Гората

Беше обед и Изуна реши да си вземе почивка. Тези упражнения не го бяха изтощили като генджутсуто, а момчето реши да остави новата си техника за бойното поле, за да я изпробва срещу истински противник, само дето малко го беше страх, че пак ще се уплаши само при вида на атакуващият. Изуна си събра нещата и тръгна, след като се изпрати с Обито.

Куренай крачеше напред във гората. Всяка минута се забързваше все повече. Щеше да върви до сунагакуре и да остане там докато от Коноха не я обявят за изчезнала. след това щяха да я търсят и в Суна за това дотр-огава Куренай трябваше да намери друго място където да се крие. Тя се беше замислила върху това и не забеляза Ино в която се блъсна. Забеляза, че нещо не е наред с нея, но реши да не бяга, а да види какво става.
- Какво правиш тук? - попита тя
След като не получи отговор Куренай чу че някой приближава. Тогава не изчака Ино а я задърпа към една пещера. Никой нямаше да предположи че са тук, защото пещерата изглеждаше като дупка в която никой не може да се събере. Но вътре беше доста широко. Куренай не знаеше дали въобще някой знаеше за нея

Куренай цял ден говореше на Ино, че винаги са били приятелки и че сега заедно правят престъпнеческа група. Най - накрая настъпи нощ и нинджите, преминаващи през гората намаляха. Ино все още не беше много - много жизнена, но поне вече не беше чак толкова объркана. Куренай реши още тази вечер да тръгнат към Суна. Пътя до там беше почти ден и половина, но ако побързаха щяха да съкратят времето. Все още не беше много тъмно, когато Куренай и Ино тръгнаха към Суна. Щяха да потичат през нощта, защото през деня трябваше да си скриват следите. Куренай погледна Ино и скочи на едно от дърветата. След това заскача и погледна към Ино, която я следваше.

Ино изпревари Куренай и я поведе. Изглежда вече беше по-добре. В главата на куренай нахълтаха спомени...
Тя реши че Ино иска да я води някъде и я последва, но щом разбра, че и тя се е упътила към Суна я настигна и заговори:
- Като гледам и ти си се запътила към Суна... Имам едно предложение към теб. Дали ще искаш да направим престъпнечески отбор? - този въпрос беше рискован, защото Ино можеше веднага да я разкрие, но Куренай рискува

След като Ино отговори, че и тя напуска със подобна цел двете се запътиха посока Пясъка. Решиха да не минават пред Тревата. Все ощебеше късно през нощта - дори нямаше полунощ.
- Сега е шанса ни! Може да стигнем в Пясъка тази вечер, а на сутринта вече ще сме в селото! Ако побързаме ще успеем.
Момичетата заскачаха по дърветата още по-устремено и скоро излезнаха от Огъня. През цялото време не си продумаха, но напуснаха ли родната земя веднага започнаха да обсъждат стратегиите си. Изглежда и двете имаха мозък, но тяло... Е Куренай пак имаше нещо над костите си, но Ино... тя не ядеше, какво тогава да се очаква? Двете тичаха почти 3 часа. След още толкова щеше да започне да се съмва, но момичетата наближаваха Пясъка и то много по-бързо от очакваното.

Какаши доиде легна и започна да гледа звездиде и си каза:
-Май няма да намеря никога моята половинка.
След това стана и си тръгна

Киба беше в настроение за още тренировки тъй като беше страхотен ден.Птиците чуруликаха и подухваше лек вятър.Листата падаха по земята,това беше страхотното време за тренировка над новата техника Gatsuga (Double Piercing Fang).Киба използва техниката която беше научил преди време той сключи сийловете и чакрата циркулираше по него той се координира с Акамари и тогава каза:
-Jujin Bunshin!
Щом каза това Акамару се превърна в копие на Киба.Тогава той каза на Акамару да започва с тренировките над своята ротация и Киба реши,че ще е добре и той да започне,защото никой незнае кога могат да нападнат Коноха отново.Момчето започна като се въртеше на едно място,а не настрани.Когато той започна първо му прилошаваше от силното въртене,но постепенно свикваше,а и скоростта на него и на Акамару нарастваха.Тогава той каза на Акамару да започне да се върти настрани,когато започнаха неможаха да се закрепят,защото се въртяха доста бавно,но Киба разбра,че ако е бавен няма да може да надвие гравитацията и започна да се върти по-бързо и не докосваха земята.След 3 часа тренировки Gatsuga беше завършена и вече двамата можеха да използват тази техника върху свойте опоненти.Киба и Акамару се въртяха с невероятна скорост и нанасяха множество чудовищни атаки над жертвата си,дърво което бяха избрали. Можеше да се осъществи и само от Киба, но не е толкова ефективно.
Двамата бяха много изморени,но същевременно доста доволни от постигнатото.Киба и Акамару се запътиха към своя дом,за почивка.

