Девизия 2 - (бойна)

Командир - Конан
Брой- 450 шинобита + Изуна учиха.

Точно на няколко стотин метра от девизия 1 беше девизията на Конан.Тази битка беше голямо изпитание за комадирката поради причината,че преди около една година или малко повеч тя беше лидер на Акацки.Не само тя беше притеснена обаче.Всички бяха притеснени.Нямаше как.Все пак това беше война.Някъде на най-задните позиции едно друго младо момче се притесняваше не по-малко от Конан.Това беше Изуна Учиха.Най-младия в армията.Може би си задаваше въпроси,които го разколебаваха.Та от него се очакваше да се изправи срещу брат си.Как така?И всичко в главата му вероятно ставаше на каша.Явно се чудеше защо трябва да участва в тази война.Може би Минато е имал някакви мотиви,за да го избере.....
Понякога този млад Учиха изглеждаше така сякаш мислеше точно за това.Но бъдете сигурни,че Минато не случайно го е избрал.......

П.П-Тук може да пишат само Конан и Изуна Учиха.Мисля,че и вие си знаете работата.Успех!Вярвам във вас......

Нинджата докладва:

Юхи Куренай написа:Куренай отиде до библиотеката във сградата на Хокагето.
След като взе една стара изпокъсана книга се качи на балкона и се загледа в Коноха.
Тя се учуди!
Колко далече са стигнали!
И битката вече беше започнала!
-Лошо-каза Куренай и се смръщи-Не само че разполагаме само със 100 нинджи ами и нямаме време да обмислим стратегията си... В такъв случай ще направим копирна стратегия. Да видим... те използват интересно оръжие... ние обаче ще направим по-мощно.
След това извика сензорнатга нинджа.
-Кажете на всички девизии да не се бият само със един противник! Ще победят по-лесно ако не нападат само един. Учиха могат да заличат няколко със огнени топки. За разлика от тях Хюга ще трябва да се постараят поотделно за всеки нинджа. Членовете на Юхи кланът да се опитат да изтормозят повечко нинджи. Абураме членовете да използват смъртоносни буболечки. Акимичи кланът ще се оправят със оръжия, експлозии и някои техники. Инузука да клонират животните си. Не е нужно противикът да е убит-важно е да е ранен. Камизури кланът пък да напада с армиите си от пчели. по възможност със отровни жила. Членовете на Нара кланът да използват сенките си за да задържат противника. Точно преди да бъдат ранени от някой друг нека освободят джутсото за да не пострадат те. Нека всички освен това да използват гърмящи бележки за по-бързо унищожаване.

Изуна потрепна, защото командира беше дошъл е престори редиците така че момчето се озова по-напред от първоначалната си позиция. Той преглътнапритеснено и загледа напред - дървета, гора. Пътят, по който щяха да се движат беше такава местност. По плана трябваше да проверят за вражески нинджи, които се промъкват и да предоствратят подобни атаки, след което да дойдат като подкрепление на Дивизия 2. Изуна усещаше, че битката вече беше започнала, а при самата мисъл, че скоро и той щеше да попадне в сражението, сърцето му затуптяваше тъй силно, че щеше да изскочи от гръдния му кош.
Чу се гласа на командира, който даде знак всички да го следват. щяха да се разделят на групи от по 20-30 човека, за да покрият по-голяма местност и след това отново да се обединят при излизането на полето. Изуна последва своята групичка.
За момента всичко беше тихо и спокойно. Нинджите напредваха последователно, когято изведнъж един чуунин, който вървеше до Учихата падна повален. Всички се спряха и ослушаха, но докато се опокитят още няколко паднаха. Изуна се изтърколи и прикри - забеляза, че нинджата до него беше улучен със отровен сенбон, но не само това - за сенбона беше окачена малка версия на експлозивната бележка. Изуна разшири очи и направи знак когато то се взриви и въвлече още няколко нинджи в избухването.
Момчето се беше заменило с клонинг навреме. Сега той се беше забил зад едно дърво и дишаше учестено. И тогава забеляза - имаше вражески нинджи и то доста. Изуна преглътна и сложи ръка на сърцето си "Успокой се... ти си Учиха!!" Момчето стисна очи и активира шарингана си. Започна да оглежда скришно. "Ето там има... 1 , 2, 3... 10-има са... но са сенчести клонинги!" - замисли се как може да ги повали. "Трябва да стигнем оригинала..?" Момчето се провикна:
-Това са сенчести клонинги!! Трябва да повалим оригинала!
След това започна да се придвижва - скачаше от дърво на дърво. В същото време извади кунай и прикрепи експлозивна бележка за него. Видя къде беше оригинала и хвърли куная натам - той се заби точно в дървото където се криеше вражеският нинджа и избухна. Противника се изплъзна макар и леко ранен от експлозията, но Учиха използва шуншин и светкавично се озова до него, извади тантото си и... пропусна.
Изуна се строполи на земята, треперейки - той НЕ можеше да го убие, дори и да му беше противник...
Мисинг-нина се изхили и извади своята катана, понечвайки да съсече момчето, но хартиени шурикени блокираха атаката му.
-Какво по..?! - мъжът се стъписа, а хартиите го погълнаха и той падна мъртъв на земята.
-Пази се повече, момче. - Конан мина покрай него - тя и други нинджи се бяха погрижили вече за клонингите на противника.
Изуна кимна плахо и се изправи. Командирката го подмина и Изуна прегрътна, като продължи напред, деактивирайки шарингана си, за да го пази занапред.

