Гората

Итачи беше на мястото където тренираха със Саске. Искаше да му се похвали че вече е генин.

-Зетсу много се преумори.-каза Минато-трябва да си починеш . Иди в къщата си и се възстанови . След това пак ще продължим тренировките .
-Итачи поздравления . Скоро ще има чуунински изпит тъй , че тренирай усилено , но не се преуморявай . Конан е много добра учителка .

Итачи обикаляше из гората като си мислеше ''Няма да е зле да науча някоя нова техника за чуунинския изпит за който ми каза хокагето!'' След малко той седна на земята и се замисли. След като размишлява дълго време го заболя главата и стана да си тръгва.

Зетсу се завърна в гората и зачака Минато да започнат със следващата техника!През това време той тренираше своя тревен елемент!

Итачи дойде в гората намерил разрешение на проблемите си. Той започна да тренира техниката Katon: Hosenka no jutsu. Отначало той не се справяше добре със сформирането на чакра, но не се предаваше, макар, че сякаш тренираше фуутон, а не катон! Все пак когато се сети какво пишеше в книгата той се справи със гадното сформиране и на 12-тия си опит той искара някакви искри от устата си. След още седем опита искрите започнаха да стават малки пламъчета. След още 9 опита пламъчетата постепенно станаха Огнени топки с големината на юмрук. Така постепенно той успя да направи огнени топки с големината на 3 човешки глави слепени една до друга. Но младия генин бе останал с минимално количество чакра и неможеше да продължи. Той стана като си помисли "Това е доста по-трудно от техниките на които ме научи Конан!". След това той си тръгна като беше решил да приключва за днес.

П.С.Той разучава огнени техники от една книга за катоните.

На следващия ден Итачи се върна в гората за да тренира Katon: Goykakyu no jutsu. Принципът бе същия като с Katon: Hosenka no jutsu, затова лесно започна. Първо направи малка огнена топка с размери на юмрук. Със всеки опит огъня нарастваше. След 30 опита той направи топка колкото неговата къща! Доволен от резултата той си тръгна.

Честити нови техники.!!!

Орочимару се расхождаше в тъмната гора и осети шум,но продалжи бавно напред и след няколко минути се обърна и видя три нинджи.

Браво, много сте упорити!

Орочимару отиде в гората и почна да хвърля кунай,така той постепено ставаше по силен.

Младия Итачи се върна в гората за да тренира. Той видя Орочимару и го поздрави. След това започна да тренира Katon: Ryuka no Jutsu . Той хвърли няколко куная за да завърже тренировъчната кукла за едно дърво с нинджа кордата си но не успя да го направи както трябва. На втория опит беше дори по-смешно! Младия Учиха завърза сам себе си. След като се отвърза той направи нов по-смешен опит. Тъй като се беше ядосал той започна да мята кунай като обезумял. След като му се стори че е завързаал куклата той дръпна кордата за да я стегно но вместо това увисна с главата надолу. След като успя да върже куклата направи знаците и изстреля пламъци към нея. Пламъците не бха много силни затова той направи още няколко опита той остана доволен. След тренировката Итачи беше изморен и си тръгна.

Орочимару започна да тренира Yamata no jutsu

Конан видя Орочимару и отиде при него и му каза, че първо трябва да стане Генин и тогава да започне с по сложния вид техника.
-Сега ще учиш Хенке но джуцо-Трансформация. Конан показа на Орочимару как става и му каза да започва. [i]

Всъщност вместо към селото Сакура отиде към гората. Дали имаше нещо наум? Отначало вървеше по познатите пътеки, но на едно място се спря и загледа в краката пред себе си, после вдигна поглед към дърветата. Имаше странно обрулени листа наоколо и сякаш олющени кори и малки очупени клонки. На едно дърво, на следващото, на другото до него...ето и там, и там. Нещо изпука, Сакура спря и се ослуша. Нищо. Пак тръгна. Пак пукот. Сакура рязко се обърна и в тоя миг нещо тъмно се стовари върху нея. В главата и избухнаха хиляди светлини и после настана мрак. Сакура беше в безсъзнание.

Конан се приближи до Сакура и я клекна до нея за да и помогне.Тогава тя чу шум в клоните на дърветата.Когато погледна на горе видя една сянка.Всъщност тя беше последното нещо, което видя.Конан беше в безсъзнание.

Нещо страшно предстоеше да се случи.

Конан и Сакура се събудиха.След като осмислиха нещата тръгнаха бързо към двореца на хокагето.

Минато огледа мястото и каза:
-Конан направи хартиени мишки и хартиени гълъби,които да обикалят около Коноха и в нея.А сега да огледаме високите клони.
Хокагето започна да скача от клон на клон докъто не стигна на върха.....

Сакура вървеше уверено към селото, когато отнякъде изникна едно малко дете, което започна да я опъва за ръката, сякаш искаше да я заведе някъде. Сакура отпърво помисли, че то се закача, обаче после забеляза, че то изглежда малко странно. Първо, тя не го познаваше, а иначе познаваше всички деца в селото. И второ, макар да беше твърде малко, някъде около 3-4 годишно, то я гледаше с очи, които приличаха на очите на възрастен човек. То започна да тича пред нея, като я приканваше с викове и жестове да го следва. Поведе я към Гората и Сакура го последва. искаше да разбере какво стои зад всичко това.
Когато навлезнаха в гората и наближиха мястото на скорошните събития изведнъж малкото дете изчезна.

Сакура се огледа. Настанала беше голяма тишина. Не се чуваше нито един горски звук.
Изведнъж на момичето му се прииска да е наблизо учителя от миналото и Какаши Хатаке. Това би я накарало да се почувства в безопасност. Но, този човек, принадлежеше на миналото и и сега не беше тук. Сакура трябваше да се оправя сама.

Още миг тишина и този, който беше в основата на последните събития в Коноха се появи пред Сакура сред пушек и електрически отблясъци.
Сакура го гледаше право в очите!...Или поне където би трябвало да са те.

-Нали не си мислиш, че си жива, по друга воля освен по моята?- иронично запита той смаяната Сакура.-Аз съм или бях, всъщност ха-ха, още съм Мадара...Мадара Учиха!
-Ммадара Учиха!...Кк..ка се озова тук?- заекна момичето
-О, не ми казвай, че се чудиш, задето хартиените животни на Минато и Конан не са ме спрели.
В това време в главата на Сакура ставаше пълна бъркотия от предположения и всякакви мисли. Но за момента тя можеше само да стои и да чака развитието на нещата, което сега не зависише от нея.
-Ти естествено, ще направиш това, което ще ти кажа. Ще бъдеш моя човек в обкръжението на Минато. Минато крие тайна, която ми е нужна. И тайна, която ти ще ми помогнеш да разбера...и тайна, която ще ми помогне да УНИЩОЖА Коноха!
Окото на Мадара заискри в червено и Сакура изгуби контрол над съзнанието си!
Срещу тцюкюмито на Учиха, момичето беше безсилно.