Полето!!!!!

Куренай го гледаше тъпо...досега не беше опитвала това.
Тя седна от другата страна на извора и също започна да (се мъчи) да събира чакра.
Беше трудно, но интересно и занимателно.
Първоначално нищо не стана но после тя започна да усеща чакрата си.
След като я събра почна бавно да я движи насам-натам в тялото си.
-Брей интересно упражнение.

Засмях се...Лека и тихо за да не я разконцентрирам..
-Знам че може да те подразни но ще те посъветвам...Когато концентрираш чакрата трябва да си доста съсредоточена и да си сигурна че ще успееш,аз го практикувам от доста време това...-Знех че можеше да се подразни ако някой който туко що е влязъл в академията да я съветва....
-Сега нека се съсредоточим и да опитаме пак но още по силно....
Двамата затворихме очи и се съсредоточихме...Знаех че небива да я пришпорвам все пак ни е първата тренировка...Започнахме да изграждаме доста чакра скоро щехме да започнем упражненията...

И те продължиха................................................

След дългото събиране двамата се изправихме пълни с Чакра и енергия...
-Ами сега какво да пробваме може би Хвърляне на Кунай..Добре първо ще упражняване на Кунай а после ще правим обиколки...

Хвърляне на Кунай..

Намерих един Камък който рисуваше в бело отидох до две дървета и нарисувах две мишени...
-Добре аз съм на едното ти на другото нека започнем от 10 метра трябва да си съсредоточена ще опитаме няколко пъти и пак ще увеличим разтоянието..Това упражнение е за точност както и за бърина...
Да започваме..Двамата се съсредоточихме и започнахме разбирасе и аз и та пропускахме ли пропускахме но накрая се стегнахме и започнахме да приближаваме целта...
-Добре се справяш нека продължим...

Куренай се спря за 5 сек. и огледа мишената.
След това продължи да хвърля кунаи.
Не след дълго те свършиха и тя отиде да ги събере.
Продължи...

Ставахме доста добри прекратихме за минутка почивкаи аз се приближих нейните Ширикени се забиваха по точно от моите но твърде на вън,а аз доста не тоно но доста на вътре...
-Мисля че ни трябва още малко тренировки...
Двамата си ги събрахме и започнахме да коригираме пропуските си...Виждах изтощението и в двамата скоро щехме да прключим за почвка,доста се старахме и хвърляхме с доста хъс ...

Куренай си прибра оръжията и започна да ги хвърля отново.
По едно време долетя птица пратеник.
Двамата с обито разтвориха писмата.
Бяха приети във академията.
-Е ако сме одобрени...утре ще отидем.
пък може и сега да ни споходи късмета и да дойде някой учител

Двамата бяхме приключили с Хвърлянето на Кунай..
-ОК мисля че сме доста по точни и добро нека приключим с Кунаите за днес и да проверим дали има някой в академията,може и наистина да имаме касмет,ако ли не ще те черпя рамен..-ТЯ се заспя взех ме си дъх и тръгнахме..
-Ок сега нека потичаме до там...-Тя се съгласи и тръгнахме скоро се превърна в малка надпревара акойто стигне до там черпи с Рамен...

Куренай се върна тук следващия училище.
Отиде до изворите.
Беше и останала малко чакра.
Огледа добре едно дърво.
След това се трансформира веднъж и освободи.
Чакрата и свърши.
Тя реши, че не трябва да си тръгна още.
Намери мишените и започна да хвърля шурикени.
Първоначално не и вървеше но послефсе концентрира и стана по-точна.
Реши да побяга.
Но за да е по интересно заби кунаи в някои дървета.
Тръгна да бога и та всяка обиколка взимаше хо 1 кунай.
Следващия нова седна да си почине.
Загледа се в изворите.
Не усети кога се беше стъмнило.
Чакрата и беше малко повиече.
Тя си тръгна.