Този път Сакура избра за тренировка гората. Навлезе по навътре където имаше по-малка вероятност да я обезпокои някой. Времето работеше за нея- нито горещо, нито хладно. Лек полъх на въздуха и кротки горски шумове.
Сакура се подготви. Започна да се концентрира. За техниката, която искаше да овладее беше чела и научила много. Отдавна желаеше да може това, а именно- Chakra Enhanced Strength. , силата да разбива подобаващо. Емоционалната натура на Сакура имаше нужда повече от всичко от тавкава техника. И не само, като медицинска нинджа тя можеше да бъде колкото си иска добра, но понякога се налагаше да лекува ранен докато враговете бяха още наоколо и така тя имаше нужда от добра бойна техника.
Сакура започна с концентрация, увеличи я, опитваше се да събере чакра в ръцете и краката си, да я направи бойна и нансяйки удар да я използва, ударът трябваше да придобие поразяваща мощ. За тази техника се изискваше максимална концентрация и перфектно владеене на чакрата. Първите опити на Сакура бяха повече от неуспешни. Тя умееше добре да се концентрира- тренираше и тялото и ума си, много медитираше, но все пак техниката изискваше перфектност. При добра концентрация, Сакура усещаше как чакрата се събира в ръцете и, опитваше се да я разпредели и в краката си и да нанесе удар, но тук нещата се разсипваха. Силата сякаш не се освобождаваше. Първите опити на ентусиазираната медицинска нинджа имаше нещастието да понесе един изгнил дънер на поляната, на която беше спряла Сакура. Той принадлежеше на голямо здраво дърво и затова макар и гниещ беше подходящ за опитите и. За сега печелеше той. Сакура опитваше и опитваше, докато и просветна да започне с концентрация на чакра само в ръцете. Опита, събра я, насочи я и бам- дънерът се разпука, а Сакура помисли, че ще хвръкне от радост.
След първия малък успех, момичето се амбицира още повече. Чакрата в ръцете и ставаше все по увладяна и избрания дънер скоро беше на купчина груби трески разхвърчан по поляната. Сакура си набеляза друг обект-неголям камък. Първата и атака към него пак предизвика разхвърчаване на искри, но този път от собствените и очи. Не се получи правилно нито разпределението, нито освобождаването. Сакура продължи. Скоро и камъкът се предаде. Сакура продължи с тренера до вечерта. Преброди околността за пънове, които да рита, пробва се на няколко скални къса. Към края на деня нещата и се получаваха много добре. Силата, която чувстваше, че владее и се освобождава по нейна команда я опиваше и чак главозамайваше. Когато си тръгна Сакура не чувстваше грам умора, само превъзбуда и лудо доволство.

Мястото, на което Тоби и Изуна се появиха беше му познато. Горите на Коноха малко се бяха изменили. Тоби извади две пътнически мантии като едната я подаде на Изуна, другата сам си сложи.
-Да вървим. Скоро ще достигнем бариерата и е твой ход.
Изуна си тури мантията и вдигна качулката си. Сега двамата изглеждаха като обикновени пътници.
-Но как ще намерим Наракаши?
-Търпение. Той е висок и набит човек, леко мургав и носи банданата си на главата, косата му е пясъчно-кафява и къса, а очите сини. - с обясненията Тоби подаде снимка на въпросния шиноби-търговец.
Изуна го огледа внимателно и двамата продължиха в умерена крачка към селото.

