Мисия ранг Б-Дейдара

Дейдара беше инструктиран да наблюдава границите на Коноха.
Той беше избран да патрулира около границите на Селото в период от 1 седмица.
Поради причина известна само на хокагето степента на тревога беше вдигната и напоследък купища нинджи излизаха на мисии и патрулираха в селото.Проблемът обаче беше при границата.Хокагето сякаш очакваше някой да се опита да се промъкне,затова границите последните дни бяха запасени с най-елитните шпиони и съгледвачи на Коноха.Дейдара беше поредния,но поради способността си да се придвижва бързо мисията му беше по-необичайна.Патрулирането му започваше от единия край на Селото и приключваше чак след неговата пълна обиколка.Не беше предупреден за нещо необичайно,но имаше заповед ако забележи съмнителен субект да го спре и арестува.

П.П-Успех!

След като Дейдара получи инструкции за мисията си, веднага се отпрати към дома си за приготви най-важното за следващата седмица. Той взе една раница и я напълни с храна която му беше най-необходима. Провери торбите си с глина и след като се увери че са пълни се запъти към портата. Поздрави Изумо и Котетсо, и се отпрати към гората.

   Това беше първият ден от мисията на Дейдара. Нинджата реши да си направи една птица на която да лети и да оглежда периметъра от височина. Първият ден от мисията премина в път към границата. Дейдара се движеше в близост до един от главните пътища, като следеше всеки, който минаваше по него. От време на време виждаше някой търговец, които се беше запътил към Коноха за продава своята стока. След като претърсваше търговеца, Дейдара го пускаше да мине.
   Вечерта Дейдара беше почти до границата, но реши да си направи малък лагер на едно малко хълмче и да спи на дърво. Птицата кацна на хълма, Дейдара слезна от нея и направи и скочи на едно от дърветата. Нинжата извади от раницата си една ябълка и започна да я яде. Момчето не беше изключително гладен, защото трябваше да бъде нащрек за всякакви изненади.
След като Дейдара се наяде, той извади една торбичка която си бе взел от вкъщи. Той започна да прави фигури от глина и след няколко минути вече беше направил 5 малки паяка и един орел. Дейдара прибра в кесията си орела и разпръсна паяците около дървото в няколко храста. Момчето искаше да се защити ако някой иска да го нападне докато спи и затова паяците щяха да се взривят ако някой мине покраи тях и да събудят Дейдара.
  Дейдара се събуди рано сутринта събуден от взрив. Огледа се и видя че един от паяците се е взривил. Той слезе от дървото и започна да се приближава към храста. Когато се доближи до храста и размърда клоните видя една нинжа. Погледна бандадата му и видя че тя е от Суна. Дейд сложи пръсти на врата на нинджата и видя, че няма пулс. Паякът се беше взривил в лицето на нинджата.
След малко Дейдара чу друг шум от близките дървета и от там излезнаха две нинджи. За щастие те бяха от Коноха. Те се доближиха до мъртвата нинджа и попитаха какво е станало. Дейд им обясни за инцидента с експлозията. Нинджите взеха трупа и обясниха на Дейдара, че ще го вземат със себе си.
   Това беше вторият ден от мисията на Дейдара. Тя започна с инцидент и продължи с много внимателно оглеждане на гората от въздуха. Колкото повече се доближаваше до границата, толкова повече нинджи забелязваше. Всички те бяха от Коноха. Най- накрая Дейдара стигна до границата. Тя беше доста по- охранявана сравнение с предишните пъти когато Дейдара беше преминавал през нея. Той кацна с птицата на брега на една малка рекичка и се наведе за да пие малко вода и да похапне. Вече беше обяд и на Дейдара му много топло.
Той чу някакви гласове. Поогледа се и видя скали по брега на реката. Когато се доближи до тях видя 2нинджи който се излежаваха на камъните и играеха на шоги. Нинджите прекъснаха играта си когато го видяха и се втренчиха в Дейдара.
-Какво искаш момче - каза единият- Не виждаш ли, че сме заети да играем шоги.
След като Дейдара не им отговори те продължиха играта си и започнаха да се карат.
-Извинете, но виждам,че вие сте нинджи от Коноха, степента на тревога е вдигната, а вие сте заети да си играете шоги и за спорите, когато границата е толкова опасна.
-Какво те бърка теб. А? Омръзна ни по цял ден да обикаляме по границата. Ние сме тук вече повече от седмица и сме много изморени. Освен това нямаме търпение да се приберем и да видим семействата си вместо да седим тум.
-Както искате- отвърна му Дейдара и се качи на птицата си и отлетя с нея.
Дейдара започна обиколката си около Коноха и мислише за нинджите през следващите няколко минути и техния безрасъдак. Но все пак това си е тяхно решение и затова Дейд остави мислите за тях на заден план. През останала част от деня той се движеше по границата като забелязваше нинжди от Коноха.
(мога по лесно да ги различавам заради бинокала на окото си. Незнам как се казва). Започна да се смрачава и Дейдара реши да спре за да си почини. Той извади останалите 4паяка, който бе прибрал в торбата и ги разпръсна окол себе си. Вечеря на дърво и заспа на него веднага след като вечеря, защото беше прекалено уморен.

