Двореца на хокагето!

- Дейдара ?!?- А беше повече от шокиран. След като чу обясненията на Дейдара, Хокагето продължи...
- Наистина бих те оставил в селото, но знам че това, което направи ще се повтори. Затова ще трябва да се докажеш.- А не беше свършил да говори, когато в стаята влязоха отбора АНБУ нинджи. Те започнаха да докладват.
- Хокаге-сама, проследихме организация ТАКА. Скривалището им се намира между границите на нашата страна с Сунигакуре. Дейдара се предаде доброволно, както и Конан, но виждам че те са вече тук. Единствения избягал е Хидан. А Сасуке Учиха е най-вероятно мъртъв.
- Така значи. От тук нататък всеки, който избяга от селото ще се счита като враг и няма да бъде помилван. Независимо какви са намеренията му. Конан, моля те не действай зад гърба ми. Следващия път просто ми разкажи плана си. Дейдара.... ще видим какво ще правим с теб. АНБУ отряд- свободни сте. Наруто ти продължи тренировките си. Ти си джинчурики и си ценен за селото. От тук на сетне няма да имаш право да напускаш селото без разрешението ми. Киба- ти също си свободен. Дейдара ти повикай Изуна и Обито тук- след като свърши с разпорежданията си, А се оттегли в стаята си за да си почине и да си вземе лекарствата, които независимо, че не беше в болница трябваше да приема, докато се възстанови ръката му.

На вратата на Хокагето се почука. След малко влязоха няколко лекаря. Те искаха да видят как върви заздравяването на раната на кагето. След малък преглед те останаха много изненадани и заключиха:
- Хокаге-сама, резултатите са повече от смайващи. Вашето тяло се регенерира прекалено бързо. Няколко пъти по-вече от очакваното. До 1 седмица, а дори може би по-малко ще сте напълно излекуван. От изследванията, които направихме, можем да кажем само едно. И това е че вашата имунна система е много по-силна от тази на една обикновена нинджа. Регенерацията Ви е дори по-зашеметителна. Не знаем на какво се дължи това, но....- лекаря беше прекъснат.
- Това ми е повече от ясно. Нарича се семейна черта- А си спомни за баща си и за неговото издръжливо тяло, което служеше по-вече като щит.
- Ам..., да и ние предценихме така. Занапред продължавайте да пиете лекарствата- след тези думи медицинския екип излезе. А се вгледа в хапчетата си, след което ги взе в ръката и ги хвърли в кошчето...
- Какво ми разправят... врели не кипели... Защо да пия тези боклуци- подшушна тихо той, след което завъртя стола си и се вгледа в града през прозореца.

- Няма смисъл... Ти си ценен за селото, няма да те пусна на мисия сам. Плюс това ТАКА се разпадна, а Сасуке е мъртъв.- започна да обяснява А.

Конан кимна на А.
-Добре, Хокаге-сама .. няма върша такива действия зад гърба ви, след думите си момичето излезе от кабинета му и тръгна към дома си.

Изуна тичаше към двореца и се спря и почука, че да види хокагето вътре ли е. Сигурно доста щеше да го нахока, тъй като Изуна не беше дошъл в уреченото време.

Вече бях пред двореца на Хокагето доизядох си ябълката преглътнах и влязох,чудех се защо Минато би ме викнал в офиса си,дали онова момиче не ме беше излъгало..
Вървях по коридора и пред вратата чакаше Изуна...
-Изу,явно и двамата са ни извикали..-Погледнах Изу..-Успя ли да се прибереш,аз се наядох изкъпах и възтанових..-Казах весело но явно Изу е нямал тази възможност...
-Дали Минато ни е ядосан..-Попитах и се почесох по тила...

Двете момчета влязоха в залата. Срещу тях се намираше масичка и въртящ се стол, който гледаше към стъкления панел.
- Хокаге-сама? - попитаха момчета, като си мислеха че той не е в стаята. Столът бавно се завъртя. На него стоеше А. Той изглеждаше ядосано.
- Къде бяхте момчета ?- попита той сурово.

