Портите на Суна

След като Изуна тръгна от Коноха, той реши да дойде на друго място където тайно да тренира, и именно Суна. Той знаеше, че ще е проблемно ако бъде забелязан от някоя нинджа, която знае, че вече е мисинг-нин от Коноха (макар че мълвата още не се бе разчула, защото единственият, който го видя беше един от пазачите). Точно за това преди да тръгне, не си беше взимал хедбанданата, щеше да е твърде подозрителна. Три дни беше пътувал насам, борейки се с пустинните ветрове, но най-накрая беше тук. За да премине портите, той се трансформира на обикновен търговец и така успя да премине. Не му харесваше да лъже, но имаше доста работа и точно вмомента щеше да е добре да е далече от познати погледи. Той развали трансформацията и се отправи надолу към града.

Какаши най-накрая стигна портите на Суна.Той беше весел беше зел малко руо ако му потрябва за нещо.Какаши се усмихна и тръгна към къщата на Югито-сан за да я види

След като пристигнах на портите на бегом минах като бързах.Трябваше да стигна навреме за мисията

Сакура и Обито минаха през портите и вече бяха в Суна. По пътя почти не си говореха. Сакура се чувстваше много разочарована от уклончивите отговори, недомлъвки и полуистини, които и двамата и приятели и разправяха напоследък. Ето, че усещането и за нещо лошо се беше оправдало и сега вървеше неизвестно дали в правилна посока да помага на хората, които така и не И се довериха. А може би така помагаше на себе си, защото мисълта да махне с ръка и да каже- да става каквото ще с тях- и се струваше невъзможна и непоносима.
Обито също бързаше, макар че май нямаха конкретен план къде точно отиват. Обаче фактът, че вече действат, че правят нещо по въпроса го беше поуспокоил.

Погледнах Сакура,може би наистина бързахме прекалено много,водата ни беше свършила някъде по средата на пътя и двамата бяхме жадни...
-Ами да отидем до някъде да ис вземем нещо за пиене..-Ставаше като начална идея..-А и ще попитаме продавачът,все от някъде трябва да започнем а Суна не е малка може да е навсякъде може дори да не е тук...
Свалих си очилата,който бях сложил докато пътухвахме през пясъците,и хванах за ластичната дръжка..
-Антифоните ме "убиват"..-Казах и си потърках ушите...-Прекалено е топло..-Сакура нищо не каза просто тръгнахме към някое бистро..


ПП:Някой ако не знае какво са антифони това са онези неща като слушалки на очилата му...

В това време Изуна, преобразен отново на търговец се беше опътил. За да прикрие, че пренася и оръжие, той ги беше запечатал в скролове, а след като пазачите провериха багажа му и установиха, че е само храна, го пуснаха да върви. "Накъде ли да се отправя сега?" чудеше се Изуна. "Няма нужда да се връщам вече в Суна, и без това оставих двама от клонингите ми да наглеждат положението със Сасори... надявам се наистина да се е отказал от идеята да се бие срещу Оромо. В противен случей смъртта му ще лежи на моите плещи!" той преглътна и не след дълго се загуби в огромната пустиня, която разделяше Суна от другите страни. Този път вместо да продължи директно по пътя за Коноха, той се отправи на югоизток към Страната на чая, а оттам - по пътя за Киригакуре.

Петнайсетина минути след като беше в двореца на Казекагето, Юги дойде пред портите на селото. Момичето бе доста притеснено, но се стараеше да не го показва. Щом видя, че Нагато още не е дъшъл се облегна на един път и го зачака, потъвайки в мислите си.

По едно време се появи Нагато и поздрави Юги:
-Здравей Юги!Надявам се да успеем да изпълним мисията.
-Какво ще кажеш да тръгваме?-попита Нагато
Момичето се съгласи и те тръганаха от Суна.

Новата мисия на Итачи бе започнала, той взе един наръчник и се отправи към Коноха.

Югито, Итачи и Нагато навлязоха в пустинята. Нинджата, която Итачи носеше беше в безсъзнание.
-Ита, благодаря ти за помощта, незнам какво щяхме да правим без теб-рече Югито. Колко съм слаба-помисли си тя, ако него го нямаше едва ли щяхме да оцелеем. 'Трябва да стана по-силна и не толкова страхлива. Защо ми е да вярвам на някакви си глупости изречени от непознати'... и все пак думите им отичаха в главата и.
-Хей Юги задава се буря, да побързаме-каза Итачи след което увеличиха темпото, с което се движиха.
пп. извинявам се за забавянето, нямам особено време за пред компютъра..все има някакви изненади.. майка зема компа, татко зема компа

Итачи и Нагато започнаха мисията си от тук.Двамата се запътиха към Коноха и към сградата.Трябваше да разбере някой неща за клановете в селото!
- Е, да тръгваме! - каза Итачи на съотборника си.

След, като взе оръжията си тя излезе от своята къща и се отправи към портите на селото. При пункта за днешните доклади стоеше едно анбу. На момичето не и се стори подозрителен. Анбу-то дори не се обърна когато тя мина покрай него, но всички хора реагираха така щом тя беше наблизо. Юги сложи наметалото си, след което навлезе в пустинята. Нинджата, която току що бе видяла умело се прикри и тръгна след момичето. Тя дори не го беше забелязала, все пак анбу бяха специалните отряди. Хора доверени само на кагето, които умееха отлично да се прикриват.

Итачи пристигна в Суна. Беше му много топло.
-Ех, отново обратно вкъщи, в тухата пустиния! - помисли си той.
Лято беше, а в селото това е сезон, в който е най-горещо.
Итачи се отправи към Казекагето.