Олтара Накано (Учиха територия)

Само Учиха можеха да стъпят на това свещено място, защото то беше предпазено с генджутсу маскировка. Изуна беше запомнил мястото като местоположение, точно до една долчинка откъдето падаше водопад към река Накано.
-Активирай шарингана си... инак няма да можеш да го видиш. - Изуна рече на приятелят си.
Двамата активираха шаринганите си и пред се озари следната гледка:
http://prikachi.com/images/859/3783859o.png
Това беше олтара Накано и до него имаше около 500 стъпала (Японските олтари обикновено имат дооста стълби за изкачване). Наколо беше тихо и спокойно. Изуна се смръщи и се затича нагоре по стълбите, смяташе да ги вземе на бегом.
-Хайде, Обито! - той го подкани.
И той самият незнаеше защо, но сърцето му туптеше по-диво със всеки изминат метър, нещо му подсказваше, че тук щеше да намери много отговори. Можеше да го усети, наречи го Учиха инстинкт. Странно, че никога не беше идвал тук, но по спомен, до това място имаха достъп единствено старейшините и лидерите на клана им. Сега обаче след войната нещата бяха постихнали, по-различни, тъй че едва ли някой щеше да забележи идването им. Изуна отвори вратите на сградата небрежно и в този момент няколко наопени с отрова кунаи полетяха към него, той не беше забелязъл поставеният капан...

Изу със сигурност знаеше точното място,включихме Шаринганите си и се изкачихме.
На около нямаше стражи,пазачи или нещо от сорта.беше тихо,защо някой би оставил всички тайни на Учиха не защитени..
Изу отвори вратата и получих отговор когато отровните кунай полетяха,аз извадих Кунай светкавично и ги контрирах..
-Явно има капани,и предполагам че това е само за загрявка..Ще трявба да сме внимателни и да се оглеждаме с Шарингана...-Двамата предпазливо закрачихме навътре в помещението...Преднас се виждаше още една голяма врата...
-Ето я вратата жързо..-Казах и тръгнах да тичам натам свалайки гарда си..Изу се сопна изведнъж и извика..
-СПРИ..-Аз замръзнах на място,явно беше забелязал нещо...
-Обито обграден си от тънка,почти невидима нишка която при допир експлодира..-Изу се оглеждаше,явно под ъгъла под който беше застанал се виждаха...Трябваше да намери изход от капана,но едвали щеше да е нещо п оразлично от експлозия...
Аз също започнах да се оглеждам и засякох няколко,бавно пристъпих и се наведох и излязох от плетеницата..
-Добре да го разкарам казах отдръпнах се и хвърлих куная който предизвика верижна реакция от експлозии..
-Изу бързо в другото помещение..-Той хукна и вече бяхме от другата страна на вратата....

Отново беше празно помешение. Изуна се огледа за нови изненади, но не засече нищо. Пред тях имаше две врати.
-Ще трябва да се разделим... - но после се замисли - Освен ако... нека изпратим наши клонинги да огледат накъде водят тези врати. Ще е по-безопасно. - Изу направя знак и призова два клонинга и изчака и Обито да направи същото количество и ги пуснаха по двойки.
През това време Изуна обходи стаята,в която бяха. Нямаше логика да е просто едно празно помещение. Заопипва стената за таен лост, но нищо. После опипа пода и случайно попадна на скрит проход, но не го отмести, защото си спомни за първия капан с отровните кунаи.
-Обито-сан... намерих нещо, но... може да има невидим капан ако го отместя... - рече той и сам не се усети, че гласа му беше пресъхнал.