По-напред дивизията им се беше натъкналана още мисинг-нинове, които се криеха и причакваха с готови капани - това значеше само едно - противникът знаеше за плановете на Коноха. Възможно ли беше сред редиците им да има шпионин..?

ПП: Конан, надявам се, че не се сърдиш, че управлявах героя ти за кратко.

Клонингът ми беше стигнал до групата на Изуна..БЕше на безопасно разстояние за да не го види връга..Клонингът виждаше ИЗуна и го следеше...
Не знаех дали щеше да го усети..Но дано някой от коноха да не го премахне клонингът......

ПП:Ако има проблем че пиша с клонинга ми изтрийте мнението...

Въпреки, че девзията беше разпръсната , не беше на големи растояния , с една дума
ако някой от отборите има нужда от помощ, останалите веднага ще стигнат до него. Отбора на Конан беше от 10 души, а останалите бяха по 25 и 20.
В гората се натъкнаха, на доста шинобита,които сякаш бяха предвидили плана на войната. В хартийките на Конан се криеха също и експлозивни
бележки, но тя не ги исползваше засега. Случваше се нещо странно. Мисинг-нините с които се биеха, не бяха толкова силни,
сякаш се опитваха да спечелят време с тях.
След няколко минути дойде и една ранена нинджа.
-Командире, имаме петима пострадали.
-Заведете ги в пета девизия.
След като Конан чу това, тя се разпръсна на хартиени листчета и
всеки враг който видеше, го обгръщаше с тях и го поваляше на земята. Хартийките бяха разпръснати из
цялата гора. Така тя си мислеше, че ще може да защити някой от отборите. След няколко минути Конан
се върна при отбора си и нареди на нинджите, да бъдат готови за сблъсък.


пп. изуна няма проблем
пп. обито и на теб няма проблем ;д

Изуна не забеляза клонинга на Обито и сега просто продължаваше напред. Видя наблизо как трима от Инузука клана се справяха с още един противник и тръгна към тях. По време на цялата тази битка Изуна се беше отделил от първоначалният си отряд, от който поне 10-има бяха загинали, а другите ранени. Момчето се надяваше, че ранените ще бъдат веднага откарани и излекувани, защото се чувстваше малко гузно поради факта, че не беше успял да нанесе фаталният удар. За това сега щеше да е добра идея да се включи към друга група. Един чернокож мисинг-нин тъкму щеше да забие огромен боздуган в гурбана едно от кучетата на Инузука, когато Изуна скочи и го нокаутира в главата.
-Хей, благодаря ти, хлапе. - обърна се Инузуката, беше жена на около 25. - Ти спаси Яка. - така се казваше нинджа кумето й.
-Яка..? - момчето премигна и погледна учето, което въртеше опашка щастливо.
-Да, а това е голяма чест. За нас кучетата са животни на нивото на хората. - обясни жената.
-О, разбирам.
-Но нямаме време. Мисля, че някой отбор е в беда! - мъж от Инузука се обади. - Да вървим!
-Ела с нас момче. - жената му кимна уверено, и Изуна ги последва. - Аз се казвам Рика. Това е Тофу с кучето си Рото и Хисаки с кучето си Кинеко.
-Аз съм Изуна, Учиха. - отвърна й той.
Четеримата и трите нинджа кучета продължиха надолу и стигнаха до една двойка - бяха Хюга в малки рани, който потдържаше на рамото си друг Хюга, но целият окървавен.
-Моля ви, помогнете ни! - провикна се Хюгата.
-Аз ще се заема с раненият ви приятел! - рече Хисаки и с Кинеко дойдоха до тях като качиха раненият на гърба на Кисаки.
-Какво се случи..? - попита Рика.
-Бяхме група от 10-има, аз и сънародникът ми Хюга бяхме от тях. Тогава на пътя ни се изпречи изключително силен нинджа... Експерт в използването на мечове, бих казал... Изправи се срещу всички нас сам, макар и да имаше други зад него, които просто стояха на разстояние. Каза ни, че името му е Райга Куросаки и имам уснование да мисля, четой е предводителят на този взвод. Помете ни само с едно дрънчене на мечовете си - носеше две остриета в малко интересна форма, не големи по големина, защото носеше всяко едно в по ръка - произведе електрическа вълна от оръжието и ни помете повечето. Оцелелите се опитахме да избягаме, но много бяха съсечени. Само ние двамата успяхме, но после той отново ни пресрещна и посече така лошо приятелят ми, аз се побих малко с него и открих, че беше доста бърз и умел във въртенето на меча. Накрая успяхме да се измъкнем... беше доста трудно, асега си мисля, че са по петите ни. За това, моля ви, да се махаме по-добре от тук... Ако стигнем командира...
-Не. - обади се Изуна.
-Момче - ти си луд ако светнеш, че можем да го спрем! - извика Хюгата отчаян.
Изуна беше стиснал очи, но погледна пръстена на Обито "Трябва да вярвам." После се обърна към него:
-Ако този Райга наистина предвожда нинджите тук, ако го обезвредим, ще е ключов момент за нас...
-Момчето е право! - Рика се застъпи за него - Ако успеем, ще подплашим противника и ще ни бъде по-лесно да се справим, а и не забравяйте, че долу ни чака нашето хокаге, който вмомента може да е на косъм от смъртта. Нали сме нинджи от Коноха, огненият дух е в нас!
Тофу се подсмихна:
-Това е лудост, но съм вътре! Дасритаме малко задници! - Рото излая положително.
Хюгата въздъхна, но се замисли - можеха ли ако обединят сили да се справят с такъв чудовищен противник?
-Добре тогава. - съгласи се той - Но ще бъдем изключително внимателни и ще използваме момент на засада!
-Да! - съгласиха се останалите.
-Кисаки, занеси раненият Хюга към медицинската дивизия. Нужно му е лечение веднага! - настоя Хисаки - Аз оставам с вас, приятели.
Кучето изскимтя жално, но се подчини и тръгна.
През това време Хюгата, Тофу и Рото, Рика и Яка и Изуна се скриха зад едни храсти да обсъдят плана за засадата си над групата на Райга...

