Девизия 1 - (бойна)

Командир:А Йотсуки.
Брой:450 шинобита.

Това беше девизията на вече прочутия с двете си извънредно опасни мисии в Селото на дъжда- А Йотсуки.Той щеше да води тези 450 момчета готови да се жертват за страната си и да умрат като герои.

П.П-А след като пишеш в темата ''Войната между Коноха и армията на Мадара Учиха'' можеш да продължиш постовете си тук.Ти знаеш плана.Успех!

Нинджата докладва:

Юхи Куренай написа:Куренай отиде до библиотеката във сградата на Хокагето.
След като взе една стара изпокъсана книга се качи на балкона и се загледа в Коноха.
Тя се учуди!
Колко далече са стигнали!
И битката вече беше започнала!
-Лошо-каза Куренай и се смръщи-Не само че разполагаме само със 100 нинджи ами и нямаме време да обмислим стратегията си... В такъв случай ще направим копирна стратегия. Да видим... те използват интересно оръжие... ние обаче ще направим по-мощно.
След това извика сензорнатга нинджа.
-Кажете на всички девизии да не се бият само със един противник! Ще победят по-лесно ако не нападат само един. Учиха могат да заличат няколко със огнени топки. За разлика от тях Хюга ще трябва да се постараят поотделно за всеки нинджа. Членовете на Юхи кланът да се опитат да изтормозят повечко нинджи. Абураме членовете да използват смъртоносни буболечки. Акимичи кланът ще се оправят със оръжия, експлозии и някои техники. Инузука да клонират животните си. Не е нужно противикът да е убит-важно е да е ранен. Камизури кланът пък да напада с армиите си от пчели. по възможност със отровни жила. Членовете на Нара кланът да използват сенките си за да задържат противника. Точно преди да бъдат ранени от някой друг нека освободят джутсото за да не пострадат те. Нека всички освен това да използват гърмящи бележки за по-бързо унищожаване.

Тръгването...

- Така, заемете местата си, навлизаме в гората. Целта ни е само една, да изчистим пътя и да стигнем възможно най-бързо до 3та девизия в средата на бойното поле. Нинжа от нашата дивизия ни съобщи, че войска от 100 човека се отправя към Коноха от нашата страна. Минато вече се бие в центъра, както каза нашата информативна нинджа, 1ва и 2ра девизии ще трябва да се обединим с 3та. Ще направим обаче заход, за да изчистим пътя за 4та и 5та, които ще са ключови за сигурноста на съотборниците ни. Сега се оправяме към гората. Ще деийстваме по мое нареждане. Изскам двама Хюга и един информативен войник с мен, ще бъдем начело, после изскам 20 близки бойци зад нас и после останалата армия. Хюга момчетата да се заемат, искам да се наблюдава на 3 и 9 часа, трябва да не изпуснем никакви противникови единици, които да се отправят към Конха. Сега да тръгваме, Минато разчита на нас. - след тези думи войниците навлязоха в гората...

Първия сблъсък...

Райкагето и девизията му навлизаха в гората. Тогава 2те Хюга момчета заговориха.
- Генерале, наближават. Намираме се на около 700-800 метра пред тях, в момента спират и може би залагат капани, знаят че идваме и престрояват редиците си.
- Стой- извика сe А, след това продължи- Ще действаме по план, в нашaта девизия се намират братята Кируго, известни със земните си техники. Тъй като сме в гора 50 от нинджите с най-голям запас да започнат да се катерят нагоре по дърветата и да се движат само отгоре. Другите 400 да ме последват, искам 1 сензорен войник и 1 информатор, както и 2мата братя Кируго. Искам и всички нинджи с въздушен и огнен елемент тук, остналите да извадят катани и да бъдат готови. Сега продължаваме.
След около 500 метра се видяха първите противникови нинджи.
- Знаете плана момчета, да започваме танца. След тези думи пред Райкагето излязоха 2мата братя, те направиха знаци и земята започна да се труши като земетресение, дърветата пред момчетата започнаха да се разцепват и да падат, земята започна да се разцепва и във въздуха захвърчаха огромни късове почва. Нинджите от горния "пласт" (тези на дърветата) се разделиха и използваха техниката на братята за да се промъкнат отгоре и да заобиколят по дърветата около противника. Райкагето целеше да разсреодоточи с техниката противниците, да избута дърветата им, там където се намираха мисинг-нинте нямаше вече дървета, беше се образувал гол кръг. Капаните им също изгърмяха.
- Капаните са долу, да настъпваме- изкрищя се Райкагето- Кунай с бележки веднага- при тези думи нинджите от дърветата които бяха 50 на брой започнаха да хвърлят по 1 кунай със по 5 бележки, всеки хвърли по един. Експлозията повали повече от 1/4 противникови нинджи.
- Сега сме ние, давайте- след тези думи, 250 нинджи се втурнаха с катани и кунай да колят наред бягащите противници. Войските на Мадара пък от своя страна не отстъпиха, а заеха защитна формация. Над тях от 3 страни се мятаха кунай и шурикени (гореляво, горедясно и горе срешу тях, без отзад), долу срещу тях тичаха нинджи също, начело беше Райкагето. Той поваляше противниците с 1 удар, зад него хората му ги довършваха, А само ги накаутираше. Войската на Мадара нямаше избор, започнаха да се сражават със джутсота, но без успех. Райкагето избегна 1 катон, удари един прав ляв в главата на противника си, после един десен прав и го хвана за главата. Повали го с 1 коляно, зад него 3,4 нинджи посрещнаха нещастника с катани и го убиха. Противниците мятаха кунай и няколко приятеля паднаха ранени.
- Защитна формация извика Райкагето, при тези думи 5,6 нинджи с огнен елемент и 5,6 нинджи с въздушен елемент се втурнаха напред и комбинираха елементите си. Огромни огньове пламнаха към мисинг-нинте, те от своя страна отвърнаха със суитон.
- Сега- провикна се А. Зад противника се озоваха 150 нинджи, те ги нападнаха в гръб. Започнаха да ги колят, докато не са се осетили. Райкагето се опитваше през цялото време да забави противника докато останалата част от нинжите в близък бой минат в гръб. Водните техники спряха и още една вълна от огън се спусна към противника, много умряли паднаха, останалите имаха само 1 възможен изход, нагоре и назад. Започнаха да се катерат по дървета, отпора на А ги беше притиснал назад и ги беше изкарал от кръга където нямаше дървета, в същото време войските на Райкагето които се биеха отгоре с кунай неможеха да минат през дупката защото там няма дървета, това беше единствения шанс на войските на Мадара да избягат и те го изпълниха.
- Стойте, не ги следвайте, отсъпете и вие- провикна се А към войските си които се намираха в гръб на противника- Няма смисъл, искам всикчи да се строим тук, Райкагето посочи обезлесеното или по-точно мястото където нямаше вече дървета.
- Проверете за наши войници ранени, сложете ги да легнат в центъра, довършете ранените противници. Имате 30мин да сторите всичко това, след което се строявате пак тук за по нататъчни нареждания, искам един информатор и един Хюга. След 5мин 2те нинджи дойдоха.
- Ти, Хюга момче, провери дали са се изтеглиги противниците, кажи накъде тръгват, информатора да ми каже последните новини.
- Така, Райкаге-сама, противниците отстъпват, между тях има ранени, общо броя им останал е 70, тук има около 80 мъртви или ранени противника- започна Хюгата.
- Така, последните новини са, че дивизия 3 е в много лоша схватка, по- голямата част от противниците е там, дивизията на Минато са по-малко на брой от дивизията на Ороми, също така противника използва някакво специално оръжие, тип арбалет, стрелите са със екс. бележки. Това оръжие поваля много наши събратя.- информира Райкагето едно момче, което получи по телепатия информация.
- Изглежда трябва да изчистим пътя по-бързо и да помогнем на Минато преди да е станало късно, свободен си информаторе, Хюга, изготви ми доклад на жертвите ни или ранените, съберете ги посредата на лагра. Тук ще нощуваме, разпънете всички палатки, ако наближата противник ме оведомете, сложете и 4 поста, сменяйте се на 2 часа. Нинжата с телепатията да съобщи за ситуацията на всички девизии и да повика медицински отряд да откара или да се устрои тук, за да помогне на ранените. Кажете също и на 4та девизия да тръгва, утре ще стигнем Минато каквото и да става...

ПП. Радактирано

Нощта....


