Полето!!!!!

пп. ок

Куренай не можеше да се концентрира.
Може би защото я тревожеше случващото се.
Тя реши да се изолира от света.
След това вложи чакра и опита.
ХПолучи се нещо но то не беше както трябва.
Опита няколко пъти, но продължи да не се получава.
Вложи повече чакра.;
Опита и почти се получи.
Направи още 2 опита и чувстваше че го е усвоила.
Помоли сенсея да я вкара в генджутсо за да тества наученото.

Сенсея отново я вкара в генджуцото и я напътсваше
докато го направи. Накрая Куренай се справи с техниката,
той я поздрави и след това я попита дали иска да и помогне
с усвояването на още някоя техника.

Изтръх останалата кръв от усната си и се изправих..
-О няма нищо радвам се че не ме уби-казах на шега и се засмяхме..Куренай дойде..и си замина..
-Та сега какво..-Знаех че имам предсотояща битка и реших за сега да си пестя силите до тогава..
ПОдпрях се на дървото и изчаках някой да каже нещо...

Конан написа:Сенсея отново я вкара в генджуцото и я напътсваше
докато го направи. Накрая Куренай се справи с техниката,
той я поздрави и след това я попита дали иска да и помогне
с усвояването на още някоя техника.

Всъщност вече нямам чакра (Като вземем предвид и другата тренировка........). Ако може нека продължим утре.
След това се сбогуваха и Куренай си тръгана

-Ами можем да се разходим из града? - Изуна предложи на Обито.

Супер..
-Супер отиваме за да ме чрпиш рамен,много ме боли..трябва да си угасих съвеста спокойно с удоволствие приемам..
Изума гледаше без думи и тъкмо да каже нещо..
-Да да хайде да тръгваме натам..-Казах бях доста гладен,пък и повече от всичко обичах да ям...освен битките...
-След това отивам в арената..

Изуна замълча без да казва нищо и просто кимна. След това се отправиха към Коноха на по рамен.

ПП: Пиши там.

Достатъчно свеж Изуна дойде да потренира едно ново джутсу, което искаше да комбинира с клонинг джутсуто си. Той призова един клонинг и го огледа - точно копие. Изуна се подсмихна, защото покрай сенчестите клонинги се беше научил перфектно да създава клонинги на себе си и така за противника щеше да му е адски трудно да открие кой е оригиналът. "Сега само трябва да се науча да го настройвам, така че да експлодира!" Изуна застана срещу клонинга и започна да му прилага чакра, която той да контролира по начин, по който тя ще експлодира при сблъсък с противник.
Учихата се съсредоточи докато го правеше, после се отдалечи и хвърли един шурикен, но нищо не стана след като оръжието пресече клонинга, просто клонинга изчезна. Изуна се нацупи и повтори опита си. Чак след няколко опита получи желаният резултат - клонинга да се взриви. "Да!" - Изуна се израдва, защото експлозията беше достатъчно силна. - "Сега трябва само да се науча да правя клонинг готово-зареден с тази чакра!"
Той продължи с опитите си, вече целеше не да зарежда клонинга с експлодиращата чакра, ами да е направен от подобна чакра. Може да се каже, че Изуна изгуби цял ден докато нагласи правилният клонинг, но веднъж схванал той вече нямаше да има проблем! В главата често му минаваше мисълта, че някакво голямо събитие наближава и това някак го безпокоеше, но не биваше да дава на тревогата му да го завладее. Подобен експлодиращ клонинг можеше да му помогне в много случеи.
Отново застана на известно разстояние и хвърли още един шурикен към новонаправеният си клонинг, който в сблъсък с шурикена избухна мощно. Изуна закри лицето си, задоволен от ефекта. "Това ще ми е много полезно - вече знам как да го правя!"
Изуна си поотдъхна малко и после продължи с обичайните си тренировки - лицеви опор, коремни преси, тичане. Негова цел беше също да овладее "силният удар" - това беше стил противоположен на стила на Хюга и се концентрираше върху нанасяне на външни поражения и чупене на кости. За тази цел Изуна започна като бие едно дърво настървено. Целият се изпоти от всичко това, но не спираше, не спираше.

