Войната между Коноха и армията на Мадара Учиха.

ПП: Ама Итачи... аз вече писах какво става на следващия ден в Дивизия 2 хДДД Не може ли това да се случва по-натам?

Пп:ти сам си каза че ще го убиеш без да ти тежи на съвестта!!!!

П.П. Куренай тва го писах да са базикна, ама като стигна до теб наистина ще убивам хладнокръвно и познай кой ще е жертвата...

Изуна се чудеше какво става - пред него стоеше предателят Итачи Учиха. Момчето преглътна, трябваше да се пооспокои, макар че сърцето му щеше да изхвръкне от гърдите. Но не беше мъртъв, което можеше да му даде някаква надеждица.
-К-какво и-искаш о-от мен..? За залаожник л-ли..? - гласа му трепереше, не можеше да се балансира, четеше се страх, макар и момчето да правеше огромни усилия да не изглежда така, наистина му бе трудно.

- Спокойно момче! Нищо няма да ти направя... поне за сега...- Изуна се стресна от думите на Итачи и това си пролича, затова и престъпника се засмя.- Спокойно де, само се шегувах с теб. Но има нещо за което няма да се шегувам! Ще ти отправя едно предложение. Присъедини се към нас! Наш лидер е брат ти так че веднага ще получиш високо място в Йерархията! И знай- правя ти това предложение защото изглежда си доста умен и силен, щом си убил Райга.

-Аз... - Изуна прехапа устни, но после се опули - Брат ми..? Мадара-ний..? Той наистина ли е... жив..? - страха на Изуна изчезна и той се загледа в Итачи по скоро учудено.

Итачи написа:П.П. Куренай тва го писах да са базикна, ама като стигна до теб наистина ще убивам хладнокръвно и познай кой ще е жертвата...

Тогава откега почвам да си месля нов герой. Може да съм брат ти или.... Нз ще видим

- Жив ли? Той е много повече от жив! Той е по силен от всякога!

П.П. Сори че постовете ми са кратки ама нали казах че съм наказан...

-Нх... - Изуна погледна надолу - Но защо..? Защо иска да унищожи Коноха..? Какъв е мотива му..? - изведнъж се смръщи - Не ми казвай, че е заради онова мангекьо?! Но ний-сан не е такъв - защо му е да търси мощ, за да я използва единствено за унищожение и раняване на близките си??

Итачи се изсмя. Той не отговори на момчето, а го попита направо:
- А ти би ли убивал само заради силата?- той не изчака отговор.- Аз ще ти кажа! Да! Сега си мислиш че си лоялен към селото... към клана... но това е в природата на Учиха! Това е нашето проклятие! Веднъж вкусил от истинската мощ един истински Учиха иска да бъде по-силен и по силен и по-силен... и така... до безкрай! Ние сме способни на ужасни неща, само за да получим МОЩ! Доказатлство за това е брат ти. А аз и Оромо вървим по неговия път... по неговите стъпки. Ела при нас и ти ще получиш мощ! Във вените ти тече кръвта на Учиха... на Мадара!

Изуна се сепна и потрепна от думите на Итачи. Вярно беше, че имаше едно нещо в него, което го караше да иска да е по-силен - дали беше от кръвта, или от факта, че иска да е по-силен от брат си, не знаеше, но вмомента не можеше да остави всичко заради силата, не можеше да остави Обито, нито майка си, макар и да искаше да е до брат си отново. Изуна стисна очи, защото му беше трудно дали да избере брат си и мощта или Коноха и клана. "Не... не мога... ний-сан.. ще трябва да почакаш..."
Изуна се смръщи и погледна Итачи решително и след това... -пуф- навсякъде се разнесе лилав пушек. Ето какво беше станало: докато Итачи говореше, Изуна беше използвал момента да извади пилата с големи усилия и да разхлаби с нея въжетата достатъчно, че да се домогне до една от димките си. После просот я беше хвърлил. Момчето използва момента, за да се измъкне и забяга с всички сили. Направи знаци и призова няколко клонинга, за да се опита да излъже Итачи в случей, че го погне. Сърцето му щеше да изскочи от гърдите, пулсираше така силно, че кой знае как момчето още не беше издъхнало от напрежението.
Успешно се измъкна от дима, макар и да чу зад себе си изпуфкването на фалшивите му аз-ове. Той извади скрола, в който беше Кинеко и го призова.
-Какво има, Изуна-сан? - кучето ми излая.
-Моля те... Трябва да... трябва да се измъкнем от тук... помогни ми...
-Качвай се тогава! - изджафка му Кинето и Изуна се качи върху голямото черно нинджа куче, което веднага се затича колкото може по-далеч от мястото където Изуна бе държан - Накъде господарю..?
-К-конан... трябва да стигнем до дивизия 2... да п-помогнем в битката... - рече момчето запъхтяно и после се хвана здраво за козината на Кинеко, който потегли към бойното поле ориентирайке се по носа си, и сведе глава.
Отвътре все още имаше чувството, че не се е измъкнал напълно. Напрежението дори се покачваше повече, а мислите му не му помагаха, защото той ясно виждаше как се снабдява с шарингана си, как за малко да убие Куренай, как губи другари, как убива Райга, сънищата с брат си... миналото...

ПП: Сега може тук Итачи и Минато да се сбиват докато Итачи ме преследва.

Итачи след като видя пушека включи шарингана си и разбра че наоколо има клонинги на Изуна. Той просто изтича до всеки един от клонингите и го намушка с меча си. После се усмихна лукаво и тръгна, за учудване обратно към лагера. Беше вечер. Учихата не тръгна след брата на Мадара защото не искаше да го държи насила. Искаше момчето само да го потърси. Искаше и Изу да осети какво е мощта. За тази цел бе имплантирал в едното му око Аматератсу. Джутсуто щеше да се задейства при вида на един знак, залепен на едно дърво, намиращо се на пътя на 2ра девизия.
********************************
Оромо се биеше с двама нинджи от Коноха. По време на битката се бе откъснал от Минато и сега не искаше да се среща с него, затова го избягваше. Той се оттегли назад за кратка почивка и даа се хвърли с нови сили в боя. Затвори очи за малко. Той, също като Итачи започваше да ослепява от използването на Мангекю Шаринган. Изведнъж до него се озова един пратеник на Мадара.
- Оромо-сама нося ви нещо от Мадара-сама!-каза пратеникът на име Самодо.
- Е, нека да видим какво е то!
Самодо подаде един кърваво-червен свитък на командира на мисинг-нините и изчезна, така както бе дошъл. Оромо разгъна свитъка и прочете:
Оромо това е техника, която искам да упражнявате с Итачи! Името и е Сусаноо.
Това е най-силната и също така доста тайнствена способност на Мангекюто. Само
загасващо мангекю може да възпроизведе джутсуто. Сусаноо е най-доброто
оръжие и най-добрата защита! (Малко разяснения по това как да се направи техниката.)
Оромо се усмихна злорадо. Той чувстваше задоволство от това че ще научи техника с такъв ранг. Итачи беше казал на Изу, че всички Учиха са жадни за мощ и генерала на армията на Мадара не правеше изключение.

Итачи пристигна в лагера, но не се застоя, а направо тръгна към вече разгорялата се битка. Когато Учихата минаваше покрай една палатка Оромо го настигна.
- Итачи!- извика му той.
- Какво има?
- Трябва да видиш нещо. Бъди сигурен - ще ти хареса!
Братовчеда на Итачи му подаде един свитък и мисинг-нина го прочете. Това беше свитъкът от Мадара относно Сусано'о. Очите на Итачи блеснаха.
- Ще пробвам това в битката. Благодаря.- каза той отдалечавайки се.
- Чакай! Какво стана с онова момче? Уби ли го?
- После ще ти обясня. Сега ще помогна за победата!-отговори Итачи без да спира. После добави тихо- А и искам да пробвам тази техника!
Итачи тъкмо навлязъл в битката забеляза три огромни жаби. "Това е моят шанс да използвам Сусано'о!" каза си той се запъти натам проправяйки си път с меча. Учихата изби няколко шинобита от Коноха и накрая излезе на едно равно място където стояха Минато и един друг нинджа. А малко встрани от двамата стоеше трупът на... Цуяро. Итачи добре знаеше възможностите на Цуяро и затова беше бесен от смъртта на такъв силен инструмент за масово унищожение. Учихата беше готов да се хвърли върху враговете си, когато чу една експлозия идваща от мястото на арбалетите. ,,Сигурно са разрушени"- каза си той и се разгневи още повече. После се обърна към Хокагето:
- Нямаш късмет Хокаге-сама! Уцели да ми се изпречиш на пътя когато съм много ядосан!

