Мисията на Конан-Ранг А.

Мисията ти е да отидеш до едно малко съседно на Коноха село.Там се носят слухове,че оцелял нинджа от армията на Мадара се укрива там.Целта ти е да го заловиш,а в краен случай убиеш.Ти си опитна нинджа и вярвам в теб,а освен това той е ранен и залавянето ще е по-лесно.


Имаш право да си сформираш отбор от 4-ма души

П.П-Към 4-мата се бройш и ти.С една дума си избираш три нинджи,който да са ти отбор през тази мисия.Може да са потребители,а ако искаш можеш да си ги измислиш.

Скоро след като тръгнаха от Коноха, младите нинджи стигнаха до едно малко село, в което
се знаеше, че се укрива избягалият нинджа от войната. Те трябваше да го заловят или убият
в краен случай.
-Сега ще се разделим по двойки-каза Конан
Сакура и Изуна и Аз и Обито-каза тя. -Правим го за да заемем по-голяма територия.
-Ще попитаме хората, дали наскоро е отседнал някой ранен нинджа.
-Ще се срещнем тук, след два часа-каза Конан, а ако има проблем испратете Буншин на това
място. Изуна и Сакура кимнаха на Конан и поеха источния район, докато Обито и Конан тръгнаха на
запад и разпитваха, за човек наскоро отседнал в селото. Всеки срещнат даваше отрицателни отговори, че не знае какво се случва напоследък.
След два часа търсене, Обито и Конан се върнаха на уговореното място. Там ги чакаха Изуна и Сакура.
-Е?
-Нищо не намерихме сенсей-промълви Изуна.
Конан видя едно кафене и им предложи да седнат. Младите нинджи се съгласиха. Поръчаха си няколко питиета.
Някой случайно бе чул разговора им и дойде при тях. -Здравейте, аз съм Рен и имам хотел. Пред тях застана един
дядо около шейсет годишен. -Ако знаех, че съм приютил престъпник, каза той ведннага щях да изпратя писмо.
Той опъти нинджите и те тръгнаха натам с бърза крачка. Бе им казал, че хотела се казва ''Морка Звезда'' (това беше първото, което се сетих)
След като стигнаха и отвориха стаята където се бе настанил престъпникът. Вътре нямаше никого. Явно си бе тръгнал.
-Хайде, едва ли ще е стигнал далеч-каза Сакура. Всички кимнаха и тръгнаха към гората, която може би щеше да е
бойно поле и нямаше да се окаже опасно за селяните.

пп. To be Continue и сори за грешките

Тръгнахме през гората..Всички мълчаха и така беше по-добре..Този човек го нямаше никаде..Аз Включих Шаринганът си и започнах да оглеждам на околоза движение,вярно не действаше като бякоган но пак имаше ефект...Не можехме да го отркием набли а слънцото беше високо над главите и след няколко часа щеше да залезе..
-Трябва да се разделим..-Казах а другите се съгласиха..Не ес разделихме веднага трябваше ни точка на която ще се съберем...Беше една съвсем малка полянка с един голям отсечен дънер а около полянката амо дървета..
-Добре ще се срещнем тук по залез слънце..-Казах аз и си пожелхме късме,всички бяхме достатъчно опитни за това...

