Лицата на Хокагетата.

Ханаби дойде тук и потготви фойервелките си за изстрелване! Тя ги изстреля и образува фигури в небието.

Бях затсанал на високо всички вече знаеха че днес ще е евакуацията...Застамох на Един висок стълб за да огледам района..БЯх направил план да евакуирам селото на четири части като започна от най близките към укритието...
-КАгебушин но джутсу..НАправих 20 клонинга по 5 за всяка група разпартих ги...Изчаках клонингите да доведър всички към укритията аз изкарах списакът и започнах да проверявам всички влизащи..Списакът с жители на селото беше голям...Влизаха предимно ЖЕни деца и академисти,имаше и мъже но не бяха шинобита...
Хубавото беше че войната е очаквана и всички хора носеха най-важното..В учкироето имаше подготвена храна и вода....След като и последния човек влезе с клоннгите проверихме селото но оставих два клонинга да пазят...Открихме само 1 семейство закъсняло...Прибрахме всички жители....Пещерата беше просторна скрита и с осветляние а на земята с чували....Очакваше се скоро войната да започне..Аз застанах на входа и се загледах в се;лото..БЕше така пусто като призрачен град...Аз застанах в готовност без да свалям гарда....Като си преговарях техники..След малко се сетих за Изуна и че скоро ще започне войната,погледнах пръстена и пак погледнах селото..След това зачаках търпеливо....

Стоях на поста и се вгляждах в далечината можех да видя всичко виждах в далечината да се задават фигури..Знаех какво ставаше..скор всичко щеше да апочне..Аз се обърнах и видях хората....И пак погледнах знаех че там някъде е Изумо,Хокаге-сама и всички други....Продължих да следя внимателно...

Самото пристигна и попита Обито как вървят нещата.

Самото дойде...И попита как са нещата..
-Всички е наред за сега..ХРаната и водата са на линия..И всички са спокойни...-Аз въздухнах и седнах за малко...Не знаех какво ставаше но знаех че вече беше започнало...ИСках всичко дас е наред затова реших да пратя един клонинг за да следи нещата..Щях да го скрия някъде не далеч от там..За да ми праща информация..
Самото си замина и аз не изчаках много преди да направя клонингът и да го изпратя....Сега застанах на пост и започнахда си проверявам оръжията...

Аз гледах в хоризонта като в това време бях започнал да подготвям Шурикени с бомби и Жица заредена с Чакра..Подострих си оръжията...После си подготвих кунаите и Шурикените...
Припомнях си знаците на техниките и просто бях готов да скоча,но сега трябваше да защитя тези хора..Всички хора в пещерата зависяха от мен и аз нямаше да ги оставя..Имах вяра в хората на бойното поле....НО пък и не бих оставил някой скъп за мен да бъде наранен...
Възползвах се от шанса и се тренирах чакрата....Скоро хапнах и пак застанах на пост...

Бях заспал почти прав събудих се..НО все пак нямаше кой да ме замести и аз не бях спал 2 дни...Вече явно отпочинал станах..И се разтегнах..Загрях си..И Пак седнах и се загледах в Хоризонта..Знаех че клонигът ми наблюдава случващото се при ИЗу но все още не исках да го връщам..БЯх го устрил така че при опасност сам да изчезне и да се върне при мен..ТРябваше да съм в течение..ПЪк и след като съм на голямо разтояние от полето за битка..ТРябваше да имам нещо което да ми казва как е....
Започнах бак да си балансирам чакрата...ТРябваше да тренирам за избягването от генджитсу...Аз ту равех огромно количество чакра ту я соирах изцяло..След време ми стана пак скучно и застанах на пост..
-Кагебушин но джутсу..-НАправих клонингите и ги пратих да обиколят селото....
След като се върнаха ми казаха че няма никой но аз все пак ги пратих пак да огледат дори и за домашни животни....
Наистина ми беше странно че аз почти сам нямаше да мога да се включа в битката но все пак не бих дал да наранят...Куренай,Изу,МИнато и всички други на които държа....
Вгледах се пак..И чаках...

Още един ден мина а аз отворих една купичка с топъл рамен..Започнах да хпвам..Сигурно бях късметлия че сега съм тук и си ям топлия рамен докато другите се трепят за да защиттят селото..Аз се наядох и станох..ПОгледнах селото и си казах..
-Нема да бездействам тук..Поне мога да съм нащер около селото..
-Каге бушин но джутсу...-Напраявих 20-колонинга и ги разпръснах из селото..докато стигнат до стената..Качиха се и затснааха на пост..
-Леле колко е лесно един генин да пази цяло село докато другите се убиват..- изпуфтях.....Исках само някаква провукация..Досега бищо не беше станало камоли да стане ако ме няма...Страшни мисли ми минаваха..МИслех си че както си седя,Итачи ще се появи и ще ме убие и ще завземе селото и всички ще ме намразят....Наведох глава но не за дълго реших да не се подавам на някакви лошо мисли..НО тогава се сетих за Изу и пак въображението ми се разработи..Не исках дори да си описвам картинката която мога да си прецтавя с Изу...Навядох глава и стиснах зъби и си казах че просто няма да го позволя....Застанах на пост и си играех с един кунай като просто чаках...