След 30мин. докладите бяха изготвени, едната от информативните нинджи на име Катсуя отиде до Райкагето и започна да говори:
- Генерале, имаме 15 ранени, нямаме мъртви, противника бяга от гората, имат ранени и това ги бави, спират от време на време за почивка и скоро ще си устроят лагер. Докладвахме на другите девизии. 2ра вече се слъска с противника, 3та е в много лоша ситуация, там са Итачи и Оромо. Хокагето се бие с тях двамата и неможе да докладва или да дава заповеди. Лагера е напълно готов и ранените са на сигурно място, оказваме им първа помощ в най- голямата палатка разположена посредата на лагера. Какво ще наредите.
- Запалете няколко малки огъня, разпръснете ги около лагера, наредете се в кръг около тях готови за защитна формация по всяко време, искам и 4 поста, аз и още 1 от Хюга ще обиколим местноста, след 2 часа тръгваме. Свържете се със Сакура, искам 10-15 медицински нинджи веднага. Сега движение, аз тръгвам, временото командваме поеми ти.- след тези думи, всяка нинджа се зае със задачите си.
А и нинджата от клана Хюга на име Мизу се промъкваха към противника. Бяха посредата на пътя и тогава Мизу докладва:
- Те са на около 1км от нас, ние пък сме на 1км от нашия лагер, сложили са постове, помагат на ранение, в момента са спряли на извора и си почиват.
- Войниците ни са изморени, трябва да починем поне час-два и тогава можем да ги нападнем. Да се връщаме, огъня трябва да е готов.
На връщане А забеляза нинджа която скачаше към него. Това беше ниджата от поста, той искаше да се увери дали това А, след като разбра, че няма измама се върна. Райакгето се върна в лагера и започна да нарежда:
- Сега, всеки се надявам, че си носи храна. Печете месото на огньвете, имаме 5 и сме 450 нинджи. Посредата са пострадалите, при тях искам 35 човека, другите да се разпределят по огньовете.- нареди Райкагето.
- Защо да не зашалим още огън или да разпалим тези, за да станат малко по-големи.- запита един от войската.
- Нядявах се, че някой ще зададе този глупав въпрос. Прекалено силния огън ще засвети като коледна елха в тази тъмнина, трябва противника да не разбере, че имаме лагер тук, в момента сме извън тяхния обсег и не знаят какво правим, слетлината ще ни издаде. В момента който някой се опита да тръгне към нас ще бъде засекан, Мизу постави нещо като бариера, която ще ни съобщи това. Сега по местата, имаме 1 час да се наядем, след това тръгваме.

След 1 час...
-Надявам се всички починахте, наядохте се и се напихте. Сега тръгваме, гасете огньовете, оставете само 1, но го преместете по в центъра, близо до голямата палатка. 15те ранени войника остават тук, както и още 35, ще чакате докато дойде медицинския отряд. Оставам тук и един инфорамтор, и един от Хюга, съобщете щом престигне медицинския отряд. Когато това стане 15тимата да бъдат откарани в Коноха, останалите ще се съберем. Искам да бъда уведомяван за всеки ход, който предприемате тук. Временно управление- брата на Катсуя, казва се Мизука. Имаме информация, че Минато е в много лошо положение и повечето от медиците са насочени натам. Останалите 400 човека, събирайте багажа, след 15мин тръгваме, трябва да достигнем противника и да нападнем, плана по-късно, докато пътуваме.

Втория сблъсък....

Райкагето и останалите 399 шинобита тичаха към противника, а той не беше далече.
- Райкаге-сама, противника ни усети, стягат багажа и ще тръгват, никой не е минал през бариерата която поставих- докладва Мизу.
- Ще действаме по план, както обикновенно, щом скъсим дистанцията на 1км се разделяме на 4 отряда, както ви споменах по-рано. След това знаете какво правим. 30тина минути по- късно Райкагето даде знак за задействане на плана. Нинжите се прегрупираха, докато тичаха и се разделиха на 4 отбора, след това всеки тръгна по собствения път. Единия продължи напред, отбора с Райкагето зави на ляво, другите 2 отбора минаха от дясно. Противника усети, че А цели да ги заобгради затова предприе защитни мерки. Подготвиха защитна формация и наредиха на половината от отряда да се качват по дърветата, за контраатака. 4те отбора на Райкагето обградиха противника, той очакваше А да предприеме атака и да падне в капана им, но той не стори това, а изпълни плана. Пред и зад противника на 500 метра се появиха два силуета ( един пред тях и един зад тях). Това бяха братята Кируго. Те направиха знаци и пред тях земята започна да се нагъва, надигна се пласт скали и почва и напрактика обгради от пред и отзад противника като 2 отвесни хълма, който образуваха помежду си нещо като проход, където се намираше армията на Оромо. Притивника разбра какво става, дърветата се счупиха или изкорениха и сега целия отбор беше между 2те скални образувания, стени. Единствения изход беше от ляво или от дясно. Когато противника се огледа, там ги чакаха отбора на Райкагето (от ляво) и другата 1/4 от 1ва девизия от десно. Отгоре (върху пласта почва или скали) се бяха наредили отпред и отзад по 100 нинджи. Когато първия сблъсък беше свършил, нинджите на Конха бяха пребъркали умрелите противници и бяха взели тяхните запаси от оръжия, сега тези 100 човека над главите им имаха пълен брой кунаи, шурикени и екс. бележки.
- Хвърляй- провикна се А. След тези думи към противника се захвърляха кунай с бележки и шурикени, половината от протиниците паднаха мъртви, останалите живи се помъчиха да се катерят нагоре по нагънатата земя, но без успех. Братята направиха знаци и част от стената по която се качваха започна да се срутва и камъните убиха нещастниците. Войската на Оромо можеше да направи само едно, да си избере от ляво( през Райкагето) или отдясно да си пробие път.
- Близки бойци атака- при тезу думи извикани от устата на А, левия и десния отбор влязоха в прохода и започнаха да се сражават с мечове и кунай, отделно онези отгоре си хвърляха и те бележки, шурикени и какво ли още не. Райкагето активира електрическата броня и се подготви за Lariat. С него повали 5 противника , спря се пред 6тия, хвана го през кръста и го разби в земята с Raiger Bomb. За да не хаби чакра, след лариата изклзючи бронята. Започна близък бой с ръце и крака, А започна схватка с мисинг-нин. Първо го разсея с един ляв прав, след това стовари дясно круше върху слепоочието, противника падна, а Райкагето го ритна право в челото, докато падаше. Друга противникова единица се озова зад А. Той се обърна рязко и го посрешна с мид кик, чу се зловещото изпръщяване на ребрата на нещастния. Райкагето завърши серията с едно фронтално коляно, с което дочупи костите и след това един хайкик, с който извади нинджата от съзнание. След около 10 мин близък бой, противника се съсреодоточи върху дясната страна, отляво се сражаваха около 10тина нинджи, отдолу още 10 мятаха кунай нагоре и прикриваха съотборниците си, останалите 20 нападаха отляво.
- Райкаге-сама, има около 20 ранени при нас, неможе да ги измъкнем, пробии път и помогни, защото ще изгубим хора...- изрещя се с всичка сила Катсуя.
- Отстъпете, и те имат много жертви, изкачете се нагоре и ги оставете да избягат, другите са наши- след тези думи от странана на А Катсуя нареди отстъпление, и наистина нямаше нужда от натиск, тази изненадваща атака повали 2/4 от противниковите нинджи, останалата 1/4 умря в близък бой, за 20 нинджи не си залужава, който и да е братски живот. Райкагето от своя страна си проби път и заедно с отбора свали останалите вътре в прохода нинджи. Битката беше свършила... Братята свалиха нагънатата земя, хълма беше премахнат , сега девизията на А отново се намираше в обезлесено поле.
- Нямаме време за губене, искам доклади от Мизу за противника, отцелели, посока на движение, бързина, възможност за атака; от Катсуя- доклад за състоянието на девизиите и доклад към двореца. Искам всички ранени наши хора да бъдят положени в средата на полето, искам защитна формация и 2 поста зад нас, искам и всички ранени противници мъртви- след това нареждане, всяка нинджа се залови за работа.


След 10-15 минути....
Първо с доклада започна Мизу.
- Армията на противника е от 20 души, имат 2-3 ранени, между тях е и водача, за него ще научим повече от Катсуя, той го е видял в сражение. Противника бяга на запад, не мисля, че имат шансове за атака, търсят спасение.
След това продължи Катсуя.
- Минато продължава да удържа натиска, имат най- много ранени, медицинския отряд е стигнал до предишния ни лагер, до 1 час ще са тук. 15те ранени от миналото сражение са откарани къ Коноха. Тук имаме още 20 ранени, 10 с опасност за живота. От противника няма живи...
- Добре, всичко е наред, до 1 час медицинския отряд и нашите 35 човека(тези които А остави да наглеждат ранените в миналия лагер, начело при тях е брата на Катсуя) ще са тук, другите са откарани навярно. Искам още 30 човека да останат тук и да изчакат медицинкия отряд. Искам и 100 с мен, останалите 250 да се насочат към Минато, той трябва да получи подкрепление. Сега кажи за 2ра девизия, кога ще могат да окажат помощ на Минато?
- Те още се бият срещу групата на Оромо, която е от тяхната страна. Едно момче от Учиха на име Изуна е победил техния лидер.- докладва Катсуя.
- Много добре- засмя се Райкагето- Винаги съм вярвал в това момче, сега ми разкажи за лидера който ще преследвам.
- Изпозлва два меча, видях само една техника, завъртя се и повали 5тима души от отбора, проправи си път и с още 15-20 човека избягаха.
- Разбирам, сега ти поемаш командвамето на 250 човека и тръгвате към Минато, брат ти и той е информатор, нареди му след като дойде с 35те човека и медицинския отряд да се устрои тук да чака завръщането ми, 35 човека и още 20 човека които ше оставя тук стават 55, имаме 35 ранени, които ще са откарани в Коноха и още 10 с опастност за живора. След като се обединим ще станем 155 и ще тръгнем към Минато за още подкрепа. Това е плана, сега ти ще отговаряш за 250 човека, командвай ги добре. Сега тръгвайте- след тези думи Райкагето изпрати Катсуя и 250 войника към Минато, остави 20 човека в лагера, който устроиха и 20 ранени и още 10 с опастност за живота. 20те здрави нинджи започнаха да помагат и да оказват помощ. През това време Райкагето тръгна с още 100 човека да преследва водача на противниковата девизия и 20те войника с него...

