Малкото селце

Сасори легна замислен.Момчето се притесняваше за Обито и Изуна,защото в този сняг щаха трудно да се справят.Той неможеше да направи много и реши да изчисти къщата и да приготви топла закуска,за да отблагодари на Ехме и Тору.Също така ,нещо тряваше да повдигне настроените на Сакура и той се захвана за работа.
Момчето влезе в банята взе един парцал и започна да чисти.Той се надяваше да помогне на всички,дори малко с това.След като той свърши да чисти и започна да готви.Нищо не се получи и той извади няколко оризови топки от раницата си и ги остави все още студени на масата.
Още бе посред нощ,но неможеше да заспи заради това което се случи пред него.Той се върна в стаята и легна на леглото,като постепенно заспа...

В селцето беше тихо, всички все още спяха, слънцето едва се виждаше зад планините, още не се беше показало достатъчно. На път към къщата, която Оромо му беше показал, Изуна се спря пред един магазин за маски, все още неотворен. Вероятно отваряше само за фестивала на селцето. За Учихата не му беше трудно де се промъкне и да си свие една маска. тя представляваше маска на лисица с червени линии по нея. Така щеше да се представи за член на АНБУ или Коноха полицията пред феодала.
Не след дълго стигна до къщурката - тя не беше особено голяма и се намираше в "центъра" на градчето. Изуна надникна внимателно вътре. Сякаш нямаше жива душа. Той почука на един прозорец. Зачака, но нямаше отговор. Той се премести до един прозорец и постави ръка върху него като концентрира огнена чакра по пръстите си. По този начин той нагря ръката си и разтопи прозореца. След това се вмъкна бързо и се огледа. беше тихо, за това активира шарингана си и усети чакрата на феодала. В този момент един кунай полетя към него, но Изуна извади тантото си и отби куная.
-Феодал-сама! Аз съм от Коноха, АНБУ.
Лордът незнаеше, че Изуна е напуснал селото, нито за наложените му рестрикции от хокагето, за това излезе несигурно. Той беше слаб възрастен мъж с ветрило в ръка, а по причини за прикриване се беше облякал като обикновен селянин.
-О, значи сте дошли най-сетне! Слава богу!
-Не се тревожете... ще ви закарам обратно в Коноха. - Изуна се приближи към феодала. - Аз съм вашият ескорт.
Изуна имаше късмет, че феодала беше наивен. А и наметалото с Учиха знака му помагаше. Феодала си взе пътническо облекло и Изуна му даде път напред. Тогава той се спря.
-Хм...всъщност не трябваше ли да пратят повече хора..? И защо просто не дойде през деня, а още когато всички спът..?
Дали се беше усетил? Изуна трябваше да действа бързо. Той веднага удари феодала по главата с обърнатата страна на тантото си, с което зашемети феодала, а после го пое на гърба си и отвори вратата, за да излезе...

На сутринта в къщата на Ехме Сакура беше разбудена от малки студени крака, които се мушнаха при нея под завивката. Естествено, това беше Тору. След като я погъделичка и позанимава малко Сакура стана и отиде при домакините, за да види с какво може да бъде полезна. Сасори се беше събудил вече и сърбаше шумно чай от малка глинена купичка, хванал я между двете си длани. На печката майката на Ехме с блага усмивка печеше малки питки, с които щяха да закусят. Ухаеше много вкусно.
Сакура разбра, че бащата и съпругът на Ехме са заети с ежедневните си задължения покрай поминъка на семейството- бяха отишли да секат дърва, в сечището край селото. Щяха да донесат както за тяхното семейство, така и за няколко къщи, в които живееха вече възрастни хора.

От Обито нямаше никаква следа. Никой не беше го виждал и чувал от вечерта, когато беше изфучал от къщата.

След закуската Сакура и Сасори се отделиха в един ъгъл на малкото дворче на къщата. Снегът беше поспрял, а земята беше побелена с тънка засега покривка.
Криво-ляво Сакура разказа на Сасори, че е видяла Изуна, че той се е измъкнал без конкретни обяснения и че Обито е подпалил по следите му.
-Ти постъпи както искаш,-каза Сакура на Сасори- но проклета да съм ако пак тръгна да търся Учихи в този живот!-тръсна момичето.
-Ето, сега ще отида да помагам на Ехме, ще готвя, ще пера, ще преда вълна ако трябва, но няма да си мръдна пръста за Изуна или Обито Учиха, ха-ма ха!
Сакура се връцна и влезе в къщата, а Сасори остана замислен след нея. Нещо не и хващаше вяра на парливите приказки, просто се виждаше, че розовокосата не ги мисли тия работи.