Приближих с бърза стъпка видях Изу и забързах още повече...
-Здрасти Изу..-Доно си починал..-Гледах го целия изпотен биещ едно дърво...
-МОже ли да те помоля нещо...ИСкам да ме научиш няколко техники моооляте...Знам че може да ти досаждам ни цяяла нощ съм правил мисии..

-Ах... - Изуна се спря и въздъхна изморено. Обито забеляза, че беше разкървавил кокалчетата си.
Щом Изуна срещна погледа на Обито обаче се поусмихна.
-А-ами... добре... Не мисля, че мога да съм добър учител, все пак съм генин, но... кажи ако има нещо, ще се опитам да помогна. - както винаги беше готов да помогне и услужи.

Куренай се зададе.
Поздрави Изуна и и тя кога него почна да тренира.
Беше тъмно и тихо.
Куренай направи кратка чакра тренировка.
След това упражни основните техники.
Направи няколко пъти Кай и реши да се цели в мишени.
Нощта осветена от луната беше перфектна.
Тя каза на изумо че отива на едно добро място за тренировки и ако иска дя я последва
След това тръгна към изворите.

Куренай видя Обито и го поздрави.
След това тръгна.
Отиде при изворите и намери мишените.
Започна да се цели в тях.
Беше тъмно и тя често пропускашефно в повечето случаи уцелваше.

Ах този ИЗу никога не казва не и винаги е готв да помогне...
-Ами мисля да се опитам КАгебушин и ъмм някоя огнена техника...
Изуна си беше разкървавил кокалчетата както и че краката му имаха леки цицини,Изу упорито тренираше...

Преди Изуна д започне стеорита трябваше да си поеме дъх..А аз през това време загрях и събирах чакра..НАправих коремни и лицеви..Сега беше време за Теорията...Изу ми обясни подробно и аз се съсредоточих..
Знаех че ще е доста по трудно от Бушин и че може ида не мога да го направя нали е за определени хора...
Събирах огромно количество чакра..ТРябваше да създам няколко и да бъдат баланцирани...
Направих знаците и преди да кажа думите рапределих чакрата на 3 и казах..-КАгебушин но джутсу.. Три не идеални сенчести клонинга се появиха след голямо Пуф..
-До поне вече знам че мога да го правя сега остава да го усавършенствам...
ЗАпочнах по концентрирано да разпредяля по равно чакрата и да ги направя точни копия...Сега исках да направя 2 за да е полесно...
-Кагебушин но джутсу..-Те се появиха не беха идеални но бяха по добри от предишните...
След няколко опити успях да ги докарам...Изу продължаваше тренировката и като се обърна ги вида застанахме тримата един да друг и той ни огледа и с юмруци отсрани 2те копия..Явно все още бяха видими...
Аз продължих с трениранетодокато не го направих и деално...
Задъхан седнах..Имах още доста чакрано все пак е изморително...

Куренай реши че вече е време да тръгва.
Не беше известена със сигурност дали казекаге-доно ще дойде но щиши да убие време.

Последвах Куренай и оставих Изу на мира за малко..Озовахме се до изворите...
ЗАпочнах да умпражнявам новото джутсу с всяко пробване ставах все по добър в него скоро щях да съм го усаваршенствал вече можех да правя около8-9 клонинга трябваха ми още..След доста трениране го увеличих на 12,мислях да спра до тук и да потрянирам точност,бях станал доста добър в хрълянето на Шурикени и Кунаи..
Е Куренай се справяше също като мен като се има предвит че утре имахме битка срещу Хокагето..
-Е явно тренираме за утре тоетс за днес...Тъй като е ранно сутриннта...
Двамата хвърляхме по мишените и почти винаги уцелвахме точно средата...
Имах идея.. направих знаци..
-КАгебушин но джутсу..-колкото са повече толкова по добър ще съм в точноста но и повече чакра ще изискват..
Направих 5 клонинга..Вече стрелях по 6 различни сървета и накрая щях да съм трениорал 5 повече но трябва и да внимавам...

След като Прибрах клонингите умората беше 5 пъти по голяма проснах се на земята...Куренай замина за мисията си..Като се изправих и зках да изпробвам точноста си...Поглевднах мишената и като хвърлих уцелих целта хвърлих пак и пак уцелих точно средата..Със сигурност Кагебушин щеше дамми помогне в тренировките...
Умората беше твърде голяма..Отидох при Изу който още тренираше..
-Аз мисля да си легна вече скоро имам битка и трябва да съм свеж..
КАзах чао на Изу и тръгнах към вкъщи..

