Лудите на Коноха

Чептър 1

Любими братко Мадара,
Пиша ти, за да те уверя, че пътувах и пристигна безопасно в Коноха. Сега се настанявам в една хубава къщурка, точно до горещите извори и след малко излизам да се поразходя и да се запозная с хората. Надявам се и ти да си прекарваш страхотно обратно в Киригакуре. Много гушки ~Изуна

Изуна сгъна писмото прилежно и го запечата в плика, след което излезе отправяйки се към пощата да го изпрати на брат си. Шестнадесетгодишният Учиха беше изпратен да живее самостоятелно в Коноха и особено, за да събере малко опит от мисии и подобни. Изуна беше добро момче - винаги прилежен и подреден, мил и никога немислещ злото на останалите. Но, разибра се, беше и доста силен и имаше постоянство в тренировките. По визия не беше нещо особено - типичният Учиха с гарваново-черни очи и коса, която му беше дълга, стърчаща настрана и вързана отзаде с ластик. Имаше големи очаквания от Коноха и се надяваше бързо да си намери приятели, макар и малко да го беше срам - за първи път се отделяше от брат си. От една страна това беше добро, защото обратно в Кири, Мадара постоянно се опитваше да сватоса Изуна с някоя и подробно да му обяснява как се прави секс, как се използва презерватив и кои точки на женското тяло са най-хубави на пипане. Малко почивка от цялото това напрежение щеше да се отрази добре на Изуна.
И ето, че докато момчето размишляваше над кое е по-добро, изпрати писмото и се зае да разглежда Коноха. Той вече си беше предал докумнтите за нинджа на хокагето Тсунаде и тя му каза, че когато се отвори някоя мисия ще го свика. За това сега Изуна реши да се наслади на града. Изведнъж Изуна чу нечий вик:
-НАРУТОООООО!!! - някаква фигура изхвърча и се презими право пред Изуна, който отстъпи леко назад, за да не пострада.
-Ооох ... - беше момче с щръкнала руса коса и сини очи, имаше и резки по бузите и странно оранжево облекло.
То се изправи внимателно и се изтупа, изглежда беше горе-долу на годините на Изуна и имаше лента за глава със знака на Коноха, клюмнала на една страна. Бузата на момчето бе подута и зачервена. Той започна да си оправя лентата за глава. Изуна пък проучи момчето добре и го гледаше любопитно.
-Ти кой си? - попита Учихата, за да хване вниманието на изпадналия момък.
-А? А! Аз съм Наруто Узумаки! - тупна се гордо по гърдите, съвсем забравяйки синката си. - И ще стана хокаге. А ти си..?
-Изуна Учиха. - усмихна му се.
-А?! Еех?! И ти ли си Учиха? Ей, аз имам един познат Учиха - той се казва Саске. Ти познава--
-Нарутооо, ето къде си бил!!! - Сакура изникна от нейде и занити Наруто, изпращайки го на десет метра разстояние.
Изуна гледаше стреснато ставащото. Сакура се приближи до нехранимайкото и го хвана за яката:
-Повече ако правиш някакви коментари за гърдите ми ще те сплескам като яйце!! - тя му изрева в лицето.
Птички полетяха около главата на Наруто и той се свлече на земята в несвяст след като Сакура го пусна. После розовокосото момиче се обърна към Изуна.
-А, здравей, ти трябва да си нов. Аз съм Сакура Харуно. - тя му се усмихна мило и му подаде ръка.
-Ъмх ... да - Изуна изглеждаше леко стреснат.
-Не се притеснявай, той Наруто си е такъв. А иначе как се казваш..?
-Изуна ... Учиха. - той се здрависа с момичето и бързо отдръпна ръката си.
Сакура го погледна учудено.
-Учиха ... Да не си познат на Саске?
-Ами ... всъщност не, аз съм от друг клон на клана ни и така ... - Изуна повдигна рамене.
-Учиха ли чух, а? - нечий стъпки се чуха да потропват. - Имаме си нов Учиха?
-О-не ... само не и той ... - Сакура въздъхна.
-Ти да не си Учихата, който е наел къща до горещите извори? - Джирая застана пред Изуна.
-Ам .. - Изуна тръгна да отговаря, но Джирая продължи..
-Изуна Учиха?
-Аз ...
-Добре тогава! А аз съм най-великият от тримата велики саннини - повелителят на жените, господарят на жабите, познаван и боготворен от всички, ненадминатият писател - Готиният Джирая!! - перверзният мъдрец удари една "впечатляваща" поза, но след миг беше избутан от Наруто.
-Хей, Изуна - сигурно си тръгнал на разходка из града - я ела да те поразведа и да хапнем рамен.
-Наруто, разкарай се - момчето ми трябва. А и аз познавам града като петте си пръста. - Джирая избута Наруто. - И стига с тоя рамен, достатъчно ме подлудява на тренировката ни.
-Млъквай, перверзен отшелник! - Наруто така му извика, че даже няколко плюнки се залепиха в лицето на Джирая. - Ти само искаш да хванеш и да го влачиш из порно барове, както се опитваше и с мен!
-Тихо! Нямаш право да говориш! - Джирая му запуши устата. - Не си измисляй, перверзно хлапе.
След момент двамата с Наруто се сбиха. Изуна продължаваше да гледа леко потресен.