Като влезе в къщата Сакура изведнъж омекна. Никой не можеше да устои на чистото, тихо и неподправено щастие на Тору, Ехме и майка и, които бяха толкова щастливи, че са живи и здрави заедно. Сакура запретна ръкави и с най-скромни продукти бързо замеси едно тесто от брашно, мляко, мед и яйца. След това го разстла с помощта на дървена точилка и с една най-обикновена чаша изряза от него кръгчета и полукръгчета, от който след не дълго печене се получиха ароматни медени звезди и луни. Накрая Тору ги посипа с пудра захар, като естествено най-много посипа върху себе си.


Като приключи Сакура избърса ръце и отиде да потърси Сасори, който странно защо не беше привлечен от миризмата на меденките.
Като излезе и се разгледа навън Сакура разбра защо:

Сасори също беше изчезнал нанякъде.

Отново проблем с намирането.Супер!А сега какво?! В това малко селце,нямаше и следа от каквито и да е лордове.Шикамару и съотборниците му седяха в центъра на селото и обмисляха план за действие.
-Има ли някаква ,вероятност онзи човек да ни е излъгал.-попита Какаши
Настъпи за кратко мълчание.
-Не смятам.Онзи човек,прикриваше феордала с цената на живота си.Не мисля,че беше против него за да ни излъже.Също така мисля,че ни се довери и ни каза истината.Предполагам,че лорда е просто добре укрит.-отговори Шикамару-лошото е ,че тук няма никакви шинобита.Отделно от това селяните, не знаят нищо по въпроса,или поне така казват....
Отново настъпи тишина.Изведнъж погледът на Нара-та се спря в една точка зад съотборниците му.Какаши и Дейдара забелязаха погледа му и се обърнаха.Шикамару гледаше към едно розовокосо момиче.Май не го познаваше,но нещо беше привлякло вниманието му.На косата и беше вързан знака на Селото в Листата...

Сасори бе тръгнал да поогледа наоколо,защото можеше да види някоя следа от Обито или Изуна,но неискаше да тревожи никой и затова той ходеше сякаш просто нямаше какво да прави...
Момчето дълго повървя докато не видя Сакура ,която също като него бе излязла.Той също така видя няколко нинджи от Коноха,които изглеждаше търсеха нещо...Сасори побърза да се скрие на удобно място от което можеше да чува ако започнат разговор ,защото можеше да се окаже от голяма важност.

Сакура излезе из селото. Не можеше да повярва, че Обито би я зарязал без никакви обяснения повече (не че щеше да е първият), въпреки, че когато тръгна беше доста разгневен.
Макар да не я сдържаше много на едно място и всевъзможните закани по адрес на Учихите не спираха да се тълпят в ума и, тя всъщност просто чакаше. Чакаше отнякъде да се появи Обито с веселата си, хлапашка усмивка да и обясни, че всичко е наред, че трябва да се приберат в Коноха, където Изуна вече ще ги е изпреварил и че скоро всички ще хапват заедно рамен при Ичираку и ще се смеят на тези дни на колективна лудост, които сега преживяват.
Сакура вървеше по уличките на селцето, нямаше много хора, повечето бяха заети с някаква работа, защото макар и зима трябваше да се полагат грижи за животните и бита, при положение, че в селото почти всичко необходима за живот жителите си произвеждаха и подсигуряваха сами.
Много рядко някои от тях пътуваха, само при изключителни случаи, когато трябваше да се достави нещо, което не беше по възможностите на техния затворен цикъл на съществуване.
Спокойно място беше селцето в Токи, спокойно, почти замряло и недокоснато от живота, който Сакура познаваше...
...А в този момент срещу нея се оказаха три лица, който определено и бяха познати. Познати и още как- три шинобита от Коноха стояха насред улицата, срещу Сакура и я гледаха, като че ли е паднала току що от небето.
С Какаши Сакура добре се познаваше, за едното момче знаеше, че е член на уважавания клан Нара, а третия не можеше да се сети дали е виждала по-рано.
Никой не можеше да каже в тази среща кой беше по изненаданият.
Сакура се приближи до момчетата.

