Полята

Това беше началото на Земите на мълчанието.Името им не беше случайно.Незнайно как тези красиви земи не бяха заселени от хора.Те се намираха по път от Коноха за Кири.Малко хора минаваха през тях,но даже и да минаваха никой не се застояваше.По решение на съдбата,тези места бяха оставени далече от заселените места и най-населените транспортни пътища.
И така тези земи започваха с едно дълго обширно поле.

След тридневен доста изморителен път през пустините на Суна, младият Учиха навлезе в някакви обширни, но безлюдни поля. Тук нямаше жива душа. Момчето си спомни, че наричаха тези земи Земите на мълчанието и то ненапразно. "Това място ще е подходящо да продължа тренировките си, но първо ще трябва да разузная за всеки случей - правило на нинджата, винаги познавай територията си." С това той направи няколко клонинга и ги отпрати в различни посоки, а самият той тръгна в трета.

Изуна се върна на полето, за да започне тренировките за пълното пробуждане на своят вятърен елемент. В книгата с огнените техники и комбинациите, бяха посочени няколко примера и най-лесният от тях беше: Wind Release: Great Breakthrough. Тази техника се състоеше в изпускането на внезапен ветровит порив, чиято сила зависеше от нивото на умения на шинобито. За да може да се комбинира с огненият елемент, Изуна трябваше да изпълни въздуха с по-малък бласт от въздух, който да подпали с чакрата си. Щеше да започне от използването на техниката без помощта на огъня.
Изуна се съсредоточи затваряйки очи и вдишвайки известно време през носа си и издишвайки през устата. После започна да насъбира чакра. Техниката беше от нисък ранк, така че не трябваше много да се напряга. Той сформира знаците: тигър - вол - куче - заек - змия. В ума си визуализира как преработва чакрата си на въздушна и избълва струята вятър. Финализирайки знака той силно издуха напред, но единствено се усети лек полъх напред, нищо драстично. Изуна се посмръщи. Щеше да опита пак. Той отонов се съсредоточи, презареди с чакра и сключи поредицата от знаци:
-Wind Release: Great Breakthrough! - издуха напред силно, този път струята беше по-силна, но не и удряща.
На Изуна му трябваше тестов обект. Той сключи знак и създаде един сенчест клонинг, когото отпрати пред него, за да изтества атаката си върху му. Младият Учиха отново започна да оформя знаците, този път акрайки чакрата в него да циркулира по-усилено и да се охлажда. До сега единствено я беше карал да се загрява и кипи, но този път беше различно. Щом при огнен елемент се нуждаеше от топлина, сега, при вятърния, се нуждаеше от охлаждането. Сключи знака на змията накрая:
-Wind Release: Great Breakthrough! - от устата му се изпусна силна въздушна вълна, която удари клонина и го събори на земята, а той изпуфка.
Изуна се зарадва на прогреса си - беше истина - той притежаваше въздушна чакра. Още веднъж повтори техниката, за да се упражни и си взе почивка.
Малко по-късно реши да изпробва и самото комбо. Той се концентрира и раздели чакрата в себе си на две части: една на студено и друга на топло. По-охладената чакра той събра в една огромна маса и взе малко от по-нагорещената, за да ги комбинира и след това издуха директно напред струята въздух:
-Wind Release: Great Breakthrough!
При тази нова смеска издухващият въздух се изпълни с частиците на огненият елемент и се превърна в нещо подобно на огнена топка. Не толкова силно, но Изуна отново му се зарадва. "Сега като знам как се правят въздушни вълни и как да комбинирам двата елемента, ще мога да си създавам и собствени техники!" Момчето се зарадва и се излегна в тревата да се наслади на бавно-движещите се облаци. Техните форми обаче му се сториха присмивни. "Защо изобщо се занимавам с такива слаби техники? Трябва да уча нещо голямо... нещо грандиозно!" Той се сети за техниката, която беше научил в Суна, но не искаше да я прилага повече. Това беше истинската сила. Някакъв странен прилив на енергияго удари и той внезапно поиска отново да опита техниката. Плюс това тук имаше много повече пространство за това. Той се изправи и застана на краката си. Може би тази техника беше ключа да победи Оромо, но имаше и още нещо: Ако я тренираше така открито, пораженията можеха лесно да доведат до откриването му. Изуна изцъка, че няма да може да подобри техниката си заради тази опасност. Той въздъхна и приседна, замислен каква друга техника да пробва да научи. А не беше ли вече време да напрегне и мангекьото си?