ПП: Самата битка срещу Райга, по-късно.

През това време Хюгата, Тофу и Рото, Рика и Яка, Хисаки и Изуна се скриха зад едни храсти да обсъдят плана за засадата си над групата на Райга...

Седемтимата се бяха скрили добре и обсъждаха тактиката им.
-Те са 12 човека общо, плюс Райга като техен предводител, но предполагам, че останалите няма да се включват в битката. - обясни Хюгата.
-Този Райга изглежда е от типа, които предпочита да прави всичко сам, за да покаже, че е велик, значи? - Рика се замисли.
-Така или иначе, опасността да ни нападнат и останалите остава. Нищо не се знае, така че трябва да сме подготвени. - заключи Хюгата.
-Но... мисля, че трябва да се целим в Райга първи. Не е ли възможно останалите да се подплашат като видят лидера им повален..? - Изуна подметна скромно.
-Възможно е, но нищо не се знае, момче - говорим за мисинг-нинове тук! - Хюгата му се скара. - Изобщо какъв ранг си, Учиха?
-Ъъхм... генин. - избоботи момчето.
-Аф - генин! Край, отказвам се! - Хюгата се изправи - Останалите виждам, че сте чуунини, а аз съм джунин, а сега и генин! Как се очаква от нас да се справим с противник надвишаващ дори и моето ниво?! Генин в тази война - абсурдно, просто абсурдно!
Изуна заби поглед в земята - той наистина не беше достатъчно добър да се справи, дори не можеше да убива. Рика забеляза притеснението на момчето и погледна Хюгата смръщено, изправяйки се срещу него:
-Не говори така! Ако е тук с нас, значи има причина и ние трябва да я уважим - нужно е да спрем този Райга, за да помогнем на останалите - представи си колко повече поражения и убити може да остави зад себе си ако не предотвратим това! Или може би си уплашен? Ти изобщо нинджа на Коноха ли си или не? Мислех си, че клана ви е изграден от достойни шинобита, но може би съм грешала?
Яка изджафка положително. Хюгата се смръщи и погледна към Учихата. Изцъка и се върна на мястото си.
-Добре. Нека видим докъде ще ни доведе това.
Рика се усмихна:
-Така е по-добре.
-Ще проуча района докато вие вижте с какво разполагаме за битката. - Хюгата активира бякугана си и огледа да види къде се намират враговете им.
Тримата Инузука и Изуна огледаха с какво разполагат.
-Добре, изглежда ще правим засада. - обади се Хисаки - Значи, за да се бием единствено с Райга ще трябва да направим нещо като "арена", която да ни отделя от останалите. Яка, защото имаш добре развито обоняние и Хюгата ще трябва да ни изберете подходящо място за тази работа - да има доста дървета. После ще трябва да се включим всички и да окачим ето в такава последователност експлозивни бележки - Инузуката начерта на един лист хартия кръга. - По този начин ще свалим дърветата така че да стане непроходимо от към другата страна, а Райга ще е в капан с нас. Това значи, че ще се бием с него очи в очи - Рика, Рея и Тофу и Рото ще са първите, които нападнат. Аз и Хюгата ще сме скрити по по-високите дървета и ще следим някой от противниците да не влезе в арената, както и ще гледаме да ви помагаме с каквото можем. Рика, Рея - вие ще използвате "онази" техника, за да разконцентрирате Райга и тогава ти ще нападнеш - той посочи Изуна - Знам, че владееш огненият елемент и имаш шаринган, за това ще ги използваш, за да повалиш Райга.
-Ъх... аз.. не мисля, че съм добър в нанясането на последния удар... - измънка момчето.
-Но това е по-добрата стратегия - така противника няма да знае, че имаме Учиха на наша страна и няма да е подготвен за това. - обясни Хисаки.
-Хисаки-сан... - обади се Рика. - Момчето е само генин. Не може да искаш това от него... Мисля, че имам друга идея - нека Учиха се превърне на нинджа куче. Ако трансформацията му е достатъчно добра, Райга няма да се усъмни. По време на битката ти ще се включиш с него. В последния момент Изуна ще се оттраснформира и ще изненада противника. Райга ще очаква, че Учиха е нашият коз и няма да се усети когато някой друг го сръга.
-Рика, винаги съм се изумявал от твоите планове - понякога си по-добър стратег и от мен!
Изуна ги гледаше доста учудено - те наистина бяха страхотни, много по-добри от него, но тогава му хрумна нещо.
-Хисаки-сан!
-Какво има, момче?
-Моята трансформация е перфектна, така че ще дам всичко от себе си! Само че мисля, че ако използвам сенчести клонинги разпределянето на експлозивните бележки ще стане по-бързо и ефективно.
Хисаки се усмихна и го потупа по гърба:
-Добро хрумване, момче - сега вече разбирам защо са те забъркали в тази война. Ти имаш потенциал.
Очите на Изуна се уголемиха - за пръв път откакто започна битката някой му беше казвал това. Рика се засмя.
-Внимавай да не го омаеш с приказките си, Хисаки!
-Ой! - Хисаки се нацупи на жената и скръсти ръце.
-Противниците са на няколко километра от тук. Намерих и място, където ще можем да осъществим плана си. - отбеляза Хюгата - Последвайте ме!
Всички кимнаха и тръгнаха след Хюгата. Не след дълго пристигнаха на мястото. Изуна направи 6 клонинга и заедно с Тофу, Хисаки и Рика започнаха да окачват експлозивните бележки. Изуна използва 10 от своите, тъй като на останалите съвсем им бяха свършили запасите. Приготвиха всичко навреме и се скриха - Хисаки и Хюгата (те щяха да взривят бележките) на по-високите дървета, а Изуна премахна клонингите си и също се скри. Тофу, Рика и кучетата им също се притаиха в очакване.
Слънцето пътуваше бавно към планината, залязвайки. Скоро се чуха стъпки и шумолене - начело на групата от 12 нинджи, крачеше Райга самоуверено както винаги. Всеки момент плана щеше да бъде задействан!

