Полето!!!!!

_Ами аз съм добре но ти изгеждаш сякаш си болен от нещо..МИсля че прекаляваш с тренировките...Седни си почини сега...Ако сега си изтощиш силите за войната няма да ти останат...-Двамата седнахме и аз му подадох водата и той започна да отпива...
-Та как се справяш в тренировките вече си личи че се пребиваш от тренировки...

-Трябва да продължа! - заяви твърдо Изуна - Искам да съм полезен в тази война - сложиха ме в дивизия! А и... имам чувството, че не е достатъчно... не е достатъчно това, което тренирам, аз съм слаб... слаб... - за изненада на Обито, Изуна се разплака.

От очите му потекоха сълзи макар и да се опитваше да го прикрие..
-Изуна спри..-Сопнто казах..-Ако продължаваш да се престараваш няма да си полезен на никой дори на себе си,няма да си по добър шиноби ако се пресилваш..Почивката е толкова важно колкото тренировката..И не си слаб ти винаги си по напред от мен и ванаги ще знаеш какво да направиш....ТРябва да имаш вярва себе си за да постигнеш нещо..Не искам да те виждам такъв..Слаб изнемощял..А сега ще си починем като отидем до града да си купим нещо..

Изуна подсмръкна и избърса сълзите си и погледна към него, но после пак надолу.
-Не... ти не разбираш... - Изуна се колебаеше дали да му каже нещото, което се знаеше единствено сред по-възрастните Учиха. - Аз... не съм силен, далеч съм от силен. Трябва да продължа, нямам друга опция. - имаше страх в гласа му.

-Изуна ако има нещо което те тормози с мен трябва да го споделиш..-Аз го хванах за рамото..
-Ако има нещо те слушам..-Виждах че нещо го мъчи..

-Мм... ами.. - Изуна се колеба така около минута, след което погледна Обито, пое си дълбоко въздух и затвори очи -Не съм ти казвал, но... всъщност имам брат... макар и да пише друго в личната ми карта...

-Брат за какво говориш..Тоеат имаш брат за който не знае никой..-Не знаех за какво говореше...

-Е... не е чак никой, но това е защото той... той е... - на Изуна му беше трудно да го каже, но накрая се примири и измънка глухо - ...Учиха Мадара... - заби поглед в земята сякаш страдаше за действията на брат си сякаш бяха негови собствени.

-Учиха Мадара..Леле.....Изу не се отчайвай поне знаеш че е жив...
-Знам че ти е трудно...Ако можех да те ободря...Сетих се можем да забравим за това сега..._Аз стана поогнах му а стане и си прибрахме нещата след това го повлякох към магазина....

Изуна премигна и стана и отиде с Обито. Като му беше споделил обаче като че ли цял товар се беше смъкнал от гърба му - беше се облекчил.

Куренай пристигна.
Както винаги тя скочи на едно дърво и зачака изгрева.
По едно време стомахът и изкъркори.
тя отиде да хапне рамен.

Куренай се върна наядена.
Тя почака учителя, като през това време загря.
Направи си чакра тренировката и потича малко.
Тогава се зададе сенсеят.
Той я поздрави
- Добро утро Куренай-въпреки че той винаги беше жизнен в момента дори той беше притеснен.-Добре! Нека да видим какво си научила. Загря ли?
-Да-отговори Куренай
-Добре! Вкарай ме в илюзия.
Куренай се концентрира.
Тя беше тренирала здраво и за това не и отне много време.
-Браво ! Определено си усвоила Magen: Narakumi no Jutsu (Demonic Illusion: Hell Viewing Technique). Какво искаш да учим днес.
-Ами...предпочитам да науча 2
-Кои?
-Kori Shinchu no Jutsu и Nehan Shoja no Jutsu .
-Шегуваш ли се?
-Не! Защо?
-Nehan Shoja no Jutsu е техника с ранг А. Ще ти е страшно трудно да я начиш.
-Колкото и време да ми отнеме ще я науча. Тя ще е най-полезна за войната.
-Хъм както кажеш. Но за Kori Shinchu no Jutsu си права-то е едно от най-лесните. Сигурен съм че няма да ти отнеме много време.
-Добре. Нека науча първо него.
Сенсеят и даде теория и Куренай започна.
Тя концентрира чакра.
Трябваше да я прехвърли на пространството което искаше жертвите да обикалят.
Не стана от първи опит.
Куренай попита сенсеят дали е успяла.
-Повече чакра-отговори точно той
Куренай концентрира повечко чакра и отново направи техниката.
-Хммм усетих промяната. Според мен се справи! Браво. Искаш ли почивка?
-Това ли беше? Ъммм.... не! Следващата техника:
-Тя е Nehan Shoja no Jutsu. Нея със сигурност няма да можеш да я усвоиш толкова лесно. Целта е да вкараш малко чакра в определен район. тази чакра е един вид вирус . Хората които ще я приемат ще бъдат приспани. Това ще продължи докато не се усвободят. но това не може да стане тъй като те спят. Така че трябва да бъдат събудени от външен човек.
-Ясно-каза куренай
Тя започна.
Целта и беше да приспи само учителят за по-лесно.
Тя се концентрира.
След това разпръсна чакра по земята и я насочи към учитела.
той се прозря леко.
-Ще стане с повече чакра. Твоят проблем е че пестиш чакра.
-Да-каза Куренай и продължи да опитва.