''Какво ли прави нинджа от Коноха тук?''-това беше първия въпрос,който се появи в главата на Шикамару.Розовокосото момиче вече се приближаваше към тях,затова Нара-та също направи няколко крачки напред.След като се срещнаха Шикамару започна:
-Здравей.Ти си нинджа от Коноха нали?-започна да се запознава Шикамару.
-Сакура!?-изведнъж се дочу гласа на Какаши зад рамото на Нара-та.
-Какаши,здравей.-заговори момичето-Ами..аз.. имах малко проблеми,които ме доведоха до тук.Така да се каже.Ами ти-какво те води насам?
Явно,Какаши и момичето се познаваха.Това май щеше да е от голяма помощ за мисията.
-Ами аз съм на мисия-отвърна най-спокойно Какаши,сякаш това беше най-обникновенно ежедневно нещо.
Преди да е продължил обаче,Шикамару го сръчка леко.
-Оу,съжалявам,че не се представих-отново заговори момичето.-името ми е Сакура Харуно,а вие сте..?-подаде ръка розовокоската.
-Приятно ми е,аз съм Шикамару Нара-момчето също подаде ръка да се здрависа
-Аз съм Дейдара-запозна се също и другия съотборник на Нара-та.
''Това момиче,може би знае нещо за феодала.Какаши,явно я познава и са в добри отношения.Но какво прави шиноби от Коноха,точно в това малко,далечно село.Сигурен съмч,че прочетох в доклада за мисията,че моят отбор ще е единствения,който ще търси феодалния лорд.Или е някакво огромно,съвпадение или това момиче също търси феодала.''-мислеше си Шикамару.-''Така или иначе,тя е единственият ни шанс,да намерим информация за феодалния лорд''
Момчето започна да говори:
-Сакура....както Какаши отбеляза,ние сме на мисия.И мисията ни е,за спасяването на феодалния лорд на Огнената страна.Ще ни трябва твоята помощ....

Сакура гледаше сериозно момчетата.
-Ха!-мина и през ума-На тръгване към Токи би могла да се обзаложи с всеки и на всичко, че няма да види познати дълго, дълго време. А какво излезе!
Все пак младежите изглежда казваха истината.
-Нищо не съм чула за това.-каза отначало Сакура.- Какво ви кара да мислите, че Лорда е тук, селцето е много изолирано, но външни хора тук едва ли има...
Те започнаха да и разказват някои подробности от мисията си. Сякаш малко не бяха наясно какво и колко да и разкрият. Като говореше Какаши често поглеждаше към Нарата, побутваха се. Сакура се засмя:
-Ти ли си им, шефа?-обърна се към Шикамару тя.-Вижте какво, самата аз съм отскоро тук. Отседнала съм при едни местни. Предлагам да ми дадете малко време, а аз ще видя каква информация мога да ви намеря. В селото няма кръчма, за съжаление. Затова се налага да се помотаете наоколо докато се върна. И понеже снегът може пак да завали, потърсете някой, на когото да нацепите дърва или да попощите добитъка, така хем ще сте под покрив, хем ще си заслужите чаша топло мляко.
С тези думи момичето се врътна и ги остави.
Сакура съвсем умишлено не ги поведе със себе си към дома на Ехме, нейната лична история още не беше разплетена, за да я оплита и с тази на трите шинобита. Защото Сакура напълно съзнаваше, че и в двете истории има мног неща, който още са тайна за нея.
Тя се върна в къщичката на домакините си.
Тору спеше в едно кътче наблизо, а Ехме и майка и седяха на земята край огъня и ръкоделеха нещо. Над огъня къкреше ароматна супа и за очудване Сакура не можа да разпознае от какво е. Тя подви крака на пода до двете жени. Погледнаха се усмихнато.

Сасори влезе през прозореца на стаята ,от която бе излязъл и отвори вратата сякаш не бе излизал от къщата.Момчето видя трите шинобита и седна по-близо до тях ,като се надяваше да разбере повече за този феодален лорд.

