Площадът на Суна

Сасори дойде и започна с това,да намери нещо с което да чисти.По земята имаше опаковки,цигари и др боклуци,които замърсяваха красотата на площада.Той взе метла и започна с всичко което не трябва да е там.Сасори знаеше,че няма да успее да разчисти целият площад на време,но не спираше с всичко.Той се оглеждаше за някой да му помогне и се сети,че знае джутсуто Буншин но джутсу.Той започна ,като направи 35 клонинга,които се заловиха веднага за работа.Момчето и неговите 35 копия чистеха доста бързо и усърдно,но все пак не бе достатъчно,а боклука почти не намаляваше.Тогава той пусна чакра нижки които захванаха всичките му клонинги,така той не се уморяваше,а също така и тренираше своята техника.След около 4 часа работа Сасори бе уморен,а боклуците още не бяха свършили,но все пак бяха доста намалели.Момчето беше решило,че няма да успее,но докато мислеше,той изчисти всичкият боклук.Сасори беше радостен от това как блестеше площадът,но беше преуморен.Надяваше се всичко да стане чудесно за празника.

Ето е дългоочакваният ден от малки и големи вече беше факт..
Последните приготовления за вечерта се подготвяха,големите маси с храната и напитките бяха празнично наредени и площадът сцената беше закрита и се осъждаше програмата за довечера..
Беше рано едва обед но вече имаше хора на площадът които се наслаждаваха на леката музика които бяха пуснали и кънтеше из Суна..
За довечера щеше да има наистина голямо и красиво представление и музика..
Повечето хора се готвеха за празненството,а тези които идваха носеха по нещо за празничната трапеза...


ПП:Който няма работа и вече иска да идва да заповяда,това няма дам и е последния пост

Сасори дойде.Момчето с нетърпение очакваше празненството и доста подрани,ала той се забавляваше дори и сам.Сасори се измори от всички неща които изяде и изпи,а и от танците които изтанцува и още преди някой да дойде момчето легна на една пейка и заспа...

Започваше да се стъмва,всички лампички из градът светнаха и оцветиха вечерта,музиката стана по интензивна а скоро щеше да започне представлението тълпата беше голяма както но храната и напитките не свършваха явно имаше отговорници по храната..
Започнаха първите вечерни танци

Сасори се събуди и стана.Той се огледа и видя как някой от хората танцуваха,но той бе твърде гладен,за да танцува.Момчето стана отиде до масата и взе толкова месо,колкото на един нормален човек ще му стигне сигурно за седмица,но момчето бе толкова гладно,че на една хапка(Metaphor)изяде месото.Сасори стана загледа се по-добре в хората,но отново не видя познати.Той седна на земята и започна да пие сок ,който си носеше от тях.

Празникът беше в разгара си хората танцуваха и пееха всеки момент щеше да започне представлението за Ветровете...Фоерверките бяха подготвени и щяха да са големи и красиви..Всички се готвеха за финалът...

Югито дойде на фестивалът. Явно бе малко закъсняла, но танците все още не бяха свършили. Момичето отиде до масите за да си вземе питие. Там видя Сасори, който преглъщаше сок и го загавори. -Явно си доста жаден.. хм? .. В това време Югито даде малко по-сериозно питие (алкохолно) на момчето. -Е, какво мислиш за празника? По-голям е от миналогодишния нали?

Той взе питието,но го остави на земята,отпи още малко от сока и каза:
-Да, найстина е много по-хубав.Между другото аз се казвам Сасори...-момчето отпи още от сока и продължи все така да гледа как хората танцуват...

-Ний Югито
-Приятно ми е да се запознаем-усмихна се момичето като отпи глътка от питието си. Tя започна да се оглежда за познати лица. По-точно за Рик.

пп. просто не се здържах като я видях тази емотиконка извинете ме

Сасори изпи сока и остави чашата на масата.После той взе питието което Югито му беше дала и отпи съвсем малка глъгка от него,но си личеше че не му хареса дори по физиономията която направи,след което обиколи една от масите и изпи всичко на нея което му се ослаждаше.Момчето забеляза как Югито търсе с поглед някой и реши и той да потърси,дори когато незнаеше кой трябва да намери...