П.П. Минато това е шанс да си продължим битката. Апък ако иска Изуна да дойде да ми отмъщава и така да ме победите.

-Не мога да повярвам,колко много си се променил за толкова малко време,Итачи.
-Значи това е Итачи Учиха-каза Шимару,който се изправи след като прибра сянката си.
-Ти пък,кой си-попита с един пренебрежителен тон Учихата
-Той е един от най-добрите нинджи в Коноха,а също така един от най-добрите ми приятели.Това е Шимару Нара-отговори му Минато.
-Ще видим колко е добър-измърмори мисинг-нина с една ехидна усмивка.
-Минато ще остана да ти помогна с тази битка.
-Недей Шимару,аз ще се справя.Върви и помогни на останалите.
-Добре,Минато.Успех.Ще се видим после.
Шимару се затича към центъра на бойното поле.Итачи извади един кунай и вдигна ръка,за да го хвърли.В следващият момент,Намиказе вече беше хванал ръката му.Кагето проследи с поглед приятеля си докъто не изчезна сред безредицата.След това погледна
-Тази битка е между нас двамата.....

П.П-Айде,дано стане хубава битка.Изу сега се занимава с Оромо.Тъй,че битката ще си е между нас двамата.

Оромо вс Изуна: Началото

Изуна тичаше стремглаво напред, проправяйки си път през бойните редици. За него сега беше важно да намери някой познат, за това не искаше да се занимава особено много с противници сега, макар и отвътре да го изкушаваше да си го върне за загубените другари. Той забеляза големите жаби в другият край на бойното поле и разпозна, че бяха призовани от Минато. "Трябва да стигна там! Може би и Конан-сама е там, атрябва да й докладвам!" - момчето се затича натам.
По него прелитаха кунаи, експлозивни бележки, огнени и водни топки. Учихата интензивно използваше шарингана си, за да се измъкне от ситуациите или използваше телата на повалени нинджи за щит, наложе се да извади тантото си, за да отблъсква някои случайно прехвърчащи атаки без координация. Скоро навлезе в същинската бойна зона - сърцето на битката - мисинг-ниновете срещу Коноха нниджите. Там беше същински ад - трупове, кръв, сблъсък между две сили. Коноха нинджите бяха повече и отблъскваха противника, така че Изу сметна, че и двете дивизии са успели да се притекат на помощ. Изуна обаче не се включи в битката тук, той имаше вяра на Коноха съотборниците си.
Наметалото му се развяваше докато тичаше напред, беше леко опръскано в кръв, а и самият вид на момчето не беше особено приличен - дали майка му щеше да го познае? Той забеляза как един Акимичи бива пртиснат от по-мощен противник. Изуна реши да му помогне и се устреми парво към него - хвърли му се на гърба и го изненада - светкавично заби един сенбон в очите му и докато противникът беше заслепен, момчето преряза гръкляна му.
-Благодаря ти! - пълничкият Акимичи се изправи.
-Не... не ми благодари... това не беше благородно... просто продължавай... или ако си ранен, потърси медик... Не ме мисли мене. - със сянка на очите, Изуна се отдели от спасеният Акимичи и се изгуби в хаоса.

Изуна обаче не съзнаваше, че тича право към паста на звяра. Оромо беше от страната където Минато и Итачи щяха да се бият и се подсмихна като видя, че братовчед му най-накрая ще използва ключовата им карта. От вътре, предателят също копнееше за екшън, но най-вече да смаже онзи, който беше разрушил арбалетите им. След момент някакъв репортуващ нинджа се добра до него.
-Оромо-сама! Доклада е готов...
-Говори! - изкомандори той.
-Ами... оцелели са видели някакъв Учиха... момче... млад, с опашка на гърба... и наметало.
-Какво?! - Оромо побесня - Бас ловя, че е онзи Учиха Изуна, който Итачи е пуснал!! Заклевам се, не ми пука, че е брат на Мадара, ще ни причини загуба, за това ще се отърва от него! - разгневен и готов да се впусне в мелето Оромо скочи напред и се загуби в тълпата.
Той активира шарингана си и започна да се оглежда за момчето. Извади своята катана и съсече няколко Коноха нинджи със страшна бързина. Погледа му се спря на Чикудо, един от най-опитните им сензорни нинджи, който вмомента се оправяше с 4ма нинджи от Коноха. Оромо се спусна към него, препъна едната нинджа, наръга другата, третият вкара в генджутсу с един единствен поглед, а четвъртият срита тъй силно, че му строши гръбнака.
-Чикудо! Идвай с мен - искам да ми откриеш едно Учиха момче! - Оромо беше изпълен с гняв и едва ли щеше да приеме отказ, за това Чикудо тръгна с него и се съсредоточи да прихване Изуна след като Оромо му описа как изглеждаше.
-Усетих го! На около 50 метра от нас е на 4 часа.
Оромо кимна и веднага се отдели от партньора си - смяташе сам да смачка такава досадна буболечка. Разбута всеки, който му се пречкаше, независимо дали беше съюзник или враг. Фигурата на Изуна влезе в полезрението му и той си го набеляза като плячка и скочи към него по-устремено.

Изуна продължаваше напред и се оглеждаше в търсене на Конан, Минато или А докато избегваше различни удари. Изведнъж някаква катана препречи пътя му и на момчето се наложи да отскочи. Извърна поглед да види кой е нападателя, не искаше да се бие с него, но тогава видя, че беше Учиха...
"О... не..."
-Ти ли си Учиха Изуна? - попита го мъжа подсмихвайки се самоуверено.
Изуна зяпна притеснено.
-О-откъде знаете името ми..?
-Ха! Че как да не знам името на братчето на Мадара, което създава единствено проблеми със съществуването му?
Изуна се смръщи.
-Не ми е приятно да се запознаем, но мисля, че ще е добре да знаеш кой е убиецът ти - аз съм Учиха Оромо, братовчед на Итачи и главнокомандващ на тази армия!
Изуна се вцепени при това, разширявайки очи - дали беше разбрал за станалото с арбалетите? Или просто го гонеше по същата причина като Итачи? На тези въпроси, Изуна щеше да си отговори с началото на битката, но факта, че доста Коноха нинджи се отдръпваха от пътя на Оромо значеше, че той не е обикновена нинджа, не е за подценяване и вероятно на светлинни години от нивото на Изуна. Момчето преглътна, а отвътре сърцето му сякаш щеше да изскокне.
Но преди да успее да балансира мисленето си, Оромо беше пред него и ако не беше по случайност, Изуна да залитне назад, вероятно от инстинкт или сепване, досега да е мъртъв. Предателят ясно разчете това в погледа на момчето и се подсмихна - момчето беше в лапите му!
Първата атака беше нанесана - сблъсъка им започна.

ПП: Ще я пиша на части битката, за да дам време и на останалите да напишат по нещо.