-Ъх, извини ги ... те са учител и ученик. - Сакура сложи ръка на рамото на Изуна. - Най-добре ела, аз ще ти бъда екскурзовод.
Изуна леко се сепна от движението на Сакура, но честно казано предпочете да отиде с розовокоската.
-Ами, добре ...
Сакура му се усмихна и двамата се отправиха нанякъде оставяйки Наруто и Джирая вкопчени като куче и котка.
-По дяволите той се измъква! - Джирая не изпусна това от зоркия си поглед и направи знаци.
След момент се появи една дебела жаба, която затисна русокосия като не му даваше да мръдне.
-Съжалявам, Наруто, но ти ще ми объркаш плановете - за това стой тук и кротувай.
-Грр, ах ти перверзен отшелни-- - тогава Джирая набута данго в устата на Наруто и изчезна нанякъде. - мф-мф..хъх...
За съжаление на перверзника Изуна и Сакура се бяха слели с тълпата и не се виждаха. Всъщност те вече бяха пристигнали до ресторант "Оризови топки" където обикновено се събираше отбора на Асума. Всъщност дори и сега бяха там.
-Аз ... трябва да тръгвам. - смъмри Асума.
-Охо, пак ли с Куренай-сенсей ... - Ино погледна учителя си изпитателно.
-Шшшт - ето платете с това - Асума бързо даде пари на учениците си и се омете.
Ино въздъхна и взе парите. "Еех, искаше ми се и аз да си имам половинка ... Ммм, тези пари няма да стигнат... Чоуджи е далеч от привършване ..." - Ино погледна съотборника си, който вече излапваше осмата си пържола и й се ухили. "Трябва да си намеря гадже, при това скоро." - рече си Ино на ум, бързо извръщайки поглед от Чоуджи отвратена, защото закръгленият имаше остатъци от месо по зъбите. - "Но не и него ..." - тя погледна Шикамару, който беше заспал и слюнка се стичаше по устата му - "Нито пък с тоя мързел!"
Точно тогава Сакура и Изуна влезоха в ресторанта. Погледът на Ино се фокусира върху тях и очите й за малко да не изкочат при вида на чернокосият. Тя бързо остави парите пред Шикамару и за части от секундата се лепна пред тях.
-О, здравей Сакура - кой ни водиш днес? - тя се вторачи в Изуна добре проучвайки го с поглед.
Сакура присви леко очи. "Залагам си главата, че вмомента Ино съставя план как да го свали ..." - рече си Сакура на ум.
-Аз съм, Изуна Учиха. Днес пристигнах в Коноха от Кири ... - Изуна също й се усмихва даже без да подозира за замислите на момичето със светло сини очи и дълга руса коса на кок.
-Радвам се да се запознаем, тогава. Сега, ела - сигурно си гладен. - тя хвана и го придърпа към себе си напълно игнорираща присъствието на Сакура.
-Чаакай. - Сакура обаче дръпна Изуна обратно. - Той може да не иска ...
-А откъде знаеш, че не иска? - Ино присви очи срещу Сакура.
-А на теб откъде ти хрумна, че иска? - Сакура не й остана длъжна.
-Ах ... а-ами, всъщност, аз ... няма да откажа да похапна малко, наистина. - Изуна каза бързо, защото създаващото се напрежение не беше на добро.
-Точно както си и мислех! - Ино грейна и издърпа Изуна от Сакура, завлачвайки го към една маса и без някой нежелан да види се оплези на Сакура.
Розовокоската въздъхна. "Боже ... помагай." Тя ги последва и се настаниха на една маса. Ино седна залепена за Изуна, който се дръпна леко встрани, за да създаде разстояние, но Ино отново го скъси. Изуна отново се дръпна по-към края, но Ино - след него. Това се повтори докато Изуна без да иска не се свря в Сакура.
-Опа, извинявай ... - той се изчерви.
-Не, няма нищо ... всъщност, заеми моето место. - Сакура му се усмихна и двамата си размениха местата хД Ино скръцна леко със зъби, защото розовокоската й проваляше плановете. Сега тя й се оплези и Ино извърна сърдито глава настрани.
След малко им раздадоха менютата и Изуна реши да си поръча малка порция от ориза със зеленчуци и пиле. Сакура и Ино си взеха по една вегитарианска салата.
-Значи си от Киригакуре? И защо си дошъл в Коноха? - Сакура реши да го пита.
-Ами да ... Учиха имаме клон и там. Живея с брат си, доста сме близки, но ме пратиха малко да посъбера опит в Коноха и да видя нещо по-различно, нови мисии. Нали се сещате?
-Да, това е чудесно. - Сакура му кимна с усмивка.
На Ино очите й светнаха. "Има брат ... и са много близки?" Тя в миг си представи Изуна и някакъв въображаем, приличащ на Саске, Учиха, голи и в гейска поза и получи кръвоизлив.
-Ъх, нещо има ли..? - Изуна беше забелязал, че става нещо с Ино.
Тя побърза да сложи ръка пред лицето си.
-А, не, не - ей сега се връщам, до тоалетната! - тя бързо изкочи и право към ВЦ-то хД
-Оу ... Какво й стана?
-Не гледай мен. - Сакура повдигна рамене.
След момент им сервираха порциите и те се захванаха да ядат. Точно тогава обаче вратата на ресторанта се разтвори с трясък и от там връхлетя нещо зелено ...

