Полето!!!!!

Куренай се върна за тренировка.
Беше загряла от мисиите за това направо започна да хвърля шурикени.
Направи 3 клонинга и заедно захвърляха.
Сега се съсредоточаваха да ги забиват освен точо и дълбоко.
Това беше чакра тренировка, точност, сила, бързина и т.н.
Клонингите много пъти събираха и хвърляха оръжията си.

Така Изуна, трябва се съсредоточишп върху вида на чакрата си.
-Пренеси я в друго пространство и чрез нея направи някаква илюзия.
-Опитай се да ме хванеш в нея-каза сенсеят.

-Хмм... Добре! - Изуна направи знак като се съсредоточи върху чакрата си.
Защото беше тренирал усилено чакрата си с последните тренировки, а и експлодиращите клонинги, той лесно можеше да изпълни първото условие. Опита се да изпълни и второто, но не схвана особено и не успя да се справи, за това погледна сенсея объркано:
-Как така да я пренеса в друго пространство, сенсей? И за генджутсу не се ли използват знаци с ръце?

-Образно казано друго измерение-каза учителя като се почеса зад вратъ.С знаци трябва да оформиш така чакрата си,че да създаде илюзия за неещо или някого на опонента ти.Опитай пак.

Станох изпод дървото и усъзнах че съм заспал..Видях Изу, КОнан..Станах и реших да продължа с тренировката но исках да понауча нещо и затова отидох до тях..
-Здравейте,не искам да ви досаждам ако сте заети..
-Как се справяш Изу,както винаги си пред мен...-Усмихнах се не исках да ги прекъсвам...
-Аз ще тренирам малко по настрани да не преча,ИЗу ако има нещо ще съм там ще тренирам...

-Да... добре... - Изуна кимна и тогава забеляза Обито.
-Здравей, Обито! Хех, ами.. с-справям се все... - Изуна рече скромно.
Не продължи разговора им, защото имаше тренировки и увери приятелят си, че после ще дойде да потренират и те заедно.
Застана срещу сенсеят и направи знак, за да концентрира чакрата си. Както споменах нагоре, това му беше лесно за извършване заради много тренировки и опити. След това погледна сенсея... трябваше да го вкара в илюзия - нереален свят, под контрол на Изу, друго измерение. "Добре...можем да го направим..." Изуна си представи някакъв нереален свят, който целият беше разкъсан на различни картини, като пъзел. Но нищо не стана. Май просто с представяне нямаше да стане. А и нали трябваше да го приложи на сенсея, не на себе си все пак? За това отново се концентрира, правейки знак. Този път се съсредоточи върху сенсея си. Чакра започна да извира от Изу, да я внедри невидимо в него, за да му придаде илюзията, която той се представяше, и именно разпаднатият като пъзел свят. - "Да - погледни ме! Този път ще--"

ПП: Давай Минато, опиши дали сработва!

Учителят се почувства леко замаян.
-Напредваш.-заяви учителя като се залюля леко-още малко....

Изуна кимна като продължи. Засили концентрацията, също както правеше по време на медитацията си и се опита да почувства чакрата на сенсея си. Едва я долови, но това му помогна - сега ориентира своята чакра, така че да "завладее" неговата, да му придаде идеята за неговият разпадащ се свят. Изуна вкарваше неимоверни усилия в това и му беше доста трудно, все пак първата стъпка е най-трудна, както казват.

Изуна успя.Сенсеят му беше в перфектно генджуцо.Младото моче освободи учителят си от ''пъзела''.
-Мисля,че сам знаеш резултата Изуна.-каза учителят му с усмивка.

-Хаах... аз - аз успях! - Изуна се зарадва пъхтейки тежко от цялото усърдие. - Н-но сенсей... това е много трудно и докато вкарам противник в генджутсу ми отнема доста време... Мога да бъда повален до тогава! - сплаши се момчето и оклюма, че не е покрил този критерии.

-Не се притеснявай Изуна.Всичко става с тренировки.Ще се самоусъвършенстваш.-каза учителя и намигна на Изуна.

