Тренировачна площатка №13

Киба дойде легна на едно дърво и започна да гледа тренировката на Тсунаде.

Обито беше разказал по пътя на Изуна за една страхотна тренировъчна площадка и за това отидоха там. Имаше и други хора, които тренираха, за това двамата си откриха местенце по-далеч от тях, за да не ги притесняват.
Двамата незнаеха, че хокагето иска от тях да се срещнат,защото бяха твърде заети с работата си.
-Значи... Demonic Illusion: Hell Viewing Technique, казваш? - Изуна разлисти книгата с демоничните техники където беше описана по-подробно и зачете информацията.
Обито просто кимна.
-Добре, ще я изпробвам върху теб... А после ти ще я пробваш върху мен, какво ще кажеш? - предложи Изуна, а Обито се съгласи.
-Значи, в основата си това генджутсу ти показва онова, което не искаш да видиш... - обобщи Изуна - Например смъртта на някой роднина, приятел или може би раздяла? Илюзията не започва веднага, а след кратък период от време за заблуда на противника. Знаците са Змия → Плъх.
Обито също слушаше внимателно, защото после той трябваше да опита.
-Е, горе-долу знам как се приляга генджутсу. Преди бях учил едно, което кара даден обект да се перобрази в друг, така мога да скрия нещо например. За това просто ще ти обясня как да го направиш - първо ще трябва да се съсредоточиш към въпросният обект, върху когото ще приложиш генджутсуто. След това трябва да препратиш балансирани чакра вълни към обекта, за да разтуриш потока на чакра на противника. Комбинирайки различни знаци, ти контролираш и изображението, което ще се появи пред противника. Ъх... нещо такова е, но... трябва да си изключително концентриран и не бива да бъдеш забелязан, тоест противника ти не трябва да забележи твоята чакра, а това става единствено с тотална концентрация и спокойствие.
Всички тези приказки звучаха като математически сметки хД
-Е, хм... няма значение... ще опитам.
Погледа на Изуна се промени и той се съсредоточи върху Обито. Не мърдаше, дишаше бавно и спокойно докато изчисти умът си от всякакви тревоги. След това разпусна чакра потока си и се съсредоточи върху Обито, напрягайки ума си. Препрати тънък и невидим слой от чакрата си към него и сформира знаците за демоничната техника - виждане на ада. Обито сам незнаеше какво става, всичко изглеждаше нормално, само малко вятър подуха около него и няколко листа се извиха над главата му. Изуна все още стоеше направил знака плъх.
-Нещо различно?
-Не. - отвърна му Обито и се огледа, но когато върна погледа си върху Изуна видя обгорялото му тяло, убит от аматурасуто на Оромо, който стоеше и се хилеше срещу него.
Подплашеният Обито веднага хвърли кунаи, а горкият Изуна който стоеше пред него и не виждаше това, което вижда Обито трябваше да отскочи, за да ги избегне. Приятелят му вече беше готов за битка и Изуна побърза да направи знак:
-Кай! - освободи го от генджутсуто.
Обито премигна ококорен и учуден как изведнъж Оромо и мъртвият Изуна бяха изчезнали, но с това дойде и облекчението.
-Е? Май че е проработило. Какво видя?
Обито поклати глава:
-Нещо, което не исках да видя...
-Добре, няма да те питам. - Изуна махна с ръка.
След това сформира знак и направи няколко свои сенчести клонинга и ги остави с Обито.
-Схвана как я правя техниката, нали? Тренирай я върху тях, а също прочети и тази глава тук и научи за "начините да се освободиш от генджутсу". Ще ти е нужно... Аз от друга страна ще отида да разгледам други интересни илюзиорни техники.
Обито кимна и както той остана там да се упражнява с клонингите на Изуна, самият Изу отиде до едно дърво и приседна, за да разгледа от книгата за генджутса за напреднали.

