Къщата на Изуна

Тук живееше Изуна - къщата му беше разположена точно до горещите извори хД

Изуна се прибра вкъщи и се излегна на кревата. Въздъхна леко, като събитията от днес минаха през гламата му - най-се радваше от това, че вече си има нов приятел, след което се зави и заспа.

Изуна се събуди, изми си лицето и зъбите, закуси нещо набързо, взе си кесийката с принадлежностите и излезе.

Младият Учиха се прибра вкъщи. Тук е време да споделя малко повече за къщурката и семейството му.
Беше двуетажна къща в японски стил с дворче и чучур. Намираше се в Учиха клана и в близост до горещите извори. Изуна живееше с майка си, тъй като баща му, ивестен и силен Учиха, беше мъртъв от доста време. Катачи Учиха, майка му, се грижеше за синчето си като за злато и може би го глезеше и тревожеше за него твърде много, особено като го виждаше да си идва с рани и изморен вкъщи.
Изуна също така имаше брат, за когото се твърдеше, че е бил убит в битка, и именно Мадара Учиха. Така Изуна се беше загледал в снимката на него и брат си някак отвеяно докато лежеше на кревата си след вечеря.
Ето снимката:
Всички тези слухове,че Мадара Учиха е жив го радваха, но от друга страна и плашеха, защото се твърдеше, че той е от Акатски и смята да напада селото. Изуна знаеше, че брат му е считан като предател от всички в Коноха, както и от Учиха, за това след предателството на Мадара, останалите станаха по-студени към семейството на Изуна. Това, разбира се, не се знаеше от младите надежди на клана и уж оставаше в миналото (за това и Обито незнаеше). Всъщност доста хора не подозираха, че двамата са братя. Изуна остави снимката на рафта и си пое дълбоко въздух като скръсти ръце зад тила си. Замисли се над въпроси като дали наистина слуховете са верни и ако да, защо брат му бе решил да направи всичко това.
От тези мисли, дишането му се забави и тялото му се отпусна, успокои. Това, което го разбуди беше шумотевицата отвън. Изуна рязко разтвори очи и изтича до прозореца като погледна навън - имаше тичащи нинджи, Учиха - бягаха нанякъде. Изуна премигна и се смръщи. Качи се и излезе през прозореца. Спусна се тихомълком надолу и се скри зад едни шубраци. В следващия момент подучу някой да си говори:
-Какво става? Защо ни викате всички?
-Заради... заради Учиха Итачи! Опитва се да избяга, да се присъедини към Акатски! Заради мангекьото е!
-Аргх.. ако това е случея - да вървим! - групичката Учиха се отдалечиха.
Изуна зяпна - Итачи в Акатски? Мангекьо? Какво беше това? Изуна знаеше, че Итачи беше един от най-талантливите Учиха членове. Той стисна очи - защо всички най-велики Учиха напускат клана, за да рушат? И с мен ли ще стане така?! И какво е това мангекьо..? Любопитството обзе Изуна, но той знаеше, чее още малък и ако някой го види, може да стане лошо. За това се върна горе и легна обратно в кревата си, но така и не можа да заспи и се въртя в леглото до 3 вечерта. Чак тогава се поуспокои и успя да си попочине.
Но отново не спа изцяло, беше по скоро полу-сън и когато се съмна, Изуна незабавно стана - сега имаше хиляди въпроси, които се въртяха из главата му и той искаше да намери отговора им, но от друга страна го плашеха и не беше напълно сигурен, че иска да си бута носа там където не трябва.