''Помотайте се,аз ще намеря информация.''-мрънкаше си под носа Шикамару.Какво всъщност ставаше в момента.Едно розовокосо,непознато за Нара-та момиче,вършеше тяхната работа,или по-точно събираше информация за лорда,докато самия Шикамару и отбора му трябваше да се ''помотаят'' из селцето.
Раздразнение се беше надигнало в гърдите на младия Нара.Може би това,че точно когато пътят изглеждаше толкова ''чист'',той успяваше да нагази в някаква ''локва''.Дори в това селце,където нямаше мисинг-нини и ловци на глави пак имаше усложнения.Това положение,отначало притесняваше Шикамару,а сега го ядосваше.Нервите му бяха изключително опънати.
Всъщност той и отбора му се намираха в една малка къщурка в селото.Тя принадлежеше на една възрастна,мила баба,която им беше дала подслон.
Сега трите момчета седяха в едната стая.Печката беше напалена и сега тя силно гореше,като топлеше стаята.Навън снегът се сипеше на големи снежинки.Вътре в стаичката,Дейдара преглеждаше инвентара с оръжията си,а Какаши си дялкаше едно малко клонче с кунай.И двамата съотборници на Шикамару изглеждаха спокойни.Сякаш някак тихо и незабележимо,нервите на Нара-та се скъсаха.Той стана,стисна устни,сякаш искаше да каже нещо,но се сдържа.После се обърна и изрита малкия стол,на който до преди секунда седеше.Столчето отхвръкна и падна до затворената врата.Двамата съотборници на Шикамару се обърнаха изненадани към него.
-Съжалявам.Просто всичко ми дойде малко в повече.-каза Нара-та тихо.
Другите мълчаха.
Шикамару отиде до столчето,изправи го и го огледа.Нямаше му нищо.
-Да,мисията наистина претърпя усложнения.Нормално е да си леко притеснен-отвърна Дейдара на Шикамару.
Нара-та поклати тежко глава.
Настъпи мълчание.
Шикамару остана прав до прозореца и гледайки снега.Останалите му съотборници отново се върнаха към заниманията си.Мина доста време.Може би час-два.Шикамару беше мислил през това време.Изведнъж,Нара-та се обърна и каза най спокойно на Какаши и Дейдара:
-Хора,не знам за вас,но аз искам вече да се връщам в Коноха.
..........................
Трите момчета оставиха,пари на старата жена,като благодарност за гостоприемството,събраха си багажа и си тръгнаха.
-Сега,като начало да проверим розовокоската,какво е научила-предложи Шикамару на другите.
Какаши и Дейдара кимнаха в знак на съгласие.

През това време Изуна трябваше да изведе внимателно приспаният лорд. С маската си, сега приличащ на АНБУ той използва хенге върху феодала, за да го преобрази в прът и се затича напред... Опита се да мине по улици където нямаше да бъде забелязан, но внезапно попадна на три шинобита от Коноха. Бяха му непознати, но май че единият го беше виждал и в Суна, защото му се стори познат. Момчето се спря и веднага се опита да запази спокойствие. Те незнаехе кой е, единствените, които знаеха за изчезването му бяха Сакура и Обито, нямаше как да го заподозрат, още повече, че сега той беше с маска. Реши да рискува като разучи защо са тук за всеки случей, беше сигурен, че хенгето му беше перфектно и никой нямаше да забележи какво е всъщност пръта му, освен ако не използва шаринган... а нямаше как тези тримата да имат такова дойджутсу, защото само един от тях принадлежеше на благороден клан от Коноха, и то не Учиха.
-Извинете, вие изглежда сте от Коноха. За какво сте изпратени тук?