Двамата стояхме над плочата и се чудехме дали да я отместим..Докато мислех какво дам у кажа започна да ми се вие свят..Тогава Изу се изкашля..
-Според мен ако отместим тази плоча сме пътници,предполагам че има хваната подземни газове и е нещо като капан,ако някой не иска да продължи да използва уж безопасния таен път...Предлагам да минем през вратата напред...Но коя точно,изглежда и двете водят в една посока накрая но не искам да рискуваме,клонингите още вървят,сякаш в безкрайност..Надявам се да не е някой лабиринт...-Двамата просто минахме през дясната врата като бяхме на щрек за всичко и просто придължихме напред..
-Надявам се да успеем,но имам доброто предчувствие че не е далеч това което търсим..-Казах на Изу,наистина сякаш чувствах че наближаваме,но към какво точно...

Клонингите им, които бяха пратили напред по същия коридор изведнъж се изпариха. Бяха влезали в някаква стая, изглежда с капан.
-Нещо е станало... Пътя не е безопасен. - Изуна отвърна на Обито. - Да продължим ли напред или да се върнем и да поемем наляво?

Изу беше прав...трябваше да се върнем но когато се обърнахме вратата я нямаше сякаш нещо я беше скрило..
-Ами препдполагам че сме на прав път,щом капаните стават по-трудни скоро ще сме там...-Намръщих се и фокусирах още шпвече Шарингана...
-В такива моменти ми се иска да имам Бякоган..-Казах за момент..продължихме да вървим и скоро пред нас имаше изход нямаше врата която да се затвори зад нас влязохме в стаята където клонингите ни бяха премахнати...
-Трябва да внимаваме..-Преглътнах нервно за това ти трябва силна психика,да не знех от коя страна и какво ще те удари,това си беше напрежение....

Изуна приклекна и внимателно заопипва пода ако имаше капани.
-Възможно е да има и злукове капани. - той му прошушна досетливо - Наведи се, оглеждай се и опипвай, очите ти скоро ще привикнат в тъмнината...
Съвета на Изуна беше полезен, като че ли говореше като професионалист, истинска нинджа, която си знае работата. Обито го послуша и благодарение на това избегнаха заложените капани и се озоваха в последната стая където беше таблото за изключване на капаните и доста библиотеки. Изуна веднага изключи капаните и се озърна:
-Това трябва да е мястото... Да потърсим нужният ни материал?
Обито му кимна и двамата започнаха до разглеждат книгите и свитаците една по една.

Успяхме да преминам досадните капани,сега трябваше да намерим това което ни трябваше а библиотеката не беше малка...
Аз иглеждах книгите от едната страна на стаята а Изу беше започнал от другата..
Вадех ги една по една от горе на долу..Изу беше леко изнервен,не беше особено светло бяхме сами в някакво зловещо помещение и ровехме за забранен материал..
Аз тръпнах една от книгите и целия ред се исипа и ме зарови Изу се стресна при силния шум който се създаде...Както винаги си бях непохватен но не можех да направя нищо по въпроса,двамата се засмяхме а аз се изрвохи от купчината...
-Не мисля че така ще стане,може с дни да търсим и да не го намерим,пък и не мисля че е тук сигурен съм че е скрито някак...Може би трявба да огледаме за скрити помещения..-Казах и започнах да дърпам книги....

Изуна започна да подрежда падналата купчина книги, за разлика от Обито той беше по-изряден.
-Прав си... това може да отнеме цели месеци! А и щом мангекьото се счита за забранена техника... трябва да е скрито.
Както подреждаше книгите Изуна забеляза, че една от тях просто си висеше без да падне, той я подбутна леко и откри, че това е задвижващ механизъм, който отвори тайна врата.
-Ах! - Изуна се сепна.
Изместената стена беше малка вратичка, по скоро като дупка в стената, а в нея имаше нещо като кашон. Обито извади кашона и вътре имаше различни свитъци, които не можеха да бъдат прочетени с просто око. Изуна активира шарингана си и зачета на глас:
-Тайната на мангекьото - ето това е, Обито-сан!
Изуна не беше забелязъл, че на книгата, която задвижи механизма имаше снимка на брат му в нея, която се изхлузи и падна на земята. Обито я видя.