Изуна се върна вкъщи след дългият ден. Майка муго посрещна с разтворени обятия и го пита дали не е гладен, но Изуна сподели, че е ял рамен и е добре.
-Мамо, днес активирах шарингана си. - той й каза.
-О, миличкият ми - поздравления! Нямам търпение да кажа на роднините!
Изуна отклони поглед, но нищо друго не каза. Майка му го погледна притеснено и си помисли, че е заради предстоящата война.
-О, спокойно, мили ми Изу - в дивизията, от която ще си част ще има и други Учиха. Просто ще стоиш в задните редици и ще действаш като подкрепителен отряд. Сигурна съм, че нищо няма да ти се случи, не и сега когато имаш шарингана. Около теб ще има джунини, на които ще можеш да се довериш. - Катачи го успокояваше така и го гушна.
Изуна се поусмихна леко, майка му винаги си мислеше за него и след това се качи горе в стаята си.
Изуна се оправи и си легна, нави будилника за 8, след което легна и се загледа в пръстена, който Обито му беше дал. Войната наближаваше, а с това се увеличаваше и напрежението в града. Младият Учиха затвори очи и се онесе.
Отново сънува войната - видя как нинджите се биеха, но те нямаха лице. Той също се биеше и в очите му имаше шаринган. Беше безмилостен, далеч от нивото на прост генин. И тогава някакъв силует се приближи към него беше Мадара, брат му и го подканваше да дойде при него, да активира мангекьото. Изуна скочи срещу него, но не успя да го стигне.
-Още си далеч от мен! - Мадара се обърна и продължи напред.
Изуна щеше да го последва когато Райкагето беше зад него и го тупна под рамото.
-Не го следвай, Изуна. Не върви по неговият път. - казваше му А.
Изуна беше разделен между два кръстопъта - дали да тръгне след брат си, или да остане с А. Точно преди да разбере, будилникът иззвъня и момчето се събуди.
То се огледа и осъзна, че беше сън. Въздъхна като спря будилника, слезе долу направи си сандвичи да закусва и тъкму да излезе, видя, че на масата имаше оставено писмо - там бяха и плановете за битката и тактиката на дивизиите. Изуна я взе със себе си, екипира се и излезе.

Изуна се прибра и отиде да си ляга. До войната оставаха само два дни и притеснението у момчето се надигаше. Той знаеше, че щеше да го очаква нещо голямо, а и самата мисъл, че ще навлиза на бойното поле го плашеше. Трябваше да е по-уверен, както райкагето му казваше. Пи от бутилката, която райкагето му беше дал и легна. Преди да заспи той си припомни всяка една техника на ум, която беше учил и с това заспа.
На следващият ден Изуна стана в 9 и отиде да се приготви набързо да излиза да ходи при портите. Взе сандвичи, кито майка му беше приготвила и ги хапна набързо и след това се запъти към портите...

Момчето се завърна от последната си тренировка преди битката. През следващите няколко дена щеше да се определи дали е последна за живота му, или щеше да има още след събитието. Изуна беше още малък и си нямаше и понятие от война, за това просто щеше да даде най-доброто от себе си както А му беше казал, щеше да бъде силен и корав като нинджа и да пази съотборниците си. Щеше да следва и заповедите на командира си стриктно, защото това, смяташе, че ще му донесе закрила и безопасност.
Майка му го посрещна и покани на вечеря. Тя беше приготвила инаризуши и му сложи голяма порция. Обясни му, че му е приготвила ядене за сутринта, защото когато Изу ще става, тя вероятно ще спи и добави, че е отделила още инаризуши в случей, че огладнее по-късно. Изуна благодари.
-Незнам какво щях да правя ако те нямаше, каа-сан...
-О, не говори сега, мили. По-добре се нахрани и събери сили... ще са ти нужни. - Катачи му обясни.
Учихата се нахрани, но разбира се, не прея. Спомни си, че навремето с брат си доста ядоха от тази гозба и всъщност тя беше любимото ястие на брат му. Ах, хубави дни. Но сега нещата бяха различни.
Изуна се качи горе. Той реши да се приготви от сега, за да не му мисли утре и направо да взима всичко и да върви да не го чакат. Той извади всичко, което имаше и структурира принадлежностите си. Извади мехлема и шишенцето, защото щеше да ги ползва и сутринта преди тръгване и остави медицинската си чантичка наблизо, за да му е наблизо когато ги слага. Вътре имаше още бинт и други кремове за рани, както и нинджа хапчета, които Изуна не беше толкова сигурен дали да използва заради вредните им последици.
След това той подреди кунаите, шурикените си, димките, експлозивните бележки и тн. всичко разпредели в кунаи-холдъри и нинджа кесийката си. Окачи тантото на стола си и след като всичко му беше подредено и на една ръка разстояние за утре, той се съблече и приготви за лягане. Дори реши да извади дрехите, с които щеше да е в битка. Не искаше да ползва смръдливите от днескашната тренировка дрехи, за това отиде да ги сложи за пране.
на връщане от банята, замислен какво да сложи, се спря и погледна стаята на брат си, празна от одавна. Изуна се позамисли за момент и тихомълком влезе там. Нещата си стояха като преди, непокътнати. Момчето застана пред гардероба и го отвори - и там бяха окачени дрехи, които някога не му ставаха, защото беше твърде малък, но брат му ги беше носел. Изуна пое една от тях - беше чудесен аутфит за броня. Типично поло в Учиха-стил с емблемата на клана отзад в черен цвят. Беше с дължина под бедрото. Изуна го пробва и макар и да му беше широко, му ставаше на дължина. Момчето се усмихна и го взе. някак си отвътре искаше да носи дрехи на брат си, за да покаже, че е достатъчно достоен.
Изуна се върна в стаята си и остави дрехата на стола си. Приготви и бинтовете, които щеше да си слага утре за преди битката.
Вече беше сигурен, че е готов, за това легна и затвори очи. Бързо се унесе.