Куренай навлезе в поляните.
Слънцето беше напът да изгрее.
Тя скочи и седна на един клон да погледа изгрева.
Беше много красив и сякаш я зареждаше със енергия.
....................................................................................
Слънцето вече беше осветило полето и гората.
Куренай скочи на земята и тръгна към 4-те извора.
Когато пристигна там се провря измежду храстите.
Водата все така безшумно си течеше.
Куренай реши да направи това което правеха с Обито вчера.
Седна на един от долните клони на едно дърво и затвори очи.
Започна да събира чакра.
Често не успяваше да я задържи колкото искаше.
Тя потренира незнайно колко време и реши че трябва да разнообрази малко.
Трансформира се в дървета понеже знаеше, че това ще и трябва по-късно.
Освободи и се трансформира в птица.
След това реши да се раздвижи малко.
Разтегна се и почна да бяга.
Направи няколко обиколки и потърси мишените.
Започна да хвърля шурикени.
Както миналия път първите не уцелиха но след това точността се подобри.
След като привърши шурикените извади кунаите.
С тях беше малко по-неточна защото бяха по тежки.
Реши да се упражнява с тях.
Събра ги и отново ги захвърля.
По едно време се чу зловещо къркорене.
Май беше забравила да яде вчера...че и днес.
Тя си събра нещата и си тръгна.

Куренай отиде при изворите.
Седна и се загледа в 3-тия.
..............................................



След време реши че вече трябва да отива в академията.

Куренай дойде на полето.
Започна да загрява.
Направи няколко обиколки на полето и намери мишените.
Започна да хвърля шурикени по тях.
След като реши че е достатъчно разгжряла отиде при изворите.
Там тя седна и започна да концентрира и движи чакрата си.
След това направи по веднъж всяка от основните техники.
Реши да потърси някой да я научи на генджутсо, пък после можеше и да вземе мисия

Изуна беше решил да тренира нова техника. Първо той започна да прави лицеви опори, коремни преси, подскоци, като загрявка. След като се беше поизпотил той седна да помедитира и да подготви чакрата си за новото джутсу. Постоя така около час, изправи се и застана в позиция. Това щеше да бъде трудно. Техникат, която искаше да научи беше Katon: Hōsenka no Jutsu, но за разлика от обикновената огнена топка, тук трябваше да изстрелва не всичко на куп, а по-малки огнени топки с достатъчно мощ. Както при огнената топка той задържа чакрата в корема си, направи знаците за джутсуто - плъх, тигър, куче, вол, заек, тигър.
-Katon: Hōsenka no Jutsu !! - извика си той на ум докато избълва огъня, но вместо да възпроизведе малки огнени топки, те бяха големи, а като се удариха в земята просто се разсеяха вместо да направят някакво поражение. Изуна изпуфка, но не се отказа - беше решил да научи тази техника непременно! Застана отново в позиция, кондензира чакрата си, направи знаците и продължи... Така тренира цял де и дори през нощта продължи. Около устата му станаха драскотини, но знаеше, че все повече и повече се доближава до желаният резултат - топките ставаха все по-малки, точни и вече не се разсейваха, аврязваха в земята.
Изгря слънцето, обозначавайки новият ден. Изуна беше паднал на змята и си взимаше дъх. Изпотен, той обаче имаше достатъчно количество чакра, за да продължи, за това се изправи и си каза "Сега ще успея да го направя!". Съсредоточи се още повече и направи знаците след като кондензира и чакрата си. Вече се беше научил да прави знаци бързо, както и да извършва процеса с чакрата на добро ниво. Той удари последният, знака на тигър и избълва, вече без да се издува преди това струйките огнени топки от устата си:
-Katon: Hōsenka no Jutsu !! - те полетяха и уцелиха поставените от него мишени, унищожавайки ги. Изуна се изкефи на прогреса си, но в следващият момент се строполи на земята в безсъзнание. Беше превишил лимита си за твърде кратко време.

Изтичах до поляните и зачаках Минато,трябваше да ме научи на нова техника..Започнах да загрявам...Коремни преси,Клякане,Тичане...След като се поизпотих трябваше да започна с събирането на чакра...
Започнах да събирам чакра....

След дългите тренировки, Изуна реши да се поразходи, да се поразпусне, когато изведнъж забеляза Обито, друг член на Учиха, за това отиде при него да се запознаят.
-Хей, здравей! - помаха му дружелюбно. - Как се казваш?

Усетих че не съм сам,и скоро едно момче се приближи той ми понаха дружелубно..
-Здрасти аз съм Обито Учиха...-Преставих се и се усмихнах..
-И ти ли тренираш...Аз чакам Минато за да ме научи на нова техника...Нямам търпение...Ако искаш устани за да гледаш..

