Двореца на хокагето!

А се усмихна. Обърна се и погледна Обито.
- Не аз съм арогантен егоист, просто ти си много наивен. Може би не заслужавам да съм Хокаге... изглежда не съм ви научил на нищо. Наистина се провалих, но ще се реванширам. Не искам да говоря пред теб за Мадара.- след думите си А излезе и продължи пътя си към тренировъчната площадка.

А се беше излегнал на креслото си. Гледаше тавана. Мислеше си разни неща и имаше тази необичайна за него усмивка на лицето. Може би защото днес беше празник или пък защото се беше случило нещо, което го радваше. Райкагето се изправи на стола и доизяде храната си. След това с усмивка на лицето излезе от двореца. Тръгна нанякъде. И той не знаеше къде отива. По пътя си срещна много хора. А ги поздравяваше и продължаваше пътя си. Дори и той не си спомняше от колко време не беше напускал двореца, за да се поразходи или просто разтъпчи. Но изведнъж той се спря, хората не изглеждаха весели като него. Те бяха мрачни с унили физиономии.
- Май трябва да направя нещо по въпроса...-помисли си Райкагето и продължи да върви. Той имаше нещо на ум.

А влезе в залата за празнуване. Тя беше най-голямата в двореца. Вътре се намираха 4 дълги редици от маси, а на тях бяха разположени блюда с най-разнообразни ястия. След кагето започнаха да влизат хората, поканени на почерпката. Тук можеха да присъстват всички хора от Коноха, и всички можеха да участват в "шведската маса". Но преди да започнат да празнуват, А искаше да каже няколко думи:
- Първо искам да благодаря, на всички присъстващи и на тези които просто нямаха време да дойдат. През изминалата година ни сполетяха резки промени и несгоди. Първо... претърпяхме война, която преобърна целия нинджа свят. Искрено съжалявам за хората изгубили свои близки поради това събитие, но днес сме тук и сме живи, за да си спомняме за тях. Второ... станах Хокаге и се гордея с това, благодаря на всички които ме подкрепиха и продължават да го правят. Днес е Коледа и макар и всички да сме имали трудни периоди, трябва да продължим напред, това е смисълът на празника, да се съберем всички отново заедно, да забравим миналото и да се съсреодоточим върху бъдещето, да погледнем човека до себе си и да сме радостни че сме заедно... Честита Коледа!!!- след края на речта последваха силни аплодисменти. А кимна в знак на благодарност. На всяка от масите застана по една нинджа от служителите на Хокагето. Те започнаха да гощават хората с храна. Тук всеки можеше да яде каквото поиска, но разбира се храната беше ограничена.

ПП. Това е нещо като прати и всеки може да присъства и да пише спокойно в продължение на 3 дни считано от днес.

Нагато и Югито пристигнаха в двореца на хокагето и Нагато продума:
-Ние сме генини от селото скрито в пясъка.Носим ви информацията за участниците в турнира.
Хокагето ги взе и Нагато продължи
-По пътя бяхме нападнати от група Акатски,която събира биджуутата.Навярно сте запознат с тази организация.Питахме се дали ще може да извикаме потрепления от нашето село за пътят ни на връщане.
Хокагето каза:
-Разбира се,че ще може.Венага ще съобщя на Суна.
След което двамата с Югито излязоха от двореца

