Горещото езеро.

Сакура отиде до езерото и се потопи. Ехххх, голям кефффф. Трябваше да поразпусне, защото щеше да ходи на мисия. То една мисия, ама... трябваха и малко кинти, за да си купи някои неща и да си направи живота по-удобен. Топлата вода я отпусна и успокои. Голяма работа беше това Горещо езеро! Сакура излезе и си тръгна. Отиваше на мисия...

След тренировката с Хокагето Сакура пак отиде на горещото езеро. Хем беше много уморена, хем мускулите на цялото тяло я боляха. В горещата вода бързо се разпуснаха и я обзе приятна слабост. Половин час по-късно Сакура излезе от водата и се прибра у дома си.

Преди да си тръгне Саске дойде зьа да се убодри малко .. Саске влезе във езерото и започна малко да поплува , след това спря и се замисли за тренировките на пейн .. След около половин час Саске излезе от водата подсоши се и тръгна към портите

Саске за начало дойде първо тук във горещото езеро .. той се съблече и влезе във водата .. като си почина доста добре.. след около половин час той излезе от водата .. Облече си и реши да тръгне да си търси Апартамент , защото мислеше да остане за няколко дена във Коноха. Но първо трябваше да иска разрешение от хокагето и се запъти към Двореза на Хокагето

Саске и Сакура дойдоха до горещото езеро, след като преминаха през селото и докато Сакура обясняваше това онова на Саске, а той я слушаше и отговаряше по обичайния си маниер.
Горещото езеро отделяше примамливо пари, но те решиха да не се потапят, а да дойдат друг път или поне Саске ако реши.
- Мисля да те водя в едно известно в Коноха място- каза Сакура- в което всички доста обичаме да ходим и в което се прави най-вкусния рамен на света.- Какво ще кажеш?

Саске отговори на Сакура:
-Мм, права си , нека идем .. като се замисля съм доста гладен

Саске попита Сакура дали иска да съберат някой от жителите на селото и да се позабавляваме .. да си направим например някой пикник и да извикаме Хокагето . След като Саске получи положителен отговор те се запътиха към Двореца на Хокагето .
п.п Сакура пиши първа ти там

Орочимару скочи в горещото езеро,и започна да плува.

Итачи дойде тук с намерението да тренира суитон, а след това да релаксира във топлата вода. След като си тръгна беше много доволен- хем научи ново джутсу(Suiton: Suigadan), хем релаксира и поплува.

След като по път за вкъщи Сакура раздели рамена си с едно къдраво куче, реши да не се прибира, а да посети горещото езеро. А и след подновените занимания в Академията щеше да и дойде добре. Тя с доволна въздишка се отпусна в горещите му води.
Първо лежа няколко минути неподвижно във водата, а след това с енергични движения започна да плува.
Горещата вода отпусна мускулите и и тя пак се отпусна неподвижно. Започна да прилага медитационната си техника и скоро изгуби предатва за пространство и време.
След тази "мокра" медитация Сакура се прибра вкъщи.

Райкагето беше чул за това чудно езеро. Той идваше за пръв път в гората и незнаеше къде се намира точно, но го откри бързо. Той си махна всякаквите тежести и протектори, след това се потопи и се отпусна около 15мин, после поплуува малко, топлата вода отпусна изморените му мускули. Чакрата му също се стабилизира. Синините по краката се успокоиха. Той се чувстваше страхотно. След 30мин излезе и се изсуши с една кърпа която носеше, после се облече. Беше късно, а утре щеше да става рано заради изпита си. Трябваше да е отпочинал и да се е наспал. Затова се отправи бързо към къщи.

След 15мин път Райкагето стигна до езерото. Той успя да се разтовари от тренировките докат идваше насам. А знаеше какво щеше да прави днес. Щеше да осъвършенства чакраконтрола. За целта Райкагето първо се концентрира, той разпръскваше и събираше чакрата в тялото си. След тази тренировка, той направи 3те джутсота които беше научил, всяко по 5пъти. Както и предполагаше, след тежкия физически труд, чакраконтрола се усъществяваше по лесно. Беше време да научи да концентрира чакрата в краката си. След 1-2 минути А беше готов да се пробва да се качи на най-високото дърво до езерото. Той опита 1вия път но направи една 3 крачки, опита още 5-6 пъти и започна да прави дори по 7крачки. За да отбелязна докъде е стигнал той използваше удар като Raigyaku Suihei , но без да влага чакра. След около 2 часа и около 30 опита той почти беше изкачил дървото, ударът му също ставаше по силен. Всяка драскотина колкото по високо беше, толкова по дълбока ставаше. Дясната му ръка беше посиняла. Страхотна закалка-помисли си той. Реши да смени ръцете. След още 1 час той беше изкачил дървото, а последната драскотина беше толкова дълбока, че беше скършила 1 от по-високите клони на дървото. А беше просто разбит. Затова скочи от върха право във езерото. Парите и водата му оказаха добро влияние. Мускулите и чакраточките се итпуснаха. Точно тогава той си помисли да опита да ходи по водата. Първоначално падаше, след 5-6 опит той правеше по 2 крачки, но краката му бяха до глезена във вода.
Вече се стъмваше а Райкагето продължаваше да се упржнява. Вече стоеше над водара, но когато искаше да направи крачка, той губеше контрол и падаше. Реши че е прекалено уморен. Утре щеше да продължи тренировките, надяваше се да успее. А се изсуши набързо и си тръгна към къщи.

