Пещерата на Изуна

Животът на Изуна никога нямаше да е същия. Той си пое дълбоко дъх и влезе в новата си скромна стая само с един гардероб, маса, стол и легло. Няколко сандъка и свещи. Изуна остави багажа си и се просна на леглото. Нямаше повече силици. Тялото му реагираше добре на топлината, искаше само сън. Единствено спомените за приятелите, хубавите моменти от Коноха, Сакура и Обито... те не го напуснаха. Но беше време за промяна!

Изуна се събуди мудно и разтърка гурелите от очите си. Незнаеше колко време е спал, но главоболието му сега беше почти преминало. Оставаше единствено болката от постъпките му, но беше време да забрави за това. Той отиде в банята да се измие и тъй като си беше още с вчерашните дрехи той само остави Учиха наметалото си в гардероба, извади от провизиите да хапне нещо малко и след това излезе да потърси брат си. Днес щеше да е важен ден.
-Ах, виждам, че си станал, Изуна. - Тоби го очакваше отвън.
-Да... - Изуна се омълча.
Докато не се бяха оправили с Оромо той не можеше да опреличи Тоби с брат си, нито да се държи топло към него, за да не пробужда вероятно подозрение.
-Ела, отиваме на тренировъчната площадка. Време е наистина да пробудим сиите ти!
Изуна повдигна вежда и последва брат си, но не каза нищо. Трябваше да бъде силен в името на клана и целта си.

Учихата се завърна в новия си "дом". Той легна и затвори очи. Замисли се за днескашните думи на брат си и това, което му предстоеше. Наистина ли щеше да падне тъй ниско, че да подчинява невинни хора на генджутсуто си. "Заради отстраняването на Оромо ще стана достатъчно силен, че..." друга част от него го тикаше към тази посока. Изуна затвори очи и се отпусна. Доста беше използвал чакрата си днес и се нуждаеше от здрав сън. За да спаси брат си и Коноха той трябваше да направи някои жертви.

На следващия ден Изуна се събуди с присъствието на Тоби в стаята и се сепна.
-А-ах, к-какво правиш тук..?
-Наблюдавах те... - това прозвуча крайно зловещо и Изуна потрепна.
Той бързо се изправи и преоблече.
-Всъщност... - продължи Тоби - Нали помниш разговора ни за Суна вчера? Ще си намерим пионка в Суна.
Изуна замълча и застана пред брат си.
-Но лесно ще ни забележат, а и вече не мога да мина за приятелско Коноха шиноби. -той обясни.
-Не се тревожи. Затова аз съм тук. Мъжът, когото ще използваме се казва Наракаши Комамура. Той е известен шиноби и най-добрият търговец от Суна. Вече можеш да се досетиш, че е богат и има много връзки. Една, от които и с хокагето А. Уменията му също не са за подценяване. Той може да манипулира пясъците около себе си благодарение на своя каккейгенкай. Вмомента върти търговия в Коноха. Ние ще го издебнем в точния момент и ще го спипаме. Ти ще приложиш своя мислен контрол и ще му поставиш целта да стане казеаге. Наракаши никога не е имал претенции за титлата, но сега, след като няма каге, а и със своите връзки и умения няма спор, че ще вземе титлата лесно. Колкото до промъкването в Коноха, като нинджа от селото ти много добре знаеш как да свалим бариерата и да влезем вътре незабелязано. Е? Готов ли си?
-Да... да вървим. - отвърна му Изуна след кратка пауза и тръгна след брат си.
Тоби хвана ръката му и двамата изчезнаха в пространството...

Изуна се намърда у стаята си и започна да се приготвя. Дали тренировките щяха да му бъдат достатъчни? Освен това трябваше да измисли оправдание пред Тоби или просто да бъде бърз. Първо той провери стените дали не се криеше някой по тях или нямаше чакра предавател чрез шарингана си. След като се увери, че не беше подсушван той разтвори един свитък и призова Кинеко.
-Изуна, отдавна не сме се виждали. - кучето го поздрави и замаха с опашка.
-Мм, но сега ще ми трябва помощта ти. - Изуна го погледна сериозно.
Кучето надуши лошата миризма наоколо, определено не се намираха на приятно място. Освен това той усети промяната в момчето.
-Къде сме? Какво е това място? Не ми харесва...
-Успокой се. Това няма значение - продължи Изуна - Ще ми е нужна помощта ти утре.
-Изуна... променил си се. - Кинеко све опашка и погледна младия Учиха в очите - Какво се е случило?
Изуна извърна поглед и въздъхна:
-Ще получиш отговорите си по-късно. Сега искам просто да се върнеш в Коноха и да идеш при Харуно Сакура и да се грижиш за нея. Това не е молба, а заповед, Кинеко.
-Какво говориш?? Господарят ми ме завеща на теб, няма да те оставя! - кучето излая.
-Виж... вече за Коноха аз съм престъпник, нямам място при тях... все още... докато не изпълня мисията си... Не искам да те забърквам в моите действия. Нищо не ми дължиш.
Кинеко разшири очи от почуда, той не можеше да повярва на думите на Изуна.
-И още нещо... - продължи Изуна - предстои ми среща с един наистина силен човек, а в неговите очи аз съм само един недостоен слабак - Изуна сви юмруци - Ако се стигне до битка... ако не оцелея... Искам да кажеш на Сакура, че... аз наистина, наистина... - той стисна зъби.
-Изуна...
-Не мога повече да те държа с мен. Затова, тръгвай. - Изуна каза с въздишка и го погледна с шарингана си като се изправи.
-Разбирам. - Кинеко сведе глава - Непременно ще й предам. - след това се извърна - Надявам се да знаеш какво правиш, Изуна... - след което Кинеко се изпари в дим от пушек.