Докато Изуна преглеждаше листа с техники за напреднали, той попадна на следната техника: Mental Barricades (Умствени прегради). Това бяха блокажи на ума за скриване на информация от противника ако попадне в капан. "Ако се науча как да поставям такива блокади и в нашите умове, когато се бием срещу Оромо ще сме много по-устойчиви срещу генджутсутата му и няма да може на влиза в главите! А ако ни заловят противници, няма да успеят да измъкват информация от нас." Изуна зачете повече за техниката и реши да се опита да постави една подобна преграда в собственият си ум. Той остави четивата и застана в поза за медитация и се съсредоточи. За да усъществи тази техника трябваше да попадне в дълбока медитация. Тъй като вече беше правил подобни тренировки той се успокои, започна да диша през носа бавно и плавно докато дишането му започна да идва от самосебе си, а той не го усещаше. Прогони всякакви ненужни мисли и направи знаците за техниката, извличайки чакра от крайниците си и съсредоточавайки всички канали към главния мозъчен. Всякакви мисли излизаха пред него от минали събития. Той избра спомените си за Мадара. Те му бяха свидни, но някак си не искаше никой друг да има достъп до тях, за това сметна, че това е най-доброто място, от което да започне. Започна да гради преградата си там. Целият този процес не се оказа никак лесен. На няколко пъти преградата му се разруши и не успя да я съгради. Всичко това напрягаше изключително много чакрата му, макар че отвън да изглеждаше спокоен. Самият Изуна незнаеше колко време беше стоял в медитация така докато я съгради напълно, може би 2-3 часа. Най-сетне успя да изгради прилична бариера, която се увери, че е достатъчно стабилна като използва посочените в книгата методи. "Е, като за първи опит е добре... ъгх... Напрегнах се твърде много..." Изуна успокои чакрата си и отвори очи, но веднага след това тупна на земята изморен от целият процес и заспа почти мигновено. Тези напрягания на ума накрая го приспиваха.

Киба видя книгата до Изуна,приближи се докато той спеше и я взе,за да я разгледа.Той видя много техники които дори не бе чувал за тях,но пък му се сториха интересни.Той разбра,че Изуна тренира тези техники и реши да го гледа и да се учи от него.След това той остави книгата от където я беше взел скри се в храстите и зачака Изуна да се събуди...

Изуна сънува как беше с Обито и Сакура и тримата се наслаждаваха на приятен обяд когато Обито разля някаква напитка върху Изуна и после той и Сакура му се разсмяха. Изуна ги гледаше нацупено и се разстрои и после изведнъж видя брат си през прозореца, което го сепна и той се събуди плувнал в пот. Забеляза, че Обито все още тренираше, генджутсуто не му се отдаваше така като на Изу, но той вярваше, че приятелят му ще успее. "Колко ли време е минало..?" чудеше се Изуна и погледна слънцето, по което установи, че е следобед. "Трябва да поупражнявам умствените прегради повече." реши той и се съсредоточи отново като се вкара в медитация. Този път му беше по-лесно да успокои ума си. Приложи знаците и беше вътре. След добрият сън той виждаше съзнанието си по-ясно, виждаше и малката преградка, която сега му изглеждаше жалка. Изуна се зае да изгради втора барикада върху тази. Чакрата му циркулираше постоянно и той положи голямо усилие отново, за да изгради втората. Втората преграда не след дълго беше готова. Младият Учиха се зае да изгради и други прегради из ума си, за да изтренира техниката и да я затвърди. Когато излезе от медитацията, имаше силно главоболие и чувстваше вътрешна изтощеност, но сега знаеше как да прилага техниката по-стабилно. "Нужно е да тренирам повече върху нея, процеса отнема твърде много енергия все още, но сега е твърде късно." И наистина беше вечер.
Изуна се изправи и отиде при също толкова измореният Обито и му предложи да спят на тренировъчната площадка тази вечер, пък утре сутринта ще продължат директно с генджутсу тренировките.
-Аз само ще отида до магазина да купя нещо готово за ядене, защото предполагам и ти си гладен,а и ще ни трябва утре за закуска по някоя баничка също.
Обито се съгласи и Изуна отиде да вземе по нещо.

Киба се чудеше какво джусто е тренирал Изуна,но все пак изглеждаше добре да го пробва ,а след това той щеше да пита Изуна какво джутсо е правел.След като Киба се отдалечи достатъчно,за да не забележат неговата чакра той започна с това което си спомня.Киба започна с медитация,той беше забелязъл,че Изуна беше доста спокоен,за това и той се успокой.Направи знаците които беше видял и след това той съсредоточи чакрата си.Тя циркулираше по-цялото му тяло,тогава лека преграда започна да се строи в съзнанието му,но тя се разпадаше твърде лесно,защото той беше доста изморен от това което беше преживял,но накрая успя направи лека преграда която блокира спомените му при хокагето,но веднага,когато това стана той престана да медитира, очите му бяха почервенели,а главата много го болеше.След около 15 секунди той не можа да седи на краката си и неможеше да се движи,а след това той припадна.