Като вчера, днес чакра тренировката на Райкагето щеше да се проведе на езерото. Както обикновенно, той разпръскваше и събираше чакрата, по този начин, както знаем, той осъвършенства чакра контрола. След като направи 3те джутсота перфектно А се зае със усвояването на катеренето по дърветата с помоща на чакра контрола в краката .Като вчера, той искаше да се пробва да се качи на дървото. След 5мин концентрация в краката, той беше готов. Започна много добре. Направи около 10 крачки, почти се беше качил, когато се изплъзна от стъблото и полетя на долу. По пътя се извърна и падна на крака, като разцепи земята под себе си. За да осъвършенства техниката, той се опита още няколко пъти, но не се качваше до края,а правеше възможно повече кракчки и по бавно се качваше. След 5 опита, той свободно се разхождаше по дървото. Почина си 15 мин и пак се концентрира. Този път щеше да се опита да ходи по вода. Това беше същото като по дървото, но тук материала не е толкова твърд. За начало , той се задържаше само над водата. После се опита на направи няколко крачки. Направи 2-3 и се изкъпа във водата. Така и така беше във водата, реши да си почине и да поплува малко, по този начин отпусна мускулите и стабилизира чакракта. След това А излезна и започна пак да концентрира чакрата, стъпи на водата, гледаше да пази повече равновесие, направи 5 крачки и пак падна. Това много го ядоса, тогава му хрумна чудесна идея. Качи се на дървото, там намери достатъчно тънък клон, но който можеше да го издържи все пак. Започна да ходи от едната страна до другата, като пазеше равновеси, после го мина на 1 крак, накрая си завърза очите и пак го мина. Предцени че потренира достатъчно равновесието. Слезе, стъпи на водата, направи 5крачки, но този път непадна, дори мина на другия бряг, а това бяха около 20крачки. Чувстваше се удовлетворен. Тъкмо си тръгваше и се сети за скрола. Райкагето извади 2та големия куная и отвори свитъка. Вътре написа разни букви, а постредата остави едно кръгче. После захапа пръста си и пусна кръв. С кръвта нарисува някакъв знак. След като извърши процедурата, той сложи 2та куная върху свитъка, после се изправи и взе да събира чакра. Нивото на чакрата му се дигна драстично, както и количеството й. После я разпредели, направи знаци и сложи ръката си върху кунаите и скрола. Дигна се голям пушек. Когато се разчисти дима, под ръката на Райкагео беше останал само скрола, около кръгчето се бяха появили в кръг още букви. След това А пак концентрира чакра, направи знаци и сложи ръката върху скрола. Пак пушек, но нищо не излезе. Опита още няколко пъти, след около 1 час, се случи очаквания резултат. След като пушека се дигна, върху скрола стояха 2та куная. Райкагето се научи на най-ниското ниво призоваваща техника. Това все пак беше напредък. Тези умения щяха да му трябват за по нататъчните джутсота. След тази дълга тренировка А се отправи към Коноха.