Отдалечих се от тях за да не им преча и реших да пробвам да науча..
Исках да науча една нова и мощна техника...Която баща ми ми показваше често...
Техниката беше Katon: Ryūka no Jutsu..Или по точно огнен дракон..
НЯмаше изобщо да е лесно трябваше да дам всичко от себе си за да я направя..
ЗАпочнах със загравките..Първи започнах с психическо загряване на чакрата..Започнах да я движа из тялото си..След като събрах доста чакра започнах с физическите упражнения..Направих Лицеви опоро,Коремни преси,Клякания и Набирания..Като се подготвих започнах...
Целта беше да съдам нещо точно като .Katon: Gōkakyū no Jutsu-Fire Release: Great Fireball Technique но много по мощно..Това джутсу изискваше много подготовка..
Започнах да събирам чакра ито не я щадях..Направих знаците..-Змия-Дракон-Заек-Тигър..След това си казах Katon: Ryūka no Jutsu..Събрах чакрата в корема и издишах..Наистина стана Огнена топка която беше п осилна от Fire Release: Great Fireball Technique...Поех си дъх и пак пробвах...Събрах чарата в корема поех дълбоко въздух и бързо направих знаците след което казах.. Katon: Ryūka no Jutsu..ИЗдишах и пак нищо по добро от предишното не стана...Явно някъде грешах..Сигурно трябваше д съ съсредоточа повече..
Съсредоточих се поех дълбоко въздух събрах равномерно идостатъчно количество чакра направих знаците и казах. .Katon: Ryūka no Jutsu..Резултатът беше много по добър но имах нужда да го усвоя напълно..
Доста време тренирах джутсуто исках да стана добър...След няколко опита започна да става по добро..Започна да се уформя Дракона сега трябваше да увелича прилива на чакра към него както и радиусът му...
Събрах Чакра в корема като я концентрирах точно в една точка и при излизане..Вдишах дълбоко и направих знаците.. Katon: Ryūka no Jutsu И Издишах един Огромен Дракон който се разби в скалата и я разтопи на половина..
-Да успях..-С тежко дишане седна на земята...

Изуна се усмихна. Разпита сенсея си къде може да намери повече за генджутсуто и различните видове и получи съвет да се порови в библиотеката, определено имало. След това владият Учиха благодари на сенсеят си и двамата се отпратиха. Веднага Учихата се зае да осъвършенства генджутсуто си. Той направи няколко сенчести клонинга и взаимно започнаха да си прилагат генджутсу - този метод всъщност щеше да се окаже доста подходящ, защото, както се учеше да прилага генджутсуто, така и, да го разпознава, защото негови клонинги бяха целите, така да се каже.

Беше дълга тренировка и накрая Изуна така се изтощи, че съзнанието му се замъгли от всичките тези илюзии, особено като целият опит на клонингите се върна в главата му. Той падна, защото беше загубил понятие за ориентация и мозъка му сякаш щеше да гръмне. Бръкна в кесийката си и извади бутилирана вода, изпи доста голямо количество и избърса потта от челото си. Физическите тренировки сега му се струваха тройно по-лесни и предпочете сега да бие някое дърво отколкото така да измъчва съзнанието си. Той обаче трябваше да продължи с тренировките, не искаше да се предава, а и да научи генджутсу беше една от мечтите му, защото всеки Учиха знаеше генджутсу и тази област му беше най-силната! "Ако се сдобия с шаринган сигурно ще ми е 100 пъти по-лесно." - мислеше си той, но скоро усит вътрешно, че е задобрял както сенсеят му беше казал. Все пак реши да си вземе почивка и да провери какво прави Обито. Отиде до него и като видя разтопената скала се зачуди какво става, за това дойде и попита също така запъхтяният Обито:
-Оха - ти ли направи това! Не е като от огнена топка. Какво учиш?

Докато си почивах Изу дойде и мев попита за скалата..
-Ами научих нова огнена техника..Огнен дракон,със сигурност не е една от най-лесните..-Изу седна като мен..
-Виждам че и ти тренираш усилено...Какво точно..?

-О, ами аз... занимавам се с генджутсу, но... пфу... - въздъхна Изу и потърка челото си - Много е изморително... не физически, а по скоро психически.
Двамата постояха малко така и си побъбриха за туй-онуй. Изуна сподели с Обито скорошните си мисии - с Еми, случката с фалшивата аларма, където се оказало не враг, ами заек хД и други подобни. Обито също сподели някоя и друга приказка с приятеля си, след което Изуна рече:
-Знаеш ли, мисля да си ходя... Вече се стъмва, а не мисля, че ще мога да издържа друга тренировка...Генджутсуто ми отнема доста. - с това двамата си казаха чао и Изуна се отправи към дома си.