Оромо вс Изуна: Силата на шарингана

Но преди да успее да балансира мисленето си, Оромо беше пред него и ако не беше по случайност, Изуна да залитне назад, вероятно от инстинкт или сепване, досега да е мъртъв. Предателят ясно разчете това в погледа на момчето и се подсмихна - момчето беше в лапите му!
Първата атака беше нанесана - сблъсъка им започна.
------------------------------------------------------
Кървавата сеч продължаваше вече цяла седмица - имаше много жертви и като че ли победител нямаше да има скоро. Само че разрушаването на арбалетите беше от голяма помощ на нинджите от Коноха, сега те взимаха надмощието. Разгневен от резултата, Оромо беше решен да убие малкото братче на Мадара без да му пука - той мразеше хора, които му се бъркат в плановете. В неговите очи Изуна беше като плъх.
Момчето едва се отърва от първата му атака - замахване с катаната от упор. Шуншин джутсуто на Оромо се оказа едно най-бързите, може би по-бързо и от това на Минато. Изуна залитна назад и падайки се претърколи и застана на крака. В погледа му се изписваше страх. Оромо се изсмя най-долно:
-Ха! Ти ли наистина си свалил арбалетите ни? Каква е тази шега? Та ти още малко и ще се напикаеш в гащите си! Хахаха!
Изуна сведе поглед надолу. Наистина, той ли ги беше свалил? Момчето започна да се колебае, че има раздвоение на личността, обладал го е някакъв демон може би? После тръсна глава, защото това бяха глупости. Той си спомни причината да измисли този изобретателен план - Итачи го беше използвал за пъкления си план, като неосъзната пионка. И сега го болеше отвътре, изгаряше. Изуна скръцна леко със зъби. Какъв беше първоначалният му план? Да се срещне с някой от предводителите на дивизиите, да им докладва, или може би просто искаше да избяга от този ад? Нямаше време за мислене, защото Оромо нанесе и следващата си атака:
-Ще приключа с теб бързо! - той направи знаци - Огнен елемент: Съсухрящ облак от пепел!! - във въздуха около Изуна се разстла огромен облак от пепел, който просто се стелеше.
Момчето чу думите му и разтвори очи с активиран шаринган - от това прочете следващата му атака, която щеше да е само след секунди. Момчето се сепна, трябваше да реагира бързо и тръгна да прави знак за заменяне. Оромо обаче се подсмихна - зад Изуна имаше още трима Оромовци, които го наръгаха с кунаи по едно и също време. Замяната не проработи. Изуна разшири очи докато кръв се стече от устата му и чак сега се усети - това не беше реалност, това беше генджутсу!
Оромо щракна с пръсти и пепелта се разпали и избухна в пламъци. Изуна усети как изгаря - болката щеше да го убие ако не се измъкнеше, а той не можеше да мръдне, защото другите Оромовци го държаха заклещен, а телата им се превръщаха в скелети, които го гледаха плашещо,злобно. В тази ситуация му беше адски трудно да се концентрира. Той затвори очи, макар че усещаше, че клетките му се разпадат за мигове, косата му изгаря, кожата му се съсухря и разпада.
"Това е генджутсу! Това не е реално!!!" - Изуна започна да си го повтаря, но генджутсуто на Оромо беше толкова мощно, че Изуна не можеше да си втълпи, че не усеща болка. В ума му долетяха два начина да се измъкне - Кай и чрез самонараняване. Реши да пробва с кай, но трябваше да е бърз. Вложи всички усилия, напрегна се докрай, само и само да спре притока на чакрата си. Усети спокойствие в себе си, макар че болката от огньовете, вече прогарящи някои от органите му, още я имаше. Това беше самият ад. Изуна след това вложи всичко, което имаше, за да изъблва масивно количество чакра, така че да контрира генджутсуто му и той извика с пълно гърло:
-КАЙ!!! - огромна вълна чакра разцепи въздуха.
Оромо се опули - "Невъзможно!! Тези нива чакра... има единствено Учиха Мадара!"
Генджутсуто се пречупи и разпадна. Оромо отскочи назад и се хвана за главата, защото мощната чакра, която младият Учиха беше пуснал процепи главата му. Изуна се просна на земята, дишайки тежко. Болката от обгарящите го огньове все още отекваше о тялото му. Той надигна глава и разтвори очи. Оромо също го погледна с ярост - "Това пале разби най-силното ми генджутсу! Това е просто нелепо!".
Изуна разтвори очи - те бяха различни - трета запетайка изникна в шаринган окото му. Момчето се опули леко, но усети нов приток на сила и се поизправи. Огледа тялото си и с облекчение установи, че няма някакви рани от изгаряния.
Разяреният Оромо обаче не смяташе да чака - той вече беше до Изуна готов отново да го съсече. Този път Изуна го видя - видя ясно движението му на забавен каданс. И просто се отмести настрани. "Аз.. аз виждам!!" Оромо отново атакува с ритник. Изуна предвиди и тази му атака и блокира, след което двамата се отделиха. Изуна се огледа - виждаше всяка атака на заобикалящите го нинджи моменти преди да стане, това беше нова сила - това беше пълната сила на шарингана.
-Ха... сега разбирам как си се измъкнал от генджутсуто ми... изглежда си пробудил шарингана си напълно... Хн. Тогава ще се бием наравно.
-Н-наравно..?
Оромо затвори очи и след миг ги отвори - беше активирал и своят напълно развит шаринган.
-Мислиш си, че си победил само след като се изплъзна от първата ми атака, а..? Е, не си познал... Приготви се да изпиташ силата на истинският Учиха, момченце!
Изуна преглътна. Самият въздух като че ли се сгъсти и напрежението се удвои, като че ли земята се тресеше. Изуна обаче се смръщи. Какво си въобразяваше? И той е Учиха, брат на Мадара при това, носеше неговото наметало и трябваше да докаже, че може да се бие като Учиха и той!
Същинската битка тепърва започваше!

Следва продължение :Д

За нинджите от Коноха, трите жаби бяха като студен извор в пустинята.Гамабунта замахна с меча си и повали около 5 нинджи.Останалите,който попадаха в огромния обхват на атаките му, се измъкваха на косъм,като използваха замяна или някаква друга техника.Сега жабите бяха основна мишена на мисинг-нините.Краката на огромните земноводни се засипваха от огнени,водни,светкавични,земни и въздушни техники.Гамабунта стовари за пореден път меча си върху земята.Още няколко вражески нинджи паднаха на земята.
-Време е за малко нинджуцу-помисли си Гамабунта и направи няколко знака.
-Water Release: Gunshot-извика той и от устата му изхвърчаха 5-6 водни топки, големи поне колкото него.
Тази техника беше доста успешна.Можеби около 30 нинджи бяха победени с нея.
Гамакен път се намираше на няколко крачки (жабешки) от Гамабунта.Той също се беше впуснал в битката с всички сили.Размахваше умело оръжието си.Изведнъж той усети някаква пареща болка на крака си.След като се обърна той видя 15 мисинг-нина да използват Катон техника срещу него.Тогава той заби силно копието си точно където бяха те.Ня няколко метра от удара се появиха същите нинджи.Те се затичаха назад,за да избегнат сблъсъка с огромната жаба.Можеби не бяха изминали и 15 метра,когато ззастинаха на място.Гамакен стовари за втори път оръжието си върху тях.Не последва нищо.Очевидно бяха победени.Но защо се спряха така.Изведнъж жабокът чу глас някъде долу.
-Здравейте,Гамакен-сан.Аз съм Шимару Нара.Чувал съм много за вас от моя приятел Минато.Намерих този повод,че победихме заедно мисинг-нините,за да се запозная лично с вас.
-На мен също ми е приятно да се запознаем.Вие ли спряхте нинджите благодаря ви.Аз съм малко тромав......
-Няма защо.За мен е чест да се бия рамо до рамо с вас...

П.П-Пиша сега малко за жабите,защото Конан ще я няма и режих да предвижа нещата.

