Нагато и Югито вървяха бавно по пътят към Коноха.
-Почти стигнахме!-каза Нагато
Югито кимна с глава.Двамата се любуваха на заобикалящите ги дървета.Тук нямаше толкова слънце като в пустинята,а беше сянка и беше прохладно.Те минаха покрай едно малко мостче и изведнъш някой хвърли един кунай по тях който те лесно избегнаха.От едно дърво слязоха 3 нинджи и единият от тях каза:
-Няма да ви позволим да продължите докато не вземем джинчуурикито!

-К-какво? .. Момичето незнаеше, какво значи това и погледна Нагато доста странно. Всеки от тях имаше бандата, а знакът на селото беще зачертан. Носеха черни наметала с червени облаци*Тези сигурно са мисинг-нини* помисли си тя.
-Няма да вземете нищо- каза Юги след което извади един кунай. Едната нинджа започна да се смее на висок глас. -Ама вие наистина ли си мислите, че ще ни победите? .. Момичето стисна зъби и хвърли куная си по него. Изведнъж лицето му придоби строг вид. Добре, стегнете се.. не трябва да ги подценяваме.-заповяда на останалите, след което се разпръснаха.

Нагато си помисли:
-Хмм,те са облечени с черни наметала на които има червени облаци това трябва да са акатски!След което Момчето продума на глас:
-Вие трябва да сте от Акатски нали ? Вие сте С ранк мисинг нинджи които са предали своето село!
Югито изгледа Нагато и се чудеше от каде знае това.След това Нагато каза на момичето:
-Юги приготви се за битка защото те няма да ни оставят на мира докато на вземат биджууто скрито в теб!
След което Нагато направи два буншина бръкна в чантата си с принадлежности и тайно даде на единият един кунай който беше с хартиена бомба и му каза:
-Аз ще ти кажа кога да го исползваш ще им привлека вниманието ти се скрии в гората и ще ти дам сигнал.
Буншина кимна с глава.Нагато извади едни кунай и заедно с другият си буншин той тръгна към враговете.Момчето тичаше много бързо и изведнъж хвърли кунаят по единият от тях и се спря и се наведе.Неговият буншин скокна на високо и се запъти с ритник към другият враг.В това време докато членовете на акатски не гледаха другият буншин се скри в гората.

-В мен буджуто?
-За какво съм им аз?.. Момичето не знаеше много за тях, само че са организация от престъпници. Щом Нагато направи хода си, тя се сети че по време на пътуването не го беше питала, какви техники притежава, нито му бе казала своите за да могат да измислят тактика. 'По дяволите, колко съм глупава'. Юги стисна зъби след което направи няколко бързи крачки и се укри гората, оставайки незабелязана. Експлозията гръмна.. 'едва ли ще се окаже толкова трудно'. Но щом бележката се взриви и дима се вдигна тримата бяха невредими. Нямаха дори и драскотина. Един от тях беше използвал Дотон елемент-Каменна стена,(сега не ми се търси името на техниката, но съм виждала да се използва, предполагам и вие) за да се предпазят. Юги използва буншин но джутцу за заблуда. Буншина се затиче напред право към врага, а тя ги издебна в гръб и използва Катон: Хоусенка но джутсу, като от устата си издиша три огнени кълба, които бяха насочени към всеки един от враговете.

Нагато видя Катона на Югито и веднага се отмести.Катона беше испратен точно към враговете ,но единият от тях пак използва дотона си и защити себе си и другите.Точно преди да се махне техниката Югито и Нагато се скриха и започнаха да измислят план.Акатски започнаха да се чудят къде са се скрили и започнаха да ги търсят единият от тях изкрещя:
-Неможете да се скриете от нас!
Нагато каза на Югито:
-Значи можеш да исползваш катон?!Добре какво ще кажеш двамата да направим по 3 буншина след което те ще се скрият в гората и ние ще нападнем.Ти ще исползваш твоят катон,а буншините ще нападнат в гръб ататски и ще ги хванат за да не може да мърдат и така може да ги победим.
Те направиха буншините и се приготвиха за атака.