Тоби и Изуна се появиха в гората на Коноха. Сега Наракаши беше под контрола на младия Учиха и оставаше да си свърши работата след пристигането му в Суна, но Изуна не беше приключил...
-Братко, преди да се върнем към тренировките... бих искал да направя нещо тук.
-Какво? - Тоби го погледна любопитно.
-Това е мое задължение. Ще се върна невредим.
Тоби го погледна със съмнение. Не искаше да рискува своята ценна фигура в организацията. Учиха с такъв потенциал рядко се раждаше, но знаеше, че засега ще е по-добре да угоди на момчето.
-Много добре. Върви, давам ти 1 ден. После ще се срещнем тук.
-Благодаря. - Изуна се усмихна и се затича нанякъде...

Изуна беше оставил Коноха много зад себе си. Той се спря запъхтян след дългата гонитба. "За малко..." мислеше си той, а краката му трепереха. По-бързо през живота си той не бе бягал. "Очаквах го от хокагето... невероятна скорост... трябва да стана по-бърз, за да мога да се съревновавам." Мислеше си Изуна и тупна на земята. Той приседна до едно дърво, за да почине и да си поеме дъх. "Дали Сакура ще му предаде? Дали ще мога да стана достатъчно силен само за седмица..?" Изуна се изправи и установи, че от гонитбата ластика му се беше изхлузил, но това нямаше значение сега. Извади кунай и сряза малко от наметалото си, за да си направи импровизиран ластик и отново се върза. Той се изправи и поднови вървежа си. Не след дълго той достигна мястото където щяха да се чакат с Тоби. За да не губи време в бездействие Изуна започна да удря дърветата, за да подсилва ударите си. Той направи и един клонинг, който да наблюдава в случай, че се появи нещо необичайно.
Учихата беше прав. Патрулиращият клонинг беше забелязал няколко АНБУта да идват насам и бързо предаде на Изуна. "Трябва да се покрия!" той бързо се намъдри в едни храсталаци, прикри чакрата си и зачака без да прави внезапни движения. АНБУтата профучаха покрай него. Изуна внимателно ги наблюдаваше с шарингана си. "Трима... това трябва да са." Когато се бяха отдалечили достатъчно Изуна излезе от скривалището си. Но това се оказа грешка, тъй като друг АНБУ, който досега същ прикриваше чакрата си до спиране на чакра потока, го изненада отзад. Изуна успя да извади своето танто и блокира.
-Ти трябва да си Учиха Изуна... предай се и ела с нас без бой...
Изуна преглътна, защото и другите АНБУта застанаха до боса си и наобградиха младока. "Дали и А не идва зад тях..? Ще се наложи да бягам." Изуна отскочи нагоре и се опита да се измъкне, но те бяха предвидили движението му и един от АНБУтата го изненада отгоре с ритник-брадва. Изуна успя да парира, но друг АНБУ го спипа право в корема и Изуна се занити в едно дърво. Той обаче нямаше да се предаде толкова лесно.
-Май че предпочиташ по трудния начин.
Изуна се намръщи и сформира знаци. Той избълва няколко последователни огнени топки срещу противниците си, но те бяха бързи и отскочиха. Започнаха да нападат момчето от различни страни с различни оръжия. Изуна използва шуншин, за да ги избегва. Следеше внимателно атаките им с шарингана. Той се закатери по дърветата и заотскача от тях, но движенията му не бяха чак толкова бързи и АНБУтата все го настигаха и нанасяха удари. "По дяволите... не мога да се доближа достатъчно за генджутсу, нито пък да им се изплъзна... ах, това е точно като онзи път..." Изуна се сети за тренировката с Тоби където също беше в безизходица, но благодарение на отключване на чакрата си той беше успял да се справи. Изуна се спря на място, а АНБУтата отново го наобградиха.
-Значи реши да се предадеш вече. Добър избор. - те започнаха да се приближават и извадиха чакра белезници.
Изуна затвори очи и се концентрира. Спря притока си на чакра, намаляйки го до минимум за момент, а после силно го освободи и отвори широко очи. Наметалото му се вдигна при силния прилив от чакра, който го обгради.
-ХА! - той погледна АНБУтата с активирано мангекьо.
От лявото му око протече кръв. Противниците му изведнъж замръзнаха. Чуха се викове на болка и отчаяние...
Когато Изуна изключи шарингана си пред него стоеше страшна гледка - и четиримата АНБУта лежаха на земята мъртви, а гръкляните им прорязани. Изуна се сплаши от себе си. "Аз ли го направих..?! Не... не исках да ги убивам!" Той преглътна обезпокоено, а сега мозъкът му издаваше само една команда на тялото - БЯГАЙ! Той се обърна и затича нанякъде... колкото е възможно по-далече от тук.