ПП. Може да има грешки, ранен съм в ръката и пиша трудно...

Трети сблъсък. Лидер срешу Лидер- дуел на честа. Края на една смела войска...

Райкагето и още 99 нинджи преследваха остатъка от войската, която отблъскваха, а сега нападаха. Вече бяха близо, когато Хюга момчето докладва, че отбора е спрял.
- Противника спря, използват защитна формация, очакват ни- каза Хюгата.
- Това е лудост, 20 човека срещу 100, нямат шанс... Лидерът им е от моето село, беше един от най-талантливите Анбута... Беше отличен боец с мечове. Добре е, че изпозлва Райтон, това ще е в наше предимство. Познавам го много добре, държи на честта. Той знае, че няма шанс, но иска той и хората му да умрат с чест и да завлека възможно най-много от нас с тях. Този път плана е... атака. Искам най-вече джутсота и останалите кунай да бъдат хвърлени по противника, отбора му е професионалисти в близък бой...
След 10мин. Райкагето и девизията му видяха 20те нинджи. Те всички бяха почти незасегнати, нямаха никакви рани, дори драскотини. Между тях стоеше лидерът им. Той носеше протектор на главата със знака на селото скрито в облака, но имаше чарта, която го задраскваше.
- Здравей Карами, радвам се да те видя, но не и в тази ситуация... не вярвах, че си наш враг. Ти беше наистина добър ученик... Обучих те добре, сега ми покажи какво можеш... Атака отбор- при тези думи всички нинджи от двете страни се сблъскаха. Местността, както знаете, беше гора и дървета падаха, пламваха и огньове. Райкагето забеляза, че противника устоява на атаката, затова реши да стане сериозен. Той активира електрическата броня и започна да се бори с мисинг-нинте. Те се опитваха да го отблъснат с джутсота, но те нямаха ефект, за части от секундата, той избягваше всякакви атаки. Райкагето измисли план и нареди на 2 анбута да изпозлват свитък, в който има запечатана вода. Тя се изля и терена се превърна в голяма локва, блато. Войската от своя страна се възползва от терена и отвърнаха със суйтон, Райкагето това и чакваше, нареди на отбора си да излезе от бойното поле и след това контрира джутсотата с електричество, което използва върху водата, нинджите се парализираха. Тогава отбора на А ги довърши. Остана само Карами.
- Сенсей, щом разбрах, че ще водите девизия, веднага поисках от Ороми да се бия срещу вас. Казах му, че знам слабостта ти и ще те победя, но го излъгах. Искам само да се извиня, че... се превърнах в това и сега искам.... да умра с чест.... да го направим като дуел... като онези дуели които правехме тогава....- Катами си затвори очите и една сълза падна от тях...
- Защо предаде селото ни, сега трябва да умреш... защо ме предаде?- попите А
- Това няма значение, аз няма да се промена, ще умра, но искам да е като герой- след тези думи Карами извади двата меча и се стрелна към А. Той от своя страна извади от чантата свитъка с оръжията си и ги призова. След това навлезе в битка с Карами. Райкагето незнаеше много добре да се бие с мечовете, но това беше едно от правилата на дуела и той трябваше да ги спази. След няколко сблъсъка, Райкагето почувства и започна да си спомня основните удари, но той не ги беше учил никога. След поредното издрънчаване на мечовете, Райкагето си спомни... или по-точно видя част от спомените на Котозидо, той също беше отличен боец с меч. А разбра, че част от уменията на Котозидо са в спомените му.... Райкагето се усмихна и продължи битката. Всички от отбора на А гледаха, те нямаха право да се намесват. Сега това беше битка на лидерите. Карами се завъртя и замахна с двата меча към А. Той от своя страна отбягна назад и нападна се опита да промуши тялото на Карами. Той обаче блокира завъртя меча и успя да резне малко Райкагето по рамото. А пък също се завъртя и с острието одраска момчето по лицето и успя да свали протектора му. Двамата бойци отскочиха назад и се загледаха в протектора....
- Райкаге-сама.... не успях... дуела е равен... сега 2ри рунд. А си спомни за дула му с Карами.... преди доста време.... правилата на дуела са да се биеш с меч или някакво оръжие за близък бой, но без да използваш чакра и трябва с първия удар в целта да победиш. Разбира се тогава тренираха с дървени мечове и завършиха... равни. В 2ри рунд обаче всичко е позволено. Карами вложи електичество в мечовете си и скочи към А. Той от своя страна прибра мечовете си и активира бронята. Момчето изпозлва смъртоносната си техника, тази с която повали 5 човека от първа девизия, но щом се сблъска с бронята на А мечовете спряха, опитаха се да пробият и изхвърчаха назад...
- Още преди войната знаех, че ще умря... исках само да е от човек, който знае какво е чест.- след тези думи Карами се опита да направи знаци с ръцете, но Райкагето го изгърмя с тукат през лицето и момчето полетя назад.
- Съжалявам Карами... но щом това е дуел... няма място за чувства... Надявам се това да е желанието ти... - Райкагето пророни една сълза и превърши битката. След това се строполи пред тялото на момчето и го взе наръце.
- Да се връщаме... няма време за губене..- каза А с твърд глас, в него обаче се усещаше нотката тъга.

ПП. Невярвах, че мога да пиша драма... още по-малко че Райкагето може да рони сълзи . Дано да се е получило добре.

Началото на една нова битка...
I-ва част



Откакто се връщаха към лагера си, Райкагето не беше казал нищо. Сега само мислеше и разсъждаваше...
- Довършете противника, помогнете на ранените и да се пребираме в лагера, нямаме време за губене...- това бяха последните му думи. Сега войната наистина му оказа влиание. Този път Райкагето се почувства наистина зле.
- Защо, трябваше да бягаш от селото... защо трябваше да се изправиш точно срещу мен... защо аз трябваше да сложа края на живота ти.... защи ме остави да победя?- това бяха въпросите в главата на А. Той се чувстваше гадно, преди малко той уби свой ученик и приятел.
- Може би ти точно това искаше. Да умреш с чест от човек с чест. Дано това да те направи щастлив. Нима нямаше избор... И ти просто се предаде... Но ти беше наш враг, единственото което можеше да направя беше да те убия, преди някой друг- двете страни в А се биеха.
- Стига толкова мислене, това са глупости. Ти искаше така и умря... Ще се погрижа за тялото ти. Ще бъдеш одостоен с чест. Направих каквото трябваше и изпълних дълга си- след тези думи А затвори очи и продължи напред...

След 2часа....
Останалата част от отбора на А пристигна в лагера си. Там ги очакваха медицински отряд, който се зае с ранените. Райкагето беше забравил случилото се, опита се да върви напред.
- Искам пълни доклади към всички девизии и от всички девизии. Искам и доклад за ранените, мъртвите и тези които могат да продължат битката от нашата девизия. Искам да знам и какво стана с отряда към 3та девизия. Както и какво става с 2ра. Искам и един Хюга да ми изготви маршрут и да докладва. Искам и един от медицинските до мен веднага...
След няколко минути едно момче изтича до Райкагето.
- Какво ще наредите, сър?- започна момчето.
Райкагето положи приятеля си в ръцете на медицинската нинджа и каза:
- Закарайте тялото в Коноха, този боец трябва да бъде одостоен с честа и да бъде погребан като истинки герой- след тези думи Райкагето зачака докладите...