Райкагето се върна при извора, той не беше идвал тук от много отдавна. Първо преговори 3те си техники, после направи един LIGHTNING CLONING. След това той повървя по езерото. Когато беше посредата, той започна да разпределя и събира чакрата в продължение на 30мин, по този начин той тренираше чакра контрола си, докато беше върху водата, Райкагето правеше владеенето на чакрата по трудно. След като свикна да го прави, той стъпи на земята, извлече огромно количество чакра, чието количество увеличи и повиши нивото й, докато я преобразуваше в елетрическа. След това се състреодоточи и като преди малко я разпредели във всички точки. След това се помъчи да я изкара наведнъж и да я поддържа около тялото си. Техниката се получи, електрическа чакра покри цялото му тяло. Това не бяха слаби потоци, а истинска броня от електричество. Но разбира се имаше проблем. А неможеше да я контролира толкова лесно и бързо, бързо , за няколко секунди (5-6), електричеството нямаля и бронята се превърна в слаби потоци електрическа чакра. Проблема на А беше, че той трудно я задържаще по тялото си, чакрата се разпръскваше и губеше във въздуха. Той трябваше да я задържи около тялото и да я циркулира, така нямаше да губи толкова чакра, а и бронята щеше да е непробиваема. Около А трябваше да се получи балон, пълен с електрическа чакра, която да се движи . Затова той се опита още много пъти. Беше му останала доста чакра, но той я изхаби бързо. Прекалено много чакра напускаше тялото му. Затова А реши да пробва да обгърне само ръцете си. Това той постигна лесно, след това реши да се опита да направи така , че да изтече възможно по-малко чакра навън. Той започна да конторила потока на чакрата извън тялото си, ръцете му се покриха с ток, чакрата се движеше от ляво на дясно като в кръг. Райкагето концентрира чакрата си и удари с обикновен удар по едно дърво, щетите бяха огромни. Дървото буквално се пръсна, по голяма част от стъблото му стана на трески, другата част се изстреля с огромна сила и се прекърши няколко метра от корените си, на негово място остана само пън. Райкагето се зарадва че напредва , после засили ръката си надолу като чук и разцепи с лекота пъна, но той не само че го разчупи , той разби и земята и наби корените дълбоко в земята. Почвата се разцепи и парчета от нея изхвръкнаха настрани, като образуваха дупка около А. Той разбра как да овладее чакрата около тялото,след което направи Lightning Armor техниката и се покри със електрическа броня, този път овладя чакрата и направи балон около себе си със чакра, която владееше извън тялото. А я контролираше, той я накара да цирлулира около него, като изкачваше чакрата към главата, след това, пак тръгваше надолу. Той всъщност направи 2 кръга около него един за поток в тялото надолу и един на поток нагоре. Така той се обгради от чакра, тя циркулираше и беше постоянно в движение около тялото, така се губеше възможно най-малко. Този път А успя да направи техниката на 85% оставаше му само да усили малко потока и да овладее напълно чакра контрола на повърхността на тялото, така нямаше да влага толкова много чакра. Тази техника не само го защитаваше, електрическата чакра стумулираше нервната му система, това го изтласкваше до своя лимит. По този начин А ставаше по-бърз и по-силен. Аткаите му също комбинирани с електричество нанасяха доста повече щети, ако Райкагето комбинираше тази техника с Body Flicker, бързината му щеше да бъде равна на тази на Минато. А беше много изморен, той си стегна багажа и се прибра.

А пристигна с известни закъснения, той не се движеше бързо а ходеше. Райкагето имаше силни болки в мускулите. Репи първо да направи чакра тренировките а после да се прибере и да почине. Най-напред се хвърли в езерото и поплува, така отпочина и муслулите се отпуснаха. След това излезе, изсуши се и в продължение на 30мин, той събираше и разпръскаше чакрата, даже я изкарваше навън и я контролираше на повърхността на тялото. Райкагето направи вече научената техника Lightning Armor. След вчерашните тренировки, той я беше свикнал. След няколко опита и малко изхабена чакра, той я беше усвоил напълно. Минимално количество чакра, пълен чакра контрол, А извади пълния потенциал на 100% от техниката. Тъй като беше на вълна електричество, Райкагето реши да направи Lightning Fist. За целта, докато е в бронята от електричество, той трябваше да промени потока на чакра само в ръцете и да го проката през поток, който минаваше през кокалчетата на ръката му, после да се връща след лакътя и пак напред към кокалчетата от към другата страна. Това А направи без проблем, той владееше чакрата си без проблем, а и вчера, той упражни това няколко пъти. Резултата беше "Поразяващата ръка", той разцепи земята под себе си, след като заби юмрука там. Дупката беше огромна. А беше доволен, сега можеше да нанася огромни вреди на противника си. Той реши да не изпробва още бронята за скорост. Противниците му нетрябваше да знаят точната му бързина. Той сам опита това по-късно ... резултата ще видите на изпита за чунин, който още не беше ясно кога ще се проведе. А се чувстваше много изтощен, той се отправи към къщи с бавни крачки.

След известно време Сакура, Ино, Конан и Неджи дойдоха при езерото. Сакура направи първо няколко упражнения за раздвижване и след това с не много елегантен скок щопна във водата. Последваха звуци на задоволство. Времето още не беше достатъчно топло и във водата човек се чувстваше блажено като под топъл пухем юрган. Другите също се намърдаха вътре. След малко кой плувал, кой киснал се събраха в единия край на езерото натопени до шия и взеха да си говорят. Отдалече приличаха на четири разноцветни шамандури, които се поклащат и въртят насам натам.

