Гората

Неджи се дразнеше, че Ино не се съпротивлява особено.Той реши да я
атакува с gentle fist, но спря движението си в последния момент.Обаче Ино
се беше подготвила за тази атака и затова залиетна и падна на земята.
Неджи се усмихна злобно и и подаде ръка.
Той настъпи кичур от дългата и коса без да иска.

Неджи скочи на крака и избегна кунаите, като също направи замяна.

Ино направи клонинг и нападна с него Неджи в гръб.

Неджи разкара клонинга с нежен юмрук.Той използва бякугана си за да потърси истинската Ино из гората.

Неджи я отки в гората и я нападна склонинг, като се скри в сянката му, зада атакува след него.

Той и подаде ръка, но този път тя не можеше даго измами.
Беше наранена, но не тежко.
-Стига толкова за днес -отсече Неджи трябва за усвоиш вече медицинското нинджуцу,
защото ще ти трябва...за теб самата

Минато дойде в гората.Той искаше да потренира малко и сещевременно да се откъсне от бюрото си.
Той започна с 100 лицеви опори.1,2,3.............97,98,99,100.След това продължи с тичане.!5 минути по-късн се спря и реши да си почине.Той седна на тревата и се облегна на едно дърво.Той почина 5 минуту.Изправи се,извади шурикените си и започна да се цели в различни мишени.Това опражнение продължи по-дълго от останалите.Той хвърляше ли хвърляше,а след това ги събираше и пак отначало.
-Тази тренировка ми се отрази добре-помисли си Минато-но трябва да тръгвам.Чакат ме важни дела.
хокагето се запъти към двореца си с бърза крачка.

След закуската Куренай дойде просто за да се разходи.
По-късно трябваше да ходи в академията.
Мина покрай реката.
Реши да отиде при изворите.

Изуна дойде в гората. Той не искаше да влиза много на дълбоко, заради опасността, за това щеше да тренира наблизо. Беше взел някъде 8 мишени от тренировъчната площадка и ги окачи по различни места. Тъй като нямаше достатъчно кунаи, бяха му станали само 4, реши да ползва шурикени. Той застана посредата на полянката и огледа всяка една от мишените. После се зареди с шурикените - по един шурикен между кокалчетата си. Скочи нагоре, съсредоточавайки се и изстреля шурикените от едната си ръка с различен интервал, после и другите с друг - целта беше да отбие с единият сет шурикени другите, за да се забият накрая всички точно. Чуха се забиваници на кунаите. Изуна тупна на земята и се огледа - видя, че беше уцелил един почти в средата, но другите не, а един от шурикените му се губеше. Изуна въздъхна и отиде да вземе шурикените и да опита пак.
Направи втори опит, повтори движението, съсредоточавайки се повече. Този път успя по-точно да ги забие. Продължи с тази тренировка, но накрая се измори и реши да се прибира. Докато изваждаше един шурикен забеляза, че не се е забил много навътре в мишената и тогава му хрумна идеята да влага чакра, както влагаше в експлодиращият клонинг, в шурикените точно преди да ги метне. "Това може да ми даде по-голяма сила на забиването!" - помисли си Изуна - "Утре ще истествам теорията си."
С тези мисли Изуна се опъти надругаде...

Както миналият път, така и сега Изуна дойде да потренира точността си. Първо той провери дали мишените са си на място и с радост установи, че са. Този път си беше накупил достатъчно кунаи, за това щеше да тренира с тях. Застана посредата на полето и се огледа, подскочи и както преди се завъртя мятайки всеки кунаи в различен интервал, с цел да отбие другите. Накрая тупна на земята и се огледа - имаше три точно уцелени мишени, другите, не в средата, но поне не се губеха оръжия. Изуна събра кунаите и като взимаше един се сети за метода, който искаше да пробва. Реши, че е по-добре да опита с права мишена, а после с упражнението. За това застана на известно разстояние от една от мишените и хвърли кунаи с определена сила - заби го право в средата. След това извади друг кунай и прокара чакра в него. Тъй като чакрата му беше с афинитет към огъня, беше вероятно да се получи искра или запалване от този опит, но Изуна не мислеше за това сега, което скоро щеше да избере. Той върли кунаят със сила и точност на чакрата. Оръжието се заби в мишената мощно, но нищо не стана. Изуна дотича и извади кунаите - забеляза, че разликата в дупките беше нищожна, при което сметна, че не влива в куная достатъчно чакра. Беше запомнил големината на дупките и отново реши да опита, този път вля доста чакра в куная и го метна - щом кунаят се заби в мишената, обаче, огнената чакра в него се разпредели по цялата мишена и тя експлодира, от което Изуна се сепна и си падна на задните части. Разшири очи от почуда от станалото - така разбра, че може да създава експлозивни кунаи. На пръв поглед не му се вярваше, но после се досети, че има огнен елемент и най-вероятно това го е предизвикало, също както при експлодиращите клонинги, защото едва ли някой с друг елемент чакра би могъл да предизвика тази мощна експлозия - при което си представи, че ако имаше воден елемент щеше сигурно да успява да експлодира клонингите им с сгъстяване на водната структура, от която са направени (при което трябваше да ги прави от вода), но нямаше да се случи нещо подобно при куная.
Изуна взе решението да внимава от тук нататък, защото историите за загинали войни по време на тренировка не бяха малко. Беше загубил една мишена и това го огорчи, защото можеше да се наложи да я плаща, тъй че сметна от тук насетне да упражнява това единствено на дървета. Навлезе по-навътре в гората и си хареса едно голямо, дебело дърво. Застана на разстояние и започна да влага по малко количество чакра в куная и така го мяташе по дървото. С всеки опит влагаше по-още малко, гледаше да не е твърде огромно количеството като преди, за да не направи някое бум без да иска и продължаваше да мята куная по дървото и да опитва. Скоро установи, че дупките бяха станали по-дълбоки, което го окуражи. За съжаление вече се свечери, Изуна беше тренирал цял ден това и беше сравнително изморен. Така прибра куная и се отправи към вкъщи.
Реши следващият път като дойде тук да вземе нова мишена и отново да опита да стреля с зарадени с чакра оръжия по мишените х точността.