Куренай започна да се уморява.
Учителят наистина беше пред задрямване.
Тя опита още веднъж, но вложи всичката си чакра.
Този път се получи...даже прекалено добре.
-Леле дори животните заспаха.
Тя освободи учителят.
-Браво справи се! Но сега трябва да събудим всички животни.......
Това им отне доста време.
Куренай се беше престарала.
болеше я главата.
Сенсеят каза че малко е прекалила и че на всички се случва.
тя реши да се възстанови и тогава да продължи.
-Довиждане-каза тя и се отправи към града

Куренай пристигна.
Но не за тренировка.
Тя тръгна из Коноха за да я разучи и да изготви стратегия.
Когато мина покрай изворите реши че ще е добре да си почине преди да си "налее акъла в главата" ( )
След това се качи на най-високото дърво в гората на Коноха.
Оттам направи продължителен оглед на местността.
Беше изтекла доста информация и сега трябваше да се мисли наново.
След време тя слезе и седна на един от по долните клони да си почине.

А не беше идвал тук от толкова време, денят се очартаваше доста суров и Райкагето реши да си почине на любимото място. Тук, покрай дърветата, А беше направил нещо като боксова круша, преди доста време. Той беше издълбал вдлъбнатина в дървото, след което я беше покрил с найлон. Беше се обраувало нещо като пъшкул, който беше доста сравнително мек, но по-важното беше, че раните на дървото щяха да го изсъхнат, с найлона А предотврати това. Сега дървото си стоеше там, никой не го беше намерил и то си беше все същото. Райкагето реши да потренира, рамото и главата продължаваха да го болят, затова А си изпи хапчето и започна да разгрява. След около 30мин беше готов. Първо извади въжето за скачане и направи 100х20 скока. Тъй като беше започнал с крака, реши да направи основните удари, всеки по 500 пъти на крак (лол- .мид-, хай- кикове; фронтални, странични колена и под ъгъл). Ръцете не останаха по назад. След като направи 50х20 лицеви с около 2мин почивка между сериите оставаше само ударите от които направи по 500 на ръка (ляв, десен прав; ляво, дясно круше; ляв, десен ъперкът; ляв и десен 90градусов лакът; ляв и десен страничен лакът и ляв и десен 45градусов лакът). След всички тези тренировки А реши да направи малко коремни. Той направи 100х20 със по 5мин почивки. Ставаше късно, А както винаги беше прекарал деня в тренировки. Райкагето смяташе, че ако потренира усърдно ще си почине психически. Днес нямаше как да не спи като пребит, все пак тренира цели 8 часа. За да завърши напълно тренировката А се хвана за един клон и направи набързо 50х10 набирания. Навръщане преди да влезе в града Райкагето направи 100 обиколки на града. По този начин той не само тренираше, но и обикаляше целия град. Така провери данеби някой да шпионира и се опита да запомни всичко което видя. Така може би след няколко дена щеше да знае околноста наизуст, това щеше да му даде на него и на дивизията му стратегическа преднина пред противника. След днешната тренировка раната на А се разкървави. Райкагето усети това през бинта, той се беше уморил на 100% и се запъти към дома.

