Ресторант за рамен

Малък рамен - 4 руо
Среден Рамен - 8 руо
Голям рамен - 12 руо

Това беше ресторант за рамен, държеше се от няколко нинджи готвачи, известни със своите рамени, които били страшно вкусни.

саске дойде реши да вземе за вкъщи един малък рамен остана с 67 руо. Той беше в коледно настроение искаше да разбере дали дискотеките ще работят на Коледа.

Темари се отби в заведението и си избра от менюто две порции средни раменчета. Момичето се нахрани, плати 16 руо и остана с 14 руо, и си тръгна..

Гаара си купи един малък рамен и остана със 103 руо

Райкаге си купи един малък Рамен за закуска, даде 4 руо. Той не заговори магазизнера, защото не мислише да се задържа по дълго от колкото трябва за изпита. След като се нахрани, той отцени че рамена на Ичираку е просто с една дума: ВКУСЕН. За А рамена, е една от най-обичаните му храни. Той беше опитал рамена в Коноха, Суна и Комогакуре, но наистина Ичираку беше майстора. После се отправи към гората.

Ханаби дойдер и си купи един голям рамен.
-Леле!Може да е скъпо но порциите са двойни.
-Така е-каза готвачът и се усмихна.
Ханаби изяде насила рамена и плати.
-Ако искате елате да опитате рамена в |Коноха.
-Ходихме, опитахме, но не можем да го постигнем.
-Нищо и вашия е вкусен.
-Довишждане
-Довиждане.

Сакура си купи един малък рамен и плати 4 руо.
-Пфуу, брей че скъпотия в това село.- възмути се тя, но нямаше как- беше гладна.

Куренай и Ино приближаваха. Бяха събрали целия си багаж и сега трябваше да хапнат. Момичетата седнаха на една от по-отдалечените маси и обсъдиха стратегията си.

Югито и Рик влязоха в ресторанта за рамен след мисията им за подготвянето на фестивала. -Е утре фестивала .. -Да, ще бъде забавно-усмихна се Югито.
-Хей старче, дай два малки рамена-провикна се момчето. След няколко минути на масата където бяха седнали едно момиче дойде и сервира двете порций със супата(рамена). -Итадакимас ..
След като се навечеряха двамата платиха и се прибраха в къщите си, където щяха да се подготвят за утрешната вечер в която щеше да се проведе фестивала.

С Сакура вървяхме запъхтени и изморени по улицата,когато позната миризма ми повдигна интереса..
-Саку,това е рамен!!!..-Казах щастливо и повлякох Сакура към тази посока...
-О толкова вкусно мирише..-Погледнах ухилено мястото и веднага влязохме..
-Искам един голям сок и като за начало един голям рамен..-Потърках ръце,почти бях забравил защо сме тук,но на Сакура изражението все така замислено...
-Саку...няма смисъл да се тревожиш повече сигурен съм че ще го открием и ще раберем истината-Тя ме погледна може би щеше да разбере...-Сега иска мда си поръчаш нещо,ако нямаш сила няма дам ожем да направим нищо..-Казах и се усмихнах...Оставих раницата до мен и сложих очилата които носех в ръка на масата..

Сакура се съгласи и си поръча малък рамен и чаша вода. После противно на волята си се ухили.
-Чудя се какви проблеми биха ти причинили загуба на апетит за рамен.- каза тя на Обито.
Използва, че за млако е без очила и се загледа в очите му. Там си личеше колко е смел, свестен и верен на приятеля си. Загрижеността му бе отстъпила място на решимостта да действа.
- Може би трябва да се регистрираме в хотела, за да не ни вземат за скитници и да си нямаме разправии с местните власти.- подхвърли тя, като сърбаше рамена, който всъщност и се беше усладил.