Сакура поговори с Ехме и майка и и не може да се каже,че научи нещо, но поне подпита. Тя не желаеше да лъже добрите хора, но и не искаше да им разказва за делата на шинобитата, защото от 100 километра и миришеше на неприятности, а Сакура щеше да направи всичко възможно да предпази невинните, гостоприемни хора от селцето.
Тя поведе разговор за това, колко често чужди хора минават през техните земи- както вече знаеше- това се случваше много рядко: "Най-много трима-четирима души за година да преминат оттук."-обясни Ехме. Обикновено това били пътуващи търговци, поклонници и други пътници, които оставали за ден или два, най-много и продължавали пътя си. Не се случвало някой новодошъл да остане тук- "А и защо би го направил?"-засмя се Ехме-"Нашия живот не е за всеки." Тогава Сакура подхвърли шеговито, че тя с удоволствие би останала да живее там, но Обито не би я оставил на мира.
-Ще се наложи да се скрия добре, защото иначе би ме мъкнал на гърб до Коноха.- каза с усмивка за приятеля си Сакура.- Къде бих могла да се укрия.- продължи да се шегува Сакура.
Двете жени се смееха с нея и се радваха на доброто и настроение, но все пак Ехме отговори:
-При наличието на няколко къщи и хора, който познават местността като дланите си, не мисля, че има къде да се скрие човек, освен може би...Има една къща в центъра на селцето ни, малка е- принадлежеше на един много добър и почитан от всички ни човек- беше учител и като баща на всички. Бил е тук още когато моята майка е била дете, а е учил и нейната майка също. Много, много добър и почитан човек. И когато Боговете го призоваха и той напусна земния ни свят всички решиха да запазят къщата му, като спомен и за почит. Къщата стои празна, не се ползва и посещава, за да се запази по-дълго, а и защото на хората им е достатъчно само да знаят, че на това място е живял добрия човек...
-...Та, когато веднъж Ехме изсипа по грешка оцет в млякото и пресече цялото ведро избяга от къщи и се скри там.- със смях я прекъсна майка и. И като гледаше с обич и ласкави очи дъщеря си, разказа на Сакура, че Ехме била малка още и като направила тази беля се уплашила и избягала от къщи. Всички я търсили и много се притеснили и едва след два дни, когато тя много огладняла излезнала от къщата и те разбрали,че всъщност през цялото време е била пред очите им. Майка и дъщеря се смееха на спомена, а майката заключи:
-така е, тук може да се скриеш само ако го направиш толкова очевидно, че чак да не е за вярване.
Сакура се усмихна.
Тогава някой прошумуля до вратата и те видяха,че Сасори влиза в стаята.
-Къде се губиш?-попита го Сакура
-Никъде тук съм си от сутринта.- отговори той и отиде да седне по-близо до огъня.
Сакура не каза нищо, но можеше да се закълне,че когато по-рано потърси Сасори той не беше в къщата.

По-късно Сакура излезе и отиде до въпросната "самотна" къща в центъра на селцето. Пак беше завалял сняг, този път на едри парцали. Сакура огледа и без това пустите улици и се вмъкна в къщата без никой да я види. Беше хванала кунай в ръката си, но веднага установи, че вътре няма никого. Обаче...
...едното прозорче липсваше. Не беше разбито, нямаше никакви парчета наоколо. Сакура се сещаше как може да се отстрани така стъкло. В стаята имаше дървено легло, върху което бяха нахвърляни разбъркани завивки. На една рогозка на пода имаше купа с прясно сирене и торбичка сухари. Сакура ги помириса, храната беше годна, дори може да се каже прясна. В един ъгъл Сакура намери кунай- едва ли просто захвърлен, най-вероятно избит. Килната закачалка до вратата, паднала раница с дрехи...Някой се беше укрил тук, някой го беше подпомагал, а някой го беше открил. И последната среща не беше дружеска.
"Трябва да намеря тримата от Коноха."-помисли Сакура и все така незабелязано и бързо напусна къщата.