Будилника иззвъня - 5 часа. С разтварянето на очите си, ледена тръпка мина през тялото му. Той знаеше - днес беше денят! Момчето стана и погледна часовника като спря алармата, която бипщаше. Той отиде до банята да се изплакне и измие, върза си косата на опашка отзад и се върна в стаята си. Навън слънцето още не беше изгряло, а тишината беше плашеща. Момчето пи от шишенцето за чакра, след това се намаза и с мехлема, все пак мускулите му трябваше да са готови за всичко. Той ги прибра в медицинската чантичка, която пъхна в нинджа кесийката си.
Облече се - панталон и Учиха полото някога носено от брат му. Омота бяла лента плат около кръста си и я завърза, така че се получи нещо като колан. Прикрепи кесийката, взе тантото и го окачи на гърба си в холдер. Извади бинтове, които омота внимателно около краката и ръцете си. Така, в случей, че бъде ранен, бинтовете щяха да задържат кръвта и той щеше да се бие по-дълго, а също така щяха да го пазят от рани.
Момчето беше готово с всичко за половин час. Излезе тихомълком от стаята си и отиде в кухнята - там го чакаше торбичка с припасите - инаризушито, а за закуска имаше няколко сандвича. Той взе всичко и сложи и бутилка с вода. Спря се за миг и погледна нагоре към стълбището. Намуси се леко, защото имаше вероятност да остави майка си сама след тази тежка война, а той не искаше това. Припомни си всичко, което райкагето му беше казал, тези съвети щяха да бъдат полезни. Преговори си на ум и всичко, което бе учил. Нямаше връщане назад.
Пристъпи към вратата когато погледа му се спря върху едно наметало с Учиха знака бродиран отзаде му. Момчето премигна - наметалото беше на баща му и като лидер на клана той го носеше. Изуна затвори очи и продължи напред, взимайки наметалото и си го сложи.
Чу се отварянето и затварянето на вратата, стъпките му бяха глухи пир излизането му навън.

