Войната между Коноха и армията на Мадара Учиха.

Итачи Учиха срещу Минато Намиказе: Тъмнина или лъч .

Минато, по най-бързия начин пусна ръката на Итачи и отскочи назад.Учихата също реши да увеличи дистанцията с противника си и с един ско се озова на около 15 метра от него.След една минута взиране един в друг,мисинг-нина започна да прави някакви знаци.
-Катон:Хосенка но джуцу-много малки огнени топки залетяха към хокагето
На свой ред Минато направи Шуншин но джуцу и в следващата секунда двамата опоненти бяха кръстосали мечове.Изведнъж двете момчета отскочиха,за да избегнат един ''заблуден кунай''.ВЪв въздуха размениха няколко удара с оръжията си,а след това отново се отдалечиха един от друг.Щом обърнаха глави да видят,какъв беше този кунай,те забелязаха,че една групичка от мисинг-нини и нинджи от Коноха,вкопчили се в ожесточена битка,без да усещат се приближаваха към тях.Минато и Итачи се затичаха всеки да помогне на своите.Хокагето изгуби от поглед Учихата,миг преди да навлезе в битката.Намиказе направи няколко завъртания и повали трима негови врагове.Продължи напред започвайки да поваля всеки враг изпречил се на пътя му.В един миг обаче Минато беже изтласкан от накаква суйтон техника в гръб (Suiton:Mizurrappa).След като се изправи и обърна,той видя един млад мисинг-нин,но с доста голяма и гъста брада.Хокагето се осова за части от секундата пред него и го атакува с тантото си,като го завъртя с висока дъга.Опитът на престъптната нинджа да се защити не беше успешен.Той падна мъртъв на земята и дълга рана през цялата дължина на гърдите.С всяка изминала минута земята се застилаше с все повече тела на шинобита.Накрая Минато беше повалил всичките вражески нинджи около него,докъто Итачи все още се сражаваше с три нинджи от Коноха.Но и неговата победа не се забави.С една Катон техника той повали противниците си и се обрна към хокагето:
-Е Минато вече останахме само двамата.Точно както ти искаше.А сега се преготви умреш.....

П.П-Продължението след няколко часа.

Изуна разтвори леко очи и дробовете му се изпълниха с въздух. Чувстваше се отпаднал, но и щастлив, щастлив, че беше жив. Незнаеше какво се беше случило, нито какво става с Оромо, но в следващият момент осъзна, че всъщност е в скута на някакво момиче - розова коса и зелени като тучна трева очи. Не усещаше раните си, макар и да страдаше от немощ, кръвта му беше попита, по което разбра, че това е медицинска нинджа - Сакура. Изуна я беше виждал на няколко пъти в града, но никога не бяха спирали да си поговорят, а сега тя го беше спасила и той й дължеше живота си. "Красива е." - каза си той на ум и се изчерви само за миг, защото мисълта бързо изчезна от главата му. Можеше да мърда пръстите си, тялото му се изпълваше с топлина. Той хвърли лениво поглед към бойното поле и видя Обито.
-А..!! - изсили се да стане, но беше спрян от медицинската нинджа.
Нещо му каза, но слухът му още не беше на 100% и не различи думите й, при което присви очи, но можеше да се заклее, че тя му казваше да не прави резки движения. В следващият момент фокусира Оромо, който се беше запътил към Обито готов да го проръга. Сакура беше твърде изморена от лекуването, за да се движи, а Изуна едва беше оцелял, при което и двамата можеха да седят и да гледат.
Приятелят на Изуна щеше да умре. Поне тази мисъл премина за кратко през главата на момчето - не! Тою но можеше да повярва, че Обито е дошъл тук само за това, той не искаше приятелят му да умира, не искаше, силно!
Чу се дзвън от метал срещащ метал. Изуна беше притаил дъх изатворил очи, но после ги разтвори и видя голямата и силна фигура на А. При това облекчение се спусна по тялото му. Обито, Изуна и Сакура бяха обградени от други членове на медицинския отряд, от които някои бяха познати на Сакура. Те поеха изпадналият в безсъзнание Обито и веднага се притекоха на помощ и на двама им. Райкагето щеше да се оправи с Оромо.
Спокойствие обгърна Учиха хлапено. Той имаше доверие на А, макар че Оромо беше силен. Но Изуна беше твърде изтощен, за да мисли и след моменти изпадна в безсъзнание също. Последните думи, които чу бяха от някакъв медик уведомяващ Сакура:
-Ще ви помогнем обратно до лагера на дивизия 5! Моля, нека побързаме!
Някак си спокойствие обгърна момчето и точно сега не му беше времето да мисли за всичко преживяно само преди броени минути.