Хокагето се беше облегнал в креслото си както обикновено. Лицето му обаче беше някак намусено. Той сякаш вече беше предвидил лошите новини. Точно когато завъртя креслото и погледна през голямата стъклария, на вратата се почука.
-Влез- сухо каза А, а вратата се отвори. Гостът беше Шикамару.- О, Шикамару!- изненада се Хокагето- Нима мисията е най-накрая завършена?- запита той.
-Да хокаге-сама, точно преди минути се завърнахме в Коноха. Сега феодалът е в безопасност- Шикамару направи кратка пауза и въздъхна, точно когато реши да продължи, А го прекъсна и започна със спокоен тон- Феодалът не беше главната цел нали? И сега Изуна е в ръцете му.- Хокагето въобще не почака за отговор на реторичния си въпрос, той беше сигурен в това, Шикамару просто гледаше в земята и не знаеше какво ще предприеме Ей. А той се изправи, мантията му се изглади, на нея личаха символи, които гласяха: Втори Хокаге. А се обърна, защото все още гледаше през прозореца. Сега погледна Шикамару в очите. Хокагето изглеждаше обезпокоен.
- КАК МОЖА ДА СЕ СЛУЧИ ТОВА- извика той и удари с юмрук масичката с документи. Средата и се пръсна на прах, а четирите и крачета се забиха дълбоко в естествения паркет.
- Какво направих грешно? -запита се сам А. Той гледаше разбитата маса и говореше сухо, без капка чувство.
- Какво се случи....- Хокагето се просна на стола си и потъна в размишление. Шикамару от своя страна се притесни за здравето на своя сенсей и се опита да го успокои.
- Хокаге-сама опитахме се да направим всичко възможно, но Тоби се появи и...- в този момент А махна с ръка.
- Този Тоби... трябваше да се отърва от него, когато беше все още възможно. Шикамару не знам дали разбираш, но Феодала е бил просто разсейка. Очите на Изуна са истинската цел. Не знам какво се случи, но сякаш Изуна вече не е същия... Брат му явно е промил все още неукрепналия му разум... или може би шарингана наистина води до лудост.- А беше започнал да говори не толкова на Шикамару, колкото на себе си, сега той си говореше сам и се опитваше да открие своята грешка в обучението на Изуна. Но този път в думите му се долавяше нотка съжаление.
- Но вие нямате вина сенсей- опита се да помогне Шикамару.
- Не е вярно и го знаеш... Аз му бях не само учител в техниките, но и в живота. Опитах се да му дам съвети и да му покажа истинския път на една нинджа, но явно се провалих. Сега може би всичко е загубено...- Райкагето въздъхна- все пак ми представи доклада си по мисията. Тя е успешна и ти трябва да си горд с това. Изуна не е твой проблем. Аз те пратих за феодала и ти го върна обратно. Добра работа- Хокагето се усмихна и вдигна палеца си в знак на похвала. След като Шикамару разказа всичко, А започна да размишлява и зададе няколко въпроса на ученика си... След като получи нужните отговори Хокагето допълни.
- Не знам как ще реагират другите села на това. Все пак нинджа от Коноха е вече член на Акатски. Ще трябва да предприемем мерки. Сигурно ще искат да го обявим за изчезнала нинджа- престъпник... но все още не съм способен на това. Остана ми капка надежда в това момче. Думите му... може би не всичко е загубено и той има план- за да обясни какво има в предвид А продължи- Според това, което ти е разказал Обито, изглежда че Изуна е намислил нещо, щом не иска да му се пречкате и иска да поеме нещата в свои ръце...- А продължи да мисли още малко.
- А какво да правя аз?- попита Шикамару.
- Свободен си Шикамару, а ти и твоите съотборници получавате по 300 руо за добре свършената работа.- точно преди Шикамару да излезе А го спря и го повика обратно в кабинета.
- Знаеш ли Шикамару... мисля че ти имаш качествата на лидер, затова ще ти поставя още една мисия, но този път ще я пазиш в тайна. Тайна между мен и теб. Навярно си забелязал и оценил уменията на своите съотборници, затова искам да събереш най-добрите и да ги повикаш при мен, след това ще говорим пак. Шикамару кимна с глава и тръгна към вратата, а тя се отвори от другата страна. В стаята влезе един надут господин последван от две "мутри", които явно му бяха нещо като бодигардове. Фигурата им беше голяма почти колкото тази на хокагето. Шикамару обаче успя да се промуши между тях и продължи надолу по коридора. Мъжът на средна възраст и другите двама влязоха в кабинета на кагето...

ПП. Това се случва преди битката ти Шикамару и може да допълниш нещо ако желаеш.
ПП2. Ще има продължение с "надутия господин".

