Стръмните Скали

Наоколо беше запълнено със скали, а времето винаги беше много ветровито.Тук нинджите от Суна провеждаха своите тренировки.

Ханаби започна огледа на селото от тук

Ханаби разчиташе твърде много на бякогана си.
Тя дойде тук.
Имаше голяма буря и нищо не се виждаше.
Тя започна с шурикени като малко от тях уцелиха желаното място.
След време усъзна че бурята се засили и си тръгна

След като А се записа за изпита, започна да търси място за трениторвки. След като излезе от града, той се запъти към една скалиста местност. Там той потърси място за тренировки. Намери чудесна скала, тя имаше вдлъбнатости, където лесто можеше да удря. А реши да не маха протекторите, така нямаше да си рани крака, а й те му даваха допълнителна тежест. Най-напред той се разгря с елементарни упражнения, разтегна краката и ръцете. После както следва, той започна ударите, направи 1000боря от : прав ляв, прав десен, ляво круше, дясно круше, ляв и десен ъперкът. Следваха краката, той направи лол, мид , хай и фронт кик, по 1000броя на крак от всяко. За мускулна маса и издравливост, той направи 100х10 лицеви и толкова коремни, после се хвана за една скала и направи 50х20 набирания. Всичко това той направи за 3-4 часа + почивките. Накрая изяде Рамена, който си взе рано сутринта. Тези тренировки започваха да го уморяват все по малко, А почти свикна с тежестите, той реши да не се претоварва, защото утре беше решаващия му ден. Той повтори мотото си в главата: "Без усилия няма победа". После се отправи към оазиса, който видя от една скала, той беше съвсем близо, там той искаше да упражни джутото си.

Oт Суна до тук, Райкагето беше тичал през цялото време. Той отиде до скалата, на която тренираше вчера. Първо, както обикновенно, той разгря, разпъна си краката и ръцете. После започна с обикновенни прави ляви и десни, направи 500 на ръка. После крушете пак 500 и ъперкъти 500. После реши да се научи да прави лакъти и да плъска с рамо, направи 500 лакътя на ръка и 500 блъскания на рамо. После малко крака, направи 500лол, 500 мид и 500 хай кика на крак. Реши да подобри колената си, започна с фронтално 500 на крак, после 500 от ляво с ляв и 500 от дясно с десен. За да завърши серията от крака, той направи и 500 фронтални кика, ляв и десен. А трябваше да е 100% подготвен за изпита, затова започна лицеви-100х20 и коремни, същия брои, останах набиранията- 50х20. Чувсташе се леко уморен, със всеки следващ ден, той ставаше все по силен и се уморявваше по малко. А си тренираше както силата, така и издражливоста. За чакра тренировка, той се отправи към извора.

И днес Райкагето се отби до същите скали, както правеше вече 3 дена. Първо разгря и разтегна сухожилията. После започна със 500 лол, мид и хай кика на крак. Ръцете ги последваха, 500 прави, крушета и ъперкъти на ръка. А реши днес да не набляга на научените вече удари, а да усъвършенства новите. За това, той направи 1000лакътя и 1000 блъскания с рамо на ръка, а после започна да упражнява Raigyaku Suihei, но без да използва електрическа чакра. Направи 500 удара на ръка. Последно остана да направи 500 Gulotine Drop, за това му беше нужно по-ниска скала, на чиято височина може да отскочи, той намери една която му стигаше до хълбока. Започна упражнението на нея, първите 100 удара бяха много тежки, защото той едвам скачаше до скалата, постепеноо му ставаше по лесно. Накрая я правеше с лекота, но не достатъчно вярно. Този удар беше труден, защото когато започне да се прави се отскача назад, тогава не трябва да губиш равновесие, а да отскочиш напред и да засилиш тялото.Трябва да докоснеш земята за почти отрицателно време и да добавиш засилка и да промениш посоката й.След това правиш стойката, в която единия крак е по-повдигнат от другия, преди удара, те се разминатат и дефакто, ти удряш със единия изпънат, а другия свит. Единя е изправен напред, а другия свит, тогава падаш със цялата засилка и тежеста си със 2та крака.Когато тръгнеш да падаш, спиране няма, засилката неможе да се спре, защото и масата на Райакгето е голяма. Беше трудно и още как, затова Райкагето реши да я осъвършенства утре. Премина към мускулните упражнения. Направи 100х15 лицеви, 100х15 коремни и 75х20 набирания. А реши че е готов и се отправи към оазиса за чакра тренирвка. Той смяташе че когато е уморен физичеки, чакра тренировката ще е по успешна... и това беше истина.