Учителя и ученика пристигнаха. А започна да обяснява.
- Ако искаш да развиеш шарингана, трябва да тренираш усърдно и да увеличиш нивото на издражливоста, бъзината и силата си. Днес ще тренираш много затова, първо трябва да се научиш да разгряваш. Райкагето започна да обяснява, а момчето слушаше и се опитваше да запомни всичко. След това двамата с А разгряха и Райкагето премина към следващата стъпка.
- Тъй като закъсня, трябва да направиш 50 лицеви опори, но преди това ще те науча да удряш ляв и десен прав. След като му обясни Райкагето каза на момчето да почва с лицевите, а след това трябваше да удря по "крушата" докато А не види, че удря правилно...

Изуна премигна - щяха да тренират усвояванто му на шаринган? Изуна кимна малко боязливо и се заслуша в приказките на А.
Двамата загряха, Изуна вече можеше да прави това. Сега беше натоварен и с 50 лицеви. Изуна започна да ги прави, но за него 50 не бяха проблем и бързо ги направи - нали винаги разгряваше по подобен начин. След това момчето застана пред въпросната "круша" и започна да я боксира. Ударите му бяха бързи и леки. Гледаше да удря както учителят му казваше, защото не искаше да си навлече гнева му и не спря докато А не му каза.

По ръцете на момчето се появиха одрасквания, А се загледа по внимателно и забеляза, че това са остъргвания.
- Стига- проговори А- За днес достатъчно с ръцете, гледай да не ги изпотрошиш, че утре пак ще тренираме. За начинаещ удряш добре. Сега ще ти дам един съвет, винаги се сещай за него когато се биеш или тренираш: Гледай да удряш силно, може да не е много бързо в началото, пази бързината и я използвай да върнеш ръката. Тръгвай за следващия си удар след като върнеш ръката. И най-важното, независимо дали си уморен, ранен или полумъртъв ръцете винаги на главата.- след тези думи Райкагето се замисли над нещо и по лицето му се изобрази усмивка. Той потупа момчето по рамото, то от своя страна се стремеше да запомня всичко което сенсея му казваше.
- Освен удари с ръце ти трябват и удари с крака. Започни с лол кик, първо обаче разгрей краката, винаги разгрявай преди тренировка. Травмите които могат да ти се случат за безброй много.- след тези думи А показа на момчето лол кика и го остави да бие по крушата, Райкагето го наблюдаваше много внимателно и ако нещо небеше наред щеше да го поправи.

-Д-да... - Изуна кимна, стремейки се да запомни съвета на сенсея си.
После погледна ръцете си и също забеляза раничките и преглътна леко. От потупването на райкагето Изуна едва не падна и премигна като слуша за лол кика. Подскача и потича на място, за да загрее с краката, след което, като беше готов, започна да бие крушата. В началото Изуна удряше както обикновено, сменяйки крак с крак и започна да забелязва колко неизострени всъщност бяха ударите му. Винаги когато тренираше си мислеше, че прави точните атаки, но ето, че сега виждаше един нов начин. Той продължи така, опита се да спази и съвета на А - вложи повече сила в удара отколкото в бързината, но скоро краката го заболяха и той тупна на земята. Дишаше тежко.

Куренай пристигна да разгрее малко преди битката с Изуна
ПП:Чакам те в арената след около 10 мин.
Тя обиколи няколко пъти полето и направи лицеви опори и коремни п..
След това направи една чакра тренировка.
След малко стана и упражни джутсото си върху животните наблизо

Куренай видя колко усърдно тренираше Изуна.
Когато спря за да почине отиде при него.
-Здравейте Райкаге-сама, Здравей Изуна! Ъм така като ви гледам момента не е подходящ за битка.
Ако искате да отидем за по рамен а после да се бием? Тъкмо Райкаге-сама ще те види.

Някакъв силует се появи в далечината.Това беше Минато.Той идваше да види как се подготвяха другите нинджи.Как знаеше,че има нинджи ли?Много просто.Беше забелязал,че почти всеки ден тук идваха нинджи да тренират.Апък така и така искаше да се разходи малко.Беше му се насъбрало доста.Когато се приближи повечо видя,че там са:Куренай,Изуна и А....

-Ами... незнам... - рече Изуна докато си взимаше глъдка въздух и пи от едно шише вода. - Може, а-ако сенсей разреши де...

-Я виж ти! Здравейте Хокаге-сама! Тъкмо отиваме към арената!-каза куренай

-Райкаге позволявате ли? Така ще можете и да оцените Изуна