Вече усещах как напрежението ме изгаряше от вътре,Изу издърпа кашона и го сложи на една от прашните маси изскара един стар и прашен свитък,дукна за да го изчисти от прахта и започна да чете...
Аз се обърнах,сякш нещо ми привлече вниманието и видях на земята една снимка,вдигнах я и видях че на нея беше е едно момче,може би някъде на нашата възраст,снимката беше стара и не можех да разпозная кой е...
-изу виж рова-подадох му снимката а той замръзна..-Изпадна от книгата пазеща Мангекьото,може би той го е открил или има връзка с него..-Изу изглеждаше сякаш е видял призрак но не казваше нищо просто стоеше с включен Шаринган и гледаше снимката..
-Изу..какво има..познаваш ли го..-Аз погледнах пак снимката и сам разбрах отговора,наистина може би беше брат му,но защо снимката му ще е в тази книга,дали е знаел още преди години че брат му ще тръгне по следите на Мангекьото...

Изуна затвори очи и поклати глава, погледа му изпълнен с болка. После сграбчи снимката.
-Това е ний-сан... - каза той с притаен дъх - Преди да стане... - омълча се - Но сега е в голяма беда, както ти казах... разбира, че е сгрешил и иска да се върне, но няма нужните му сили, за да победи Оромо... Трябва да разберем как да активираме мангекьото... -той остави снимката и върна вниманието си върху свитъка, после се опули.
-Това е странно... никъде тук не пише за убийство на приятел..??!
Това разбуди любопитството и на Обито, а Изуна зачете на глас:
-Според написаното тук... мангекьо могат да отключат само шепа Учиха и то става единствено ако... "Те трябва да са преминали през много тежко изпитание на духа, което да са преживели и да ги е направило по-силни, но да го осъзнават, да са вникнали в същината му, за да отключат вътрешният си огън, а техният дух да раздуе пламъците." Не разбирам... какво означава това..? - той погледна Обито въпросително.

Погледът ми трептеше,едва успявах да се съсредоточа осожено след прочетеното от Изу..Замислих се и тогава сякаш успях да го "разшифровам" дори да не беше толкова трудно...
-Ами тежкото изпитание на духа вече сме го преживели през войната,и това ни направи по силни и единни,но просто не го осъзнаваме до такава степен,а втората част казва че трябва да разберем болката която сме изживяли и да я използваме за отключването на Мангекьо Шаринган....-Усмихнах се леко и кимнах на страни..-Което значи че убийството на близък човек не е нужно..
Надявах се Изу да ме беше разбрал,поне успяхме да го разберем...
-И след като сме минали на половина пътят значи остава само да вникнем в същината на преживяното и след това с помоща на волята и духът си да го използваме за включването.....Изу почти сме там но просто не сме го осъзнавали..-Казах дори още по-щастлив,за момент пак погледнах снимката която изу остави настрани...Възможно ли беше Мадара да се е осъзнал или просто искаше да примами брат си имах чувството че беше замислил нещо....Трябва да пазя Изу,той лесно се подлъгва,но пък може да е възможно,все пак Оромо е гаден тип и заедно с Изу ще го пометем...
Откъснах се от мислите си и се съсредоточих върху Изу...

-Обито, ти си гений! - Изуна възкликна, но после се омълча и прибра скрола за мангекьото обратно на мястото му, без да забелязва малък шрифт на дъното му...
-По-лесно е да го кажеш отколкото да го направиш... ако казаното от теб е правилно, ще трябва да преживеем отново онази болка, за да я осъзнаем и преборим, а чрез нея да отключим мангекьото. Всъщност, на практика това ще е доста труден процес... Ще трябва да тренираме за това, но на правилното място.