ПП: Оказа се, че стратегията в този пост, а самата битка в следващия, че става мн дълго :Д

Слънцето пътуваше бавно към планината, залязвайки. Скоро се чуха стъпки и шумолене - начело на групата от 12 нинджи, крачеше Райга самоуверено както винаги. Всеки момент плана щеше да бъде задействан!

Райга се спря на 2-3 метра от капана и даде знак на групичката му също да спрат. Те така и направиха исе огледаха. Райга повдигна вежда и също се огледа. Даде знак на един от нинджите му да отиде и провери напред.
"По дяволите - усетил е нещо!" - Хисаки се смръщи наум. Хюгата също и капка пот се стече по лицето му - "Не е толкова глупав... Трябва да запазим спокойствие!" Хюга даде знак да не правят нищо за сега.
Един от мисинг-ниновете тръгна напред и започна да се оглежда пристъпвайки все по-напред и напред. Премина цялото поле без нищо да става и влезе в шубраците натам оглеждайки се. Райга и останалите го очакваха. Рика и Тофу бяха там жената кимна на съотборника си. Тогава Тофу нокаутира в тишина нинджата и го хвана преди да падне на земята в несвяст. Използва хенге и се превърна в него и като подпря внимателно вражеската нинджа на земята, траснформира Рото в кунай и се подсмихна. Прибра куная и излезе от шубраците, давайки чрез знаци с ръце само на Райга да дойде. Предводителя, без да предполага, че това вече хенге, тръгна към него и прекрачи границата на капана.
-Сега! - Хисаки даде знак и с Хюгата активираха бележките с чакра.
Райга се ококори, но веднага извади оръжията си и избегна иксплозиите, но после забеляза, че те на са били с цел да го наранят. Земята се разтресе при взривовете. Останалите мисинг-нинове отскочиха настрани, а някои паднаха от ударната вълна и се изтърколиха в пръста. Когато пушека се разсея - забелязаха, че голяма бройка дървета се бяха стоварили пред тях и блокираха пътя към лидера им. Един от тях се засили напред, но веднага един сенбон полетя от нищото и се заби в крака му и той изохка в болка.
-Значи така... целите да ме отделите от хората ми, хм? - Райга погледна въпросително Тофу, който беше в хенгето. - За ваше съжаление, аз точно това целях! - той се подсмихна, а съотборниците му също се подсмихнаха и закикотиха злобно.
Тофу се подразни от надменноста им и скочи срещу Райга, оттраснформирайки се и се завъртя спираловидно.
-Ще видим това!
Райга тракна мечовете си и те произведоха електрошок, който удари Инузуката, но се оказа просто клонинг. Един кунай прелетя покрай Райга, отрязвайки част от косата му и се заби на дърво зад него. Мъжът се посмръщи.
-Не съм толкова глупав - знам атаките ти! - Тофу стъпи на четири крака и ноктите му се бяха разширили.
-Сам ли смяташ да се биеш срещу мен..? - врагът повдигна вежда.
-Съвсем не! - чу се глас зад Райга - това беше Рото, който щеше да го захапе, но Райга се извъртя, приклякайки и избегна кучето, обаче успя и да го среже по крака.
Рото се призими и болка го обзе като забеляза, че крака му кърви. Тофу извади и хвърли кунаи по Райга, но той ги отби. Към противника се беше завихрило още две спираловидни фигури въртящи се досущ като бургия. Райга направи знак в последния момент и атаката уцели единствено воден клонинг. Това бяха Яка и Рика. Кучето изръмжа.
-По дяволите. - рече Рика.
-Хе, не си мислете, че може да ме победите с такива прости атаки! - Райга им се изсмя. - Дори и да сте повече, отново ще ви победя! - той беше зад тях.
-Рото, да го направим! - Тофу извика и като застанаха един до друг с нинджа кучето му направи му хенге и Рото зае формата на господаря си. - Рика, ще го разсеем докато ти задействаш техниката!
Жената кимна, а двамата се спуснаха напред. Райга тракна с мечовете си и произведе мощна светкавица. Рото и Тофу започнаха да ги избегват. Рика и Яка се разделиха и затичаха по краищата на арената към противника. Райга ги забеляза и направи знаци като пусна една водна струя към Яка. Кучето обаче се затича назаде, качи по едно дърво и прехвърли струята, която се разби в дърветата. Райга тъкму щеше да изпрати нова атака, когато шурикен го поряза. "Значи има още." - помисли си Райга и забеляза Хюгата отгоре, при което се смръщи. "Ще бъде по-разумно да ги въвлека в близък бой, така помощниците им няма да могат да стрелят, защото има шанс да уцелят съотборник." - той се подсмихна и скочи към Тофу и Рото и започнаха да се бият.
Райга умело избегваше атаките им, а Инузуката и кучето му даваха всичко от себе си. След момент и Рика беше при тях и нападна. Сега Райга се биеше с трима наведнъж, но отново успяваше. Не губи време и развъртя мечовете си - нанесе щети и на тримата, при което започва да ги изтощава.
"Яка... дано си готова, мила!" - Рика се огледа и видя Яка срещу тях, която изджафка положително. Рика се подсмихна, претърколи се зад Райга и го захапа. Мъжът се смръщи и я удари силно, но тя не пусна, а направи знаци. Рото и Тофу се бяха отдалечили с един отскок.
-Какво правиш?! - Райга се ядоса.
Яка се затича към тях и се превъртя - щеше да удари противника. Райга забеляза, че не може да се движи. Рика го беше парализирала от захапката и Яка го нокаутира здраво в земята. Рика се отдели от него и направи знаци.
-Това не е всичко! - провикна се тя и в този миг едни топчета се разгънаха в специални огледала, които засветиха цялото пространство (от отблъскването на светлината се еполучило такъв ефект) и Райга не можеше да вижда.
Това беше част от плана на Инузука - Яка беше заложила тези специални огледала, които щяха да блиндират Райга и всичко наоколо, но благодарение на носовете им те щяха да усетят силната миризма от захапката на Рика (която беше специална) и да го нападат докато той не вижда. Знаеха, че Райга ще очаква 4-ма да го нападнат, но не и Хисаки с Изуна и точно тук щяха да го заловят. (Изуна щеше да използва шарингана си, за да го различи от силната светлина)
Рика и Яка бяха първи - те скочиха към Райга, но той инстинктивно ги избяга, макар и нищо да не виждаше, защото го очакваше. Същото последва с Тофу и Рото. Изуна и Хисаки бяха на път да го нападнат, когато Изу се спря.
-Чакайте... нещо не е наред... Рика, Тофу - веднага се махайте от там! - Изуна им извика тревожно, но беше твърде късно!
Онзи Райга, който стоеше там експлодира - беше експлодиращ буншин, който като избухна предизвика вълна. Вълната счупи повечето от огледалата и заля двамат Инузука и двете кучета, както и Изуна и Хисаки. Трасформацията на Учиха се развали и двамата едва се задържаха на водата.
-По дяволите! - изпсува Хисаки и се огледа за останалите.
Хюгата беше разширил очи щом видя, че зялата арена се беше наводнила.
-Как--?! - в следващият моент обаче нещо го наръга през рамото и Хюгата падна на земята.
Беше Райга, който се подсмихваше, а Хюгата още не можеше да се ориентира заради силната светлина породена от огледалата. Той усети, че в атаката имаше вложено електричество, което го беше парализирало.
-Хех, сега няма да си проблемен. - изкикоти му се Райга - После, след като поваля останалите, ще дойда да се разправя с теб! - с това той отскочи и се плъзна по водната повърхност право към Рика и Яка.
Изуна забеляза това, разшири очи и се провикна:
-Рика-сан!!!
Жената тъкму се окопити и беше готова да избегне когато Райга я сръга в гърдите. Жената изплю кръв, Яка проскимтя жално. Изуна разшири очи, Хисаки притаи дъх. Райга се подсмихна злобно.