За да приложи новооткритият си елемент и към по-голяма гама от умения и по време на битка, Изуна реши да опита да научи Wind Release: Wind Enhanced Tools. Техника, която може да прилага на оръжие, за да увеличи обхвата им, остротата им и да ги направи смъртоносни. Той извади един кунай. Припомни си за предишната техника - където издухваше през устата си въздушна чакра и я смесваше с огнената. Този път трябваше да издуха просто въздушна върху оръжието.
Той се съсредоточи чрез знака на овена и се концентрира върху кунаят. Нямаше нужда да използва знаци за тази техника. Чакрата зациркулира по тялото му, той си пое дълбоко въздух задържайки я в устата си и после я издуха върху оръжието. Вместо обаче да се появи вятър, беше огън, койно не само че обгърна оръжието, но изгори и самият Изуна, при което той изпусна нагорещеното острие.
-Ах! - той изцъка, а огънят по острието се изпари.
Изуна засмука опарените си пръсти и реши да използва бинтове следващият път, за това омота ръцете си в тях. Приседна позамислен. Все още не можеше да разграничава двата типа елементи в тялото си. Чакрата попринцип си му беше огнена, а въздушната беше нещо второстепенно, което не излизаше наяве толкова лесно.
Младият Учиха отново се концентрира, той знаеше, че ако овладее втората си природа това ще е ключово в битката му срещу Оромо. Само да си представи как смесицата от двата елемента би повалила огнените техники на Оромо и да ги обърне срещу него, какво би сторил при смеска на последната си огнена техника и въздушна подкрепа и усилване. Малко по малко той се превръщаше в чудовище, но за да победиш звяр, само друг звяр можеше.
Пое оръжието отново и си пое дълбоко дъх, изпълвайки гърдите си с чакра. Тогава се досети, че за огнените техники той задържа чакрата в гърдите, а за въздушните, по-скоро в трахеята. Той разсея чакрата си и отново започна да я събира този път в гърлото си, там я подсили и издуха върху куная. Този път беше въздух, той обгърна острието в обвивка от въздух, която се издължи във формата на меч. Изуна се опули, но след момент обвивката се разпадна.
Той ахна: "Ще трябва да се упражнявам повече... ако искам да задържа ефекта върху острието за по-дълго." Но тъй като вече се свечеряваше той реши да си ходи за почивка - стига толкова тренировки за днес. Отправи се оратно към селото като прибра оръжието си.

Обширни бяха полята на Земите на мълчанието. Обширни и тихи. Много път имаше още пред трите пътнички, които навлязоха в тях. Самотен път, нелек, но това ни най-малко не ги обезкуражаваше. Напротив, те бяха едни окрилени и смели момичета. Доста прашни, немалко уморени, но устремени към спасителното пристанище на дома. Ехме гледаше Сакура почти с обожание, очите и светеха топло и лицето и често се озаряваше от усмивка. Причината за това- малката Тору беше вече доста добре, бъбреше и правеше смешни физиономии през по голямата част от пътя, в която я насеха на ръце или гръб ту Сакура, ту майка и. Трите спираха за почивки, за да хапнат и пийнат прецизно разпределените си дажби. Нощуваха заслонени на подходящи места и малко по малко напредваха към селото на Ехме.
Сакура никак не съжаляваше, че реши да помогне на тези хора, но и никак не можеше да отрече, че мислите и бягаха все към двамата Учихи, които изостави.