Наистина една такава техника има много мощ но всичко си има граници и мисля че Мангеьото има уловка..
Аз бръкнах след Изуна и пак препрочетох като най долу на един малък ред неясно пишеше,при прекомерна употреба с джутсуто се губи зрението...Кратко и ясно беше написано плашештата новина..
Показах го на Изу..
-Е наистина успяхме да го разберем но ще трявба да внимаваме доста..-Прибрахме го като и двамата пак си премисляхме мислите наум..Умълчахме се..
-Ами мисля че вече нямаме работа тук и ще трябва да започнем с тренировките..-Коремът ми изкъркори..-Ъм..може би ще е добра идея да видим Сакура и да и покажем че сме добре преди да започнем тренировките..-Казах като се усмихнах,знаех че Изу няма да има нищо против особено след като отново се изчерви...

-Д-да... Един обяд ще се отрази добре и на двама ни... - Изуна се съгласи.
Двамата прибраха обратно нещата и напуснаха олтара. "Дали ний-сан не е ослепял..?" чудеше се Изуна.
Те се запътиха към Коноха...

След пристигането на двамата, знака на табелата пред олтара Накано, премахна усмивката от лицето му.Беше знака на Учиха.Той гледаше доста време и каза на Нагато да го изчака тук.Самият Итачи не знаеше защо ще ходи там, но трябваше да влезе в тази сграда.Знаеше, че това не е позволено, но все пак искаше да види.
-Нагато, защо мислиш, че Хокагето ще кара Казекагето да прати нинджи от Суна, за да унищожат една сграда? - Не може ли да прати свой нинджи?
Това найстина направи впечатление на Итачи още от даването на мисията.
Той се запъти към входа.
-След малко се връщам! - каза нинджата. -Ако има проблеми или вражески нинджи, знаеш как да се оправиш с тях.
След като каза това, той влезе в старата сграда.

В олтара беше много тъмно и почти нищо не се виждаше. Итачи имаше доста изострен поглед и се оправяше някак в този мрак.Изведнъж докато ходеше, той усети как започваше да стъпва на нещо различно.Беше като хартия.Изведнъж едната експлодира и чак тогава, Итачи разбра какво е това. Бяха експлодиращи бележки.Итачи заби 2 куная в тесния коридор и се отблъсна на тях.Успя да ги премине.Изглежда тук е направено специално за хора с Шарингани. Първият капан успя да го избегне без Шаринган, но следващите сигурно ще бъдат по-трудни.Включи очната си техника и продължи.Ставаше още по тъмно.Започваше да не се вижда нищо.Накрая беше пълна тъмнина.Вече няколко минути ходеше , но никъде не пристигаше.Като посегна за да се хване, на стената имаше свещ и една запалка.Изглеждаше му малко странно, защо са оставени и се сети, че това моежд а е следващият капан. Направи един буншин и започна да ходи. След като отиде на разстояние, накара буншина да вземе свеща и запалката. Появи се една мрежа и част от пода се разпадна.Появи се огън.Буншина падна.Итачи отскочи, за да вземе свеща. Запали я с запалката и продължи по пътя.Движеше се много време, докато не стигна до едно осветено място.Навсякъде имаше факли.Имаше една голяма порта.На нея с големи букви пишеше:
Драги посетителю, само нинджа от Учиха със Шаринган може да мине последното изпитание.За да го преминеш, трябва да гледаш към нарисувания Шаринган на портата със своя собствен.После да прокараш Катон чакра в дупката под него.Ако направиш това, ще разбереш всички дълбоко пазени тайни на клана.
Итачи изпълни инструкцийте и след като портата се отвори, зад нея започнаха да се отварят и други порти.Итачи продължи, докато не стигна до един надпис на плоча.Там пишеше всичко.За клана Сенджу, за Учиха, за Мадара и за другите герой на клана, както и за техните врагове.Накрая, Итачи знаеше всичко.Минаха часове докато чете всичко на плочата.Накрая се върна и беше забелязал, че нищо във времето не се е променило.Явно това е било Генджутсу илюзия.След като разбра всичко, Итачи подпали цялата сграда.Никой не трябваше да разбира тайната на Учиха.Никой!Итачи използва Катон, за да унищожи всичко до основи.След това си тръгна.