Оромо вс Изуна: Истински Учиха

-Гааргх! - писъците се чуваха отвсякъде.
Клането продължаваше с все сила, а на бойното поле двамата Учиха се гледаха очи в очи, сякаш се изпиваха с поглед, търсеха някакъв трепет, готови да скочат в последна схватка. Изуна беше успял да пробуди шарингана си напълно, а Оромо се подсмихваше. "И все пак това хлапе може да се окаже интересно... да видим колко прав за него ще се окаже Итачи..." Оромо направи знаци изключително бързо. Изуна обаче забеляза това преди дори да е започнал да ги прави и направи същите знаци.
-Огнен елемент: Велика огнена топка!! - Оромо избълва огнени пламъци срещу момчето, но по едно и също време направи и то.
Двете огнени стихии се сблъскаха като две огромни вълни и се забориха за надмощие. Нинджите наоколо даже отстъпиха, за да не бъдат хванати в кръга на битката, който значително се разшири. Изуна беше тренирал толкова много срещу А да бълва огнени топки използвайки шарингана си, че това не беше проблем за него сега, даже беше уверен, че в тази област ще се справи. Противникът му обаче изглежда беше очаквал това от него. Зад Оромо изскочи негов клонинг, странично на Изуна, и направи знаци, избълвайки още една огнена топка. Изуна хвана това с крайчето на окото си и точно мили секунди преди да го засегне страничната атака, той отскочи и се претърколи настрани.
Веднага изкара няколко куная и хвърли единият назад без да гледа оцелвайки точно седящият на няколко метра зад него Оромо, който изпуфка, а към онзи, който сега тичаше към него метна още няколко куная. "Да видим дали ще се справиш с това!!" Кунаите не бяха обикновени, Изуна ги беше заредил с чакра и когато те профучаха покрай Оромо, който просто ги избегна усети силата им - беше като разпространяваща се ударна вълна. Мъжът изцъка.
-Няма да можеш да мо победиш с това!! - той му скочи и го нападна.
Изуна блокира и веднага след това се опита да го срита, но Оромо парира удара му и отново замахна към него. Последва една типична тайджутсу битка за Учиха - шаринган очите и на двамата им позволяваха да предвиждат атаките на противника, докато отвън всичко изглежда ставаше за секунди, времето за тях беше забавено. Изуна усещаше това и някак го изнервяше, за първи път се биеше с напълно развития си шаринган. Оромо беше по-напреднал в тази област. Той притежаваше шарингана си от много време, беше се бил с други от клана си и лесно откри слабите точки на Изуна, при това само след няколко разменени удара. Докато Изуна не можеше да свърже нито един удар, Оромо вече успя с един, два, три. Момчето разбра, че с близък бой няма да се получи срещу предателят, за това се опита да се отдели.
-Хо? - Оромо забеляза опитът му - Нека ти помогна!
Акатски членът се приведе и преди Изуна да се беше изплъзнал напълно, той му занити право в стомаха зареден с чакра удар. Това накара Изуна да полети напред и да се забие в няколко трупа докато изплю кръв. Догади му се, едва не повърна докато се изправи. Всичко беше станало мътно. Какъв беше този удар? "Трябва да... трябва да измисля план..."
Премигна и видя как Оромо се беше затичал към него с вече извадено оръжие. "Ха.. главата ми е празна, а раните му туптят.. смъртта идва... ако просто си стоя тук..." В главата на Изуна внезапно влезе Обито. Той си спомни как двамата се бяха разбрали никога да не се предават и винаги да вярват. Изуна се смръщи "Разбира се, че ще намеря начин!!" Той постави ръце пред гърдите си и направи знаци. Последва избълване на няколко огнени топки подред.
-Пфт... - за Оромо това беше като детска игра, той лесно отскочи от пътя на топките и заби оръжието си в Изуна.
Това обаче беше просто джутсу заменяне и Оромо стоеше не пред Изуна, а пред нечий труп. Гневен, че младият Учиха се изплъзва като хлебарка, Оромо избута труповете настрани и се огледа.
-Не се крий, малко зверче!
-Точно тук съм! - изведнъж към Оромо летеше огромен вятърен шурикен.
"Какво... той сериозно ли е толкова глупав, че да си мисли, че мже да ме хване с това?!" Оромо се затича напред и прескочи летящият към него шурикен. Както тичаше към Изуна обаче се стопира на място.
-Ти си... - Оромо се смръщи, защото ясно забеляза, че стоящият срещу него Изуна беше просто клонинг.
Истинският Изуна беше зад него и вече беше метнал вятърният шурикен обратно към него. Тъй като разстоянието беше по-малко, Изуна го беше подсилил за бързина и сила с чакрата си.
"О, разбирам... значи е използвал сенчест вятърен шурикен... превърнал е себе си в шурикен и е метнал не един, а два. Очаквал е да прескоча тази му атака и да се хвана, но отново подценява бързината ми! Аз ще--!! Какво?! Това се движи по-бързо от очакваното!!" - Оромо разшири очи и едва успя да залегне - вятърният шурикен мина 2-3 сантиметра от носа му. Пот се стече по челото му. "Мамка му!! Ако нямах шаринган, досега да съм на резето!!" - той се смръщи.
-Хванах те!! - Изуна се подсмихна в очакване и направи знак за освобождаване.
Вятърният шурикен изпуфка и от него полетяха около 20 шурикена, които от упор се забиха в тялото на Оромо и той падна на земята безжизнено.
-Хе! Това дори не беше вятърен шурикен... - Изуна се усмихна самодоволно и победоносно. - "Когато за първи път използвах клонинга ми да хвърли вятърният шурикен, бях превърнал и себе си в шурикен, който, благодарение на шарингана, успях да хвърля с точност, така че да изглежда все едно хвърлям един, а не два. След това веднага се трансформирах в себе си докато Оромо тичаше към примамката. Нямах време за губене и заредих оръжието с достатъчно чакра, за да му даде сила и динамика. Наистина Оромо ме побеждава когато се стигне до бързина, но... той беше изпуснал факта, че още преди да хвърля първият шурикен, бях запечатал предварително 20 малки шурикена в част от големият, които щом им кажа кай да се освободят по целта. Беше рисковано, но... когато си под напрежение трябва да мислиш бързо... и да вярваш, че можеш. Благодаря ти, Обито..."
Момчето загледа пръстена си. "Сега трябва да потърся някой от дивизията ми..." Той се обърна и се запъти да върви когато чу познат глас:
-Накъде си се запътил, момко..?
-Ха?! - Изуна се обърна и точно тогава някой го цапардоса толкова силно по главата с дръжаката на катана, че му текна кръв.
Беше Оромо, жив и здрав. Тялото забито от 20-те шурикена се оказа просто чучело.
-А ти съвсем не забеляза как се замених моменти преди да ме хванеш с този последен трик. - той се разкикоти злобно и притисна Изуна към земята здраво. - Но до тук ти свършват картите! Ти не можеш да ме победиш! Приеми го - липсва ти опит, сила, бързина, а най-вече и оръжието на истинският Учиха...
-О-оръжието на истинският Учиха..? - Изуна хвана ръката му, с която го притискаше и се опита да го избута като затвори едното си око, защото от раната на челото му се стичаше ужасно много кръв и минаваше и през окото му.
-Точно така. Мангекьо шарингана!
Изуна се вцепени за миг - мангекьо шарингана беше причината Итачи да предаде селото. Какво беше това всъщност? Любопитството изгаряше младият Учипа отвътре преди време, но той беше решил да не се бърка в тези неща.
-Знаеш ли... тъй като и без това ще умреш... едва ли ще е проблем ако ти кажа. - Акатскито се подсмихна и изведнъж шарингана в очите му прие друга форма.
Тя приличаше на две кръстосани оръжия, а извън кръгчето по средата беше набраздено по цялата обиколка, като зъби, които се подаваха отвън.
-Ето това е мангекьо шарингана! Най-могъщата форма на шарингана!
Изуна се разтрепери и усети нещо студено по себе си. Той вече не беше на бойното поле...

Следва продължение...