-Започна да се смрачава.-озърна се Сакура- а тук е така топло и приятно.
-Много приятно.-потвърди до нея Конан-Направо не ми се излиза оттук.

И наистина, въздухът беше хладен и чист, миришеше на гора и звуците от нея равномерно и успокоително стигаха до тях. Над езерото се стелеше пара, а когато някой се размърдаше повече над водата се виждаше как парата се излъчва и от тялото му.

-Хъмм, освен всичко е и достатъчно загадъчно.- подхвърли Неджи.
-Тъкмо като за Сакура.-каза Ино- Хайде, изплюй камъчето. Какво искаше да ни кажеш?

Сакура помълча още малко.
-Е, добре- рече тя- решила съм да ви кажа. Повече не мога да го държа в себе си.
И тя им разказа за следните събития от недалечното си минало-

Сакура написа:Сакура вървеше уверено към селото, когато отнякъде изникна едно малко дете, което започна да я опъва за ръката, сякаш искаше да я заведе някъде. Сакура отпърво помисли, че то се закача, обаче после забеляза, че то изглежда малко странно. Първо, тя не го познаваше, а иначе познаваше всички деца в селото. И второ, макар да беше твърде малко, някъде около 3-4 годишно, то я гледаше с очи, които приличаха на очите на възрастен човек. То започна да тича пред нея, като я приканваше с викове и жестове да го следва. Поведе я към Гората и Сакура го последва. искаше да разбере какво стои зад всичко това.
Когато навлезнаха в гората и наближиха мястото на скорошните събития изведнъж малкото дете изчезна.

Сакура се огледа. Настанала беше голяма тишина. Не се чуваше нито един горски звук.
Изведнъж на момичето му се прииска да е наблизо учителя от миналото и Какаши Хатаке. Това би я накарало да се почувства в безопасност. Но, този човек, принадлежеше на миналото и и сега не беше тук. Сакура трябваше да се оправя сама.

Още миг тишина и този, който беше в основата на последните събития в Коноха се появи пред Сакура сред пушек и електрически отблясъци.
Сакура го гледаше право в очите!...Или поне където би трябвало да са те.

Сакура написа:-Нали не си мислиш, че си жива, по друга воля освен по моята?- иронично запита той смаяната Сакура.-Аз съм или бях, всъщност ха-ха, още съм Мадара...Мадара Учиха!
-Ммадара Учиха!...Кк..ка се озова тук?- заекна момичето
-О, не ми казвай, че се чудиш, задето хартиените животни на Минато и Конан не са ме спрели.
В това време в главата на Сакура ставаше пълна бъркотия от предположения и всякакви мисли. Но за момента тя можеше само да стои и да чака развитието на нещата, което сега не зависише от нея.
-Ти естествено, ще направиш това, което ще ти кажа. Ще бъдеш моя човек в обкръжението на Минато. Минато крие тайна, която ми е нужна. И тайна, която ти ще ми помогнеш да разбера...и тайна, която ще ми помогне да УНИЩОЖА Коноха!
Окото на Мадара заискри в червено и Сакура изгуби контрол над съзнанието си!
Срещу тцюкюмито на Учиха, момичето беше безсилно.

-Та, такива ми ти работи- завърши Сакура сякаш говореше за това как си е докарала ангина с преяждане със сладолед миналото лято.
Всички мълчаха.
-Оттогава има моменти, в които никак не усещам влиянието му или присъствието. Сякаш изобщо не се е случвало. Но...аз знам, че се случи и...Какво ще кажете? Говорете, де!

