Мисията на Сакура-Б ранг

Мисията ти е да пазиш храма на животните, който се намира близо до страната на билките.
В храма има скъпоценна златна статуя, която мнозина са се опитвали да оберат, но скоро са се появили нинджи
в тази страна и животните не могат да ги спрат.

Сакура тръгна към страната на билките...

Тя не беше ходила друг път там и затова не знаеше, какво точно да очаква, но от мисия с този ранг не се очакваше да е лесна.
Напредваше бързо, не беше много нервна, но беше съсредоточена и погледът и се стремеше да обхваща околността надалеч и в широчина.

Стараната на билките започваше с едно широко поле, преминаващо в хълмиста месност, която от своя страна се издигашв в невисоки планински върхове от север.
В западната част на долината започваше гъста гора и току пред нея се намираше Храмът на животните.

В полето, по хълмовете и в гората растяха най-разнообразни растения и билки. Имаше всякакви треви, цветя, храсти, дървета и билки и всички знаеха, че няма болка или проблем, за който да не може да се намери лек на това място. В старите предания се говореше, че всички растения по света се срещат поне веднъж в Страната на билките, че има билки за сила, за ум, дори за...вечен живот.
Проблемът беше, че много малко хора, само най-просветените и мъдри лечители и биклари разпознаваха билките и знаеха коя за какво служи.

За Сакура повечето от тях бяха само треви и част от красивата природа, но разбира се, тя много добре знаеше, колко са ценни те.

Накрая Сакура наближи Храма.

Отначало храмът и се стори абсолютно пуст. Тя бавно приближаваше към него, като гледаше в земята за следи от скорошни стъпки, смачкани треви или олющена кора на дърветата наоколо. Всичко изглеждаше наред.
Сакура вече беше на стъпалата на храма. Всичко беше тихо. Тя влезе полека. След няколко крачки пред очите и се разкри истинско съкровище.


Фигурата беше голяма почти , колкото човек, изработката беше финна и прецизна, дело на стари, незнайни майстори и заедно с другите ценни предмети в храма се превръщаше в примамлива цел на безскрупулни и неморални хора.

За радост те не бяха много и досега животните пазители на храма винаги се бяха справяли сами с опазването му.

Сакура седя притихнала пред фигурата известно време, може да се каже, че като се откъсна и се обърна се почувства така сякаш е била в медитация.

Къде ли са животните, помисли си тя. Нима нинджите са изплашили всичко живо и са ги прогонили. Но Храмът засега беше непокътнат...
Сакура се поклони със събрани ръце, още веднъж към божеството и бавно тръгна навън.

Едва преминала прага, тя чу шум. Извърна се. От едната и страна, върху храста беше кацнала голяма птица. Умните и очи над остър, извит клюн я наблюдаваха. Иззад храста излезе едро диво куче. До него се провря планинска коза, до нея , още една.
Шум и от другата страна, Сакура погледна- огромен жълто-кафяв тигър беше приближил съвсем, без тя въобще да го усети. С доста по остър звук от гората излезнаха две едри маймуни и тръгнаха към нея.

Сакура се усмихна. Храмът не беше изоставен.

Дойде вечерта. Сакура седеше на стълбите на храма, обхванала коленете си с ръце. По небето грееха ярки, големи звезди. От гората идеха нощни шумове, но не нещо необичайно. Сакура мислеше за живота си в Коноха, за обучението си, за приятели, които вече не бяха край нея, но умът и скачаше повърхностоно по нещата и вниманието и беше съсредоточено тук и сега. Този следобед доста се беше потрудила, но стегнатото и тяло не изпитваше умора. Сакура не му позволяваше, защото...битката предстоеше.