След като се върна с всичките покупки, двамата Учиха разделиха пицаха, запалиха огън и я притоплиха. По време на яденето, си побъбриха за какво бяха постигнали през деня, а Изуна разказа за новата техника, която беше тренирал цял ден и от каква полза може да им е. Изуна остана и доволен от прогреса на Обито.
-Виж, знаех си, че можеш! - Изуна го хвалеше.
После двамата извадиха спални чували, постлаха ги и легнаха като преди това наблюдаваха звездите. Изуна се чудеше за съня си. Какво ли можеше да значи? "Ние си прекарвахме така добре с Обито и Сакура, но после ний-сан... Дали не ми напомня..? Че нямам време за губене..." Това си беше така - с всеки изминал ден шанса Оромо да разгадае слабостта на Мадара се засилваше. Тези мисли не даваха на момчето да заспи. Също така той се притесняваше и за написаното за вечният мангекьо - ами ако брат му беше ослепял?Изуна сви юмрук и се изправи. "Ама какво правя?! Лежа си така спокойно готов за сън сякаш съвсем без тревоги когато трябва всъщност да тренирам!?" Забеляза, че Обито вече беше заспал, преял с пицата. Младият Учиха се отви, изправи се уверено и отиде да подклади огънят им. Той взе книгата с демоничните техники и започна да търси някоя наистина мощна. Тогава усети някой да се движи из шубраците, Изуна извади един кунай и се обърна натам.
-Кой е там? Покажи се! - настоя момчето.
След малко от там излезе Киба, който току що се беше разбудил също. Изуна забеляза марките по лицето му и разпозна, че е от Инузука клана, а лентата за глава индикираше, че е от Коноха, така че беше приятел. Изуна си спомни за приятелите от Инузука клана, които бяха погинали през войната заради него и това го натъжи, но не трябваше да се отплесва точно сега. И все пак Изуна все още не беше сигурен.
-Кой си ти..? - попита го той предпазливо, все още с кунаят си в ръка.

Киба още му се виеше свят от преди малко.-Той неможеше да разбере какво време е поради това,че неможеше да види нищо все още.-Това джутсу е от добра полза,но защо има такъв лош ефект върху мен.Аз се опитах да се науча на джутсутата от книгата която беше до теб. И аз реших да гледам от теб и да го направя аз,но изглежда не съм трениран за такива джутсута все още.-Киба започна да вижда и видя,че Изуна държи кунай,тогава Киба си отдръпна на старни и му каза чакй малко аз несъм враг! Защо държиш куная?-Киба се огледа и видя,че луната е на небето-Ако съм те събудил, извинявай упражнявах техниката която видях от теб.-Киба седна на земята,защото краката все още го боляха и попита Изуна:
-Би ли ми помогнал с техниките от книгата?-След това Киба показа книгата и отново припадна.

Изуна сне кунаят си сега като разбра, че това не е враг и изтича да помогне на Киба да се изправи и да го свести.
-Искаш да кажеш умствените прегради? Това е техника за напреднали в генджутсу... Изисква много концентрация и стабилност на чакрата! Първо ще трябва да научиш някоя по-лесна генджутсу техника или поне един кай, за да схванеш основата. А и до колкото съм чувал, не на всеки се отдава генджутсу да учи. Аз съм Учиха и за това имам афинитет към генджутсу тип техники. А ти си от Инузука клана, нали? Имаш ли куче другар и къде е? Изобщо как се казваш? И не се тревожи, не си ме събудил, просто не мога да заспя. - той извади един от снаксчетата и му подаде - Сигурно си гладен, възстанови си енергията с това.
После взе книгата и изчака Инузуката да му се представи.