Райкагето пристигна до скалите, днес щеше да бие по тях. Първо направи 1000удара Lightning Fist (с елекрическа чакра), той разби скалата, направи огромна дупка в нея. След това направи 1000 Raigyaku Suihei. След това скалата се разцепи на две. А реши утре да направи нещо по-сериозно за бой. След това напари всяка техника по 1000 пъти без електричество. След това упражни Raiger Bomb около 1000 пъти с електричество. Накрая я усвой. Накрая разби всички скали със Guillotine Drop, тази техника той беше усвоил отдавна. За накрая направи малко силови тренировки. 200х20 лицеви, толкова коремни, 100х25 набирания. Накрая беше разбит. Реши да направи малко чакра тренировка. Той призова Kotetsu's Giant Kunai от свитъка. След това се опита да вкара електрическа чакра. След 10тия опит, той заостряше чакрата. Той направляваше потока от електрическа чакра от ръката до края на острието, от другата страна по същия начин. Точна на върха се събираха и се отлъскаха по плоската страна на меча, от там пак се връщаха. Това усилваше силата и бързината на ударите му с меча. След това потренира малко удари с меча. Напраи 5000 удара по една скала. Острието на меча не се беше наранило. Електрическата чакра разрязваше всичко. Със всеки изминал удар, чакрата ставаше по-силна. А беше уморен и се запъти към къщи.

Райкагето неможа да се сдържи, той беше научил за нещастието. Това момиче Ханаби беше убито, от някой си Саске. А не го познаваше, явно беше силен. Саске и Райкагето се бяха срещнали само веднъж, когато се записваха на изпита за чунин. Саске щеше да участва. А трябваше да бъде подготвен. Райкагето беше научил почти всяка от техниките си. Оставаше му само Lariat от ударите. Техниката беше лесна. А активира електрическата броня и се подгитви. Трябваше да свие ръката на 90градуса в лакътя. После със цялата си бързина трябваше да се засили и да удари със чупката в лакъдя. След това да продължи удара от ръката и електрическата му заострена ръка да разкъса жертвата. След 50тия опит вече беше усвоил техниката, правеше я с възможно най-бърза скорост. Силата идваше от скорост, тя от елекрическата броня, а от там и поразяващата сила на удара. След като беше усвоил техниката, А потренира всички останали техникиLightning Fist, Raigеr Bomb, Raigyaku Suihei, Guillotine Drop, Lightning Elbow, Lightning Hamer Arm, Lariat. Всяка от тях А беше научил първо без да използва чакра. След като научи да контролира перфектно електрическата си чакра и да се покрива със електрическа броня беше лесно да насочи в различна страна потока и да удари с която поиска част от ръката, така че небеше трудна да усвои всичките си удари. Всичките техники направи по 2000 пъти. Вече беше ясно, че Райкагето ги беше усвоил на пълно. Накрая премина към силовата тренировка. Направи 200х30 лицеви, 200х30 коремни, 150х30 набирания, 500х20 скока на въже. След това се отправи към портите на Суна.

Две сенки се носеха през полето. Все още беше тъмно. Момичетата наближаваха Пясъка. След време вече нямаше по какви дървета да скачат и те затичаха по земята. Тогава те стигнаха група стръмни скали. Те скочиха горе и пред тях се откри селото. Ино скочи долу и се затича отново. Куренай я последва, но скоро извика да спре:
- Не можем да влезнем така! Теб са те виждали на чуунинския, а мен - през времето на войната. Влезнем ли така ще умрем...
След това Ино направи Хенге. Куренай също се Трансформира и те двете се запътиха към портите.