Началото на една нова битка...
II-ра част


Първо информационнта ниджа започна
- Доладвахме на всички девизии. От последния сблъсък имаме 15 ранени и 2 мъртви и 3ма с опастност, навярно ще умрат. Медицинския отряд се опитва да ги стабилизира. До 30мин ще бъдат откарани към Коноха заедно с ранените които нямат да могат да продължат. Досега имахме 35 ранени и 10 с опастност. От тях 25 са откарани в Коноха. Навярно 2та трупа, 15 те ранени и 3мата с опастност ще ги откарат в Коноха. Освен 80те които сте готови за битка имаме още 55 завърна ли се от лагерите, на които им наредихте да стоят и 20 които бяха ранени, но сега могат да се бият. Това прави 155 човека готови за битка, 25 откарани ранени в Коноха, 2ма мъртви, 3ма с опастност и 15 ранени. Всички които са за медицинска помощ ше бъдат откарани в Коноха. Това прави 45 в Коноха от нашата девизия. Незнаем колко поражения има по 250те човека които са вече при Минато, само знаем че девизия 3 е изравнила и дори в момента натиска армията на Мадата. 2ра девизия имат още пробелми. Скоро ще изчистят пътя си. Дадох сигнал за тръгването на девизия 4. На бойното поле при девизия 1 ще има храна... останалото оставям на сензорния ни приятел тук...
- Така, маршрута по който ще минем е пак през гората. Предлагам да вървя до Райкагето и да насочвам девизията ни. Около нас на 2км няма никакви противници или изобщо хора. Маршрута е възможно най-късия. Трябва само да наредите дали да нападнем отстрани или да минем зад 1 ва девизия и да се свържем с тях в боя. Това е и от мен.
- Така, стягайте багажа. Медицинския отряд да тръгва към Коноха с ранените. Останалите 155 човека, СТРОЙТЕ СЕ!!!- А придоби отново суровия поглед, след това завърши:
- Дотук всичко върви по план. Разбихме съпротивата. Пътя ни към Минато е чист, следващата ни цел е отблъскването или по-точно унищожаването на армията на Мадара. Доволен съм от всички вас, вие сте войници и ще останете в историята на Кохона. Знам че не сме спали 2 дена и почти не сме яли, ако стигнем до вечерта при лагера на 3та девизия ще ядем там, защото Куренай е наредила изпращането на храна там и за нас. Сега всички да тръгваме. Имате 10мин да се подготвите за похода, който се надявам да свършим по свечеряване. Хюга момче, искам да минем зад 1ва девизия и да се съединим с тях. Ако нападнем отстрани може да предизвикаме отчаян ход на войските срещу нас или Минато, тогава цялата съпротива ще бъде съсреодоточена срещу 1 от двете девизии и ще ззагубим много хора. Сега стратегията ни е да се съюзим и заедно да нападаме от една страна...


След 3 часа път, Райкагето и остатъка от девизия 1 стгина до бойното поле. Беше нощ и затова двете страни се бяха оттеглили за малко. Райкагето нареди да се разпънат палатките и да се запали огън.
- Всички да са готови за бой. Имате 10 мин да се наядете, храна ще ви бъде раздадена. След това 1-2 часа максимум за спане. Още шом светне слънце, трябва да сме готови за бой. Сега се насладете на кратката почивка. - след тези думи Райкагето се изкачи на 1хълм за да огледа местността, където все още прехвърчаха кунай...

ПП. Минато пристигнахме, сега къде да пиша, тук или при девизия 3 ?

Райкагето срещу легендата за Фуго
Iва част...


Райкагето и отбора му от 155 човека току що получиха храната, която Куренай им прати. Те се опитваха да погълнат възможно най-много храна, защото можеше да не ядат скоро или въобще повече... Покрай тях имаше още нинджи. Райкагето завърза разговор с един от тях.
- Да, 250 човека пристигнаха тук, в момента се бият на бойното поле. Минато също е с тях. Откакто започна войната той не е напускал полето. Бие се с всички сили. Няма много пострадали от вашата девизия. Мисля че около 15 човека имаха леки наранявания. Те удържат лявата и дясната страна. Екшъна е в центъра. Там повечето от противниците са известни нинджи. Някои от тях са дори легендарни. Разправят за Фуго от селото скрито в камъка. Още като дете си личало, че щял да стане велика нинджа. На 6 е генин, на 10- чунин, 16- анбу. След това бяга заради приятели. Първоначално обикаляли и крадели. След това обаче срещнали неподходяща нинджа, а именно Учиха Ороми. Той избил групата им, но не убил Фуго, а го взел със себе си. Обучавал го и сега Фуго разбива редиците ни. Известен е с земните си техники, който никой досега не е успял да спре. Говореше се, че днес ще е начело и че щял разбие девизия 3, но сега след като вие се присъединихте няма да има шанса.- докато непознатото момче говореше, войниците се наядоха и се отправиха към бойното поле.
Разведеляваше се и едва по това време битката започваше да се разгорещява...
- Добре момчета, време е за последния ни сблъсък с противника. Трябва да отблъснем силите на Мадара. Тук обаче сме на по-професионално ниво. Мечовете няма да ви стигнат срещу опитни мисинг-нини. Затова нека ви дам съвет. Искам да сте на групи от по 20-30 човека. Вървете заедно и се пазете задружно. След малко ще минат медицинските нинджи и ще ви раздадат лекарства. Ще получите хапчета за стабилизиране на чакра, не я песте, а изпозвайте техниките си. По-късно може да получим и нови запаси от оръжие. Сега да влезем в битката и да сритаме малко задници...- след тези думи Райкагето начело на своята девизия скочи в боя. Започна няколко обикновенни схватки с обикновенни войници, но след това забеляза в далчината обезпокояваща гледка. Земята започна да се надига и да изблъсква хората му от дясната страна. След малко, А забеляза, че това са 250 човека които беше пратил преди 2 дена. С бързи крачки А се озова на мястото. На около имаше много ранени. Останалите които бяха на крака даваха голям отпор и не допуснаха силите на Мадара да навлязат по навътре в местността.
- Какво става, какво е повалило толкова много хора?- попита Райкагето един от своите хора.
- Трябва да удържим този фланг, така ни е наредено. Оказа се че слуховете за Фуго са били верни. Незнам дали сте чул, но той е много опасна ниджа, той всява страх във всяка войска...- момчето беше прекъснато от А.
- Аз ще се справя с него. Вие отстъпете и се отдалечете, оставете ми малко пространство с него и продължавайте да натискате противника, аз ще се опитам да го отклоня от тук. Ти докладвай на медицинския отряд да прати хора тук и да вземат ранените, които не са малко. Сега да действаме.- А беше придобил суров израз на лицето. В него се долавяше гняв и донякъде Райкагето беше нетърпелив да се сблъска с "легендата"
- Сега върви момче, кажи на всички, аз ще разбера колко струва "легендарния"- А се разсмя и затича към центъра на събитията, където видя силуета на Фуго. Не след дълго Райкагето го видя в цял ръст, беше момче на около 20тина години. Високо, едро в раменете, гръдния кош, корема и краката. Като цяло беше дебел, но висок. Беше облечен в предпазна желетка, ръцете му ня бяха покрити с нищо. Краката бяха обути в син панталон от плат, имаше и колан който беше между горната му дреха и панталоните и беше доста широк. На него бяха закчаени всички принаглежностти. Войника стоеше на една плоча земя която беше застанала перпен дикулярно на земята и стърчеше виско.
- Надявам се, че ти си прочутия Фуго- каза А с насмешка.
- Аз съм, Фуго от селото скрито в камъка и сега ще ти покажа защо съм така прочут.- след тези думи Фуго потъна в скалата и изченза. Райкагето започна да се оглежда и да очаква изненадваща атака. Около него имаше и 2 нинджи от девизията му.
- Момчета, вие вървете, аз ще се погрижа за него, помогнете на другарите си...- още небеше довършил изречението когато от земята изкочи Фуго и нанесе силен удар в корена на една от двете нинджи. Мисинг-нина дигна ръката си да нанесе решаващия удар, когато Райкагето се появи пред него и блокира удара му с протектора си.
- Аз съм твоят противник, не намесвай и други в боя...
- Небързай да умреш, трябва да спра твоите приятели, навярно носят ценна информация към лагера...- изсъска Фуго и се опита да изблъска А с юмрука, който още беше упрял в протектора на А. Райкагето от своя страна устоя на силата, но краката му разбиха земята и потънаха в нея. А се подсмихна и натисна с ръката която беше блокирал, след това я завъртя и отблъсна Фуго. През това време двете нинджи си плюха на петите и се изнесоха.
- Така, ще се биеш с мен, небързай да превърваш битката, искам да стане интересно- каза А с усмивка на лицето.
- Тогава бъди готов да умреш !!!- извика Фуго, след което направи знаци...

Куренай и нинджа от Хюга клана се бяха запътили насам.
Оставаше около 1 километър.
-Проучи района-викна Куренай
Човека си включи Бакогана и рече:
-Битката е на 800-900 метра напред. С това темпо ще сме там след няколко минути.
-Тогава ще го забързаме
-Какво?!-и Куренай хукна напред
-Ти продължавай да следиш обстоятелствата! Кажи ми когато останат 100-ина метра...
...................................
...................................
След време пристигнаха.
-Така да намерим Хокаге-сама...-Куренай направи 3 клонинга.
Те тръгнаха да обикалят

ПП:Ееее тука последните 5 мнения са на А Минато засили се някой ден и пиши пиши пиши....

Скоро хокагето беше намерен.
Куренай отново го погледна.
Беше се наместил точно във средата на бойното поле.
Тогава Куренай извика Хюгата и те тръгнаха.

ПП:Минато даваш ли една битка да направя че почна да ми доскучава?