ПП:Аз после ще пиша като съм сам нали кво е станало

Сакура се промъкваше през горската растителност като се мъчеше да спазва всички правила за тайно претърсване, на които я бяха учили някога и за които тя беше чувала. Очерта си периметър, избра посока на придвижване така, че да не можеше да пропусне участък или човек да се промъкне покрай нея. Стремеше се да бъде много безшумна. Скачаше като дива котка по клоните и доволно установяваше, че го прави достатъчно ловко, за да не предизвика вдигането на ято птици или да уплаши други горски животни, които да издадат присъствието и. Все още не беше се стъмнило и тя можеше да търси следи, но засега нищо не откриваше. А един ранен войн би оставил все пак някакви следи, колкото и да е опитен.
Сакура премина през целия район, който беше определен за претърсване от нея и седна на един висок клон да си почине преди да тръгне обратно. Наоколо нямаше пещери или скали, нито някакви хълмисти заслони- само високи дървета и малки полянки между тях. Тя реши да тръгне към мястото за срещата с другите така, че да засече още веднъж района си и да се увери, че не е пропуснала нищо в претърсването.
В гората беше спокойно, Сакура можеше да се закълне, че няма друг човек освен нея и приятелите и. Просто имаше такова усещане. Лек вятър разхлаждаше бузите и развяваше два розови кичура покрай лицето и. Гората издаваше кротки обичайни звуци и беше почти притихнала, преди нощното животинско оживление, което щеше да настъпи след около час.
Както седеше на клона и даже си поклащаше краката във въздуха, Сакура си помисли:
"За да се скрие в село толкова близо до Коноха, значи този човек е дотолкова сериозно ранен, че не може да се отдалечи на по-голямо безопасно за него растояние. За да остане известно време в хотела пък, говори, че е достатъчно дързък.
А когато нашия екип влетя в селото и заразпитва с дискретността на слон в стъкларски магазин, той естествено си е плюл на петите, както би направил всеки преследван...или както би п о м и с л и л всеки. Защото...как да си "плюе на петите" след като все още си е ранен. Но все пак, за да се спаси от нас той би трябвало да се укрие и това би станало най-добре на място, на което никой не предполага. А къде ние мислим, че вече го няма...в селото-о.
И ако там има някой, който да му помогне, става още по-лесно. Обзалагам се, че човека, който тръсим не е напуснал селото и в известен смисъл е бил пред очите ни. Трябва да се върнем там"
И Сакура скочи чевръсто на земята, за да се отправи бързо към мястото на срещата с другарите си.

Беше време и Изуна да покаже нещо от себе си - той тръгна в посоката, в която той трябваше да търси. Гледаше да се придвижва безшумно. Първо скачаше по клоните като се оглеждаше, а след това се спусна долу, защото като че ли дочу нещо. Стана още по-тих и се скри във високата трева. Озърташе се, но чуждо присъствие не забеляза. Това обаче не му даваше повод да се отпуска и за момент - беше готов да използва каварими по всяко време. Преглътна леко и продължи напред. Както се придвижваше обаче нещо изскочи срещу него и той едва не падна назад, извади бързо кунай и се приготви да се отбранява, но при повторно поглеждане забеляза, че това бе просто елен, който след малко избяга. Изуна въздъхна. "Вече от час се скитам наколо, а не попадам на нищо! Дали другите имат късмет?" Изуна се замисли и установи, че ако имаха уоки-токи или някакъв вид комуникатор, щеше да е много по-удобно за всички и реши да им го сподели при срещата им.
Момчето продължи напред в гората, но нямаше късмет от претърсването му. Започна да се притеснява, че може да е изпуснал някакъв детаил и се стопира на място. Нещо прихвана погледа му точно в този момент, нещо лъскаво... Изуна се приведе и забеляза, че това беше сребърна монета. "Как ли пък е попаднало това тук?" запита се момчето като вдигна монетата и я огледа. "Нещо мирише..." и наистина миришеше.. на мъртво, мърша. Изуна разтърси из храстите и шубраците и пред погледа му изникнаха два трупа на прости пътешественици. Не бяха нинджи, но пък торбите им бяха празни. "Не просто обрани, а и убити... Дали това не е дело на нашият човек.?" Младият Учиха се запита. Прибра сребърната монета и с тази информация в главата той завърши обиколката на периметъра си - не откри нищо друго подозрително и се върна на уреченото място.
Като си дойде видя, че и Обито беше дошъл. Изуна се омълча, Конан и Сакура още ги нямаше.
-Е? Намери ли нещо? - Обито попита приятелят си забелязвайки, че не беше особено разговорчив.
-Ъх.. ами... на известно разстояние от тук открих два трупа, на пътници... вещите им бяха отнети, както и парите. - обясни той. - Взех и това. - той извади сребърната монета, за да може Обито да я огледа. - При тебе нещо..? - Изуна зачака отговора на Обито.