След оста време водата и храната беше почти на превършване макар и всички да имаха минимални дажби храна,защото никой не знае колко ще продължи проклетата война... Помогнах да разтоварим нещата като храна вода и чисти одеала...Едно от момчетата ми докладва за нещата на полето..Каза ми че Изу е бил отвлечен...Целия потрепвах..Итачи го беше хванал...Колкото и да исках да отида просто не можех да оставя хората които разчитаха на мен..МОже би ще се възползвам от следващото презареждане....Взех един пакетиран рамен отворих го и започнах да ям като бях седнал върху земата..Започнах да си мисля..дали Изу щеше да се подаде..Аз погледнах пръстена......След като изядох още няколко рамена бях с препълнен стомах и застанах на пост.......

ПП:По-леко с тея рамени че пак ще свършите провизиите

Сните се търкаляха като дънери по склон аз сякаш вече смятах пещерата за свой дом бях се опознал с повечето от селото..От няколкодена бях в депресия защото раменър ни беше свършил..Бях много тъжен макар и даи маше друга храна не беше същото..Отидох запореден път до склада и огледах..Oтново без резултат излязох извън пещерата и седнах на ръба напътя..Единия ми крак висеше а другия го бях прибрал бях се облегнал и лапнал едно стръкче трева...Оглеждах селото за сетен път надявайки се следващия път кога носят храната да не съобщят някоя смразяващя новина...Взех един кунай и започнах да го въртя...Исках да знам как се справя Изу исках да знам поне че е жив..Както всички други...Погледнах пръстена и се замислих...

Нях застанал на пост..всичко вървеше глатко спокойно,освен липсата нарамен..
Дойдоха две момчета които носеха по 2 голями котии върнаха се и пак дойдоха като донесаха стоката..Очите ми светнха..
-К-кажете че сте донесли рамен..-Аз започнах да ровя из кутиите а момчетата ме гледаха странно..Намерих взех един голям и започнах да ям..След като изчезна в ръцете ми те вече бяха разтоварили храната...Донесаха и още 1 голям пакет за гърба...
-Обито-кун вие трябва да разнесете храна по полето..Във всяка девизия...Ние ще истанем на поста..Трябва да си много внимателен,първо започни от медицинския,сензорния и информаивния край а после стигни до бойното поле..
Аз не знаех какво да кажа..-Ами добре мисля че ще се справя...Сложих голямата кутия пълна с храна на гърба...
Това щеше да е дълго пристигане все пак и кутията тежеше достат рябваше да изхрани всички..В нея имаше достатъчно храна и вода..Сляд като се приготвих тръгнах оставяйки момчетата на пост...Отправих се към Медцинската база....

Дойдох тук и седнах на ръба на едно от лицата..Селото се беше възтановило.Аз се поогледах и останах замислен тук....

Стонох и се запътих към арената,имах битка с Конан което някакси беше налудничево,но не бих се предал дори на нея..Тръгнах с бърза крачка защото след това имах мисия....

Върнах се за пореден път тук..Имаше нещо в това място което ме упокояваше..Не можех да повярвам че Изуна така се ядоса,а аз че се изръсих така...За пръв път се караме така жестоко..Дали щяха да си проговорят някога...Замислих се над проблема...

Станох изтърсих сеи тръгнах към хокагето...

Фойерверките бяха на местата си, готови за изстрелване. След няколко секунди Хокагето щеше да даде знак за запалването им и щеше да честити Коледа на всички жители на Коноха. Сега А стоеше изправен на върха на хълма. Точно над лицата на 1вия и 2рия. Той вдигна ръката си в знак за готовност, след това я свали рязко надолу, при което всички фойерверки бяха изстреляни. Гледката беше прекрасна.
- Честита Коледа на всички !- провикна се той. Усмивка продължаваше да грее на лицето му. Жителите, които се бяха събрали да отбележат Коледата заедно с А започнаха да ръкопляскат и викат. Те всички бяха поканени в двореца на Хокагето, където ги очакваше богата трапеза.

Скоро двамата приближиха откъм западната страна, гърбът на селото до бариерата от задната й страна. Изуна направи няколко знака, изговаряйки няколко тайни кода и двамата успяха да минат незабелязани през нея.
-Ще се промъкнем отзад? - попита Изуна плахо.
-Главният вход е прекалено очебиен. Ще се настаним върху лицата на хокагетата. Никой няма да се сети да ни потърси там, особено пък в пукнатините. - обясни Тоби - А после оставям на теб задачата да откриеш и издебнеш Наракаши и да използваш техниката върху него. Разбира се, аз ще те прикривам.
Използвайки тихите си стъпки те се изкачиха по лицата на хокагетата отзад и се скриха в една от пукнатините, която водеше до тайните проходи. Обикновено там се евакуираха жителите на Коноха при опасни ситуации, но сега беше празно. Дори нямаше пазачи. Затова беше перфектното място. Докато Тоби се установяваше Изуна погледна през цепнатината. Целият град се виждаше оттук. Дори и малката къщурка на Сакура... Бяха минали едва няколко дена откакто я целуна в онази зимна нощ, а сега беше толкова близо до нея отново, но задълженията му го спираха...

Изуна внимателно следеше пристигането на Наракаши в двореца. Той анализира двамата му пазачи с шарингана си внимателно. Приготви всичките си принадлежности.
-Имам план. - отвърна момчето.
-Хм? - Тоби се изправи - Да не би да е време?
Изуна направи знак за трансформиране без да казва нищо и се преобрази на един от двамата мъже с Наракаши. После той се смъкна внимателно надолу.
"Е, да видим как ще се справи..." - на Тоби просто му беше интересно как ще завършат нещата, прикри чакрата си и слезе след Изуна. Какъв ли беше планът му..?