Точно преди да пристигне при Хокагето Куренай беше пресрещната от 3 нинджи-мечоносци.
-Оф сега и с вас ли да се занимавам!
-Е ще ти се наложи-отговори един от тях и се засили към Куренай
Замахна така все едно смяташе че тя ще си седи на едно място.
Куренай отскочи и се опита да го ритне, но той я отби.
Тя замахна със кунай към него, но както се очакваше той не се предаде.
-Добре то се е видяло че няма да се пести чакра!-извика сама на себе си тя и направи някакви знаци.
Използва Magen: Narakumi no Jutsu (Demonic Illusion: Hell Viewing Technique) върху този който я беше нападнал.
Другите се биеха със хората на Коноха.
Тя изтича и им помогна със единия като го повали отново със Magen: Narakumi no Jutsu (Demonic Illusion: Hell Viewing Technique).
След това отново се затича към Минато:
-Хокаге-сама! Хокаге-сама!- извика го тя и му подаде писмото- Учиха Изуна е бил отвлечен!


ПП:Следва...:::

В търсене на истината част 1- Тъмнина

Скачайки от дърво на дърво Райкагето се доближаваше все повече до бойното поле, макар и войната да беше свършила отдавна, А усещаше напрежение, сякаш всеки момент щеше да се озове на бойното поле, всички отново щяха да се бият и той трябваше пак да води дивизията си в славна битка. 30мин след като напусна Коноха А се намираше в центъра на вече свършилата война (там където се срещаме с Фуго). Полето беше разрушено напълно, навсякъде имаше отломки почва. Имаше следи от кръв, но не и мъртви тела. Двете войски се бяха оттеглили заедно с мъртвите и ранените си единици. Някъде в дясно на около 300-400 метра имаше една огромна каменна стена строшена на две. С лекота А се озова отгоре и...
- Започваш да си спомняш нали?- заговори гласът.
- Никак даже, имам чувството че сънувам, помня че поведох хората си в битка тук..... имаше някакъв супол, дето много зееше..- отговори Райкагето на гласът.
- Ама ти вече си говориш и сам- засмя се мазно гласът, сякаш искаше да побърка Райкагето.- Тук ти уби един от най-добрите и най-талантливите ми войни- Фуго от страната на земята.
- Абе нали има кой глупак да ме слуша- отвърна му А и започна да оглежда района.
- Време е да се срещнем... не мислиш ли ?- попита гласът.
- Сигурно, страхливците рано или късно се излизат наяве- извика Райкагето, последва силна болка в главата, А се строполи на земята.- Махни ми се от главата- изкрещя се Райкагето.
- Гневът ме прави по силен... Ти изостави приятелите си.... Изуна ще се присъедини скоро към нас, неизбежно е. - това чуваше А в главата си, това бяха спомени които се прожектираха в главата му. А започна да вижда мъртвите тела на приятели те си, някои от тях не може да си спомни кои са.
- Ти остави всички да умрат, заряза ги когато им беше най-нужен- извика се гласът, Райкагето се хвана за главата и заповна да вика:
- Не е вярно, не е !!! Излез от главата ми страхливо коп*ле- развика се А.
- Не мога да повярвам че губя контрол над умът ти... достоен противник си. Сега ме последвай подтикна го гласът. А се изправи и тръгна на някъде през гората, той усещаше че се приближава до огромното зло, което в момента се беше загнездило в него. Тялото му се стягаше, яростта вътре в него го изгаряше... Райкагето започна да си спомня как е минавал по този път веднъж, спомни си че бързаше за нещо... беше имал битка, която го забави...
- Дано не е късно- казвал си той по време на пътя. Изуна, точно така, това име му беше много познато, явно много държеше на него и трябваше да го пази от опасности.
- Изглежда съм бързал... отивал съм към това момче, то е било в опасност- досети се Райкагето. След 20тина минути спринт, А беше на изгоряла поляна насред гората. Навсякъде имаше съборени дървета, пепел, кръв. Най-различни образи изплуваха в съзнанието му.
- Какво си ми направил гадино, нищо не се сещам- запита Райкато и се хвана за главата, в същия момент чу някакъв звук, като засмукване над себе си. Погледна нагоре и видя силует, това беше.... Мадара...
- Време беше да се върнеш у дома- на бойното поле- подхвана Мадара.- Оромо и Фуго свършиха всичко по план, както бях планирал- продължи Тоби.
- Бил си ти... ти ме побъркаш.. ти си в мозъка ми- каза А спокойно- Какво по дяволите ми направи?- извика той.
- Направих ти услуга... ти помогна на Оромо да стане "завършен", той ти отвърна и ти помогна да намериш истинската си същност, да се "обединиш" с другото си аз... това което мрази и унищожава всичко по пътя си. Навярно вече се познавате, щом ти създава проблеми.- обясни спокойно Мадара, тъмнината в дупката на маската му се разясни и отвътре се показа шарингана му... Сега да свършваме с това, предстои ти битка, битка която няма да спечелиш- изкиска се Тоби.
- Ела ми бе кьорав- подигра му се А и се подготви за битка...
- Няма да се биеш с него глупак, ти ще се биеш срешу мен- проговори му отново гласа. А замръзна, последва болка в главата, строполи се, а мускулите му започнаха да треперят, сякаш всеки момент щяха да се изтръгнат от кокалите му. Мадара направи знак и каза:
- Освободи- чу се звук на джутсо, на повърхността на тялото на А се появиха тъмно сини пламъци, те го обгърнаха. Райкагето изпита огромна болка, сякаш гореше отвътре но и от вън. Бързо пламъците се превърнаха в черна течност, тя сформира кълбовидна форма, обгърна А и се запечата... Сферата започна да гори в същите тъмно сини огньове- пламъкът на омразата. Вътре А изпадна в безсъзнание, отново се озова в съзнанието си, пред него беше силуета, той се преобрази в друг човек, проблясък премина през главата на Райкагето, сега той разпозна човека, това беше Фуго, катранената течност около двамата се издигна, сформира околната среда. Двамата се намираха в центъра на войната, точно там къде се срещнаха за пръв път, където А беше преди няколко минути, на огромния камък, който все още беше цял.
- Тогава бъди готов да умреш !!!- извика Фуго, след което направи знаци...
- Точно така, започвам да си спомням какво е станало- помисли си А- спомените ми до сега свършват с това как Фуго казва : "- Тогава бъди готов да умреш !!!"- помисли си Райкагето- Изглежда всичко се повтаря, по- добре да свършвам битката, трябва да помогна на Изуна- довърши си мисълта Райкагето и застана в гард, готов за битка, изчаквайки да види какво ще предприеме Фуго...


ПП. Следващия път битката ми с Фуго, след това и Оромо

В търсене на истината част 2- Срещу Фуго.

А чакаше първия ход на противника си. Фуго направи знаци и блъсна ръката си в земята. Тя от своя страна се разтресе. Около Райкагето се образува кръг с доста голям диаметър.
- Сега- извика Фуго, след тези думи земята се разцепи. От вътре излязоха каменни колони. Точно под краката на Райкагето. Бяха прекалено бързи, след като се разбиха в А, той изхвърча нагоре във въздуха.
- Не е зле за новак- подсмихна се Райкагето, след което активира електрическата си броня, направи 2 салта и се спусна към Фуго.
- Earth Release: Earth Dragon Bullet- отговори Фуго, пред краката му се образува глава на дракон от кал, той започна да хвърля камъни от устата си, за да подсили ефекта, едновременно с камъните Фуго хвърляше и кунай с експлозивни бележки. А от своя страна избегна всичко, дори и падайки.
- Вземи това- провикна се Райкагето и замахна с юмрука си към лицето на противника в момента, в който се приземяваше.
- Golem Technique- пред лицето на Фуго се образува голяма каменна фигура, тя му послужи като щит. Ръката на А се вряза право в лицето на статуята, тя ся разцепи бързо. Юмрука се забави в трупа, А вложи малко повече натиск в атаката си и премина успешно защитата. Виждайки опасност Фуго вкамени ръката си, и докато отломките и праха пречеха на А да види противника, той замахна с ръка. Точно когато юмрука се допря до лицето на А, той изчезна, за част от секундата той се оказа зад Фуго, сграбчи го през кръста и го вдигна във въздуха.
- Liger Bomb- Райкагето засили тялото надолу, но земята под краката им се беше превърнала в кал. А потъна бързо, а Фуго се измъкна, главата и тялото му просто се бяха потопили в калта, техниката на Райкагето не беше сполучлива.
- Сега ми падна право в капана. Ще умреш бавно и мъчително, ще те оставя да потънеш и да се удавиш в калта.- възтържествува Фуго. А се опита да се измъкне но без успех, движенията му само засилваха ефекта и той потъна до главата.
- Сега умри- извика Фъго и направи знак с ръка, калта покри Райкагето... Разбира се, че не е умрял, А концентрира чакрата си под калта, след като увеличи нивото на чакрата си и преобразува голямо количество в електричество, с което обгърна себе си, течността започна да се загрява. Това доведе до много бързо втвърдяване на калта. С един удар А разби вече втвърдената смес и излезе благополучно.
- Не се радвай още, трябва да си пълен глупак да подцениш Райкагето- каза А с лека усмивка.
- Ти само улесняваш нещата...- каза Фуго правейки знаци.- Калта която втвърди ще ми е от голяма полза Summoning Technique: Giant Mud Golem (техниката съм си я измислил)- земята под краката на Райкагето се раздвижи, той отскочи настрани. Втвърдената кал започна да се превръща в огромен великан.
- Тази техника може да се използва само с достатъчно количесто втвърдена кал, ти ми я осигури, не се залъгвай, този великан е около 10пъти по-голям, по-издръжлив и по-твърд от предишния.
- Голяма работа...- каза въздишайки Райкагето, след което започна да събира чакра, щеше да комбинира електрическата броня с Body Flicker Technique, за да увеличи бързината и атаката си.
- Сега атака, великане- провикна се Фуго, ръката на земното чудовище се засили към Райкагето, чиято коса се разроши.
- Помни, състояние между покой и мир, тогава атаката ти е най- силна- припомни си А.
- Не, не как може да си спомняш- чу се в далечината тъмният глас... За части от секундата А беше пред главата на каменното чудовище
- Lightning Oppression Horizontal - изкрещя се той, след което последва тежкия удар. Буквално главата на чудовището се пръсна на пясък, ръката продължи по-навътре в трупа, той се разцепи и Райкагето се озова от другата страна.
- Не може да бъде ттт..това е не..не..невъзможно- каза Фуго, а в гласът му се усещаше нотка страх.- Най-силната ми техника... свършена е- довърши Фуго- Явно е време да използвам силата на проклятието...
- Време е да свършваме, ти не си единствения който трябва да яде бой- каза А сериозно. Той концентрира чакрата си в ръката и със светлинна скорост се засили към Фуго, юмрукът срещна гърдите му, той се изстреля като топче от оръдие и се разби 200-300 метра по-далеч в един камък. Райкагето престъпяше напред, когато през пушека се видя силуета на Фуго, гърдите му се бяха превърнали в камък, бяха сплескани но се възстановяваха бързо.
- Сигурно си чувал за легендата Фуго, за мен, чувал си и за специалната ми възможност... Мога да превръщам тялото си в камък, по-твърд от всичко което познаваш...
- Който камък чупя с лекота- прекъсна го А.
- До сега- отговори му Фуго, след което по гърдите и дясната му ръка се появиха черни очертания, те се сляха в ръката му, тя се превърна в камък, посивя, уголеми се, а зад нея се образуваха 3 дупки, подобни на тръби, но уголемени в края през които излизаше светло син пламък.
- Бъди готов да усетиш силата на моя проклет печат (Cursed Seal)....

