Една закъсняла история по "Наруто"

Неджи Хюга Чет Фев 10, 2011 4:31 pm

Една закъсняла история по “Наруто”

Шейн е различен човек.Не че някога е бил особено забележим и интересен, но сега е забележимо променен към по-лошо.Макар че случилото се онази нощ трябва да го направи по-силен.На него не му се говори за онова, което се е случило.Думите и обясненията му няма да променят нищо.А и той никога не е бил особено разговорлив човек…. Предпочита да си мълчи,
опрял гръб в стената на мрачната си стая и смее да сравнява своят безпомощност с нейната…Мирай никога няма да прогледне…Той трябвало да е на нейното място.

С Мирай никога не са били безразлични един към друг.Но помежду им дори симпатията би била повече от прекалена.Те са от различни светове, от различни отбори.От различни кланове.
Срещнали се случайно.И двамата обичали да се разхождат в гората, за да остават насаме със себе си, по-далеч от семействата си и от разногласията си и тях.Разногласия…пазели всичките си критики неизказани, тоест имали противоречия само със себе си, със желанието си да бъдат нещо повече от членове на своите кланове и със съзнанието, че не могат да бъдат водачи…Срещали се по този начин, от време на време.Но всяка следваща тяхна среща започвала да има все по-малко общо със случайността.

-Вечерята е готова-съобщава му майка му макар че и е напълно ясно, че Шейн няма да ги удостои с присъствието си на масата и тази вечер.
Вместо отговор той и дава само един лош поглед.Винаги е искал точно такива очи, които да смразяват хората и да ги карат да се боят от него.Не е измислил той теорията, че за да станеш по-силен, трябва да извършиш престъпление.Той просто е обвързан с това проклятие, като всички от клана Косуги.Въпрос на време е да разберат, че нещо с него не е наред, всъщност вече го подозират.Всъщност вече са го осъдили, но има една възможност да не им се наложи да изпълнят присъдата.
-Едва ли ще дойде-казва Рена на съпруга си и сяда срещу него на масата, където вече е подредила вечерята.И двамата мълчат.В това семейство всички мълчат за важните неща.Всъщност тайните и недоизказаните истини не са проблем само в това семейство.Проблемът е много по-дълбок.
Не са готови да говорят за Шейн, вероятно никога няма да бъдат готови.Ще носят тази тежест в себе си и ще я преглъщат всеки ден, горчивината от разочарованието да изгубят единствения си син.Никога не е им е давал повод да се гордеят с него, но и не ги е разочаровал...досега.Ще им бъде по-лесно да се откажат от него, ако просто приемат, че е виновен, а той наистина е….Все за нещо е виновен.А и решението вече е взето от съвета на старейшините на клана.Трябва да се примирят с него.Страхуват се обаче, че Шейн няма да се примири и са прави.Ако е извършил едно престъпление, защо да не продължи да пристъпва законите, за да се спаси.Но тогава защо стои у дома, вместо вече да е избягал далеч…Всъщност по-добре е да не им споделя плановете си.
Шейн вече знае какво са решили да правят с него.Не е трудно да се досети.А и напоследък успява да вижда света около себе си по-добре.Дотолкова по-ясно, че да осъзнае, че не това е животът, който иска да води.
Винаги е бил учен да вярва, че кланът Косуги е най-великият.Но това величие е само история.В настоящето силата на клановете се определя от най- способните им представители.Но не това е разликата между преди и сега.Съществуването на клановете било обвързано с войните, които сега са затихнали.Днес няколко воини са достатъчни, за да защитават репутацията на родовете си, които всъщност са затънали в посредственост.Шейн се срамува да си признае, че е прикривал слабостите на семейството си сега, когато знае точно колко слаби са те и колко силни могат да бъдат.

Защо въобще се върнал ли?Налагало се.Тогава не можел да мисли за себе си.Но сега е време да започне да мисли само за себе си.Няма да му е лесно да избяга.И на пазачите, които дежурят навън, скрити в сенките, няма да им бъде лесно да го спрат да избяга.
-Защо не избяга, когато можеше?-пита баща му, хващайки го за рамото, в мига преди Шейн да прекрачи през прозореца навън, припомняйки му за мъчителните минути, прекарани в болницата.

Шейн не знаел как да постъпи…Въобще не помислял да избяга.Заравял глава в ръцете си, опитвайки се да си представи да прекара живота си в мрак.Той трябвало да бъде на мястото на Мирай.Или по-точно тя не трябвало да бъде на неговото място.

-Мога да избягам когато реша-заявява самоуверено Шейн.Не му е неприсъщо да бъде токова надут, просто за пръв път перченето му изглежда обосновано.Той вече е различен човек.Забележимо различен.
-Да, но колко души ще умрат, докато се измъкнеш?-пита баща му съвсем неочаквано.Това е почти най-дългият разговор, който са водили от години насам.
Шейн не отговаря.Но все пак слиза от перваза на прозореца и се обръща към баща си, за да го погледне в очите.За да му покаже очите си.И чрез тях да му покаже и още нещо…

…Шейн нападнал своя най-добър приятел в гръб.Ударил го с всичка сила.Не се поколебал да пререже гърлото му.Поколебал се какво да стори след това…не бил готов да вземе очите му, не ги искал…но и на Шиего очите вече не му трябвали.А и не ги заслужавал.

