Тайно скривалище

Тук беше мястото където Акацки се укриваха, и тайно се срещаха по някога.Тук никой и да искаше не можеше да влезне, достъп имаха само те.Колкото и опитен нинджа да си трудно би пробил защитата им.

Изуна бавно отвори очи. Виеше му се свят и имаше гадно усещане в устата си и главата. Като че ли вътрешностите му бяха изплюти, сдъфкани и пак погълнати. Той разтърка глава и се опита да се опомни.
-Ка... - той се намираше в някакво тъмно, но тихо място осветено само от факли.
След момент до него се появи Тоби от нищото.
-Виждам, че си добре. И все пак, най-добре си почини. Тези дни бяха тежки за теб. - после той тръгна нанякъде в очакване Учихата да го последва.
Изуна имаше толкова много въпроси, но най-вече искаше да поостане насаме с брат си. Той се надигна и тръгна след него.
-Къде сме, братко?
Тоби се спря:
-Трябва да знаеш, че това е Акатски скривалището. Но не сме останали много хора, за съжаление заради последните събития...
Той говореше за войната, болна тема за Изуна. Момчето преглътна. Дали Оромо, който го беше зарязал, сега беше тук?
-Не се тревожи. Акатски има много скривалища, а само аз мога да се движа из тях свободно. Така, ще ти бъде дадена стая. Като за начало просто поспи, а ако има проблем, имаме медицинско отделение на долния етаж - обясни маскирания - Утре ще поговорим по-подробно. Нека кажем, че имам задача за теб, но първо трябва да оттренираш способностите и дори да станеш по-силен от мен... знаеш много добре защо.
Друго не му трябваше. Изуна само кимна и последва предполагаемия си брат до стаята, която му бяха подсигурили. Повече думи не си обмениха. Животът на Изуна никога нямаше да е същия. Той си пое дълбоко дъх и влезе в новата си скромна стая само с един гардероб, маса, стол и легло. Няколко сандъка и свещи. Изуна остави багажа си и се просна на леглото. Нямаше повече силици. Тялото му реагираше добре на топлината, искаше само сън. Единствено спомените за приятелите, хубавите моменти от Коноха, Сакура и Обито... те не го напуснаха. Но беше време за промяна!

Сам незнаеше колко време се беше скитал той самият. Дрехите му бяха поразпърпани и поразкъсани от битката с АНБУтата и дните без храна и вода. Нямаше възможност да остане и да изчака Тоби, защото го преследваха още нинджи, но след ден гонитба бе успял да им се изпълзне. Не носеше много храна със себе си, затова тя бързо беше приключила и сега Изуна бе на прага на силиците си. Той постоянно търсеше Акатски скривалището, но никой не му беше казал къде точно е локализирано. "Може би това е краят за мен..?" си мислеше той на моменти.
-Имаш нужда от помощ, а, хлапе? - той чу познат глас и извърна глава да види кой беше.
-О-оромо...
-Хех, Тоби се беше загрижил за теб и се наложи да те потърся. Имаш късмет, че някой хънтър-нин не ете е намерил първи. - той се засмя злобно. - Ставай, малък. Няма значение, че вече си един от нас, ако не се докажеш никой няма да те гледа. Не си мисли, че Тоби ще те гледа като писано яйце. - и той се засмя.
Изуна се изправи с усилия. Идваше му да скочи и да нападне този проклетник, който му беше създал толкова мъки и неволи, но сдържа гнева си. Все пак трябваше да се научи да контролира емоциите си колкото и трудно да беше това и да взима тежки решения базирани на разумно, а не емоционално ниво.
-Знам. - отвърна младия Учиха - Фактът, че съм жив досега трябва да е достатъчен. - и подмина Оромо.
Двамата се отправиха към Акатски скривалището и щом стигнаха Тоби ги очакваше там. Той прие Изуна, за да го нагости и наспи, а после отиде с Оромо да обсъжда нещо като насрочиха тренировка с Изуна за следващия ден. "Имам още 6 дена до срещата ми с А..." - момчето се чувстваше притеснено и несигурно за бъдещето. Защо изобщо беше приел желанието на Сакура?