Следва продължение ...[/font]

Аз още чакам продължението...

Чептър 2


-Така! Младостта кипи в нас! - Гай рече напевно щом се появи в цял ръст в ресторанта.
Зад него се появи негово копие, което беше по-ниско и младо, но имаше абсолютно същата коса, вежди и костюм.
-Точно така, Гай-сенсей! Всяка нова мисия е предизвикателство и тъй като го преминахме ще отпразнуваме с бира! - Рок Лий тичаше на едно място.
-Съжалявам, Лий, но ти не може да се напиваш освен в интензивна битка - Тсунаде-химе ни забрани!
Зад двамата преизпълнени и кипящи с енергия "зелени зверове" пристъпиха Неджи и Тен Тен - доста изморени и скапани. "От къде я вадят тая енергия .." - Тен Тен ги гледаше тъпо.
-Моля ви Гай-сенсей - поне малко! - Лий продължаваше да вика и да тича на място.
-Ами ... - Гай се замисли почесвайки се по брадичката - Добре! Но, после ще направим 10 000 обиколки на Коноха!
-Дадено!! - рошавите вежди кимна и започна да се оглежда за маса.
-Кои са тези..? - Изуна блинкна смутено към Сакура.
-Ъмх ... отбора на Гай ... Те са обсебени от нещо наречено "силата на младостта". - прошушна му Сакура - Е, само Тен Тен и Неджи са свестни, но и другите двама са добри хора, не ги разбирай погрешно ...
-Охо - здравей мое сладко разцъффащо лотусче! - Рок Лий изникна пред Сакура - Какво правиш тук? Ядеш трева - да, това е полезно - и аз съм ял!
Сакура аниме дропна.
-Ами ... Лий, аз просто развеждам Изуна из града и реших да му покажа любимият ни ресторант ... Може да се запознаете.
Веждльото погледна Учихата.
-Ам... Аз съм Изуна, приятно ми е. - Изуна му се усмихна.
Погледът на Лий изведнъж от любопитен се превърна в сериозен и след миг нападна Изуна!
-Лий .. какво по..?! - Сакура се стресна, но притеснението й беше излишно.
Изуна беше скочил на крака и блокирал удара на Лий.
-Добър си ... - веждльото се ухили и се извъртя, за да го отнесе с друг удар, но Изуна просто отскочи привеждайки се.
Точно в този момент Ино излезе от тоалетната и зяпна случващото се. "Уха!" - тя си помисли - "Този Изуна определено си е за мен!"
-Ами ... тренирам. - Изуна се поизправи.
-Ти момко наистина имаш вдъхновяващ и кипящ от младост дух! - изведнъж Гай хвана Изуна и с юмрук разтърка главата му.
-Ай .. уф! - Изуна успя да се измъкне. - А-аха ... Благодаря ...
-Ще те черпя с бира!
-Ъм, не благодаря ...
-За всички безплатно пиво от сенсея ви, Гай! - като че ли зеленият звяр не чу мнението на Изуна. - Келнер - за всеки по една бира - бързо!
След малко сервираха на всички бира, а двамата веждльовци запяха някаква песен за младостта.
-Аз ... не пия. - Изуна избута бутилката настрани.
-Да ... и аз. - Сакура поклати глава, продължавайки да яде от салата си.
Ино се настани до тях.
-Знаеш ли, Изуна-сан - по-добре наистина да отидем някъде другаде. Тук в Коноха имаме много хубав басейн ...
-Ахъм ... - Сакура се покашля шумно и Ино я мерна с омраза.
-Ако ти искаш, де ...
-О, не сега ... но с удоволствие бих отишъл другаде, и без това се наядох. - Изуна избута чинията си напред и се изправи.
-И аз така. - Ино го последва.
Оставиха Сакура да плаща, което тя направи бързо без да изпуска блондинката от поглед. хД Бяха на път да излизат когато на пътя им се изпречиха Шикамару и Чоуджи.
-Ино ... какво си замислила пак? - Шикамару си бръкна в ухото. - Нещо проблемно предполагам ...
-Шикамару, махни се. - тя му изсъска през зъби, че да не чуе Изуна. - Пречите!
-Ааа, а това трябва да е Изуна - ти си Учихата от Кири, който пристигна днеска у града. Аз съм Шикамару, приятно ми е. - здрависа се с него
-И на мен. А кой е ... - Изуна погледна към Чоуджи - дебе- -Шикамару избърза, и заедно с Ино му запушиха устата.
Чоуджи отвори очи и като някой хищник се огледа наоколо.
-М, нещо казахте ли..?
-Ъъъ .. не, Чоуджи, той просто пита кой си ... - след това Шика прошушна на Учихата - Не наричай Чоуджи дебел, последствията са катастрофални ...
Изуна бързо кимна и се усмихна притеснено на Чоуджи.
-Акимичи клана, нали?
Той кимна.
-А ти си от Нара ..? - погледна и Шикамару.
-Уоу ... доста знаеш за известните кланове на Коноха. - той се почеса зад врата.
-Пазете се!! - Сакура изведнъж скочи към тях и ги избута на земята.
Точно тогава един стол връхлетя и се размаза в стената срещу тях.
-К-какво става..? - Изуна се огледа.
-Рок Лий се напи само от една капка - да се махаме бързо!! -Сакура започна да ги бута да излизат.
Шикамару не се противи и бързо поседва командата на Сакура.
-Но.., не е ли редно да помогнем..?
-Повярвай ми, не е - това е работа за луди!
Петимата излезоха експеритивно от ресторанта и побързаха да се отдалечат, защото пияният пеещ Лий не беше безопасен.
-О, добре хора - аз ще вървя. - Чоуджи се поизтупа - натъпках се и ми трябва сладка дрямка.
-Хубаво, Чоуджи - сладки сънища ... - Шикамару му махна.
"Супер, шишкото се махна! Сега само трябва да се отърва от голямото чело и мързела." - намисли си Ино и погледна двамата с присвити очи.