П.П. - Ще има още!

Слънцето тъкмо изгряваше, когато първите лъчи събудиха Дейдара. Той се изправи разтърка очи и забеляза, че 4паяка все още са цели, което означава,че никои не се е опитал да го доближи. Погледна надолу и видя птицата, която беше направил от самото начало на мисията да лежи до дървото. Дейд слезе от дървото, прибра паяците в торбата си и излетя с птицата. В момента той се движеше по границата, която граничи с малки селца и ако Дейдара продължи по нея ще стигне до границата, която граничи с селото на Звука. За момента границата беше спокойна и Дейдара реши да използва това време за да направи няколко глинени фигури за по-късно, ако му потрябват. Той нямаше време да спира да закуси затова го направи на птицата. По обяд той вече стигна до границата с селото на Звука. Там имаше повече охрана отколкото другата част от границата по която се предвижваше досега Дейд. Той погледна надолу и видя лек дим до една равнина и беше принуден да кацне за да види какво е станало. Дейдара забеляза 3 нинджи, които бяха обградили едно тяло което лежеше на земята.
Дейд се приземи с птицата и слезе от земята като извади две неща от торбата и направи нещо за всеки случай (тайна е ). Нинждите се обърнаха към него и го загледаха странно. Те бяха високи с качулки. Дейдара използва бинокала на окото си и видя, че това е нинджа от Коноха, която е била победена, а тези тримата са врагове. След като нинджите не мръднаха и не казаха, Дейдара беше принуден да ги разпита.
-Кой сте вие и какво търсите тук. Така като ви гледам ми изглеждаде подозрително.
Дейд чакаше отговор, но не получи такъв. Нинджите се усмихнаха и свалиха качулките си. Лицата им бяха покрити с белези от битки.
-Явно ти ще си поредният.- каза средният от трите нинджи- успяхме да убием толкова нинджи от твоето село, та ти ли ще ни спреш.
Нинджата се изсмя и захвърли един кунай с експлозивна бележка. Разтоянието им между Дейдара беше голямо и нямаше как нинджата да си мисли, че ще успее с такава атака. Според Дейдара тази атака беше за отклоняване на вниманието. Дейдара успя да избегне атаката и се случи това, което той очакваше. След миг една от нинджите се появи над Дейдара и се опита да го ритне. Момчето успя да да хване крака на нинджата и тъкмо когато си мислише, че може да го удари, Дейдара бе ударен от другата нинджа в гръб. После двете нинджи отскочиха назад и 3те нинджи вече го бяха обградили. Дейд неможеше да се справи с трима наведнъж затова използва две змии от глина да увият 2от нинджите. Дейдара беше направил змиите докато летеше по границата преди битката и ги пусна в земята в началото на битката. Нинджите не знаеха нищо за Дейдара и това беше хубаво за да може нинджата от Коноха да ги изненада. Две от нинджите неможеха да мръднат и Дейдара трябваше да се тревожи само за един. Дейд скочи на птицата, която седеше невредима и се издигна. Когато беше достатъчно високо той хвърли 4те паяка по нинджата. Ниджата незнаеше каква е техниката на момчето, но за всеки случай бе предпазлив и избегна атаката на Дейдара, когато момчето ги взриви. Дейдара погледна към двете нинджи, който след като видяха каква е техниката на Дейд пожелаха да се отскубнат от нея още повече за да не бъдат взривени. Но Дейдара не им позволи като каза ''Кац'' и взриви змиите.
Когато облака от експлозията се разпръсна двете нинджи лежаха на земята. Останалата нинджа погледна приятели те си и след това към Дейдара като се ядоса още повече. Момчето се вгледа в нинджата и се усмихна. Дейдара беше приготвил един средно голям бухал и го запрати към мистериозната нинджа.
Нинджата използва Earth Release: Earth Shore Return за да спре експлозията на птицата. Дейдара трябваше да измисли накаква тактика за да успее да спре тази нинджа. Можеше да исползва С3 или С4, но това щеше да изразходва прекален голямо количество чакра. Размислите на Дейдара бяха прекъснати от Earth Release: Earth and Stone Dragon, които бе направен от нинджата долу. След миг нинджата направи втори и двата дракона се впуснаха към птицата на Дейдара. Птицата успяваше да избегне повечето атаки на драконите. Докато един от драконите не успя да отхапе крилото на птицата и след няколко секунди тя се взриви. От облака излезе един средно голям бухал върху които стоеше Дейдара. Нинджата от селото в Звука поднови техниката си и драконите отново бяха по петите на Дейдара. Тук Дейдара реши да приключи битката. Той хвърли към земята една фигурка, която след като оголеми се оказа дракон. Дейд скочи на драконо миг преди драконите да ударят бухала и да се получи експлозия. Експлозията развали драконите и принуди нинджата да използва отново техниката си. Дейдара имаше няколко секунди преди отново да бъде преследван от драконите. Дракона беше голям и още втората атака на дракона щеше да успее, затова Дейд го раздели на много малки птици. Врагът не можа да се ориентира къде е Дейдара и това спечели време на момчето. То излетя с една птица, а другите прати спещу нинджата. Драконите бяха унищожени още от първите птици,а останалите обградиха врагът и го взривиха.
Нинджата лежеше неподвижна след голямата експлозия и Дейдара се приближи към него. Слезна от птицата и се приближи към врага. Събра труповете на нинджите и тъкмо когато го направи се появиха няколко АНБУ. Те бяха наблюдавабали цялата битка и сега щяха да се погрижат за нинджите.
Дейдара седна на един камък за да си почине за малко, а след това потегли отново по границата. Не мина и 1час, когато Дейдара подмина границата с Звука и продължи по пътя си. Вече се свечаряваше и Дейдара си утрой лагер заедно с още няколко нинджи от Коноха

