Раменът на Ичираку

Куренай дойде и си поръча един голям рамен.
Беше заприличала на ино-все забравяше да яде
Ичираку я поздрави и и даде рамена.
Докато се хранеше куренай се оглеждаше.
В Коноха имаше промяна.
Нормално-все пак предстоеше война.
Тя плати и си тръгна.

С Изуна простигнахме и з веднага седнох..
-Два големи рамена Ичураку..-Казах доволно Изуна седна домен..
-Слушай,чех че предстои война не знам дали е вярно но знам че съм искам да помогна..Искаш ли след битката в арената ми да поговорим с него..-Оидпрях се и то гава Ичурако извика..
-Ето го рамена момчета...
-О да..-Започнах да ям..и не след дълго купатам и беше празна..
-Още един голям рамен..-Изуна разбра какво си е навлякъл на главата но аз рабрах все пак не искам от първия път да му опразвам портфейа...След третия рамен се спрях...
-О натъпках се...Сега само трябва да си починем тук докато дойде реме за битката ми...

Изуна и Обито седнаха и си поръчаха рамен. Изуна си взе малък и се учуди на големите количества, които Обито изяждаше, но просто се усмихна на това, даже се поразкикоти.
-Ами да... може. Чудя си какво ли става наистина... наскоро имах мисия да занеса някакъв скрол до Суна, но ме нападна някакъв бандит или наемник, а странното беше, че знаеше за мисията ми...
И ето, че рамените им дойдоха. Изуна похапваше бавно и внимателно. "Ох, леле - наистина е лаком!" - Изуна си помисли като видя как Обито поглъща паница след паница. хД
И двамата привършиха с яденето.
-Е, да. А с кой ще се биеш, Обито?

-Ами аз Минато срещу Конан и Куренай..НО мже и да стане аз и Куренай срещу Хокаге-сама..ЩЕ бъде интересно тогава как Минато помита два генина..-С пълен корем и възвърнати сили бях готов за битка но исках да си поговоря още малко с Изуна...
-Та кажи за мисията какво стана..?-Аз не бях ходил на мисия още заради опасноста от въд..

-Наистина... хокагето срещу двама генина знучи безумно... - Изуна аниме дроп-на.
Обито го поразпита още за мисията и Изуна рече:
-Ами... не си мислех, че е истинска заплахата. Хокагето ми каза, че е свързано с опасността от Мадара, че може да има негови нинджи навсякъде готови за атака. Предполагах, че пътуването ми ще ми мине спокойно, но тогава ме нападна този тип... слава богу, успях да го надвия, но той се самовзриви преди да успея да разбера каквото и да било от него. Честно да ти кажа, така се изплаших, че после тичах до Суна цели два дена нон-стоп! Дори не съм нощувал... Не помня нищо след това, но доколкото ме увериха съм си изпълнил мисията успешно. - Изуна се усмихна, но после погледна надолу - Искаше ми се да съм по-силен... Така нямаше да се уплаша тъй лесно...

-Леле ако ти си се уплашил тогава аз не знам какво ще правя..МОже да се заема с евакуирането..-Преглътнах и се подпрях..
-Иска ми се да бях по силен..НО се надявам след Войната да има Чунински и зпит...

-Трябва да тренираме повече тогава - не бива да сме сред страхливците, които бягат - нали сме нинджи! Най-вече шаринганите си... Да успеем да ги активираме - тогава ще бъдем силни. Какво ще кажеш вече всеки ден да се срещаме на полянките и да тренираме, за да ги пробудим? Това, ако нямаме мисии, де. - Изуна се усмихна уверено.

-ДА съгласен съм...-Супер вече си имам партйр за тренировките..
-Дори може да ми покажеш някое друго яко джутсу...Пък и е вярно че н итрявбат ШАринганите...-Започнах много да говоря..
-Надух ти главата а ти дои не си спал..Ако и скаш да тръгваме,ако си уморен или нещо..?

-Ах, ах, няма нищо! Макар че... наистина съм поуморен... Знаеш ли по-добре да вървим ще се видим утре. - Изуна се усмихна.
След това свирнаха на Ичираку и Изуна му плати.
-14 руо общо. - той му рече.
-Ето ви. - учтив както винаги Изуна му подаде руото.
След това станаха с Обито и излязоха. Сбогуваха се и всеки пое в своята си посока. Изуна вече считаше Обито за свой приятел и му беше много свидно от това, но после се замисли и за предстоящата си мисия утре. Трябваше добре да си отпочине, да бъде свеж пред казекагето, защото беше тренирал, учил ново джутсу и даже бил - един сън наистина щеше да му се отрази добре. Така Изуна с отправи към вкъщи.

Вече бях готов да си легна но трябваше да поема една мисия като за завърпек за деня...
ТРъгнах възможно най-бързо за да приключа ида легна за да съм свеж за битката утре...

Клонингът на Куренай дойде и си поръча един голям рамен.
След това плати и го изяде.
Клонингът се огледа и видя че днес нямаше много хора.
След като привърши гръмна и изчезна.

Изуна дойде на Ичираку на по рамен и си поръча една малка паничка. Той не беше лакомник и задоволяваше нуждите си с малко, за което иможе би беше така кльощав и с остри черти.
-2 руо. - рече му Ичираку като поднесе паницата с вкусният рамен.
Изуна плати и благодари като извади пръчките и започна да се храни.