Влязохме в кабинета..Сякаш нямаше никой тогава столът бавно и зловещо се обърна..
И беше сенсеят на Изу той гледаше а една голяма вена тъптеше на челото му.
-Аааа-за момент се стреснахме но аз го погледнах и се почесах..-Ние...ъм..такова..просто..тренирахме..-Преглътнах като А гледаше все така,аз се усетих..Чакай той да не би да беше хокаге,къде беше Минато..Не исках да питам сега..Погледнах изу който беше като замръзнал наистина не го биваше да крие лъжата но за сега се справяше...

- Момче... не обичам да ме лъжат в очите. Аз съм новия Хокаге. Мисля че трябва да си честен с мен. Давам ти последен шанс да поправиш грешката си- лицето на А ставаше все по зловещо, сякаш всеки момент щеше да побеснее и да започне да троши всичко наред.

Аз не знаех какво да кажа ако кажеш щях да заеква,едвали някой би могъл да го излъжя сякаш виждаше през мен което го правеше още по зловещ...
-Ъм...ам..ние..Изу..аз съм Пас..-Аз застанох зад Изу..-Той е твой бивш-учител ти говори с него..-Избутах изуна напред..-мен ме плаши..-Отдъхнах си леко..А Изу беше все още замръзнал като вледенен гледаше само трептящата вена на челото на новото Хокаге..
Очите на А светнаха а аз вече си мислех гостите за погребението...

Пот започна да избива от лицето на Изуна. Той не очакваше да види А точно тук, той беше новият хокаге?! Колко ли беше изпуснал по време на пътуването и тренировките. Изуна преглътна на факта, че приятелят му го използваше като жив щит срещу побеснелият като едно хачиби А Йотсуки. Учихата преглътна, но после се посмръщи.
-В-вярно е... ние тренирахме...
Каза го тихо, но спокойно, без страх. Това невероятно спокойствие, дали не беше от всичките тези концентрации и медитации? Той остана спокоен на фона на треперещият Обито в очакване на отговора на А. Тъй като нямаше такъв в продължение на няколто секунди, Изу бързо смени темата отново отпускайки се:
-За какво сте ни викали, хокаге-сама?

Аз мълчах и стоях зад Изу но вената,тази огромна тъптяща вена тя беше плашеща беше жива аз само я гледах беше ужасно странна...Наистина се надявах да се успокои защото с всяка секунда сякаш растеше или поне за мен беше така(който има твърде голямо въображение)
Аз преглътнах и се подадох..
-Да...ъм и аз ...това,,,щях да питам..-Казах като пресрещах двата си показалеца и ги гледах разсеяно...

- Ъмм... във връзка с това, за което си говорихме Изуна... за шарингана. Последното ми пътуване разкри доста тайни- лицето на А стана отново спокойно, сякаш преди секунди нищо не се бе случило. Той стана от стола и се загледа отново към града пред стъкления панел.
- Кажете ми какво точно знаете за клана Учиха. Възможно ли е да има някакво друго скривалище? Какво вече те попитах веднъж Изуна.

-Ами всъщност да... Има. - рече Изуна тихо. - Има, но само хора с шаринган могат да го видят... ние с Обито бяхме там. - А какво разкрихте вие?
Момчето отново зачака отговора на райкагето като кимна на Обито да се успокои, защото опасността е преминала.

Отдъхнах си и се показах..Заслушах се в разговорът им..
Какво за Шарингана...даил изу щеше да му каже за Мангекьото дали той щеше да се ядоса...
Изу беше сериозен,беше сигурен щеше да заблуди и мен че е спокоен но не мислех че е така...попринцип той не можеше да лъже и се притесняваше,какво беше станало сега..Преглътнах и погледнах Хокагето което гледаше през прозореца...