Изуна най сетне се прибра вкъщи. Беше хубаво да се завърнеш в родния дом където майка му го посрещна с отворени и притеснени обятия.
-Изуна, мили, толкова се тревожех за теб! Боже, виж се какъв си отпаднал. Виждам, че един чай ще ти се отрази добре. - тя го целуна по челото, след което го поведе навътре. - Кинеко-сан беше достатъчно мил да ми каже, че си добре и скоро се прибираш. Разбрах, че си имал много приключения... Поздравления с Райга, но наистина, трябвало е повече да внимаваш, съжалявам за загубите ти, но не се тревожи - тези хора знаят рисковете на войната и са задължени да предпазват по-неопитните като теб. Сигурна съм, че са умрели с усмивка на лице, без притеснения, че си отиват от този свят.
-Д-да... знам.. - Изуна кимна неуверено.
Младият Учиха се колебаеше дали да сподели с майка си какво точно бе станало. Е, той не беше казал на Обито, по-добре да не казваше и на нея.
-Знаеш ли, ако баща ти беше жив щеше да се гордее с теб. - майка му сипа чая в чашките и му сервира след като се настаниха в кухнята.
-Ах? - Изуна се обърна любопитно към нея.
-Дочух, че си бил хванат от предателя Итачи... сигурно е било ужасно, но ти си се измъкнал съвсем сам, после си унищожил арбалетите на противниците, а след това си провел героична битка срещу лидера на опасните мисинг-нинове. Определено заслужаваш златен медал. Бях ужасно притеснена когато чух това от информаторите... сърцето ми се сви и се молех на Бог Неко да те закриля, да ми си те върне здрав и читав. И мисля, че всичко дължим на това момиче, изпратено ни на помощ, за което Кинеко ми каза... как й беше името... а да, Сакура-сан. Мисля, че трябва да я поканим на вечеря за благодарност.
Изуна леко се задави и покашля. Появи му се бледо изчервяване като си помисли за нея. Това не го очакваше, да я покани по съвет на каа-сан? Но защо не?
-А-ами... д-да... ще я... ще я поканя...
-О, чудесно, така те искам! - майка му го целуна по бузката. - Сега по-добре върви да си почиваш. Никакви тренировки докато не се възстановиш напълно! Няма да се претоварваш веднага след изписването от болницата.
Изуна въздъхна.
-Добре, каа-сан.
Той допи чая си и стана и отиде в стаята си. Всъщност много му се искаше да поднови тренировките си. Сега на ума му беше това как да стане по-силен, трябваше да тренира шарингана си, да затегне генджутсуто, да оформи тялото си по-добре. Майка му обаче беше права - малко почивка и размисъл щяха да му се отразят добре. Имаше доста неща да обмисли, а по някаква странна причина факта, че ще покани въпросната Сакура на вечеря по-късно го развълнуваше. Сметна, че ще е по-добре за сега да не се среща с Обито, но определено щеше да го покани на по порция рамен по-натам.
Изуна влезе така замислен в стаята си и се съблече. Наметалото и дрехите от войната, той смяташе да прибере и да не излиза с тях повече. Сега щеше да носи по-домашни дрехи (като тези на младия Итачи). Тъй замислен Учихата не забеляза Кинеко в стаята.
-Леле, Изуна! - Кинеко го зяпна.
Момчето се сепна и чак сега се усети, че го беше видял гол. Изчерви се неконтрулируемо и се покри с наметалото.
-А-а... т-ти си бил тук...
-... Това не го очаквах... Виждам, че няма да имаш проблеми с момичета с онова нещо... - Кинеко беше забил поглед в гинеталите на Изуна , но бързо отмести поглед от там. (ако Сакура чете тия редове да си прави сметките )
Изуна се изчерви още повече.
-В-вън!! >.<~ - Изуна му рече още по-червен.
-Добре, добре, извикай ме като си готов. - Кинеко побърза да излезе и затвори вратата с опашката си.
Изуна изпуфтя и се цапна по лицето. "Това не беше много приятно. TwT~" След това отиде да се преоблече и чак тогава извика Кинеко обратно.
-Ъм, Кинеко-сан... мисля, че ще трябва да се върнеш обратно при Инузука...
-За какво говориш? Не се ли разбрахме, че ще остана рамо до рамо с теб?
-Да, но... нз.. имам чувството, че няма да се чувстваш добре тук.
-Не говори така, Изуна. Моят господар ме повери именно на теб и каквото и да става, аз оставам до теб да те подкрепям.
Изуна се поусмихна и погали кучето.
-Благодар ти, Кинеко-сан... Ъм, тогава може ли да не казваш на каа-сан за аматерасуто, което Итачи беше имплантирал в мен..?
-О... да, помислих си, че не би искал да й казвам. Добре, ще го изпълня.
Изуна се усмихна и погледа му поомекна:
-Къщата е на твое разположение, Кинеко-сан. Върви да си харесаш кът за спане.
Кучето размаха опашка.
-Благодаря ви, господарю Изуна! - с това Кинеко излезе.
Изуна се обтегна и отиде да прегледа оръжията си. Не му бяха останали много неща, даже нямаше експлозивни бележки, така че трябваше да мине да се снабди с някое и друго нещо от оръжейната. Имаше достатъчно пари за сега, но не биваше да пренебрегва и бъдещи мисии. Все пак точно сега не смяташе да приема нови по съвет на майка си. След като преброи запасите си от оръжия, извади от мехлема и шишенцето, които А му беше дал специално за подновяване на чакрата и затягане на мускулите. Те определено щяха да му трябват сега, особено след като поднови тренировките си и обезателно трябваше да пита райкагето за съставките. Сега намаза най-важните мускули с мехлема и отпи от шишенцето. Скоро щеше да почувства силите си завръщаши се в него. Прибра нещата и излезе. Мисълта, че ще покани Сакура у тях изцяло го завладя и той започна да си фантазира различни сценарии и как точно да й отправи поканата.