Бях изял рамена доста бързо наистина бях гладен..
-Ами да все пак за да претърсим селото и да разпитаме тук там ще трябва да преспим някъде..-Поръчах си още един голям рамен и допих сокът си....-А относ апетитът ми той едва ли би могъл да е потушен дори след като видях убийството на родителите си благодарение на Изу....Апетитът ми е едно от нещата които ме държът бодър и щастлив..-Ухилих се и започнах втората купичка рамен...
-Чудя се от къде да започнем...-Почесах се по тилът и разроших коса,може би трябва да започнем от тук,после ще проверим по къщите....Малко ми е тъжно че си нямаме снимки заедно,след като го намерим ще си направим няколко..-Казах радостно сякаш няма нищо притесително в ситуацията...

Сакура и Обито приключиха с храната, платиха и попитаха за момче с описанието на Изуна в ресторанта. Но отговорът, който не ги изненада особено беше, че покрай Фестивала в селото са надошли толкова много външни хора от различни места, че е невъзможно да бъде запомнен всеки един. Двамата поблагодариха все пак и си тръгнаха.

Югито влезе в ресторанта и се настани на една маса. Няколко секунди по-късно едно момиче почти на нейната възраст дойде, за да я обслужи. -Един малък рамен.
-Веднага-усмихна се то и затърча да събере поръчките от останалите маси. След няколко минути рамена пристигна, Югито даде руото наобядва се и си тръгна.

Нагато влезна в заведението.Намери си свободна маса и зачака момичето което обслужваше клиентите.Не след дълго тя стигна до него и каза:
-Добър ден!Какво ще желаете?
Нагато отвърна:
-Искам един малък рамен.
Момичето каза:
-Сега идва!
Тя донесе рамена на Нагато и той започна да яде.Когато приключи с яденето,той плати и си тръгна.

С бърза крачка Югито влезе в Ресторанта за рамен, насреща и беше едно момче.. Високо със светла коса. Тя се блъсна в него и падна, но бързо се изправи.
-Извини ме, не беше умишлено-въздъхна тя, след което очите и обиколиха целия ресторант и видяха една свободна маса в ено ъгълче . Тя не очакваше някаква особена реакция от него, защото мислеше че и той ще се отнесе както с останалите хора към нея..

-Няма защо да се извиняваш.-каза Нагато
Той също поогледа ресторанта и видя масичката в ъгъла.И попита момичето:
-Искаш ли да седнем на онази маса там във ъгълчето ?
Нагато зачака отговора й и се надяваше да е "да",защото момичето му допадна

Югито го погледна доста изненадано. -Ами, добре-усмихна се тя.Щом се настаниха момичето побърза да се представи. Казвам се Югито.. а ти? В същото време мисълта и бе прекъсната от една сервитиорка, която мигом бе дошла, за да вземе поръчка

Аз се казвам Нагато-отвърна момчето.
-Приятно ми е да се запознаем!-усмихнато каза момчето.По едно време се зададе сервиьорката и попита какво желаем.Нагато каза на Югито:
-Поръчай си каквото искаш аз черпя!

Югито си поръча една газирана вода и един малък рамен.. Но защо черпиш, да не би да има някакъв повод?-попита момичето.. Досега никой се бе отнасял толкова добре с нея. Беше и любопитно за това момче и тя го подтикна с няколко думи да и разкаже нещо за себе си

-Днес станах генин-каза Нагато и си поръча една вода.Той не беше гладен ,защото тъкмо сега беше хапнал.Сервитьорката каза:
-Сега идват.
Нагато каза на Югито:
-Кажи нещо за себе си.

-Честито-усмихна му се тя.
След подканата на Нагато, Юги незнаеше какво точно да му разкаже за себе си. -Ами всъщност аз живея сама от малка, и почти никой не говори с мен незнам защо. Приятелите ми се броят на пръстите на едната ми ръка..-каза Югито гледайки надоло. -Ами ти?

-При мен почти същото.Родителите ми са загинали във войната и почти нищо не знам за тях.-каза Нагато.

-Явно имаме доста общо-каза Югито. Щом поръчката и пристигна момичето взе клечките за хранене и ги раздели, като започна бавно да се храни. -Радвам се че се запознах с теб-усмихна се тя на Нагато.

И аз!-отвърна той.Нагато бавно пиеше водата,докато гледаше как сладко си похапва Югито.Той много си я харесваше