Тръгнах към посоката която беше за мен и трябваше да обходя периметара...
И всъщност моята посока беше към селото но не в самото село а около него...
Скачах по дърветата но имаше хора и нетрябваше да ме виждат...Направих няколко знака..
-Хенге но джутсу..-И се превърнах в една ичсто черна котка...Имаше няколко мъже насъбрани малко в края на града и аз по дърветата се приближих и видях че държаха някакви торби но не знаех какво има вътре когато единия истърва едната торба и сребърни монети се изсипаха на земята..А другия го удари по врата и му каза да ги събере...
Изглеждаше сякаш си говореха нещо важно...Аз се приближих и вече чувах ясно..
"Трябва да подготвим бягството"-Каза по дребния..
"Това го знам..Да отидем при шефа.."-Отвърна по големия..
"А ти от къде взе толкова много пари"-Попита пак дребния..
"От някакви селяни..и стига си ме разбитвал келеш такъв.."-Ядоса се по-големия
И тръгнаха на някъде,явно към шефа си..Не успях да ги проследя защото щях да се забавя твърде дълго но успях да взема една от монетите на тръгване..
Тръгнах към мястото за среща..Сигнах..
-Кай-Казах и пак сатнох себе си и прибрах монетата и зачаках..след малко се появи Изу и ми каза че е намерил два трупа и че парите им ги е нямало...И ми подаде монетата..
Аз искарох тази която аз бях намерил и ги сравних..
Изу ме попита дали съм намерил нещо...
-И питаш знам къде е престъпника,само да изчакаме момичетата и ще обясня на всички ви...
сакура пристигна но при нея нямашен ищо,явно беше че и при Конан няма даи ма нищо интересно..

ПП:Сега ще изчакаме Конан да си напише поста и там ще ви обясня плана...

Сакура дойде на мястото на срещата. Там бяха само момчетата. Преди да им сподели предположенията си те и разказаха за своите открития и Сакура доста се опули като разбра, че доката тя с пълни гърди беше вдъхвала от горското спокойствие и ведрина, Изуна се е натъкнал на два разлагащи се трупа.
Още повече се изненада на твърденията на Обито, че щом дойде Конан той веднага ще им обясни всичко. Но понеже смяташе, че трябва да работи върху самообладанието си като всеки истински, хладнокръвен, владеещсе нинджа, Сакура замълча и зачака Конан заедно с другите.

След като се разделиха на групи във всеки район, Конан се разпръсна на хартиени пеперуди и огледа целия район.
Там нямаше нищо. Когато се върна Момичето Обито, Сакура и Изуна вече бяха пристигнали на мястото на което се бяха
уговорили. Е, какво открихте?-попита Конан
-Ами, аз срещнах едни хора, които може би бяха откраднали пари. Успях да взема една монета-каза Обито
-Ъм .. аз намерих два трупа и една монето-Каза Изуна (монетата бе същата, като тази която Обито, бе успял да докопа.
Сакура обясни, че в нейния район не е намерила нищо.
-Добре, Обито накъде тръгнаха?-попита Конан
-Трябва да ги настигнем и да ги спрем
-И, явно вече не е само една ранена нинджа, а са повече.
-Ами.. тъгнаха на северо-изток-промълви Обито... Конан кимна и им каза, че тръгват веднага.
-Ще ги настигнем бързо, защото имаме информация, че един от тях е ранен-каза тя
Младите нинджи кимнаха с глава и се впуснаха в дърветата по посока. Всички се услушваха, за да не се натъкнат
случайно на някого. -Надявам се не сте се изморили - Попита Конан. -Защото ако е така ще спрем да починем, защото
няма да можем да се бием сто на сто. Момичето се обърна напред и зачака отговора на отбора.

-Спокойно добре сме,-казах без да чакам да кажат нещо..-Няма от какво да сме изморени...
Скоро сригнахме селцето...Стояхме на едно дърво и огледахме...
-Хората са се изпокрили,мисля че е точно сега времето да огледаме без да ни забележат...Аз отивам пръв...След малко идвом..-Направих няколко знака и казах Хенге но джутсу..И се поревърнах в черната котка, като тръгнах по покривите....Оглеждах се за извесно време и стигнах до другия края на гарда където нямаше къщи а засо една стара сграда...Нем ожех да вляза но се приближих до колкото можах и видях единия от двамата на дупката останала от някогашен прозорец...Беше се подпрял с гръб и говореше с някой...
Върнах се при другите..
-Добре знаем местопоолжението на целта,да действаме...-Ние тръгнахме и нямаше какво да чакаме...
-Планът е да заловим избягалия жив защото държи важна информация и можем да я изпозлваме за напред,другите около него трябва да бъдат отстранени..-Казах съсредоточен върху мисията...-

Стигнахме да сградата големия още седеше до прозореца..
-Добре ще го остраня бързо..-Казах и скочих като хвърлих 3 куная които се забиха в главата на големия и той падана на земята...Веднага след това излязоха още двама навън,а от вътре се чу трополия...
-Конан и Изу разчитам да се погрижите за тези двамата,Сакура идваш с мен да хванем целта преди да се е измъкнала...