През това време някъде не много далеч един белокос зъбатко си почистваше зъбите с клечка.
-Ой, Саске - кво ще правим ся? - попита той лениво като захвърли клечката си в кошчето за боклук. - Нямаме мисии, Джууго е на психиатър, а Карин по магазините и скоро ще се върне, така че предлагам да побързаме с решението ни де да ходим.
-Хм ... - Саске се замисли над нещо без изобщо да слуша Суйгетсу. Неговите мисли плаваха в дъжд от листа на сакури. Той протегна ръце и докосна кожата й, започна да я гали, устните им се докоснаха ...
-Ой, Саске - чуаш ли ме, уе говедо? - Суйгетсу заразмахва една лъжица и след миг отнесе удар в лицето. - Оуч ... това болеше, да знаеш ...
-Само да ме наречеш говедо още веднъж и ще се станеш на прах. - Саске му каза сериозно.
-Хайде де, ее - просто се шегувах ... боже ... - Суйгетсу въздъхна и се наведе да вдигне лъжицата. - Та, някакви идеи?
-Всъщност да. - Саске се изправи.
-Ой, какво си намислил..?
-Суйгетсу, ела.
Белокосият зъбатко кимна и се изправи и тръгна след чернокосият Учиха. Двамата излезоха ...

Следва продължение ...