И в стила на Наруто епизодите, ще кажа на най-интересната част, следва продължение!

Рика тъкму се окопити и беше готова да избегне когато Райга я сръга в гърдите. Жената изплю кръв, Яка проскимтя жално. Изуна разшири очи, Хисаки притаи дъх. Райга се подсмихна злобно.
А сега - продължението!

Живота в очите на Рика се изгуби и тя тръгна да се свлича на земята. Разгневена от от случващото се Яка скочи към Райга, но той заби меча с във водата и прокара електричество през нея. Хисаки забеляза това, хвана Изуна, който все още беше вцепенен и го издърпа навреме. Електричеството се разпространи през цялата вода. Рото и Тофу успяха да отскочат навреме също, но електрошока ги засегна достатъчно поради намалената им бързина и те паднаха върху едни клони в несвяст. Но токът тресна Яка най-силно. Кучто проскимтя и падна върху водата обгорено. Тялото на Рика потъна. Райга се подсмихна оглеждайки нанесените поражения и знаеше, че сега битката е негова щом теренът е във вода.
"Край, загубени сме..." - Хюгата си помисли докато наблюдаваше без да може да мърда.
Кучето със загубен господар обаче беше упорито. Макар и покосено от електрошок, Яка се изправи и със сетни сили се нахвърли върху Райга, който си мислеше, че го е убил и го захапа толкова здраво, че проби и костта на ръката му. Райга изохка и изпусна единият си меч, който също потъна и се разгневи толкова много, че заудря кучето по черепа здраво да го пусне, но то не го пусна, дори забиваше зъби по-навътре с цел да откъсне ръката му.
-Скапано псе - писна ми от теб! - Райга замахна и с един бърз замах на меча отсече главата на кучето.
Зъбите на кучето се отделиха от пострадалата ръка на Райга и то потъна, а водата където беше станало това придоби руменият цвят на кръвта.
-Яка... - Хисаки гледаше невярващо, а очите му се изпълниха със сълзи, беше повлиян от загрижеността на Яка.
Изуна се строполи на земята и горчиви капки се застекоха по очите му.
-Рика... Яка... - едва промълви той.
Райга изцъка и установи, че вече е невъзможно да си движи ръката, но хвърли поглед към бойното поле - единствените останали на крака сега бяха Изуна и Хисаки. Врагът се подсмихна, защото видя, че Учихата беше разклатен от смъртта на съотборниците си. "Това ще е лесно!" - приготви се да нападне.
Хисаки се смръщи на това и погледна Изуна:
-Момче! Слушай ме - знам, че ти е трудно, но това Е война - хора и близки умират! Сега не е време за отчаяние, защото моята мъка е по-голяма - Рика беше моя годеница!
Изуна се сепна на това и погледна Инузуката.
-Тя и Яка са най-достойните Инузука и се жертваха, за да ни помогнат, да помогнат на Коноха! Сега оставиха на нас да довършим тяхната кауза - нека не ги разочароваме, Учиха! Рика имаше вяра в теб! А и още имаме шанс да спасим останалите - погледни, врага е тежко ранен, остава още малко! Какво чакаме?
Изуна се освести от това и също се надигнау забърсвайки сълзите си и активира шарингана си:
-Хай!
Изуна предвиди атаката на Райга, който точно тогава пусна нов електрошок по вода, но двамата отскочиха и се скриха в едни дървета.
-Ще трябва да се отървем от цялата тази вода, иначе нямаме шанс... - обясни Хисаки - Момче, можеш ли да използваш огненият си елемент, за да пресушиш водата? Аз имам въздушен елемент и макар и да не съм много добър, ще усиля огъня ти, за да се справим!
-Да, но няма да успеем ако той постоянно ни напада така... Чакай, сетих се! Ти стой тук и очаквай включване. - Изуна се изправи на клона и направи знаци като призова няколко клонинга, които заскачаха заедно с него по клоните над Райга.