Шикамару беше крайно учуден.Сега отнякъде се беше появил някакъв АНБУ.Или поне трябваше да е АНБУ-тази маска.
-Да,ние сме шинобита от Коноха,поясни Шикамару-а всъщност вие кой сте?
-Аз,съм от АНБУ отряда на Коноха.-отвърна нинджата като ровеше нещо в чантичката си.
И точно тогава Шикамару се досети,какво го смущава в този човек.Шинобито,не носеше типичната за АНБУ-тата униформа.
-Интересна екипировка-предполжи Шикамару
-Ами,да-отговори отново шинобито като извади протектор на Коноха и го показа на Нара-та-изпратен съм на мисия и трябваше да се маскирам.Иначе просто минавам от тук и ви забелязах в това...хм..спокойно село.
-Ами,съжалявам,номисията ни е поверителна,затова предполагам,няма да мога да ви я кажа.Ще ви помогнем ако можем по някакъв начин.
Ооооо.... я стига.Та Шикамару бе казал за мисията на някакво непознато момиче,което дори не знаеше какъв ранг нинджа е,а сега неискаше да каже на член на АНБУ отряда на Коноха.Явно,доверието му беше на приливи и отливи.
-Ще трябва да продължавам тогава.Но ще може ли да си поговоря за малко с командира на мисията,за едни...важни дела,касаещи мисията ми.
Нямаше как,това беше елитна нинджа от Коноха и дори тя да бавеше отбора на Шикамару,той трябваше да и помогне.АНБУ-тата бяха най-елитните нинджи от всички села,след кагетата.Те изпълняваха най-трудните задачи.Животът им беше труден ,изпълнен с много битки и опасности,но за сметка на това те бяха елитни бойци.
-Разбира се-отвърна Шикамару като запристъпва напред.
Той и АНБУ-то се отдалечиха малко.
-Та с какво можем да ви помогнем-попита Нара-та
-Кажи ми каква е целта на мисията ви?
-Моля?Нали ви казах,че....-Шикамару беше погледнал към очите на нинджата.Те бяха червени с някакви чертички в тях.
Нара-та изпадна в нещо като транс.Той просто не мислеше за нищо.
-Каква е мисията ви-повтори шинобито
-Да спасим феодалния лорд на Страната на Огъня.
Изведнъж очите на нинджата отново станаха нормални и се скриха в тъмнината на маската.Този кратък момент сега беше запечатан,чрез шарингана на този човек в съзнанието на Шикамару и младия Нара,щеше да си спомни за него чак след ден-два,когато вече можеше да е късно.
двете момчета,говереха много тихо,а и бяха надалече,затова Какаши и Дейдара,дори не заподозряха нещо.
-Благодаря,ти.Вече помогна с каквото можеше.
-Няма защо.-отговори леко объркано Шикамару.Той сякаш знаеше,че нещо се е случило,но нензаеше точно какво.
-Аз ще тръвам.Мисията ми неможе да се отлага вече-каза АНБУ-то и тръгна с бърза крачка на някъде.
Шикамару с евърна при отбора си.
-Е,какво стана-попита Дейдара.
-Ами...всъщност...незнам-отговори объркано Нара-та.
-Как така...-отново запита Дейдара
Тогава Какаши сякаш се усети.Той качи протектора на челото си като освободи лявото си око.То беше затворено.Върху него имаше един дълъг белег.Какаши отвори окото си и Шикамару опули очи от учуда.Какаши имаше шаринган на мястото на лявото си око.
В следващия миг,Какаши почти извика:
-Хей,това на гърба му не е прото,тояга...това е човек.
Без дори и секунда да чакат,трите момчета се затичаха с всички сили,към ''АНБУ-то''....

Такъв беше планът на Изуна през цялото време. Сега като знаеше целта им, съзнаваше защо Оромо искаше от него да открадне лорда. Нещата изобщо не бяха толкова лесни колкото изглеждаха, още повече ако разберат, че той е Изуна Учиха, беглец от Коноха. Трябваше да се измъкне незабелязано, за това се наложи да използва шаринган, за да омае Шикамару. Установи, че нинджата беше податлив на генджутсу и нямаше проблем да му въздейства на ума. Сега щеше да си тръгне тихомълком... Да, ама не. Не очакваше един от другите нинджи да има шаринган. Трите нинджи от Коноха веднага го погнаха. "Не мога да си позволя да се бия с тях! Още повече, че са трима, а аз един... Трябва да им се изплъзна!" той веднага го удари на бегом. Ускори бързината си сравнително, тренировките сега си казваха думата и от това Шикамару можеше да прецени, че пред себе си нямат просто някакъв аматьор... Докато тичаше Изуна започна да обмисля опциите си - нямаше как да използва хенге или клонинги, за да ги заблуди, защото шаринганът на Какаши щеше да забележи оригинала веднага. Генджутсу също нямаше да свърши работа, тъй като те бяха трима и ако хване един, другите щяха да му помогнат да се съвземе. "Това момче, което видях в Суна... сега го помня! Казваше се Какаши, но той не е Учиха... как има шаринган? Ще е проблемно да се изправям срещу него, кой знае какви сили е придобил... може би ако беше само един, но сега не мога... а и не искам да наранявам нинджи от Коноха, които са тук просто да изпълняват мисии!" Изуна все още имаше чувства за селото си и жителите в него, разбира се, че никога не искаше да ги нарани.
Макар че беше бърз, шинобитата от Коноха не се предаваха и продължиха да го гонят дори и извън селото. Изуна трябваше да пренесе това в гората, тъй като там лесно можеше да се скрие...
-Аз ще го спра! - Дейдара реши да вземе своеволност и направи няколко птички от глина като ги метна по непознатият.
Изуна активира шарингана си и забеляза прииждащите птици и тяхната опасна същност. Той веднага сключи няколко знака и използва една от новонаучените си техники: Wind Release: Great Breakthrough, но само избълва мощна струя въздух, която отклони птиците и те така изхвърчаха назад, че едва не взривиха някой крайник от на Какаши и Шикамару, което разби формацията на тримата и сравнително ги забави. Ето, че се проявяваха първите липси на синхронност между тримата... А това накърняваше лидерските способи на Шикамару.
Това даде преднина на Изуна и сега той навлезе навътре в гората и се изгуби от погледа им мигновено... Прикри и чакрата си като усети, че им се е измъкнал и отиде да се прикрие и почине някъде, защото беше изморен и запъхтян от цялото това тичане, а в отбора на Шикамару предстоеше да избухне някой скандал...