Беше рано вечер и 10 нинджи включително Дейдара седяха около огяна на една поляна. Той беше срещнал тези нинджи случайно. Те също бяха изпратени на мисия от Хокагето, но се движеха в обратна на Дейдара посока по границата. Тяхната мисия щеше да свърши скоро за разлика от Дейдара. Нинджите бяха чули звука от експлозиите на момчето. '' Като се замисля можеше да съм малко по-тих по време на битката. Цялата гора знае, че е имало битка ''- мислише си Дейдара докато гледаше небето. От нинджите, той разбра, че границата до селото в Камъка и селото в Пясъка. Там имаше много нинджи, който са били забелязвани да минават. Това беше третият ден и Дейдара вече беше изял по-голяма част от запасите си, който бе взел преди да тръгне. Тази вечер той дояждаше последните остатъци от храната и си почиваше. Чувстваше се уморен от битката и постоянното оглеждане на района. Изобщо се чудеше защо беше повдигната степента на тревога. Но въпреки, че беше изморен все пак намери време да се позабавлява тази вечер. Другите нинджи бяха много весели и отпуснати в сравнение с Дейдара. На момчето му се искаше можеби на мисията да не сам, а да има поне една нинджа с него.
---------------------------------------------------------------------------------
       На сутринта Дейдара се събуди от една птица, която беше кацнала на рамото му и пееше. Той се размърда и прогони птицата. Огледа се и видя, че повечето от нинджите се приготвят за тръгване. Той скочи от дървото, нарами чантата си и отиде при тях.
-Ние ще тръгваме. Няма да е зле да свършим по-бързо тази мисия. И все пак ми бе приятно да прекараме ноща с нинджа като теб. Желаем ти добър път и да не се натъкваш на много неприятности.
Дейдара им отвърна, че и на него му е било приятно и им каза че пътя на обратно не е по-малко от два дена.
       Бяха изминали няколко минути откакто Дейдара се беше разделил с нинджите. Това беше четвъртият ден откакто започна мисията му и днес той за пръв път реши да не лети на птицата си. Той се движеше като скачаше от дърво на дърво. Дейдара искаше да се движи по земята за да може свике с ходенето. Той почти не беше слизал от птицата през предишните три дена. След 1час скачане по дърветата, той реши да се качи на птицата си. Птицата се снижи, а той скочи на едни от клоните на короната на едно високо дърво и от там се качи на птицата. Дейдара реши, че тъй като може би наближава селото на Камъка и думите на нинджите за опасността на този район, да направи 1птица, 1 змия и 5 паяка за по-късен перион. Следващите часове до обяд, той не забеляза никакви нередности освен една сянка, която мина под него, но тя се движеше към селото на Камъка.
  По обяд Дейдара кацна на една равнина, която беше границата с селото на Камъка. Там имаше нинджи и от двете села. Една нинджа от Коноха доближи Дейдара и каза:
-Ей момче какво правиш тук.