Тримата мъже се наместиха в кабинета. Двамата по-едри заеха позиция пред вратата, от двете и страни, а надутия господин се приближи до бюрото на А. Двамата се гледаха изпитателно, с еднакво сбръчкани вежди. Този изпитателен поглед продължи няколко секунди. След това и двамата еднакво бързо отпуснаха лицата си и се усмихна леко, с въздишка.
- Нагаши- извика радостно А и прескочи счупената масичка. Той протегна ръка, а другият мъж го стисна силно.
- Див и избухлив, точно като баща си а?- господина беше вече хвърли един поглед към счупената масичка, след което придърпа Хокагето към себе си и го потупа по рамото.- Как е баща ти?- продължи той.
- Добре... чухме се преди време... чрез писма разбира се...- А отново сбръчка леко вежди като се седи за стареца.
- Баща ти е добър човек, радвам се че старият ми приятел е добре, колко пъти ми е спасявал задника само.- след тези думи последва гръмък смях .
- Кажи сега защо си дошъл тук- започна А.
- Ами нищо дошъл съм да видя как я караш... като Каге. Все пак съм обещал на баща ти да те наглеждам.
- Ха.. Ти се грижи за себе си, в това време човек като теб сигурно има повече врагове дори и от мен.
- Да успешен търговец съм, но се справям все някак, не забравяй че и аз някога съм бил нинджа, когато още бях млад и силен като теб. Дори и да съм вече поостарял ще успея да се справя дори и с нинджа на нивото на джоунин. Все пак не съм сам- Нагаши направи лек замах с ръката си и посочи двамата мъжаги зад него. След този кратък диалог А започна по същество.
- Та твоя човек справи ли се успешно със задачата.- под "твоя човек" Хокагето имаше предвид Досу- дясната ръка на Нагаши и също негов син, този който щеше да наследи успешната фирма на баща си и който отговаряше за снабдяването на двореца с всичко необходимо.
- Разбира се- отговори Нагаши- Останалата част от покупките ще пристигнат до една седмица.
- Това е добре... А как вървят нещата в Суна?- Хокагето смени темата бързо. Той се интересуваше от това как протича избора на нов Казекаге там.
- Добре. Прекалено добре даже, като се има предвид че старото Каге се оттегли доста скоро. Старейшините скоро трябва да изберат новия Казакаге, разбира се това слабо ме вълнува. Бизнеса ми в Коноха има доста по-голямо значение, не съм обмислял да се оттегля скоро, дори и вече да има кой да наследи занаята, така да се каже- Нагаши се засмя гръмогласно, а А продължи.
- Разбирам. По този въпрос искам в най-скоро време да се възстановят цените на покачилите се стоки след войната, на първо място храната и лекарствата. Смятам че щетите са отдавна възстановени, а икономиката на селото се стабилизира. Кризисните мерки трябваше да са забравени отдавна. Не трябва да пренебрегване и ръста на инфлация, които е сведен до минимални проценти. Нагаши... хората не са кръводарители и аз не мога да позволя такова нещо- след думите си А погледна търговеца в очите, а той се беше зачервил като домат.