ПП: Може да пишеш в гората следващия пост, Шика и тук може да се срещнете с Обито, само някой да го докара да пише :Д

-Какво беше това...?-извика Какаши гневно
Какаши и Дейдара,почти не се понасяха,а тази ситуация с прибързването на Дейдара направо преля чашата.
-Ти,ходил ли си друг път на мисии,Дейдара-подкачи го иронично Какаши
Дейдара доосега се въздрържаше от коментар,защото знаеше,че е е виновен,но сега,когато Какаши го подразни нарочно,той направо се вбеси и се развика също на съотборника си:
-Какъв ти е проблема,Какаши ? Сгреших без да искам,а ти използваш най-малкото нещо,за да се заядеш с мен.
-Малко нещо ,казваш, а ?!
-Не,не че е малко,но дори и да беше,само заради факта,че съм сгрешил щеше пак да се заядеш.
-Не се заяждам,а се ядосвам,че проваляш мисията.
В лагера на отбора беше беше избухнал,голям спор.Това беше най-лошото нещо,което можеше да се случи на един екип.Да се скарат.
В момента,Шикамару стоеше настрани и направо не знаеше какво да направи.Все пак,взе решение да се намеси,защото не се знаеше докъде щеше да стигне това...
-Млъкнете и двамата-извика той,като мина между тях,за да може да надвика виковете им
Какаши и Дейдара,замлъкнаха
Шикамару се обърна към Дейдара.Нара-та беше страшно гневен. Бяха толкова близко до целта си,а я изпуснаха.И то защо?Заради,необмислената,прибързаната и несъгласуваната
постъпка на Дейдара.Отделно от това,Шикамару още не можеше да му повярва,на 100% заради разказа на Какаши.Това,не бе правилно обаче.Хокагето на Коноха,се беше доверил на Дейдара,тъй че същото трябваше да направи и всеки един нинджа от селото.Но не.Шикамару все още имаше,известни съмнеия за Дейдара,въпреки,че досега,не можеше да забележи нищо нередно.
-Дейдара..-започна с успокоен глас Нара-та-ще ти кажа всичко кратко и ясно.Тази мисия е от изключително значение,за цялата Страна на гъня.Освен това е и заложен живота на феодалния лорд.Ако в отборът ни няма сътрудничество и разбирателство мисията ни е загубена.Затова не искам повече такива необмислени действия.
След всичо това ,Шикамару не се сдържа и добави:
-В противен случай,като командир на мисията,имам право да те отстраня от нея.
Нара-та се обърна и към Какаши:
-Какаши,а ти спри с заяждането си с Дейдара.Вече му казах,каквото трябваше.
Шикамару направи кратка пауза:
-Сега да се върнем в селото.Мисля,че ще трябва да подготвим някой неща,преди да тръгнем да следим този нинджа....

П.П-Какаши,Дейдара,знам,че между геройте ви има някакви спорове,затова реших,че ще е добре да включа такъв в поста си.
П.П-Какаши,сега можеш да опишеш връщането ни в селото.

Сакура върви по улиците на малкото селце. Над нея нежните бели валма на снега се усилват, докосват я неуловимо и падат на земята, където покриват бързо всички следи отставени от хора и животни. Слецето е смълчано.
Сакура е леко смръщена и сериозна. Тя знае, че не всичко от това, което вижда е такова каквото изглежда. И понеже е умно момиче, се чуди, колко точно още не знае. Снегът започва да се сипе като от голяма небесна фуния. Сакура забавя крачка, поспира, озърта се. Не бърза да се прибере в къщата.

От трите шинобита от Коноха нямаше и следа, а снегът се беше усилил дотолкова, че за последния половин час бе затрупал и най дълбоките оставени следи. И все пак Сакура взе решение- трябваше да намери тези момчета- тя разтърси розовата си коса, за да махне снега от нея и затича. Щеше да обиколи селото и околността, а и щеше да си направи добра тренировка, пък и току виж отнякъде би изкокнал Обито!