Оромо вс Изуна: Тайната на мангекьото


Мангекьо Шарингана на Оромо (за Ино ако случайно реши да го рисува)

Оромо беше активирал МШ-то си.
-Ето това е мангекьо шарингана! Най-могъщата форма на шарингана!
Изуна се разтрепери и усети нещо студено по себе си и след момент изгуби съзнание. Когато разтвори очи той се сепна, защото не беше на бойното поле, а на зелена полянка. Времето беше хубаво и грееше слънце. Момчето се поизправи и се огледа. Беше двора на някаква къща, и не коя да е, а домът където Изуна живееше. Той се намираше на двора. Чу стъпки и как някой слиза, за това момчето бързо се скри. Надникна и видя себе си и брат си, Мадара, които излизаха от къщата и идваха на полянката. Куп чувства и мисли преминаха през Изуна - това беше мил спомен. Мадара си играеше с малкият Изуна както по-голям брат би си играл с по-малкото си братче - разтопяваща сърцето гледка. Младият Учиха можеше да си спомни тези моменти, моменти, които сега искрено му липсваха.
-Познато, нали?
Изуна се сепна от гласа и се извърна назад, за да види Оромо, който стоеше до него и се подсмихваше с мангекьо искрящо в очите му. Изуна се смръщи и понечи да го удари, но ръката му мина през него.
-Ха?? - учуди се.
-Хе... съжалявам, но точно вмомента си в генджутсу...
Изуна се смръщи и веднага се опита да се освободи, но нищо не стана. Определено имаше нещо гнило в това генджутсу. Първо на първо, не се усещаше като такова, макар и да беше очевидно, и второ, не можеше да се измъкне.
-Не се и опитвай. - Оромо отсече - Това е непобедимото генджутсу тсукьоми и ти си в мои плен за следващите 72 часа. - той се подсмихна.
-К-какво?! Н-невъзможно...
-Не се учудвай толкова... Силите на мангекьото са безгранични.
Изуна замръзна за момент и хвърли поглед към сценката от спомените му - Мадара беше сложил длани пред Изуна и го учеше да го напада. Дори само в тази сценка, сякаш се четеше, че брат му го приучава да атакува, да бъде боец, нинджа.
-З-защо..? - Изуна промълви, а Оромо го погледна - з-защо... ми показваш т-това..?
-Защо ли? Хе... - самодовлната усмивка не се изтри от лицето му - Както казах, ще ти покажа за мангекьо шарингана... как брат ти се сдоби с него. За това наблюдавай внимателно. Щом генджутсуто свърши, ти ще си мъртъв.
Изуна преглътна, но на момента нямаше друга опция освен да изпълни съвета на Оромо. Ако не друго, поне щеше може би да разбере причината, поради която брат му и Итачи са избрали предателството.
След малко Мадара се изправи, защото някой беше дошъл в двора им - Изуна го разпозна - това беше Учиха Ятоши, доста близък приятел на брат му.
-Ще вървим ли на лов? - попита Ятоши.
-Разбира се. - Мадара кимна и погледна малкото си братче - Ще трябва да вървя, Изу. До после - погали го и го остави да си се занимава.
Малкият Изуна, разбира се, не изглеждаше толкова щастлив от факта, че отново ще трябва да е сам и да чака брат си да се прибере по късно.
-Да ги последваме. - Оромо рече на Изуна.
-Няма ли да ни видят..?
-Не. Това все пак е генджутсу.
Изуна преглътна и двамата последваха Мадара и Ятоши. Приятелите стигнаха до гората в Коноха и се разприказваха.
-Какво толкова ще стане..? - Изуна попита усещайки как се появява някакво невидимо напрежение.
Оромо не му отвърна, за това Изуна отново се фокусира върху брат си и Ятоши. Тогава забеляза как Мадара извади катаната си без приятелят му да се усети. Държеше здраво дръжката, сякаш чудейки се да я издърпа ли или не. Докато Ятоши се обясняваше нещо, Мадара се смръщи, направи внезапен удар и сръга приятелят си.
-Ка-- - той не можа да реагира, защото Мадара го беше сръгал точно през сърцето.
Със студен поглед Мадара остави най-добрият си приятел да се свлече, след което сведе поглед и постави ръка на лицето си докато по катаната му се стичаше кръвта на Ятоши. Изуна пребледня, не толкова от внезапната атака, а защото брат му изкара злобна подсмивка и след като надигна глава в очите му блестеше мангекьо шаринган със своята си специфична форма. (мангекьото на мадара)
-К-какво е това..?! - Изуна се сплаши, пристъпвайки назад.
-Ето така брат ти получи силата... уби най-добрият си приятел. И аз убих своят най-добър приятел, и Итачи също. - каза Оромо тържествуващо. - Брат ти първи откри силата му. Той прекара много време в Накано храма и в скривалищата на Учиха под Коноха докато разчете древните писания и тайните шрифтове на предшествениците ни, за да открие тази мощ, мощта на боговете, истинската мощ на клана ни! - Оромо се разсмя.
-Но... но... не може ний-сан да е напуснал Учиха само заради това. - Изуна се свлече на земята.
-О, я стига, мекушавко - само го погледни - той тържествува! Усеща силата, с която се е сдобил, но знае, че има много повече потенциал очакващ го в нея! Тсукьоми, Аматерасу и Сусаноо - атаки, невъзможни да бъдат избегнати. А и такава е съдбата на Учиха - да се избиваме взаимно в търсене на сила, доминация. Някой ден светът ще е наш и всички ще ни се кланят пред неизмеримата мощ. Така де, на тези които оцелеят, защото някой ден аз ще се изправя срещу брат ти и Итачи и ще ги убия, с което ще стана най-великият Учиха живял някога! Остава ми само още една последна техника на мангекьото, която да разбудя и ще стана цял - пълната сила на мангекьото ще е моя! Ахахахаха!!
Изуна едва се крепеше на ръцете си слушайки приказките на Оромо. Значи това беше мангекьото... Най-могъщите техники на Учиха бяха вградени в окулярният ъпгрейд на шарингана, но си имаха цена - смъртта на най-добрият ти приятел. И все пак, Изуна не можеше да си представи, че брат му има същата мотивация като Оромо, да покори света, да господства. Момчето притисна очи.
-Хах... Не ми казвай, че поне малко не ти се ще и ти да притежаваш тази мощ... Представи си силата да произвеждаш неизасяеми черни огньове и да ги изстрелваш върху противника си, обгаряйки го до пепел. - Оромо се разкикоти сам неможещ да повярва, че Изуна има такова топло сърце.
Черни огньове, които не могат да бъдат загасени? Изуна стисна трева в дланите си здраво, погледа му стана в сянка. Значи ето какво беше имплантирал Итачи в него. Вътрешно на младият Учиха му се прииска да изгори Итачи със същите тези огньове, да си отмъсти, да намери брат си и да разбере истинските му мотиви. Не можеше да се даде на Оромо сега, не не можеше да умре тук и сега!
-Какво има..? Да не си глътна езика? - Оромо му се присмя.
Както трепереше, момчето се спря и замръзна на место.
-Ха... няма значение. Време е да умреш така или иначе. Колко жалко, че не си достатъчно достоен за мен, за да използвам последната мангекьо техника върху ти.
Оромо се обърна към Изуна, а атмосферата се промени - вече небето беше червено, а техните фигури черно-бели. Няколко капки се стекоха по бузите на Изуна.
-Я стига... болката ще бъде само моментна.
-Не... не... НЕЕ!! - изведнъж Изуна се надигна, сълзите му бясно се стичаха надолу по бузите му, а шарингана му проблясваше.
Оромо отстъпи назад и се получи пукнатина в генджутсуто. Само след момент и двамата замръзнаха, а целият образ се начупи и разпадна. Вече бяха извън тсукьомито.
Оромо се свлече на земята, държейки едното си око от породената болка.
-ГААРГХ! - той изсъска и за да не губи чакра деактивира мангекьото си - Проклета гадинка... За втори път ми се измъкваш!!
"Може би не съм овладял тсекьоми напълно... Не е възможно някой да успее да се измъкне от него!" Оромо беше озъбен и озлобен. Вече сериозно му беше писнало от игрички.
Разплаканият Изуна се надигна с разтреперени крака и извади тантото си.
-Н-няма да загубя от теб... н-няма... и не ти вярвам! Истинският Учиха не мисли така!! - засили се и скочи срещу Оромо.
-Хах! Сякаш знаеш какво е истински Учиха!! - разгневеният Оромо вдигна своята катана и се приготви да поеме атаката.
Оръжието на Изуна се заби силно в това на Оромо, сега той нападаше с по-голяма устременост макар и да кървеше зле от главата и да беше разплакан. Сблъсъка на оръжията отекна, а Оромо разшири очи, защото атаката на Изуна си беше адски мощна и разби защитата му.
-Какво?!
-Хаа!! - лекото танто Изуна заби в рамото на Оромо и му пусна кръв.
Акатскито обаче беше толкова раздразнен, че обикновен генин постига толкова много срещу него, че хвана Изуна за врата да не му бяга, поемайки удара, след което го срита с все сила, така че момчето полетя във въздуха. Оромо не чака второ повикване и грабна изпуснатото му танто докато скачаше към плячката си, с което ожесточено промуши гърдите му. Изуна не можа да реагира и просто разшири очи плюейки кръв. Оромо се подсмихна победеносно - беше сръгал момчето доста близо до сърцето.
Но точно тогава тази гледка се разкри пред някой друг... Това бяха Обито и Сакура дошли да помагат в сърцето на битката.
Тялото на Изуна със забитото танто в гърдите му се свлече на земята.