ПП:Сега Конан и Изу трябва да си направите там как ги побеждавате,вие решете какво могат и как ви атакуват..И чак след това ще пиша Какво е станало с Сакура и мен...

Сакура последва Обито.
-За каква информация става дума?- попита шепнешком тя.- Какво още знаеш и не си ни казал? Нали щеше да ни обясниш?
Обито предпазливо се промъкваше и само и направи знак да остави въпросите за после. Сакура обаче точно сега нямаше търпение.
-Като се превърнеш в котка не изпитваш ли вътрешна нужда да тръгнеш да ловиш мишки?- заяде се тя с нов въпрос.
Обито красноречиво я изгледа.
-Добре де,- съгласи се Сакура- извинявай, малко съм изнервена. Няма да мърморя повече, казвай какъв ти е планът?

-Добре:каза Конан -После ще ви настигнем провикна се леко тя. Конан веднага обви в хартий падналия на земята, така че
вече да не може да направи каквото и да било. Тя използва една от техниките си.
Разпръснаха се хартийки навсякъде. Те се
сгънаха и станаха на остри оръжия. Изуна включи своя шаринган, след това искара един кунай и тръгна към единият от двамата,
които се бяха испречили на пътя ни. Нинджата с която Конан се биеше избегна няколко оръжия. Тя се бе отдалечила на около десетина
метра от Изуна. Нинджата с която момичето се би се обърна за да погледне другаря си. Изведнъж гръмна една експлозивна бележка
и от ударната вълна нинджата падна на земята влачейки се няколко метра назад. По ръката с която се предпазваше имаше драскотини
и рани. Конан се подсмихна и насочи оръжията си към него. След няколко секунди тя бяха забити в тялото му. Беше станал лек дим, но
когато се вдигна, Конан видя че врагът е използвал Каварими но джутсу-Замяна. -Е, явно няма да е толкова лесно- каза си тя.
няколко хварчащи хартийки тръгнаха към него. Той използва katon goukakyou no jucu: .
Конан се подсмихна. Тези листче, които огъня изгори бяха гърмящи бележки. Тя се отдръпна леко на страна и те гръмнаха. Този път
истинският враг бе ранен. -Няма да ме победиш с катон-каза момичето. След това го обви в хартиени листове и се обърна към изу, който
засега използваше тайджуцу върху противника.

Двамата със Сакура отидохме до един от страничните някогашни прозорци и огледах,имаше много стаи...Чуваха се стъпки...
-Сакура да влезем нека не се разделяме за сега...
Двамата влязохме а ти изглеждаше нервна,преди малко убих човек и дори не ми мигна окото и щях да го направя пак ако можеш да се приближа крачка по близо до човека които почти не уби Изу и мен...
Приближихме се и се чу крясък..
-БЪРЗО ДА СЕ МАХАМЕ ГЛУПАКО ПОМОГНИ МИ..-Чу се мъжки глас,изглежда бяха само двама...
-Сакура влизаме,не забравяй че целта е да хванем нинджата жив..-Казах и направих знак да влезем..
Озовахме насред огромна зала с колони и големи пилюлеи а един ранен човек се опитваше да сеп окатери на гърба на един по голям..
Те ни забелязаха а Сакура започна да се смее...
-Сакура съсредоточи се..-Казах все така сериозно..
-Хей ти предай се и няма да пострадаш..-казах и насочих един кунай към него...
-Ихиихи..-Измя се тънко и нагло..-Не мисля така...ТРЪГВАЙ ИДИОТ ТАКЪВ..-Изкрещя на мъжът които явно му беше бодигард...
-Сакура да отсраним големия...-Казах тихо..и направих няколко знака..
-Fire Release: Running Fire-Голям кръг от огън заобикили залата и ни затвори в нея,пламъците се издигнаха и нямаше измъкване...
-Сега няма къде да ходите..-Казах хладно и пак направих знаци..
-Каге бушин но джутсу..-Казах и се появиха 20-тина клонинга...
Трябваше да разделим големия от ранения..Затова запратих ои десет клонинга п овсеки един от двамата...
Големия се засмя докато клонингите приближаваха към двамата...

Той направи няколко знака и изведнъж от земята се появиха много каменни шипове които нанизаха клонингите..