Изуна отново дойде на едно от осамотените си местенца за тренировка. Намери мишените непокътнати, на което се усмихна и реши да се заеме за работа. Със себе си носеше и книгата. Първо се зае със загрявка - катерене по дървета, вдигане от клон, лицеви и коремни, подскоци. Като загря така отново извади кунаи и застана срещу една от мишените. Сега щеше да пробва онова, което си беше замислил от вчера. Той пъро хвърли един обикновен кунай, който заби точно в средата на мишената - благодарение на всички тези тренировки беше усвоил точоността си. След това извади друг кунай и го зареди с чакрата си - нито сложи малко, нито твърде много, че да избухне както при клонингите и и метна оръжието си. Чу се хряс когато то се заби до другият кунай. Изуна изтича да види какво е станало и забеляза, че беше пробил много навътре. "Хе - сега да опитам в движение!" Той извади кунаите и извади още 7, всеки сложи между пръстите си и застана в средата на полето. Скочи нагоре и ги хвърли различни посоки, на различни интервали. Този път преди да ги хвърли обаче ги зареждаше с чакра. Само че не съобрази, че като зареди всяко едно с чакра, кунаите определени да се отблъснат взаимно ще се ударят с по-голяма сила и ще отклонят треакторията си. Заради това Изуна не улучи и веднъж и трябваше да изнайде всичките си кунаи. Като го направи, реши този път да зареди само 4 с чакра, а онези кунаи, които ще отблъскват заредените, да не са. Младият Учиха си пое дъх и отново застана по средата, скачайки нагоре и превъртайки се. Зареди първите 4 куная, които метна с чакра, а онези, които трябваше да ги отблъснат, че да улучат мишените хвърли след това. Номера на Изуна отново обаче не се получи, тъй като сега тези изпълнени със сила летяха по-бързо от тези без и таймънга беше различен. Учихата трябваше да повтори същото упражнение няколко пъти, за да умери точното време на мятане. Резултат когато най-сетне успя да улучи всяка една мишена с този трик беше, че кунаите наистина се бяха забили по-на дълбоко.
Изуна реши да си почине от цялата тази работа и се зачете в книгата. Попадна на главата за Kokohi no Jutsu. Това беше генджутсу техника, която променя формата на някой предмет. Беше проста илюзия, но можеше да заблуди неопитното око. Момчето извади тетрадката, която беше взел и записа всичко важно за тази техника. Искаше да я научи, но не сега, защото точно вмомента още не беше осъвършенставл Кай и обикновената илюзия.
Като си почина така, прибра книгата и се изправи. Направи сенчест клонинг, на когото възложи задачата да го вкара в илюзия. Клонингът направи знаците съсредоточи се и не след дълго Изуна попадна в илюзията му. В този момент Учихата затвори очи и се успокои - дишаше бавно и последователно. Забави процесите си, а с това и чакрата му стихна и също както в библиотеката, така и сега главата му се изпразни. В следващият миг, той разтвори рязко очи и чакрата му направо избухна и се освободи от генджутсуто. Изуна ликува над това, но трябваше да се научи да го прави по-бързо, за това създаде още клонинги и започна да тренира по двойки. Капацитета му беше 12 клонинга, така че бяха 6 двойки.
По този начин Изуна тренира Кай и генджутсу докъм доста късно и чак като се измори, спря и разпусна клонингите, атехният опит се върна в главата на Изуна, което го накара да тупне на земята заради психическото натварване.
Момчето въздъхна и се замисли - през последните няколко дена тренираше единствено точност, чакра контрол и генджутсу, но за сметка на това тайджутсуто и нинджутсуто, както и ударната мощ и бързината му си стояха на същото ниво. Припомняйки си разтопеният камък, на момчето му се прииска да научи по-мощна техника и от тази на Обито. "Утре... ще отдам внимание и на това..." - каза си той на ум и взе, че заспа.
Сънува доста странни неща - имаше луна и брат му стоеше рамо до рамо с Итачи, след което караха луната да стане като шаринган, който да се уголеми и да погълне Учиха. А след това видя и някакъв друг силует - не разпозна кой е мъжа, но той се засили към Обито и го промуши в сърцето, а приятелят му падна повален и мъртъв на земята.
Изуна разтвори рязко очи, потен от кошмара и се огледа - беше заспал на полянката, за това изтича, събра си нещата ипобърза да се махне. Майка му сигурно доста се притесняваше за него по това време!