- Да аз също намерих плоча с надписи, които не можах да разбера. Тогава брат ти се показа. До него стоеше Ороми. Двамата ми разкриха какво пише...
*ретроспективен кадър*
А разгледа плочата, която се намираше по средата на стаята.
- Не мога да разгадая кода. Какво ли пише? - мислеше си той. Изведнъж се появи черната засмукваща дупка. Точно над статуята.
- Учиха Мадара?- учуди се А.
- А Йотски... Каква приятна изненада за нас- започна той, а шарингана му се появи в дупката на маската му.
- Защо са тук. Най-вероятно за да ме заловят заради поста ми...- разсъждаваше Хокагето.
- Ще ви разбия и двамата- извика най-накрая уверено А.
- Ха-ха-ха, не сме тук, за да се бием. В този мой стадии съм безсилен да се бия срещу теб. Същото се отнася и за Ороми- Мадара се спря, а Хокагето погледна към Ороми, който имаще превръзка на очите.
- Това е моментът да ги разбия и двамата- заключи А и активира електрическата броня. -Ще ги убия и двамата със супер бързия си удар.- допълни той и за част от секундата юмрука му се намираше пред лицето на Мадара.
- Това е.... Още малко- с последни сили Хокагето се опита да засили още малко удара си, Мадара беше точно пред него. Точно когато ръката му срещна противника, тя мина през тялото му, а А се разби в стената.
- Не си достатъчно бърз, за да ме удариш- обясни Мадара и хвана с едната ръка Ороми и го придърпа към себе си. С другата ръка се хвана за маската и по-точно дупката в нея. След това Ороми беше засмукан някъде.
- Вероятно крие скрити способности. Нещо което е по-бързо дори от мен. Телепортираща техника ?! Тогава ми остава да го изслушам.
***
-Мадара ми преведе написаното. А то гласеше: " Мангекьо шаринган- забранената техника на клана Учиха. Само избраните, най-добрите и най-талантливите могат да отключат силата на боговете. Те трябва да преминат през много тежко изпитание на духа, което да преживят и да ги направи по-силни, но да го осъзнаят, да вникнат в същината му, за да отключат вътрешният си огън, а техният дух да раздуе пламъците." Иначе казано, да преборят вътрешните си чувства: приятелство, любов, мъка, болка, щастие... всичко. За да отключите това... ще трябва да промените своя възглед към света. Да станете единаци и да свършите като Мадара. Потънали в безкрайната бездна на студената омраза, с една цел- Да унищожите всичко по пътя си. Докато не се разрушите отвътре. Все пак Мадара не е стигнал това ниво все още. Това че ми каза тайната на МШ го доказва. Сега той иска само едно- пълно господство над земята. Той иска да създаде измисления свят на болния си мозък и ще го постигне чрез...- А се обърна към момчетата.- Ще го постигне чрез теб Изуна... Той ще вземе очите ти и ще достигне "светлината"...

Изуна се опули.
-Не... Това не е вярно... - Изуна заговори плахо.
Погледът на райкагето обаче остана все така строг и сигурен, той нямаше да промени мнението си. Нещо странно се надигна в момчето, като някакъв огън отвътре.
-Ний-сан не може наистина да си мисли това! - изведнъж се развика пред А - Онзи Оромо е виновен.. той е... - изведнъж шарингана на Изуна се включи и се оформи мангекьото в него.
Онази аура, която Обито беше усетил отпреди, сега отново се завръщаше. Само няколко думи го бяха разпалили.
-Аз ще убия Оромо и ще спася ний-сан! А ти не смей да говориш лошо за аники, независимо дали си хокаге, сенсей или каквото и да било! Няма да търпя подобни твърдения! - Изуна беше готов да напада.

Аз отново усетих този странен Изу...Сърцето ми започна да тъпти в момента в който започна да вика..Аз скочих и застанах пред Изу като го хванах за раменете..
-Изу овладей се..-Погледнах го в очите и си включих Мангеьо-то също..-Това не си ти,какво ти става...-Очите ми трептяха а Изу беше някак си различен..-Изуна не позволявай на тази сила на Мангеьото да те завладее заедно с омразата,не забрявай че и без омразата заедно можем да победим Оромо...-Изуна беше все така сериозен..аз го разтресох...-Изуна говротя сериозно!!!!!-Почти му извиках...
А стоеше все така зад бюрото си,но не го виждах...