-По дяволите тук ще ми трябва нещо повече от клонинги...-Казах и Шаринганът ми се появи...
Направих няколко знака като не испусках мъжът от очи...
-Fire Release: Flame Flower-Скочих и 3 Големи огнени топки литнаха към противника..Той ококори очи и започна да прави знаци...
-Earth Release: Earth Mausoleum Dumpling-Кааза той и вдигна огромно парче от пода и го запрати срещу топките като улучи 2 от тях скалата се разтопи и падана на земята а третата топка се засили срещу него но той отскочи малко късно и сблъсака го блъзна и разсея..
-Сега е момента..-Промъмрих..И напраих няколко знака...Но изведнъж нещо изпуфка и видях че е било само клонинг и с Шарингана долувих чакрата му отзад погледнах и той беше зад Сакура засилил се с Каменен юмрук..Всичко се случваше ужасно бързо но аз го виждах бавно и можех да преценя ситуацията..Тогава се почувствах странно и изведнъж Третата чартичка се появи в окото ми..Сега можех да видя самото движение...Стиснах зъби и със страшна скорост се понесох срещу протичника който всеки момент щеше да удари Сакура...Направих знаците..
-Каварими но джутсу и Сакура се появи на мое място а аз на нейното....
Сега беше най-подходящия момент не трябваше да чакам да направи нова техника,направих знаците..
-Fire Release: Dragon Fire Technique-Огромната паст на дракона погълна нинджата,която беше близо до мен, които избухна в пламъзи и падна на земята...Аз го гледах как изгаря и в очите ми гореше пламъка..
Сакура гледаше изненадано с трептящи очи,защото всичко беше странало толкова бързо...
-Сакура стегни се все още не сме си довършили мисията...
Казах като видях че цялата ми лява ръка е обгорена от техниката ми...Паднах на колене като усещах горещината в ръката си...

Огнения кръг около нас все още стоеше и Ранения все още седеше там като се чудеше как да се измукне..
-Сакура не трябва да се измъква..-Казах през зъби,а тя дойде до мен...

ПП:Ще има битка и с тоя ранения ама няма да е като тази,а Сакура мисля че знаеш какво да правиш с ръката ми...

Макар скоростта, с която да се бяха развили събитията да стъписа Сакура, тя бързо се окопити и се зае с това, което се очакваше от нея. Първо направи 10 клонинга и ги пусна срещу ранения мисингнин. Той се приготви да ги посрещне, защото нямаше друг избор. Сакура нямаше време да види как ще протече атаката, защото освен, че Обито имаше нужда от нея, огнения кръг наоколо беше се разпрострял и върху самото помещение и скоро всичко щеше да е в пламъци. Сакура взе на Обито ръката и нейната Mystical Palm Technique започна своето действие. В горещата и пламтяща среда, в която се намираха, Обито почуства как хладна вълна се разлива по наранената му ръка и болката намалява, докато напълно изчезна. Сакура отдръпна дланите си, които бяха около ръката на Обито и погледна резултата от работата си.
-Добре си, -каза тя- засега толкова, а по-късно ще ти дам и специален мехлем и няма да остане дори следа.
И двамата отправиха погледи към биещите се. Клонингите бяха останали само 3. Раненият доста добре се защитаваше и сякаш междудругото измъкна два шурикена от рамото си ругаейки през зъби и едновременно с това посрещайки с лол-кик единия от клонингите. Сакура си помисли, че ако не беше ранен, иначе невзрачният мисингнин щеше да им създаде сериозни проблеми.
Проблем обаче имаха и сега, защото вече сградата гореше. Обито за секунда се обърна да извика нещо на Сакура, преди да се впусне към противника си и в това време голяма горяща греда от тавана поддаде и полетя надолу разпръсквайки огън и жупел наоколо. Сакура дори не извика, а с светкавичен рефлекс се спусна и изблъска Обито от мястото, на което стоеше и на което миг след това падна гредата. Обито отхвръкна два метра, а Сакура без почти да докосва земята се беше превъртяла настрани, но все пак не достатъчно далеч и парче греда падна върху бедрото и. В този момент двата клонинга гръмнаха и се разнесоха на бели облачета. Сакура бързо се измъкна и се изправи, само за да установи, че не може да стои на крака си.
И ето те бяха там - Мисингнина, Обито Учиха и Сакура Харуно- противници срещу общия враг- Огънят!