- Така ли ми се отплащаш синко. За всичко което направих за теб, за да се преместиш в Коноха. Нима аз не бях този, които плати за обучението ти- Нагаши повиши тон и стисна ръцете си. Той се позамисли малко и продължи- Или знаеш ли какво ще направим. Нека да оставим всичко така, а аз ще оборудвам новата ти придобивка безплатно, все пак се познаваме от толкова отдавна.- Нагаши направи своята коварна усмивка и се опита да прегърне Хокагето в знак на приятелство.
- Опитваш се да ме подкупиш ли?- Изражението на А се промени. От приятелски настроен той отново сбръчка вежди.- Нима си мислил да подкупиш Кагето на Коноха- синът на твоя най-добър приятел? Как може да паднеш толкова ниско Нагаши. Изглежда парите са заслепили очите и разума ти.- след тези думи Кагето отблъсна Нагаши и му показа вратата.
- Отказваш ли ми хлаше?! Как смееш, аз съм този които те отгледа тук и те измъкна от онази дупка. Аз съм ти като бащата. Къде беше твоя когато ти се нуждаеше от помощ а?- лицето на Нагаши се беше зачервило и подуло до така степен от яд, че приличаше вече не толкова на домат, колкото на балон, който ще се пръсне всеки момент.
- КАКВО КАЗА ?!- Хокагето тръгна бързо към търговеца и допря главата си в неговата с лек удар.- Как смееш да говориш за баща ми подлец такъв. Винаги съм мислил че си свестен човек, а се оказа измамник. Аз съм Каге сега не заради теб, а заради моите заслуги. Аз съм Каге и съм заклел да пазя това село и хората живеещи в него дори с цената на живота си и няма да допусна да се случват такива измами. Сега се махай от лицето ми преди да съм сритал и теб и двете ти приятелчета. Срещата ни свърши.- след тези думи Райкагето отмести главата си. В пристъпа си на ярост той беше готов да смаже всеки който се противопоставяше на неговите цели и идеали. Баща му беше наистина велик нинджа, преди да се оттегли. За А той беше неговия идол. Той обединяваше всички идеали, които Хокагето зачиташе. Баща му не му беше само родител но и негов морален учител.
- Искаш да се сблъскаме ли пикльо- изражението на Нагаши беше толкова сериозно колкото и на А. Наистина Кагето беше готов да ступа всеки, който му се опълчи, а този дори беше обидил и баща му- неговия идеал. Единствено уважението му към Нагаши го спря. Познаваха се от толкова отдавна и са били такива добри съотборници с баща му навремето.
- Казах че срещата ни приключи- последното А изсъска през зъби и отблъсна с глава главата на Нагаши. Той се заклатушка назад. След това изскърца със зъби и даде знак на другите двама да си ходят. На излизане от вратата Нагаши допълни, че никога няма да забрави това, което се е случило днес, след което излезе, последван от двамата си гарда.