Следва продължение...
ПП. Тази битка, както и битката с Оромо Райкагето не си спомня (вероятно е претърпял травма). Има загуба на паметта в различни области (ще се оправи скоро). Тази битка, както и следващата всъщност се състоят в съзнанието на Райкагето, чрез тях той ще си възвръща паметта. В момента тялото на А се намира в гората, както съм писал в по-предни постове, в черна сфера където претърпява метаморфоза (ако мога да се израза така).

В търсене на истината част 3- Края на на една легендата.

-Пффф... Твоите номера нямат значение за мен, битката ще свърши много скоро, започнах да се изнервям.- още преди да се доизкаже, ръката на Фуго летеше към лицето на Райкагето, макар и от голямо разстояние тежкото тяло на Фуго се беше изстреляло с невероятна скорост, използвайки реактивна сила*. Синият пламък, който излизаше от края на ръката му се беше усилил, подобно на ракета той сега "летеше" към Райкагето.
-ДАВАЙ !!!- извика Райкагето, след което отскочи напред, беше точно пред Фуго, дори сега А беше по-бърз. Юмруците им се срещната. Земята под краката им се разцепи и отломки се захвърчаха наоколо, толкова голяма сила беше породена от сблъсъка. Първоначално краката на Райкагето се забиха дълбоко в земята, а зад тях земята се надигна и разруши. След като спря Фуго, А използва цялата си сила и тежест на тялото, за да отблъсне противника си обратно.
-Само когато си в състояние между покой и ярост, само тогава ще можеш да използваш пълния потенциал на силите си- спомни си Райкагето.
- Но какво ?! Не може да бъде...-Фуго беше учуден как А се противопоставя на силите му, дори в първи стадий на Прокълнатия печат. Райкагето успя не само да превъзмогне силата на Фуго но и го буташе , краката на Фуго се суркаха назад...
- Не мога да повярвам на силата му... Трябва да използвам пълния потенциал на Печата- след тези разсъждения, Фуго се застопори на място. Другата половина на тялото му потъмня и се вкамени. Ръцете му станаха почти 2пъти по-големи. Гърдите му и краката се покриха с няколко сантиметрова скална защитна броня.
- Хахахахаха- гласът му беше писклив, хиленето му- саркастично... Ръката му продължи да бълва огън, този път няколко пъти по-голям, следователно реактивната сила ставаше по-голяма.
- Знаеш ли, защо съм по силен от теб ? Защото има за какво да се боря... Ти си само марионетка на Мадара. Електрическият ми елемент ще те смачка негоднико.- след тези мъдри думи, косата на А се разроши. Електрическото поле около тялото му се уголеми. Юмрука му този път беше неспираем... Първо ръцете, след това и тялото на Фуго бяха обхванати от електричеството. Това намали издръжливостта на скалната покривка на ръката му. Тя се напука, след един малък тласък от страна на А ръката започна да се пропуква и руши. Единствения изход за противника беше да се оттегли, но това не му беше позволено. А вложи всичко от себе си и прати негодника надалеч, след като направи няколко кълбета се вряза в отсрещната скала. Райкагето излезе победител в тази дълга борба на "юмруци", но битката съвсем не беше свършила. Фуго беше накрака.
- Не само, че си по слаб, но и доста по-бавен, сега ще ти покажа.. Докато Фуго още не се беше възстановил от предишния удар, А беше пред лицето му. Противника хвърли няколко силни крошета, но тази каменна маса, беше прекалено тежка. Не беше никак трудно за А да ги избегне. Тялото и главата на нещастника бяха открити и Райкагето не погуби нито момент повече, за да нанесе решаващите удари. Един ъперкът беше достатъчен да извади Фуго извън строя. Той се понесе назад, ръцете му се вдигнаха.
- Lightning Oppression Horizontal - ръката на А премина като през масло мишницата на Фуго. Част от рамото му и самата ръка паднаха на земята.
- Копеле, удряза ми ръката- изхлипа Фуго.
- Това беше хлапе- А беше решен да сложи край на това. С един прав не само доразби скалната броня, но и нарани органите на противника си. Той от своя стана отскочи назад и се блъсна отново в скалата зад него, след което падна по гръб на земята.
- Сега искам да разбера всичко което знаеш- Райкагето беше ядосан повече от всякога. Той заби крак право в раната на гърдите на Фуго, от устата му излезе кръв.
- Вече е късно.... момчето е .... наше.....- Нещастинка се опитваше да говори, но се задавяше в кръв.
- Не ми казвай кое е късно... ясно ли е ?- електрически сноп премина през тялото на полумъртвия.
- Къде е момчето?- продължи А.
- В гората на 1-2 километра източно от тук.... няма да го спасиш... той вече е погълнат от тъмнината.... Ха-ха-ха- дори и да му беше трудно да говори, не му беше трудно да се смее...
- Мерси... гледай да не ме лъжеш... получаваш бърза смърт.- А вдигна ръката си и я стовари върху главата на Фуго. Нещастинка беше мъртъв, а тялото му се превърна в прах... А знаеше, че трябва да бърза и без много да мисли се стрелна към гората.

******************

- Момчето какво стана с него?- мислише си Райкагето....
- Ха, ти наистина ме впечатли, явно това което си направил се е запечатало много дълбоко в главата ти, дори и да не си спомняш ти.... постъпи по същия начин, когато се би с Фуго. Техниките ти, думите, всичко до едно беше същото....- проговори тъмния силует/глас.
- Не... просто започвам да си спомням- Райкагето стоеше далече от цялата от случката, той само гледаше спомените си, бореше се със тъмнината...


ПП. Надявам се не е объркващо, да знам А е доста брутален в този "епизод" . Ако имате въпроси, в спам зоната
*Реактивна сила- силата създадена при изхвърлянето на газова струя,която предизвиква движение на реактивен принцип. Така летят ракетите... и ръката на Фуго.

- Дали не съм закъснял...- мислеше си А.- Дръжте се войници, помощта идва.

