Малкото селце

Сакура пое към Гората. Тя хем искаше вече да е там, при хората, при които отиваше, хем не искаше все още да се изправи пред реалната развръзка на ситуацията с приятелите и, за която тя подозираше, по-точно предусещаше, че ще бъде драматична. Затова ту с няколко големи скока забързваше напред, ту спираше на някой клон за да подиша студения въздух и да се овладее.