Сакура седеше край лагерен огън, до който спяха сгушени една в друга Ехме и Тору. Бяха спрели за през нощта. Намираха се в равна местност и Сакура се радваше, че няма вятър и времето е меко, защото Ехме и беше разказала, че по тези места понякога се завихрят страхотни бури и доста мистериозни, защото се пораждали от нищото и стихвали също така внезапно, но често пъти били с огромна, пагубна мощ. Сакура беше доволна, малкото момиченце вече беше съвсем добре, майката беше щастлива и нямаше търпение да се прибере у дома си при своите. И двете се привързаха към Сакура.
Розовокоската гледаше към тихо пращящия огън и от време на време вдигаше поглед към безкрайното звездно небе над нея. В мислите си беше пак при тях- приятелите и.
"Дали Обито вече ме презира?-мислеше Сакура- Дали смята, че ги предавам, че не считам за важно да съм с тях сега? Защо Изу не ни иска вече? Какво се промени за него? Ако просто не ни желае за приятели защо не ни обясни причината? И защо тогава само преди няколко дни ме целуна?"
Сакура се озърна, нормални нощни шумове сред полето, всичко беше спокойно...за разлика от душата и.
Тя беше взела решение, след като върне Ехме и Тору в дома им, ще намери Изу, за да разбере какви са причините за действията му и да се увери, че е в безопастност (каква дума, помисли Сакура, особено що се отнася до неспокойния, импулсивен, черноок Учиха). После ще го остави ако той желае това, но поне ще може да обясни на майка му какво се случва и...надяваше се- да я успокои. А Обито...Обито може би щеше да и прости.

След инцидента при скалите бях доста изостанал клонингите бяха успели да ме забавят до толкова че да изгубя следата от Сакура вече можех да се водя само по интуицията си знаех горе долу в каква посока ще е но не знаех колко на далеч ще бъде...
Вече бях прекосил Пустините поля с бърза крачка,ноща напредваше което беше в моя полза градусите бяха паднали доста ниско но аз бях се стоплил заради бързината с която тичах,вече можех да видя наближаващата трева засилих темпото когато навлязох погледнах напред и се спрях стреснат,до хоризонтът имаше само право и чисто поле без следа от нищо живо Сакура трябваше да е наистина напред ако исках да я настигна по бързо трябваше да вкарам повече сила дори и чакра...
Наведох се и махнах тежестите от краката си и ръцете си,от доста време бях свикнал с тях и рядко ги свалях по време на път...Чувствах се по лек и то доста по-лек от преди,съсредоточих и и бързо прокарах чакрата през краката си тръгнах а следа от прах ме следваше,когато успях да набера скорост трябваше да си сложа очилата...
"Саку скоро ще съм при теб" помислих си и се усмихнах а една буболечка с неопределен вид влезе в устата ми закашлях се и се претъркулих през глава на земята..Без успях глътнах гадното насекомо и се изправих бавно като се огледах някой да не ме е видял,разбира се наоколо нямаше жива душа...дигнах си тениската над устата и носа наместих си разкривените очила и пак тръгнах....

Сасори вече навлизаше в земите на мълчанието.Момчето непрестанно тичаше,но ноща падна и застудя.Той усети това и трябваше да накладе огън.Сасори започна да търси пръчки ,които доста трудно откри но все пак с успех.След това му отне още половин час в който той доста измръзна да намери кремък с който да направи искра.Момчето бързо запали огъня и седна до него като се топлеше.Сасори бе огляднял от дългия път и носеше доста оризови топки ,които сякаш бяха запълнили цялата му раница.
След като се наяде той легна на земята и загледа звездите като постепенно се унасяше,но не заспиваше...

Бях бягал с часове чакрата ми беше на изчерпване и едвам дишах,спрях се и се проснах на тревата дишах тежко...
Изправих се а в далечината се виждаше лагерен огън можех да уетя миризмата горящото дърво..
"Наблизо трябва да има лагер"-Изправих се а дишането ми се успокои,свалих си очилата и тръгнах по посока на огъня в далечината се виждаха няколко фигури около огъня надявах се това да е Сакура а и кой друг можеше да е насред тази пустош....

Сакура стъкна огъня така, че да гори без да се разгорява силно, а същевременно и да не загасва до сутринта, легна с гръб към него на рогозката, която беше послала под себе си. За гледа се към тъмнината. Чувстваше се в безпоасност в тази пустош. Мислите и лека полека се отдръпнаха и само някои образи плавно минаваха пред очите и. Нейната вишна, нейните птици, едно засмяно лице, което сърба рамен, един тъмнокос младеж, които им се усмихва...Сакура се унесе и заспа.