Юги кимна на момчето, след което двамата направиха няколко буншина. Случи се точно както трябваше.. буншините хванаха врага, а Юги използва същата техника. Щом дима се вдигна на земяна имаше три обгорели дървени пъна. Единият от акатски хвана Нагато и бързо го повали на земята, като опря кунай в гърлото му. Другият извика. -Предай се или ще го убием.. Юги погледна надолу.. това все пак беше първият човек с който се бе сприятелила и не се отвращаваше от нея. -Добре..тя направи няколко бавни и несигурни крачки напред. Третият мисинг-нин скочи зад нея и я удари във врата, за да я зашемети. Тя се строполи на земята. Последното нещо, което видя беше ядосана физиономия на Нагато.
//пп. продължавам си поста тук. //
Един от тримата мисинг-нини взе момичето и се провикна.. -Хайде да тръгваме, този не ни трябва. -Момче ако искаш да останеш жив не ни се пречкай, каза той на Нагато след което тримата започнаха да крачат бавно през гората, все едно него го нямаше. Бяха се минали няколко минути, в съзнанието на Юги се появи, ярка светлина, след която тя изчезна. Пред очите си виждаше звяр, затворен в огромна клетка. `Какво е това? За това ли ме преследват акацки` -Хей, кой си ти? провикна се Югито. В същото време в главата и отече един ужасен смях.. От тъмната клетка заблестяха две огромни жълти очи. -Аз мога да ти помогна..мога да унищожа всичко и всички, които до сега ти се подиграваха. -НЕ!-извика Юги.
-Аз ще стана уважавано от селото си шиноби... Момичето отвори очи. Носеше я някакъв мъж..неможеше да разбере кой е тъй като го виждаше замъглено. Щом погледа и се избистри видя, че мъжът носеше черно наметало с червени облаци.
Юги повдигна ръката му и изскочи на няколко метра зад него... Един от тях започна да му крещи `Глупак, нали знаеш какво ще стане ако не занесем джинчууриките при Оромо до утре` Щом чу името на Оромо, в съзнанието на Юги веднага изплува една случка. На парито на Кисаме тя бе срещнала едно чернокосо момче, което я бе попитало за него. Тя хвърли две димки и започна да бяга пред гората `Трябва да стигна до Коноха, но първо ще намеря Нагато` Докато се бе обърнала да види дали я преследват тя се блъсна в него. -Хайде, трябва да стигнем до Коноха. Ние не можем да ги победим, а те едва ли ще дойдат в селото.
пп. нямам време да го проверявам, сори ако има грешки или повторения.. ^-^

Става ли за път към Коноха?

Итачи, Нагато и Югито се бяха запътили към Суна, но по едно време се пояиха 2 нинджи с червени облаци на якетата.Той активира своят шаринган и се заслуша в приказките на един от нинджите.
-Ние сме от групата Акатски, която преследва така наречените биджута или опашати демони.
-Искаме биджуто от момичето и ти не можеш да ни спреш!
-Биджу в момичето? - отговори Итачи.Той никога не беше виждал или беше чувал за тези опашати демони - биджута.
Момчето направи една техника.
-Катон:Дай Ендан. - изрече момчето и направи знаците.