-А-Аз съм Дейдара и ме изпрати Хокагето да провера границите на Коноха за нередности.
-Хм. Защо Хокагето трябва да изпраща толкова много нинджи по границите. Имам лошо предцувствие за това. Но ти си поредния изпратен от Хокагето и няма да те забавям. Знам, че имаш много път. Искаш ли някакви въпроси.
-Да видях,че една от пътеките се разклонява. По коя от тях трябва да потегля за да продължа пътя си по границата.
-Хм. Изчакай да помисля.
Той бръкна в една от торбите си и извади един свитък. На него имаше карта на близкия периметър, които беше около тях. След като го разгледа, посочи към реката и каза:
-Момче следвай реката и когато стигнеш до един малък водопад продължи към едни малки хълмове. Това отговаря ли на въпроса ти?
Дейдара кимна и се сбогува с мъжа. Момчето се качи на птицата си и отлетя като следваше реката. Водата беше бистра, Дейдара летеше ниско над дърветата и гледаше рибите, които плуваха в реката. Вече беше може би около 2часа и Дейдара спря до една колиба до реката. Тя изглеждаше изоставена, но след като я обиколи Дейдара видя един дядо, които седеше на един камък и ловеше риба. Дядото се обърна към Дейдара явно изплашен и се страхуваше, но преди да каже нещо Дейдара го прекъсна като каза:
-Спокойно старче няма да ти сторя лошо. Просто съм много гладен, а запасите ми от храна свършиха. Случайно да имаш някоя риба в повече.
-Ддд-Да имам.... точно прясна. Ето вземи момче, но моляте не ме наранявай не е нужно просто ме пощади. Вчера една нинджа ми взе цялата храна която имах.
-Не се страхувай аз не съм такъв. Три риби ще ми стигнат за сега. Благодаря.
Дейдара хвана ръката на дядото и сложи 15руо. Дейдара беше взел със себе си 30руо. След което Дейдара се качи на птицата, усмихна се на дядото и отлетя. Когато слънцето започна да залязва, Дейдара забеляза водопада и няколко хълма в даличината. На Дейд му оставаше още доста път. Все още беше неспокоен и стоеше нащрек. Той подмина водопа и кацна на брега на реката за вечерта. На сутринта той щеше да поеме към хълмовете. Той седна на едно дърво, направи клонинг и го прати да запали огън и да сготви рибата. Истинският Дейдара наблюдаваше клонинга и докато той готвеше рибата, Дейдара реши да разпръсне останалите паяци около лагера. Когато рибата беше готова, момчето премахна клонинга, взе рибата и се качи на дървото за да я яде там. След като приключи с вечерята, той хвърли остатъка от това, което неможа да изяде и се вгледа в небето. Това беше четвъртия ден, до пълната му обиколка оставаше още много път, а той вече се беше отекчил и искаше да се прибере и да си вземе един топъл душ. За съжаление това беше само желание и не беше реалността. Дейдара погледна надолу когато видя една лисица да минава и да отнася със себе си остатъците от рибата. Дейдара се вгледа в звездите и бавно се унесе в съня си....