Чептър 3

Шикамару, Ино, Сакура и Изуна се отправиха към по-веселата част на града, а именно към щандовете за сувенири и традиционните магазини за игра. Изуна ги оглеждаше с интерес.
-Хей, кой иска плодова пръчка? - попита Сакура сочейки един щанд за сладолед с вкус на плодове.
-Няма да откажа. - Изуна кимна.
-Пас. - Шикамару си почеса ухото.
-Аз пък ще си взема също. - Ино заяви, че да не остане по-назад.
-Добре какъв вкус искате? Аз ще взема на вишна. - Сакура си поръча.
-Ммм, обичам портокал. - Изуна си избра.
-Ах! - Ино се направи на изненадана - Ама това е и моят любим плод! О, толкова си приличаме ние двамата, а Изуна-сан?
-Хе-хе ... предполагам. - той се почеса по врата.
"Ама какво й става ... Ино не обича портокали ..." - Шикамару аниме-дропна.
Те си взеха сладоледите и продължиха да разглеждат. Ино едва смогна да похапне от плодовата пръчка, макар да се правеше, че й харесва, и издебна момент да я изхвърли без някой да види.
-Я виж ти! - Сакура се учуди и кимна към две много познати момичета - Това не са ли Темари и Матсури ...
-О, колко проблемно ... - Шикамару се прозя.
Изуна ги погледна любопитно. "Мамка му ... още досадници ... Но може би, това е шанс ..." - замисли нещо Ино.
-Знаете ли, по-добре да ги поздравим - тъкму Изуна ще се запознае и с хора от Суна. - блондинката се усмихна и задърпа Учихата.
Сакура присви очи. "Определено има нещо на ум ..."
-Здравейте, Темари, Матсури ... - Ино им помаха - Вижте какъв сладур е пристигнал от друга страна!
Двете момичета се обърнаха и се разкикотиха.
-Наистина е сладък. - Матсури потупа Изуна по главата все едно беше някакво кученце. - Откъде го намери?
-Аз ... днес пристигнах в Коноха. - Изуна им поясни и им се усмихна благо.
-Хей ... - Сакура помаха на двете момичета.
Шикамару промърмори нещо, но Темари го зяпна с поглед и направи самодоволна усмивка.
-А вие какво дирите тук? - Сакура ги подпита.
-Гаара трябва да си поговори за нещо с хокагето ви. - обясни им Темари - А ние двете го придружаваме и сега докато го чакаме, можем да се позабавляваме малко.
-О, интересно. Среща на кагета? - Изуна полюбопитства.
-Е, делови работи. - Темари рече лежерно.
-Хей, Тема - Ино се обърна към момичето с няколкото опашки - става ли да поговрим малко ... по-на отделно. - тя я прикани.
Темари се съгласи и двете леко се отделиха от групичката.
-Забелязала съм как гледаш Шикамару ... - започна Ино.
-К-какво..? Ти ...
-Спокойно, разбирам те напълно. Но шикамару е твърде мързелив, за да се сети да ти обърне внимание. Не може вечно да го поглеждаш отвреме-навреме и да очакваш той да забележи - трябва да действаш! А факта, че идвате толкова рядко в Коноха значи, че трябва да действаш още сега ...
Темари въздъхна, но след кратък размисъл я попита:
-Какво предлагаш..?
-Ще ви оставим Шикамару. Ти измисли начин да останете насаме и .. бам! Довери ми се, Тема - при Шикамару е важно да удариш изведнъж, иначе той няма да се усети, без игрички - пряко и прямо!
Темари кимна:
-Разбирам .. благодаря ти, Ино. - тя й се усмихна.
Двете русокоси момичета отново се върнаха при групата.
-Е, има толкова много да показваме на Изуна-сан - трябва да вървим! - Ино въздъхна. - Добре си початихме.
-А аз мисля да си ходя вкъщи ... - Шикамару се прозя.
-Аа, не - Шикамару, незнаеше ли, че им трябва придружител на двете момичета? Може да се изгубят. - Ино го избута към Темари и Матсури.
-Ама ... какво? Сега ли?! - Шикамару изохка.