Киба отвори снаска изяде малко от него и каза:
-Аз съм Инузука Киба,но ми викай Киба,а това за умствение прегради няма да мога да го науча твърде съм слаб с генджутсуту,но виждам,че ти си доста добър,но пък имам много добро тайджутсу и нинджутсу.Когато видях какво всъщност прави тази техника може би ще е добре да науча и генджутсу, а мойто куче е Акамару-след това той събуди Акамару и му го показа Акамару веднага хареса Изуна и започна да го души.Киба се усмихна и каза:
-Е,изглежда те харесва!Той не харесва повечето хора, а особено,когато са го събудили,но изглежда той може би дори се привърза към теб и то доста бързо.

Изуна се разкикоти.
-Ами, всъщност... преди време бях в отбор с други Инузука. - той погали Акамару по козината - За съжаление... не всички са живи сега. Един от тях ми подари кучето си, Кинеко, преди да загине. Сега имам скрол, от който винаги мога да го призовавам.
Изуна извади свитъка и го отпечата. Черният Кинеко излезе оттам и като видя Акамару започна да го души предпазливо. Кинеко беше по-голямо и опитно нинджа куче.
-Може би ще може да ви помогне с някои техники присъщи за клана ви. Нямам против да го вземеш със себе си за сега, все пак той принадлежи на Инузука клана. А аз... аз имам доста работа. Трябва да подсиля ума си... по скоро, ние трябва да го подсилим - при това погледна спящият Обито - За това съжалявам, Киба, но просто вмомента не мога да ти помогна с друго или пък да те тренирам на генджутсу. Можем някой друг ден да се видим пак и тогава ще те науча на някой и друг трик, но просто сега... нямам нужното време.
Изуна си прибра книгата.
-Между другото, моето име е Изуна, но сега ще вървя. Беше ми приятно. - той му се усмихна и се върна към генджутсу обучението си, оставяйки Кинеко с Киба и Акамару.

ПП: Киба, давам ти да управляваш Кинеко, така можеш да наумиш някоя техника на Инузука клана чрез него.

Киба благодари на Изуна за Кинеко и му каза:

-Ще се видим някой друг път.И тогава ще съм по-добре с генджутсуто!ТОВА Е ОБЕЩАНИЕ!
След това Киба изчезна.