Всичко около нас гореше,сакура беше ранена а мисингнинът се готвеше за бягство...
Без да размишлявам и да губя време направих няколко знака..
-Каге Бушин но джутсу..-Казах и пратих 5 клонинга при сакура...А други пет щяха да ми помогнат за мисингнинът..
Добре той беше ранен но само в крака и все още можеше да атакува..Трябваше да го разсея...
Скградата започна да се разпада и да се пълни с отровен Пушек...Клонингите поеха Сакура и трябваше да им отворя път за да я изкарат от този ад..Може би трябваше да се опитам да победя огъня с Огън..
Събрах чакара и въздух и направих знаци..
-Fire Release: Flame Flower-Запратиха се 3 големи огнени топки които се забих право в земята при изхода и изпепелиха дървото като остана само пясъка и се появи проход..Тя изведоха Сакура...И бързо след това поради липсата на подпора част от тавана се стовари вършу изхода...Сакура беше в безсъзнание и се надявах да се съвземе..Клонингите ми щяха да са с тях докато имах достатъчно чакра да ги поддържам...
Мисингнинът ме погледна и се засмя..
-Ихихи..Мислиш си че ти..едно дете може да ме победи...Отивай в академията момче.._каза ипак се изсмя..
Не исках да говоря с него,приказките нищо нямаше да направят...
Аз и 5-те клонинга стояхме на около 10-15 метра от него...Трябваше ми жив....
Клонингите тръгнаха..Направих знаците..
-Fire Release: Running Fire..-И се образува един малък гръг около него за да не избяга..Сега беше лесна мишена..
Клонингите ми го нападнаха а той изпуфка а на негово място беше парче камък..
Бях видял Замяната с Шаринган и знаех къде е в момента и беше зад мен..
Аз се обърнах и светкавично хвърлих един Кунай с ледена бомбичка и тя гръмна точно до него...И обхвана ранения му крак..
Той изпсува нещо и направи няколко знака...
Изведнъш срещу мен се понесе огромна вълна въздух...Въздух този искаше да
ни опече и двамата живи..Огъня се разгоря още по силно и полвината таван се стовари върху клонингите...
Не знахе как да го запазя жив..Скръцнах със зъби и пързо направих няколко знака...
-Нямах шурикени само експлодиращи бележки..Трябваше да го разсеям преди да направя каквото ида било..
-Каге Бушин,казах и направих 10 клонинга,,5 от тях нападнаха..А другите пет ги изтрелях на тавана...
Те застанаха на часта коят ое точно над него и ги залепиха в кръг но не голям...
Клонингите които се биха с него вече ги нямаше и тези от горе скочиха долу за да го поставят точно под кръга..
-Кай..-казах и бележките грумнаха и парчето плискост го нокаутира на земята...
Клонингите го взеха и излязаха през дупката в тавана..
Мисията беше успешна...Аз тръгнах след тях..Но изведнуш усетих нещо зад мен и тогава едно от прчетата беше паднало от горе ми,за щастие не гореше,но бях изгубил твърде много чакра и сили зада се измъкна...
Клонингите ми оставиха Мисингнина зад Конан и Изуна пр иСакура която се възтановяваше..
Аз почувствах слабост и погледа ми се замъгли...тогава припаднах и клонингите ми изчезнаха...
Пламъците обземаха сградата и скоро всичко щеше да е станало на пепел...


ПП:Съдбата ми е в вашите ръце...^^

Когато клонингите на Обито доведоха Сакура, Конан срещна погледа на Изуна. Той видя уплашената и
физиономия и каза: -Тръгвай, аз ще се справя с този. Конан направи свой хартиен клонинг и го остави да се
грижи за Сакура. Конан се разпръсна на хартиени листове, които се сгънаха на пеперуди и бяха понесени от
вятъра прсаво към мястото, на което бе Обито. Конан видя Обито, който бе на земята, а около него всичко беше
в пламъци. Мисинг-нинът се бе измъкнал от капана на обито, като бе използвал Каварими но джуцу-Замяна.
Конан погледна раненият, който се бе облегнал на едното си коляно, но все още не се бе отказал от битката
и нямаше да се даде. Момичето взе Обито и хвърли един леден кунай. Малко преди да падне на земяна и спре
огъня конан се бе отдалечила на безопастно място заедно с Обито. От сблъсъка на елементите лед и огън, се бе
образувала пара, от която след като се махна се появи мисинг-нина с който обито се биеше. Той прегриза палеца
си и започна да прави знаци. Конан веднага разпозна, че това е призоваваща техника и започна да прави и тя знаци
за техника, за да се освободи количеството чакра на един път. . Един хартиен клонинг взе
Обито и щеше да го занесе при Сакура, също и да се погрижи за тях двамата. След като свършиха със знаците
мисинг-нина използва: Summoning techunike: Lion-Turtle -
Конан приклюи със знаците. Няколко секунди след като беше излязло призованото животно на което се бе качил
врагът, под краката му се показа една огромна хартиена бездна. Момичето бе преценило, че чакрата ще и стигне и
реши да използва най-силната си техника- Kami no Shisha no Jutsu
животното падна. В бездната започна последователно избухване на експлозивни бележки, което предизвика прибирането му.
Конан спря техниката, а мисинг-нина падна на земята. Ръцете му бяха целите в драскотини и рани. Тя го обви в хартия, като
остави само лицето му непокрито, за да може да диша. Момичето го взе и тръгна към ранените си приятели.