Младият Учиха успешно се измъкна от тълпите и сега се намери сред една много интересна зона осеяна с камъняци и високи скали. "Това място изглежда ще ми усигори добра силова тренировка." Изуна си помисли и смъкна горната си дреха, тъй като беше голям пек, а потенето щеше да му вмирише облеклото. Телосложението на Изуна беше слабо, той нямаше ясно зваяни мускули, освен ако не се стегнеше при напрягане. Може би сега беше време да се затегне. Не колкото райкагето, но поне да усигори на тялото си издържливостта, която ще му е нужна, за да контролира мангекьото успешно.
Той се зае да изкачва високите скали само с една ръка, а краката използваше единствено за поддържане на позицията, другата ръка си я привърза отзад на гърба. В началото му беше трудно. До сега не беше правел такова упражнение и още на ниските височини се плъзгаше надолу, а ръката му се нараняваше, ужулваше. "Нужна ми е концентрация." помисли си той и опита да изчисти ума си и да се съсредоточи върху това да стигне върха, и то без да ползва чакра. Захвана се добре с краката и направи малък скок, при което пусна ръката си, за да хване скалата на по-високо. Най-трудно беше задържането на тежестта си в този момент. Имаше чувството, че ръката му ще се изтръгне от тялото. Той преглътна болката и се закрепи отново с крака. Постоя тъй малко, за да се балансира и продължи. Тегаво, но крайно нужно силово упражнение. Пътят на нинджата не беше лек.
Отне му цял ден в това упражнение, а до вечерта беше изкачил цялата скала. Той се строполи на земята дишайки тежко, без да усеща ръката си. Развърза другата си, която се бе схванала от липса на движение. Изуна беше напрягал толкова тялото си, че сега то беше стегнато от самосебеси. "Стига толкова за днес..." каза си той, стана и се опъти обратно към селото като попътьом се и облече, тъй като вече ставаше студено.

Изуна се завърна на стръмните скали, но този път беше в по-северният участък. Той седна да си вземе дъх. Тази нова техника го беше отнесла буквално. Той се сети, че някога и Обито беше използвал огнени техники, при това доста унищожителни и това не го тревожеше. Дори нещо повече унищожителната сила трябваше да го радва. За момент мислите му се концентрираха върху старият му приятел. "Дали знае, че съм напуснал Коноха..? Какво ли прави вмомента..? Надявам се да не тръгне да му търси... просто нека продължи да живее живота си спокойно... аз отрязах всички връзки, които имах с него. Сега имам мисия и докато не я изпълня, не мога да се върна!"
Изуна сключи знак...
-Сенчести клонинги! - призова петима.
Попринцип щеше да призове и повече, но му трябваше повече време докато възстанови чакрата си на нормално ниво. Той и колнингите му започнаха да правят вчерашното упражнение - да се катерят по скалите с една ръка. По този начин тялото му щеше да заякне по-бързо. Остави обаче два клонинга да правят силови упражнения долу като например да удрят някои от по-малките скали минирайки крака и ръце докато не я строшат. По същият метод продължи да тренира чак докато небето не се покри със звезди, а месечината беше високо издигнала се на нощното небе.