Вече беше вечер когато Изуна стигна обратно до Учиха клана. Цял ден търсене из Коноха и нищо - като че ли Обито се беше изпарил. Ами ако беше напуснал селото само заради думите на Изуна? Момчето се вкамени от ужас, но в следващият момент се сети, че беше поканил Сакура на вечеря днес и не можеше да пренебрегне това. Той се притесни, че тя може да се е появила у дома му и той да го няма, за това бързо се затича към вкъщи. Скоро беше пред прага запъхтян и влезе. Не видя Сакура и това го облекчи, поне щеше да има време да се подготви за идването й. Отиде в кухнята и забеляза неподготвените ястия - сякаш бяха зарязани. Почуди се къде ли може да е отишла майка му и се качи да я потърси.
-Каа-сан?? Къде си?
Той се качи на втория етаж и отвори вратата и замръзна на място - там на леглото лежеше майка му, а до нея стоеше мъж в черна мантия на червени облачета. Той се обърна към момчето и чак сега забеляза, че мъжът носеше оранжева маска.
-К-кой си ти..?
Момчето се смръщи, шокът му бързо преминаваше и той активира шарингана си. Че как не? След всичко преживяно, един оцелял Акатски от армията на Мадара, който се крие в къщата му, нямаше да го стресне. Много вероятно беше да има още такива, вероятно ранени. Момчето беше сигурно, че той има предимство, само трябваше да изведе боя извън къщата или да използва шуншин и бързо да покоси жертвата си. Не носеше оръжия със себе си вмомента, но притежаваше изключително тайджутсу, което можеше да приложи. Какъвто и да беше противника, нямаше шанс! Но отново, защо в неговата къща?
Маскираният Акатски постави пръст пред маската си, не да свормира знак, а да каже на Изуна да пази тишина.
-Шшт, бъде по-тих... може да я сабудиш...
-А-ама какво?! - Изуна се стъписа.
Дали този тип беше у ред с главата? Мъжът се изправи и приближи към него.
-Какви красиви очи имаш... перфектно развит шаринган, по-малки братко...
Това като че ли сръга Изуна в сърцето. Той не можеше да помръдне. Този човек... говореше точно като брат му, наричаше го по-малък брат, а и усещането бе така познато, не като враг... Изуна знаеше, е брат му е жив и от Акатски - това ли беше той сега? В какво се беше превърнал? Изуна имаше толкова много въпроси, които искаше да му зададе, но точно в този момент едва поместваше устните си.
Мадара подхвана брадичката му и се приближи на опасно близко разстояние до него.
-Наистина си станал силно шиноби... Но ти си Учиха и знаеш, че това не е достатъчно... - прекъсна за момент, а после каза - Оромо е жив. Той е целият проблем. Проклетникът е станал непонятно силен, а аз, който съм едва 1/4 от пълната ми мощ, не мога да го победя. Той незнае това, но щом убие Итачи, за да се сдобие с по-голяма сила, вероятно ще тръгне след мен и ще разбере... Съжалявам за това, което се случи между теб и Итачи. Толкова невинно и младо сърце... Как изобщо съм позволил да се отнесът така с него, да го пратят на война..? Беше грешка да напусна Коноха и да обучавам Оромо, но не мога да се върна докато той е жив... За това, отоото... Ти ще трябва да го убиеш...
-К-какво..? - Изуна едва промълви.
-Има само един начин да победиш Учиха с МШ в пълният му потенциал... друг използвач на МШ в пълният му потенциал. Изуна... ти ТРЯБВА да се снабдиш с мангекьото... трябва да ми помогнеш, моля те... Трябва да убиеш Оромо!
-Н-но... аз н-е мога... не мога да убия най-добрият си приятел..!! Не мога да убия Обито!
-Можеш... Също както аз убих моят най-добър приятел, така и ти ще успееш. Какво е една загуба на цената на хиляди други? Ако Оромо продължи в същия дух, той ще убие мен, твоят брат, а после ще тръгне към Коноха, за да я унищожи. Ти си последната ми надежда, Изуна!
Шарнигана на Изуна се изпари от очите му. Той гледаше колебливо.
-Сигурно ти е трудно... - Мадара се поизправи - Но ако ти е така трудно да убиеш някой приятел, то тогава изпитай по-голямата мъка преди това - посочи майка им - Убий нея...
Изуна се опули.
-Само съвет... Ще ти помогне да се отърсиш от болката по-лесно после... Сега трябва да вървя, нямам особено много време. Ще се срещнем пак. - с това той изчезна в пространството.
Изуна стоеше на място ужасен, вперил поглед в майка си. После се разтрепери и строполи на земята. Проклятието да си Учиха го застигаше. Той беше объркан, незнаеше какво да прави. Но едно беше сигурно - Обито му беше нужен. Той се изправи, но залитна назад и падна. Притвори очи все едно беше болен и в този момент долу на вратата се позвъня... Но Изуна нямаше силите да стане и да отиде да отвори.
Някой друг го направи вместо него, Изуна се сепна и чак сега забеляза, че майка му на леглото я нямаше. Долу, истинската му майка беше отворила на Сакура.
"Това... да не би да си говорихме в илюзия..?" Изуна си помисли, но имаше смисъл.