-Случват се такива неща-казва Неджи, макар че сякаш не иска да каже точно това...
-Вие чували ли сте, че тук, в езерото се удавило едно дете преди много години-подхваща своята тема Неджи- и сега призракът му броди под водата и плаши малките момиченца?
Момичетата го поглеждат скептично, но той друго не е и очаквал от нинджи като тях, всичките са с по-висок ранг от неговия.
-И какво?-пита Сакура, изнервена от това, че Неджи захваща някаква история и после изведнъж млъква.Точно така, нека се дразнят, мисли си той,нека допуснат напрежението да ги завладее, така по-лесно ще се уплашат, когато дойде време за....
-...за финалът-казва Неджи.
-Какъв финал?-пита Ино с досада.-Ти още не си започнал да разказваш.
-Добре де-изсумтява Неджи и започва.Не че историята е наистина зловеща, но разказана от него започва да звучи наистина плашещо, защото той е наистина зловещ тип. Момичетата вече се досещат, че ще опита да ги изплаши и стоят нащрек, очаквайки нещо да се случи.
-Не съм чувала тук някой да се е давил-казва Конан.
-Е, не точно тук-обяснява Неджи,-а от другата страна, където е отделението за мъже.
-Ясно защо ти не си там, а си тук с нас, в женското отделение-присмива му се Ино.
Трите момичета започват да се кикотят и Неджи се навъсва, но не от яд, а за да се направи на още по-страшен.
-Да, но призракът преследва само малки момиченца-повтаря Неджи.
-Хахаха-хили се Сакура.-И защо само малки момиченца?
-Че откъде да знам-отвръща Неджи,-но вие може скоро да разберете.
-О, не-казва Ино.-Той се готви да изпусне газове във водата, за да ни стресне!
-Много тъпо-отбелязва Конан, която има "късмета" да седи най-близо до момчето, и внимателно се премества по-далеч.
-Нямаше да го направя.За Какъв ме смятате?-казва Неджи.-Аз да не съм Наруто....
-Ами ние всъщност не те познаваме много добре-напомня му Сакура.
Точно в този момент чуват стрховития стържещ шепот на прегладнелия призрак.Всички вперват учудени погледи в преградата.
-Спокойно-обажда се Ино и се поусмихва малко засрамено.-Това беше стомахът ми...Все така си стърже...хехехе..

Конан погледна Неджи и му направи една странна физиономия.
-Аз лично не вярвам на такива историй.Може и да се е
случило Неджи, но не мисля че това е най-удачната тема сега.
-Ино ти нямаш ил намерение да хапнеш малко, защото
това стържене ми прилича като на желязо в пластмаса. Не,
мисля че ти трябва диета. Имаш страхотна фигура, отбеляза Конан.
Това важи и за теб Сакура. След това тя се усмихна.
-Искате ли да си направим състезание по плучане, попита
Конан. -Ще е забавно! ..

Сакура ги гледаше, като цапната с мокър парцал. След това изведнъж се потопи във водата и остана там. Сега те гледаха като цапнати, към мястото където изчезна.
След минута и малко тя, естествено изкочи и си взе шумно дъх.
-Абе, хора, аз ви казвам, че има опастност някой чрез мен да се опита да причини големи проблеми на Коноха и този някой хич не е случаен, а вие ми говоритее... Не мога да повярвам.

По лицето на Ино не се четеше нищо, за момента тя беше самата непроницаемост.
Неджи изглеждаше така сякаш спотайваше истинските си мисли.
А Конан...Конан...е, Конан

Сакура продължаваше да ги зяпа.

- Добре, -въздъхна Сакура- явно сте много твърди. Искате страшни истории, ще ви разкажа една. В едно много хубаво село живеели група млади нинджи. На същото село бил хвърлил око (да се изразим фигуративно, защото практически очите му са "хвърлени" другаде ) един много, мнооого силен шиноби, с две думи- искал да се върне в селото и да го управлява. Само че хората не го искали, това обаче не било достатъчно да го спре, щото той много пъти се бил оправял с хора, които не са...да кажем- единомишленици с него. И понеже не страдал от никакви скрупули и морални задръжки начертал план. Една сутрин нищо не подозиращите жители на коноха намерили най-надеждните малди нинджи от селото...заклани и с извадени очички. Само една от тях, с розова косичка и налудно изражение намерили да се щура из долината около едни големи статуи и да се кланя на едната. Какво ли станало по-нататък...

Всички бурно се разсмяха и прекъснаха разказа и. Дори Неджи. Сакура се начумери.
-Ще се прибирам май, оставям ви да се веселите.
-Стига, Сакура, той не може да те накара да направиш всичко това.
- Освен това сигурна ли си , че просто не си халюцинирала срещата си с него.
- Ако е бил той, защо досега нищо не се е случило? Къде е?
Сакура се измъкна от водата и потрепери от хладния въздух.
-Хайде, изчезвам. Мислете каквото си искате.
Тъкмо преди да се отдалечи, Ино я дръпна за ръката.
-Ако мислиш, че всичко това е истина- каза и тихо тя- по-добре щеше да е да го разкажеш на Минато.
Сакура кимна и бързо пое към дома си.
-Все пак, днес беше хубав ден.- заключиха другите, когато тя си отиде.

пп. не няма проблем, права си

А се отправи към Извора където вероятно го чакаше Изуна. Когато стигна там обаче установи, че момчето го нямаше. Докато идваше Райкагето беше минал през Ичираку, но той му каза, че Изуна е тръгнал насам. Къде ли беше момчето? А сметна за най-добре да го изчака още малко време...