Сблъсъкът на Учиха Изуна и Юхи Куренай

Сега беше момента. Райкагето комбинира електрическата чакра и шишино джутсо. За част от секундата А беше пред Изуна. Той блокита удара с протектора.
- Стига- извика А- знаех си, че ще стане така, проклетите очи. С тези очи всички Учиха се заслепявате. Зова ви за сила... мангекиоу шаринган... това ви засляпява. Първо Мадара, Итачи, сега и ти... Спомни си какво казваше, срамуваш се от постъпките на брат си а сега искаш да следваш неговия път.
След тези думи Райкагето отскочи назад и изчака какво ще каже Изуна.
- Ако искаш да тръгнеш по пътя на брат си просто кажи... само знай, че ще направя всичко възможно да те спра още тук. Ти решаваш какъв искаш да бъдеш...

Куренай се строполи на земята.
Зависл се за Итачи.
Но какви бяха тези мисли в главата на Изуна? Генджутсото включваше само опустошената Коноха! А изведнъж мадара нарече Изу " братко" . Чак сега тя разбра тази реакция

Изуна се ококори - звънът от сблъсъка на тантото му с протектора на райкагето като че ли го изкара. Той залитна назад и падна на земята, дишаше запъхтяно и сложи ръка на главата си. Още имаше незасъхнали сълзи по бузите си, но забеляза, че усеща света по по-различен начин - наистина беше успял да активира шарингана си. Чак сега си спомни, че всичко беше станало от илюзията на Куренай, а обладян от чувствата си и онази нужда да надмине брат си, беше загубил контрол.
Вниманието му беше привлечено от думите на райкагето и той сне глава, като се учуди, че райкагето ги споменава - той май знаеше, че те са братя, знаеше и за мангекьото.
-Мангекьо шаринган... - избоботи глухо, но предпоче да не пита и само заби поглед в земята, а с успокоението изключи и шарингана си.
Май се беше успокоил.
-Н-не.. аз не бих... - хвана се за главата и потрепери леко, сгушвайки се в коленете си и се омълча.

- Няма нищо... спомни си какво ти казах, не се стреми да достигнеш брат си, забрави го. Той е обладан от проклятиеот на мангекиоу шаринган. На теб не ти трябва тази сила... тя е сила която щети доведе само неприятности... отключиш ли мангекиоу потъваш в локва от омраза.... (след кратка пауза Райкагето продължи) не напразно се отключва по такъв жесток начин. Сега се изправи и поздрави приятеля си- с тези думи Райкагето посочи Куренай, той помогна и на двамата да се изправят. След като се поздравиха, А продължи.
- Да си добър войн, не означава да печелиш или да си най-силния, трябва да имаш чест и да можеш да губиш, сега кой е навит за голям рамен, все пак аз черпя... Всички се засмяха и тръгнаха към Ичираку.

Куренай се съвзе от строполи и изваси бинта си.
Тя се превърза и се изпрати.
Видя мъката на Изна и разбра къде е рроблемът.
-Райкаге сама аз съм виновна. Аз го подтикнах да мисли за мадара. Азфсамо муу показах образа му , но въабражението му сякаш го извъртя. И то до толково че направи мадара брат на изу. Та нова е невъзможно! Изуна е страхотен човек а мадара....е мадара ще го видим!

- Изумо, мисля, че трябва да кажеш на Куренай за брат си.- след тези думи Изумо потвърди това.
- Мисля, че няма нищо лошо, както казах роднините неопределят какъв човек си , сега стига лоши теми, гладен съм като вълк, айде към Ичираку... нестига, че аз плащам, ами и неискате да идвате- А се засмя и този път всички тръгнаха.

Изуна се понадигна загледан надолу все още и избърса лицето си.
-Н-не... райкаге-сама... не искам рамен... просто ще се прибирам. - поусмихна се, а после погледна Куренай с мъка. -Макар и да не ми простиш, аз с-съжалявам... не исках да те нападам така ... но е истина - Мадара ми е по-голям брат... Няма смисъл да го крия от теб щом го видяла в илюзията...

Аз също съжелявам че тти причиних това.
Но може ли са ойдеш с нас. Искала да те питам нещо за обито.

ПП. Няма неискаш, вече ядем :Д

-Мх... добре... - накрая Изуна се съгласи и тръгна с тях, но още беше разстроен.