ПП: Обито, Саку, предлагам ние да се оттегляме вече от бойното поле. А когато дойде ще си допише битката с Оромо.

Итачи Учиха срещу Минато Намиказе: Тъмнина или лъч .
Минато и Итачи се засилиха един срещу друг .Щом се срещнхаха всеки направи някакъв финт,за да заблуди другия.Остриетата им обаче се сблъскаха едно в друго и искри запращяха помежду им.Двете нинджи въобще не се бавеха,а раздалечиха бързо мечовете си и продължиха с битката.Минато виждаше,че Итачи беше доста напреднал в техниката си.Изведнъж в главата му изплува споменът,когато Итачи за първи път започна да тренира.Тогава беше толкова неумел и толкова добър.А сега.........
Около Минато и Итачи сега нямаше почти никого.Само те двамата.Дали това щеше да е краят на единия от тях....
Хокагето прескочи мисинг-нина и се опита да го удари с тантото си,но противника му бързо се завъртя и парира удара.Двете момчета размениха още няколко удара,преди Итачи да избие меча от ръцете на Минато и да замахне,за да го рани.Намиказе обаче запази самообладаание и парира удара с предпазителя си на ръката.. За секунди кагето извади Нунчакуто си и се отдръпна назад.Действията не се забавиха отново и искри захвърчаха още в следващата секунда.
Нинджите вече бяха доста уморени,но никой не спиране да атакува.......Острието на Итачи за пореден път срещна брънките на оръжието на Минато.Този път обаче Учихата се беше подготвил.Мисинг-нина завъртя меча си по такъв начин,че нунчкауто се ови около него.Още един финт на Итачи и оръжието на Минато се строши на парченца.Кагето на Коноха се удари противника си с лакът и за по-малко от секунда (Шуншин но джуцу ) вече беше до падналото си тантоо.След това двете нинджи отново се впуснаха в ожесточена битка.Итачи отскочи и се приземи на клона на едно дърво.Минато го последва.Така сблъсъкът им се пренесе в гората.Учихата и Намиказе скачаха от клон на клон и разменяха удари.И двамата не се изпускаха от поглед.По-едно време пред очите им се откри една малка полянка.Тя беше найстина малка.Може би ако желаеха Итачи и Минато можеха да я прескочат и да продължат.Но не.Двамата скочиха върху нея и завъртяха остриетата си за поредната атака.

П.П-Следващият пост е края.