Вървях бавно към огъня вече ги виждах Сакура беше заспала а другите две фигури се бяха сгушили не исках да ги будя вероятно бяха изморени колкото мен,седнах близо до Саку и се отпуснах,мислите ми бяха объркани с всяко нещо се отдалечаваха от Изу дали шансовете да го намерят ставаха нищожни,бръкнах в джоба си и изкарах пръстенът му завъртях го из ръцете си но след малко го прибрах важно беше да не го изгубя..
Бях изтощен от всичкото бягане поне вече бях настигнал Сакура,почти спокоен сложих раницата си на земята и сложих глава върху нея тази вечер нямаше звезди имаше страшни тъмни облаци които допринасяха към ситуацията,задуха вятър и аз изкарах навитото одеяло от раницата си и завих Сакура а резервното одяло върху другите две лица които бяха непознати за мен..
Върнах се върху почти празната си вече раница и се унесох...

Развиделяваше се и времето стана по-студено, а освен това огънят затихна. Ехме спейки притискаше по-близо до себе си Тору, за да я топли, а Сакура започна да се разбужда. Преди да отвори очи тя усети нечие присъствие, нещо не беше така както, когато си легна. Сакура едва отвори очи и усещането и се потвърди. Съвсем близо до тях имаше друг човек, друго тяло. С усилие и за непробудения си разум и за схваналото и се тяло Сакура мигновено скочи на крака. Не си даде никакво време да мисли кой може да е това, кой я е завил или с каква цели е спрял при тях. Тя беше с Ехме и Тору, да ги пази. Хвърли се бързо напред и с цялата си тежест се стовари върху легналия. Затисна с лакът гърлото му и посегна към кръста си за куанй.
Зад нея Ехме и Тору уплашени се бяха събудили и гледаха стреснато.
В следващия момент Сакура силно извика:
-Обитоо!

Бях стреснал доста Сакура и навярно трябваше да го очаквам..
Успях да се усмихна на сила..
-Да аз съжалявам но не исках да ви будя Саку..-Сакура стана от мен и седнахме огънят беше почти изгаснал...Събрах малко чакра концентрирах се и успях с една малко огнена струя да го запаля пак..
Погледнах Сакура която беше готова да ми се накара..но преди това я прекъснах..
-Срещнах Изу...-Тя се прикова внимание към мен..-Тоест не него ами клонингите му които се опитаха да ме заровят..-Преглътнах сякаш топка заседнала в гърлото ми...

В следващите минути, докато успокоените Ехме и Тору гризяха сухари, Сакура и Обито си разказваха всичко. Накрая Сакура затоплена от разгорелия се огън стана и се разтегна. Шеговито замахна към Обито:
-Ама и ти си един, като нищо можех да ти прережа гърлото.- засмя се тя.
Двамата се разбраха напърво време да приберат майката и детето до селото им и след това да видят сметките си с Изу.
-Или да му видим сметката, ако продължава да се инати.- ухили се Обито и Сакура също се засмя.
Скоро четиримата продължиха пътя си през полето.

Сасори стана и видя,че вече е сутрин.Той бързо се оправи и тръгна по пътя.Момчето вървя доста продължително докато не видя пепел по земята.Той разбра,че тук е бил направен огън и единственото което му идваше на ум е ,че Изуна го е направил.Той продължи по пътя докато не стигна няколко фигури ,които виждаше в далечината.Когато ги приближи той видя двете шиноби с които се бе запознал в хотела.
-Обито и Сакура!Значи и вие не сте открили нищо щом сте продължили да търсите...
Надеждата го напусна и той продължи да ходи напред без да казва нищо...

Те го изчакаха и му разясниха накъде и защо отиват. Сакура гледаше Сасори подозрително, а той гледаше пък Обито с интерес, най- вече заради малката маймунка Тору, която се катереше по раменете му и много се радваше, че я носи. Ехме се беше умълчала, не че щастието и бе смутено, просто не беше свикнала с толкова непознати и различни хора.
-Нашето село е много изолирано, само няколко странника са минавали през него в годините на моя живот. Но не бива да се безс
покоите, нашите хора са добри и гостоприемни.-обясни им тя с тих глас.- Ще видите колко е спокойно и мирно в селцето ни.
Странно защо след тези успокоителни думи на Сакура никак не и беше спокойно, но тя продължи да върви без да казва нищо.