ПП: Хора тук сте вие вече. Разчитам на вас - живота ми е във вашите ръце!

Оромо вс Обито:Подкрепление

С Сакура бяхме затаили дъх знаех че приближаваме гневът в мен растеше.Сакура ме следваше и не смееше да задава въпроси,вече беше осъзнала ситуацията...
Стигнахме до мястото,гледката се разки точно вм омента в който Оромо беше хванал Изуна дъхът ми както и на Сакура спря.Бяхме дошли твърде късно,Оромо заби тантото в гърдите на Изу и тялото на Изу се строполи на земята...
-Изуна-а-а-Извиках а Очите на Оромо спряха върху мен..
Сакура неможеше да каже нищо..
-Сакура погрижи се за Изуна,аз поемам Оромо...-ТЯ кимна и изчака..

Оромо ни погледна..
-ХЕ..подкрепление,мисля да се отърва бързо от вас...-КАза той и се подготви..
-Ти напави голяма грешка като посмя да нараниш човек но който държа..-Аз искарах един кунай,очите ми се спряха на Оромо..Затворих очи а бушващата в мен чакра се показа..вените оокло очите ми Изпъкнаха и щом отворих очи Шаринган се показа с две чертички...-Сега ще си платиш...
-Още един учиха,твърде много говориш за Учиха който туко що откри шарингана си..-Той направи клонинги и тръгна да атакува..
Чакрата ме беше обгърнала,един от първите клонинги на Оромо приближи аз отскочих и хвърлих куная,клонинга го отби а още един замахна с крак от към гърбет ми аз го усетих с Шарингана и светкавицно искарах един кунай като го забих право през черепа,клонинга изпуфка..
"Просто клонинг"-ПОмислих си
След малко всики ме атакуваха успявах да отбия атаките,извадих шурикени и кунай..Започнх да ги хвърлям а тесе оплитаха в дървета забиваха се в земята..Скоро бях отблъснал клонингите на Оромо..
-Браво похаби повечето си муниции само за клонингите ми..Досто глупаво не мислиш ли...
Аз се подсмихнах и нищо не казах изкарах една Fubuki's Ice Bombs завързан предварително на Куная..
Кагебушин но джутсу-направих 10 клонинга те тръгнаха право към Оромо..Докато той ги посрещташе двама ме запратиха в въздуха заедно с Куная..Лятях право към ОромоТой активира Шарингана си и го видя подмихнасе злобно..И точно когато наближих той беше взел един от кунаите на земята и ме подсече..
-Е май беше толкова..-Каза садмодоволно Оромо но тогава трушъ т който беше подсякъл ИЗуфка а Куная се пеше строполил точно до Оромо..
-Кай-И куная избухна,Оромо го забеляза и отскочи макар светкавично той почти беше се измъкнал..Единият му крак беше останал в 10 метра..
-Гаргхх,време е да приклюяваме с занасянето-Изръмжа Оромо кракът му изпита огромна болка сега бях нарушил бързината му..
-Не си толкова силен когато ти я няма бързината а...-Погледнах го и тръгнах право пред него когато той скочи и заби един кунай в ръкатами..
-Но как е възможно...-Оромо приближи като започна да забива Шурикени и кунаи по мен,болката беше ужасяващо голяма...Нямах си и на представа как се беше измъкнал от ледения капан...
-Бързината не е всичко...което имам..-Каза той и се засили с меча си
Тогава се сетих.Това беше генджитсу и то не толкова силно...Макар и болката да беше огромна аз се взех в реце и спрях притока на чакра..
-Кай-и генджитсуто беше лесно разбито..
-Е май и ти си толкова досаден колкото брадчето на МАдара..-Каза Оромо сериозен като почти неможеше да върви знаех че скоро ще се съвземе и трябваше да побързам..Започнах да изграждам стратегията която беше вече в сила...
-ПОвярвай скоро ще разбереш колко..-казах с усмивка на лице
Погледнах назад и видях че Сакура и Изу бяха се одалечили от мястото..Виждах че Сакура с все сили се опитваше..Товам и беше достатъчно да знам че поне е жив..Върнах поглед към Оромо и изкарах Въздушния Шурикен закачен на гърбът ми...

Следва продължение...

ПП:Хора надявам се да не възразявате че смятам да го разделя на няколко поста пък и да може и Сакура да пише.И да севърнат другите от село за да пишат в войната...Затова сега малко няма да пиша докато не се върнат другите за да не сме твърде напред...Ако има нещо ми пишете ЛС

В първия момент, когато Сакура видя какво се случва с Изуна всичко се сля пред очите и. Цялата картина загуби очертания, цветовете и фигурите се сляха в разкошна феерия и гласът на Обито долетя някак далечно и чуждо, глухо и удебелено. Това беше шокът.
После Сакура изпита желание, огромно, непреодолимо желание да се хвърли върху Оромо, това трая само секунда и ако се беше подчинила на порива, никога повече нямаше да види как цъфти вишната пред къщата и, нито нейните птички щяха да я дочакат. Това трая само секунда, дори част от секундата, но през това време тъмна, гъста вълна премина през момичето и то се почувства способно да победи всеки. Измамната сила на гнева! Защото това беше гняв, гняв, който прогони страха и размума, но...само за миг.
Сакура също така бързо се освободи от него и се хвърли към Изуна. Буквално заби пръсти в кървящите гърди на момчето.
-Изуна, остани тук, остани тук.- викаше тя и търсеше начин да овладее съзнанието си, за да събере чакра. - Момче, ние сме тук, ние сме с теб. Остани, остани. Ти можеш, Изу, можеш! Аз съм тук, за да ти помогна!- Умът на Сакура засега не и се подчиняваше. "Помощ! Помощ!"- зовеше съзнанието и то с такава ясна честота, че Сакура почувства как сигналите и могат да достигнат в космическото пространство.-"Имаме нужда от помощ! Някой трябва да дойде веднага!"
Сакура видя как ръцете и станаха червени почти до лактите. Странно чувсто, кръвта на приятел, на човек, който е готов да плати висока цена, но да остане човек, а не да се продаде, предаде на злото...за какво...за сила, власт, доминиране. Тя придържаше раната и спираше силната струя кръв буквално с ръцете си.
Лицето на Изуна губеше цвят с всеки изминал миг, устните му станаха виолетови, сини, а след това почти бледи.
Кръвта от устата му не беше тъмна, което успокои Сакура, че кръвоизливът може да не е фатален. Но кръвозагубата сигурно щеше да е, ако Сакура си позволеше да мисли пораженчески. Обаче сега тя нямаше такова намерение.
Тя погледна в ранените гърди на Изуна без да отпуска тампонадата, която беше направила с ръцете си. Замря за миг- не виждаше какво става с Обито и Оромо, не я интересуваше, че всеки миг острие можеше да се забие в гърба и, че главата и може да отхвръкне с един удар или че цялата може да бъде разнесена на съставните си частици. Просто се концентрира. Чакрата като мощен поток потече в тялото и, във вените, из всяка нейна фибра. И Сакура я концентрира съвършенно, насочи я и я излъчи. От ръцете и вече се виждаше зелената енергия. Сърцето и се отвори и желанието да помогне на приятеля се сля с лечебната сила на чакрата.