Моментът дойде. С лек шум дърветата се раздвижиха и пред Сакура изкочи тъмна слаба фигура, след нея - още една. На лунната светлина Сакура видя протекторите им и разпозна, че това са нинджи от Селото на звука. Без да губят време те атакуваха Сакура. Единият се затича към нея под ъгъл, а другият направи Suiton:Mizurapa. Сакура отскочи с бързо превъртане, така че избягна атаката на първия нинджа и едновременно с това водната струя на втория. Тя се озова зад атакуващия я и му нанесе три бързи ритника зад главата. Първият го зашемети и той не успя да избегне втория, но третия и удар беше париран и в ответ Сакура получи такова подсичане, че се просна по гръб на земята. Едва докоснала земята с гърба си тя като пружина скочи на крака и зае отбранителна позиция. Двамата отново атакуваха едновременно. Размениха си доста ритници и юмруци, като момичето се мъчеше да даде всичко от себе си. С части от секундата по-бърза Сакура хвърли два шурикена, които за нейно неудоволствие срещнаха шурикените на противника. Сакура яростно извика.
Малки огнени топки литнаха към Сакура. Katon:Housenka no jutsu.- Аха- рече си тя- не е нещо непредвидимо. И ловко започна да поскача, за да ги избегне. Не без попадения от тяхна страна, разбира се. Една топка облиза розовата и опашка и замириса на опърлена коса, но в момента никой не усети това. После се оказа, че и в дрехата и има изгорено място, както и по ръката. Сакура приличаше на ошашавена горска фея, която танцува между светулки. Докато Housenka свършиха. Тогава отново започна близка битка- крак, юмрук, ритник, крак, юмрук, ритник. В ръката на противниците и проблеснаха кунаи.
И тогава на помощ на Сакура дойде прослувутия и избухлив нрав.
"В крайна сметка аз съм момиче.- рече си тя- а вие сте само едни долни крадци, които ще съжалявате за това."
Тя се спусна побесняла към единия и му лепна толкова силен юмрук, колкото не предполагаше, че е способна. Дори не се наложи да му избие куная, той сам го изпусна. Тя продължи да го атакува, със същото ожесточение без да мисли за другия, чийто кунай всъщност всеки момент щеше да я прободе. И точно в този момент...Силен рев разтърси околността. Изглеждащ още по- огромен на нощната светлина тиргърът с невероятен скок излезе сякаш от черното нищо и нинждата, която беше зад гърба на Сакура падна под мощното му тяло. Нови звуци се присъединиха към цялата шумотевица- красъци на птици и особено на маймуните, рев и вой и всички животни надойдоха на помощ на храбрата си защитничка. Докато тя понасяше и отбиваше атаките на другия си нападател (най-вече понасяше), към него полетяха камъни и клони хвърляни от човекоподобните. Оголени остри зъби се впуснаха към краката му и ритниците му ставаха все по-неефективни. Отстъпвайки доста дезорентирано, но притискан от всички доста ориентирано, той отстъпваше към място, което Сакура беше подготвила по-рано през деня. Замаскирана с клони и листа яма, в която нинждата се озова, веднага щом кракът му попадна на нея.
Сакура си даде няколко мига, за да си поеме дъх и едва тогава погледна към пленника на тигъра, за да види останало ли е нещо от него. Обезоръжен и завързан скоро и той беше в ямата при другия. Едва когато Сакура се увери, че и двамата са овързани като добре шпиковани салами и не могат да помръднат нито с пръст, тя си позволи да се отпусне на земята заобиколена от животните, за да разбере, колко всъщност е разбита.

На сутринта Сакура се събуди на поляната пред Храма полегнала върху топлата козина на един голям вълк. Повечето животни се бяха оттеглили, но бяха останали достатъчно за нужната сража. Тигърът лежеше край ямата с пленените нинджи и отвреме навреме предупредително изръмжаваше в тяхна посока. Сакура се размърда. Нямаше милиметър от тялото, който да не я болеше.
Половин час по-късно след като приложи медицинското си джуцо и лечебната зелена светлина си свърши своята работа Сакура се почувства много по-добре и готова за тръгване. Тя прегърна или погали всяко едно животно, получи голямо количество приятелски поздрави под формата на грачене, лай, ръмжене и близвания по ръцете. Отби се в Храма за кратка молитва и потегли. Щеше да отиде до Селото на билките, за да съобщи на нинджите-пазители откъде да приберат двамата пленници и след това щеше да поеме към Коноха.

Прибирайки се в Коноха Сакура си помисли, че макар и с помощ от съдбата (престъпните нинджи не бяха много силни и не владееха опасни техники) все пак тя е изпълнила мисията, с която беше изпратена.

След като Сакура се върна в селоо получи награда 35 руо
пп. добави си ги