-Да, сега - върви, и го приеми като приятна разходка.
-Или по-скоро ужасен кошмар ... - той промъмри, но Ино му изръмжа като котка и той се мирна.
-Чао, Шикамару-сан. - Изуна му пожела успех и Учихата се отправи с двете момичета към следващата им дестинация.
-Нека посетим пазара - там винаги има всичко, нали Изуна? - Ино хвана Изуна под мишка, но той се дръпна.
-Незнам ... нека видим.
Сакура въздъхна. "Ино е изгубен случей ..."
Пазарът на Коноха беше доста оживено място и всякакви хора бяха там. Но всеки би забелязъл червенокосото момиче с очила и доста къси панталонки и оголен пъп. Карин носеше торба с накупени продукти, а в ръце държеше нещо като спрей. "С този парфюм ще примамя Саске - пише, че мъжете не могат да му устоят!" - тя се кефеше на новата си покупка когато изведнъж в полезернието й влезоха Сакура и Ино с чужденеца ... Тя веднага се скри, че да не я видят. Те трите не бяха в добри отношения. Карин намести очилата си и започна да ги сканира. "Какво правят тук с този ... Хмм, мяза малко на Саске ... Саске ..." - над Карин се появиха сърчица и тя си представи как Саске я надупва готов да й го вкара, а тя си обарва путката с плавни движения като отвреме-навреме наслюнчва ръката си и отново я връща към котенцето си. - "О-да, Саске ..." - тя се изчерви, но след миг разтръска глава съсредоточавайки се върху сегашния момент.
"Ще разбера кой е като усетя чакрата му ..." - Карин беше сензорен-тип, тя се съсредоточи и изведнъж я усети - голямо количество, сладко, прилъстяващо и възбуждащо. Карин отново се изчерви яко представяйки си перверзии. "Няма грешка ... това е Учиха - такива сексапилни страхотни чакри, нямаше какъв друг да е ... Ще е мой!" - тя започна да се промъква из тълпата и очакваше удобен момент.
През това време тримата се бяха спрели пред един магазин за оръжия и Изуна ги оглеждаше с интерес. "Трябва да се отърва от Сакура ... Но как ли..? Хмм ..." - Ино беше изпаднала в големи размисли и страсти и премисляше всякакви опции в главата си, когато изведнъж й хрумна перфектната идея. "Еврика!" - самозарадва се тя.
Както Изуна и Сакура преглеждаха оръжията, Ино изчезна от полезернието им. "Хм ... какво ли е намислила тая патка..?" - Карин я следеше зорко. Ино направи знак и в следващия момент се пренесе в главата на Сакура. Очите на розовокосата станаха безплодни.
-Изуна ... - Сакура промълви с монотонен глас
-М, да? - момчето се обърна към нея.
-Не се чувствам толкова добре ... Ще се прибирам. Ще те оставя с Ино, тя е много по-добър екскурзовод от мен, така че ще се оправите. Довиждане. - обладаната Сакура се обърна и потегли някъде навътре в тълпата.
-Ами ... добре, до скоро. - Изуна въздъхна и отново се обърна да гледа оръжията.
Контролирана от Ино, Сакура вървеше безцелно. Тогава обаче Ино чу познат глас в главата на розовокосата, който одавна не беше чувала.
-Какво правиш в главата ми, ма, аа?! - една Вътрешна Сакура се появи пред Ино и гледаше гневно и разярено. - Я къш!! - преди Ино да реагира Вътрешната Сакура я занити и Ино излетя обратно в своето си тяло. "Мамка му!!" - Ино се ядоса и погледна към Сакура, която се опомняше.
-Ино-прасе долно!! - розовокосата се ядоса и тръгна към Ино.
-Грр, продълговато чело!! Сега вече виждам какво заема такова голямо пространство на главата ти! - Ино изсъска и двете се сбиха хД
През това време някой потупа Изуна по рамото.
-М? Ино, ти ли си..? - Учихата се обърна и разшири очи. - Аах!