-И ти не заслужаваш очите си-казва Шейн съвсем отговорно.
-Знам, знам-промърморва баща му и го приканва с жест да побърза и да се измъкне през тайния проход.
Шейн обаче не бърза да се спусне в подземието.Поглежда баща си още веднъж, опитвайки се да надникне в съзнанието му и да разбере да ли това не е капан.Но в крайна сметка му се доверява.Или пък преценява, че откъдето и да реши да се измъква, ще попадне на капани.Няма значение накъде ще тръгне, няма лесен път за бягство за него, защото се чувства принуден да предприеме това…Но определено си е представял бягството си по-сложно от това да се измъкне през таен тунел, излизащ направо при реката, тоест извън стените на имението на клана Косуги.

Роднините му пристигнали в болницата първи и го вдигнали от стола в чакалнята.Побързали да го приберат на свое територия, зад стените на имението.Хванали го първи, само за да решат след това, че той е виновен.Не желаят да си цапат ръцете, наказвайки го, по-удобно ще бъде, ако Нагасу извършат екзекуцията му.Но за Шейн било полезно да разбере колко точно държи на него семейството му….Изобщо не държали….

Кланът Нагасу се опитва да се възползва от ситуацията и да отстрани някого от противниците си от Косуги, след като самите те губят един от най-добрите си воини.А Косуги ще се възползват от ситуацията и ще предадат Шейн, за да прикрият убийството на Шиего и най-важното – причината за извършването на това престъпление.Шейн би си признал всичко, но като издаде тайната, най-ужасната тайна на семейството си, ще последват единствено нови убийства.А той не желае това.Изглежда не е чак толкова лош все пак.Или просто му се иска да е единственият, който ще се възползва от тайната.

-Кой е там?-пита Мирай и плъзга ръка по чаршафите на леглото си, търсейки скрития под възглавницата кунай.След миг дочува, че натрапникът, който изглежда се е сепнал от това, че е бил усетен, и се е спрял на място, прави нови две крачки навътре в стаята.
-Кой е?-пита кисело тя и се надига в леглото си, стиснала здраво дръжката на куная.И сигурно се мръщи под превръзките на лицето си, макар че това и причинява болка.Но Мирай не може да се откаже от тази проява на високомерие, така типично за всички от клана Нагасу.
В очите и няма, не е имало нищо специално, нищо по-различно от характерните за рода и непроницаемост и проницателност.Но усмивката и можела да придаде очарование дори и на тези мъртвешки очи.Само че сега Мирай няма очи.И дори и да се усмихва, лицето и, самата тя вече не е същата.Изглежда все пак е имало нещо наистина специално в погледа и…
-Аз съм-казва Шейн най-после.Той винаги се бави.Винаги закъснява.

Срещали се на едно и също място.При една канара, останала да стърчи в гората след някоя от битките, случили се край селото.Мирай можела да види от далеч, че Шейн още не е пристигнал там.Също така виждала как той се задава, закъсняващ, както винаги.Но онази нощ тя била разсеяната.Срам за нея…гордостта на клана Нагасу.

Като първородно дете, Мирай принадлежала на главното семейство.Живяла с родителите си твърде закратко, за да може да ги опознае.И те не я познават добре.Можели само да се гордеят с нея отдалеч.Но после се родил брат и и родителите и запознали да отделят цялото си внимание на него, защото той бил с тях.А тя останала само сред всичките си роднини.
Онзи ден се състояла церемонията, на която малкият и брат бил официално определен като второкачествен член на клана Нагасу.А Мирай била длъжна да присъства и да представя групата на привилегированите първородни.

Срещата и с Шейн трябвало да я откъсне от ядът и безсилието, които онзи денн и било наложено да изтърпи.Ядът и омразата в очите на брат и.Това хлапе не се усмихва изобщо, но в очите му има достатъчно признаци за живот.За победи и за отмъщение…Мръщи се като никой друг.Проклето хлапе, мислила си Мирай, защо толкова и пука, че то я мрази…Онази нощ тя била разсеяната.

-Какво правиш тук?-пита кисело Мирай и измъква ръката си над завивките, оставяйки кунаят на мястото му.
-Не съм дошъл без причина-казва Шейн, връщайки в мислите още болезнени спомени, които я карат да се мръщи.