Противника им се смръщи, беше раздразнен от това, че езагубил едната си сабя и започна да изпраща електричество по Изуна и клонингите му - улучи някои, но през това време момчето наблюдаваше атаките му със шарингана си и започна да ги избегва и предвижда по-лесно. Направи знаци докато тичаше. Хисаки разбра, че сега е момента и също се приготви.
-Катон: Гокакю но джутсу!!! - Изуна беше събрал огромно количество чакра в себе си и избълва огнената топка точно когато избегваше още една атака от електричество на Райга.
-Въздушен елемент!! - Хисаки също се провикна и избълва въздушна струя.
Огънят и въздуха се комбинираха и огнената топка прерастна в инферно. Не му беше трудно на Райга да разбере, че това е смъртоносна техника и успя да й се изплъзне в последния момент, макар че тя обгори част от дрехите и крака му.
Силата на комбо-атаката пресуши всичката вода и дори обгори земята - сега беше невъзможно да се ползват суйтон техники тук. Изуна тупна на земята победоносно, но после забеляза как Райга се придвижва към Хисаки и се провикна:
-Хисаки - зад теб!!
Мъжът Инузука се обърна и навреме контрира атаката на Райга.
-Станал си по-бавен... - отбеляза той.
Райга се смръщи и продължи да го напада, а Инузуката отбиваше с кунай.
Изуна през това време заскача към тях и извади тантото си. "Сега или никога, сега или никога, сега или никога..." - момчето си повтаряше на ум, но ледени тръпки го побиха отново, той не можеше да замахне и да посече противника си, макар и да имаше шанс. Колебанието на Учихата се превърна в негово падение - Райга го забляза и срита в стомаха преди да нападне. Хисаки се възползва от това и се засили да сръга ротивника, но той беше бърз и се извъртя така че Хисаки не улучи, сръгвайки го в корема.
-Райтон... - Райга пусна електричество през забитият меч и електричеството излезе през гърба на Хисаки.
Мъжа плю кръв, Райга извади меча и срита Инузука на земята. Изуна вида това и целият се вкамени от ужас - заради него Хисаки беше повален. "Не... не!!" Изуна стисна здраво тантото и се изправи, държейки стомаха съ където беше сритан.
Райга се надвеси над Хисаки и се подсмихна като забеляза, че мъжа умираше.
-Признавам опита ви... ще станете герои на войната. Жалко, че няма да има хора, които да ви възхваляват, защото ние ще спечелим! - изсмя се злобно.
Райга се обърна да се погрижи за Изуна когато забеляза, че момчето беше точно до него и не успя да реагира когато той го сръга право в сърцето. Изуна беше гневен, отмъстителен, сълзите отново се стичаха по лицето му. Издърпа тантото от Райга, който се свлече на земята в локва от собствената си кръв. Учиха подсмръкна и заизбърсва сълзите си. Погледна напред където бяха 11-те нинджи, които бяха с Райга. Те гледаха стъписано и невярващо. Изуна им се смръщи и те си плюха на петите бързо. Изуна нямаше намерение да се забавлява с тях. Изпусна тантото си и падна на колене до Хисаки.
-Ти... се справи добре... момче... - Хисаки се поусмихна.
-Не... заради мен ти... - Изу изхълца през сълзи, а шарингана му се изключи.
-... аз съм... щастлив... сега ще бъда... до Рика... Моля те... когато ме погребват... нека бъде до нея. Ти се... грижи за Кинеко... давам ти го...
Изуна разшири очи, но не спря да плаче.
-Ти... си наистина... силен... следвай сърцето си... - с това Хисаки издъхна.
Тъй като Райга беше мъртъв вече, ефекта от електричеството беше свършил и Хюгата слезе долу при тях. Нищо не каза първоначално, после подаде ръка на Изуна:
-Ти се справи добре... за генин. - усмихна му се.
Изуна пое ръката му и се изправи, забърсвайки сълзите си. Погледна към телата на Рика и Яка, но извърна поглед и стисна очи - това беше твърде много за него.
След малко Тофу и Рото, които се бяха свестили слезоха и като видя мъртвите си другари, им отдадоха почит с една минута мълчание.