Следва продължение ...

Чептър 5

-Мамка му, тъпо прасе - заради теб загубихме Изуна-сан!! - Сакура изпръхтя.
-Ти си виновна! - Ино се заоправдава - Ако просто ни беше оставила насаме ...
-Само в някой друг живот - няма да ти позволя да се ебаваш с такова добро момче, той и без това не проявява интерес към теб.
-Или го искаш само за себе си - ти така беше и със Саске - мръсна отмъквачка на момчета!
-Не ми говори за Саске!! - Сакура вече беше станала доста сериозна и лицето й беше в сянка. - Той е мръсник ... Може и да сме ходили заедно някога, но вече не - скъсахме!
Блондинката замлъкна. Тя не искаше нарочно да го споменава. Някога Ино и Сакура си бяха обявили война за Саске, но впоследствие розовокосата беше спечила и си беше стнала гадже с Учихата. Тогава Ино доста се беше ядосала, но реши да го забрави тъй като накрая Сакура се бе върнала разплакана след една среща със Саске, оплаквайки се, че било ужасно, че е направила грешка и че не иска да вижда чернокосият повече. "Боже, колко съм глупава ... "
-Виж, Сакура ... много се извинявам. - тя потупа приятелката си по рамото - Държах се тъпо, но просто ... исками се да съм с някого.
-Не се тревожи ... поне не си претърпяла моя ужас ... - Сакура промъмри забърсвайки едва забележимите сълзи появили се в очите й. - По-добре да потърсим Изуна-сан ...
-Да ... ако си чужденец като него и не познаваш Коноха, наистина може да се загубиш ... - Ино се съгласи и двете тръгнаха да се оглеждат за Учихата.

-Смрък-смръъък - Суйгетсу изсмука сокчето, което си беше купило. - Ой, Саске ... съзнаваш ли, че това е любимият пазар на оная простачка Карин ... ако я видим ...
-Ето ги. Да ги последваме. - Саске игнорира притесненията на Суйгетсу и изчезна в тълпата.
-Ама тиии ... Уф, чакай ме де ... - и побърза след него.