Изуна се върна при огъня и огледа книгата с демонични техники и една му привлече вниманието. Беше нужен и шаринган, за да я използва. Техниката се казваше Demonic Illusion: Mirror Heaven and Earth Change. "Това е точно техниката, от която се нуждая! С нея мога да контрирам противниково генджутсу. Значи ако Оромо се опита да използва някоя техника като адско привидение върху мен, ако съм достатъчно умел ще мога да хвана него в собственият му капан!" - Младият Учиха възкликна и като че ли се зареди с нова енергия за усвояване. Все още имаше леко главоболие от предишната техника, но се опита да го игнорира. Като типичен Учиха нямаше да се спре да свърши нещо дори и тялото му да е срязано наполовина. За техниката не бяха нужни знаци, а само шарингана му. Тъй като обикновено генджутсу се състоеше в това да препращаш чакра вълни към противника, които да разтроят чакрата и най-вече визуалните чакра точки в мозъка, за да накарат противника да вижда халюционации, сега, за да осъществи техниката, Изу трябваше да използва шарингана си, за да накара противника да си мисли, че е направил генджутсуто върху него, а в същото време е хванал в капан себе си. В общи линии това беше нещо като огледална техника, но за да успее да я използва, първо му трябваше добро придвиждане на знаците, които ползва противника и разпознаването на техниката, а вече второ - тайминг, в който да я осъществи. Тъй като щеше да работи доста върху тази техника, Изуна реши да започне като просто я изпробва върху свой клонинг, който да го нападне очевидно с генджутсу, без изненади.
-Сенчест клонинг. - Изуна призова един и го изчака да нападне.
Сенчестият конинг направи знаците змия и плъх, за да активира Magen: Narakumi no Jutsu срещу Изуна. В същото време той активира шарингана си и ясно видя движенията на клонинга си в забавен каданс, но и клонинга беше инстректиран да не напада бързо. Изуна концентрира чакра в шаринган окото си. Можеше да види чакра струите, което лесно щеше да му позволи да избегне генджутсуто, но наместо това го остави да продължи и активира тези точки на окото си, които препратиха чакра вълните обратно към клонинга, ри което шарингана ме се завъртя веднъж като колело. Подуха вятър и няколко листа се извиха над главата на Изуна, но в следващият момент клонингът му падна с ужасен поглед и разтръска глава. Изуна бързо скочи срещу него и го наръга с кунай, при което клонинга изчезна.
Беше постигнал генджутсуто, не веднага след това го застигна ново главоболие, а шарингана му се деактивира от самосебе си. Изуна тупна на земята и дишаше тежко. Чакрата му беше доста отслабнала. При това той извади бутилката с чакра елексир, който А някога му беше дал и отпи от него. По думите на сегашното хокаге, трябваше да използва елексира само в крайни случей, но точно сега Изуна не можеше да си позволи да мързелува или да губи време. Той наново призова клонинг и активира шарингана си, а силата му се завърна от питието. Този път той започна битка с клонинга като целеше да го нападне с изненада, за да използва техниката си. Първите няколко пъти не успя да умери момента и беше хванат в собственото си генджутсу, че трябваше да използвай кай. Сам се учуди колко беше задобрял в правенето на знаци и бързината си. След още няколко опита обаче започна все по-добре да вижда движенията на клонингите си и когато някой от тях го нападаше с генджутсу, той веднага успяваше да го препрати обратно към него.
Самата тренировка продължи до сутринта докато Изуна не изхаби шарингана си напълно, но сега беше по-уверен, че може да се изправи срещу Оромо. А пък и подобна генджутсу техника можеше да се окаже полезна при тренировките за мангекьо. Умствените рани върху клонингите се връщаха и върху Изуна, за това сега главата му като че ли гореше от всички тези образи. Все пак адският образ му показваше онова, което не иска да види, а като използваше шарингана си, за да отрази генджутсуто срещу клонинга, той се изпаряваше, а всичките спомени от преживеният ужас на клонинга се връщаха в Изуна. Шарингана му се деактивира и той бавно се добра до спалният си чувал и тупна на него, дишайки тежко. "Не... не трябва да спирам... имам още за учене..."
Тогава пред него изникна образа на Сакура, която не би искала той да се преуморява толкова много, че да се самосъсипе. Той не търсеше сила просто така, той я търсеше за постигане на цел, за да победи човека виновен за толкова много неща. Беше различно. "Може би малко почивка... Обито ще ме събуди..." С това се отпусна на земята и заспа, но нямаше да се събуди скоро... Не тялото, а ума му имаше нужда от почивката, особено като добавим отгоре липсата му на сън и напрягането на чакрата му.

-Браво Тсунаде справи се, Сега ще учиш Yin Seal: Release -
Това е мощна техника за запечатване-започна да обяснява сенсеят. Чрез тази техника, ще запечатваш чакра в себе си, като я съхраняваш и използваш в момент на нужда. Печатът ще бъде на челото ти, под формата на ромб. След като освободиш чакрата, която е там, ще можеш отново да въстановиш печата. (след битката) -Можеш да започваш с тренировката-каза сенсеят. Той се облегна на едно дърво, като наблюдаваше действията на момичето.

Тсунаде знаеше, че ромба на главата й е наследство от баба й. Само тя можеше да контролира такава техника, която щеше да й е много полезна в битка. Учителят й обясни, че действително с тази техника, и още една, с която се съчетава, тя не може да бъде убита в битка. Тсунаде започна да се концентрира върху събирането на чакра. Тя събираше и насочваше чакрата си към точката в която се намираше печата на челото й. Там я запечатваше й по-късно щеше да я използва с другата техника, която регенерира всички клетки в тялото й. Но трябваше да внимава в използването на тази техника, защото тя щеше да съкрати живота й. Тсунаде продължи да събира чакра. Това й отне доста време. Очите й бяха затворени, когато се почувства готова ги отвори и върху лицето й се появиха знаци, които дойдоха от ромба на челото й. Това означаваше само едно, тя беше успяла успешно да събере и да освободи чакрата си. Сега оставаше само да се упражни върху следващата техника. За да се увери, че е успяла с нея тя се поряза леко. Ако направеше правилно техниката си раната щеше да се заздрави. Тази техника ускорява възстановителния процес на белите кръвни телца. Действително е много бързо и може да излекува всичките си органи. Това беше не само лечение, но и регенерация. Тя освободи чакрата си и започна да лекува раната си. Отне й доста малко време, за да успее да излекува раната от порязването. И двете техники бяха успешни. Тсунаде се отпусна и изчака мнението на учителя си.