-Трябва да докладваме на Конан-сама. Вие двамата също се нуждаете от медицинска помощ, а трябва да откараме и мъртвите...
Всички кимнаха и Тофу и Рото направиха носилки, на които повиха и сложиха мъртвите си другари. Изуна прибра тантото си и им помогна да ги пренесат обратнокъм останалите.
Стигнаха до горе, където беше и Конан. Хюгата и предаде информацията за смъртта на Райга и Конан удобри. После един сензорен нинджа дойде и ги уводим, че противниците са се изтеглили. Вече се свечеряваше и най-добре беше да разпънат лагер. Конан разпореди всичко, а Изуна остана с Рото и Тофу. Кучето Кинеко ги срещна, той вече беше оставил Хюгата в добри ръце и като разбра за смъртта на стопанина си, скимтя и виеше по него цяла вечер.
Нинджите бяха изготвили репорт за Конан - имаше общо 24 мъртви и 36 ранени и неможещи да продължат - нужна им беше медицинска помощ, а от враговете бяха паднали 39 (приемайки, че са сесблъскали с промъкващата се дивизия на противниците, които ако не се лъжа бяха по 50 нинджи, само онези 11-имата с Райга дето бяха са избягали). При това крайното заключение беше, че ранените ще останат тук да чакат подкреплението на мед. нинджи, както и още 40има, които да ги вардят.

-Значи... Хисаки-сан ти е поверил Кинеко... - Тофу разговаряше с Изуна в палатката.
-Да... но аз знам, че вие ще се погрижите за него по-добре. - отвърна Изуна. - А и не искам да го замесвам с мен на бойното поле. По-добре да остане тук.
Тофу кимна разбирайки.
-Прав си, и без това аз и Рото ще трябва да останем тук заради раните си. Но поне получи отмъщението си - убиецът на Хисаки е мъртъв и ние сме ти признателни за това. Инузука клана винаги ще са готови да ти окажат подкрепа!
-Мм... да... - Изуна сведе глава.
Той извади от раничката си инаризушито, което майка му беше пакетирала и започна да се храни. Беше изтощителен ден, а той знаеше, че утре ще трябва да се срещнат с фронтовата линия на врага където беше и трета дивизя и се биеше сега. Имаше толкова много препускащи мисли в главата на момчето, а най-вече, че беше убил човек за първи път, че беше загубил другари. "Сигурно съм голямо разочарование за теб, А-сенсей..." - момчето си помисли, защото не беше спазил перпоръката на сенсея - да пази другарите си.
По-късно се отпусна и заспа в спалният си чувал в палатката.


ПП: Итачи може да опише как му докладват, че Райга е бил убит от Изуна.

П.П. Когато с Минато си свършим битката ще пиша!

Настана сутрин и се чу звука на тръби - известяваха време за ставане. Изуна застана на крака и разтърка очи. Беше спал все с дрехите. Огледа се и излезе навън - слънцето тепърва разпукваше зората, а нинджите вече се приготвяха за път. Днес беше важен ден - 350 шинобита щяха да се включат главно в битка срещу врага, да помогнат на дивизия 3. Всъщност тази дивизия вече можеше да е била унищожена, макар че до Изуна не бяха достигнали никакви новини.
Момчето извади от приготвеното инаризуши да похапне. Не беше най-добрата закуска, но нямаше друго за сега. След като похапна малко, прегледа оръжията, които имаше и със съжаление установи, че имаше само една експлозивна бележка. Но от страна на шурикени и кунаи беше добре, а имаше и замръзяващи бомбички. Сметна, че те ще му се окажат най-полезни в този момент.
След като беше готов, Изуна излезе и се строи заедно с готовите за тръгване. Перелината му, малко запрашена от вчерашната битка, му напомняше случилото се. Момчето се замисли и си спомни ясно как забива тантото си в сърцето на Райга. Той извади оръжието си и го огледа - все още имаше незасъхнала кръв по него, беше забравил да я отмие. Момчето въздъхна, сега той осъзнаваше какво е война. Тогава внезапно чу лай и веднага се извърна. Срещу него тичаше Кинеко, кучето на убитият Инузука. Изуна разтвори устни в почуда.
-Кинеко... Защо си тук..? Връщай се при Тофу-сан...
-Не, ще дойда с теб! - настоя кучето. - Аз вече нямам господар и няма да мога да оцелея. Моля те, вземи ме със себе си, искам да ти служа, особено пък щом и господаря Хисаки е пожелал така! Ще бъда разбран от себеподобните си.
Изуна погледна надолу замислено, после кимна леко.
-Добре... Но се върни в коноха и очаквай завръщането ми.
-Не... Не мога да приема такава заповед! Аз съм нинджа куче и ще се бия рамо до рамо с теб!
Кинеко беше голямо куче (размерите на Акамару в Шипудена) с доста козина и черен на цвят. Изуна кимна леко.
-Щом е така... ще те помоля да останеш запечатан в скрол... Не искам да те въвличам в засади... Може да си ми като коз.
-Ах, разбирам. - кимна Кинеко - Но не забравяй, че ще съм ти една ръка разстояние.
Така Изуна извади скрол и кучето се запечата в него. Момчето прибра свитъка замислено.
Дивизията се отправи на път - няколко Хюги и Абураме, които използваха буболечките си за разузнаване бяха проверили предварително дали има опасност за засада напред. За късмет, нямаше такава опасност и нинджите продължиха надолу с пълна скорост. Много скоро щяха да навлезат в главната битка... При това Изуна имаше лошо предчувствие, но не от страх, а интуиция - нещо голямо щеше да се случи...