ПП. Май малко съм се забравил и съм откарал бая дълго постче, дано пък да е интересно

А беше бесен повече от всякога. От яд той не можеше да стои спокоен на едно място, затова обикаляше с бърза крачка напред-назад из офиса си. Този Наракаши, доскоро приятел на него и баща му, а сега враг, го беше ядосал до такава степен, че сега Хокагето дори съжаляваше, че не се беше стигнало до физическа намеса.
- Трябваше да му дам да разбере, кой е А Йотсуки, синът на Третия Райкаге- мърмореше А като стискаше все по-силно и по-силно ръцете си. Изведнъж яростта му стигна своята връхна точка и той реши да излезе и да се разведри малко, с цел да забрави случката и да овладее чувствата си.
- Ще се спра при Ичираку- мислеше си той. Един голям рамен определено щеше да му подейства добре. С бърза крачка А напусна кабинета си и се отправи към Ичираку- майсторът готвач, който беше всеизвестен със своя рамен.

Хокагето "щурмува" централния щаб в двореца, който се намираше 2нива под офиса му, т.е под земята. А отвори рязко врата и влезе вътре тичайки. Той беше почти запъхтян, а ако се имаше в предвид че преди броени секунди беше гонил "тайнствената" нинджа можеше да се заключи че той беше пристигнал в двореца за отрицателно време. Пред него се разкри първото помещение, където се намираха гардовете. Това бяха джоунини, които трябваше да пазят това място, но незнайно защо в този момент те играеха карти. Още щом А влезе в стаята, те се опитаха да прикрият тази издънка, като прибраха картите под масата. Веднага щом това стана те скокнаха на мига и с едно движение и 5мата се строиха пред кагето.
- Какво ще наредите хокаге-сама- започна първият гузно. Той не беше горд с постъпката си, но пък някъде в себе си таеше надежда, че той и приятелите му са успели да замажат положението и да хвърлят малко прах в очите на А, така че да няма последствия. Хокагето от своя страна въобще не обърна внимание, а продължи с бавна крачка напред в стаята, където се откри другата част на щаба, който имаше сферична форма. По средата имаше издълбана полусфера в земята. Тя беше нещо като малко басейнче, защото в нея се вливаше вода от 3 чочурчета, от страната на които стоеше по един странно маскиран старец. Над това цялото басейнче се простираше сфера изградена от вещество и чакра, и в следствие на което беше прозрачна. Върху тази материя имаше изписани 3 знака, разположени на еднакво разстояние, които гласяха "огън". Това беше всъщност бариерата около Коноха и от тук ставаше цялото й командване. Хората около нея бяха тези които я поддържаха. Те също така следяха и за нередности. Главният от 3мата пристъпи напред.
- Какво ви води насам хокаге-сама- започна той съвсем спокойно.
- Искам доклад на всички влизали и излизали селото днес с код номер 313, също така искам да знам преди колко време е станало всичко това- А говореше бързо и сприхаво, отвсякъде си личеше че е страшно изнервен. След думите му 3мата сложиха ръцете си върху бариерата и съсредоточиха чакрата си. Единия започна да говори със затворени очи:
- Днес има само една нинджа, която е преминала тази бариера със код 313 успешно... това се е случило преди... около половин час хокаге-сама.
- Ъгххх...- А изръмжа и оголи зъбите си.- Незабавно блокирайте код 313 искам да излезе от действие.- след думите на А главният направи няколко знака и докосна бариерата на определено място.
- Готово... а сега какво да правим? Има ли нещо нередно хокаге-сама?- полюбопитства маскирания мъж.
- Сега... чакаме. Нека всички пазачи около града бъдат информирани, да последват нинджата, която премине бариерата с този код отново.- не се минаха и 2 минути от думите на А когато се появи червена точка върху прозрачната материя на сферата. Тя започна да блещука и да образува вълнички около себе си, който се предаваха нататък върху странното вещество. Чу се и този звън, който индикираше преминаване през бариерата.
- Ето там- провикна се А. Той се обърна към гардовете и продължи- свържете ме с най-близкия екип до тези координати.
- Веднага сър- отговори единия от петимата, след което отиде до единия край на стаята където имаше няколко шлема свързани със странно устройство. Младежа постави шлема на главата си и направи знак, след което предаде командата на А:
- Отбор 4 искам всички от вас да се изтеглят към координати (тук говорещия изговори няколко цифри и букви) искам да последвате нинджата преминала тези координати и не забавно да я заловите- информатора свърши и попита кагето за още заповеди. След като получи отрицателен отговор, той свали шлема и се върна към съотборниците си. А от своя страна повика единия от тях, който беше от клана Хюга и му нареди да го последва, след което двамата напуснаха щаба.

ПП. Продължението утре...