-Отлично Наруто/Киба/Тсунаде-въскликна сенсея.

Изуна разтвори очи. Някак си сега се чувстваше по-добре. Това значи, че можеше да продължи с тренировките си. Той се върна към книгата с генджутсута и тогава откри нещо, което го запленува - умението да вкарва хора в генджутсу само като ги посочва. "Уха!" той възкликна като прочете за техниката Ephemeral. "Тази е по-сложна дори от предишната, но трябва да я науча... заради ний-сан!" Изуна направи сенчест клонинг, с който щеше да тренира. Докато при обикновеното генджутсу чакра вълните излизаха от цялото тяло, или очите когато с шаринган, както и използваше знаци, за да осъществи фалшивият образ в ума на противника, сега трябваше да насочи всички чакра вълни към пръста си и от там да ги отпуска срещу целта. Освен това, за да създаде тази илюзия не трябваше да ползва знаци. С други думи ще трябва да контролира потока от чакра вълни, за да създаде тази промяна, която знаците правят. Макар че в книгата имаше показан метод, Изуна се съмняваше да успее да направи подобно нещо.
"Ще използвам шарингана си за помощ." Реши той и активира своето дойджутсу. Сега виждаше ясно чакрата и се съсредоточи. Първо концентрира и насъбра достатъчно количество чакра в пръста си и го насочи към клонинга си, сега идваше трудната част. Съсредоточи енергията си, за да препрати вълните към клонинга, но не можеше да задържи чакрата в пръста и тя се разпръсна.
Изуна се смръщи, но после отново насочи пръста си напред към клонинга и повтори процедурата. Отново се провали, макар че беше и с шаринган. Лесно можеше да вкара в генджутсу някого просто с шарингана си, но това не беше тук целта. Нямаше изобщо да е лесно. Упоритостта на Изуна обаче нямаше граници. Но не тренираше за Коноха, нито за да се изправи срещу Акатски, той тренираше, за да спаси брат си. В този момент успя да постигне баланс и изпрати чакра вълните към клонинга, но макар че го застигнаха това единствено накара клонинга да се олюлее притваряйки очи. По скоро като приспивателно, но не достатъчно силно. Пореден провал. Но поне имаше прогрес.
Изуна за пореден насочи пръста си към целта и се опита да създаде някакъв вид илюзия. А и плюс това колкото по-дълго можеше да задържи чакра вълните, толкова по-дълго ще е противника в генджутсу.
Бавно, но постепенно Учихата започна да се учи да контролира тези чакра вълни, за да създаде образ. Но тъй като прогреса беше бавен и вероятно щеше да му отнеме цяла седмица да научи напълно техниката, а той нямаше това време сега, Изуна направи още 18 клонинга, които заеха доста място то тренировъчната площадка. Така си създаде 10 групи от себе си. От предишните си учения, Изуна знаеше, че целият опит и преживявания на клонингита се връща в него след като ги освободи. По този начин тренировката му щеше да стане по-ефективна.
Клонингите се заеха да тренират един-другимо е да се осавършенстват взаимно. Чакра кипеше от всякъде. И този ден бързо се мина, а накрая благодарение на клонингите Изуна беше научил техниката на генджутсуто. Единственият проблем за сега му беше, че трябваше да използва и шаринган, за да употреби генджутсуто, тъй като с прости очи нямаше как да види чакра нишките.
"Имам късмет, че съм Учиха... Но защо сме така мразен клан? Не,всъщност не ме интересува какво говорят другите... аз съм горд, че съм роден такъв!" Той освободи всичките си клонинги и отиде да хапне от баницата, която беше взел, направо се чувстваше пребит, но докато се хранеше отново се зае да разглежда книгата с генджутсу техники.
От толкова много тренировки Изуна беше свикнал с главоболията и сега като че ли не ги усещаше вече.