Куренай дотърча на тъгадък-тагадък (до сега никога не съм го писала във форум ) до тук.
Тя скочи на едно дърво.
Точно тогава слънцето се показа зад скалите.
Беше много красиво.
Тя слезе и зачака сенсеят.
През това време направи една малка тренировка за точност.
Ето че учителят се зададе.
Той поздрави Куренай.
Тя пък от своя страна го похвали че не е закъснял .
Той се засмя и след това придоби сериозен вид.
Той и каза, че за да и е по-лесно да направи генджутсо първо трябва да може да контролира съзнанието си.
- Нека първо да се поупражняваме. След това ще ти дам теория.
Те седнаха.
Сенсеят започна да и казва какво да прави.
Тя рязбра че за генджутсото е необходима голяма концентрация.
Толкова голяма че да можеш да се почувстваш част от своята илюзия.
Сенсеят и обясняваше много точно.
След време тя придоби обща представа какво е това генжутсо.
След като джоунина я поразпита малко реши че ще се справи бързо със генжутсото.
-Сега е време да ми кажеш какво искаш да учиш!-каза той
Куренай не се замисли а отговори веднага:
-Magen: Narakumi no Jutsu (Demonic Illusion: Hell Viewing Technique)
-Сигурна ли си? Това не е лесна техника? За нея трябва да знаеш от какво се страхува всеки?
-Сигурна съм! Но си прав че трябва да ги познавам...е има неща от които всеки човек се бои.
-Добре!-каза той и и даде теория-Вкарай ме в илюзията си!
Куренай започна да се концентрира.
От това което беше чула трябваше да се концентрира и да си представи нещо ужасяващо, което след това по чакрапът да прехвърли на другия. Първоначално започна със умерено количество чакра.
Изглежда че учителят усети ефекта,но каза че с тако количество чакра няма да стане.
Тогава тя концентрира много чакра-толкова колкото може да изкара наведнъж.
Тя повтори действията си но се концентрира повече.
Тя буквално не чувстваше какво става около нея.
След това започна да предава мислите си на учителя.
По едно време се чу:
-Кай!
Това беше учителя.
-Браво! Справи се! Както виждаш предварителните тренировки помагат много! Разбира се джутсото ти все още не е усъвършенствано, но с още малко тренировки ще стане. Запомни, че аз съм професионалист. Не всички могат да се освободят толкова лесно от това джутсо. Пък и да ти кажа илюзията която си избрала ме стресна. Права си че всички хора се страхуват от това.

ПП:Илюзията са последствията от войната в Мадара

Куренай благодари на сенсея и той си тръгна.
Тя реши да потренира малко физически защото имаше чувство че главата и не си е на мястото.
Тя мина покрай момчетата.
Те си говореха за нещо.
по едно време Изу си тръгна и откри пред Куренай скалата.
-Иха! Нима Обито е направил това?-каза си тя и започна да бяга.
След това намери мишените и започна да се цели в тях.
Да но не можеше да се концентрира.
Беше твърде изморена.
Реши да се поразходи.

След като Изу си тръгна Обито тренираше цяла нощ техниката и веки път ставаше по голяма..Вече можеше да го прави в огромни размери...След това той беше много гладен ни оърво трябваше да мине през магазина...

На следващият ден Изуна отново беше на поляните да тренира. Загря както обикновено и започна с тренировките. Днес щеше да научи Kokohi no Jutsu, за което беше чел вчера в книгата. Той взе един камък, гледайки от записките си. Това джутсу нямаше да му бъде проблем. Реши да направи илюзия, че камъка и клонка. Той започна да концентрира чакрата си - благодарение на предишните си безброй тренировки, сега можеше да я контролира доста добре и бързо да се ориентира. Представи си, че камъка е клонка и започна да влива чакра в него, също както при обикновените генджутсу. Само че при предмети щеше да се окаже не чак толкова лесно, тъй като те нямаха мозък. Обаче, както Изуна разкри не след дълго, всеки обект си имаше собствена аура. Изгуби доста време докато я усети, но с това подобри и сензорните си умения. Вля чакрата си в аурата на камъка и я разстрои, при което той зае съвсем нова форма - сега беше пръчка. Изуна се зарадва и остави обекта в илюзия настрани. Взе друг камък и затренира с него. Този път го превърна на лист. Продължи с други камъни и ги "оформяше" във всякакви предмети. С всеки опит, променяше илюзията на по-труден по форма предмет и дори успя един малък камък да му придаде илюзия, че е огромен и тежък камък, който попринцип Изуна не би могъл да вдигне, на което момчето се закикоти.
Накрая той развали илюзията на всеки един обект и отново си бяха камъни. След новото си джутсу, Изуна реши да увеличи силата и скоростта си. Тъй като знаеше, че война наближаваше и щеше да е в една от дивизиите, той се нахака и създаде колкото можеше повече клонинги - остави половината от тях да упражняват сила като биеха няколко дървета, а останалата половина реши да увеличи силата си като направи няколко обиколки из полето - първо тичаше бавно, но после се правърна в състезание между клонингите. Като истински Учиха, Изуна напрягаше тялото си до краен предел, развиваше капацитет си и тичаше напред като че ли гонеше нечий гръб...