А почука на врата на Изуна. Отвори майка му.
- А!- учуди се тя, сякаш очакваше някой друг.
- Може ли да говоря с Изуна?- започна Райкагето, малко невъзпитано.
- Ами добре, влезте господине- майката на Изуна го покани в къщи, А влезе.

Изуна слезе долу някак не-енергично. Очакваше да види Сакура, но наместо това видя А. Премигна учудено.
-А Йотсуки-сан..? - момчето премигна във възклицание.
Какво ли правеше тук? Дали щеше да го смъмри? А може би беше усетил присъствието на Мадара...

Изуна се появи, майка му покани А да вечеря заедно с тях и Сакура, която щяла да дойде всеки момент.
- Извинете, че се натрапвам така, но мисля, че трябва да поговорим с Изуна насаме.- като чу тези думи, майка му се притесни да не би да е направил нещо нередно, но Райкагето я успокои.
- Изуна не е направил нищо лошо, ако изглеждате разтревожена заради това, просто, след войната и двамата имаме информация за обменяне- след тези думи, майка му влезе в кухнята да оправи масата...

Двамата останаха насаме в хола. Изуна се приближи в изправен ръст, като че ли готов за сблъсък.
-За какво има да говорим..?

- Първо седни- подкани го А.
- Мисля, че трябва да бъда наясно... Затова ще ти го кажа направо. Какви са отношенията ти с брат ти?- момчето се стъписа, направо замръзна на място, сякаш това го проряза.
- Защото се видях с брат ти, и с неговите приятели и ти казвам, че не са добри хора...

-Какво?! Н-не... не е вярно... - Изуна се намръщи. - Всички казват, че ний-сан е лош... нищо ново. Но защо, защо ме питаш толкова лично нещо?!
Първоначално Изуна искаше да открие защо брат му е напуснал селото и се включил към Акатски, а сега когато се срещна с него преди броени минути разбираше, че той е станал слаб и е притискан от Оромо, за което не можеше да се върне. Какви доказателства имаше райкагето, че да твърди подобно нещо сега? Защо изобщо трябваше да бърника в раната? Изуна сви леко юмруци отказвайки да седне. Не му вярваше.

- Ха-ха- момче, не съм тук да се бия, искам да знам дали може да се разчита на теб, или ще избягаш като страхливец- Райкагето се опита да подразни Изуна и да види как ще реагира, по това можеше да познае какви са намеренията му.
- Нека ти кажа нещо.... видях много добре какво представлява Оромо, брат ти също. Зовът им за сила е толкова силен, че той дори е готов да те убие...- А се сепна, точно това не трябваше да казва на Изуна... - И да вземе очите ти- продължи той.