Оромо вс Обито:Страх

САкура се беше състредоточила дълбоко.Знаех че Изу е в добри раце..
Оромо се беше хванал за крака който почни не можеше да се движи..Сега оромо имаше ранено рамо от Изу и крак от мен..Може би щеше да е помалка заплаха ако се целя в крайниците му което нямапше да е особено лесно без предварителната ми стратегия...
ШАринганът ми беше изротил док рай имах още доста чакра защото изполвах само ШАрингана си..Оромо имаше почти полвината си чакра,ИЗу го беше изтощил а и Генджутдуто изисква доста чакра...Знаеш че сега съм с предимстваи трябва да действам..
-Ти се нищо срванение с братът на Мадара,ти си жалък плъх които има голям късмет..-Оромо вече беше бесен.Беше изполвал доста сили..
-Продължавай да си го повтаряш и може сам да си повярваш..-КАзах с наглост..
Той направи клонинги след като неможеше да се движи..4-те клонингат ръгнаха с пълна сила към мен аз скочих срещу тях като държах въздушния шурикех хвърлих го с все сили като го бях заредил с чакра за да е още по бърз и силен..Той ги подсече исе върна,аз го слобих на гърбът си за покъните ми планове..Знаех че Оромо щеше да се възтанови много скоро затова трябваше да действам
-ЗНаех ли Оромо ти не ме плашиш,няма с какво да ме изплашиш,ти си по зле и от боклук..
-Доста си разговорлив за малък плъх а..-Оромо скурцаше с зъби исе опитваше да възтанови кракът си..
..Поех си въздух..
Katon: Hibashiri-Fire Release: Running Fire-НАправих техниката Бягащ огън..Няколко големи ивици от огън се появиха..Оромо ативира шарингана си напълно..Знаеш че мога да попадна в генджутсу но той не можеше да г онаправи сега...Ивиците огън се ободиниха и го обградиха..Той започна да чувства как пламъците изпиваха чакрата му като кислород..Кракът му се възтанови..Аз се съсредоточих и пламъците започнаха да се въртят с бясна скорост около него..
-КАто:Огнен купол..-КАзах и пламъците се издъгнаха Оромо се опита да изкочи той не бе виждал подобна техника защото аз сам я бях усавършенствал...Огромния куполс се образува но Оромо беше изполвал заместване..Огнения купол остави огромен кратер като беше изпяпелил всичко вътре в него..
-Е може и да не си толкова лесен..-Каза оромо като активира тсукомито..
-Няма да стане-КАзах и когато тръгнах към него изведнъж всичко изчезна...Вече бях попаднал в тсукьомито..Това не трябваше да става...Времето ми се изчерпваше..
Бях се изправил пред най-големия си сегашен страх...
Срещу мен стоеше Изу с мантията на Актаски..Аз потреперих..
-Това не е истина Оромо знам че съм в генджутсуто ти..-КАзах уверено..
-Така ли мислиш-Каза Изуна който беше срещу мен..
-Приготви се Обито сега ще умреш..-Той беше изкарал един голям меч..
-И-и-изу това не е възможно..Аз погледнах назад а Сакура лежеше мъртва..КОноха бше до основи..А Изуна се прииближи до Оромо и застана до него..Аз целия се разклатих..
-ДА Обито и сега е мой ред да се здобия с Мангекю..
-А-аз...няма да го позволя Изуна..-КАзах и сълзи се стекоха по очите ми..ТРъгнах срещу него..Тогава той се появи отстрани я ме стрега с меча си..Тогава когото той се доближи до мен аз разбрах че наистина съм в генджусото на Оромо..Нямаше кака да се имъкна не моеш с спиране на чакрата защото щях да си деактивирам ШАрингана..Тогава исетих силна болка в гърба,съвзех се от генджусуто...
ИМах забит кунай в гърба аз го изкарах,и видях че Сакура го е хвурлила помен за да ме изкара от генджутсуто..Оромо бобесня..
-Ти ли го направи..-КАза оромо на Сакура..-Тогава ти ще си ми първата жертва..-Оромо скочи исе засили към Сакура..КОгато се спъна в нещо и падна...Слънцето изгря иразкри цялото място оплетено в жица..Навсякъде блестеше жицата от към дървета земята..Оромо спря и се огледа беше като в пайжина..
Аз се усмихнах и станах като кръв се стичаше от устата ми заради генджутсуто...
-Сега Оромо си кажи молитвите..-Казах като изкарах всичките ми останали кънай и Шурикени завързани за жица...
Оромо недоумяваше какво замислям но знаеше че нещо ще стане...Сега след като изполва още чакра за тсукьомито той имаше колкото да направи някоя друга техника...

Той ме погледна а аз се подготвих....

Следва продължението или по точно края

ПП:Саку ако искаш пиши нещо ама следващия ми пост ще е последния затова гледах да не е нещо свързано с Оромо..

Всичко се замъгли пред очите на Изуна. Картината се разми в червеникави оттенъци. Момчето чу някакъв вик, сякаш някой викаше името му. Гласът му се стори познат, но сега не можеше да го различи напълно. Ударът в земята му се стори сякаш падаше на мек креват, който го поглъща, все понавътре и по-навътре. Изуна усещаше нещо студено минаващо през гърдите му, а после топла течност стичаща се по ръката му. Шарингана му се деактивира с падането на земята.
Можеше да чуе пукотите на войната, но всичко беше приглушено. Видя някаква фигура да се бие с друга, но вече всичко му беше толкова размито, че не можеше да различи кой с кого се биеше толкова близо и какво ставаше. При това кръвта от челото му се стичаше през едното му око и той не можеше да го отовори. Който и да се биеше сега, Изуна имаше чувството, че е близък приятел.
В този момент усети нещо друго. Топлина по себе си, нечий меки ръце над раната си. Всъщност, той май не беше усещал по-меки ръце през живота си. Искаше да ги докосне, но тялото му не се движеше. Чу как някой му викаше, но не различи думите, нито позна гласа. "Ще умра ли..?" - се питаше той - "Това ли беше всичко..? Какъв безсмислен живот." Така си мислеше. Тялото на Изуна започна да изстива. Лицето му ставаше все по-бледо и бледо. Обгръщаше го студенина. А какво беше постигнал през краткия си живот, започна да се пита? Брат му беше предател, повечето хора от клана го презираха именно поради тази причина, не беше направил нищо значимо. Той беше страхливец, допуснал приятелите си да умрат, поаднал в капана на Итачи избивайки 50-има души от Коноха, които вероятно са имали и свои семейства с жена и деца, които никога повече няма да ги видят, довлекал си гнева на противник, с когото не би могал никога да се мери - едва ли щеше да бъде запомнен с нещо. За момент си помисли за Обито, единственият си приятел, но сега като знаеше тайната на мангекьото предпочиташе да умре отколкото да тръгне също като брат си да убива най-добрият си приятел. Нямаше да може да го понесе.
Тогава се запита какво не е направил, какво трябваше да направи? Много неща изникнаха в главата му - от това да спаси брат си, до това да стане примерен Учиха. Какво щеше да сполучи ако просто загине така, оставяйки само болка зад себе си? Как ли щеше да реагира майка му? Тя нямаше да го понесе. Ами Обито, Куренай и другите? Какво щяха да правят те? Да ги гледа как ронят горчиви сълзи по него ли? Нещо, за което той не искаше да ги притеснява - не искаше да вижда познатите си плачещи за него. Освен това, имаше и нещо друго, което го дърпаше да оцелее - беше жаждата да се докаже, да докаже, че е силен, че може де премине това предизвикателство. Начинът, по който умираше беше нелеп и всеки би му се присмял, че един Учиха е умрял толкова тъпо. Не, Изуна нямаше да си позволи това! За какво изобщо носеше намталото на брат си?! Точно сега петнеше паметта му.
Отвън на бойното поле тялото на Изуна беше станало цялото ледено. Животеца като че ли го нямаше и дори и медицинското джутсу на Сакура не помагаше. В този момент момчето усети нещо топло - кап - кап - стичащо се по него. Сълзи? Може би, можеше и да е нещо друго... Но каквото и да беше сякаш помогна на Изуна да се върне. Той раздвижи леко устните си, както и пръстите на ръцете си. Нямаше да се даде без бой. Не беше все още готов да прегърне смъртта. Лицето му вече не изглеждаше толкова бледо. Имаше надежда за него.