В този слънчев ден Изуна отново пристигна при скалите, но този път от източната страна. Свали си багажа и извади тежестите. Днес щеше да потренира с тях. Той направи 20 клонинга - сега силите му бяха възвърнати и той нямаше проблем и за такава бройка. След използването на велика огнена техника като вчерашната, той чувстваше чакрата си дори в повече. С помощта на няколко клонинга използва жицата, за да я завърже между два върха на доста високи скали. След това продължи със силовото си упражнение - катеренето. Остави 5 от клонингите си да трошат скали с удари докато той и останалите започнаха да се изкачват по високите скали само с една ръка и без помощта на чакра. През последните дни на усилени тренировки Изу беше посвикнал. Мускулите му бяха заякнали. Сега щеше да се изкачи до върха, а после да се пренесе до другата скала като се премята с ръце през жицата, а някои от клонингите щяха да стигнат и с ходене по нея. Накрая щяха просто да слезат надолу по скалите само със скоци. И щяха да повторят упражнението наново... Поне до свършека на енергията му.
Изкачването вече не беше толкова трудоемко за обещаващият Учиха. дори си позволи да се състезава със собствените си клонинги до върха. Следваше и жицата. Разделиха се наполовина - седмина минаха с прехвърляне с ръце, което беше по-бързият и лесен начин, но отново изискваше сила, а другите седем - ходеха по жицата. Оригиналът беше сред тях. Той преглътна на височината, на която се намираше, но продължи. Жицата се олуляваше и си беше направо невъзможно да ходиш по такова тънко въже. В тази част първият клонинг, който тръгна падна долу и изпуфка. За това сега истинският Изуна рискуваше живота си. "Нужна ми е пълна концентрация... Бистър ум... добри рефлекси..." Той затвори очи докато тялото му се потеше напрегнато. "Всичко е наред... спокойно... ще се оправя..." Той застана неподвижно на въжето и пристъпи бавно напред все още със затворени очи. Не падна. Отново пристъпи напред успешно. Това се наричаше пълно спокойствие, много важна черта за един нинджа. За момент обаче стъпи на криво и се олюля, тръгна да пада, но след момент се задържа и си отдъхна. Посмръщи се и продължи уверено. Беше си цяло чудо, че успя да прекоси цели 100 метра по този начин. След него го следваха и останалите петима клонинга по същият път. Минаваха един по един, тъй като за повече хора въжето щеше да стане опасно. Изуна се подсмихна и започна слизането. Той сложи ръце в джобовете си и с подскоци заслиза. В това упражнение тренираше краката си. Първо по бързина, защото като стъпеше на криво или скалата се строши под краката му трябваше да бъде достатъчно пъргъв и бърз, че да отскочи. Също и здравината и издържливостта на мускулите, за да може да удържи теглото си и да понесе напрежението при скока.
Всички клонинги се изредиха тъй и после повториха наново упражнението. В това време на петимата останали да трошат скали не им беше по-лесно. Макар че носеха превръзки и по краката и по ръцете, телата им се изморяваха бързо заради нараняванията при удара. Всяко действие си имаше противодействие, тъй че с каквато сила удряше скалата, със същата се връщаще и към ръката му, защото камъкът бе твърд... докато не го унищожи напълно. Имаше доста почивки, изхаби се доста храна, но резултатите бяха впечатляващи. Все пак той беше Учиха и нямаше да спре докато не надмине предела на уменията и тялото си... и всичко, за да стане по-силен и да може да контролира мангекьото си без да припада. До вечерта Изуна беше капнал... дори нямаше сили да си прибере жицата. Гладно се нахвърли върху оставащите си запаси, които бе взел от вкъщи, но не се притесняваше, тъй като си беше купил и още. Твърде изморен, за да мисли той си устрои лагер м/у високите скали, за да е на закрито и да не го отнесат пясъчните ветрове докато спи. Не след дълго умората го застигна и той се унесе.
---------------------------
На сутринта беше време за тръгване. Той прибра жицата и всички нинджа оръжия, които бе използвал, поприкри се, че отново да не му личи, че е нинджа на пръв поглед, а след обилната си закуска прибрапакетира и останалата си храна. Стана му доста багаж, но трябваше да го приеме. Все пак пътешествието му не беше шега работа. "След няколко седмици ще бъде тотално различна нинджа... Ний-сан, идвам за теб!" Надигна глава и бодро се отправи към изхода на Суна. Беше добър престой, но времето нямаше да спре. Той трябваше да продължи.

Приближавах странно стръмните скали надвиснали над земята,изражението ми не беше радостно или гневно бях съсредоточен в точната цел да намеря следа..
Шаринганът ми си беше включен и продължавах да вървя напред когато долових нещо с очите си някаква съвсем слаба остатъчна чакра,беше разсеяна из въздуха но се виждаше не можех да разбера чия чакра е беше прекалено отдавна но някой е тренирал тук а кой би дошъл чак до това осамотено място освен ако не иска да не го открият...На няколко места в скалите имаше остъргана тънка линия сякаш е имало нещо вързано...
Не се задържах дълго и тръгнах....