Решихме да дойдем на по спокойно място къде по леснои да се тренира...
Неи престигнахме..Видях че Изу не идва запръв път тук...
-Е ще започва ме ли имаме всичко нужно...
Изу искара неговите неща за требирката..Аз трябваше да опражня Огнения дракон...

Целта беше да концентрирам чкарата в Жицата и понея да потече огъня...
Аз искарах малко Жица като завързах един ВУрикен в края..Хвърлих Шурикена като държах едната страна на Жицата...Жицата се изравни,сега има не пракя връзка с дръчето....
Сега трябваше да започна първо с чакрата...Започнах да се концентрирам и да вливам малко по малко от чакрата си в самата жица...КОгато усетих че е готова захапах края на жицата направих знаците и си казах ...Fire Release: Dragon Fire Technique ИЗдишах и наистина излезе Дракона но просто ипепели Жицата..Аз взех шурикена и повторих захапах жицата съсредоточих се и започнах да вливам колкото мога от чакрата си в жицата...Поворих и си казах Fire Release: Dragon Fire Technique Тогава тъничък огън протече по жицата но не направи особено големи щери на дървото а това беше целта ..Драгоновата техника беше много цилна и когато всичката сила е компресирана само в една права линия става дори още по мощна и точна...
Аз захапах края на връвта и започнах да вливам чакрата си в нея но трябваше да оделя време и на Джутсуто...
Напрвих знаците и ...Fire Release: Dragon Fire Technique тогава силна струя огън протече и запали дървото...Не беше силно но го подпали защото е дърво...Сега трябваше да измисля друг начин за трениране...
Сети хсе и направих един сенчест клонинг който щеше да играе противника...
Аз вече бях поготвил Шурикена с почти невидимата Жица...
Сега той трябваше да отскочи...все едно се подготва за атака...Той скочи аз хвърлих подготвения Шурикен и жицата и той се уви около гледена му...Захапах жицата и вече се бях концентрирал...Направих знаците и казах Fire Release: Dragon Fire Technique тогава бърза като вятъра мощна огнена струя се изипа наклонига който иззчезна..
-Ето това търсех...Ей Изу мисля че схващам как става вече..При теб как върви...

Наистина не беше първият път когато Изуна идва тук. Той направи загрявки и докато Обито тренираше, Изуна направи клонинги и реши да упражнява бързината си. той дойде до едно дърво и го удари достатъчно силно, така че листа да почнат да падат от него. Със светкавична бързина Изуна започна да обира листата - замахваше и хващаше, замахваше и хващаше.
Сам беше измислил тази тренировка докато веднъж си почиваше и някакво листо падна на носа му, а той се опита да го хване, но то отлетя и Изуна го гонеше известно време докато не го хвана с такова движение. Сега беше превърнал тази гонидба в полезна тренировка. Буташе дървото и повтаряше упражнението и с всеки път хващаше повече и повече листа - това не само подобряваше бързината му, но и точността на удара му.
Както тренираше така, Изуна се замисли не беше ли възможно, както така лови листата да лови и противниците си.
"Ако листото е противник, трябва да го хвана. Което значи, че трябва да следа движението на противника си и да го съчетая с моето, а след това да го надмина! Също както при листата!" - хвана още едно. Поспря се за миг и реши да направи опит. Огледа се за Обито и отиде да го извика.
-Хей, Обито! Може ли да дойдеш да опитам нещо с теб за минутка? - викна го младият Учиха.

Изу ме извика и аз отидох..
_Какво става нещо с научна цел..-КАзах и се засмях..
-Ок слушам те..