Минато се зададе в далечината.Той видя,че две момчета си говорят.Едното беше Обито,а другото беше Изуна.Когато отиде до тях ги поздрави:
-Здравейте момчета.Изуна от колко време не съм те виждал.Радвам се да те срещна отново.....Обито днес ще научиш техниката Fire Release: Great Fireball Technique.
Хокагето му каза всички най-любопитни факти за техниката.След това му обясни теорията.А практиката......е практиката.......
-Аз не притежавам тази техника затова не мога да я покажа на практика.Можеш да започваш.Сигурен съм,че ще успееш.

След като усвоин теорията трябваше да започна с практиката,нямаше да е лесно да съсредоточа чакрата само в една точка,или сега корема но мисле че трябва да е като ходенето по дървета..
Затврорих очи и допрях ръце...Започнах да събирам чакра и да я концентрирам в корема...НЕ исках да бъде провал още от първия път...Съредоточих се по дълбоко..Когато реших че е време направих знаците и си казах..
-Katon: Gōkakyū no Jutsu-Сложих кръкче около устата но излзе лек пламък..
-Добре е за начало поне не беше само пушек...
Съсредоточих се и започнах по усилено да съсредоточавам чакрата в корема трябваше да я усвободя всичката и на време не исках да се изложа...Започнах да усещам чакрата да напира в мен направих знаците и повторих..
-Katon: Gōkakyū no Jutsu-Разборасе отново нямаше резултат....

След доста опити почти на лимита на чакрата бях решен че днес трябва да усвоя новата техника...
С все сили започнах да събирам чакра в корема и като събрах всичкото количество направих знаците с все сили си казах..
-Katon: Gōkakyū no Jutsu-Токава от устата ми излезе огромна топка Оган която се разби с мощ в земята..
С лека усмивка едвам показваща се от умората погледнах към Минато и Изуна които си почиваха...

_Е как се справих-Попитах през дъх..

Момчето му се представи. Казваше се Обито. Изуна също му каза името си и двамата се здрависаха.
-Разбира се, че ще остана - даже може да потренираме после!
Тогава Изуна усети някой да се приближава като се обърна видя Минато.
-Здравейте, хокаге-сама! - той се поклони леко. - Радвам се да ви видя.
После седна отстрани и ги загледа докато Обито тренираше техниката. После си спомни когато той я учеше, беше я усвоил по-бързо от него, а когато Обито най-сетне успя му ръкопляска.

-Браво, Обито.Справи се чудесно.Мисля да приключваме за днес.Ако желаете с Изуна може да потренирате.И Изуна дадох ти мисия,но искам да внимаваш много.Гледай да излезнеш от селото незабелязан.Довиждане-помаха за сбогом хокагето като с бавна крачка започна да се отдалечава.

Изуна кимна.
-Добре, хокаге-сама! - после дойде при Обито. - Искаш ли да тренираме?

Минато се одалечаваше а Изума ми предложи да тренираме заедно...
-Ами сушер съгласен съм..Какво имаш на ум..-Седнах за да си почина малко преди тренировка...
Радвах се че най-после имам ново джутсу и се чудех кога ще открия Шарингана си....

-Тайджутсу? - Изуна му предложи докато седна срещу него - Можем да тренираме бързината си. Чувал съм, че ако нинджа няма бързина, по-добре да се откаже да бъде такъв! - подкани го. - Но разбира се, поотдъхни си малко. И аз съм поизморен от тренировки малко.
Двамата постояха така и изведнъж Изуна се присети за нещо:
-Ти, активирал ли си шарингана си?

След въпроса наведох леко глава и измънках..
-Ами всъшност не но МИнато каза че ще се активира в емоционален момент..Просто ще трябва да изчакам...
Изпувтях и станох като се разтегнох..
-Е започваме ле...-Усмихнат се обърнах към Изума

-О... емоционален момент, значи.. хм... - Изуна постоя така малко, но после се изправи при думите на Обито и зае бойна позиция срещу него. - Добре! Да започваме!
Изуна се впусна срещу Обито и се опита да го срита, но момчето избегна удара му. Изуна обаче се извъртя и отново се опита да го удари, този път беше за малко. Изуна отново тръгна срещу Обито и както тичаше напред, направи примамващ удар, с който успя да залъже Обито и го удари по хълбока, после се отдръпна назаде, за да избегне контра-атака.