Закачих устройството на жицата нараката под ръкава и влязох в Ичираку..Тогава видях ИЗу..
-Хей Изу,леле цяла нощ тренирах Ново джутси и да ти кажа стигна ново висини...Доста мощно стана..-Седнах до него а ти тихо си хапваше..
- Голям рамен..-Казах и се облизах..Нямах търпение да се наям...
-При теб как върви с Генджутсу то?-КАзах като ми поднесоха Рамена и започнах да ям..

-О, Обито! - Изуна му помаха - Ами, научих няколко метода за избегване от генджутсу, но като се сдобия с шаринган няма изобщо да имам проблем с това! А също така ще трябва да науча някоя и друга по-мощна илюзия вместо обикновеното генджутсу. - Изуна тъкму приключи раменът си обаче спря и се позамисли - дали да сподели на Обито снощните си преживявания?
Все пак реши да си замълчи за сега, нещо му казваше така отвътре -Ъм... аз ще ставам. Ще се видим утре - чао! - така Изуна стана и тръгна.

Поговорихме си с Изу и той си одяде рамена и стана....
Аз изядох още 1 което изобщо не беше вмой стил благодарих на Ичирако плати и замина...

Куренай дойде.
При ичираку за първи път нямаше никого.
Тя си поръча един голям рамен.
-Благодаря!
Тя го изяде, плати и си тръгна.

Изумо, Куренай и А седнаха на столовете. Райкагето поръча 3 големи рамена с уговорката, че може след малко да вземе още 3.
- Не се притеснявайте, яжте като за последно, аз плащам, на чужд гръб е най-сладко- започна Райкагето и се засмя по свой особен начин. След малко раменът беше готов и се започна яденето...

ПП. Предлагам да объдим нещо, някой просто да зачекне някоя тема и да пишем малко тука

Куренай започна са се прати.
Да дойде и изу и ще подхвана тема.

Изуна също влезе, но когато голямата порция дойде пред него, той просто я зяпаше без желание.
-Н-не мога да изям това количество... - измрънка тихо, по скоро сякаш го казваше на себе си.

Като най добър приятел на обито искала да те питам: дали тази техниката ще проработи и при него? Не ми лпука колко ще ми отнеме! Той също трябва да получи шаринган. Дано да нямаме затруднения с него...

Погледна Куренай сплашено.
-Не! Не искам да подлагате Обито на това! - заяви твърдо Изуна и на погледа му се спря пръстенът, който приятелят му му беше подарил. - М...

Редположих че така ще кажеш. Слушай това може да го травмира за съвсем кратко! Освен нова ще е повече доволен от колкото изплашен! Пък и при него ще внимавам повече! Давам ти вечно обещание!

А нагъваше здраво, с пълна уста той започна да говори
- Това е най-хубявия рамен който съм ял някога, Изу защо не ядеш.... нали искаш да станеш силен, след толкова тренировки един рамен е нищо. За мускулна маса трябва да ядеш дори повече, какъв е смисъла да тренираш без да ядеш...- Райкагето разбра какво има, преглътна храната и заговори със спокоен глас, изражението му се промени, ухилената смееща се физиономия премина в безразлична каменна.
- Немога да разбера- започна той- Нещо те притеснява... нещо в главата ти те тормози, сподели какво е то, ще ти олекне. Започни да ядеш първо, срамота е такава хуваба храна да се хвърля, успокой се, започни да ядеш и говори. Притесявам се данеби тренировки днес да ти се сториха малко повече? - А се майташепе, той се опитваше да разчупи обстановката и да успокои Изуна. Момчето наистина беше притеснително, за всичко беше виновен брат му. Райкагето невярваше, че е жив, но преди 2 дни Минато потварди това. Мисълта, че Мадара ще потърси брат си го плашеше, но още повече го притесяваше, ако Изуна би му отвърнал и би се присъединил към него. Сега единственото нещо което можеше да направи А беше да оттърве горкото момче от този порочен кръг на Учиха...

Като чу какво каза Куренай, хапката на А се спря.
- В никакъв случай няма да подложим Обито на това...- А притисна Куренай о себе си, за да не чуе Изумо и й каза- Момчето е толкова травмирано, немога дори да си помисля и с Обито да стане така, Учиха момчетата са все обсебени от нещо което да преследват, неискам да подбудим това лошо качество и в Обито, Итачи преследваше силата, Саске брат си, Мадара етернал мангекиоу, Изуна пък Мадара, кой знае какво ще измисли Обито, да не съм чул повече такива глупости- след тези думи Райкагето продължи да яде и се усмихна.
- Нека ви кажа един виц, прекалено лошо сме настроени, ето го и него:
Една жена се пребира в къщи при мъжа си, очевидно имат годишнина от сватбата. Жената пита: Мъжо как ще отпразнуваме годишнината, днес стават 10 годни откакто сме женени. Мъжът отговавя: С 1мин мълчание....
- Стига де беше смешно- след тези думи и 3мата избухнаха в смях ...

Добре ачи ако илюзията не е с мадара? Може да у с нещо от коетж обито го е страх... Буболечки?
Куренай се похили да не обида райкагето и пак се замисли....