А влезе в двореца. Лицето на хокагето беше унило, сякаш нещо лошо се беше случило... Веднага след него в коридора две нинджи носеха трупа на АНБУто.
- Изглежда не успяхме да спасим момчето- въздъхна А, след което се обърна и хвърли един поглед към другите двама.
- В болницата направиха всичко възможно хокаге-сама- отговори единият от двамата, в чиито глас се долавяше задъханост от тежкия товар.
- Поне ще стигнем до дъното на тази загадка- завърши А с леко самодоволен глас. Изведнъж той пъхна ръката си в джоба и мисълта за това което беше там го жегна... Той беше забравил за това, което беше намерил.
- Наистина.. бях забравил за това- мислеше си А като разгърна шепата си и видя това, което беше вътре... При гонитбата си с тайнствената нинджа, когато А беше откъснал част от качулката му, кагето беше запазил парче плат. Но това, което А не знаеше беше че той бе хванал с ръката си не само плата ами и част от косата. Сега сред нея беше и ластика за коса на тази нинджа.
- Същия като на ...- А не искаше да повярва на това, което виждаше и не искаше да споменава името на Изуна. Мисълта че Изуна може да се е превърнал в престъпник, го плашеше най-много. Колкото и глупави постъпки да беше сторил Изуна, той си оставаше ученик на А и сега след всичките тези събития кагето започваше да обвинява себе си, че не е успял да спре ученика си. А колкото повече време омразата на Изуна растеше, беше съвсем възможно да дойде момента, когато учителя трябваше да се изправи пред ученика си.
След краткия си размисъл А прибра обратно ластика за коса и частта от качулката и влезе в една от залите на двореца. Там го очакваха няколко медицински нинджи и няколко нинджи от информационния отдел.
- Поставете го тук- каза единият, явно главния и направи знаци. След като трупа на АНБУто беше поставен в легнало положение главния го хвана за главата и затвори очите си. Изглежда той се съсредоточаваше и проникваше във вече унищоженото съзнание на човека. А имаше капка надежда, че чрез това джуцу екипът и той ще успеят да разберат още малко за тази тайнствена нинджа. Истината е че повечето нинджи от Коноха имаха един, така да се каже пряк път в съзнанието си, от където можеше да се извлече информация за последните няколко минути от спомените на нинджата преди да умре. Така при откриване на тялото неговите съотборници биха могли да разберат какво го е поразило.
- Какво виждаш Сато? - попита А нервно. Той не можеше да чака повече, искаше час по скоро да стигне до дъното на тази загадка.
- За сега съм още в съзнанието му, не съм стигнал до някаква част от паметта му... но изглежда сякаш всичко е унищожено. Самата личност вече я няма...- за повечето от нинджите наоколо думите на Сато нямаха никакъв смисъл, но А знаеше за какво става въпрос.
- Истина е че АНБУто не умря от раните си- започна спокойно А- Няма никаква измама, тук става въпрос за генджуцу или някакво по-напреднало такова, което просто е унищожило вътрешността на човека...- Кагето беше прекъснат от Сато.
- Ето... виждам някаква част от битката... виждам силуета на човека, но не и лицето му... то е в сянка...Агхххх..- извика се Сато като се строполи на земята. Той беше спрял джуцото си, но видя нещо което го уплаши.
- Какво стана?- попита А разтревожено...
- Видях голяма болка... болка равняваща се на дни. Нищо чудно че не е издържал. Но последното нещо, което видях... беше.... знака на Учиха- думите на Сато още веднъж жегнаха А. Той не искаше да повярва, че това е Изуна, но следите оставени от посещението му в Коноха бяха прекалено много. Кагето на момента се сети, че това ще е една от техниките на шарингана, която е поразила 4те нинджи. А също така се досети, че Хюга нинджата също потвърди, че маскирана нинджа е от клана Учиха. Вероятно беше забелязал знака на Учиха на гърба на дрехата му. Но пък това можеше и да е Мадара. Тази мисъл облекчи чувствата, които бушуваха в А.
Кагето бързо напусна стаята и тръгна към кабинета си, където нареди на една нинджа да извика Сакура незабавно. Може би тя знаеше нещо...

Шикамару стигна пред портите на двореца и след като беше проверен от две нинджи на входа,беше пуснат.
Нара-та стигна вратата на кагето,като почука и зачака позволени за влизане.
Секунда по-късно се чу гласа на А.
Нара-та отвори вратата и влезе,следван от Дейдара и Сакура...

Сакура вървеше с Дейдара и Шикамару и се оглеждаше, за да сме честни с малко любопитство. Отдавна не беше идвала в Двореца на Хокагето. Спомни си за Минато и неговата котка. Добри стари времена.
"Каква ирония- мислеше си момичето- когато си тръгвах от Токи, исках просто всичко да свърши и да намеря спокойствие. Мислех, че се разделям с хората и че искам само да бъда оставена на мира да си страдам сама. А ето, че съвсем скоро аз съм пак със същите хора и нищо не предвещава спокойствие."
"Къде ли е Обито? Какво ли мисли да прави сега?"-чудеше се тя, познавайки неспокойният дух на приятеля си.
Двамата сякаш някак негласно се избягваха, бяха прекалено много обвързани с тази история с Изуна и емоциите, който изпитваха определено ги притесняваха. Сакура искаше да говори с Хокагето насаме. Имаше нужда от някой по-опитен, по-умен, по-силен. Може би беше свързано с това, че от много малка се грижеше сама за себе си, но нуждата и от нечий безспорен авторитет на моменти много се засилваше.
А пък А Йотсуки беше авторитет! О, да, определено беше Авторитет!