Пред очите на Юги изневиделица изскочи Рик. -Хей, здравей
-Стресна ме-отвърна му тя с лек тон. -Така ли?-подхили се той. Момичето го побутна леко. -Ела с мен-прошепна и Рик. -Какво има?
-Просто ела. Той я храна за ръката и я поведе напред. Малко преди да тръгнат Югито остави празната часа която държеше в ръката си на една от масите. Двамата се качиха на покрива на една къща.
-От тук фойеверките ще се виждат -Всеки момент ще ги пуснат.
-Леле, ама ти и затова си помислил .. Хехе-засмя се Рик
Той се облегна и се загледа в небето. Юги го последва като отбеляза, че тази вечер небето е много красиво.
-Всяка вечер гледам звездите .. -Погледни там е съзвездието "Малка мечка". В същото време пръста му сочеше към една фойеверка, която озаряваше небето и той се разсмя.

Сасори видя как Югито се отдалечи и реши,че си има работа затова я остави.Той отново седна на земята с чаша сок в ръка и започна да гледа ...



П.П. Тва е от мен за днес,че си имам работа...

Представлението започна,хората леко притихнаха и музиката вече беше по самото представление по самия разказ,хората гледаха сякаш за пръв път виждат тази сцена и пиеса но едвали беше така...
В пиесата се разказваше за създаването на Суна за прадедите и нещата на които били способни те...
Когато пиесата приключи всички ръкопляскаха и почти мигновенно всичките фоерверки излетяха с свистящ звук и озариха небето като хиляди цветни звезди,хората ахнаха и се затанцуваха в такта на музиката Ноща беше млада.....

Сасори стана като реши малко да се разтъпче.Момчето гледаше все така в захлас фойерверките и всички светлини около него,но накраят той незабеляза,че твърде много се отдалечил от където трябва.Сасори се върна по обратният път,но не успя да го намери за това седна на земята и се опита да види нещо което ще го опъти и когато си мислеше това помириса лек дим да идва зад него и,когато се обърна един огромен фойрверк който бил изстрелян грешно летеше с бясна скорост към мочето,а той от паника не помръдна,но когато се усети с бърз рефлекс се размина с ракетата.
Сасори бе твърде доволен,че открил къде е фестивала,за да се ядосва,но той незнаеше че това бе изстреляне погрешка,но също така той не бил целта,ала хлапето нищо не подозирало а затанцува с всички други от селото...

Няколко часа по-късно прекарани в смях и веселие Югито се сбогува с Рик и Сасори и си тръгна.

След изтощителната тренировка Изуна се беше запътил към хотелската си стаичка когато го примами музиката и светлините на града. Нещо голямо ставаше имайки впредвид ломбура наблизо. "Точно така - това е фестивалът на Суна!" усети се Учихата като стигна до главната улица, по която бяха разположени хиляди щандчета с различни игри и деликатеси като памук-шикер или плодови замразени клечки и пр. Бяха окачени хартиени фенери по връвчици вързани от щанд на щанд с разновидност от цветове и шарки. На фона на всичко това проличаваха веселите лица на гражданите, които празнуваха годишнината на основаване на града, нещо, случило се преди векове. Изуна въздъхна, защото точно сега нямаше време за веселие. Може би преди войната, преди брат му да напусне селото той щеше да иска да участва в игрите с пълна пара и да гони предлаганите награди, но може би. Сега времената бяха други и дори тези щастливи усмивки някак го натъжаваха. Никой от тези хора не осъзнаваше как в един миг имат всичко, в следващият могат да го загубях и ще се наложи да се борят, за да го върнат. Животът беше несправедлив. В тези си мисли Изуна не забеляза как нещо се блъсна в него, или по-скоро някой...

ПП: Някой от живущите в Суна може да се включи тук по желание, ако никой не иска ще си пиша нататък в следващ пост.

Сасори доста се бе затанцувал и докато не бе внимавал той се бе блъснал в Изуна.Момчето се извини,че не е внимавал и,когато видя как Изуна изглежда леко тъжен и замислен,Сасори веднага се сети за всички времена които той изглеждал по същият начин и реши,че двамата ще могат да си помагат и веднага се представи:
-Аз съм Сасори Акасуна,извинявай отново,че се блъснах в теб-Сасори му подаде питие от масата и двамата седнаха на пейка.-Е за какво си така умислен?Да не би да си изгубил някой близък?-Сасори се сети как се чувстваше,когато той загуби свойте родители и изобщо не му бе до забава в момента,но все пак той трябваше да преодолее болката,защото това бе празник в който трябва да се веселиш и той зачака Изуна да се представи...