Итачи Учиха срещу Минато Намиказе: Истинският шиноби

Битката между двете двете нинджи беше непредсказуема.В един момент Итачи атакуваше,а в следващия се защитаваше.По едно време опонентите се отдалечиха един от друг,за да си вземат дъх.Минато ибягваше погледа на Итачи,защото знаеше за моща на генджуцуто на Учиха клана.Мисинг-нина пък обаче беше забил погледа си в хокагето сякаш искаше с него да го убие.Покоят на оръжията им се наруши след 1-2 минути.Момчетата отново се затичаха един към друг и щом се срещнаха, отново започнаха да показват най-доброто от това което са научили.Не след дълго Намиказе се досети за од,който може би щеше да го доведе до победата или поне щеше да го доближи.Той парира атаката на момчето от Учиха,което го атакуваше за пореден път и използва Шуншин но джуцу или Flying Thunder God Technique.Може би човек с невъоръжено око нямаше да може да различи случващите се събития.Минато се озоваваше ту зад,ту пред Итачи и го атакуваше,а объркания Учиха използваше шарингана,за да парира ударите.Това продължи около 5 сеунди,когато хокагето най-после успя да пореже ръката на мисинг-нина,с която държеше меча си.Итачи изпусна оръжието отскочи назад ,притискайки ръката си,като през зъби изсъска нещо неразбираемо за Минато.Хокагето не искаше да се бави,защото всяка секунда му беше ценна.Той извади един от своите специални кунаи и го хвърли.Итачи веднага забеляза,че кунаят не беше насочен към него.
Мисинг-нина си помисли,че това е само примамка и Намикзае ще се възползва от разконцентрацията му,затова не му обърна много голямо внимание.И...точно тук сгреши.
Минато тичаше към Учихата,като в ръката си беше сформирал расенган.Итачи направи някакви знаци и започна да бълва от устата си топки огън (Katon:Hosenka no jutsu).Хокагето започна да ги избягва.За сега имаше успех,но това много го забавяше.Когато огнените топки свършиха Минато беше на около 5 метра от Учихата.Тогава шаринганът в окото на Итачи започна да се променя.Оставаха секунди преди расенгана да докоснеше мисинг-нина.Какво щеше да стане?
Изведнъж младият Учиха изкрещя:
-Аматерасу.......
На няколко метра от мисинг-нина пламнаха черните огнъове,а Намиказе се скри сред пламъците им.
Итачи неможеше да повярва.Изведнъж мисинг-нина започна да се смее.Дори забрави за кръвта от окото си,която вече обилно покриваше бузата му и дразнеше окото му.
В следващия миг смеха на Учихата спря....
----------------
Итачи Учиха лежеше на тревата с рана на корема,а пред него Минато запечатваше Аматерасуто в един свитък.Щом свърши Намиказе се изправи и отиде при мисинг-нина.
-...Но...но какво стана?Ти...ти не трябваше ли да си изгорял в пламъците на моя Катон.
-Е,както виждаш съм жив и здрав.Кунаят,който хвърлих зад теб е от маркираните ми.Той ми позволява да се придвижвам до него със скорост по-голяма от Шуншин но джуцу.СЛед това направих расенган и останалото го знаеш.
-Минато.... обещавам ти,че някой ден ще си отмъстя.
-Съжелявам,Итачи.Незнам защо се стигна до тук-хокагето сякаш не слушаше Учихата.
-Аз ще имам силата някой ден да ви убия.Ще стана най-мощния нинджа в света.
-Ти се заблуждаваш Итачи.Загърби всичко,което някога си обичал и ценял.Загърби принципите си.Само и единственно за да станеш по-силен.Истинският шиноби, Итачи,е пазител на мира.
Минато затвори очи,завъртя се и започна бавно да се отдалечава.
П.П- Край

Хората викаха и се радваха.Усмивки,радост и сълзи от щастие,заливаха парада по случай победата на Коноха,над хората на Мадара.Всички цивилни разделени на две огромни групи седяха от двете страни на пътя и посрещаха победоносно завръщащите се шинобита от Коноха.Минато седеше точно пред портите на Коноха.От двете му страни се бяха наредили командирите на девизиите (или поне тези,който бяха все още там),а плътно зад него беше Темари.Лека усмивка се четеше по лицето на хокагето.Той седеше изправен и чакаше нинджите да се приближат към него ,за да им заговори.войните от Коноха обаче въобще не бързаха.Спираха се,махаха,викаха,радваха се.Е, те го заслужаваха......
---------------
Порцесията продължи дълго.Темари раздеде медалите на командирите.Тя също получи медал естественно.После Минато съобщи привилегиите на всички нинджи учавствали във войната,а по-късно каза малка реч.След края на парада на етапи започна нанасянето на населението.Км края,когато вече почти всички шинобита и хора вече се бяха нанесли в Коноха,Минато и група нинджи,тръгнаха като патрулка.След няколко обиколки на Коноха и хокагето си позволи вече да се прибере.Коноха беше пълна.Сега тя празнуваше.Празнуваше победата на Селото скрито в листата.

П.П-Знам,че пускам този пост с огромно закъснение,но искрено се надявам да ми простите.