В търсене на истината част 4- Учиха

Райкагето скачаше от дърво на дърво, придвижвайки се възможно най- бързо. Изведнъж се дочу глас, гласове. Те ставаха все по-силни. След това А видя силует в полу седнало легнало положение, вероятно облегнат на дърво. Над него стоеше по-висок мъж, носеще наметало, по него имаше символи... червени облаци...
- По дяволите, това е Оромо, държи катана и ще разсече момчето- уплашено извика Райкагето, след което премина в електрическо бързия си режим. За част от секундата беше между двете фигури. Катаната се стрелна надолу. А замахна с ръка, чу се звън, протектора му отби катаната, Оромо я изпусна и тя изхвърча назад. Без дори да погледне назад към Оромо, А отправи един ритник със завъртане. Кракът на Райкагето срещна корема на противника и не само изкара въздуха му, но и го изпрати няколко метра назад, където се заби в едно дърво. А хвана Обито през кръста и изчезна...
- Добре ли си момче?- попита Райкагето. Обито отвори очи, огледа се, поклати глава (за "да"), опита се да каже нещо, но А го спря.
- Не говори, пази си силите, лекарския екип идва...- наистина Обито макар и мътно видя група хора да тичат към него.
- Ние го.... аз и .... Изуна.... ранихме го- изхлипа момчето.
- Разбирам... не се тревожи, аз ще се погрижа- успокои го А, след което лекарите взеха момчето в свои ръце. Те започнаха да третират гърдите му с медицинско джутсо. Момчето се съвзе, с помоща на мед. сестра се изправи.
- Ще се оправи ли? Момчето?- попита А доктора.
- Мисля, че да, трябва да го му окажем първа помощ... ти се погрижи за врага. Щом момчето се изправи, ще можем да го преместим при другите ранени, където е и Сакура. Ти задръж далеч негодника.
- Ще се справя... А ми Изуна как е ?
- Той е по зле, ще го възстановим, но трябва да го откараме възможно най- бързо до града. За това ще се погрижим ние. Ти върви....- без да губи повече думи А изчезна, в следващия момент беше на един клон на едно от дърветата. Точно там където се състоеше битката. Оромо вдигна катаната си...
- От доста време не сме се срещали- започна той.
- Това ще ни е запоследно... обещавам ти. След днес един ще живее, другия ще падне...
- Нека да разберем, кой ще е това. Последния път се измъкна, остави приятелят ти да умре, вместо теб. Какъв приятел си ти- опита се да Оромо да провокира А.
- Аз ще отмъстя за приятеля си, за приятелите си, ще ти сритам задника Оромо- А започна да сваля протекторите и тежестите си...
- Сега ще видим колко по-бърз съм- продължи Райкагето.
- Очите ми, шарингана ще видят всичко което ми поднесеш. Хахаха- смехът на Оромо беше фалшив, пълен с омразен смях... Райкагето и Оромо бяха готови да се сблъскат... отново. Нещо притесняваше Райкагето... Оромо изглеждаше твърде свеж...
- КАКВО !!!- учудеността на Райкагето беше твърде голяма, за да се скрие.
- Та той няма нито едно одраскване по лицето или дрехите. Сякаш не е водил война или битка... - разсъждаваше Райкагето. Обито явно се беше объркал, все пак той каза на А, че с Изуна са успели да подредят до някаква степен Оромо, но всъщност му нямаше нищо.
- Хах, да не се уплаши... какво толкова чудно има, какво се сети?- запита Оромо. Между временно Райкагето активира еле. си броня.
- Как си успял да победиш 2 шаринган използвача, без да падне кичур от косата ти?- пипита Райкагето. Оромо затвори очи и отговори.
- Моето око не е обикновен шаринган, аз имам ... мангекю. - след тези думи, Учихата отвори очи, те се бяха променили, имаха друга окраска...
- Плюс това аз не съм се бил с тях... просто съм отличен използвач на генджутсо- Оромо се усмихна, беше активирал шарингана си. Райкагето беше също готов, Lightning Release Armour техниката работеше с пълни сили, това увери А, че не е и няма да бъде под излюзия....

Следващия път битката в пълния и вид

В търсене на истината част 5- Оромо срещу А

-Пффф... Въобще няма да си губя времето, няма да крия нито част от способностите си, просто ще използвам най-бързата и силната си атака и ще сложа край на това възможно най-бързо- разсъждаваше Райкагето.
-Да танцуваме- извика Оромо и започна да прави знаци, бързината на правенето на знаците беше наистина добра, с невъоръжено око беше почти непосилно да се разгадаят. Без тежестите си и протекторите Райкагето беше в пълната си сила и бързина (да приемем, че съм достигнал бързината от мангата като се бия с Минато). Още преди да е направил 3тия си знак ръката на А беше пред лицето на Оромо. Удара попадна право в главата, битката беше свършила, ръката на Райкагето беше преминала през тялото на противника, когато то се пръсна, да това беше кагебушин. Но разбира се не обикновен, Учихата беше изкусен майстор на въздушния елемент, клонингът беше пълен с въздушна чакра. Тя обви Райкагето и отслаби елек. му поле.
-Наистина си бърз, но това е краят: Fire Release: Great Fireball Technique- каза Учихата победоносно. Огромната огнена топка се вряза в топката въздух обгърнала А, тази комбинация предизвика огромна експлозия, тъй като въздуха разпалва огъня. Докато Оромо тържествуваше Райкагето му мина в гръб
Lightning Elbow - извика А. Учихата успя да се обърне, едното му око видя атаката (дясното), моментално шарката се промени, Оромо беше активирал МШ си. Това му помогна да види и разгадае техниката, беше му нужно само да се наведе, лакътят на А мина покрай гърба му. Очите им се срещнаха, бяха само на няколко сантиметра.
-Сега разбирам....- помисли си А- Тези очи, в тях няма нищо друго освен празнота, безкрайна бездна пълна със самота, омраза, жажда за отмъщение... Явно това е проклятието на клана Учиха. Оромо извади катаната си мигновено, след като използва въздушния си елемент замахна към Райакгето. Той от своя стана разбра къде ще попадне удара, усили притока на електричество в областта, тъй като вярваше че бронята му ще издържи. И наистина, металното острие се отблъсна назад, но острието от въздушна чакра разряза бронята му и причини на А порезна рана по дължина на гърдите му.
-Та ти наистина победи бронята ми- засмя се Райкагето. Двете фигури се разминаха.
- Наистина си бърз... шарингана ми не може да те засече, това обаче не се отнася на МШ ми. И все пак незнам как избяга смъртоносната ми хватка, нито как контрира една от 3те сили на МШ, а именно Тсукойоми, най- опасното генджутсо на клана Учиха.
- Има още много да учиш хлапе, от началото целта ми беше да разбера способностите ти. Забелязах всеки твой знак, всяко твое действие. Беше елементарно да разбера, че можеш да контролираш 2 стихии (Вятър, Огън). Нападнахте бързо, но това не е краят на силите ми. Електричеството около мен ми позволява да се движа няколко хиляди пъти по-бързо от нормален човек, да кажем бързината на светкавицата, първо виждаш светлината, след това звука... Мога да избегна всяка твоя атака дори от разстояние, в което това е невъзможно... След като видях и 1 от способностите ти на МШ, а втората я знам от преди това е време да мина на следващото ниво- след тези думи косата на А се разроши, той започна да увеличава чакрата използвана за поддържането на елек. броня и да увеличава нивото и.
- Освен бързина джутсото ми увеличава способността на синапсите ми, т.е мога да виждам всичко дори в супер бързината си. Това ми помогна да избегна илюзията ти- продължи да обяснява А.
- Защо ми разкриваш способностите си? Нека ти кажа и аз малко... И без това си виждал 2 те сили на МШ. Да кажем че има още една, по-силна и от двете в комбина.
- Нима това е възможно- зеницата на Райакгето се разшири.
- Разбира се, и моето око има скрити способности, които скоро ще видиш...
- Кажи ми защо водите тази война, джинчурикитата са добре скрити, нямате шанс, дори сте близо 3пъти по-малко от нас, сега може би още по-малко. Заради момчето ли е? Мадара е брат му, ако му липсва толкова много, защо е напуснал селото?
- Наистина ме изумяваш, за толкова малко време, разгада почти всичките ми способности, сега ми казваш напълно верни неща, трябва да призная, че си доста наблюдателен. Приеми че ти казвам това, от уважение, защото си наистина достойна нинджа, която е на грешната страна. Мадара напусна селото, защото уби най-добрия си приятел, както направих и аз и Итачи...
- Заради МШ ?!- прекъсна го Райкагето.
- Ха-хаха, напълно си прав, започваш да ми харесваш... разбира се, че е заради МШ, но всичко си има цена, особено тази сила... Особено прокълнатата сила на Учиха, сила която се храни и расте от омразата, цената е... зрението ти...
- Ослепял е ...- досети се А
- Да... и за да го възвърне и да стане "завършен" той трябва да извади очите на брат си и да ги трансплантира в себе.- след думите на Оромо, Райакгето замръзна на място. Той не очакваше да чуе това, студени тръпки преминаха по тялото му.
- Така ще направя и аз, след като убия Итачи. Тогава ще имам достъп до последното ниво шаринган, а именно- eternal mangekyou sharingan. Очите на Учихата бяха затворени, под клепача на лявото му око се видя капка кръв, след това още една. Те се стекоха по бузата му. А знаеше какво го очаква...
- Аматерасу- извика Оромо, отваряйки окото си. Черни пламъци се появиха по тялото на Райкагето, но преди да пламне, използвайки супер бързината си той успя да се измъкне. Сега той наистина се движеше с бързината на мълния. Заобикаляйки Учихата от ляво, окото на Оромо продължи да се движи заедно с Райкагето, запалвайки всичко зад него. Докато изведнъж момчето се хвана за окото и изохка от болка. Това и чакаше Райкагето, той беше обмислил всичко и изчакваше страничния ефект да подейства. Райкагето беше на 1 метър от Оромо готов да му забие един прав, когато дясното око (в момента А е от дясно на Оромо) се отвори.
- Blaze Release- каза Оромо. Всички черни пламъци наоколо се събраха около Учихата, образуваха фигура подобна на дракон, която се стрелна към А. Както и преди това Райкагето и сега трябваше да отстъпи. Огненото нещо го преследваше няколко метра (10-15) опустошавайки всичко след себе си. Точно тогава и дясното око започна да кърви, момчето се свлече на земята и се хвана за двете очи, последва крясък от болка. Оромо отмести ръцете си от очите и се опита да фокусира, но ту виждаше размазано, ту ясно. Той отново се хвана за очите и отново потека кръв. Този път А щеше да успее с атаката си, все пак опонента беше закрил очите си. Юмрукът му беше отново на няколко сантиметра от лицето, тогава Оромо отвори и двете си очи... Околността стана бяла. Райкагето усети как удря нещо, но светлината го заслепяваше. Усети как ударът му блъска тялото на Оромо назад. Сега се осъзна и видя всичко. Ръката му беше ударила ребро, то се беше пукнало, но още не се беше счупило. Оромо беше клекнал, около него имаще 4 бели ребра. Те сякаш горяха в тъмно син пламък.
- Когато използвам силата в лявото си око- Аматерасу и тази в дясното- Тсукойоми, аз отключих 3тата- Сусаноо, непробиваемата защита.- Оромо говореше гледайки надолу, когато дигна глава и косата му откри очите, тя бяха в кръв...
- Сега ще разберем колко е "непробиваема"- каза Райкагето и отскочи назад. Наистина, Учихата беше използвал Аматерасу в лявото око, А сега се сети, че когато погледите им се срещнаха или по-точно очите (когато Оромо избегна удара с лакът) Оромо го беше погледнал с дясното. Тогава Райкагето усети разконцентрация в чакрата си, но елек. броня подбуди синапсите му и това бързо го възстанови.
- Сега е момента да използвам пълния си потенциал. - помисли си Райакгето.
- Сусаноо хахахах !!!- извика се Учихата, тъмно сините пламъци се уголемиха, появи се още 1 ребро и една лява ръка. Райкагето тръгна с всичка сила с прав. Ръката му срещна предната част на кокала на ръката на Сусаноо. Той се удари в ребрата и 2те кости се напукаха силно. Цялата фигура също се отблъсна назад и се заби отново в огромния камък зад тях.
- Невероятно, това спря удара ми... но дали ще спре ударите ми- А се подсмихна и изчезна. От всички посоки (ляво,дясно,отпред,отзад) заваляха удари. Райкагето почти се телепортираше и нанасяше слаби но много удари. Ребрата започнаха да се пукат, започнаха да се възтановяват, но не много бързо. А бързо асимилира всичко и разбра къде е най юязвима структурата, а именно третото ребро , точно по средата (в гърба на Оромо). А застана точно зад Учихата, краката му се забиха в земята, още преди да се е възстановил кокала Райкагето нанесе удара си.
- Това е всичко хлапе, Lightning Oppression Horizontal- ръката мина право през костите и удари Оромо право в главата. Той изхвърча заедно с непълната версия на Сусаноо и се просна на земята....