Изуна не беше очаквал някой да започне да се държи приятелски с него още при първият ден в града и леко се изненада, но бързо се поуспокои. Червенокосият странник, който се представи като Сасори Акасуна почерпи Изуна с по питие и двамата отидоха да седната на една близка пейка. Този тип му изглеждаше като местен, но и момчето долови, че чакра точките по тялото му бяха раздвижени, следователно беше нинджа, но при това, че не го сграбчи веднага, а търсеше сприятеляване, момчето можеше да заключи, че от Коноха все още незнаят за изчезването му. Но беше ли добра идея да се сближава с някого изобщо? Сасори очакваше представянето му.
-Ах... няма нищо... - Изуна се почеса по тила и понечи да си каже името когато се спря - А аз съм И...
"Не бива да си казвам истинското име. Така може по-лесно да бъда разкрит, особено ако види и в хотела, че имам резервация под различно име. Всъщност изобщо не бива да се разбира къде съм отседнал!" Той преглътна леко на странното мълчание, но после бързо продължи:
-И-извинете... казвам се Итагаки. И не... наистина ли съм изглеждал умислен..? Май че трябва да спра да правя тази физиономия! Хе-хе-хе! - и се ухили глупешки.
Едно нещо не можеше да прави, и точно - да лъже за чувствата си.

-E,Итакаги виждам,че си от Коноха,защо идваш толкова далеч от селото си?
Сасори се вгледа в учихата и този път му изглеждаше по-весел макар,че не бе сигурен наистина дали е така,но докато той седи в Суна момчето бе решено да го разведе из града и да му помогне и ето така дойде първият ми въпрос:
-Хей,Итагаки искаш ли да ти помогна да опознаеш Суна?Градът е доста интересен,а сега е най-хубавото от годината Фестивалът на вятъра.
Сасори се вгледа във фойерверките и показа един, който приличаше на онзи който щеше да го удари и се движеше отново в странни кръгове.Момчето вече се притесняваше защо става така и дали това бе истински фойерверк,но нямаше време да мисли,защото той вече се засилваше кам двете момчета със страшна сила.Сасори грабна Учихата и извести и двамата от пътя.Той огледа покривите на сградите данеби някой да контолира ракетата,но отново не откри никой,а се страхуваше да наби Итагаки да откаже,защото съм мишена на нещо което ще ги изпепели и двамата...

Последните фоерверки изхвърчака и барабаните забиха за последно ето че и краят беше дошъл на дългия фестивал от храната нямаше почти нищо н овсе пак се намираше тук там...
Хората започнаха да се разотиват но пак имаше доста които си говореха и пийваха на бавната и тиха музика...


ПП:Фестивалът приключи и можете да си ходите но можете да останете защото все още има хора ^^

"От Коноха?? Как ли ме разгада толкова бързо-?" Изуна се учуди, но побърза да се поуспокои и просто потвърди.
-Ах, да... Ами аз, по работа, така. Реших да разглеждам нови светове... хех.
Май че този отговор отърва момчето, защото и Сасори изглеждаше привидно доволен от отговора. След малко той предложи услугите си на развеждане. На Изуна за миг му се стори абсурдна идея, но при преосмисляне, да знае територията, на която се намира щеше да си е от полза.
-Да, защо не? - съгласи се на драго сърце.
След това впери поглед към показаният му фоеверк. След момент обаче Учихата се усети "Това не е ли-?!" Преди да е успял да се раздвижи, момчето от Суна бързо го издърпа от пътя и двамата паднаха на безопасно разстояние докато ракетата избухна на същото място, на което бяха отпреди малко.
-К-какво беше това?!
Изуна се огледа уплашено, сърцето му затуптя диво - дали не го преследваха вече от Коноха? Какво щеше да прави при това? Не след дълго обаче се усети, че който и да беше това, не беше след него... Имаше нещо в този Сасори, което възбуждаше любопитство. Сигурно ли беше, че и той е обикновен, че няма някоя история забулена в тайни и около него?
-Да не би някой да те преследва? Да не си престъпник?? - запита стъписано Изуна.