..Двамата мисинг-нини избегнаха техниката на Итачи без да полагат голямо усилие. Югито стоеше като втрещена и си мислеше.. 'Значи затова всички от селото ме мразят' Момичето стисна очи, като си помисли и за хубавите неща които бе преживяла с момчетата на нейната възраст. В ума и веднага се избистриха случките в къщата на Кисаме. -Няма да вземете нищо от мен-отвърна със заплашителен тон момичето. След няколко секунди единият акацки продума -Какво значение има дали ние ще те използваме като оръжие или селото ти?-след което се изсмя...Момичето замълча. В същото време Нагато я хвана за рамото и я погледна. В погледа му се четяха умите. `Не се притеснявай, всичко ще бъде наред.`

След което Нагато каза:
-Трябва да ги победим иначе няма да ни позволят да минем!
Нагато направи два буншина и яростно тръгна да атакува акатски.След което Итачи направи Katon:Dai Endan но акатски просто избегнаха атаките.Единият от акатски извика:
-Готови ли сте вече да се предавате?
След което изневиделица 2-ма от акатски хванаха Итачи и Нагато и оставиха Югито беззащитна.

Единият нинджа каза:
-Готови ли сте вече да се предавате.
Итачи осети, че след тези думи са изкали да ни сплашат и да ни атакуват сплашени, но един нинджа не бива да се плаши лесно.
Той направи един буншин и истинският Итачи тръгна към едно дърво.Качи се на дървото и каза:
-Съжалявам, но ще трябва да използвам тежката артилерия! - каза Итачи тъжно и затвори очи.
Преди да направи техниката си, единият нинджа свали шапката си и се усмихна.Той беше най-добрият приятел на Итачи, преди той да напусне клана Учиха и Коноха, за да се премести в Суна.
-Виж каква изненада Итачи,ти предаде клана Учиха и аз ще ти отмастя! -каза мисинг-нина.
-Но защо си се преместил в Акатски? - попита Итачи.
-Защото исках да те намеря и убия.Всъщност не искам само това, искам и момичето!
-Щом искаш, аз трябва да направя същото!
-Катон: Дай Ендан!
Нинджата се сви и каза:
-Само толкова ли можеш?
Не! - каза Итачи и се усмихна.
-Demonic Illusion: Shackling Stakes!
Четири кола и си мъртъв! - повтори момчето.
-Съжалявам, но ти се обърна към злото и намам избор.
Чу се силен писък и нинджата падна.Итачи също падна от преумора, но пък има нова придобивка:
-Мангекю Шаринган!


П.С. Шика, напиши на ЛС, ако има проблем с тоя Мангекю Шаринган

-Доста си умен-каза единият от акацки.
-Значи все пак ти го уби за да придобием мангегю шаринган?-каза с надсмешка другият. След падането на нинджата, Нагато се усвободи от хватката му. В очите на Югито се четеше силна омраза към тези хора. Тя се извика:
-Как може да сте такива?..-Та той ви беше съотборник.
-За такова малко момиче като теб имаш голяма уста.. След като чу тези думи, момичето направо се вбеси.. Тя имаше чувство за хумор, но трудно запазваше самообладание. В същото време Итачи се изправи. Момичето им даде знак да се оттдръпнат и хвърли един леден кунай,който замръзи всичко на 10 мерта. Врагът беше използвал Дотон елемент, и бе направил стена, с която да се защити.

Итачи нямаше сили, за да се изправи и мисинг-нина се възползва от това, като хвърли един остър кунай по генина.Итачи извади един от свойте си се защити.
-Момче, осъзнай се, ти си дете и неопитен нинджа! - Няма как да ме победиш!
Врагът инзвади своята катана и се запъти към детето, но изведнъж той стъпи в лепкава слуз и неможа да помръдне.Това даде доста време на Итачи да си отпочине и след 10 минути опитване да се измъкне, нинджата успя, но все пак Итачи си беше отпочинал и готов за битка.
-Така, вече се измъкнах от тази лепкава слуз и ще те довърша!
-Хм, да видим.
Вражеската нинджа продължи атаката си с катана, но Итачи използва Crow Clone Technique и след това използва Clone Great Explosion като прати птиците да експлодират, но нинджата пак направи дотон техника за защита и този път Итачи бе подготвен, като за 3 секунди се появи зад врага си и му взе катаната.Подложи му я на врата, но се оказа че това е било каварими и целта се появи пред него.Итачи изключи обикновенния си Шаринган и му каза, че и без Шаринган може да го победи.Момчето бутна нинджата по главата с крак, за да остане в безсъзнание.
-Нагато, Югито, не съм сигурен, че онзи другият е мъртав,но от друга страна придобих новият си шаринган, ако искате да ги заведем в Суна и да ги предадем на Казекагето, пък те ще видят дали е мъртав онзи?
Така децата се запътиха към Суна, заедно с двете нинджи.