Денят напредваше в своя ход. Макар и още преди обед Сакура се беше уморила. Преброди и обиколи почти всички къщи. Не намери дори най-дребната следа, която да и подскаже, че някой може да се е сращал с Изуна, да го прикрива или да има работа с него. Оглежда, говори с хората, разпитва. Нищо. Не идваше и съобщение, че Обито или Сасори са постигнали някакъв успех. Сакура дойде към скалите не толкова да търси Изуна, колкото да остане сама със себе си и да помисли.
Опита се да медитира- без особен успех. Не успя да изчисти съзнанието си. Винаги пред очите и изникваха тъмните очи на Изуна и овладяността и отиваше по дяволите. Тези очи я вълнуваха, по толкова различни начини. В тях винаги имаше нещо недоизказано, нещо което напира да излезе наяве, да се разкрие, а не смее. Сакура винаги чувстваше, че в това момче има нещо повече, има някаква тайна, че в него гори някаква страст, която го изгаря и сякаш измъчва.
А ако опитам да направя контакт със съзнанието на Изуна оттук- помисли Сакура. И без това не мога да мисля за нищо друго.
Тогава тя чу някакъв звук. Ослуша се. Мислеше, че местността е абсолютно пуста. В същия момент, отново- звук, някакъв стон, приглушено стенание. Сакура скочи на крака светкавично и се огледа. Ето, от тук дойде. Тя бързо преброди района. На самите скали нямаше никого, но звукът идеше отдолу. Под скалите се получаваше нещо като каменен заслон, като ниша. Без много да му мисли момичето се спусна с големи скокове по урвата водеща надолу. Може и да имаше по равен път, който извежда там, но на Сакура не и беше до това.
-Изу!- почти извика, тя когато почти се сурна до земята, изправи се и остана изненадана. Защото там притаена и сгушена между каменните имаше една млада жена с детенце в прегръдките си.
Сакура инстинктивно вдигна ръце с длани напред, за да покаже, че не заплашва с нищо жената, защото тя очевидно беше много изплашена. Изплашена и измъчена. Лицето и беше бледо, слабо, с изписана голяма грижа по него. Стенанията идваха от устата на детенцето, чиито очи бяха затворени, а самото то лежеше немощно на гърдите на майка си. Сакура заговори ясно, бавно и успокояващо. Представи се, каза че просто се разхожда в околността, каза, че не би им навредила с нищо и след известно време бавно се приближи, за да приседне на един крак до тях и да се помъчи да разбере нещо за тях.
Когато беше в състояние да говори жената обясни следното: Идвали от отдалечено малко село, което живеело изолирано от както го помнели и най-старите хора. Живеели бедно, скромно и кротко и се задоволявали с това, което имали. Хората се познавали, помагали и подкрепяли и били доволни така. Но един ден нещастието дошло. Малката Тору се разболяла. Първо започнала да се уморява като си играе, после започнала да се храни по малко и така вървяло все на по-зле, докато станало ясно, че е болна и се влошава бързо. Съвсем се стопила и изгубила сила. Лекували я по всички начини, които знаели от мъдрите си предци, с всякакви билки, каквито им били познати, лекувал я местния знахар, който почти винаги помагал, но в този случай не могъл. Един тъжен ден той казал на Ехме (майката), че вече няма какво да се направи и повече нищо не може да се очаква, освен... Ехме не искала да повярва, тя отдавна била изплакала очите си, отдавна била на предела на силите си, но не можела да приеме страшното нещо, за което и говорел добрият знахар. Другите близки съсипани от мъка не били в състояние да се надяват и съпротивляват, но Ехме още същата нощ, приготвила торбичка с малко провизии, увила детето си в един дебел шал и тръгнала. Тя никога не била напускала родното си село, никой от близките и не бил го напускал никога, но знаела, знаела, че далече или не толкова има и други села, има големи села, градове. Макар и рядко през техните земи минавали странници, които и разказвали за тези градове и Ехме знаела, че там има хора, които знаят и могат нечувани неща и вярвала, че там в неизвестния непознат свят ще намери помощ за своята Тору.
След това вървяла ориентирайки се по звездите и слънцето без да знае къде отива. Провизиите, с които се запасила свършили, Тору, съвсем отпаднала и само простенвала отвреме навреме, пътят нямал край и по-лошо една сутрин бил изчезнал и Ехме нямала представа къде се намира. Била се изгубила. Озовала се до тези скали, изгубила сили и свита в камъка само можела да притиска детето си и да се моли. И тогава с летящ скок и разхврчани камъчета под краката си се появило розовокосото момиче.

Като изслуша историята разказана с мъчително накъсан глух глас, Сакура не изгуби нито миг. Благо и уверено тя каза:
-Ехме, чуй ме. Аз съм изпратена в отговор на твоите молитви. Аз мога да ти помогна, защото съм лечител. Аз имам силата и уменията да ти помогна. Позволи ми да го направя. Дай ми Тору, за да я прегледам и да и помогна.
Сакура нито за миг не помисли, че не би могла да направи това. Такова голямо бе желанието и да помогне, толкова сърдечно искаше да го направи.
Чакрата на детенцето мъждукаше като загасваща светлинка на намокрена от дъжда светулка, Сакура можеше да го усети. С треперещи ръце майката откъсна детето от гърдите си и го подаде леко като изсъхнал кленов лист, с цялото си внимание Сакура го пое в скута си.

Когато се върна при скалите Сакура намери Ехме и Тору, където ги беше оставила. Малко се притесняваше, но новините бяха добри.
На бледото лице на Ехме светеха като трескави огънчета очите и. Когато Сакура я срещна те бяха угаснали и пусти.
-Тя, тя ми проговори...Не беше казвала дума от седмици.-каза Ехме и направи опит да се усмихне.
Сакура погледна момиченцето. Все така склонено на гърдите на майка си то беше отворило очи и гледаше към Сакура. Беше на не повече от 4 години, но много, много дребничко и слабо.
-Първо ще се нахраниш и напиеш, Ехме, докато аз лекувам Тору, после ще дадем храна и на нея. Ще видиш, че ще иска да приеме. Ако не- има мляко, има меден сироп и когато придойде енергията ви ще тръгнем.