Кинеко тичаше с пълни сили напред.
-Изуна-сан, мисля, че няма някой, който да е по петите ни... - рече му кучето.
Това дойде като облекчение за момчето и то въздъхна. "Значи... все пак съм се измъкнал..."
Кинеко използва носа си и долови миризмата на Коноха нинджи.
-Усетих ги! Не са много далече. Скоро ще пристигнем.
-Конан-сама с тях ли е..?
-Мм... не мисля... може да са се разделили.
Двамата продължиха натам, а докато Изуна се возеше на гърба на нинджа кучето, мислите отново го споходиха. Думите на Итачи, че брат му иска сила и тн, сравнени с миналото когато Изуна още беше доста малък и мечтаеше да стане силен като брат си. Всичката обич на Мадара като че ли сега се бе загубила. Но ето, че брат му искаше да се домогне до него, значи още го интересуваше малкото му братче. Дали искането на сила не беше просто мотив? И защо просто Мадара не дойде да поговори директно с Изу? Момчето тръсна глава и отвътре си науми, че трябва непременно да се срещне с брат си. Беше сигурен, че думите на Райкаге са правилни - че у всекиго има нещо добро, дори и в Итачи, който просто беше забулен от желанието за мощ и несъзнаваше колко по-добър човек би могъл да бъде. Момчето реши веднага да се отправи към бойното поле и да намери начин да се промъкне из редиците на врага и да открие брат си, каквото и да му коства. Но първо искаше да се увери какво става с дивизията му.
-Изуна, наближаваме! - Кинеко го предупреди и момчето вдигна глава напред - наистина групата беше на около 50 метра пред тях. Изуна се усмихна, защото нямаше търпение да види какво е станало.
Един от Хюгите седящаи на пост видя Изуна и го различи, като даде знак на колегите си.
-Това е... това е Изуна-кун! Той се е върнал! Бързо!
Изуна се усмихна виждайки, че е бил забелязан и всички се готвят да му асистират. Изглежда са знаели, че той е бил отвлечен. Момчето повдигна ръка и им помаха, но в следващият момент усети силна болка в лявото си око.
-Нх..
-Изуна-кун?? - Кинеко позабави крачка.
Шарингана на Изуна се самоактивира в това му око и прие странна форма - формата на мангекьото на Итачи и изведнъж по Хюгата, който беше забелязал Изуна се плъзнаха черни огньове. Той изпищя от болка, а други нинджи веднага скочиха да му помагат. Черните огньове обаче взеха да се разпрастраняват и обхванаха други нинджи, които също паднаха докато огъня ги изгаряше.
-Това е аматерасу!! - един Учиха се провикна и като видя Изуна се смръщи активирайки шарингана си - Това дяволско изчадие!! Сигурно вече е на страната на Акатски - не е бил отвлечен, а сам е избягал - ха - същия като брат си!! - Учихата се развика така че всички да го чуят.
Изуна го фокусира и в този момент огньовете се преместиха върху него. Всички нинджи от дивизията ахнаха като видяха това (говорим за останалите назад 130 нинджи) и се насъскаха срещу Изуна.
-Господарю, какво правите?! - Кинеко изскимтя, тотално скован на място.
-Ах... н-незнам!!! - Изуна стисна очи и сложи ръка на челото си.
"К-какво е това..?" Младият Учиха беше едновременно уплашен и изумен. Всъщност това беше печатът, който Итачи беше сложил на Изуна. Сега момчето можеше да вкуси от мощта на аматерасуто.
-Да се махаме... към битката... върви... - изговори запъхтяно Изуна, като че ли едва говореше.
Кинеко преглътна, но се обърна и го удари на бях към бойното поле. Черните огньове бързо се разпространиха и тъй като никой не откри как да ги спре, тези, които бяха незасегнати от тях се разпръснаха и бягаха за спасение. Никой не тръгна след Изуна от суматохата, но днес от тези 130 нинджи, 50 намериха смъртта си в огньовете.
Горкият Изуна сега се чувстваше разяден отвътре. Чудеше се какво е станало с дивизията, но нещо му подсказваше, че ще да е по-добре да незнае. Застигна го остра болка и му причерня пред очите, но вложи усилие да не загуби съзнание. Дишането му се забави и не можеше да се изравни с тичането на Кинеко. Очите му запариха и той се насълзи. "Не... това е някакъв кошмар... Не..." След миг погледа му фокусира пръстенът от Обито. Изуна разтвори широко очи, при което насъбралите се сълзи се стекоха по бузите му. "Не... това... случилото се... трябва да е било дело на Итачи, сигурно ми е направил нещо... Но отново, аз съм виновен... Аз отидох към дивизията... Какво ли би направил Обито на мое място..?" Учиха се замисли, при което последва кратка тишина в ума му, което му подейства някак добре и той потърка лицето си, при което установи, че доста се е изпотил. Той въздъхна "Ще се придържам към плана... ще отида и ще говоря с ний-сан! Това... не може да продължава! И... ще си отмъстя на Итачи... за дето ми причини това!" Той скръцна със зъби и погледа му стана някак по-решителен.
Изуна беше готов за кръв. От бойното поле се чуваше ехото на сражаващите се. Какъв ли ад щеше да намери момчето там..?