С наближаване на родното село Ехме и Тору съвсем забравиха умората и на краката им сякаш поникнаха крила. Момиченцето непрекъснато подканяше Обито да бърза и го пришпорваше като че ли беше кон, на чиито рамена се бе качило.
Когато се показаха покривиите на ниските къщурки в селото Ехме не се сдържа хвърли щастлив поглед към другите и затича напред. Влизаха в закътаното селце в Земите на мълчанието.
Сакура помисли- Е, поне за известно време ще съм далеч от проблемите си, много, много далеч...

---------
Шикамару и съотборниците му,вървяха по пътека,която трябваше да ги заведе съвсем скоро до земите Токи.Бяха пътували приблизително 4 дни .Почиваха само за обяд и вечеря,но днес Шикамару с надяваше да почива чак в селото.
Крачките им отчетливо се чуваха върху студената пръст по пътеката.Гората покрай тях,не издаваше никакви звуцу освен от птичките в нея,които леко чуруликаха.Никой от групата не си говориха.Всички се бяха умълчали.Шикамару,отново се беше замислил за мисията.Как щеше да протече?Дали сега имаше някаква опасност?
Изведнъж обаче нещо, което капна върху носа му,го изкара от мислите му.Това беше сняг!!!
''Първият сняг за тази година''-помисли си Шикамару,като на лицето му се изписа усмивка.
След тази малка снежинка,последваха и други.Още няколко,паднаха върху раменете и лицето на Шикамару.
Той се обърна към Дейдара и Какаши и им каза:
-Честит първи сняг-след това обърна поглед напред и като съзря малки пушешчи коминчета добави-и честито пристигане също....


П.П-Какаши ти си.

...
Дейдара заедно със съотборниците си вървяха към селото.Те бяха на малко хълмче и приближаваха спокойно и бавно към селото.
Дейдара се оспокой и настроението му се промени.Той се усмихна,отвори бодра крачка и погледна нагоре към облаците.Там имаше облак който приличаше на знака на Коноха.Отборът приближаваше като се разминаха с два селянина които бяха напълно нормални.
Дейдара и съотборниците ускориха леко темпото си докато след 5минути бяха пред прага на Токи.Дейдара се обърна към съотборниците си и каза:
-Е маи пристигнахме.Къде според вас ще е лорда?
Шикамару и Какаши се спогледаха,а след това решиха да разгледат града заедно без да се разделят.
----------------------------------------
В селото отбора обиколи центъра на селото и след като не откриха нищо особено те се спряха пред едно павелионче за маски.Дейдара се обърна към съотборниците си и каза:
-Нищо подозрително засега.Можем да се разделим и да потърсим поотделно, а след това да се върнем тук.
Той остави съотборниците си да помислят и да кажат своето решение.

Бурята беше почти утихнала.Снегът все още прехвърчаше,но сега той просто падаше върху земята,за разлика от преди 30 минути,когато е мяташе в неуморима буря заедно с вятъра и студа.И въпреки всички,сега отново беше студено.Четирите шинобита на Коноха вървяха право на пред през затрупаното от сняг поле.Беше настъпила тишина между тях и никой не си говорише.Какаши вървеше напред,разкрил своя шаринган.Шикамару го следваше,Дейдара беше трети,а розовокосата Сакура беше най-накрая.Шикамару никак не беше по-спокоен,даже напротив.Не беше сигурно кога ще открият онзи нинджа,който беше отвлякъл феодала,а времето можеше по всяко време да стане по-студено.Отборът на Шикамару трябваше да си направи лагер за през ноща.Неможеха да си позволят да пътуват и през ноща.Но какъв лагер щяха да си направят на снега?!
-Какаши,отриваш ли нещо?-попита през зъби Шикамару
-Ами,долавям съвсем слаби следи от чаакра.Времето също така ме затруднява допълнително.Следите не са ясни.Немога да кажа нищо със сигурност?....

П.П-Действието продължава в горите.