"Е, това ли беше всичко- мислеше Сакура докато вървеше (сякаш с чужди крака), с екипа на Шикамару Нара, Обито и Феодалния лорд към Коноха.- И за какво беше всичко. Цялото тичане до Суна, Токи, горите...Нищо не се оказа такова каквото мислех...Още по-малко пък, каквото исках..."
Сакура беше потънала в горчиво мълчание. Вървеше механично и дори не беше предложила помощта си за Феодалния лорд, който след толкова премеждия все пак беше в задоволително състояние. Щом като най-сетне беше взела решение да се върне за Изуна и Обито, Сакура скоро се натъкна на групата на Шикамару и като разбра от него какво се е случило осъзна, че в живота и е настъпил един от онези моменти, когато всичко се променя необратимо и няма връщане назад. Обито също мълчеше, не я поглеждаше почти и нямаше следа от обичайните искри в очите му. другите едва ли подозираха какво значи разигралата се в гората случка за тях двамата. Нара-екипът беше доволен, че е изпълнил мисията си.
Сакура въздъхна. Би въздишала всеки миг, ако това можеше да намали тежестта в гърдите и, но това не ставаше.
"Защо нещата не могат да бъдат по-прости. Защо Изуна не се оказа просто едно момче, с което да тренират, да ходят на мисии, да бранят каузите си, да бъдат приятели...да...се обичат..."-сълзи опариха клепките и, но тя ядно стисна устни и ги пресуши.- "Неее, не ставаха по поръчка нещата, дори когато изглеждаха толкова естествени и логични. Трябва да се приемат обстоятелствата. Нали така ги учеха някога в Академията. Добрият нинджа трябва да реагира адекватно спрямо създадените условия, да може да отдели променимото от неизбежното и да насочва усилията си само към възможностите, а не да прахосва сили и чакра залудо." Сакура пак въздъхна. Обито сякаш погледна към нея, но не се разбра със сигурност. Нищо не и каза.
Как да обясни тези теории на сърцето си- питаше се момичето- как като спомена за Изуна изгаряше душата и. Момчето, което беше разбутало книгите в дома и, което я заведе на вечеря при майка си, което я целуна под снежното небе в Токи. Оказа се, че той е някой друг, непозната личност, с други цели, други идеали и друг...път. Той иска нещо друго, нещо което не е Сакура и в което Сакура няма място. А тя, глупачка, да си мечтае как тримата с Обито влизат в ресторанта на Ичираку и се заливат в смях докато гълтата вкусния рамен и си разкават премеждията...Момичето пак стисна зъби до болка, няма нужда от повече мелодраматизъм, моля ви се, стига! Сакура помисли, че го е казала на глас Дейдара и Обито я погледнаха едновременно. Пак никой нищо не и каза.
След още малко път спряха. Изведнъж последния от групата,Обито Учиха,наруши тишината като отбеляза:
-Най-накрая стигнахме...
-Да...-отговориха му кратко всички в почти един глас. Без Сакура. Тя пристъпи в Коноха и пое към дома си без да се сбогува с никого.

Итачи и Нагато пристигнаха пред портите на родното село на Учиха момчето.
-Е, имахме история предишният път тук. - каза Итачи като се усмихна леко и погледна небето.
-Та, ще тръгваме ли? - попита младият нинджа.

Нагато се съгласи и двамата тръгнаха към храма на Учихите.