-Какво правиш тук?-попитал Шейн, когато при канарата съвсем неочаквано за него се появил Шиего.Шейн бил толкова отнесен в размисли, че не успял да избяга или да се скрие, наложило му се да се срещне с братовчед си.
Двамата винаги много са си приличали, еднакви са на ръст, имат еднакви тъмни коси, в които единствено може да се открие някаква небрежност, проявена и от двамата.Но очите им са различни.Шиего винаги е бил по-добрият.
-Не съм дошъл без причина-казал той.
-Да, сигурно-промърморил Шейн и кръстосал ръце, издавайки нервността си.
-Не искаш ли да я чуеш?
-Нея?Какво…
-Причината.
-А, да, защо не-казал Шейн, намисляйки наум какво ще каже, ако го попитат какво прави тук…
-Знаеш ли-заобяснявал Шиего с равен тон,-рових се в архивите на клана и попаднах на една много интересна история…Искам да кажа, че знам как можем да станем по-силни.
-И ще споделиш с мен?-изхилил се Шейн, очевидно поразен от възможността братовчед му, невероятният Шиего, да сподели сила с някого, когото и да било.
-Налага се-обяснил Шиего.-Ти си най-подходящият, достигнал си необходимото ниво на развитие…Освен това си най-добрият ми приятел…
Шейн се усмихнал толкова наивно, че Шиего повече не можел да се колебае.Промушил го в хълбока с куная си и го притиснал към канарата, стискайки челюстта му с дясната си ръка.
-Разочароваш ме-казал Шиего.-смятах, че си способен на повече…Но всъщност ме улесняваш…. Не заслужаваш тези очи…Не си достоен за тях…Но аз ще ги използвам пълноценно!
Шиего извадил очите на Шейн, само за да разбере, че всъщност държи очите на Мирай Нагасу.Стиснал ги с яд и ги смачкал между пръстите си.Как се случило това…Изглежда и той самият на бил достатъчно съсредоточен тази нощ, може би защото се колебаел как да убие най-добрия си приятел…Заслужил единствено да умре с разпорено гърло.

-Измъкнал си се-казва Мирай и се опитва да стане.-Трябва да избягаш.Семейството ти ще те предаде.
-И твоето семейство ще те предаде-отвръща Шейн.
Мирай се изправя бавно, опитвайки се да намери изгубената си ориентация за посоките и пространството на собствената си стая.
-Разбира се-прошепва тя, много добре знае за какво говори Шейн.Няма да е точно предателство, на семейството и няма и да и помогне да се излекува напълно.
Шейн стиска мокриете краища на пликчето, което държи в дясната си ръка, за да проследи реакцията на Мирай.Тя веднага долавя шумоленето на найлона и светкавично пита:
-Какво държиш?
-Очи-отвръща Шейн също толкова бързо и небрежно, сякаш водят някой от обичайните си изпразнени от съдържание разговори, каквито хората водят, когато са влюбени.
-Очи-повтаря Мирай и нацупва устни, но все пак успява да се поусмихне на собствената си сила да се пошегува.-Това е болезнена тема.
-За теб са-контраатакува Шейн, вероятно си е представял как ще я остави без думи.Но Мирай е от момичетата , които държат да имап последната дума за всичко.
Нужен и е само миг, за да се отърси от усещането за безтегловност, което я е подържало през последната седмица и я е унасяло в един безкраен и мрачен сън.Нужен и е само миг, за да прецени фактите: тя нямам очи, онази нощ, когато Шейн я завел в болницата, било чудо, че изобщо успели да я спасят предвид раната в хълбока и:а и не се намирали очи, каквито и да било очи, готови за трансплантация;седмица по-късно е късно и за такава операция, освен ако не се използва забранена техника;семейството на Мирай няма да пристъпи законите заради нея.Никой не би го направил.Освен Шейн, но той така или иначе вече е загазил…Мирай се усмихва наистина.

Шейн не знаел какво да направи и известно време само стоял скован от извършеното и видяното.Не можел да осъзнае какво се случвало, може би защото бил безвъзвратно закъснял.
Изведнъж и най-после се опомнил и се привел към Мирай, която се подпирала на ръцете си, но още държала главата си изправена и сякаш го наблюдавала, макар че вече нямала очи.Тя и преди го гледала така, сякаш вижда през него, тя била способна да погледне през и навътре в него и да види всичко…
-Защо направи това?-попитал я той.-Защо се направи на мен?
-Закъсня-отвърнала тя, стараейки се да звучи строго.-Трябваше да направя нещо и взех своето решение.
Той трябвало да е на нейното място.
-Ще се оправиш-прошепнал и и я притиснал в себе си, макар че знаел, че всичко ще става по-лошо.

-Не се притеснявай-казва и Шейн.-Ще се справиш с тези очи.
-Ами ти?-любопитства тя подигравателно, вместо да покаже малко благодарност и да си замълчи.-Решил си, че няма да можеш да се справиш с тях ли?
Шейн се усмихва на този коментар и в погледа му проблясва онова легендарно зло, което би могло да смрази и обезоръжи всеки, но не и един човек без очи.
-Не ми трябваха неговите очи-казва Шейн сякаш прави самопризнание.
Мирай се засилва да го попита:”А тогава чии очи си взел?” Но той не я оставя да зададе въпроса си, вдига я на ръце и се измъква с нея, бързайки да се размине с изгрева, наближаващ селото.