Заедно с двамата си спътника тя влезе при Хокагето.

- Дойдохте по-бързо от колкото очаквах- започна А спокойно- За мисията след малко... сега имам по-важна новина за вас... която е свързана с ....Учиха Изуна- хокагето въздъхна силно, сякаш въобще не искаше да занимава тези нинджи с един наистина сериозен и донякъде неразрешим проблем, с който той самия трябваше да се нагърби. Но от морална гледна точка, той трябваше да направи това, защото Изуна беше техен съотборник и приятел.
След като разказа случилото се от игла до конец, дори и с най-малките подробности, той даде на Сакура, това което беше открил, а именно ластикът за коса.
- Истина е, че е малко рано да правим заключения, но има прекалено много улики, които сочат Изуна. Вариант е обаче и това да са подхвърлени вещи от Мадара или от някое село с вражески намерения... Все пак Сакура това наистина ли е на Изуна?- А попита момичето съвсем спокойно и я погледна в очите. Той очакваше от нея искрен отговор. Разбира се тя можеше да укрие приятеля си, но това нямаше да е в негова полза. Ако тя и приятелите й искаха да спасят Изуна от влиянието на Мадара, те трябваше да съдействат с всичко необходимо и то бързо.
- Знам че е загубата на Изуна е тежка, но за момента не можем да направим нищо. Ако този маскиран нинджа наистина е бил Изуна, ще се опитам да потуля случая, но ако го направя, а това е бил някой друг, някой по-враждебно настроен, е възможно да има лоши последици за цялото село.- А приключи и зачака отговора на другите 3ма.

В този момент всички в стаята погледнаха към нея. Сакура беше свела поглед към пода и за момент се прииска да можеше да приложи шуншин джутсу и да откаже да има каквото и да било общо с тази работа, но- естествено- не можеше и трябваше да отговори. Гласът и обаче не беше на това мнение и тя започна прегракнало:
-Товва... наистина може да е бил Изуна.- погледът и си оставаше в земята.- Но може да е...може да е и някой, който иска да натопи Изуна (хвана се като удавник за сламка тя, пренебрегвайки всичко, което вече знаеше).
-Всъщност, Хокаге сама,- заговори изведнъж забързано тя и за първи път погледна към А- Вие сте видели доклада на Шикамару Нара от мисията, сега знаете и това.- Не мислите ли, не мислите ли, че Изуна може да е станал жертва, маша в ръцете на някой, по-опасен, който наистина иска да навреди на селото и дори да го унищожи...- Тя си помисли за мъртвите мъже, за които казаха, че са останали след Изуна. Нима това беше малко опасен човек, нима той искаше доброто на Коноха. Гласът и пак секна.- Хокаге- сама, аз, аз не знам какво да кажа...-И тя скривайки лице в шепите си се заплака.
Нямаше никакво намерение да става така. Е, какво да я прави А Йотсуки сега- той имаше нужда от смели, способни и самоуверени нинджи, а тя като лигаво момиченце зарони сълзи без дори да изчака да останат само двамата. Нямаше представа как гледа А на това, нито Дейдара, нито Шикамару Нара, който определено вече нямаше да я иска в своя екип. Сакура Харуно минала през войната и през доста други предизвикателства сега не смееше да открие лицето си.

