Библиотеката

"...В началото на живота си,- четеше Сакура- Цун Ги Омо бил млад и самоуверен, горделив и безмилостен. Той бил обучен за нинджа и владеел перфектно бойните техники, а и не само- можел да издържа без храна дълги дни, понасял силна горещина, смразяващ студ, задръжал въздухът си под вода невероятно дълго, плувал като риба, бягал като елен, катерел се без колебание, на каквито и да е височни... Господарите му го използвали за политически цели, шпионаж, дестабилизация на врага. Нямало място, на което да не може да проникне и задача, с която да не може да се справи. Името му станало известно, хорската мълва му преписвала свръхестествени способности и всички се страхували дори от споменаването му. Той се опивал все повече и повече от своите успехи и слава, докато един ден...
Хората от няколко далечни провинции се обединили в бедността и отчаянието си от тежкия живот и неправедливостта на господарите и се надигнали на бунт. Като малка снежна топка, която се търкаля по склоновете на Дайсецудзан и нараства с всеки изминал миг, бунтовните райони ставали все повече и повече и заплашили сериозно властта на господарите. Последните, за да сложат край на това, изпратили Цун Ги Омо с мисия да убие възрастния водач на разбунтувалите се хора. Някой си стар човек, който обаче имал смелостта на водач и честно сърце и вдъхновявал справедливото непокорство на хората. Този човек се бил укрил на непристъпни планински места и мисията на Ги Омо не била никак лесна. Докато го открие, той трябвало много да върви, да се катери, да се спуска в пропасти, дълго време без провизиите, той се изтощил до крайност и накрая изпаднал в безсъзнание някъде в планините незавършвайки своята мисия. Когато се свестил още преди да разбере жив ли е или не, видял, че лежи в някаква пещера и над него светят добрите очи на някакъв възрастен човек, който му подава паничка с биле. Първата реакция на Ги Омо била да осъзнае, че е попаднал при бунтовниците и светкавично да извади тантото си, което не му били отнели и което забил в гърдите на човека над него. Когато човекът се струполил нинджата разбрал, че е изпълнил мисията си, защото се оказало, че това е водачът на бунтовниците, за когото бил тръгнал. Естествено, Ги Омо бил веднага заловен и пребит до смърт, след което изхвърлен в една пропаст с увереността, че смъртната му присъда е изпълнена. Но...някак си Цун Ги Омо останал жив, как се е случило това- невероятен късмет ли е имал, невероятно тренирано тяло ли, свръхспособности или са се намесили боговете...старите писмена мълчат.
Няколко месеца по-късно бунтът намерил нов водач- човек, който преосмислил живота си и го подчинил в служба на доброто. Смел нинджа, способен и безстрашен той поставил живота си в краката на хората, заклел се да служи на справедливостта и доброто, никога повече не пролял невинна кръв, никога не се пожалил, за да спаси беззащитните и невинните. Основал в същите бунтовни планини център, в който обучавал млади нинджи, но не само на бойните изкуства, а и на кодекса на честта- достойнство, вярност, честност, справедливост, милосърдие, доброта...Самия той заедно с учениците си се усъвършенствал, изучавал химия, физика, математика, акопунктура, философия... Превърнал се в съвършенния учител и създал голяма група последоватили наречени от благодарния народ Белите нинджи.
...И да, това бил същия този Цун Ги Омо, когото смъртта пощадила и който осъзнавайки делата си се върнал да се предаде на бунтовниците, но преди това им разказал историята си и те му повярвали и простили. Той им подарил живота си, а те на него- доверието си и той не ги разочаровал. Докрая на земните си дни правел само добри дела и бил наречен от всички Белия учител, война-мъдрец Цун Ги Омо. Това, което не можело да бъде простено Ги Омо понесъл като огромен камък върху сърцето и душата си завинаги, то се превърнало в негова постоянна болка и нелечима мъка, която обаче го повела по пътя на мъдростта и правдата. И това било факта, че старият водач, който спасил живота му в пещерата, а после загинал от ръката му, бил неговия изгубен още в детството роден баща..."