Сакура попита:
-Ехме, уверена съм, че ще намерим пътя към вашето село, но ще трябва да ми кажеш всичко, което си спомняш за пътя си насам, за местата през които минаваше, за начина, по който решаваше накъде да вървиш...
-Ами да ти кажа първо, че нашето село е в едни земи, които наричат Земите на Мълчанието.
На Сакура и се искаше да се плесне по челото.
-Значи, ще ходим там, в Токи- Земите на мълчанието.- промълви тя.

Клонингът на Изуна примами Обито чак до стръмните скали, където се запъти към мястото на капана. След като стигна до него той се спря и активира шаринган като извърна само главата си към пристигналия гост.
-Защо ме преследваш..? Защо не си остана в Коноха? - той сви юмруци.

Вече бях сигурен че съм след Изуна и все още имах чувството че е твърде лесно той се спря и се обърна вече можех да го видя приближих се на още няколко крачки и се спрях..Той сви юмруци и започна да задава въпроси..
Погледнах го въпросително...
-Чакай ..чакай ТИ задаваш въпросите??...-Погледнах го..-Нима няма поздрав или някакъв изблик...Аз не те преследвам да те убия или да те върна на сила Изуна с никакво основание не можеш да се държиш така негативно спрямо мен...Какво вече ме скиташ за враг и не искаш да ме виждаш или стана толкова силен и велик че реши да зарежеш всички и да тръгнеш...?...Мислиш ли за друг освен за своите нужди и цели Изуна знаеш ли колко повече нараняваш хората с глупавите си действа отколкото си мислиш че щеше да нараниш ако бяхме до теб...?-Млъкнах за миг..Погледнах го право в очите...
-Защо Изуна...Кажи ми поне една разумна причина за да сториш всичко това?-Имах още толкова неща да кажа исках толкова неща да разбера,а той само мълчеше сякаш мислеше начин да избяга от това...

-Тези отговори... не мога да ти ги дам аз. - сега се обърна изцяло към него. - Единственото, което знам е, че трябва да се откажеш! И не забърквай Сасори и Сакура в това!
На учуденият и разгневен поглед на Обито, той добави:
-Аз съм просто клонинг, който си изпълнява задачата...
Преди приятелят му да е реагирал на около 10 метра във въздуха от него изскочи другият клонинг на Изуна, който хвърли четири куная с експлодиращи бележки, които попаднаха в радиус от 5 метра около Обито, формирайки клетка и избухнаха.
-Изяж това! - извика той.
Получи се огромно свлачище, в което беше издърпан и Обито.
-Не се тревожи... този капан няма да те убие... издълбах чрез малко огън и експлозии една доста дълбока дупка... когато паднеш там и камъните затрупат мястото, ще ти отнеме известно време докато се измъкнеш! - изпука кокълчетата на ръката си.
Обито успя да види само лицата на двамата клонинга... можеше да познае, че нито един от тях не беше истинският Изуна...

Бях заровен под камъните колебаех дали да изляза или да не остана тук..
Не очаквах това от клонингите дори и да не са изуна тя трябва да са негово копие...
Бавно се изрових и изпънах ръце,гръбнакът ми изпука събрах си разпръснатите неща..
-Щом глупавите ти клонинги не искат да ми отговорят тогава ще трябва да намеря истинския Изуна..-Едно свлачище и два глупави клонинга нямаше да ме стреснат или спрат пък и все още исках обяснение и причина...
Махнах пръста и прахта от себе си изтръсках косата си с ръка и тръгнах по пътя,трябваше да настигна Сакура...

След битката с Итачи, Югито дойде нс стръмните скали. Това бе едно място което момичето обичаше, защото никого не идваше тук или поне не беше виждала. Тя седна на една скала. Сякаш тишината я погълна. Юги се замисли за битката си с Итачи. Силата, която използва за да се опита да го победи. Тази омраза, която никога не бе изпитвала. ''Това ли е звярът, заради който всички ме мразят?'' тези мисли отекоха в главата и. В последната част на двубоя Юги сякаш контролираше биджуто, ако не беше дошла на себе си, тя всъщност щеше да се опита да убие Итачи. Момичето стана от скалата и не след дълго си тръгна..