Изуна обясни на Обито теорията и го предупреди, че колкото повече сенчести клонинги прави, толкова повече чакра взима от себе си, така че да внимава. След това го остави да прогресира и се върна към собствените си тренировки, но много се беше препотил и изморил от удрянето на дървото, а ръцете му туптяха силно, за това седна на полянката и загледа Обито. Забеляза, че сенчестите му клонинги не са перфектни и дойде да му даде няколко съвета.
Мина се известно време, в което превърза с бинт от медицинската си аптечка раните по ръцете си. Като видя, че Куренай и Обито тренират по мишените с мятане на кунаи и шурикени, Изуна също реши да се пробва. Той обаче реши да отиде да потренира на друго по-подходящо място... За това се сбогува с Обито и си пожелаха лека нощ.

Сенсея на Изуна го видя и го поздрави.
-Здравей Изуна.
-Как си?- попита той
-Отдавна не сме се виждали.
-Вижждам, че си доста напреднал

Изуна идваше на полянката и се сблъска със сенсеят си и се поздравиха.
-Да, сенсей! - Кимна той - Чух, че се задава война... притеснен съм и бих искал да ме научите на нещо... - сподели Изу.

Вървях с бодра крачка към Поляната преди да започна с мисиите..
Като наближих видях Изу и Конан които се готвеха за упорита тренировка...
-Здравейте..-Казах на двамата..-Виждам че готвите да тренирате аз ще се отдалеча да не ви преча..
Одалечих се малко и започнах да загрявам..Сложих Големия Шурикен и другите оръжия на земята за да ми е полеко и лесно и започнах с загряването...
След като загрях трябваше да потренирам за сила затова реших да пробвам техниката на ИЗу към дървото но леко променена..
НАправих няколко знака...
-Кагебушин но джутсу..-Появиха се 5 клонинга и аз ги разположих на няколко дървета като се опитах от разтояние да започна да им предавам чакра...Малко по малко ги пълнех с чакрас когато започнахме де удряме равномерно с юмруци дървото..Целта беше да вкарам малко чакра в юмрука или сега в юмруците и да трянирам сила малко по малко щях да увеличавам силата върху дървото доката няма видими резултати..
Започнахме и не след дълго кокалчетата почнаха да ме болят,вкара малко повече чакра и имаше видим резултат,наистина тренировката беше изтощаваща защото0 трябваше да подържам чакрата и на клонингите...
ПОтренирахме докато на всяко едно от дърветата нямаше видима вдлъбматина..КОгато освободих клонингите истощението от чакрата намаля както и силата ми се увеличи сега пробвах сам по същия начин и беше доста по ефикасно,сякаш дялках бавно дървото...Седнах да си почина..И по късно щях да продължа...

-Не се притеснявай, засега всичко е под контрол.
-Бих могъл да ти помогна с някоя техника.
-Коя техника искаш да развиеш?- попита сенсеят

-Ами... искам да се науча да контрирам и правя генджутсу! Чувал съм за едни демонични илюзии... Моля ви, помогнете ми тук, сенсей - не мисля,че ще се справя сам! - настоя Изуна.

Куренай дойде.
Отиде при изворите.
Беше решила да се посвети на контрола нас чакрата.
Имаше много причини за нова.
Тя щиши да се специализиря в генсжтс пък е пруедстоеше война.
Затвори очи и концентрира чакра.
Опита се да извлече макс количество.
Това и отне около 30 мин.
След нлтова започна да я концентрира в различви части от тялото и.
Направи няколко пъти кай и продължи да концентрира чакра.

След това захвърля шурикени и кунаи по мишените.
Със всяка тренировка тя ставаше все по-точна.
Реши да си почине малко затова събра шурикените и седна под едно дърво.
Загледа небето.
Слънцето почти беше изгряло.
Въпреки това луната все още се виждаше.
Утре щеше да има пълнолуние.
Куренай стана и продължи да тренира.
Направи няколко обиколки на поляната и загря със коремли и лицеви.
След това направи основните техники по няколко пъти.
Слънцето изгря.
Изгревът беше чудесен.
Заради чакра тренировката Куренай не чувстваше умора.
Затова си тръгна и отиде за мисия.