-Не разбира се.Но незнам защо ме преследват.
Сасори гледаше внимателно небето,защото очакваше още и ето,когато всичко притихна и хората се разотиваха ,зад една от къщите излетяха безброй ракети ,които бяха насочени към Сасори,но той знаеще,че няма да избяга този път и,за да предпази Итакаги той за секунди събра чакра и изпусна от краят на пръстите си чакра нишки ,които хванаха всяка от ракетите и той ги избута колкото му стигна чакра нагоре и те избухнаха в небето,но експлозията засегна чакрата на момчето и той не бе доста добре в момента,ала се чувстваще доста добре след като защити площадът на селото и Итакаги.Сасори знаеше,че следва още една вълна ако бързо не избяга и той дръпна Учихата за ръкава и скри двамата в храстите.Сасори трябваше да избяга,но незнаеше къде и веднага се сети за момичето което срещна преди началото.Ала незнаеше на къде да тръгне и не бе сигурен какво ще каже Итакаги,но все пак го попита:
-Итакаги,бързо трябва да намерим убежище и то да не е близо до площадът,защото тук единствено ще сме застрашени от фойерверки.Срещнах едно момиче,не помня името добре,но май се казваше Югито Ний.Слушал съм,че е доста умела нинджа и можеби знае за ракетите...Мисля да намерим нейната къща.Е,какво ще кажеш?

Томно сега да си навлича чужди проблеми на главата за Изуна не беше добре, а това го застрашаваше и още повече от разкриване на истинската му същност. Но не можеше да отрече, че все още държеше в себе си едно добро сърце, което би помогнало на всекиго в нужда.
-Ъх... добре, ще ти помогна. - съгласи се Изуна.
Фестивалът вече беше свършил, но имаше още хора, за това двамата се промъкнаха незабелязано покрай тях, за да навлезнат в една от уличките на града.
-Но... от къде да започнем? Селото е голямо, къщи много... незнаеш ли нещо повече за това момиче? - попита той като в същото време стоеше нащрек за надвиснали опасности.

Ами всъщност тя...Щом каза това,Сасори чу някакъв тих смях от една сграда.Момчето се изкачи на сградата и видя някакъв мъж ,който правеше фойерверки със същият надпис,който бе на тези фойерверки които се бяха прицелили в него преди,ала докато момчето направи нещо,мъжът изчезна,а на негово място бе оставена бележка.Сасори я грабна и слезе при Итакаги.На бележката пишеше:
"Момче!Мислеше,че ще е толкова лесно да ме заловиш?Аз опустошавам села и градове още преди да се родиш.Не можеш да ме спреш!НИКОЙ НЕМОЖЕ!Има само един,който може да ме спре,а той е отдавна мъртъв.ТРЕТИЯТ КАЗЕКАГЕ!!!Също така има още един начин...
-Оромо"
Сасори незнаеше как да спре този шиноби и кой е този Оромо,дали бил силен и добър Шиноби или просто има голямо мнение за себе си,но бе чувал това име някъде,ала момчето не помнеше къде.Той се обърна към Итакаги:
-Итакаги да познаваш някой си Оромо,защото тази бележка бе на мястото на мъжат,който контролираше ракетите.-В този момент момчето се сети къде бе чул това име,това бе името на този ,който бе убил родителите на Сасори.Гняв обзе тялото му,но реши да зачака отговора на Итакаги,за да разбере къде да го намери и да отмъсти за смъртта на родителите му.

Когато Изуна чу името "Оромо" той се парализира на място. Като че ли остана без думи и гледаше в една невидима точка напред, през Сасори. "Оромо е в Суна?! Но аз... още не съм подготвен! Или..?" Мигът парализа отмина и Изуна погледна Сасори по-спокойно. "Но каква работа има с това момче от Суна..? Дали просто не си играе с него..? Оромо е такъв... Итачи беше такъв. Все пак са Учиха... Аз съм Учиха..." Той прехапа устната си и извърна поглед настрани.
-Не... нищо не ми говори. - после се обърна към Акасуна - Съжалявам, но трябва да вървя! Стана твърде късно!
Преди Сасори да се усети на очевидната лъжа, Изуна беше изчезнал.