Дойдох държейки Книгата в ръка четейки...
Сложих чантичката на земята и седнах..Исках да започна с Тренировка на чяакрата,щях да започна да тренирам за освобождаване от генджитсу...Трябваше да спра притока на чакра...Отидох до изворите и Застанах на повърхноста..РАзбиорасе заради чакрата вече като навик..Сега трябваше просто да спра протока към цялото тяло..Концтетрирах се и в точния момент спраях чакрата но само от към краката и цамбурнах в водата..Излязох и се опитах пак..Трябваше да спра цялата система на чакрата за секунди...Преброих до три и на три спирах чакрата..Повтарях ли повтарях и всеки път не беше до край..Пробвах пак затвотих очи и просто спрях чакрата..Изведнъх паднах и осъзнах че успях..Ето че вече имам начин да се осводобя от генджитсу...
Седнах на поляната да си почина за секунда...

След като успях да науча изхода от генджитсу..ТРябваше да зпочна с Някоя техника..Мисля х да науча Танцуващите пламаци тъй като Усавършенствания вариант на Голямата огнена топка е много трудна техника..
Препрочетох техниката на Танцуващите пламъци..Това щеше да е лесна но опасна техника поради причината че имаше един знак но трябваше да се напрправлява огъня с чакрата...
Техниката можеше да е страхотна техника ако имах и въздушната чакра но това сега не е важно..Започнах с концентрране на чакрата знаех че трябваше да разпределя чакрата на няколко места..
Събрах чакрата направих знака Тигър..И си казах Fire Release: Running Fire..Издушах и направих само един огън които можех да движа по полето но нямаше как да създам огфнения капан Макар и да не ми трябват многог трябва да са поне три или четири..Започнах пак концентрирах се вдишах и събрах чакрата направих знака и казах.. Fire Release: Running Fire отново го направих обаче 2 БЯгащи огъня..ТРянирах доста време и след време ги докарах на четири..Избрах си една скала съсредоточих се вдишах дълбоко манипулирах чакрата достатъчнио одбре и Fire Release: Running Fire направих ги застанаха от 4 те страни на скалата..сега исках да променя джутсуто целта беше даго затворя и от горе за да стане огнен купол..Направих кръга и започнах да го въртя..Огъня разви голява скорост около склатаи започна да става адски горещи скалата започна да става чарвена..Аз се опитах да моделирам чакратат така че да създам таванана на въртящият се купал..Първия път не стана..Но втория се напрегнах и като създадох купола градусите вътре станаха толкова големи че скалата не издържа и когато освободих пламъците скалата беше стабала искрящо чарвена и разтопена на места...Признаван не е силно колкото Драконовата техника но е достатъчно силна да убие и да хване някой в капан...Седнах с тежка въздишка и пиййнах вода отжеката съм се обезводнил..Исках да си почина преди да си продължа тренировката...

Изуна се скъса от бягане и биене по дърветата, а като най-сетне освободи клонингите си, целият им опит го връхлетя и той усети тялото си още по-леко. Премигна и макар и да беше изморен, той почувства, че нови сили идват в него. Смръщи се решително "Трябва да продължа! Трябва да нуча някоя техника one-shot-kill!" Изуна щеше да тупне на земята, но се задържа на крака и направи знак. Призова сенчест клонинг и започна да се упражнява отново на генджутсу с него. Изуна беше позаякнал, защото вече кварваше противник в генджутсу достатъчно бързо, също както сенсеят му беше казал. Той не забеляза наблизо трениращият Обито...

Станох и се разпънах,бях станал добър в Огнената техника но ми рябваше и бойна практика..Наблизо видях Изу..
-Здравей..-КАзах като се приближих леко изморен...

Изуна се сепна леко и за малко да изгуби контрол над генджутсуто, но го задържа и направи -кай-, за да излезе. Обърна се към Обито и премигна. Изуна изглеждаше доста зле и май беше отслабнал още повече.
-О-обито... ах, как си? - озари го с обичайната си усмивка.