Изуна замръзна на място и деактивира мангекьото си, отново стана спокоен.
-Обито... извинявай... но не обичам да говорят лошо за ний-сан. - Изуна се посмръщи като избута приятелят си. - И мога да се контролирам много добре. Нямаше да го нападна...
Само той единствен познаваше брат си, онзи човек на снимката, но дали Мадара зад маската беше същият Мадара като онзи, който се беше запечатал в сърцето на Изуна? Според Изу твърдо беше.
-Е, вече знаеш, че отключихме своите мангекьо шарингани и сами... Това тренирахме. - Изуна въздъхна обобщавайки за А.

А стоеше смаян. Очите му бяха опулени. Устата му беше дори полуотворена. Момчетата го гледаха и очакваха реакцията му.
- Това... Това не трябваше да се случва- А стисна зъби, а лицето му се набръчка. Той стисна ръката си в юмрук и разби масата си на две.
- Повече никога не ми повишавай тон....-допълни той-... и повече никога не крийте каквото и да било от мен. От сега нататък нито един от двама ви няма да напуска града без мое разрешение. Сега сте свободни.- А се тръшна на стола и продължи да гледа момчетата. Лицето му все още изглеждаше ядосано.

От строшването на масата Изуна го побиха тръпки и сега той се скри зад Обито и преглътна, но после се смръщи. "Да не напускаме селото без разрешение?! Ама...какво?!"
-Хмпт... само това ли е..? - Изуна попита малко по-убедително, опитвайки се да не покаже страх. - Няма ли друго, което трябва да ни кажете..?
Не искаше да покаже, че беше сепнат и че лицето на райкагето го плашеше. Но пък и не искаше да покаже слаб дух, защото тази заповед не мислеше да я спазва. И си имаше своите причини за това.

- Нищо повече Изуна. Днес ме разочарова. Разочарова сенсея си... Сега ще тръгвам. Както казах свободни сте. Аз като каге съм длъжен да продължа да поддържам и да разпалвам пламъка на Коноха в учениците си. Мисля че съм се провалил. Ти не си бил лош ученик... просто аз- лош учител.- А заби поглед в земята. След това се изправи и тръгна към вратата, без да обелва нито дума повече. Спря се пред Изуна и го погледна право в очите. Сякаш не виждаше момчето, а нещо друго. Сякаш не гледаше в него, а в душата му.
- Ще поправя грешката си... Може би е късно за теб, но пламъка продължава да гори и ще надживее всички ни, докато селото скрито в листата съществува.- след думите си А излезе от стаята и тръгна към тренировъчната площадка, където го очакваше новия ученик. Новото поколение, на която щеше да предаде пламъка на Коноха.

Изуна се опули на тези думи, той не ги очакваше. С какво беше сгрешил? Единственото, което бе сторил беше да защити брат си, а това лошо ли беше? Погледа му остана в сянка и той рече на Обито:
-Да си вървим...
След това бавно излезе от офиса очаквайки и Обито да дойде след него.

Знаеш си че ще се ядоса,но да струши дебелото бюро,това ми изкара ангелите..
За момент дори Изу се прикри но все пак показа отново дух..
Аз замълчах но си знаех че няма да ме задържат в селото насила и ако искам ще замина,почти знаех че Изу беше намислил нещо..
-Изу видя ли сега ако оцелеем ще ме черпиш рамен до края на живота ти..-Изшептях на Изу като изключих Мангеьо Шарингана си..
А се държеше сякаш е наш стопанин и сега искаше да ни сложи каиша,оставаше и в някой клетка да ни сложат...Аз преглътнах..и когато А каза тези неща за Изуна аз не знаех какво да кажа..
-Изуна не е направил нищо лошо!!.-Казах троснато...-Той се опитва да спаси брат си,не намирам нищо лошо в това да се опитваш да спасиш най-скъпия си човек..Ако ти го спираш да направи това тогава си най-големия егоист и не заслужаваш да си Хокаге..-Аз потрепнах..-Ти не можеш да ни спреш...-Млъкнах за миг...
-Ако ти не удобряваш факта че Изу и аз се опитваме да спасим някой от лапите на злото то тогава няма смисъл да уставаме в това село..-За момент се стреснах дори не очаквах това да ми излезе от устата..В момента бях толкова ядосан на този арогантен егоист който искаше да ни спре...ние правихме нещо добро което той никога не би направил..