пп. Изуна ще те изчакаме да пишеш за битката си, докато аз съм се била с мисинг-нина и тогава чак ще обявим мисията за приключена ^^

С влизането им в сградата, Изуна моментално активира шарингана си - целта му беше ясна, трябваше заедно с Конан да се погрижат за първите двама бодигардове. Изуна видя забавените им движения и веднага се отправи срещу единия, посрещайки го с ритник. Мъжът не успя да реагира достатъчно бързо и беше повален. Обаче и бързо се изправи, бързината на момчето го впечатли, макар че беше просто хлапе. Мъжът носеше маска. Той направи знаци, а Изуна ги разпозна и веднага копира с шарингана си. В същият момент мъжът избълва огнена топка, но и Изуна с него - двете огнени топки се срещнаха и не след дълго тази на Изуна надделя и мъжът беше оттласнат назад и се заби в стената с леко изгаряне по ръката.
Тогава Изуна се обърна и срещна погледа на Конан, по това позна, че нещо щеше да стане. След миг се чуха трясъци и сградата се разклати - каквото и да правеха Обито и Сакура, май бяха в беда. На Изуна му се искаше да им помогне и не видя как противника му хвърли кунаи към него. Докато се обърне, едва избегна някои, но получи одрасквания по бузата и ръцете, с които се попредпази в последния момент. Търкулна се настрани и забеляза погледа на Конан отново - уверявайки го, че ще се погрижи за нещата. Изуна изцъка и използва шуншин, за да се добере до противника си и продължиха битката в близък бой. Той бързо прихвана движенията му и започна да се движи на неговото ниво - мъжът се обърка от това и в объркването си, Изуна го срита през главата, така че той да падне на земята в безсъзнание. После бързо се обърна и огледа да види положението - видя как Конан изнасяше заловеният и раненият Обито. Когато забеляза и Сакура, веднагически отиде до нея.
-Да се махаме от тук! Това място ще се срути! - рече й той запъхтяно и пое ръката й.
Дори и в такъв напрегнат момент той усети нещо да прибягва по гърба му, някаква тръпка от самото докосване, не искаше да я пусне. Той преглътна и я подхвана, помагайки й да се изправи, после я пое на конче, защото забеляза, че краката й бяха пострадали и не-напълно възстановени и точно преди една горяща греда да падне върху тях, Изуна изчезна с шуншин и се появи навън където бяха Конан, Обито и мисинг-нина. Точно зад тях цялата сграда се срути. Изуна извърна поглед като изключи шарингана си.
-Е, май се справихме... - той остави Сакура до Обито - Как е той? - погледна приятелят си притеснено, после и Конан, и Сакура.

-Той е добре и ща се оправи-каза Конан. -Да се връщаме към Коноха ще трябва
да отидем до болницата-добави тя. След тези думи, Изуна кимна. Той продължи да носи
Сакура, а Конан носеше Обито и мисинг-нина.

Честито на всички.Получавате по 100 руо.

Аз и Конан влязохме..Изуна беше отнесъл Сакура до болницата..
конан строполи мисингнинът на земята ис и отдъхна...
-Хогаге,мисията е успешна...Мисля че и аз трябва да се отбия до болницата...-Казах и попотах дали съм свободем...Той ми махна с ръка и аз тръгнах,а мъж влезе и замъкна припадналия мъж..явно щяха да го разпитват...
Аз излязох и тръгнах към болницата куцайки...