Следващия път си идвам в Коноха

В търсене на истината част 6- Мадара


- Ставай, знам че имаш още сила да продължиш битката- подканваше А Оромо. Тялото лежеше в несвяст на земята, костите на Сусаноо бяха натрошени, но не бяха изчезнали. Изведнъж момчето помръдна, опита се да се изправи, изглеждаше че главата го болеше. С много усилия се задържа на крака, но се клатушкаше наляво и надясно.
- От както се помня... чувам само смях... Всички се смеят на гърба на моите родители- Оромо повиши тон- Ти сигурно не знаеш, но моите родители бяха най-добрите Учиха. Те често биваха изпращани на мисии, все пак бяха най-добрите от най-добрите. Един ден девето опашатата нападна Коноха, старейшените се опитваха да я заловят, но не успяха и чудовището излезе извън контрол. За да спасят селото, те изпратиха родителите ми и още няколко Учиха на мисия, да задържат лисицата възможно най-дълго, докато подготвят "джутсото", с което запечатаха звяра в предишното джинчурики. Да... родителите ми умряха, умряха заради селото, за да спасят хората, никой обаче не си спомняше това. Старейшените потулиха случая, другите страни не трябваше да разбират за "оръжието ни". Аз израснах сам, всички ме отхвърляха, смееха ми се, подиграваха се... За да продължа да живея всеки ден ме крепеше само едно нещо... Силата. Исках да стана по-силен, достатъчно силен, за да унищожа Коноха и да отмъстя за родителите си. Тогава се появи и Мадара, той ми помогна да усвоя пълните способности на шарингана, след това ми каза и за МШ и за ЕМШ, който ще получи след трансплантацията на очите на Изуна. Мадара дори ме заведе до "скривалището на клана Учиха". Там успях да разбера всичко с помощта на шарингана си. След това се появи и Итачи. Двамата развихме уменията си, Мадара ни даде дом, помогна ни да станем по-силни, показа ни и истинския извор на сила, а именно шарингата и омразата, която и двамата имахме в много. Днес с твоя помощ, аз отключих последната част- Сусаноо. Сега ще ти покажа болката си, днес ще усетиш омразата и празнотата в сърцето ми, след този ден ти ще имаш част от мен в теб...- това беше историята на Оромо, последните думи Учихата извика, Сусаноо се възстанови, този път се появи главата му, другата му ръка с меч, появиха се и мускули, които свързваха частите. Райкагето разбра че има малко чакра, бързо анализира случващото се, следващия сблъсък щеше да е всичко или нищо. Това означаваше, че и двамата опонента ще вложат всичко в следващата си атака. Косата на А се разроши за пореден път.
- Това е, няма смисъл да пестя повече чакра, ще използвам всичко което имам- помисли си Райкагето.
- Сега ще видим кое е по-силно, омразата ти или моя железен юмрук.-последното А каза на глас.
Оромо насочи меча на Сусаноо към Райкагето, цялата структура започна да гори в тъмно син пламък, огънят обгърна меча и се сля с него.
- Сега усети моята болка- изкрещя Оромо. Мечът на Сусаноо и ръката на Райкагето се сблъскаха. В радиус от 10-15 метра всичо избухна. Образува се кратер, в центъра бяха Оромо и А. Те се бяха разминали. Райкагето стоеше на крака, косата му се беше спуснала и лицето му не се виждаше. По тялото му пълзяха тъмно сини пламъчета. Зад него на 5 метра стоеше Оромо, и той още на крака, по бузите му се стичаха капки кръв, които капеха на земята. Изведнъж тялото се олюля и падна. А се обърна, очите му бяха намръщени, те всъщност бяха обгърнати от син пламък. Точно в центъра на тялото на Учихата се появи дупка, тя го засмука и изчезна. На един от клоните на най-близкото останало дърво стоеше Мадара с тялото на Оромо на рамо.
- Браво А, всичко мина по план, мерси че помогна на ученикът ми да отключи последната сила на шарингана си. Дори без да знаеш ти изпълни ролята си. Сега ще получиш наградата си- след думите си Мадара направи знак, пламъците около А го обгърнаха, той се свлече на земята и завика от болка. Това не беше огън, въпреки това Райакгето усещаше цялото си тяло да гори, и наистина то гореше от... омраза.
- Оромо беше прав, въпреки че последният ти удар надви Учихата, част от неговата сила и болка омразата се настани в теб, приятно пътуване из съзнанието ти- каза Мадара, това беше последното нещо което Райкагето си спомняше . Сега той отново се намираше в съзнанието си. Отново беше в безкрайното тъмно синьо изгарящо море. Всичко му стана ясно. Омразата която Мадара запечата в него нараняваше съзнанието му. Черния силует това беше неговото друго аз. У всеки човек има едно такова, но този път А го победи. Бавно морето започна да се оддръпва, небето стана бяло, течността от морето запълни стените, тя също промени цвета си в бял. На белотата започнаха да се изобразяват най-различни случки от миналото на А. Сега той си спомни всичко, всичко в главата му си дойде на мястото. Като на екран се проектира бойното поле в което той се намираше сега (преди пътуването си в собственото си съзнание), а именно на същното място на което се би с Оромо, но сега бяха няколко седмици ... (В предишните постове съм писал че се срещам с Мадара и тъмна сфера ме поглъща, това е след като бягам от болницата).
- Какво ?!- недоумяваше Мадара. Черната сфера се разпука, а отвътре светеше бяла светлина. А беше освободен от омразата на Оромо.
- Наистина усетих как се чувства момчето и знам, че там има още доброта- при тези думи Райкагето се сети за гласа, който му казваше да не губи вяра... Лека усмивка пролича на лицето му.
- Хах изглежда си по-силен от колкото предполагах, дори и да победи другото си аз, всичко върви по моят план.- дупката на маската на Мадара изсмука тялото му, след това изчезна, заедно с проблемите на Райкагето...

ПП. Това беше. КРАЙ.