-Не съм страхливец! - настоя Изуна и потропна леко с крак. - Не ти вярвам! Оромо може и да е всякакъв, дори и Итачи, няма съмнение, но не и брат ми! Той никога не би искал да ме убие или пък да ми взима очите - това е нелепо! - развика се гневно.
Изуна обичаше брат си независимо какъв беше. Спомени с Мадара прелетяха пред очите му като вихър - когато си играеха преди, когато го носеше на конче, когато дните бяха безгрижни.
-Той не може да е такъв... - момчето прехапа устна като заговори по-тихо. - Лично ми го каза...
Идваше му да се разплаче, но искаше да се покаже като силен, особено пък пред А. Така че се сдържаше, сдържаше болката си.

-Лично ти го каза ?!?- Райкагето направо побесня, изправи се, доближи се до лицето на Изуна и каза тихо:
-Седни и ми разкажи всичко.- Притесненията на А, започваха да се превръщат в реалност.

Изуна преглътна, май че не трябваше да му казва това. Намръщи се и се отдръпна от А.
-Това няма значение... Какво пък си се притеснил толкова??

- Същия си като него.... всички Учиха все някой ден сте застигнати от проклятието на клана. Уверих се в това, първо брат ти, Итачи, Оромо, сега и ти, мислих си, че ще успея да те спася, но явно съм закъснял... Избивате се, първо приятелите си, след това братята си, накрая може би целия клан...- А се намръщи, наистина, защо ли го беше грижа за хлапето, мислеше на него като на брат. Истината беше, че по-добрите братя са тези които нямат кръвна линя, както А и Б.
- Мисля, че е време да си вървя...- каза Райкагето и стана от стола.

-Н-не! Никого не искам да убивам..! - Изуна се сети за казаното от Мадара.
Изуна трябваше да победи Оромо, защото по думите на Мадара само той можеше, но за да го направи му трябваше МШ, а за да се снабди с МШ, трябваше да убие най-добрият си приятел, Обито, което Изуна не искаше. Брат му беше казал дори да убие майка им, за да му е по-лесно да преглътне загубата на Обито. А говореше за проклатието, сигурно знаеше нещо повече. Може би не лъжеше.
-Аз... аз трябва да победя Оромо... - каза отчаяно. - Ний-сан дойде и ми каза, че единственият начин е като се снабдя с МШ... Итачи ми показа какво представлява... беше грешка, имаше капан... аматерасу... избих 50-има души от дивизията... - Изуна се строполи на земята омаломощен - Но се бих с Оромо... нямах шанс срещу него на това ниво... Бях слаб... Аниики (по-голям брат) ми каза, че Оромо е виновен за всичко... Незнам какво да правя! Искам да помогна на ний-сан...
Самият Изуна незнаеше защо го казва това на А. Дали не го чувстваше като някой по-близък, че да му сподели мислите си? Момчето преглътна и погледна плахо към фигурата му.

- Ах... този мошеник, как можа да му се вържеш да думите... все още си прекалено наивен. Значи брат ти иска да те прелъже... отчаян ход. Аз победих Оромо, точно преди да нанеса решителния удар, той се появи с някакво телепортиращо джуцо и го измъкна. Ако искаше да се отърве от Оромо, можеше да ме остави да го убия. Навярно просто иска да си осигури 2ри чифт очи... имам план, но не знам дали мога да ти се доверя още- Райкагето погледна към плахото лице на Изуна.
- Опитай се да разбереш повече на Учиха клана, някакво тайно убежище или нещо. Не се сещам как по друг начин Мадара е разбрал за МШ. Трябва да го е прочел или видял или някой да му е казал. Опитай се да разбереш възможно най-много... Утре ще се срещнем пред портите, искам да ти покажа нещо.- след думите си Райкагето реши да си ходи, той не знаше какво да прави, единствения начин да предпази момчето от Мадара беше да му помогне да се усъвършенства, но с обикновен шаринган, Изуна беше много под нивото на Мадара. А не искаше и да обмисля варианта с убийство. Трябваше да има и друг начин.