Изглежда мястото, където бариерата беше премината се намираше на няколко метра от двореца на хокагето, точно над лицата на хокагетата. А бързо напусна двореца. Той беше извикал един от 5тимата пазачи със себе си, който беше Хюга, но пред вратата на двореца към групата се присъединиха и още двама пазачи. Отбора от тези 4ри нинджи започна да изкачва скалата, където бяха изсечени лицата на едни от най-великите нинджи в историята на селото скрито в листата.
- Хируко на какво разстояние от нас се намира ударния отряд?- запита А нинджата, която беше от клана Хюга.
- 10тина минути- отговори Хируко, който беше активирал бякогана си- Изглежда те ще успеят да достигнат Учиха момчето, до няколко минути ще го спипат- допълни той. В този момент хокагето и останалите стигнаха върха на скалата. Сега те навлязоха в гората и започнаха да скачат от дърво на дърво. Не бяха минали и 2 минути, когато Хюгата започна да докладва с разтревожен глас:
- Хокаге-сама... най-накрая АНБУтата настигнаха беглеца... изглежда разговарят... но той се опитва да се измъкне... може да се стигне и до схватка...- Хируко спря за момент и продължи да наблюдава от разстояние с бякогана си.
- Какво се случва?- попита А, като се долавяше нотка раздразненост в тона му.
- Започват да се бият- Хируко говореше плахо, сякаш виждаше нещо ужасяващо- ... има кръв на всякъде...- Хюгата спря да говори и деактивира доуджутсуто си. След около 5 минути кагето и отбора му достигнаха мястото на битката. Това което намериха бяха 4 трупа. Единият от 3мата, които бяха с А беше медицинска нинджа.
- Какъв е статуса им Кенджи?- попита А, като през това време Кенджи- медицинската нинджа постави пръстите си върху сънната артерия на едно от АНБУтата. Той беше мъртъв, Кенджи провери и другите 3ма и даде своята статистика.
- Изглежда и 4мата са посечени от меч. Но нинджа от техния калибър не би могла да понесе такива щети от прост меч. Изглежда има нещо гнило в тази работа. 3ма от тях са мъртви, а 4тия ще умре ако не го заведем до селото.- докато говореше Кенджи направи знаци, а около ръцете му започна да се появява зелена аура. Той положи ръцете си върху човека. Медицинската нинджа се опитваше да спаси живота му или поне да му спечели малко време... колкото да стигне болницата в Коноха.
- Изглежда това АНБУ е едно наистина кораво коп*ле- каза А със лека усмивка на лицето си.- Помогни ми да го пренесем до селото Юа- подкани хокагето последния човек от отбора си, който беше доста мускулест и едър. След като Кенджи беше готов с лечителното си джуцу, А и Юа хванаха АНБУто под мишница и тръгнаха обратно към Коноха. През това време нинджата от щаба се свърза с Хируко. Той им обясни с няколко думи какво се е случило и нареди на изпратят още 2 екипа, който да продължат преследването и един екип, който да анализира мястото и щетите, също така той заповяда не забавно да се подготви операционно легло в болницата от името на А. След като приключи разговора си, той остана на местопрестъплението, за да може другият отряд, който идваше да разбере къде точно се намира мястото. А и Юа бяха тръгнали отдавна...

ПП. Това е пред последният пост, който трябва да се случи между гонитбата в Коноха и назначаването на казекаге в Суна.