Киба се беше запътил към тренировачната площадка с мисълта да научи още техники.Когато дойде видя Изуна и го поздрави,но се уплаши,защото не беше научил никакво генджутсу.Тогава на Киба му хрумна да покаже новото джутсу което искаше да тренира,но не беше сигурен в това.Техниката се казваше Jinju Konbi Henge: Sotorо и превръщаше Киба и Акамару в гигантски двуглав вълк който отделяше хлъзгава слюнка.Киба започна като първо се координира с Акамару и използва техника която беше научил скоро.Чакрата циркулираше по цялото му тяло той сключи сийловете и каза:
-Jujin Bunshin !
Тогава Акамару се бе превърнал в клонинг на Киба.След това той реши да използва също техника която бе научил на скоро която се казваше Shikyaku no Jutsu.Чакрата циркулираше повече от обикновенно по Киба и той извика:
-Shikyaku no Jutsu!
Щом каза това,ноктите на него и на АКамару порастнаха също така силата и бързината им нараснаха.Тогава идваше време за новото джутсу Jinju Konbi Henge: Sotoro.Киба се чувстваше уверен в себе си и започна както с всяко джутсу,чакрата циркулираше по тялото му,той извика доста високо Jinju Konbi Henge: Sotoro,но нищо не стана само доста пушек и доста от чакрата на Киба на вятъра.Той усети,че се е изложил,но се сети,че ако иска да предпази Коноха от друга атака трябва и тази техника да научи.Чакрата започна да циркулира доста бързо по тялото му и той каза:
-Jinju Konbi Henge: Sotoro
Тогава огромен двуглав вълк се показа пред Изуна,но чакрата на Киба не стигна и разбра,че с толкова чакра,ще може да стой в тази форма само 1 или 2 часа зависи от неговото състояние за това той се превърна отново в човек и каза на Изуна:
-Е,Изуна, не беше генджутсу,но е доста добро.

Изуна видя техниките на Киба и беше очарован.
-Много добре Киба-сан! - той го поздрави. - И ти не си си губил времето... Кинеко помогна ли ти?
Момчето изчака отговора на Киба, а после обърна глава настрани замислен.

-О разбира се ще ти покажа каква техника можем заедно!
Киба призова Кинеко.той огледа добре двете кучета и реши,че е добре да покаже новата техника на Изуна.След като Киба координира себе си с Кинеко и Акамару той започна да събира доста чакра.След като имаше достатъчно той направи знаците и каза:
-Jujin Bunshin!
Тогава Кинеко и Акамару се превърнаха в точни копия на Киба.След като видя трите си копия той се сети за доста добра техника и каза на Изуна:
Изуна-сан виждаш ли това дърво?-Киба посочи едно дърво което не беше заобиколено от други дървета-Това дърво ще е моята цел!
След като каза това Киба съсредоточи чакрата си и направи джутсуту Shikyaku no Jutsu.Тогава Киба каза на Кинеко и на Акамару:
-Готови ли сте?Това ще е Gatsuga!Тогава трите Киба се завъртяха с светкавична скорост и се засилиха към дървото.Дървото получи милиони удари които го разкъсваха,а дори и вятъра от скороста на въртенето га разкъса доста зле.Тогава Киба спря своето джутсу и каза:
-Е,Изуна-сан, какво мислиш?

Момчето забеляза, че на Кинеко му е много по-добре с Киба и Акамару.
-Страхотно се справяте! - възкликна той.
Той се приближи и погали Кинеко, като извади свитъка му за призоваване, щеше да го даде на Киба.
-Приятелю, добре си прекарахме, но ти не си за мен... с Киба се разбирате толкова по-добре. Знам, че господарят ти те повери на мен, но... аз не съм Инузука, а и ако останеш с мен ще се забъркаш единствено в неприятности.
Кинеко не изглеждаше много сигурен и ву отвърна (той като по-голямо куче можеше и да говори):
-Помагах на момчето, защото ти ми нареди, но не мога да те напусна. Киба, ти и Акамару имате голям потенциал, но аз ще остана с Изуна. Това беше желанието на Хисаки.
-Но на теб ти е по-добре при тях... - Изуна не беше сигурен.
-Може би, но аз не мога да пренебрегна обещанието си. Независимо какво става. - после се обърна към Киба и размаха опашка - Винаги когато имаш нужда от мен да ти помогна с нещо ме извикай, знаеш къде да ме намериш. - след това излая като поздрав за раздяла за двамата.
След това той се прибра сам в свитъка си. Изуна въздъхна.
-Доста е лоялен...