Сакура подбра много прецизно момент, в който да извади тантото от тялото на Изуна. С медицинското джутсу Сакура беше успяла да намали кръвното налягане на ранения и да калцира донякъде срязаните кръвоносни съдове. Нейната чакра се вливаше в тялото на момчето и освен всичко, събуждаше живителните му сили и концентрираше и малкото му останала енергия в борба за живот. Сакура вече беше овладяна лечителка и работеше методично и спокойно, колкото и да не прилягаше тази дума на обстановката, в която се случваха нещата. Тя извади някакъв мехлем и го втри в устните на Изуна, посипа с фин кафяв прах всички открити рани. С уверена ръка тя издърпа острието точно под ъгъла, под който беше влязло в тялото и веднага след това с излъчваща чакра длан покри мястото. След няколко дълги, като часове мига тя видя, че беше се справила успешно. Изуна не беше мъртъв. И дори- помисли си Сакура- беше изкарал късмет, че Оромо го бе оставил с оръжие в тялото. Острието беше минало толкова близо до сърцето, че всяко следващо движение би било фатално.
Сакура напрегнато и сериозно се вглеждаше в лицето на Изуна, докато не забеляза, че восъчния му цвят сякаш се бе отдръпнал и дишането стана по-равномерно и яснодоловимо. Пръстите на момчето помръднаха леко и Сакура установи, че това е волево движение, а не спазъм. Тя го докосна и радостно трепна- ръката му не беше вече студена. Той се връщаше.
-Ех, Изуна- промълви уморено, но облекчено тя- ти ще живееш, какво щях на кажа Обито, ако не ме беше послушал. - и напук на непреминалата опасност за всички им, тя се усмихна широко. Тогава усети, лицето си стегнато и някак сухо. Това беше от засъхналите сълзи, който тя дори нямаше спомен, че е проливала.

Оромо вс Обито:Приближаващ край


Държах останалите си кунаи и шурикени завързани с останалата ми жица полето беше оплетено в нея..Оромо се готвеше да атакува..
-Каге бушин но джутсу..-КАзах и направих десетина клонинга които се разпръснаха като им раздадох кунаите и шурикените...Бях заложил няколко капан 3ма от клонингите..Аз изкарах Въздушния шурикен...Подготвях се за последния ход тогава оромо по бързо от вятара без да усетя се появи до мен изаби един кунай в кракът ми аз паднах на коляното на другия си крак..Сега не можех да се движа..Той ме срита и изтървах Въздушния шурикен,той изкара меча си като се готвеше до го забие..
"Каварим"казах си бързо и той си заби меча в един дънер.Ясно беше че взе даму писва,аз нямаше да се предам лесно,щом живота на близките ми зависи от това...С ранен крак нямаше да съм добър в битката..Клонингите ми се бяха покрили а аз стоях не далече от оромо..Погледнах Сакура която все още се мъчеше с ИЗу...Стиснах зъби макар и да бях на лимита,Шаринагнът ми ме изтощаваше имах достатъчно чакра за няколко техники...
Ормо активира шаринганет си с три чертички знаех че нямаше да посмее да изполва геджиусу вече...Той с бавна накуцващ от ранения крак стъпка се приближаваше..Трябваше да се добера до Въздушния шурикен..
-Е сега мисля да приключа с вас защото наистина започвате да ме ядосвате..-Тох се приближи и тръгна да аттакува тогава изпувка и ЛЕдена бобичка гръмна,Оромо го предвиди и успя да избегне..
-Значи си ми заложил капани..-КАза оромо като видя каде е застаналлОколонего беше само жица неможеше да я прескочи..Тогава клонингите изкочиха и започнаха да хвърлят кунаите и шурикените..Оромо започна да ги спира а те падаха до него..
-Каква е целтати момче..Гргхх..-Той стисна зъби икато знаеше че чакрата му е почти свършила...
-Скоро ще разбереш казах аз като скусах парче плат и завързах раната за да спра кръвотечението..-Ти си с ранен крак и рамо няма как да успееш да избягаш на време...
Аз взех Въздушния шурикен като едва ходех..Вързах го с последната ми останала жица и цложих една ледена бомбичка...
-Малко момче знаеш че Братът на Мадара ще се присайддени при нас той вече усети сладоста от аматерсуто,вече е наш макар и да не го знае още..
-Млъвай,казах ядосан,ти не знаеш нищо,сега млъкни и стой на едно място-КАзах и хвърлихВъдушния шурикен който задмина Оромо..
-О да явно наистина не те бива в мерника..-Каза оромо и се присмя..
Аз нищо не казах а дръпнах жицата тогава Въздушния шурикен тръгна да се връща а аз пратих два от останалите ми Клонинги право срещо Оромо...Оромо нямаше как да предвиди всичко защото почти нямаше чакра...Тай унищожи клонингите и усети изненадата зад него..Шурикена се заби право в гърбът му..А то изплю кръв..
-Кай..-Извиках и бомбичката избухна но дънер се появи намястото на Оромо..Той падна в жиците тъй като нямаше чакра да се телепортира надалеч..
-Сега Оромо умри -Казах като захапах края на жицата...
ПОех колкото можех въздух и извиках..
-Катон Драконова техника ОГнен АД..-Догава от жицата потече огромна маса огън който мина до Въздушния шурикен за секунди и обхвана всичките жици по полето..
Ороме се опули и с всичката се останала чакра се отблъсна от земата..Но всичкия огън събрал се от жиците които бяха заредени до горе с чакра избухнан а горе и се образува ОГнен Ад като огромния огнен дракон тръгна нагоре с отворена паст и захапа и двата крака на Оромо..
-ГАААРГХХ-ИЗвика Оромо в агонизиращата болка в която краката му бяхаизгорени до такава степен че неможеше да ги движи..Огънят се разсея а Ормо се струполи на земята викайки..
Аз паднах на земята от загубата на кръв и чакра като едвам виждах...
-ТИ МАЛКС ОТРЕПКО ЩЕ СИ ПЛАТИШ -КАза с все суили Ормомо и направи два клонинга които изкараха мечовете и се запътиха към мен..
Виждах че краят ми идва..С последни сили погледнах САкура и ИЗу..Знаех че поне ще умра с мисалата че съм ги спасил..ИЗгубих съзнание а единия Клониг замахна меча си..Аз изпаднах в бесъзнание ..Не знаех какво щеше да стане,но какво то и да е то щях да съм горд с това че съ мспасил близките си....

Следва продължение....

ПП: Сега е ред на А само трябва да го чакаме...Нем исля че моите постове бяха интересни колко на ИЗу но все пак не съм толкова добър...