А преглътна, след което се изправи от стола си. Той отиде бавно до Сакура.
- Един нинджа винаги трябва да скрива емоциите си-започна той със спокоен тон- но ти се провали в това не сега, а отдавна... Не се притеснявай, знам за... чувствата ти към Изуна. И това не лошо... защото може би сега ти си единствения човек, който може да го спре, да го измъкне от тъмнината, и то не чрез сила- А замълча и сложи ръката си на рамото на Сакура. Тя беше спряла да плаче и го погледна, а на лицето му имаше... усмивка .
- Утре ще ви искам отново тук, по същото време. Ще има изненада за вас.- Хокагето се опита да заблуди по-младите си ученици, тъй като той знаеше, че е бремето е тежко. Техния другар, можеше сега да бъде престъпник. И все пак думите му не бяха лъжа. Оборудването скоро щеше да е тук.

-Аз, аз...Хокаге сама, исках да ви кажа- тя преглътна и заговори доста по-увладяно-...Вие трябва да се срещенете с Изуна, той не може всичко да е забравил, от всичко да се е отказал...Той ви вярваше, а аз...аз досега не успях да го отклоня от пътя, по който е поел.- Сакура се вгледа в лицето насреща и. А Йотсуки разбираше дори повече отколкото тя беше предполагала. И не я обвиняваше, може би защото знаеше и това, че тя сама се обвинява много повече. "Ти се провали" -точно беше казал Хокагето. Щеше ли да и има доверие занапред, щеше ли изобщо някой да я иска за съотборник? Отново трябваше да се доказва.
Все пак "Утре ще ви искам отново тук, по същото време." важеше и за нея. Що се отнасяше за изненадата, момичето почти не забеляза, от толкова отдавна не и се беше усмихвал късмета.

Шикамару прие нарежданията на хокагето и не дочака да чуе какво Сакура казва,а направо излезе.И без това в ситуацията той беше излишен.Както и Нара-та предполагаше се оказа,че между розовокоската и въпросният Изуна има нещо.Думите на А и реакцията на Сакура го потвърждаваха.
За онзи момент Шикамару не знаеше как точно да постъпи,защото ситуацията стана доста конфузна,а просто замълча.
Сега може би хокагето и Сакура имаха важен разговор,на който Нара-та нямаше място.Момчето и сега не мислеше,за трудните отношенията между Сакура и Изуна,а за това как да стане по-силен за да може да бъде още по-полезен за селото си и да не разочарова хоракта около себе си.Той щеше да тренира упорито,но в никакъв случай не мислеше да се изгубва между общата идея за сила,като Учихата за който напоследък се говореше.

А усети, че има нещо "гнило". Сакура премълчаваше нещо и не искаше да изплюе камъчето. Хокагето разбра намека на Сакура и единствения начин да намали трудността на Сакура да изрече истината беше да я отгатне.
- Да не би да сте се срещали с Изуна по време на престоя му тук?- започна А, като направи онази физиономия, когато си присвива едното око и гледа с другото в произволна посока,т.е въпросителната физиономия.

-Аз се срещнах с него в земите Токи, двамата с Учиха Обито се опитахме да го спрем...и да го разберем, но се боя, че се провалихме и в двете неща. Той трябва да има причина за това, което прави, нали Хокаге сама? Каква може да е тя? Та нали по време на войната той едва не умря за Коноха?

Той тогава толкова неопитен се изправи срещу Оромо и се случи, онова, което се случи.
(линк)

- Обичта му към Мадара, болката от войната, отключването на МШ, както и манипулацията, която му оказва Мадара, всички тези неща имат отзвук върху младия Учиха. И все пак къде ще мога да намеря Изуна, за да се срещна с него Сакура?

-Това аз наистина не знам Хокаге-сама.-Но аз го помолих. Е, да, няма полза да се крие- той се срещна с мен. За кратко и почти безмълвно. Помолих го да се види с вас. Ако не го стори- значи нищо повече не може да бъде направено.- с тези думи гласът на момичето пак угасна, очите и помръкнаха още повече.
Хокагето я разбра. Само кимна и я остави да си върви.