Трите шинобита бяха разочаровани от последните 30 минути.Те бяха решили да се върнат в селото за да измислят план.Шинобитата незнаеха дали АНБУТО-то беше отвлекъл феодалният лорд ,но знаеха ,че със сигурност трябва да го намерят, за това Какаши не беше изключил своя шарингана.Какаши беше притеснен за случката с Дейдара.Снегът валеше все повече и повече.Всички бързаха да се върнат в селото като бяха пуснали чакра в техните стъпала.
Тяхното мълчание беше напуснато когато Какаши видя нещо в своя шаринган:
-Наближаваме селото-,но той не беше видял само това.Улишите бяха пусти повече от обикновенно.След като се приближиха още малко Какаши зърна розовокосо момиче като Сакура.След като стигнаха в селото,Шикамару вече беше измислил план
-Чуйте ме реших да проследним розовокосото момиче ,сякаш имаше да казва нещо.
Дейдара и Какаши се съгласиха и тръгнаха .Трите шинобите бързо настигнаха розовокосото момиче.След като я достигнаха те вече бяха убедени ,че това е Сакура.Момичето се беше задъхало.Беше изморено.Трите шинобита помогнаха на рузовокосото да стигне до една къща където почнаха да разговарят............

-Добре,-каза им направо Сакура-ако приемем, че не ме заблуждавате относно мисията си и не криете някаква важна информация от мен, ще се присъединя и аз към вас. И без това съм заинтересувана от случващите се напоследък неща, в това село, в което уж никога нищо не се случва. А...и... кхъм, дойдох тук заедно с Учиха Обито от Коноха, който обаче май изчезна, та...ако знаете нещо за него или сте забелязали нещо друго особено, очаквам да ми кажете.

Сакура се връщаше в селото с наранения Дейдара, който не беше съвсем възстановен и макар да не беше много зле тя го мъкнеше почти на гръб без да му дава шанс да се противи.Нарочно беше настояла сама да се заеме с това, защото душевното и състояние в момента беше, меко казано- особено. От превъзбуда и адреналин кръвта и кипеше и енергията и бушуваше, не можееш да остане нито за миг на място и затова физическото натоварване покрай Дейдара и идваше добре дошло.
Тя заведе момчето в къщата на Ехме и макар там да се чудеха къде е била и да се изненадаха, че я виждат съпроводена от непознат и ранен шиноби, те не и зададоха никакви притеснителни въпроси, а веднага и предложиха да помогнат с каквото трябва.
Сакура настани Дейдара да лежи, сложи в котлето да му се варят някакви лечебни и укрепващи отвари и излезе на двора. Снегът, който още се сипеше поохлади пламналата и глава.
Шикамару и Какаши бяха останали в гората и вероятно щяха да последват изчезналите двама.
Самата Сакура също щеше да се върне там, въпреки забавянето с Дейдара, тя щеше да се изправи в лице с тези, който никак не искаха да я виждат.

Сакура пак седеше на двора и гледаше към небето. Снежинките премержваха погледа и. Дали само те.
Какво ли ставаше сега там, в горите с нейните най-близки приятели? С всеки един от тях?
Можеше ли да се случи нещо фатално? Вече беше ли се случило?
Погледът и стигаше до върховете на дърветата, премрежени от снегопада, но не можеше да проникне по-навътре. А тя искаше. Искаше да знае какво става и какво ще стане. Де да имаше такава техника, с която да може да види бъдещето...
Макар че точно сега, както не знаеше какво да очаква и едновременно с това, очакваше всичко, тя щеше да се изуми, ако можеше да погледне пророчески напред, защото щеше да разбере, че всичките и приятели щяха да ИЗЧЕЗНАТ...

Сакура решително влезе в къщата на Ехме и няколко минути по-късно още по-решително изхвърча навън и излезе на пътя без повече да поглежда назад.
Няколкото думи, които беше разменила с добрите домакини я успокояваха- раненият шиноби щеше да бъде обгрижван докато се възстанови. Горещите ръкостискания на признателните ръце, топлеха сърцето и, сега, навън в този студ. Светлите погледи в блесналите от сълзи очи и казваха, че на това място тя винаги ще има приятели, които я разбират, обичат и подкрепят.
Сега Сакура отново поемаше по своя път.
Накъде щеше да поеме тя- към гората или...към Коноха?