Изуна се огледа бързо, търсещ изход от нелепата ситуация. Той не обичаше да е груб, особено с момичета, просто не му беше присъщо. Очевидно тази червенокоска нямаше да му даде да се измъкне така лесно.
-М-моля ви ... аз ... аз никога не съм ...
-О, това те прави още по-голям сладур! - Карин изпъшка и хвана Изуна за бузките с едната си ръка, а другата я спусна към ципа на горнището си и го смъкна.
Момчето си затвори очите и почна да се дърпа в сетен опит за бягство, но Карин го лепна на земята и започна да се обарва по красотите с пъшкане.
-Н-недейте д-де ... - усещането в Изуна от по-рано се обади и малкия му приятел реши да се приготви за излитане.
Той сложи ръце в опит да го притисне да не си личи, а Карин просто облиза сочно устните си.
-Помоощ!! - Изуна изкрещя и по чудо успя да се извърне с гръб към перверзницата.
Опита да пропълзи напред, но тя затисна ръцете му и с ръка бръкна под горнището му.
-Не се страхувай ... няма да хапя ...
-Не-не-не искам ... - Изуна изстена. - В-вие не разбирате ...
-Разбирам много добре исканията на един мъж ... - тя го близна по бузката и доста и се услади.
Изуна потрепера. Очевидно тук нямаше да минат мили приказки. "Може би ако използвам онзи трик ..." - Изуна активира шарингана си и погледна Карин сериозно. Погледите им се срещнаха.
-Добре, хайде да го направим! - и Изуна я целуна.
Карин се възбуди ужасно много и разкъса останалата част от дрехите си като животно. След което свали панталоните на Изуна. Самолета беше готов за действие и Карин си го вкара сама. Започна яко яздене, а тя пъшкаше ли пъшкаше ...
-О да ... о да ... точно така!!
"Пфу ..." - Изуна си отдъхна докато се прокрадваше извън къщата, в която Карин лежеше и с ръка опипваше подробно вагината си, докато соковете й течаха, а тя пъшкаше и се превиваше от кеф. "Добре, че я вкарах в генджутсу ... 15 минути ще ми даде достатъчно време да се махна ... Трябва да се върна при Ино на пазара." - Изуна вече беше на друга вълна и се затича напред когато изведнъж се спря и се само-погледна - панталоните му бяха повдигнати. "Н-никога не е ставал така ... Сигурен съм, че аниики говореше за нещо такова, но не помня точно какво ... ох, както и да е ... само че не мога да се ява така пред всички ..." - Той се огледа насам-натам и се шмугна в една уличка.

-Изуна-сан?? - Ино се оглеждаше и търсеше с поглед чернокосият.
-Изуна??! - Сакура правеше същото.
Двете вече бяха огледали около магазина за оръжия, бяха проверили още няколо и питаха хората дали са виждали някой с характеристиките на новият им приятел, но нямаха късмет.
-Ох, безнадеждно е ... - Сакура въздъхна - Може да си е отишъл вкъщи, кой знае ...
Ино се загледа в нечий лилав гръб и тръгна към него.
-Хей, извинете, да сте виждали едно момче с черна щръкнала коса и ...
-Оу? Смръъък~ Някой на мен ли говори? - белокосият зъбатко, който смучеше поредният сок, се обърна към блондинката. - Дали съм виждал някой с черна щръкнала коса? Че разбира се, той ми е приятел!
Ино го загледа учудено.
-Приятел..?
-Ами да, ние сме в един отбор! - Суйгетсу размахва лъжицата си.
Ино се усмихна и обърна към приятелката си:
-Сакура!! Ела - мисля, че намерих следа!
Тя се спря и обърна. Още щом видя Суйгетсу и лъжицата му, тя замръзна. Розовокосата много добре знаеше кой е той и с кой е в един отбор.
-Ино ... бягай ... - момичето промълви.
-Твърде късно! - изведнъж Саске изникна зад Сакура, хвана с ръка устата й и я погледна с шарингана си, но момичето бързо затвори очи - тя знаеше какво щеше да последва.
Саске се смръщи и извади една инжекция, която би в розовокосата. Тя изпадна в несвяст.
-А..? Да бягам..? - Ино се обърна към Сакура, но остана ужасена и едва не изписка.
Обърна се да бяга, но на пътя й беше Суйгетсу.
-Приятни сънища. - той я удари така силно, че изпрати блондинката в несвяст.
После я хвана и набута в един чувал с размерите на човек.
-Хехе, Саске ... Трябваше да си по-груб. - той се изкиска и смукна от сока си.
-Хн .. - Саске направи същото със Сакура и двамата похитители изчезнаха ...

Следва продължение ...