-Е... не точно... Искам да пробвам една идейка... За развиване на скорост, така де. Няма да се бием, да си разменяме удари или нещо подобно. Искам просто да се опитваш да ми избягаш от движенията. Все едно се бием, но няма да нанасяме наистина ударите. - обясни Изуна почесвайки се по тила.

Ами ок аз се приготвих,знаех че рефлексите му са на ниво...
Приготвихме се и аз посегнах...без сила нали не са изтиснки ударите..

ПП: момчета утре вечер ви чакам в арената за битка.

Изуна избегна и се впусна към Обито сякаш да удари. когато момчето отскочи, Изуна също скочи след него - в началото беше така.
Изуна нямаше за цел да го напада, просто да следи движенията му и да ги настига, да се изравни с тях. Беше някак странно е нереално упражнение. Но Изуна започваше да схваща. Макар че Обито беше по-муден от него, Изуна се задържа на неговата скорост, след няколко минути тренировка така където се озоваваше Обито, там беше и Изуна, точно до него, зад него. Сякаш му беше сянка. Изуна продължи така следейки внимателно фигурата му. След малко увеличи скоростта и застана намястото където предполагаше, че Обито ще застане и го спря преди да успее.
-Да... стига толкова... - рече той и седна да си почине, замислено.
Току що беше направил движение, което ако имаше шаринган би го направил без проблем, но той нямаше и това си беше постижение.
-Знаеш ли какво... Благодаря ти, Обито. Мисля, че ще потренирам сега с моите клонинги... Изинявай за притеснението...

-Какво притеснения мисля че видях нещо докато се движеше така бързо...Нещо в очите ти..Сякаш започваш с шарингана скоро ще го активираш апсолютно съм сигурен...
Наистина бях видял нещо за няколко секунди сякаш Имаше..Той започна да тренира с клонингите а аз се върнах към Драконовия огън...
Направих два Клонинга...Тримата застанахме и взех всичката жица навита..Исках да я аредя с чакра за да е готова за изполване когато съм в битка..След време я заредихме до максимума а това значи че щом го направя цялата жица ще пламне..
След това направих нещо като кръсоска...Двата клонига се сркиха на различни места иКрастосаната жица беше като оръжие с две страни...Аз сложих в двата края Шурикени и завързах една връв към нея и кум устата ми...Сега Клонигите се бяха скрили за д една малка скала и едно дърво..Аз хвърлих шуркините в двтее страни а жицата ги уви и притисна към скалата и дървото..Аз бях захапал третия край направих значите издушах и казах Fire Release: Dragon Fire Technique тогава още по бързо и по силно концетриран пламук мина и се разби в камъка идървото камъка се разтопи а дървото пламна..Ето че бях усавършенствал Драконовата техника...
Седнах иси починах малко..
След това станах и направих няколко клонинкга сега исках да упражня Fire Release: Running Fire или усавършенставана му форма огнен купол...
Всички започнахме да концентрирваме чакрата си тоест аз но и в тях...Тогава върнах клонингите и чакрата ми се отрои направих знакът и казах ..Fire Release: Running Fire тогава вместо четири ги направих шес обградих вече горящото дърво а огнения кръг започна да се върти..Тогава концентрирах чакрата си и затворих кръга от горе с купол постоя малко и го осводбодих..Погледнах и видях че от дървото не е устанало нищо освен пепелта на почернялата земя...ПОтренирха за бързина и сила още не много с помоща на клонинги и накрая се изморих досто реших да не се напрагам повече следващитте два дена щах да планирам частите на евакуация...
-Ами Изу иглежда аз съм готов ти как си с упражненията...-Отворих водтаа и започнах да пия...

Двамата отново се разделиха и Изуна направи нова порция клонинги и започна да тренира новото си откритие - докато клонинга тичаше с най-добрата бързина, която Изуна можеше да постигне, даже и повече, Изуна следеше движенията му и ги изравняваше. Беше му по-трудно, защото все пак собствената му бързина беше по-голяма от тази на Обито. И все пак вече започваше да схваща, предполагаше, че ще сполучи и при други противници и няма да има проблем. Както се избегваха така с клонинга, Учихата, като негова сянка, застана под него и го срита нагоре - току що беше увеличил скоростта си от клонинга. Това създаде опенинг и той го изрита нагоре - клонинга полетя и Изуна скочи след него и преди да се усети го нокаутира в земята, клонинга изчезна. Падна на земята също запъхтян, защото беше вложил доста усилия в това.
-Хех... и аз мисля, че съм готов, Обито!
Изуна всъщност току що беше научил техниката Shadow of the Dancing Leaf - да изравни скоростта си с опонента и да я надвишава. Но още имаше да тренира, за да я осъвършенства!